Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest Мона

Таро за Напреднали

Recommended Posts

Guest Мона

Отварям нова тема за напреднали в Таро, където да се обсъждат сложни комбинации, както и казуси, които неминуемо, застигат всеки един задълбочен анализатор на картите.

Един от акцентите на темата, предлагам да бъде работа по оживяването на картите, което е сложен и натоварващ процес, но без това оживяване, всъщност няма и напредване в Таро. Отделянето на времето в Таро преди оживяването и Таро след това, е гранична линия, след която, хоризонтите, откриващи се пред човека стават пределно различни, дори встрани от човешкото.

 

Има два вида оживяване на картите: несъзнателно и съзнателно (насочено).

Няма модел, по който може да се предвиди кога ще се случи, говоря за първия тип. Обикновено (в 90% от случаите), винаги то се проявява в подредби от поне 10 карти. Самостоятелно не може да се случи, отново напомням,че става дума за първия тип.

При мен, първото оживяване на карти беше на 4-та година от работата ми с Таро; случи се, докато редях Келтски кръст и се падна на 7-ма позиция в лицето на картата Императорът. Това няма как да се забрави, нали.

Понеже, досега, поне аз не съм чела за подобен феномен, се учудих на това, което виждам, но го приех някак без много мислене, като факт, който подлежи във времето да се повтаря и да се разбере, най-вече. Нямам обяснение защо това се случи точно в този момент, но си спомням къде бях: бях на гости у приятелка, на която, през последните 3 месеца гледах на карти как ще се развие болестта й. Първоначално тя се съмняваше за бременност, но аз й казах спешно да ходи на лекар, защото проблемът й сериозен (трета беше 8 меча). Впоследствие, се откри рак на шийката на матката, но слава Богу, беше хванат преди да стане късно.

 

Нямам идея дали тази ситуация е повлияла и на оживяването на Императорът, но от днешния поглед, смятам, че неслучайно Императорът е дал заявка, че контролът върху болестен процес трябва да бъде установен и поставен в клетка. Както и неслучайно, той беше на 7-ма позиция, именно мястото на Аз-а, на рефлексивния Аз, който комуникира енергийно с някои същности.

 

Вторият тип оживяване на картите, е съзнателно насочен. Случи се на 10-та година от работата ми с картите, при редене на вторична Порта. Т.е. искам да кажа, че вторият тип оживяване е пряко свързан с различните варианти на Портата, но от вторичната нагоре, това с първата, която има що-годе ясна контрукция, не може да се случи. А не може да се случи, защото субектът реди по схема, всички Порти (двойна, тройна и свръхПортата от 4-ти тип), се насочват от човек,а който ги прави, като, задължително, при тях, единствено вътрешния глас, който трябва да е на честотата на Таро, определя кои карти трябва да участват и да се включат в танца на Таро. Няма значение от броя на картите, принципът е да се изолират картите-проводници на Пазителите на прага; именно върху тези карти се действа и точно те трябва да оживеят. Излишно е да казвам, че това са само и единствено ключовете в Таро.

 

Фактът на самото оживяване, означава, че тяхната енергия преминава у гледащият, което може да донесе сериозни негативи. Затова винаги трябва да се внимава.

Осъзнавам, че темата поставя много въпроси, за които, дори и да има отговори, трябва деликатно да се обясняват.

Но трябва да си призная, досега единствената карта, която не мога да оживея, е Ас пентакли. Последният ключ от затворената врата, пази тайните си. Засега обаче smile.png

 

П.С. Имам предвид Ас пентакли обърнат.

Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Въпросът за пентаклите е основополагащ. Съществува дълбока връзка между пентаклите, 5-та коренна раса и 5-ят духовен принцип у човека ( а именно висшият Манас). Т. е. това е основно за разбирането на картите Таро като мост към реалния свят.

Неслучайно пентаклите са ПЕТИЯТ ЕЛЕМЕНТ, единственото, което може да материализира и овеществи духа (Магът) - тук отварям една скоба (Магът е това, която бог Шива като разрушител и демиург, но ТАНЦУВАЩИЯТ Шива), и онова което може да му попречи - Ас пентакли...

Да, в този аспект картите Таро са мост между световете, но и преход между 4-та и 6-та раса. Затова малките аркани се менят, но не и Големите. Каквото са Аса-та за малките аркани, това е Глупакът за Големите. Както някои знаят, истинското звучене на картите не е ТАРО, а РОКА (зилот, ауахам ...). Да, картите Таро са огледален свят, в който ЛОТОСЪТ СЕ ОГЛЕЖДА И РАЖДА.

П.С. Идеята ми е да се насочи познанието за Таро в една друга плоскост на разсъждения, извън битовизма.

Редактирано от Ивета

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въпросът за пентаклите е основополагащ. Съществува дълбока връзка между пентаклите, 5-та коренна раса и 5-ят духовен принцип у човека ( а именно висшият Манас). Т. е. това е основно за разбирането на картите Таро като мост към реалния свят.

Неслучайно пентаклите са ПЕТИЯТ ЕЛЕМЕНТ, единственото, което може да материализира и овеществи духа (Магът) - тук отварям една скоба (Магът е това, която бог Шива като разрушител и демиург, но ТАНЦУВАЩИЯТ Шива), и онова което може да му попречи - Ас пентакли...

Да, в този аспект картите Таро са мост между световете, но и преход между 4-та и 6-та раса. Затова малките аркани се менят, но не и Големите. Каквото са Аса-та за малките аркани, това е Глупакът за Големите. Както някои знаят, истинското звучене на картите не е ТАРО, а РОКА (зилот, ауахам ...). Да, картите Таро са огледален свят, в който ЛОТОСЪТ СЕ ОГЛЕЖДА И РАЖДА.

П.С. Идеята ми е да се насочи познанието за Таро в една друга плоскост на разсъждения, извън битовизма.

Пети елемент = Христов етер = Огнен етер = Пети етер = Пето измерение

Центърът за възприемането им е в пинеалиса.

Оживен пинеалис => Окото на Шива

Може да се уподоби раздвиженият огнен кръг около пинеалната жлеза с танцуващият Шива.

Преминаването в шестата раса е чрез Кадуцеуса, може би има връзка с Пентакли, а тя с Меркуриевото съзнание. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Въпросът за пентаклите е основополагащ. Съществува дълбока връзка между пентаклите, 5-та коренна раса и 5-ят духовен принцип у човека ( а именно висшият Манас). Т. е. това е основно за разбирането на картите Таро като мост към реалния свят.

Неслучайно пентаклите са ПЕТИЯТ ЕЛЕМЕНТ, единственото, което може да материализира и овеществи духа (Магът) - тук отварям една скоба (Магът е това, която бог Шива като разрушител и демиург, но ТАНЦУВАЩИЯТ Шива), и онова което може да му попречи - Ас пентакли...

Да, в този аспект картите Таро са мост между световете, но и преход между 4-та и 6-та раса. Затова малките аркани се менят, но не и Големите. Каквото са Аса-та за малките аркани, това е Глупакът за Големите. Както някои знаят, истинското звучене на картите не е ТАРО, а РОКА (зилот, ауахам ...). Да, картите Таро са огледален свят, в който ЛОТОСЪТ СЕ ОГЛЕЖДА И РАЖДА.

П.С. Идеята ми е да се насочи познанието за Таро в една друга плоскост на разсъждения, извън битовизма.

Пети елемент = Христов етер = Огнен етер = Пети етер = Пето измерение

Центърът за възприемането им е в пинеалиса.

Оживен пинеалис => Окото на Шива

Може да се уподоби раздвиженият огнен кръг около пинеалната жлеза с танцуващият Шива.

Преминаването в шестата раса е чрез Кадуцеуса, може би има връзка с Пентакли, а тя с Меркуриевото съзнание. :)

Би било интересно да се спомене, че пинеалиса е шишарковидната жлеза и според древната наука, това е закърнялото Трето око, което в края на цивилизацията на Атлантите престава да играе ролята, която е имало дотогава. Танцуващият Шива или Магът е първоначалният импулс на задвижване центробежността на вихрите, които създават Световете. Неслучайно пентаклите упоменават, както началото, така и краят на човешкия живот - на тази цивилизация, подчинена на Пентаграма ... Това отваря огромно поле за разсъждения.

Интересни наблюдения, Виктор :yinyang: Може да се получи любопитен диалог впоследствие.

Редактирано от Ивета

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Таро за напреднали не е само езотерика и препратки към инобитийни светове.

Понякога сме изправени пред една жестока стена, каквато само картите могат да изградят.

Представям ви наистина уникално съчетание от карти, което, моята фантазия никога не би измислила, а именно - Глупакът, 7 чаши, 4 пентакли :)

Тук логиката свършва, но и интуицията има предел - затвореният сандък не може да бъде разкован, освен ако нямаш съотвеният ключ или ... чук. На пръв поглед - абсурдно съчетание от карти, но от човешка гледна точка абсурдно, от екзистенциална. Не от логиката на Таро.

Картите имат невероятната способност да дават живот на невъзможни ситуации и още по-невъзможни стремежи, да се докосват до човешката психика по нечовешки начин; да отнемат достойнство и смисъл само с един театрален жест, без много обяснения или пък излишни думи.

Потъваш в море от значения, а то, значението, е само едно.

Търся го.

Това съчетание от карти, този ансамбъл за хор и оркестър ме изуми, само Таро го може :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Таро за напреднали не е само езотерика и препратки към инобитийни светове.

Понякога сме изправени пред една жестока стена, каквато само картите могат да изградят.

Представям ви наистина уникално съчетание от карти, което, моята фантазия никога не би измислила, а именно - Глупакът, 7 чаши, 4 пентакли :)

Тук логиката свършва, но и интуицията има предел - затвореният сандък не може да бъде разкован, освен ако нямаш съотвеният ключ или ... чук. На пръв поглед - абсурдно съчетание от карти, но от човешка гледна точка абсурдно, от екзистенциална. Не от логиката на Таро.

Картите имат невероятната способност да дават живот на невъзможни ситуации и още по-невъзможни стремежи, да се докосват до човешката психика по нечовешки начин; да отнемат достойнство и смисъл само с един театрален жест, без много обяснения или пък излишни думи.

Потъваш в море от значения, а то, значението, е само едно.

Търся го.

Това съчетание от карти, този ансамбъл за хор и оркестър ме изуми, само Таро го може :)

Всъщност, стигнах до извод и анализ на посочените карти. Обикновената структура на Таро би предпочела 4 пентакли да е първа, но в случая словореда е обърнат - Глупакът и 7 чаши се явяват една карта. Импулс, алогичност, абсурдност на ситуацията, все едно котка е захапала опашката си, мислейки я за мишка ... Това е една безумна идея, която обаче, дори ще намери дреха да се облече в нея - в лицето на 4 пентакли, ще се се реализира и овеществи. 4 пентакли е аватар и ново превъплъщение, и проявление за съня на Глупака, яхнал 7 чаши като метлата на Баба Яга в неизвестна посока. И небето ще се превърне, ще стане Земя. Ще придобие плът, плътност - малко по странен, дори невъзможен начин, но ще се случи.

Големите скокове, които ни превръщат в Герои, смелите, безумни мечти, след които вече сме други. Жалко за Съня на Глупака обаче - ще се вкопчи в земята и в онова, което е придобил, ще сложи граници и ограждения на имането си. Все пак, малко заземяване не е излишно, дори ще е полезно. Стига да не привлече с егоизма и неотстъпчивостта си Кулата.

Редактирано от Ивета

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

5 пентакли, Страшен съд, 8 чаши

Здравей. :) Радвам се, че пишеш. Имаш интересни карти, сложни много, който никой не би си пожелал.

Този човек иска да мине на отсрещния бряг, но не може. Все едно всичко тръгва от трудности и с трудности. Трудни, трънливи пътища за всичко, което започва и към което се стреми /5 пентакли/.

Дори и да се мине през Съда, а то се и минава, а какво е Съда вид "прераждане", но не, не и тук. Ефекта е нулев.

Не е удовлетворен човека, като отнето право да минава през всичко с лекота.

Тук са събрани едни от най-натоварените карти от малките аркани, тежки за понасяне. И всичко това не е от вчера, тук имаме един дълъг период. 5 пентакли е първа, но от нея тръгва всичко и пак свършва с нея. Един "омагьосан" кръг. Невъзможност да се поеме дъх, чист въздух от всички трудности през които се минава.

Като цяло човека се чувства много самотен, пътя по който поема също и по който върви. Всичко е много силно емоционално натоварено. Въпреки че има опити за измъкване, те не могат да се осъществят.

Период на криза. Желае се растеж и има стремеж към него, но не може, не и при тези обстоятелства. А този някой иска и се стреми всички трудности да останат зад гърба му по 8 чаши. Иска всичко това да свърши.

И още нещо той не мисли за какво да е, а за неща, които са твърде важни за него /8 чаши/.

Здравей!

Искрено ти благодаря за това твое включване и искрено искам да те поздравя за това, че не само си уловила сентенцията, която в тази комбинация е многопластова и многоспектърна, но всяка твоя дума е удар точно в десетката. Няма смисъл да се спирам едно по едно на нещата, които си казала, защото бих подчертала всичките. Анализът ти е прекрасен. Всичко, което пишеш, е вярно.

Очевидната истина е, че Таро минава през сърцето, и само тогава оживява и се превръща в това, което е, и което всеки може да види в твоя анализ.

Благодаря ти още веднъж за него! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Мисля, че Лора е отговорила много добре, но искам да акцентирам върху "поведението" на 8 чаши, особено след тежки Големи Аркани. И, веднага трябва да се направи съпоставка, какво би било, ако Страшният съд беше трети, а не втори. Т.е. имаме утешително състояние на 8 чаши - малко като топлина през стъкло, но все пак огънят е видим, не е толкова въображаем.

8 чаши, освен това, е карта, която указва един много дълъг период на лечение, на пренасочването на енергии, към правилния лечебен извор, и в този смисъл, се явява предтеча на голямата си "сестра", а именно Умереността, при която имаме финализиран процес на излекуване.

Също така предполагам, че напоследък се е появявала и картата Справедливостта, която е установила конституцията на този неизбежен преход, демонстриран от Страшния съд. А той, сам по себе си, катализира буксуването и потъването на 5-та пентакли.

Отделно от този ракурс, имаме и една обединена в едно двойка карти - Страшния съд и 8 чаши. Много натрупвания и несбъднатости, които, логично водят и до периода на самоизолация, на горчива равносметка, безсилие и дори мисли за самоубийство.

Но, имаме ситуации, при които не можем да направим абсолютно нищо, не зависят от нас, ние сме участници в спектакъл, поставен от гост-режисьор Съдбата ...

Позволих си да гледам и аз за същите проблеми. Какво се получи - интересни неща се получиха като отговор :)

Рицар меча, 8 чаши, Страшният съд - в какво състояние е човекът?

6 жезли, Глупакът, Императрицата - дали до края на тази година ще излезе от това състояние?

На въпрос какво трябва да направи, изпадна Ас пентакли

2 меча, 10 меча, Кралица чаши - какво трябва да направи същият този човек, за да промени ситуацията си?

Тук ще бъда кратка, а и картите потвърждават безапелационно мрачната тенденция - до края на тази година промяна няма да има, човекът не може да направи нищо, за да вземе нещата в свои ръце. По втората комбинация - 6 жезли, Глупакът, Императрицата, би било хубаво да осъзнае, че в този случай чудесата са невъзможни, (да не изпада и в истерични пристъпи на гняв, а да намери други компенсаторни механизми), а по изпадналия Ас пентакли - Провидението е отредило този "тенебричен" период да бъде точно сега.

Митът за Сизиф обрисува идеално и тази ситуация, но с една разлика - ако Боговете са наказали Сизиф да носи до безкрайност тежкия си камък, то тук наказание няма, а път, етап, който трябва да се извърви, осъзнае и примири с живеенето, за да се разсее и мъглата, която пречи да се види отсрещния спасителен бряг.

Редактирано от Ивета

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

С обръщането към психологическото настъпва голяма промяна, понеже от самопознанието произтичат някои етични последствия, които не са само обект на познанието, а настойчиво изискват пракическо изпълнение. То във всеки случай зависи от моралната даденост, на която, както показва практиката, не може да се възлага особено доверие ... Затова малко са онези, които ще могат да предопределят съдби, от глдна точка на картите Таро. Къде е моралното право да предопределяме съдби и къде е отговорността да кажем онова, което знаем, че ще се случи, без оглед на общественото мнение. Кое дава сигурността, убедеността, че сме прави?
Тази даденост обикновено има също толкова граници, колкото и разумът. Но и едното, и другото са важни.
Цялостнта личност - Светът - която иска да се осъществи, посяга във всчики посоки извън Азовата личност; цялостната личност в съответствие с нейната обхватна природа е е по-светла и по-тъмна от Азовата личност и затова поставя Аза пред проблеми, които той предпочита да избегне. Провалят се или моралната смелост, или разбирането, или и двете, докато накрая съдбата вземе решението... Дано това не е Колелото на съдбата обаче - защото там морални закони няма.
На Аза никога не му липсват морални и рационални контрааргументи, които не могат да бъдат отхвърляни дотогава, докато представлявават опора. Това е същественото за разбирането на картите ТАРО - докато не осъзнаем, че лишавайки част от егото си за някой друг, именно тогава възкръсва неговата душа ...
Посветеността в човешкото страдание е наука - човек се чувства на сигурен път, само когато колизията от задължения се уталожи и от само себе си същият този човек е станал жертва на някое решение (Обесеният), взето въпреки разума или сърцето ...
В това се разкрива нуминозната сила на тоталната личност, която по друг начин не може и да се разбере. Именно затова преживяването на цялостната личност (Лотосът или Светът) означава поражение за Аза.
Невероятната трудност на този опит, факт и история на познанието, се състоят, че така бленуваната цялостна личност ( по Jung) се отличава само схематично и понятийно от това, което наричаме "бог". И двете понятия почиват върху една и съща величина, представляваща факт, определящ действителносстта. При това Азът е е от значение само дотолкова, доколкото може да оказва съпротива, да защитава съществуването си и в случай на поражения (10 меча) да може да се утвърди. В този смисъл картите Таро са толкова сложни за разбиране, колкото е и една детска усмивка - много ни казва, но всичко останало е мълчание и предистория. Изследване на неизбежността, на състоялото се, на бъдещето в минало време.
Натрупаният опит доказва едно - неизбежното ще се случи, а за всичко останало трябва да бъдем Герои ... И неслучайно Висшатажрица ще ни утешава, Висшият жрец ще е последната ни надежда, а Асо пентакли ще е онова тихо и свято място, където да бъдем приласкани.
Философията на Таро изисква смелост и любов. Да не се сърдим, ако картите не "познават". Не сме добре гледци ние.

Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тъжната рефлексия, която отделя човешкото битие от пожелаваното, чертае границата на сетивност, отвъд която Таро пък чертае своите хоризонти.

Няма смърт, няма и живот, няма нищо, няма нищо познато, за което да се хванеш, до което да се опреш.

 

Няма приятел, няма и враг, няма никого. Единственото искрената безсърдечност на картите потвърждава прямотата на изказа - без трафаретни изрази, без уклончивост в убеждението, че си сам и наоколо пустинята е пустиня.

А пустинята е лишена от човеци, няма нито Добро, няма Зло. Няма нищо човешко.

 

Пътуването, драги ми Ланселот, не е в търсене на светия Граал, а на приобщаването с другите братя от другия свят. Онези там, които чакат на брега, които не обещават лодки за спасение, не обещават и обетована Западна земя, няма елфи, няма и орки, няма нищо човешко.

Ала обещават различност. Онова, което Стивън Хоукинг нарече четириизмерност, да пътуваш, докато Вселената свивайки, се разширява, е непосилно за ума, но е приемливо за битието, е посилна задача за един човешки живот.

 

Когато прозираш отвъд, пътища за спасения човешки няма, има пътища за спасения различни.

 

Бременната Пълна Луна е пълна с мъртви души, после ги дава на Слънцето, където те получават нов живот (според манихеите). Луната, смъртта и животът, са като чаша, от която предлагането на душите, отдолу нагоре започва. Манипура и Анахата, изтичат.

 

Но да се върнем на муладхара като символ на земята, квадратът, центърът на Земята, слонът, движещата сила или либидото. Коренната опора говори затова, че ние сме в областта на нашето битие, в което Боговете просто спят - линга е само зародиш, а Кундалини е спящата красавица, възможност за един свят, който, все още не е станал.

Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понеже казваш за картите - проводници, но все пак Императорът не е ключ, има ли все пак връзка неговото "раздвижване" по някакъв начин с ключовете, или това просто и ясно бележи етап на израстване в Таро? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понеже казваш за картите - проводници, но все пак Императорът не е ключ, има ли все пак връзка неговото "раздвижване" по някакъв начин с ключовете, или това просто и ясно бележи етап на израстване в Таро? 

 

Според мен, няма връзка с оживяването на ключовете. Оживяването на картите (несъзнателно или не), е просто друг вид език, още един важен щрих от способността на Таро да говори, да бъде самото то жив и субект и обект, да бъде сложна система (и то екосистема).

 

Самият факт, че то е "живо" и това живо битие влиза в контакт с човека, който работи с картите, доказва нещо много просто: честотата, на която се работи с картите, трябва да има една тотално чиста среда, а вибрациите, които се излъчват, винаги трябва да идват от Сърцето в качеството му на енергиен център. Той е като "бутон", "копче за активация" на цялата система.

 

За съжаление, твърде малко се говори за този феномен, а още по-малко е и обяснен. В темата Портата, се опитах да обясня тороидалната структура на Таро, затова сега ще повторя и тук.

 

 

Предлагам на вашето внимание няколко визуализации на Torus. Идеята ми идва от практическите ми занимания с Таро по конкретен повод, който изяснява енергията и полето, което се създава между човека и Таро. Тук няма изолирани факти и всичко е подчинено на общи закони. Това ми търсене ме доведе естествено до тороидалната структура на битието, на пространствата и времената, в които живеем.

В геометрията тор се нарича ротационна повърхнина с форма на геврек, описана при завъртането на окръжност около ос, лежаща в нейната равнина. Сферата е частен случай на тор, получен при ос, преминаваща през центъра на окръжност. Създава се тороидно магнитно поле, в която всяка част от торус-а представлява холограма - т.е. съдържа информация и за себе си, и за цялото. По този начин действа и Портата (незивисимо дали е в традиционния си вариант, дали в Двойна Порта, Тройна и т.н.), всяка една карта съдържа информация за другата, както и за цялото.

Човешкото енерго-информационно тороидно поле влиза в обмен и синхрон с тороидното поле изобщо. Информацията се предава чрез ръката, която става проводник и "оживява" картата, т.е. огъва я, като доказателство, че пространство-времето не се доказва единствено чрез анализ на черните дупки. Създава се тороидална магнитна камера.

 

Sphere-like_degenerate_torus.gif

Inside-out_torus_%28animated%2C_small%29

Clifford-torus.gif

Torus_from_rectangle.gif

Разбира се, това, което написах по-горе е само началото на едно дълго изследване за взаимоврзките между Вселената, Таро и човека.

Аз, обаче, съм убедена, че Таро е универсален код, чрез който можем да получим много ясни и точни отговори за себе си, най-вече за огромните възможности, които имаме да променяме света, стига да събудим Лотоса :)

Просто давам идеи за анализ, които предполагат много интерпетации. Невинаги теорията е предхождаща практиката. Ще се радвам и вие да дадете идеи.

П.С. Думата торус е латинска и значи възглавница :)

 

 

 

Тепърва предстои сериозен анализ на този феномен на оживяването на Таро и трябва да спомена и още нещо: това е само началото на богатствата, които които крият картите, само началото на огромния извор на познания, енергия и възможности. Първоначалното оживяване, първо несъзнателно, после съзнателно чрез насочване в група от карти, е само началото на един дълъг процес и работа. 

 

Ще се радвам да се пише в тази тема и тя да се обогатява със сериозни въпроси.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сещам се нещо конкретно.

Съзнателно оживяване се получава особено след работа с Ас пентакли. Което също е една доста дълга тема за анализ. Ас пентакли е може би единственият проводник, който задвижва механично енергията, за да стане възможно и човешкото енерго-информационно тороидно поле да влезе в обмен и синхрон с тороидното поле изобщо.

Информацията се предава чрез ръката, която става проводник и "оживява" картата, т.е. огъва я, като доказателство, че пространство-времето не се доказва единствено чрез анализ на черните дупки. Създава се тороидална магнитна камера.

Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

8 меча, 7 чаши, 8 чаши

 

След като палантирът се отвори, се видяха различни неща. Родовото проклятие по линия на дядото не дава мира на нито едно поколение след него и ден след ден то отслабва, разпилява се по света, чезне, губи се, няма го вече.

Визирам политически бежанци около гражданската война в Гърция, когато много от оцелелите идват в България. Но този случай не е такъв - той заминава в друга посока.

 

Светецът покровител на мястото, където е живял дядото,  около III-IV век след Хр., е носел неговото име. Такова име са носили поне 80% от местните хора, но това е без значение. Преминавайки през реката, не са оставили, освен едно нещо, братът.

Родовата кръв крещи.

 

Архетипът иска жертва, каквато няма как да получи, е как да има други карти???

 

После повече.

Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо Жрицата присъства на въпроси за вече случила се смърт на някой? Какво значи тя и как можем да я тълкуваме когато се появи като причина за смъртта на някой? Появата на Жрицата при въпроси за смърт какво общо има с нашето развитие и познание за картите Таро ако изобщо има такова? 

 

Ще се радвам да обсъдим заедно! :)

 

 

Ще отговоря по различен начин, дори ще се наложи малко да компилирам тази тема и темата за Големите Аркани.

Давам, хайде, да не са насоки, но препратки към полифоничното значение на Висшата Жрица като медиатор между Световете.

 

В повечето колоди, тя е известна като Папесата, това идва от италианската традиция и става популярна някъде около 15 век, В други традиции, тя носи други имена, но това е известно на всички.

 

Отдавна истинските езотерици или по-скоро езотеричните традиции, основаващи се на архетипа, са видели дълбоката връзка между тази карта и Смъртта; булото на незнанието, свързано с процесите на умирането, тогава се вдига, и сцената се отваря за познанието.

 

В една от разновидностите на йорубианския пантеон, Висшата жрица е наречена - Самотницата, чийто съпруг е Барон Събота (образно казано това е Лоа на смъртта в кубинската и хаитянските традиции). По същия начин, независимо едно от друго, в Mythic Tarot на Juliet Sharman-Burke, Висшата Жрица е с образа на Персефона от старогръцката митология. Отново неин съпруг е Хадес, богът на Смъртта. Т.е. няма нищо случайно в едната и в другата теза.

 

Освен това, и двете, са отвлечени от съпрузите си ... И понеже Таро е преди всичко наука за скритото отвъд булото на Изида, то и акта на същото това отвличане, говори за процеси на нахлуване на външни на човешката психика, влияния, след които животът и смъртта, се приемат различно. В това се и съдържа цялото познание за картата.

Казвайки това, се сещам и за името, което дава на Висшата жрица, системата на Ошо Таро, а именно Inner Voice, намирам това определение за красиво и романтично, но все пак - опростенческо.

 

Та, коя е Персефона (споменавам нея, защото много по-лесно всеки може да намери източници и да изследва мита, за разлика от Йоруба, където намирането на текстове си е направо къртовски труд). Мисля, че всичко свързано с този мит, ще бъде особено полезно за препратката и връзката Висшата Жрица и Смъртта.

 

Деяна, благодаря за въпроса ти, зная, че има много какво да се каже, но фактологическата информация, за мен е основополагаща за изучаването на Таро, в тоя ред на мисли, ти пускам линк, за съжаление не зная името на автора, но по идеален начин отговаря на зададения въпрос и дава още много хоризонти за анализ, за мислене и творчество.

 

"И така Хадес показал на Кора таен тунел, подземен проход, водещ отвъд границите на царството на вечната пролет. Защо й трябвало на Персефона да отива в Долната земя, да минава през усойни места? Раят не й ли бил достатъчен?"

Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато излезем от собствения си ограничен от емоционални предпочитания и обвързаности, свят, понатрупаме опит с картите, ще забележим константни парадигми, които с времето, се затвърждават.

Понеже по-горе става дума за кралици, те, няма как да бъдат образи на реални хора, не са. Кралиците, в зависимост от боята си, показват живота известно време преди да приключи, а от другите карти, правим извод колко време е небходимо или е било небходимо, това да се случи.

На въпроси, свързани със смърт, тежки заболяване и подобни, стихиите на боите, наистина означават нещо.
Кралица жезли често е непредвиденото и непредвидимото изгаряне на живота, Кралица меча ще е хроника на предизвестената смърт (поради заболяване), Кралица пентакли се мярка в подредбите и комбинациите, когато тялото иска да се върне към извора на онтологичното си битие, да се върне в корена, буквално в земята, Кралица чаши отнема от тялото ума и душата, преди да отнеме и него (тялото), тя е апотеоз на вегетативното състояние на хора, които са в кома (будна или не), които страдат от психични заболявания (придружена от 8 меча или Обесеният) или от старческа деменция.

 

Най-страшни са комбинациите за такива въпроси, които обединяват Кралете и Кралиците от една боя.

Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има един дълбок парадокс, колкото повече "напредваш" в Таро и виждаш отсенките и най-малките детайли, толкова повече разбираш, че структурата на Таро е изключително разбираема, леко е, и не крие тайни, поне на фазата на осъзнаване на човешкото битие. Ти самият ставаш приемник. 

Мисленето за велика тайна се оказва твоят досегашен затвор на авторефлексията, умът има граници, които ние мислим за граници без Шенген, но не е така. Ако си позволиш да мислиш отвъд предела, то неминуемо стигаш и до тази граница и като един глупак си казваш: Яяяя, това било просто граница на ума, границата на мисленото битие. 

Ако Природата беше създала толкова просто РНК, нямаше да се изискват милиони години, ние от червеи да станем хора, ако ще не Господ да е хвърлил семето си, а шефа на всички Богове. Самопораждането, което е основата на Веданта май ще се окаже верно - самопораждащи се самотни светове, подчинени на собствен цикъл на живот и смърт и обветряни от също толкова самотни ветрове. Без подкрепата на любящи майки и бащи, нито с подкрепата на вечно Слънце, което обикновено се оказва черното Слънце, като една буквална антиутопия.

 

Тогава разбираш, че истината не е просто мода, а целенасочено търсене и предопределеност. Необходимо е да си тръгнеш, за да се върнеш и да повториш целия цикъл между Глупакът и Магът. Не споменавам Светът, тъй като той твърде много е натоварен със социални смисли, дори и психологически такива, а именно в търсене на индивидуацията, много се изгубват в плаването, приемайки го за игра на егото. А дори не е и ключ в Таро. 

 

В този смисъл, ще перифразирам един велик психиатър, а именно д-р Николай Михайлов:

"Няма как да си спестим образованието, усилието и болката на проумяването. Истината изобщо не е мода, а голямо отклонение от общоприетото. За да бъде разбрано, каквото и да е, извън официалната пропаганда са необходими кураж и безкористност. Иначе – круиз по течението, за разтуха и мимолетни запознанства. Ако не потъне, разбира се."

 

И още нещо: чудовищата вътре у нас от чудовища стават смешни чудовища, с които играеш на криеница, злобата - мотив за мразения, защото това е нравствена тегоба, а неукостта - остров на спокойствие за знаещия. 

Като съществуващи в света на генералната илюзия, е наша задача и то онтологична да се отделим от общия поток на очаквания. Хоризонтите пред Таро са хоризонти на опознаване на световете.

Най-прекрасното пътуване.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко, що е високо, се бои от него;

Той е цар над всички горди животни. (Йов, 41:25 )

 

Неосъзнатостта е естествено присъща. Като всички древни гадателски системи, и Таро има своята животинска символика, двойствена природа. Все още колодите в картите се придържат към остарялата, според мен, териоморфна символика, особено заимствана от египетската схизма и най-вече тази на Хор и на Изида.

 

Подобна символика от човекоподобни същества, елфи, магове, луни и сърпове, рогове на изобилието, цялата тази шизофренична по своята същност липса на нуминозност, жестоко осакатява лингвистиката на таро и го табуира.

Вместо максимално да опрости конотацията на символа, съвременната затормозена мисъл, го обременява с ненужни символики и излишен християнски символизъм, особено предхистриянски, визирам Давидото време на битието.

 

Ако тогава навярно все още има спомен за Сатаната, като кръстник на духовния човек и Йезекиил съзира просто един Яхве, то след еони време цивилизационно развитие, няма просто да видим в една Висша Жрица нито Луната – полуженско, полумъжко божество, изтъкано от онтолоична непоносимост да изследва самото себе си, поради липсата на Слънце.

И, фактът, че Луната грее отразено на Слънцето, в качеството й (на картата), на второ битие след Магът, получава и архетипа на двойката, табуира, слага клеймо, слага незаслужена стигма на колебаеща се същност, на женствена изменчива природа, каквато реално картата Висшата жрица от Таро, няма.

 

Трудно можем да се освободим от мисленето, че установената митологема, не е реална; че не се приближава към своята реализация, че е неедионосъща с образа си. А той, образът, е като семе, покълнало семе, единствено в нашето объркано битие на хора от 21 век, на хора от 15 век, на хора от 10 век ...

Осъзнавам, че пишейки това, все едно коментирам хор от велика трагедия или предавам наживо от Голгота, на Таро Боговете (само в нашето съзнание), може да се подчинява само страха и някъде дълбоко или не толкова дълбоко, остава стремежът, чрез магически техники, да се умилостиви продажния Герой. Идентификацията не може да се състои поради един прост факт – символът и архетипът нямат мост помежду си, отграничаването от азовата илюзия от вижданата, остава невъзможно без жесток колапс. Без падения в Символа.

 

И тук стигам до нещо съществено: докато продължаваме да припознаваме картата Кулата като съществена промяна, като екзистенциален тремор, то ние никога няма да разберем Таро. То ще е табуирано все още от страховете на предците да имат автентична рефлексия за самите себе си.

Разбирането, че „ Аз съм аморална личност, аморална природна сила, която не вижда собствения си Гръб“, е и основополагаща за премахването на Табутата от Таро.

Не сме първи, не сме и втори, не сме и трети, нито последни. Никой от нас няма да присъства на Смъртта на Слънцето, нито пък и на тежката многомилионна зима на Отшелника преди това ... Питаме се, къде е смисълът от познанието и от премахването, от осъзнаването на мрачната шлака, която векове наслагва своите символи на времето и своите табута пред спасението и усещането да си свободен?

Ние не знаем какво ще изберем. Но знаем какво да правим, когато уравниловката между Луната и Висшата жрица, излиза крива сметка и неплатено ресто. Остава горчив вкус, който напомня, че не сме си свършили работата докрай в разбирането за Таро.

 

За съжаление, дълбоко мисля, че ние все още сме в състояние на недиференцираното мислене за себе си, за света, където психичните процеси протичат извън самите себе си, в някакво човешко битие, което не може да намери себе си, и все гледа към разширяващото се битие на физическата Вселена, но не и към липсата на отграничени противоположности.

Винаги е добре да има един удар срещу мнимото съвършенство. То е крайно състояние, това не е Светът – този свят би бил стерилен и ненужен, като красиво цвете в стъклен саркофаг ...

Картите не са проклятие, не са молитва за дъжд, не са и евтина слугиня.

Те са своето намерение в лицето на Човека.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Една комбинация за напреднали:

8 пентакли, 3 чаши, Обесеният

 

На пръв поглед безсмислието е явно, а после нагарча, защото потъва в тотално неразбиране.

И виждаш други пътища. Най-простите отговори с най-трудните като поносимост карти.

Театър на абсурда.

Твоят.

 

"Да живееш, означава да съживяваш абсурда." Камю

 

Сега главното вече е извършено. Имам няколко очевидности, от които не мога да се откъсна. Това, което зная, което е сигурно, което не мога да отрека, което не мога да отхвърля, само то има значение. Мога да отрека всичко в тази част от мен, която живее с несигурни стремежи, освен желанието за единение, жаждата да разреша, необходимостта от яснота и сцепление. Мога да отхвърля всичко в този свят, който ме заобикаля, блъска ме или ме носи, освен хаоса, тази господствуваща случайност и тази божествена еквивалентност, която се ражда от анархията. Не зная дали този свят има смисъл, който го надхвърля.

 

Но зная, че не познавам този смисъл и че ми е невъзможно в момента да го опозная. Какво означава за мен значението извън моята участ?

Аз мога да разбера само човешките изрази.

Разбирам това, което докосвам, това, което ми оказва съпротива, освен това зная, че не мога да свържа тези две уверености, моята жажда за абсолютното и единението и непримиримостта на този свят с някакъв рационален и разумен принцип. Каква друга истина мога да призная, без да лъжа, без да въвеждам надежда, каквато нямам и която не означава нищо в границите на моята участ?

 

Митът за Сизиф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нека поговорим за Жертвата, изразена на Таро език:

 

Паж пентакли, 7 жезли, Страшният съд

6 чаши, Кралица пентакли, 5 пентакли

6 пентакли, 2 чаши, Ас пентакли

 

Творецът, който иначе всеки ден намира, че делото Му е добро, пропуска да даде добра оценка на това, което е станало в понеделник ...

 

Той просто не казва нищо (не е казано нищо и за първия ден, когато Бог сътворява небето, земята и светлината, а думите, с които Бог завърша сътворението "това" е твърде добро - Битие 1:38, на иврит - ве хиние тов меод, поради липса на вокализация може да се тълкува най-повратно, отварям още една скоба: рави Абаху чете текста "само да устои" и обяснява, че Бог е създал сегашния свят от отломъците на 26 предишни, които унищожил, защото не му харесали). smile.png

Обстоятелството, че Бог държи всички в argumentum ex silentio (аргумент, изведен от премълчаване), не променя факта, че горната от долната земя, са отделени.

 

Творецът или нашата илюзия за него ни накарва да си обещаваме щастие, каквото е невъзможно, да мислим пожелаваното за възможно и откровението на несъзнаваното за откровение на прозрението. Да бъркаме местата и на двете и да живеем в заблудата, че нещо ни принадлежи.

Освен познанието, за което обаче се плаща.

Малък ракурс от темата за Ключовете в Таро и за Умереността като разчистващ пътя етап на жертването, без което няма нищо. За да се прелее от единия мех в другия, трябва тежък камък, който да натежи и положи основно равновесие (мерило) в основата.

Този камък обикновено е Ас пентакли.

Тежкият камък.

А за понеделник няма спомен smile.png

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ас чаши обърнат, Смъртта, Ас пентакли обърнат

 

Mediatrix. От първия Ватикански събор - ad Mediatorem mediatrix - Посредница при Посредника.

Ако няма грях, няма да има и изкупление.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От снощи разсъждавам по едни карти, то не че има какво да се разсъждава, де ...

Картите са Рицар чаши, 9 жезли, 4 пентакли

 

Пожелах да разбера нещо, нещо, което се е случило през 2008 година на 22 януари. Как се е случило и защо се е случило.

На пръв поглед, това абсурдна конструкция, на втори - не е. На трети, отново е - като резултат. Нелепица.

 

Някои хора стигат до крайност в желанието си да са перфектни, идеални, да влязат в и под кожата на образа, който пресъздават, до такава степен, че късат нишката на собствения си живот или Аз, за да видят какво е "вътре", вътре в кожата на Персоната.

Рицар чаши с 9 жезли, е най-тежката за обличане и за носене дреха, образът, който трябва да се изиграе, е паралелно подвеждащ личността i акумулиращ трагична синхроничност. Вместо само да се влезе в чуждия образ (дреха), се влиза буквално в стаята с 4 стени, както е показано от 4 пентакли. В ковчега.

 

Играчката става плачка, това най-добре описва тази комбинация.

R.I.P.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Sign in to follow this  

×