Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

  Здравейте малко ми е трудно, понеже не съм правила подобно нещо досега, но просто усетих че имам нужда от съвет или и аз незнам от какво ... Аз съм на 21 години, живея в Германия с мъжа ми и детето ми което е на 2год. и половина. .... Незнам какво да напиша и дори не мога да си събера мислите, незнам от къде да почна .. с две думи в главата ми е пълна каша .. добре ... Пиша ви най вече за това, че с мъжа ми въобще ама въобще не се разбираме. Никога не си говориме за нас .. той постоянно седи на компютъра и си играе някакви игри, не ми помага по никакъв начин за детето, много пъти ми е посягал, когато искам да си купя дори коса за боя трябва да му се моля незнам колко време за да се съгласи и да ми даде пари до стотинка .. а да не говориме за нещо друго .. Чуствам се като в затвор .. и така като седна и си помисля за всичко имам чуството че направо нещо ме яде отвътре, само детенцето ми е утеха и предполагам заради него седя все още .. Моля ви помогнете ми по някакув начин .. незнам какво да правя наистина ..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами според мен има един вариант, който ще облекчи цялата ситуация. И това е да събереш сили, след което да събереш багажа си и да се ометеш от въпросния. Хората, пристрастени към нещо, трудно могат да изпитват толерантност, особено когато става въпрос за подбуди, целящи да ги откъснат от любимото им занимание. Т.е. едва ли ще се трогне да посети психолог там. Може би твоите близки ще ти помогнат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Къде да ида .. да се натреса при наще с дете, които едвам свързват двата края и скоро трябва да правят завършване на брат ми. Естествено че ще ме приемат, просто аз не мога да го направя .. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Никол, поведението на съпруга ти, както го описваш е много трудно за повлияване, особено, ако той не го приема като проблемно.

Най - общо алтернативите ти са две.

Оставаш при него и влизаш в ролята на жертва за цял живот. Ще бъдеш подложена на системен тормоз от всякакъв характер, ще се затваряш в себе си все повече и повече. Ако сега те удря, за една боя за коса, то това ще премине в системен тормоз дори без никаква причина. Ти си на 21години, сега се оформя много важна част от твоята идентичност , самоприемане и увереност. Много е лесно да бъдеш превърната в жертва с помощта на страха. А когато човек започне да се страхува, всичко става още по - трудно, понякога невъзможно. Ако си предразположена и развиеш синдрома на жертвата, който развиват много жени подложени на системен тормоз от партньорите си, ще стигнеш до момента, в който , дори и той да те гони, ти няма да имаш сили да си тръгнеш. Много жени преживяващи същото положение се явяват най - сериозните защитници на съпрузите си и нищо не е в състояние да ги измъкне от това състояние. Съответно това ще рефлектира върху детето и то ще има дълбоки емоционални проблеми, които ще е трудно да преодолее през целия си живот.

 

Другият вариант е да започнеш ново начало -  С детето, с подкрепата на родителите, ти си едва на 21 години и целият живот е пред теб. По този начин ще дадеш шанс първо на себе си, да намериш достоен партньор за себе си, който да ти покаже какво е да бъдеш Жена и по - добра алтернатива за детето си, което заслужава да живее в спокойна атмосфера с хора които го ценят и уважават. И най - вече, хора, които ценят и уважават Майката. Вярвай ми това е от изключителна важност.

 

Има и друг вариант, на който аз не залагам особено. Двамата да започнете семейна психотерапия и с помощта на специалист да  се опитате да промените отношенията си един към друг, да поемете в нова посока и да се борите за това партньорство. Казвам "борите", защото това наистина ще е борба, за която обаче, и двамата трябва да сте готови.

 

Относно родителите ти и "натрисането" . Ще ти отговоря не като психолог, а като майка. Ако аз разбера, че дъщеря ми живее по подобен начин, няма да има сила на този свят, която да ме спре да я махна от там. 

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наистина не ми харесва първия вариант като "жертва", а за семеен психолог няма никакъв шанс. От друга страна искам по някакъв начин да се оправиме .. не искам детето ми да расте без баща, а и донякъде ме е страх да не остана сама .. та кой ще ме вземе с дете и със сак дрехи ... а и има още една причина която ме притеснява страшно много .. преди време майка ми имаше краткотрайна връзка с един човек и аз глупачката споделих на моя, а той пък от негова страна когато е ставало въпрос да се разделиме ме е заплашвал с това че ще каже на баща ми .. не искам майка ми да си го отнесе заради мен.. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Никол, ти се страхуваш? От какво?

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

от това да не остана сама .. от това да не каже на баща ми за това което написах .. незнам .. нямам конкретно нещо .. искам да го оставя, но нещо ми пречи .. незнам какво .. наистина съм много объркана .. аз знам че това е най добрия вариант но явно не мога да събера сили ..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре ще е, ако успееш да подредиш вариантите, които би могла да ползваш за излизане от положението. Да ги разгледаш и обмислиш много добре и ако се появи чувството за страх, да се опиташ да конкретизираш от какво точно се поражда той. когато страхът се види и разгледа, той вече не е толкова страшен, нещо повече, започва да изчезва.

Когато човек каже "не мога", всъщност дълбоко в себе си казва "не искам". Нещо те спира да поискаш и да можеш, какво е то?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тогава приеми,че нещата ще останат такива каквито са още двадесетина години-до тогава, когато детето ти се отдели от вас и чакай.Не виждам ,какво друго можеш да направиш.Все пак, тогава ще си само на 41 години и може да започнеш нов, по-различен живот.

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Никол, няма да ти давам съвети. Ти си наясно с обстоятелствата около теб най-добре, ти знаеш с какви ресурси разполагаш. 

Но е възможно да има варианти за които не си се сетила, ако искаш да напуснеш съпруга си. От писмото ти разбирам, че се надяваш отношенията ви да се подобрят. Аз съм работила и работя с жертви на домашно насилие. Имам и личен опит. Положението никога не се подобрява от само себе си.  За да има подобрение, съпругът ти трябва да признае, че има проблем.  Трябва да осъзнае, че поведението му е недопустимо. Трябва да признае, че той е отговорен за постъпките си и да иска да се промени.

При домашното насилие  често се наблюдава смяна на поведението на извършителя. В един момент са груби и посягат, после за кратко са мили, т.н. меден месец. Това още по-често обърква жертвата.  Ако някой е зъл и жесток 24 часа ще е много по-лесно да се вземе решение.  Става въпрос за контрол, за налагане на контрол - психически, емоционален, финансов.  Често жертвите не напускат насилника (мъж или жена) поради много причини. Възможно е и да не осъзнават, че са жертва на домашно насилие; надяват се, че нещата ще се оправят; няма къде да отидат (или така смятат); страх ги е за сигурността им; страх ги е от отмъщение; вярват, че нещата ще свлошат, ако си тръгнат.  Не рядко смятат и че никой няма да им повярва, тъй като няма свидетели на насилието, а и те не са се оплаквали.  Извън семейната среда повечето от насилниците (мъже/жени) изглеждат мили и надежни личности.

Естествено е да мислиш, че повече няма да си обичана или да смяташ, че сама си си виновна. Постоянното унижение (да искаш пари за боя) води до несигурност и понижена самооценка. Пренебрежението от страна на съпругът ти също. Възможно е и често  да те критикува и обижда вербално.  Изясни си за домашното насилие и последиците върху жертвите. Прочети в интернет.  Когато си готова и наясно със себе си, ако решиш, че не искаш да живееш с него, тогава ще се намерят и начини. Живееш в Германия, знаеш ли немски?  Имаш ли някаква независимост от него? Има много организации, които помагат в случаи като твоят.  Тук в Англия, имах клиентка, която напусна мъжът  си(българин) поради домашно насилие. Не знаеше езика, не искаше да се връща в България, детето й е на 2 години. За сега е тук.

Бих те посъветвала да започнеш да си водиш дневник - къде, кога, какво и как ти го каза.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Никол,

 

по-горе Диди_Тс ти е дала добри насоки. Пишеш, че искаш да се разделиш с него, ако си убедена в това, тогава работи в тази посока. Не е нужно да го обсъждаш с повече с него. За мен най-голямата самота е когато си с някого, а всъщност си сама. Само мога да предполагам колко си самотна и объркана.

 

Споделянето за случката с майка ти е много деликатен момент (това, че ти знаеш за връзката на майка ти, ме навежда на мисълта, че отношенията между родителите ти не са от най-блестящите). Майка ти е отговорна за поведението си, а не ти. Той сега те изнудва емоционално. Искаш ли да останеш заложница цял живот?

 

Имаш ли с кого да поговориш в Германия? Имаш ли среда там?

 

На теб беше ли ти хрумвало, че си жертва на домашно насилие преди хората от форума да го споменат?

 

Детето ти винаги ще има баща, ако баща му иска да е родител. Това не е твоя отговорност. Родителството е много повече от съжителстване  заедно. А в твоят случай съжителстването е украсено с насилие, грубост и незачитане. Смяташ ли, че това е добра среда за отглеждане на дете?

 

Погрижи се за себе си. 

 

Аз също се чувствах необичана, предадена и унизена. Но...........на 41 години ме "взеха", е не с един сак, а с два (дрехи+книги) и с дете. А, и детето имаше сак.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Семейна консултация с психолог не се препоръчва в случаи на домашно насилие. Жертвата на домашно насилие трудно би изразила какво преживява в присъствието на извършителя, най-малкото от страх и тревога за последствията след срещата. Само много опитен психотерапевт, запознат с динамиката на домашното насилие би могъл да овладее ситуацията, разпознавайки отличните манипулативни действия на насилника. Но много трудно....Имала съм случаи, когато жени са споделяли за горчивят си опит от срещите при психотерапевт, понякога дори инициирани от мъжа. В повечето случаи се получава обратен ефект. В УК, в уважаваните практики, се прави специален тест при 1-во посещение в кабинета. При домашмно насилие се отказва да се работи с двойката.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За съжаление нямам никаква среда тук, хора с които да си споделям, не познавам никой освен сестра му .. Наистина се радвам че споделих с вас, много ми помогнахте да си подтвърдя мнението и ще си помисля много добре какво да правя занапред :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

×