Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Слънчева

279.Не Го приеха-НБ, 28 ноември 1926 г. в гр. София.

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

 

Молитва на Духа Свят

 

Не Го приеха

 

Молитвен наряд за край:

 

Аз съм човек,служител на доброто

 

 

„Светът Го не позна.“ (Йоан 1:10)

Във външната, т.е. във видимата , в материалната, в официалната страна на живота съществува едно психологическо противоречие. Външно хората са модно, официално облечени и затова като дошла Истината между тях, те не могли да я познаят и не я приели. Истината дошла облечена много просто, като последен бедняк, но понеже хората обръщат внимание повече на външната, отколкото на вътрешната страна на човека, те не могли да я познаят, и тя минала и заминала покрай тях, без да разберат великото, което тя носи за цялото човечество.

“Светът Го не прие.” Това значи: Истината дойде между своите, но те не я приеха. Защо? - Понеже бяха заети с ядене и пиене, с угощения, с печелене на пари и т.н. В човека едновременно действат четири вида стремежи: в неговия ум, в неговото сърце, в неговата душа и в неговия дух. Много от съвременните хора не вярват в душата и в духа, но вярват само в ума и в сърцето. Под думата “душа” те разбират известни функции, които са резултат на вътрешната деятелност в човека. Обаче, какво нещо всъщност е душата, няма да се спираме върху този въпрос. Някои смесват проявите на сърцето с тези на душата и проявите на ума с тези на духа, но трябва да се прави точно разграничение между сърце и душа, както между ум и дух.

Христос казва: “Глава на Словото е Истината.” Значи Истината е начало на нещата. Тя определя посоката, към която ние се движим. За да добие вътрешен смисъл, животът трябва да има определена насока. С други думи казано: за да се осмисли животът, всеки човек трябва да има известна идея в себе си. Тази идея не трябва да бъде близка. Днес всички хора говорят, че идеите трябва да бъдат близки и леснопостижими. Ние знаем обратното: идеите, които движат човека напред, не трябва да бъдат нито материални, нито близки, нито леснопостижими. Далечните, мъчнопостижимите идеи са красиви. Защо? Колкото е по-далеч идеалът на човека и колкото е по-мъчнопостижим, толкова и неговите усилия и неговият стремеж ще бъдат по-големи. Този човек знае, че има да постига нещо. Каква красота има в постигането на неща, които седят на разстояние само десет крачки от човека? Материалистите казват: “Ние искаме да постигнем близките идеали.”

Едно от отличителните качества на съвременната култура е бързането. Съвременните хора искат бързо да станат учени, бързо да забогатеят, бързо да научат живота и затова се впущат безогледно към всички удоволствия, като мислят, че чрез тях ще научат много неща. Ако отидете в Америка, ще видите, че там всеки бърза да забогатее, да придобие знания, да се удоволства и т.н. Затова днес всички хора се възхищават от англичаните и от американците. Добро нещо е бързината, но да се бърза във всичко, това не е похвално, нито е за препоръчване. У българите пък съществува друга характерна черта: българинът бърза само лятно време, а зимно време не бърза. Тогава той почива, широко му е около врата. Той работи през лятото усилено, бърза да събере храната си, да напълни хамбара с жито, а през зимата е спокоен, че се е осигурил. Същата черта съществува и между учените хора. Те гледат да напълнят библиотеките си с много книги, които да четат и учат. Като прочетат много от тия книги главите им се напълват със знания, и те се считат осигурени. За такъв човек казват: “Учен човек е този.” По какво познават, че е учен? Хамбарът му, т.е. неговата глава е пълна със знания. Главата на учения човек увисва надолу, като узрял клас. Като погледнете към такъв клас, вие казвате: “Отличен е този клас!” Защо? Защото главата му е увиснала надолу. Такова нещо представляват много от съвременните учени хора. За простия човек казват: “Този човек е прост.” Питам: Как познахте, че този човек е прост? Главата му стърчи нагоре. Какво лошо има в това? Кои класове стърчат нагоре? Празните класове. Питам: Какво беше положението на узрелите класове преди да цъфнат и да завържат? И те не стърчаха ли нагоре, както стърчат сега празните класове? Стърчаха, разбира се. Ето защо, като знаем това, ние трябва да гледаме с уважение на всеки празен клас, който днес стърчи нагоре. Утре и той ще увисне към земята. Когато един клас стърчи нагоре, това показва, че в него има нещо велико, което чака своето време, за да се прояви. Когато един клас се разпръсне, той ни учи на закона на самопожертването. Той казва: “Всичко, което аз имах, дадох на света. Сега вече съм готов отново да започна работата си.” Какво може да направи узрелият, увиснал клас надолу? Ако аз нося на гърба си тежък чувал и срещна на пътя един узрял клас, той ще може ли да ми подигне чувала? Няма да може, защото и той сам носи пълен чувал....

Не Го приеха

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прекрасна беседа! Благодаря!

Духовният човек трябва да се пази от груби, грозни образи, да не остава те да му въздействат, понеже след време те ще произведат лоши последствия върху цялата му психика. Затова, всеки човек трябва да има будно съзнание, с което да отблъсква от себе си тези груби, лоши образи. Грозните, изопачените, кривите образи са причина за голяма част от сегашните страдания на човечеството, от които то и досега не може да се освободи. Човек трябва да живее с красивите образи на живата природа, да се съобразява с нейните закони и да ги прилага в живота си. Няма по-голямо щастие за човека от това да живее съобразно законите на живата природа.

Казвам: Сега идат важни времена за човечеството, когато хората не трябва да се обезсърдчават. По-важни времена от сегашните никога не са наставали на земята. Времената, които сега преживявате, са велики по своите идеи. Много същества от невидимия свят биха дали милиони, за да присъстват в тия времена на земята, но не ги пущат. Всички билети за представлението, което ще се даде на земята, са вече продадени. Много ангели хлопат, искат да дойдат за това представление, което ще се разиграе, но няма места повече. Затова тия от хората, които са недоволни от своя живот, нека продадат билетите си на някой от споменатите ангели, те да дойдат на земята, а недоволните хора да отидат горе. Това, което ви говоря е велика Истина. Сега е време всеки да покаже, че е човек. Дали сте българин, англичанин, американец, германец или какъв и да е, това не е важно, времената са едни и същи за всички. Важното за вас е да използвате добрите условия на живота. Аз вярвам, че ще ги използвате, защото всичко това, което ви се говори не е ново, нито е старо. Аз ви говоря за реалното, което всякога е ново. Ние не искаме да посаждаме нови неща във вас. Всичко това Бог е посадил във вас още в далечното минало, а сега то само ще прорасте, ще цъфне и ще даде своя плод. Аз вярвам и зная, че всичко е посято от Бога, а сега трябва само да се събуди.

 

Не Го приеха
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Ще ви дам един пример, да видите, как се разместват нещата в живота. В един от американските университети студентите по естествените науки решили да направят една шега със своя професор по зоология и същевременно да го подложат на изпит, да видят, доколко той владее материала си. За тази цел те му устройват следния изпит: взимат няколко бръмбари от най-различни видове и ги разкъсват на няколко части, като отделят на една страна главите им, на друга страна - краката, а на трета - телата им и от разните части на тия видове бръмбари, те сглобили отделен представител, който предложили на професора си, да се произнесе, към кой вид от бръмбарите се отнася дадения. Професорът го взел, разглеждал го у дома си най-внимателно цели три дни и най-после им казал: “Този бръмбар е от рода “хъмбък”. Това значи, такъв бръмбар в природата не съществува; той е нещо измислено, сглобено от вас.” По същия начин и съвременните хора са направили ред преобразувания в обществения живот, в семейния живот, в религията и най-после казват: “Как ще се разреши този хъмбък?” И в науката има такъв хамбък. Навсякъде в живота има по един хамбък, който хората сами са сглобили и като не знаят, че това не е естествено явление, не могат да намерят начин, как да го разрешат, вследствие на което се мъчат. Няма какво да го разрешавате, това е един хамбък - нищо повече.

 

Не Го приеха

 

Благодаря!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×