Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Лиула

Сьорен Киркегор - немислимото мислене

Recommended Posts

Беше рано, когато го открих. Него.

Бе странно - в затънтените улици на Копенхаген, го преследвах; издирвах пространствата на странния ми сън, не - сънища, осъзнавах защо всички онези, след него, са го гледали като свое тъжно огледало - екзистенциалистите. За подобен баща го имат, доколкото баща може да бъде един отрекъл се от бащинството, човек.

Философ.

 

Безкрайното отчаяние е последният стадий, който предхожда вярата, така че всеки, който не е извършил това движение, не притежава вярата. Защото едва в безкрайното отчаяние аз ставам ясен сам на себе си в своята вечна значимост и едва тогава може да става дума да се улови битието по силата на вярата. (Страх и трепет)

 

Миналата година, се навършиха колко, 200 години от рождението на този велик мъж. Киркегор - човека, дал нова посока на мисълта, поставил индивида в центъра на своите философско-психологически изследвания и постигнал ненадмината и до днес дълбочина на разсъжденията, проникнал в най-фините пластове на психиката и разкрил по неповторим начин тайната на отношенията между човека и Бога, на смисъла на човешкия живот и на призванието на всеки един да се издигне духовно над самия себе си.

 

Дания, животът не е само там - в Дания, ала кой е мислел, че има и Фарьорски острови, където убиват черни делфини ... Но, някак естествено - те убиха своя най-велик човек, сякаш е делфин от рода Гринди.

Ритуално, ние нямаме подобен субект, но жалим неродените велики мислители, недали нищо на никого, ала забравяйки - нас, пожертваните.

 

Дания.

 

Само човекът, поел отговорността за себе си и своя живот, може да направи подобен избор. В този избор Азът се конституира като Аз и полага себе си като ориентир. Така и основното противопоставяне „или-или” ще намери своето решение в това да искаш или да не искаш. Да искаш със страст, означава да избереш доброто. Избирайки доброто, човек избира избора между добро и зло. Едва тогава той може да размишлява над това - кое е добро и кое зло. Или, казано по друг начин, тази безкрайност, изпълнена с противоречия, изградена от несвързани възможности, с помощта на предимно отрицателното движение на отчаянието и предимно положителното движение на покаянието, които с обединени усилия създават приемственост и хармония, тази безкрайност постепенно започва да придобива конкретен облик. По този начин Азът придобива сам себе, като се изтръгва от нищетата на крайното и се устремява към безкрайното. Тук вече не светът го владее, а той (Азът) започва да владее света, като го преодолява. Субективността е истината, пише Киркегор. Индивидът осъзнава себе си не само като иманентно, но и като трансцендентно същество. „В света ще намерите много скърби, но дерзайте: Аз победих света”, казва Иисус.

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Или, казано по друг начин, тази безкрайност, изпълнена с противоречия, изградена от несвързани възможности, с помощта на предимно отрицателното движение на отчаянието и предимно положителното движение на покаянието, които с обединени усилия създават приемственост и хармония, тази безкрайност постепенно започва да придобива конкретен облик

 

По този начин Азът придобива сам себе, като се изтръгва от нищетата на крайното и се устремява към безкрайното.

А има ли друг път? Според теб?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Човекът е Дух.Но какво е Духът? Духът е Аз-ът. Но какво е Аз-ът?Аз-ът е едно отношение ,което се отнася към себе си.

Самото отношение не е Аз-ът, а той е това, че отношението се отнася към самото себе си. Човекът е синтез от безкрайност и крайност,от временно и вечно,от свобода и необходимост.Синтезът представлява отношение между две неща. Така погледнато,човекът все още не е Аз."                                       Сьорен Киркегор

 

 

 

 

 И тръгвайки към собствените си дълбини, човек минава през естетически,етически и религиозен стадий. На всяка крачка Аз-ът избира и си носи отговорността.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, надявам се да си чела трудовете на Киркегор. 

Защото инак ще е безсмилен диалога ни. И, както казва самият той - най-истинското безмълвие не е когато мълчиш, а когато говориш. И в този стил, с викове и жалби, няма да променим ничия съдба, най-вече своята.

 

И ако Жан-Пол Сартр е основна фигура на атеистичния екзистенциализъм, то Киркегор се явява такава за християнския екзистенциализъм.

Защо според теб е така?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Малко съм чела, и то само втора ръка,и цитати.

За да ме заинтересува Киркегор,и често да отварям тази тема, беше твой пост в "любими автори".

Християнски и атеистичен екзистенциализъм--най-общо казано,същността погледната от два различни ъгъла.

Важна е същността да бъде открита или създадена, а не по кой начин се стига до нея.Дали на крилата на вярата/но вярата ,като страст,плам и огън/,или със твърдо сърце и ръка да правиш избор, и двата пътя водят до същността.

   Много се надявам да пишеш още в тази тема.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Киркегор е интересна фигура, но аз лично да си призная го пренебрегвам на тоя етап, защото има далеч по-интересни от него. Една от причините е прекалените му занимания с християнството, които са по-скоро следствие на по-детинската му и емоционална философия. Не твърдя, че няма някои задълбочени прозрения, но като цяло бих го описал като искрено дете, далеч от бащинска фигура, и още по-далеч от велик мъж (подобено нещо не съществува...). Принципно е живял през най-доброто време за философия, един истински ренесанс на човешката мисъл след Античноста. Но е и още едно доказателство, че човешкото общество реално не еволюира, а е един непрестенен цикличен кръговрат. 

 

Cveta5, това което си цитирала е било поставяно под въпрос от много философии и религии. Факт е, че отговорът не може да се даде чисто аналитично, нито чисто емоционално. Хората се опитват да го описват с различни думи, но която и да хванат, тя си има тривиално значение, което не е правилното. По-интелигентните са разбрали, че на човешко ниво - решение няма. Няма друг път, нито за теб, нито за който и да било, защото ти си тоя път, и освен да си го извървиш, друго за теб като човек няма. Затова и по-качествените житейски философий са насочени главно към смирение и някаква форма на покаяние. Когато има  религиозна насоченост, това обикновено се извращава и се намесват думи като вяра, грехове, добро и зло, че и най-разностранни форми на "духовност". Всъщност нещата са пределно прости, но простите неща са сложни... Когато не можеш да прозреш простите неща, навлизаш наистина в тоя комплексен сблъсък на крайно и безкрайно, и който често води до това "безкрайно отчаяние". Не съм убеден че е необходим, още по-малко последен стадий. Но е често срещан, защото човешкият живот е потопен изцяло в илюзии, и е огромна борба да си намериш пътя и измъкнеш... Много хора си въобразяват, че са "победили света", всъщност е илюзия дори че можеш да победиш себе си...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×