Слънчева Добавено Септември 16, 2006 Доклад Share Добавено Септември 16, 2006 "Не прави на другите това, което не искаш да правят на тебе!" щом съвестта е нащрек и Любовта е в действие не нараняваме другите. Хареса ми нещо прочетено в "Изкуството на медитацията" - С. Вивекананда: "Всичко се движи в кръг. Ако вземете камък и го хвърлите в пространството, и ако живеете достатъчно дълго след това, същият камък ще се върне точно в ръката ви... Така става с любовта и омразата." Аз също не вярвах в себе си и ми се случиха приблизително същите неща, Макс. Сега се опитвам да поправя това и стават чудеса Нужно е да чуваме вътрешният си глас. Той никога не ни лъже! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Септември 24, 2006 Доклад Share Добавено Септември 24, 2006 Хубаво нещо е чистата съвест. А едно от най-лошите е да няма такава човек Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Юли 27, 2007 Доклад Share Добавено Юли 27, 2007 "Съвестта е ехото на праспомена" за съвършенството. Бог съди ли? Любовта съди ли? Не. Тя е тихият глас който казва "не направи добре". Но тогава егото и умът започват себичния си диалог и същността на посланието на любовта остава отново неразбрана. В медитация, когато умът е пасивен, интуицията представя с кристална яснота грешните постъпки и техните причини. Как да правим правилни достойни постъпки. Преди неправилна постъпка, има едно малко стягане в сърцето и смущение в интелекта. Те са незабележими при неспокоен ум и развълнувано дишане и чувства. Затова спокойствието е много важно. От него произтича самоконтрол. А сега може ли разяснение в обратен ход ? След постигане на спокойствие и самоконтрол преди неправилна постъпка...? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 27, 2007 Доклад Share Добавено Юли 27, 2007 Съвестта са онези качества, които сме натрупали в Душата си. Тя е есенцията на миналите ни животи. Тя е нашия духовен опит. Съвестта винаги е чиста. Когато не се вслушваме в нея, просто прекъсваме връзката си с източника и позволяваме на личностните ни амбиции да я заглушат.. Съвестта е различаване - на доброто от злото; на правилното от неправилното. Дали ще се вслушаме в нея зависи от силата на нашите добродетели, т.е. от любовта ни. Съвестта е наше творение, сформирано от реалните ни достижения. Целта на земния живот според мене е да обединим съвестта със съзнанието си свързвайки се по този начин с Душата и осъзнавайки се като едно с нея. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 28, 2007 Доклад Share Добавено Юли 28, 2007 (edited) "Съвестта е ехото на праспомена" за съвършенството. Как да правим правилни достойни постъпки. Преди неправилна постъпка, има едно малко стягане в сърцето и смущение в интелекта. Те са незабележими при неспокоен ум и развълнувано дишане и чувства. Затова спокойствието е много важно. От него произтича самоконтрол. А сега може ли разяснение в обратен ход ? След постигане на спокойствие и самоконтрол преди неправилна постъпка...? За ученика опасността е при лични чувства и интереси, страх и пр. Станимир: "Дали ще се вслушаме в нея зависи от силата на нашите добродетели, т.е. от любовта ни. Съвестта е наше творение, сформирано от реалните ни достижения. ... да обединим съвестта със съзнанието си свързвайки се по този начин с Душата и осъзнавайки се като едно с нея." Друг начин е мъдростта. При спокойствие и самоконтрол правилно мислим, премахва се зависимостта от личния елемент. Интересите на страните "се измерват" точно от интелекта. Започва конструктивно взаимодействие за решаване на ситуацията. Връзката с Бог е трети начин. Забелязвайки изпитанието, може да се хвърли един бегъл поглед кьм небесните селения С Бог, лесно се прави добро Редактирано Юли 28, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 16, 2008 Доклад Share Добавено Март 16, 2008 Какво изразява съвестта, кога се задейства? Съвестта е чувство. Тя се появява когато връзката с нашата душа, нашето сърце е нарушена. Разбира се който не е изградил тази връзка поне в малка степен няма как да почувства тежестта от нарушаването и. Тази връзка изграждаме с устрема си към духовното, с чистотата на нашите ежедневни мисли, чувства, желания и действия, с качествата и добродетелите които търпеливо развиваме. Съвестта идва да ни подскаже, че тази връзка е застрашена, че избора който правим не е този на нашата душа и е добре да се вгледаме в себе си, в мотивите и намеренията си и да преценим дали не сме попаднали в плен на себичността, на илюзиите на нашата нисша природа, на нейните желания и амбиции. Съвестта не осъжда - това прави неразвитият ни ум търсещ оправдания за допуснатото отклонение, за това че сме се поддали на илюзията, че сме позволили да бъдем заблудени. А душата просто чака нова възможност, за да може връзката на въплътената личност с нея да бъде отново възстановена. Душата може да се уподоби на магнит. Човешкото съзнание чрез устрема си към възвишеното, към духовното създава необходимото напрежение като сила и честота на вибрация, които осъществяват нужната магнитна връзка и предоставят на душата възможност да се прояви чрез телата си. Когато между вибрациине на въплътената личност и душата започнат да се появяват различия, се явява съвестта, чувството на неспокойствие, на тежест в сърцето, усещането за погрешност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.