Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Силвия СД

Съвестта

Recommended Posts

:thumbsup: "Не прави на другите това, което не искаш да правят на тебе!" щом съвестта е нащрек и Любовта е в действие не нараняваме другите.

Хареса ми нещо прочетено в "Изкуството на медитацията" - С. Вивекананда:

"Всичко се движи в кръг. Ако вземете камък и го хвърлите в пространството, и ако живеете достатъчно дълго след това, същият камък ще се върне точно в ръката ви... Така става с любовта и омразата."

Аз също не вярвах в себе си и ми се случиха приблизително същите неща, Макс. Сега се опитвам да поправя това и стават чудеса :thumbsup2::feel happy:

Нужно е да чуваме вътрешният си глас. Той никога не ни лъже!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup:  :thumbsup: Хубаво нещо е чистата съвест.

А едно от най-лошите е да няма такава човек :blink:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Съвестта е ехото на праспомена" за съвършенството.

Бог съди ли? Любовта съди ли?

Не. Тя е тихият глас който казва "не направи добре". Но тогава егото и умът започват себичния си диалог и същността на посланието на любовта остава отново неразбрана.

В медитация, когато умът е пасивен, интуицията представя с кристална яснота грешните постъпки и техните причини.

Как да правим правилни достойни постъпки.

Преди неправилна постъпка, има едно малко стягане в сърцето и смущение в интелекта. Те са незабележими при неспокоен ум и развълнувано дишане и чувства. Затова спокойствието е много важно. От него произтича самоконтрол.

А сега може ли разяснение в обратен ход ? След постигане на спокойствие и самоконтрол преди неправилна постъпка...?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съвестта са онези качества, които сме натрупали в Душата си. Тя е есенцията на миналите ни животи. Тя е нашия духовен опит. Съвестта винаги е чиста. Когато не се вслушваме в нея, просто прекъсваме връзката си с източника и позволяваме на личностните ни амбиции да я заглушат.. Съвестта е различаване - на доброто от злото; на правилното от неправилното. Дали ще се вслушаме в нея зависи от силата на нашите добродетели, т.е. от любовта ни. Съвестта е наше творение, сформирано от реалните ни достижения. Целта на земния живот според мене е да обединим съвестта със съзнанието си свързвайки се по този начин с Душата и осъзнавайки се като едно с нея.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Съвестта е ехото на праспомена" за съвършенството.

Как да правим правилни достойни постъпки.

Преди неправилна постъпка, има едно малко стягане в сърцето и смущение в интелекта. Те са незабележими при неспокоен ум и развълнувано дишане и чувства. Затова спокойствието е много важно. От него произтича самоконтрол.

А сега може ли разяснение в обратен ход ? След постигане на спокойствие и самоконтрол преди неправилна постъпка...?

За ученика опасността е при лични чувства и интереси, страх и пр.

Станимир: "Дали ще се вслушаме в нея зависи от силата на нашите добродетели, т.е. от любовта ни. Съвестта е наше творение, сформирано от реалните ни достижения. ... да обединим съвестта със съзнанието си свързвайки се по този начин с Душата и осъзнавайки се като едно с нея." :thumbsup::feel happy:

Друг начин е мъдростта. При спокойствие и самоконтрол правилно мислим, премахва се зависимостта от личния елемент. Интересите на страните "се измерват" точно от интелекта. Започва конструктивно взаимодействие за решаване на ситуацията.

Връзката с Бог е трети начин. Забелязвайки изпитанието, може да се хвърли един бегъл поглед кьм небесните селения :D

С Бог, лесно се прави добро icon12.gif

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво изразява съвестта, кога се задейства? Съвестта е чувство. Тя се появява когато връзката с нашата душа, нашето сърце е нарушена. Разбира се който не е изградил тази връзка поне в малка степен няма как да почувства тежестта от нарушаването и. Тази връзка изграждаме с устрема си към духовното, с чистотата на нашите ежедневни мисли, чувства, желания и действия, с качествата и добродетелите които търпеливо развиваме. Съвестта идва да ни подскаже, че тази връзка е застрашена, че избора който правим не е този на нашата душа и е добре да се вгледаме в себе си, в мотивите и намеренията си и да преценим дали не сме попаднали в плен на себичността, на илюзиите на нашата нисша природа, на нейните желания и амбиции. Съвестта не осъжда - това прави неразвитият ни ум търсещ оправдания за допуснатото отклонение, за това че сме се поддали на илюзията, че сме позволили да бъдем заблудени. А душата просто чака нова възможност, за да може връзката на въплътената личност с нея да бъде отново възстановена. Душата може да се уподоби на магнит. Човешкото съзнание чрез устрема си към възвишеното, към духовното създава необходимото напрежение като сила и честота на вибрация, които осъществяват нужната магнитна връзка и предоставят на душата възможност да се прояви чрез телата си. Когато между вибрациине на въплътената личност и душата започнат да се появяват различия, се явява съвестта, чувството на неспокойствие, на тежест в сърцето, усещането за погрешност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×