Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Donatelaa

Деперсонализация и Дереализация ?

Recommended Posts

Здравейте! Писах моята тема 2 часа и интернета заби и сега започвам пак наново.Ще се опитам да е възможно наи кратко и съдържателно.Момиче на 24 години съм.Незнам каква информация ще ви бъде полезна затова започвам от самото начало.Детството ми не беше хубаво.Родителите ми се караха,имам уплаха от баща ми ,заеквах от страх от него.На 7 години се разболях от ужасна болест.До 13 годишна времето ми мина в болници ,лекари,хапчета ,мазила,нагрявки и т.н.Ходих на училище макар и с болки.Не играех физкултура с бях като другите деца.Стоях си кротко и мирно.Те ми се подиграваха ,че не съм като тях и аз се чувствах много зле.Детството ми мина така, неизвивяно.Следващата травма доиде от първата ми любов.Като първа любов го приех много тежко.4 години той ме лъжеше.Чувствах се като негова собственост.Лъжеше ме а после изкарваше мен виновна.Сравняваше ме с всички например: защо не се обличаш като еди кой си? Виж еди коя си каква прическа има? ти защо не се боядисаш и т.н сравняваше ме постоянно и ми срина самочувствието до земята.След 4 години се реших да го оставя и преди се опитвах ,но той ме преследваше.Идваше с цветя ,сълзи ,сополи и все ме караше да му прощавам.Но накрая и той се примири.След това се затрових в себе си ,уж да си почина от толкова мъки ,то стана по зле.Не излизах много ,само с няколко приятелки.Всички други познати ги отбягвах.Започнах работа и като несигурно момиче и в депресия и какво ли не нещата ставаха все по зле."Нормалното" ми състояние беше депресия,тревожност без причина,изнервеност,много ниско самочуствие,самообвинения и т.н.Това продължи мисля към 2 години без да си помогна по никъв начин. Мислих си ,че проста съм такава и немога да се променя.Една брутална паническа атака на работата ме накара да предприема промяна.Беше ужасно като се сетя и ми се изправя косата.Неможе да си поема въздух,треперех,неможех да кажа и една дума,не си усещах тялото,главата ми пареше всеедно изливаха вряла вода отгоре и , от цялото напрежение и високото кръвно ми текна и кръв от носа.След тази ужасна случка си направих изследвания които показаха ,че съм напълно здрава и всичко е от главата ми .Напуснах работа и реших да се лекувам.Посещавах психотерапевт ,но за малко поради липса на средства.Макар и за кратко,но тя ми помогна да се ориентирам накъде да тръгна.Тя установи ,че страдам от депресия,паническо разтроиство,социална фобия  и ниска самооценка.Може би щеше да има и още ако бях изкарала до край лечението.Започнах да чета много позитивна психология,статий,медитаций,всякакви техники  и всичко което би ми било помогнало.Започнах лека полека да стъпвам на краката си.Самооценката ми се вдигна  макар и малко се усеща.Мисля по-позитивно.Като цяло ,цялото ми общо състояние се подобрява.Нещото което не споделих на специалистката и нямам насока за него е деперсонализацията и дереализацията.С много наблюдения установих ,че точно тези две състояния отключват паническите атаки и неспокоиноста и т.н.Давам пример.Излизам от в къщи (може да се случи и в къщи ,но там по рядко защото се чувствам сигурна) всичко е наред правя каквото правя може и нищо да не правя както си стоя съвсем спокойно и изведнъж всякаш се цъка едно копче и започва филма ! Започва една болка в клепачите,погледа ми се замъглява,всичко е всякаш нереално размазано,аз всякаш се смалявам и всичко друго става голямо около мен и хората даже.Звуците ме дразнят,светлината също,започвам много да мигам ,от там започват и болки в главата.Това което най-много ме притеснява е ,че чувствам тялото си чуждо ! Всякаш аз съм пред него а то е отделно от него.Усещам го , но чуждо,особено лицето него най-много.Гласа ми се променя става дрезгав и несигурен.От там всяка дума която кажа или движение което извърша ме ужасява ,всеедно не го контролирам аз.Говоря нещо което неискам да казвам от самата паника почвам да се държа ккакто неискам.ОТ там паниката се увеличава ,защото съм сред хора и те виждат всичко това.Незнам какво да направя ,всякаш съм в капан.Паниката се увеличава и или измислям причина да си тръгна или дай си боже се смени  някак си ситуацията , например станем от въпросното място или вниманието иде някъде другаде ,че да се успокоя по някав начин.Когато това се случи понякога и за секунди ми пада този товар от гърба.Но немога всеки път да ставам да си тръгвам и т.н.Именно след тази нереалност идват  атаките    и страха от излагане , от отхвърляне и т.н.Понякога ми се разминава незнам как незнам техника или нещо за зправяне ,рядко е но имало е случеи да започне ,но се разминава.Иначе се опитвам да дишам с корема , по-дълбоко да се успокоя ,ако съм в къщи ще стане бързо , но както казах вънка ли съм , има ли хора ,даже и с един човек да съм пак ме притеснява.Ако пък има много хора тогава просто незнам ,ще свърши пак с високо кръвно и кървища от носа.Та моля ви за съвет, за някаква техника ,,медитация ли какво незнам.Медитирам понякога,кога ми се получава ,кога не.Ако трябва ще тренирам всеки ден ,стига да знам ,че ще ми помогне.Неискам да употребявам никакви хапчета искам сама да се справя с всичко и знам че мога! Стига да знам на къде да тръгна.Започнах да откривам себе си макар и с много малки крачки.Моля ви дайте ми съвет. Ако нещо друго ви интересува ще ви споделя .Мисля ,че това е най-важното което ми се е случило.Тази нереалност ми пречи да започна работа а и като се замисля всякакво друго действие за нормален живот.Може би е страх от провал, несигурност ...а може би са много нещата.Искам да живея нормално време ми е ! 

Чакам съвети.БЛАГОДАРЯ ,ЧЕ ВИ ИМА ! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Донатела, постът ти  е доста изчерпателен, но както всеки един пост е крайно недостатъчен, за да се добие ясна представа за човека, който пише.

Направи ми впечатление следното - "Тя установи ,че страдам от депресия,паническо разтроиство,социална фобия  и ниска самооценка."  Всички тези определения, са просто определения, трудничко е да "страдаш" от всички тях едновремнно, но ако повярваш, че страдаш , наистина ще е така. Искам да кажа, че всичко зависи от теб и от това в какво вярваш.

 

Казваш - Медитирам понякога,кога ми се получава ,кога не.Ако трябва ще тренирам всеки ден ,стига да знам ,че ще ми помогне.Неискам да употребявам никакви хапчета искам сама да се справя с всичко и знам че мога! Стига да знам на къде да тръгна.Започнах да откривам себе си макар и с много малки крачки.Моля ви дайте ми съвет.

 

Обърни внимание на удебелените думи, те са тези които пречат нещата да се случват. Ако си сигурна, че ще се справиш думи като понякога, ако трябва, стига да знам, няма да са в твоята мисъл. Те говорят за несигурност и липса на вяра. 

Какво е добре да направиш, най - напред прегледай всички теми в този форум с подобна тематика. При прочита им ще откриеш много хора със сходен проблем, които споделят как се справят и голяма част от тях споделят как са се справили, това само по себе си ще смъкне напрежението, което е основен виновник за твоето състояние. Много напрежение и тревога има в теб.

В много от темите има споделени техники и последователността, с която трябва да ги правиш, това ще ти помогне да си съставиш програма.

Като за начало, силно необходимо ти е да започнеш спорт, това е основният начин да разтовариш стреса от тялото си, да смъкнеш напрежението и да помогнеш на ключови хормони виновни за твоето състояние да се балансират. Сама ще усетиш, че съвсем скоро с  редовно спортуване ще се чувстваш по съвсем различен начин.

В момент на паник атака, добре е, че правиш коремно дишане, но освен това, е добре и да не лягаш или сядаш, а напротив да правиш разсейване чрез някаква дейност. Медитацията също е добър начин за повлияване на тревожните състояния, но не правенето от време на време, а всеки ден. Хубаво е около 2-3 седмици всеки ден да редуваш медитация и упражнения. 

не знам до колко ти помага литературата която четеш, но първото нещо, което трябва да промениш като вярване е, че ти не си болна и от нищо не страдаш. Това е състояние, което е преодолимо и обратимо. Да, важно е да знаеш как, но няма как тук да се направи терапевтичен процес, могат само да се дадат насоки. 

Мисля, че ако прегледаш темите ще успееш да изкараш от тях това, което е най - близко до теб и да го подредиш по работещ за теб начин. Когато  успееш да повлияеш на една паническа атака, по начин по който ти е ясен как работи, ще добиеш самооувереност, а това е много важно за преминаването през този етап.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря много за отговора ! Преглеждала съм темите тук, ще ги прегледам пак внимателно.Спортувам от няколко дни отново,преди бях редовна ,но последната половин година нямах физическата възможност да спортувам каквото и да е.Наистина когато тичам се разтоварвам.За медитацията бях много ентусиазирана,но от толкова много опита едва няколко пъти усетих ,че се получава.Но ще продължавам да тренирам.

Като цяло да разбирам ,че тази нереалнност се дължи от факта ,че съм много напрегната ,стресирана и тревожна ?

От известно време правя тази техника със заменянето на отрицателните мисли.Когато се появи някоя ,веднага е заменям с някоя хубава мисъл или просто си мисля за нещо хубаво.Най-честите мисли са ми за новите неща които ме очакват в живота.Страх ме е от провал от там идва и страхът от нова работа,приятели,гадже и т.н.Макар и да се чувствам изплашена на моменти има една сила в мен която ме кара да се боря и ми дава топлинка :))

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, колеги и приятели :). Ние сме двама студенти по психология, които проявяват активен жив интерес към психологията, психотерапията и справянето с психологична проблематика. Това е нашият блог: http://psychoplex.wordpress.com/  На него можете да откриете много и различни интерсни мнения относно различни сфери на психологията, която е една необятна наука и обхваща всичко, обкръжаващ ни. Очакваме вашите коментари в блога :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте отново! Искам да ви попитам според вас нормално ли е промените ,които се опитвам да направя да се получават в къщи когато съм сама , а когато се наложи да излезна повечето пъти се връщам със старите навици и мисли.

Например ставам сутрин мисля си позитивни мисли ,осмислям "проблемите" които си създавам сама и как те повечето са измислени от моите страхове.Преди да стана отпускам всяка част от тялото си и тази дереализация изчезва, няма е.Чуствам се значима,спокойна в тялото си ,идват ми куп идей за напред , мисля обширно и трезво.Но като дойде време да излезна този комфорт изчезва , може да не е веднага след като съм излезнала ,но рано или късно пак ставам нервна ,несигурна и т.н. Та идеята ми е ,че това нормално ли е като имате предвид ,че се уча сега "на себе си" ,да се получава така.Искам да отбележа ,че преди да започна да работя със себе си даже и в къщи нямах покой.Моя страх ми казва от време на време ,че защото съм страхливка и няма да мога да бъда себе си и пред света а пак ще слагам маски.

Мойто виждане е ,че нещата се получават бавно и  след време ще имам резултати и не само когато съм сама.Но като чета тук във форума доста пъти срещам ,че повечето искат само промяна а не правят нищо по въпроса и стоят на едно място , а всъщност си мислят ,че правят но те само го искат ,но не правят нищо. Като тази известна приказка забравих кои е беше казал,че е лудост да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат.

Та дали аз не правя точно същото ? Вкъщи добре а вън ме е страх и не променям стария начин.

Проблема ми е ,че са сега само в къщи усещам вътрешното си аз,интуицията и каквото там е.Усещам една тишина на ума ,той мълчи защото моето вътрешно аз истинско е будно и присъства и ума няма глас.А когато излезна той почва да скандира пак и взима власт над мен и ме кара да върша и казвам неща както до преди това съм свикнала.А интуицията и моето аз , ми позволява да мисля както казах одеве реално,обширно,не ми слага етикети,не ми пречи ,не ме съди , напротив подкрепя ме !Това съм аз ,това е моето аз. Страхотно е.Това ме кара да мисля ,че съм на прав път.Но след време ще се пренеси ли и в останалия свят.

Много се ядосвам на себе си ,напрао се изяждам от вътре когато излезна от нас и хоп всичко стане като преди.Всеедно вътре в мен едно малко детенце плаче и се съдира от рев(истинското аз) и го е страх и аз немога да му обърна внимание, ума и старите убеждения ми пречат.

Дано ме разбрахте какво исках да кажа,говорих с душата си. 

Моля дайте ми съвет ! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Трябва време да мине малко. Щом има промяна в положителната посока, значи си на прав път, продължавай да изкарваш от форума всички упражнения и насоки, които са свързани с тревожността, подреждай ги и ползвай което чувстваш близко.

Относно малкото дете и неопределения страх вътре в теб, пускам ти една медитация, която е точно за това.  Хора, които са я  направили, споделят, че са успели да определят страха и това им помага да го преодолеят, аз лично също останах изненадана от това което усетих след нея. Пробвай.

После ако искаш , сподели.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

.. и когато каза утидете до малкото дете и го прегърнете и успокоите аз се разплакох ! То плачеше и беше много уплашено,и нямаше кой го прегърне и да му каже да не се страхува.. А страха отдалече го виждах като сиво-черна сянка много страшна,а като се доближи цветовете избледняха и искаше просто да я прегърна .... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направи я още един път след около 10 дена.

А сега продължавай по програмата която си си направила.

Няма какво друго да направим през форума. Щом имаш напредък значи нещата се случват.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте  ! Много ви моля отново за помощ ! В сайта ви са описани всякакви техники за справяна на ПА , за различни разтройства ,за страхове .... Може ли да споделите накратко какво помага за личната самооценка да се повиши.На моменти се чувствам добре ,но повечето време и децата в парка ми се струват,че са  повече от мен.Сега ще кажете психотерапия знам .. ако имах възможност нямаше да пиша тук.Може и по накратко какви техники давате за хора с ниско самочувствие.Помага ми като си повтарям ,че се одобрявам ,харесвам и т.н .. но е е достатъчно.Приемам всичко каквото кажете.. от тази моя малоценност която изпитвам ме е страх да започна работа.Все си мисля ,че не съм достатъчно добра ,че няма да се правя.Моля ви помогнете ми ... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ниската самооценка е плод на съвкупност от много фактори, за това е много трудно , да се даде просто някаква техника. 

В основата на това състояние, както при повечето състояния носещи душевен дискомфорт, стои страха. По тази причина, дори и да дадем тук някаква техника, вероятността, човек, който има проблем със самоувереността или самооценката да я изпълни точно и с нужните повторения е твърде малка.

Да предположим, че това, което си определила сама за себе си е правилна преценка, защото без разговор няма как да знаем.

Чувството за малоценност или ниската самооценка се предхождат от липсата на самоувереност. Няма как да се повлияе на първото, ако не се работи с второто. Работата по самоувереността, често е продължителен процес, тъй като се изисква освен придобиването на нови знания и умения, И преживяване, в които човек да може да ги "изтренира".

 

С какво е свързана липсата на увереност? - преди всичко със страха от отхвърляне, мнението на другите става изключително важно и то определя чувствата , емоциите и поведението. Липсата на себеобичане, което идва от факта, че някъде в нас има емоционална празнина, която по някаква причина не е била запълнена в точното време. Както сама виждаш, тази липса излезе още в първия ти опит с горната медитация.

 

Как сама да се опиташ да повишиш самоувереността си!? 

Един от бързите начини, но изискващи смелост е конфронтацията или да предизвикаш страха. Ето няколко упражнения за това.

 

За много хора зависимостта от чуждата оценка се явява сериозна вътрешна бариера. Купуват вътрешната си свобода с цената на оценката но обкръжението си. Вътрешната свобода е лекота и отпуснатост, това е естествено поведение, кураж и действие.Вътрешната свобода - това е една възможност да се вземат свои собствени решения, способността да се игнорира мнението на другите, когато е без значение. Как да изработите такова отстояние от външния контрол?

Един от начините е да започнете да тренирате себе си чрез изпълнение на абсолютно нестандартни постъпки. Индивидуалния тренинг "нестандартни постъпки" се състои в това да правите непривични за вас и нестандартни за околните неща. Действия които са абсолютно безвредни, често добри, полезни, но...... но аз никога не съм правил така! Това е страшно!

Упражнението  "нестандартни постъпки"  е работа с ограничаващите вярвания, със страха, това е обучение в увереност,тренировка на смелостта, на способността да се измъкнем от зоната си на комфорт.
Още по - трудно ще бъде, ако тези неща и действия са в разрез не само с вашите привички, но и с очакванията на околните. Ако това са действия, които са неочаквани, странни, непонятни - такива каквито "нормалните" ( тези които се вписват в правилата, рамките, стандартите) хора не правят.

В психотерапията, тази практика се нарича Техниката на конфронтация с потискане на смущаващи реакции(exposure/response prevention)
За да се преодолее детската зависимост от мнението на околните, излезте и се опитайте да правите нестандартни постъпки, но това да не става с усилие, а с въодушевление, със свободен дух, вътрешното ви усещане да е невероятно красиво, мило.
Какво може да бъде това? Всичко онова което ви е вътрешно трудно и страшно да направите, в рамките на собствената физическа безопастност, с уважение към другите и съблюдаване на закона.
В своето детство бъдещият физик Лев Ландау, тренирал вътрешна смелост, като се разхождал по улицата с балони привързани към шапката. Днес това може да ви се стори мило и красиво, но за онова време това излизало от рамките на нормалното. Сходна ситуация, но съпоставено с нашата действителност е - да си сложи биберон в устата и да се разхожда по улицата. На автобусната спирка високо и изразително да цитира Пушкин или друга поезия или непринуден разговор в метрото като се представяте за такъв какъвто не сте. Ако ви е страх в началото да правите сам нестандартните постъпки, започнете заедно с някой друг, така ще ви е по - забавно и весело.
Ако ви е много страх в началото, изработете оправдание, което да ви помага  " Това не  е просто постъпка, това е лекарство, което лекарят ми предписа!" Ако решите да цитирате Пушкин, се представете като актьор, който репетира за драматичния театър. когато се почувствате уверен, вече няма да са ви нужни каквито и да е оправдания. Пред кого и за какво да се оправдавате?
Не бива да правите нестандартни постъпки, от които могат да последват житейски неприятности. Не ги прилагайте към полицаи, съседи, колеги в работата, тренингът за нестандартните постъпки, в тези ситуации може да навреди на репутацията ви. важно е да помните, че "нестандартните Постъпки" не са хулиганско поведение, не се правят неща, които да напрягат околните. И не превръщайте тренингът в забавление, когато усетите, че сте се освободили от сковаващите ви рамки, прекратете и се заемете с вашата работа.

НЯКОЛКО ЛЕСНИ УПРАЖНЕНИЯ

- Промяна на обичайните задачи - отидете на работа по друг път, не влизайте в кварталния магазин, а влезте в такъв, в който никога не сте влизали, купете нестандартни за вас неща.
Да се ​​запознаем с някого. Това е един много добър начин да се измъкнем от зоната си на комфорт. Няма значение къде икак, важно е  лицето да е ново за вас.
Намерете курс или обучение, клубове, които ви интересуват, но по някаква причина (ние вече знаем каква) сте отхвърляли идеята да отидете там.
- научете се да правите онова, което винаги сте искали да правите - да свирите на китара, да плетете, да карате лодка, това разширява зоната ви на комфорт.
- Отидете на кино, театър или концерт в нетипичен за вас стил. Ако слушате рок идете на джаз концерт, ако обичате мелодрами, отидете на екшън филм.
- Спрете да планирате, правете всичко в движение, може да добиете много нови впечатления и така да разширите зоната на комфорт.
- Отидете на ново нетипично място с нестандартна кухня
- Облечете се нетипично - сменете стила, цветовете, визията.
- Преместете мебелите, внесете нови различни по цвят или форма от вашите
- Седнете в автобус с непознат номер

Техниката се използва при психологични състояния от групата на тревожните разстройства - социална фобия, както и при проблеми с общуването, трудност при адаптация в работен колектив, работа със страха. Желателно е да се започне съвместно с психолог - психотерапевт.

 

Първото , което можеш да направиш - позволи си да бъдеш различна. Без страх и с удоволствие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да ,това наистина би било добра идея...Почти винаги правя нещата еднакво.Минавам по един и същи път , не ходя по кафета с приятелките ми лъжа ги ,че предпочитам да се разхождам и не обичам кафетата а природата , а същност не си признавам ,че не ми е приятно присъствието на много хора на едно място и че трябва да стоя мирно един вид определено време и да седна само мрънкам да ставаме и нервнича.

Вече имам няколко идей: 

- Ще започна да ходя по кафета . Имам и много познати по кафетата ...самата аз съм работила 3 години и мисля да  минавам уж случайно и през тях и да ги поздравявам и да се спра за малко да ги видя поне.Много често минавам от другия третоар само и само да не ме видят и да ме викнат и като се заговорим да не  видят ,че съм несигурна или изнервена и т.н....

-Ще спортувам както на мен ми харесва.Ходя да тичам на стадиона до нас.Преди време ме беше срам ....много срам.Докато се навия да ида да направя 2 обиколки го мислих сто часа.С времето претръпнах и не ми пукаше кой е там дали някой ме гледа.После исках много да правя упражнения на тревата,а не вкъщи.Беше ме срам да се клеча там , как щяха да ме гледат хората и т.н.С времето това не ме притесняваше.А преди няколко дена правих йога упражнения пак там на тревата.Викам си кво пък що да не все пак това е стадион точно за това за спорт.Та там ходят доста момчета ,който тичат други на лостовете.Едно правеше спринтове и всеки път като минех покрай него ме заглеждаше.Много бих искала да си контактувам с някой ,който също се интересува от спорт даже и да спортуваме заедно.Ще заговоря някой.Може и момиче.Ще предложа на някоя да тичаме заедно.

-Сещам се и за някой дребни действия ,които ме  биха ме смутили също.Например ще спирам хората и ще питам колко е часа.Може да е малко ,но щом го усещам като нещо което ще ме смути значи би ми помогнало да изляза от зоната на комфорт.

-За дрехите писахте.. имам доста дрехи не нося и 30 процента от тях.Ще поразровя гардероба и ще сменя маратонките с нещо по-елегантно да се почувствам красива.

-Преди изпитвах и ужас от готвенето.Как аз дето нищо незнам как да почна да готвя няма да мога всичко ще оплескам.Майка ми ми каазваше спокойно ще се научиш аз все да се стремя да съм перфектна да не ми се смее (чак от майка ми да се притеснявам) нищо неможех да направя.Загарях нещата ,треперех,нищо не запомнях ,получавах мини ПА...спрях по едно време ,но после четох едни форуми и полезни метериали как да си позволим да грешим как това е нормално и т.н и си го повтарях и заместих старото мислене и се получи.Бях спокойна ,даже всеедно медитирах докато готвех.От там вече не ме е страх ,че ще се проваля и опитвам нови неща.Ще продължавам да опитвам и то когато родителите ми са там ,защото изпитвам притеснение и от тях.Все си мисля ,че ме гледат в ръцете даже и че ми се присмиват тайно.

-Мисля също и да се обадя на някой стари колежки.Излизам само с 2,3 приятелки и правим всеки път едно и също нещо и ходим на едно и също място.Ще поразровя телефонния указател и ще звънна на някоя да разнообразя.

За тези неща се сещам сега.Може да са малки ,но за мен не са толкова лесни.Малко се и похвалих междудругото за някой малки мой успехи ,но нямам приятелка да споделя точно тези неща.Опитвала съм да го правя ,но когато заговоря за психотерапий,техники,йога абе всичко в тая сфера и или не ме разбират и ме гледат като вцепенени какво аджаба им говоря или ми казват ооо ти си луда кви са тия измислици ....и аз спирам до там.Как искам да си говоря с някой както сега тук с вас ... ,но ей така на 4 очи и с часове да разнищваме мисли,чувства и т.н.Сигурно бих намерила много отговори.Както и да е ....

 

Сега не работя ,търся си работа.Което много ме притеснява.Всякаква нова работа ,че даже и такава да е каквато имам опит ме притеснява.Все ми излиза картинката пред очите как отивам почвам първия ден и съм много нервна ,а тогава нищо немога да срърша.И ме е страх да се проваля ,да ми се смеят и прочие....Приемам страха при малки плашещи ситуаций и го формирам в нормално състояние даже смея да твърдя ,че на моменти като приема страха истински и чак ми става хубаво изпитвам удоволствие.Но при по-плашещи ситуаций пак по старому автоматично действам.Хубавото е ,че знам механизма на цялата история и знам как мога да се справя безотказно.Въпроса е да се науча.

Наскоро от както се уча да приемам страха ми започнаха да ми изникват ситуаций от миналото ,в които съм била себе си и съм приемала страха (тогава даже незнаех какво е ).И като се сетя как съм се чувствала,,,това топло чувство да потънеш вътре в себе си ......страхотно.Някак си го свързвам ,че мозъка ми започва да мисли по-нормалния си начин и всеедно ми помага да си спомня как точно става.Без да го мисля умишлено се сещам за "нови и нови" стари моменти на безрезервно приемане.

И друго искам да споделя...Когато бях ученичка рано сутринта се чувствах най-добре,Ставах и поне 1,2 часа бях спокойна и себе си.Задържах това състояние като на медитация .Много силна се усещах.И неможех да си обесня защо сутрин точно....Сега разбирам вече...Даже харесвах едно момче и когато се оправях сутринта знаех ,че ако почна да мисля много и да правя примерно резки движения излизах от това състояние и затова бях много плавна и осъзната и се стараех да запазя състоянието да може като ида на училище и се засечем да се чувствам добре в кожата си.

Но  после като се разсънвах и ума ми надделяваше с неговите вечни досадни размишления.

 

Много теми хванах , но имах нужда да си споделя.... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"забравих кои е беше казал,че е лудост да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат."

 

Айнщайн го е казал

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

 

Много теми хванах , но имах нужда да си споделя.... 

Така е, защото крайните състояния са съвкупност от много фактори, те не се случват  "самосиндикално".

Сега след като си определила какво точно можеш да направиш по упражненията, направи го и после сподели, какво се е случило. Така ще можем да говорим по - конкретно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте ! Толкова бях заета да мисля как ще ида на интервю за работа и как ще мине всичко ,че не съм правила още нищо от горе споменатите упражнения.Но днес деня беше прекрасен.Бях на интервю и съм много доволна от себе си.Преди да отида си казах квото ще да става няма да го мисля..оставих се без да мисля ако това или онова стане.Мина супер ! Даже бих казала ,че по-добре нямаше на къде.Бях много спокойна  и уверена.Иначе 5 минути преди да стигна моя ум се опита пак да ме обърка с многото отрицателни мисли ,но ги хванах на време.Забелязвам ,че когато започна да се изнервям и лошите мисли започнат да ме тормозят ако ги осъзная на време мога да се справя,но ако се поддам повече време и като торнадо ме врахлитат още и още.

 

Преди и след интервюто се разхождахме много имаше някакви представления на центъра и все пак е неделя беше доста шумно навсякъде ,но не се смутих .Вървях си сякаш никога не съм се притеснявала и съм най-спокойния човек.То било много хубаво !!!!

 

Утре или другиден ще ми се обадят да ме пробват как работя.Мисля ,че ще се справя добре.Имало много кандидати .но човека искал да пробва всички по малко и да назначи най-добрите.Нямам търпение да започна ,да се запозная с нови хора и да ми се промени леко сивото  ежедневие.

Днес смених спортното облекло с елегантно.Промених ежедневната  визия и се чувствах красива сияех като крушка от радост .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте ! 

Няма да се хваля повече .... Днес бях на работа за 2 часа ,още от сутринта бях притеснена.Спортувах да разпусна преди часа ,но не се получи.В главата ми беше само как се смущавам когато трябва работя и знам че ще ме гледат в ръцете ....Незнам защо се притесних толкова ...Може би защото на интервюто пък бях спокойна и уверена и сега съм искала да  бъда ,но когато много го искам то не става.И това го знам от опит вече.Наблюдавам се и наистина когато се притеснявам и някак си сама си налагам да съм спокойна и уверена ,но не се получава.Колегата който ще напуска ме гледаше много странно то ми личеше ,че съм скована и уплашена всеедно ще ме колят.Ръцете ми трепереха ужасно беше.Този страх ме оплаши ! Не успях да го приема и да го наблюдавам.Тотално ме обзе.Много е лошо когато тъкмо си мислиш ,че си постигнал нещо и изведнъж пак наново старата песен.Знам го ,че неможе толкова бързо да променя мисленето и поведението си ,но то е вътре в мен.Сега като съм сама и като го премисля задълбочено , не повърхностно както тогава и разбирам ,че не е станало кой знае какво.Че е нормално човек да се притеснява като почва нова работа.

Утре ме викат пак за 1,2 часа ще има повече работа.И само като си помисля и ми се изправя косата.Най-много ме притеснява колегата ,защото той беше много готин и способен и аз се чувствах до него като ... едно нищо.

КАк да пусна проклетия контрол.Преди малко като размишлявах и си припомнях упражненията от сайта ,,,, как трябва да пусна контрола да си позволя да греша ... е тва ми е най-трудно.Но като си го представих ..как отивам и съм с нагласата ,че и да сгреша се тая и ми олекна за малко ,кофти чувството изчезна.Това ли е ключа.Да си кажа нека да сгреша не ми пука кво от това.КАк да постъпя утре ...как да работя когато ръцете ми треперят и не си усещам тялото...

Имаше едно момиче което беше и то за първи ден.То беше толкова спокойно,Като го гледах и още по зле ми ставаше.....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отиваш утре на работа с изправен гръб, все едно си глътнала златна тръба и с УСМИВКА

Задължително с усмивка.

Няма да гледаш колегата как те наблюдава, или другата нова колежка как работи

Ще си гледаш твоята работа и твоите ръце, и задължително ще се усмихваш, ако те е срам публично, се усмихвай вътрешно. НУжна ти е огромна доза добро настроение

И да, не трябва да ти пука от нищо, не трябва да се страхуваш, - от никой, и от нищо

и не трябва да се притесняваш от това какво ще си мислят хората за тебе, да си мислят каквото искат

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 и си припомнях упражненията от сайта ,,,, как трябва да пусна контрола да си позволя да греша ... е тва ми е най-трудно.Но като си го представих ..как отивам и съм с нагласата ,че и да сгреша се тая и ми олекна за малко ,кофти чувството изчезна.Това ли е ключа.Да си кажа нека да сгреша не ми пука кво от това.

Това е добре. Може да си помогнеш с една друга техника, колкото и невероятна да ти звучи, но просто докато те четях, тя ми хрумна - когато усетиш притеснение започни да тананикаш първата детска песничка, която ти дойде на ум.  Потананикай си я малко, и после се опитай с нея да "възпееш" своя страх. Едновременно с това си върши работата, но в ума ти да е песничката и опити да римуваш с нейната мелодия всичко което виждаш и сметнеш, че би те притеснило.

 

 

Това е снемане на тревогата, чрез енергична позитивна настройка.

Често я има в детските песнички, страшен текст с весела мелодия, така децата пеейки за страха, спират да се страхуват. Ето една подобна от не толкова далечното минало:

https://www.youtube.com/watch?v=uPNVM5BUiYY

 

Пробвай.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте отново ! Тук съм да разкажа как мина.Че имах кофти симптоми имах,че се паникиосах паникиосах се ,но пък след това изпитах една увереност и почувствах как наистина не ми пука кво си мислят хората и ми стана добре ... Притеснена бях ,опитвах се да приема симптомите ,страха но не се получи защото го исках на всяка цена ...после се разсеях незнайно как и не ми пукаше дали ще се справя и как изглеждам.Казах си ,че се обичам въпреки всичко идваше ми да се нагушкам и нацелувам такава любов изпитах към себе си, което ми се случва по принцип мн рядко.Всъщност вече доста често на моменти в ежедневието.По-често се отпускам и не се тревожа за дребни неща.Днес цял ден се чувствам уникално яко ,някак си всеедно някакви окови съм имала и са ми ги премахнали....е до момента в който не трябваше да ходя на работа.

Пия едни водорасли от скоро време няма да кажа името да не помислете ,че правя реклама ноооооооооо те са прекрасни !Пия такива за мозъка ,за концентрация ,за спокойствие и други.От както ги пия забелязах ,че освен подобрената концентрация и по-добро настроение и се наспивам по-бързо.Преди спях по 8,9,10 часа и се събуждах като труп не ми се ставаше ,а сега около 6 най-много 7 и съм заредена с енергия ,мозъка ми е чист и избистрен.Незнам до колко са пренесли за това въпросните супер храни ...може би е общ сбор и от промяните в мислите и т.н.Също и от многото движение не се спирам направо нямам умора.Днес освен ,че тренирах ,ходих по задачи,после пак бях на разходка по балкана,после  вкъщи имах къщна работа ,после на работа и сега пиша тук на вас и кипя от енергия.Краката ме болят ,но душата ми и съзнанието ми са толкова будни.

 

Как ви звучи мойта картинка ? Май ще бъда и аз щастлива вече ?? :)))))))))))))

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко, което те кара да се чувства уверена и щастлива е добро за теб. Прави го.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направо незнам ,немога да се разбера.... Тоя мой мозък се е побъркал.Днес пак бях на работа почти целия ден бях като отрепана ,дереализацията беше на лице,тялото пак ми беше чуждо,бях много засеяна хем изпих 2 деанксита (не бях пила от половин година)...По едно време толкова ми беше кофти чинето ми ме болеше и физиономията ми беше една отвраттителна намусена..Ума ми ме заливаше с мисли не спираше и не спираше , паниката се увеличи исках да си тръгвам, започнах да мисля варианти да си тръгна.Направо да си хвана чантата и да си тръгна или каква лъжа да измисля ,че ми е лошо или нещо се е случило и ей такива...Ама и това ме беше страх да направя.НЕзнам немога да се отпусна ....нямам самочувствие и си личи.Мога да работя добре знам го ,но когато в главата ми всичко е подредено.Като ми е каша съм като инвалид в ръцете и в концентрацията.Опитвам да се дишам през корема,да заменя мислите с положителни,казвам си че се обичам ,опитвам се да приема кофти симптомите и т.н обаче като е силно нестава и нестава.Малко преди да си тръгна може би ззащото вече знаех ,че остава малко време и без нищо да правя се успокоих.Ръцете ми се отвързаха ,почувствах се спокойна и дейна ...ама кога ?? Само накрая ,а когато трябваше бърках и гледах като теле в зеле.Толкова неадекватна ставам ,че незнам какво и говоря ....Мислих си ако не си тръгна днеска няма да дигна телефона на шефа за следващия път когато се наложи да ходя или ще му кажа ,че съм си намерила другаде работа.Мислих колко пари имам и за колко сеанса при психотерапевтката ще ми стигнат.Мислих да зарежа всякаква работа и всички пари ,които имам да ги вложа в терапия.Но осъзнавам ,че така отново бягам от страха.Ако спра да работя вдигам точките на страха.Той това иска да ме кара да правя неща които неискам.Но в момент на паника ми идват какви ли не измислици да направя....

Май се въртя в порочния кръг... мислих си ,че мога да се справя без психотерапия.Неискам да си давам всички пари за това.Знам че е за мое добро ,но като си платя и някои други сметки и ще останат само за терапия.Няма да имам и стотинка в джоба и това ще ме депресира още повече.

Дали се въртя в кръг и нищо не правя ? Казвам ,че съм добре и наистина е било така, но изведнъж на 360 градуса.

Мисля ,че преди като не се опитвах да се променя бяха по-малки кризите ,сега сякаш като съм видяла и хубавото и една паника ми се вижда още по страшна.Дефакто немога да разбера ? Уж се увеличават хубавите моменти ,а с тях и лошите ? Разбирате ли какво имам в предвид?

Или просто като се опитвам да се изправя пред страха и затова са по-силни.А преди му се отдавах и си казвах ,че просто съм такава и се съгласявах с него и си страдах редовно.А сега с гръм и трясък.

didi_ts ти си психотерапевт ,виждала си през какво минават хората и как преодолеват страха.Това мойто път към оправянето ли е ? или просто е един порочен кръг ? Нормално ли е да се засилят паниките ? или ообратното нормално е да ги няма.Това нормално ли е толкова рязко да ми се сменят състоянията...??Лошото е ,че когато трябва да се приема с паника и с всичките симптоми и мисли аз немога,то се случва после и то защото нещо е станало.Например наближава време да се махна от тази ситуация в която е била паниката или примерно ако някой ме е гледал в ръцете той изчезва и паниката също изчезва ,това не е приемане защото ако той си беше стоял и ме гледаше още паниката нямаше да си утиде.Това означава ,че пак бягам от страха и ме плаши щом ми пада камък от сърцето като както казах по горе се смени обстановката или обстоятелствата.Трябва да се науча да приемам абсолютно всичко ли за да се оправя? Но пък немога и да отреча ,че от както съм започнала да работя по себе си много пъти се чувствах по такъв начин който никога до сега не бях.Това значи ,че съм била на прав път ,но пък ако бях на прав път защо се увеличават паниките ? Разбирате ли ме ? Съжалявам ,че толкова ми е объркан поста ,но самата аз съм и незнам как да го формирам. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×