Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Donatelaa

Деперсонализация и Дереализация ?

Recommended Posts

Прочетох отново всичките ти постове.Ще е много трудно да се справиш сама трайно с проблемите си.Дори и да се задържиш на работата, в дългосрочен план не виждам, как ще можеш да заживееш един спокоен и щастлив живот.Просто приеми, че парите които ще даваш за терапия са една инвестиция, която в дългосрочен план ще ти донесе като дивиденти спокойствие и щастие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прав сте Д-р Първанов... Ще я започна ,но първо трябва да взема първата заплата .То всичко е навързано.Сега имам за 2,3 сеанса ,но след тях незнам кога ще имам пак средства.НЕискам да ходя 1,2 пъти да прекъсвам и после пак.

Ако ходя през 7,8,9 дена ,например не всяка седмица ами понякога 2,3 дена след това , ще има ли ефект или трябва да е по-често.Психотерапевтката ми каза ,че сама избирам колко често да ходя,но било добре поне 1 път седмично.Ако не разполагам с парите и забавя лечението ще бъде ли то по-малко ефективно ? И колко месеца приблизително ще продължи.Знам ,че зависи от мен ,но горе долу 2,3,4,5 ? или повече ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

здравейте всички :) .От няколко месеца насам живея в постоянен  кошмар. Според симптомите ми мисля че е деперсонализация и дереализация, но някъде бях чел, че това заедно с тревожността(доста често имам тревожнос) води до шизофрения. Моля ви помогнете ми не знам какво да правя виждам се в безизходица и губя надежда. А иначе съм на 20 години пушил съм марихуана преди, но за кратко пробвал съм веднъж и пико и не знам дали е възможно от тия неща нещо да ми е станало и да съм се побъркал или да съм на път да се побъркам. Благодаря ви предварително :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сигурно е много полезно човек да е работил като психиатър, а след това като психотерапевт

Според мене трябва всички бъдещи психолози и психотерапевти, първо да учат и да поработват като психиатри

...да оценят и да усетят разликата в симптомите на хората

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,Ако ходя през 7,8,9 дена ,например не всяка седмица ами понякога 2,3 дена след това , ще има ли ефект или трябва да е по-често.Психотерапевтката ми каза ,че сама избирам колко често да ходя,но било добре поне 1 път седмично.Ако не разполагам с парите и забавя лечението ще бъде ли то по-малко ефективно ? И колко месеца приблизително ще продължи.Знам ,че зависи от мен ,но горе долу 2,3,4,5 ? или повече ?,,

 

Не мога да отговоря на тези въпроси.Всеки терапевт ползва различни методи.При мен подобна терапия би продължила около година, като за това време, срещите биха били между 25 и 30.Тоест, средно, около 2 сесии месечно, като в началото те са по-чести, а с  настъпване на промяната стават по-редки.Но това, наистина важи само за мен и ако някой провежда терапията по друга времева схема, това не значи, че тя не е правилна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте !! Това да си спокоен ,да не се тревожиш постоянно и да се чувстваш добре в кожата си било супер.Реших да оставя всичко на страна ,всички съвети от хора книги статий и т.н и да се доверя на себе си.Толкова хубави моменти изпитах последните два месеца колкото зацял живот не бях.Нямам думи да опиша какво ми се случва.Постоянно изпитвам нови и нови чувства и емоций подтискани от самата мен си преди.... 

Мислих си ,че не се чувствам виновна за нищо в моя живот , но като се поразрових искрено и на дълбоко в душата си разбрах ,че точно тази вина ме изяжда и се обвинявам постоянно.Усетих цялата емоция такава каквато е и я освободих.После бях като птичка в кафез пусната на свободаа.Сега когато усетя чувството на вина не го подтискам а го оставям и наблюдавам ,изследвам и разбирам от къде произлиза.Когато стигна до същината му то изчезва.

По този метод изследвам себе си и се освобождавам.Незнам точно какво се случва ,но си помагам някак си.

Постоянните мисли ги оставям да си летят, не се опитвам да ги спра а ги приемам и наблюдавам.Понякога тръгват да ме въвличат в старите филми на ужасите ,но ги хващам на време и ги наблюдавам.Когато наблюдавам всичко е различно.Всичко е с различен смисъл.Целия свят е различен.Ходя по улиците и ги виждам като други.Виждам хората и различни ситуаций всичко ми е различно.Гледам на нещата под друг ъгъл.Хареса ми тази мисъл за проблема,,, ако неможеш да разрешиш проблема промени гледната точка нещо подобно беше.Това ми показа как да гледам на нещата по друг начин.

Открих и убежденията които ми пречат.Същност ги откривам постоянно всеки ден нови и нови като например:

Че съм по неспособна от другите хора или че немога да бъда себе си , че трябва да се държа с всички добре ,никога не трябва да се карам с никои , че трябва да съм винаги в настроение пред хората и куп още какви ли не откачени измислици.

Усещам как падна някакъв товар от раменете ми.Много много тежък.Всеки ден откривам нови и нови неща за себе си.Толкова ми е интересно....Почти 100% от времето съм тук и сега.Работното ми време е 8 часа винаги съм брояла минутите и секундите да се прибера а сега минава толкова леко ,бързо и с удоволствие.

Хубаво ми е със ссебе си.Обичам сеее.Поглеждам се в огледалото лицето ми сияе.......Даже да не съм усмихната също.Ако ми е тъжно приемам тъгата и развивам докрай от къде се е появила ,разглеждам е от всякъде как изглежда какво иска да ми каже и тя не ме мъчи.Така с мъката,с яроста и с каквото се сетите.Прочетох една книга "Мъдроста на сърцето" на Ръсел Фейнголд там се пише как трябва да слушаме сърцето си не ума си.Какво същност искаме ние а не ума ни.Много ми помогна намерих отговори на много въпроси.Разбрах и че аз не съм моя ум.Той може да си говори колкото си иска и каквото и иска особено лоши неща с лош край ,но това не съм аз.Не се отъждествявам с него.

Бях на една гооооооляма разходка из планината около 4 часа ... по пътя всеедно получих някакво просветление ... даже немога да го напиша с думи какво беше.Просто се изпълних с радост и с духа ми слях се с природата със себе си с тялото си....всичко беше в синхром.Разбрах ,че съм свързана с цялата вселена с всичкки хора ,животни ,разстения.......вървях по пътеката и галех тревичките ...аааааа беше толкова хубаво приживяване.

Мога да продължавам така до безкрай с новите изживявания ,но спирам до тук.Имам още много да уча и изследвам,но иммам и силата да го правя.

Имам да разбера от къде е тази ярост и гняв и отвращение и незнам още как да го нарека към родителите ми.Нещо ме измъчва и се опитвам да го изкарам на повърхноста да спре да ме тормози.Също така се опитвам да се уча да променям убежденията си,Първата стъпка с откриването ме освободи толкова много представям си когато ги променя.Така че не казвам ,че съм вече професор и всичко знам просто ви споделямм изживяното досега.

Самооценката ми се повиши... отпускам се по -често да бъда себе си и се доверявам.Говоря по-свободно и мозъка ми сече като бръснач на моменти чак се учудвам от себе си как реагирам и как действам.Спуквам колегите от смях.Винаги съм знаела ,че имам страхотно чувство за хумор ,но просто нямах смелост го изкарам на показ.Всички ми казват колко им е забавно когато са с мен на смяна.Даже съм ги зареждала с положителна енергия аз дето бях най-големия песимист.

ох благодаря ви хора за всичко !!!! Моя живот започва.................... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Използвам настоящата тема, за да уведомя авторката, че вече съм отговорил на личното й съобщение. Причината да получи отговор чак сега е, че не бях влизал в сайта от няколко месеца. Тази вечер случайно реших да ви навестя и забелязах съобщението, което ми е написала още преди месеци.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте :) НЕ съм писала от миналата година .... много неща се промениха ,започнах терапия от февруари ,вече 4 месеца и продължава.Искам да споделя кое ме тревожи ...Терапията си върви , разнищихме много мой грешни мисли и вярвания.. отношението ми към родителите ми, към себе си,ниската самооценка,травмите в детството и много още.Терапевта ми помага да видя нещата под друг ъгъл,да вярвам повече в себе си.Научих се да не вярвам на всички мисли в главата ми ,те са само мисли и нищо повече не всички са истина.Станах по-спокойна и уравновесена.Контактувам с хората по-свободно и с повече самочуствие.Оценката ми се повишава ,чуствам се по-добре в кожата си поемам все по-често рискове.Но ме притеснява едно нещо... тъй като говорим с него само за мислите и ме притеснява това ,че аз вече нямам нали паники ,но имам една тревожност.Усещам страховете като заглушени , немога да си осъзная .. така съм ги подтиснала ,че толкова ми е трудно а толкова искам.Не ме е страх от страховете си искам да ги приема ,искам да ги наблюдавам , и ми се получава вече , но рядко.С мислене няма как да ги осъзнавам, знам какво е чуството да пуснеш страха да му се довериш , да се оставиш и тогава ставам силна ....но ми се иска да правя нещо с което да си помогна това да стане по-бързо.Осъзнавам ,че само с мислене нямам как да приема тия емоций.Преди медитирах ,но се отказвах бързо.Получаваше ми се , пусках контрола но примерно следващия път не успея и после нямах стимул да медитирам пак.Иначе спортувам редовно.Тичам,карам колело.Понякога ми идват мисли ,че нищо не сме свършили през тия 4 месеца,Защо ми е трудно да пусна контрола.Но пък аз съм се променила и се чувствам много по-добре като цяло и знам ,че съм направила много за себе си.Искам да ми дадете стимул... наистина ли ако медитирам всеки ден ,или правя нидра макар ,че не всеки път ще се отпускам с времето ако практукувам постоянно ще има ли ефект ,точно за тези капсулирани страхове? Или ми кажете с какво ако не с това мога да си помогна.Иначе се е случвало да имам паник атака мисля един два пъти през последните месеци и там ми е лесно да пусна контрола ,защото ясно виждам страха и знам как да се справя.Искам да имам атаки ,ама те са много рядко.Като преодолея една атака и пусна страха после се чувствам смела.А така като страха е замазан, един като заглушен сякаш нещо те мъчи и каквото и да правиш неможеш да го осъзнаеш ... много е натоварващо. Моля ви за съвет !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пиша директно по въпроса, без да чета темата назад... 

Питаш за преживелищните методи в психотерапията - те са тези, които работят директно, през емоциите и тялото със страховете ни. Говоря за интензивните дишания, психотелесните опити за доверие и себезаявяване, ролевите игри. Сама споменаваш медитацията/ нидра/ нлп. Една прекрасна категория преживелищни методи тук са поведенческите експерименти - предизвикващо страховете ти поведение в реална среда. Всички тези методи изискват от терапевта, както и от теб, по-интензивна степен на включване в процеса, наситеност на преживяванията и отдаване. Ти си готова - сама питаш за това. Помоли терапевта си да поработите преживелищно, с това което знае и може. 

Всеки метод изисква постоянство и има степени на овладяване и дълбочина на преживяване, до която води, а постъпателното и търпеливо постоянство са главни условия за успеха. Медитацията е пример за метод, изискващ постоянство! Други от споменатите методи са по-взривни, причиняват емоционално разреждане и дълбока преживелищност бързо - но също изискват постоянство за затвърждаване на резултатите и сформиране на нови неврални пътечки и поведение. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами господин Баев, аз му казах ,но той казва ,че всичко идва от мислите.За да се чувствам зле имало мисъл преди това и ме кара да е намеря коя е даже и да е подзъзнателна да е открия и да е изследвам до колко е вярна и след това да и отговоря.Нито ме е съветвал за спорт нито за дишане нито за нищо.Питах го за някоя техника като ми стане зле , той каза отново да изследвам от къде е дошло.Всичко което правим е с мислите нищо друго с тялото или там какво се води не сме правили.Явно няма опит толкова или незнам.Може ли да ми препоръчате тук нещо което мога да практикувам у дома.. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Принципно е вярно, че единият начин на промяна на емоциите и чувствата е през коровото мислене. Афектът е разположен между мисълта от една страна и тялото и поведението, от друга. Затова, пътищата на въздействие са през тези два домейна. Последното може да се изрази и през мозъчната физиология, разбира се... Когато програмите са дълбоко заложени и са прекогнитивни, е добре терапевтът да си помогне и с другия начин на въздействие. А именно, през тялото и поведението. А медитацията е една трета позиция, която включва, но надхвърля и двата предходни принципа на въздействие, преживелищно диалектично. Писал съм статии за това. Д-р Първанов тук често е говорил за пътищата на процесиране на информацията в мозъка и че промяната на мисленето често се случва не толкова и не само чрез съзнателната преработка на мисленето, но чрез въздействие през директния път таламус - лимбична система... Сега обаче тръгвам на поредното обучение "методи за работа с транс", на което колега и приятел ще продължи да споделя опита от практиката си за индуциране, задълбочаване и терапевтично въздействие чрез класическа директивна и разговорна, ериксонова хипнотерапия... 

Поздрави и до скоро писане! 

Орлин

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

МНого баби, хилаво... Затова препоръката ми е обща- поработете с медитация. Имам доста аудио сесии в нета. Най-добре се получават след практика на спорт и интензивно дишане!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре , благодаря за съвета.Аз и сега ги осъзнавам страховете все по-често но ми е иска да си помагам с каквото мога.Искам да действам.Години наред мрънках и стоях на едно място сега вече действам и виждам резултатите и не ми се спира готова съм всичко да правя само да съм добре.

А това интензивно дишане мога ли сама да го практикувам ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте искам да споделя какво преживях. Правих един метод с психотерапевта Събка Дякова , метода се казва Седона и се изкарват с него подтиснати емоций,чувства,страхове и всичко там дето си иска да излезне.Та общо за 2 дена го напрарихме 3 пъти,Първия за 5 мин,втория за 30  и третия за 1 час и нещо.Първия и втория път изкочиха емоций ,страхове и се отпуснах приех всичко не беше особено трудно пак имаше страх от страха и от това какво идва от вътре ,но го преодолях.След това третия най-дългия път незнам аз ли неуспях да пусна контрола ,паника ли получих какво стана немога да си обясня, но се изплаших много.Цялата се изпотих,едвах се сдържах да не стана неможех да стоя на едно място,цялото ми тяло се стегна пръстите на ръцете ми бяха се свили и краката и те стегнати и корема всичко.Имаше някаква емоция мн силна или страх от страха незнам просто какво беше ,но беше много силно.Издържах не станах,но не беше като първите два пъти.След като си отворихме очите минаха 2,3 мин и тогава усетих усвобождаване,но не мога да разбера ,защото съм пуснала контрола или защото свърши самия метод и съм се успокойла :D  Но се опитвах да не подтискам нищо.Макар,че незнам дали съм пуснала контрола после ми беше едно леко,сякаш нещо дето ми е тежало е литнало. Събка каза ,че е нормално следващите дни да изкачат стари спомени ,чувства да не подтискаме ннищо нека всичко да излиза и да се освобождава.Е така и стана.Тия дни ми излизат спомени само за бившия ми приятел ,мислих си че съм го забравила  ,но явно не :D Не са някакви емоций да плача и лоши емоций така да кажа.Ами просто емоций даже ми харесва да ги чувствам сигурно защото се освобождават.Друго което е ,че сънувам много пак свързано с него. Та това преживях ,дали съм успяла да направя нещо щом изкачат тези спомени и чувства.

Само се чудя когато получих паника ли какво беше защо не се превърна пак в ... блаженство ли как да кажа.Защото предишните пъти като пуснах контрола и ме заля емоцията и беше много приятно а третия път неможах,не съм пуснала контрола до край или просто емоцията е била кофти емоция и затова не съм почувствала блаженство :D То аз би трябвало да си знам най-добре вие вместо мен няма как да ззнаете какво съм преживяла ,но споделям просто преживяното. По мое усещане имам страх от страха и трябра да работя с пустия контрол.Пускам го но при по леки емоций като са много силни се инати... Лек и усмихнат денннннн :3d_139:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...но не мога да разбера ,защото съм пуснала контрола или защото свърши самия метод...

Здравей,

лично аз не съм запознат с този метод и поради това не е ясно какво се цели след "свършването му". Би ли разяснила в какво се състои именно метода?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересното е и друго - че се практикува от колега, в чиято биография виждам психодрама, нлп и прочее компетентности, а пък ползва като основен инструмент съмнителен подход..?

Възможните причини да се случва това са 2.

Първата е, че експериментира нещо от някакъв интерес, прочетено в шамбала. Извода е...

Второто - в безсилието да се помогне се ползва какво да е. Извода е...

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×