Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Donatelaa

Деперсонализация и Дереализация ?

Recommended Posts

Написаното от  Георги ми напомня, за постовете на един друг колега,  в постовете на който, всяка втора дума беше БАП. / това не е към теб, адресирано е към Георги/.

А, сега за теб - това  което трябва да се направи, според мен е, сесиите да се продължат.Не знам дали терапевта ти го е предложил.Ако не го е направил........не говори добре за него.

Ако го е направил, продължавайте . Според представата, която добих за теб и за метода, поне 10 - 15 такива сесии ще са ти нужни.

 

ПП. това пак няма да е края, но правейки  го с него- с терапевта до себе си, ще добиеш смелост да си го прилагаш в къщи сама и продължиш терапията си.

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да сесийте пръдължават така се разбрахме ,даже ще ми изкара диск за да мога да слушам и сама.Опитвам се и в ежедневието да вкарам това наблюдаване на емоцийте много ми помага.Съсредоточавам се без да подтискам  и наблюдавам докато не съм готова да пусна емоцията и след това идва облекчение. Това ми помага за натрапливите мисли ,защото в метода се казва да оставим всички мисли а да се доверим само на чувството , същност си мисля ,че уж е една причината да не ми е ок (защото така расъждавам) но като погледна без ума и се вижда ,че съвсем не е така.

Редактирано от Donatelaa

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От описанието ти мисля, че сте на прав път.Още повече и вие самата го усещате.Въпроса сега опира до постоянство и търпение. Ще повторя пак- ПОСТОЯНСТВО И ТЪРПЕНИЕ.

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искам да споделя с вас какво правя когато ме налегнат много мисли и тревоги и ума ми не е спокоен и не спира да ги прожектира.

Така , взимам лист хартия,съсредоточавам се и наблюдавам мислите си внимателно.ЗАПИСВАМ тия където ги мисля най-често , тука ми е много важно да определя ТОЧНО какво ме тревожи ,точно кой мисли и темата им.Така като запиша всички ТЕМИ , ги разглеждам една по една.. Давам пример с мой мисли:

-"Нещо лошо ще се случи" ( така съм го обобщила а същност е страх от неизвестното,страх от бъдещето . т.н)

След това гледам ги отстрани не през призмата на моя страх.Само поглеждам и ми става ясно колко смешни мисли ме плашат.Или давам адекватен отговор ,пример "И да се случи нещо , то ще се случи ако ми е писано.Преувеличавам си прекалено много"

Повечето ми мисли ми започват с ТРЯБВа... Трябва да си позволявам да бъда слаба,Трябва мисля позитивно, Трябва да спра да мисля какво мислят хората за мен,Трябва да се храня зравословно,Трябва да спортувам повече,Трябва да медитирам по-често . Трябва да променя отношението си към родителите,Трябва трябва и мнного още трябва.,,, Така до безкрай.И с тия трябва си слагам примка и опитвам да контролирам всиччко.

За тези с ТРЯБВА си направих 4 графи, тук от форума го видях това.

Важно и спешно,важно ,но не спешно,маловажно  и спешно и маловажно и не спешно.

Така разделям всичките ТРЯБВА в графите внимателно и Трябвата намаляват и тревожноста също.Също и си давам сметка като ги погледна отстрани ,че просто не ми е по силите да правя всичко това.И да искам няма да мога.Тревожноста ми пада а мислите утихват.Даже още докато пиша се успокоявам усещам как излизат мислите а иначе се мотат в главата ми и незнам как да ги изкарам .. 

Опитайте ,дано ви помогне :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Описваш класически метод от когнитивната терапия - работа с автоматизираните мисли и изкривяванията в тях. Принципите на Седона, които споменаваш, присъстват практически във всеки психотерапевтичен метод, който познавам. Добри насоки са! 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

е терапията е по-добър вариянт ,аам повечето искат дасе справят сами което си е много трудно.АЗ със терапия ми е трудно камоли без... Добре ,че се научих да съм търпелива и да се наслаждавам по пътя не да чакам да деня в който ще се оправя. Много е важно това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

Станах почти на 30, а такива каши забърках сякаш съм ученичка.Имах сериозен приятел от 4 години,когато в един период се чувствах неудовлетворена от секса с него и се впуснах във флирт с жена.Същност исках и да опитам какво е да си с жена, беше ми интересно от малка имах такива желания, но нямах смелост.От един флирт и само да пробвам се случи така, че вече 3 години сме заедно с момичето.Тя е уникална като човек,мога да си говоря с нея на едно по дълбоко ниво, да правим любов за каквато и не съм мислила,че съществува(тези неща липсваха с приятеля ми).С времето се отдалечих от него малко и той от мен.

Той много искаше деца, постоянно ми казваше айде време е вече сме големи, аз съм била на 30 кога съм щяла да раждам и това го слушах постоянно от всички роднини и познати.Нещо ме спираше да имам деца,не че не искам просто не знам страхувах ли се или си мислих,че край ако имам дете и ще ми пречи да живея.Представях си се с дете как си го гледам и хем ми харесва, хем сякаш от вътре всичко ми казва не е твоето или поне не сега.Таа като се отдалечихме с него един ден разбрах,че си е писал едни неща с една жена от неговата компания.Събрах си нещата и си тръгнах.Сякаш се това съм чакала, той да направи нещо и да се изнеса да не съм виновна аз.Вече един месец не сме заедно, разбрахме се всеки да си продължи напред обаче аз не знам какво искам и как да продължа живота си.Момичето иска да сме заедно,обаче ме е страх да кажем на всички, че се обичаме не знам как ще го приемат.КАзах и че не знам дали мога да живея с жена цял живот и да нямам деца.Тя вика "ти в кой свят живееш,може да имаме деца това не е едно време"...Да така е обаче все още съм объркана.

Като се замисля аз бягам от всичко.Бягах от отговорност да имам деца и да създам семейство, сега бягам от отговорност да избера искам ли да бъда с жена и да имам семейство с нея.ИСкам да намеря себе си,искам да разбера какво искам обаче имам чувството че винаги някой ме притиска.Сега и казах на нея,че не мога да си представя да нямам нормално семейство, а тя имаше надежди и изпадна в криза.Каза, че не знам кво искам и накрая ще изгубя всички от това мое колебание и не взимане на отговорност.Знам ,че е права и знам ,че бягам от нещо от мен си самата или от страхове...Искам да живея силно и истински.Обаче не знам как.В момента се чувствам най-лошия човек на света,че лъгах него и подведох и нея.В един момент се обвинявам, че се захванах с нея и не се съсредоточих във връзката ми с мъжа, после пък си мисля че щом съм го направила е имало за какво и не всичко става ей така  а си има причина.

Малко преди да разбера,че приятеля ми си пише с една жена и може би имат нещо общо си бях пожелала да стане нещо и да разбера дали трябва да имам деца от него и да оставя момичето.Забравих какво съм си пожелала и тогава разбрах.Приех го като знак, а може и аз сама да съм си го предизвикала.

Как да реша какво да правя с живота си? Колкото и да го мисля, никое решение сякаш не е удовлетворяващо..Знам,че имам нужда от терапия исках да се запиша до Орлин, но съм от малък град и трябва да пътувам до него.Скоро ще изкарам книжка, но сега няма как да ангажирам някой да ме кара или поне не всяка седмица, а не знам дали би имало ефект 2 пъти месечно да се виждаме.Била съм при трима терапевта,но сякаш повърхностно работихме по проблемите.Мотивирана съм да променя живота си.Не искам да бягам, искам да живея силно и смислено.Толкова много го искам,че за буквално един месец направих нещата от които се страхувах.Оставих връзката която не ми носеше радост,навих се да изкарам книжка(много ме е страх дали изобщо ще се справя) и кандидатствах за нова по-висока позиция на работа което исках от много време но пак ме беше страх че няма да се справя и другото което направих е да се запиша за тренировки което пак отлагах години наред.

Въпрос към Орлин: Бихте ли ме приели при вас, ако в началото мога да идвам 2 пъти в месеца? Знам ,че е малко но просто в момента е такава ситуацията.Желанието ми е голямо да се променя просто ми трябва някой да ме насочва.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направила си завоя за ново живеене . Но по навик търсиш компетентно одобрение . Това не е лошо , поне в началото .Но и с патерица не  се живее дълго . Поемане на отговорността за живота , е да понасяш последствията за грешните избори с търсене и очакване на правилните .Може би си такъв човек , изчакваш нещата да се наредят сами .Това е добра стратегия , повече за активния . Всяко изчакване си има край и той е добър когато направим избора на време .

 

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,Тя е уникална като човек,мога да си говоря с нея на едно по дълбоко ниво, да правим любов за каквато и не съм мислила,че съществува,,

Когато питат хора на пределна възраст, за какво най-много съжаляват в живота си, обикновено това е за неща, които са можели да направят, но поради страх, не са направили. 

В живота си човек рядко  среща партньор, с кого може да се разбра и му е интересно, а като прибавим в случая и добрият секс, мисля, че .....накрая на живота си, ти също ще съжаляваш, за шанса който си имала и който  си пропуснала.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това е че се притеснявам ако остана с нея дали ще мога да имам семейство "нормално" дето викат хората...и един ден да съжалявам и вече да няма как да имам деца... това ме притеснява

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×