Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка

Разпространени педагогически грешки - как да реагират родителите?

Recommended Posts

Здравейте, приятели

Благодаря ви на всички, за ситуацията в темата Попитай педагог, която ме провокира да отворя тази тема. Ще цитирам последователно мненията, които по технически причини няма как да преместя в новата и които смятам за начало на този ценен разговор. Моля да разберете мотивите ми за отделянето им - другата тема е създадена, за да може в нея всеки потребител да получи отговор от педагог, упълномощен за това от екипа на сайта или член на този екип. Такава роля засега изпълняваме аз, Креми Стоилова и Надя Насева (Надеждна). В тази тема ще можете свободно да публикувате своите мнения за разпространени педагогически грешки и начините, по които родителите могат да реагират. 

 

ansisi:

Здравейте  :) Въпросът ми е как да се справя със педагозите които нараняват емоционално децата ми?!

Започвам със пример от вчера. Прибирам дъщеря си от детска градина и я заварвам да плаче, когато я попитах защо плаче ми отговори, че госпожата и се е карала, защото пише с лявата ръка. Този проблем го имам още от както е тръгнала на градина. Всеки път обяснявам на госпожите, че тя просто пише с лявата ръка и не искам да я тормозят, щом и е удобно с лявата с нея да си пише. В отговор всеки път получава обяснението, че по-добре за детето да се научи с дясната, може сега да плаче, но го правели за нейно добро в бъдеше. Към сина ми също има тормоз, тъй като е по- буйно дете работата със него е трудна, но те вместо да му помагат го слагат да спи, докато другите деца провеждат занятия. Заварвала съм не веднъж да е заключен в тоалетната от госпожата, той плаче, а тя му казва " щом не слушаш ще спиш тук, майка ти няма да дойде да те вземе" . Когато ме видят госпожите, че ставам свидетел на всичко ми се ухилват и казват " ние само си играем". Ставала съм свидетел как госпожите си седят на терасата, пият си кафе и пушат, а вътре в стаята пуснали Планета фолк на децата. Също не ми е ясно, защо занимават децата със въпроси които трябва да отправят към мен лично. Например забравила съм да им занеса пижамите и съответно те го отнасят към децата " Майка ви пак не ви носи пижамите, нея въобще не я интересува за вас". Съответно като ги прибирам, те плачат и ме питат " мамо нали ни обичаш? защото госпожите казаха..........." варианти много!

При голямата ми дъщеря която е първи клас случаите са сходни! Никак не намирам за нормално и разумно също това, че занимават децата със клюки и обсъждат в не добра светлина родителите пред самите деца. Ежедневно оставам потресена когато децата се приберат от учебните заведения и първо започват да ми разказват кой се е развел, умрял, разболял, оженил, и т.н. вместо да ми разказват какво са научили. Питам децата, кой ви каза това те отговарят " ами госпожата  каза,че майката на еди кое си дете била болна" давам пример само има и още по оронващи авторитета на родителите клюки. Говорила съм лично със госпожите по всички тези въпроси, случвало се е понякога и да повишавам тон, но те дръзват в лицето ми да ми кажат, че аз не съм добра майка и то пред децата ми. Следвали са разговори със директорката, отговорът винаги е бил " Не им обръщай внимание, те са жени в менопауза и понякога са неадекватни, но ще поговоря с тях" Обръщала съм се и към кмета, неговия отговор е същия " ще поговоря с тях" и всичко приключва до там!

 

Божидар Цендов:

Ансиси, да издевателстват над детето да пише с дясна ръка е тормоз, да заключват така дете в тоалетната е престъпление. Смени детската градина или града дори. Предполагам вече си мислила за това.

 

Българските педагози си мислят, че са коректор на семейството. Мислят се за велики. Мислят си. че ще възпитат дете по-добре от родителите му?!

 

Не виждат смотаната си ситуация, но мислят че са велики, единствено защото са учители. 

 

mvm:

 

 

Не натрупвайте върху себе си лоша карма, като се вторачвате в  недостатъците на  учителите или на други хора.

 

Не казвам, че ги няма тези недостатъци, но когато се борим с нещо, то става по-силно - вселенски закон

 

Моята дъщеря като беше в детската градина дори започна да заеква след един инцидент с учителка - да не би да ми беше добре?

Две години заеква....слава на Бога, оправи се...и то само защото.....но това е друга тема как се оправи - исках да кажа, че аз  не обвиних учителката, не ходих да я упреквам и да се карам с нея.

 

Синът ми като беше в началното училище - имах проблеми с учителката, да си кажа направо - смятах я за некадърна и много лош педагог

След една поредна случка, когато го беше оставила сам в двора на училището, втора смяна през зимата,( някъде беше ноември месец) да чака да отида да го взема -

пуснали ги по-рано,...да не навлизам в подробности.....на другия ден говорих с учителката, тя ми мънкаше нещо за обяснения

 

Още същия ден го изместих в друго училище - учителката  му и директорката ме питаха - Ама защо така, тъкмо е започнала учебната година? - Ами защото така. -  Не отправих обвинения., няма смисъл, - аз не мога да  променя учителката, и без това не я харесвах, защото имаше и други инциденти, но този беше капката в чашата.

 

Та мисълта ми е, не се карайте, не си хабете нервите, не натрупвайте карма, щом учителките не разбират от дума, преместете децата в други класове, или в други училища дори.

Маги:

 

мвм, явно имаш много добър подход и към децата и към техните възпитатели 

:) Възхищавам се на спокойната ти и уравновесена реакция, за която разказваш. Много жалко, че не мога често да я усетя във темите. 

 

 

Ще се радвам на всички различни мнения и предложения, но моля да запазим тона на уважение и разбиране, характерен за Портала. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смятате ли за педагогическа грешка свръх-концентрацията на педагога върху максимално доброто представяне на тестове, състезания, изпити? Същото важи за ползването на оценката и особено на средния успех на класа като критерий за развитие, интелигентност и трудолюбие? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

Сега аз ви предупреждавам, понеже ще станете възпитатели на деца, да знаете как да ги възпитавате. Когато възпитаваш детето си, по възможност не говори за неговите недъзи, които има. То само ги знае. Че обича да краде, да лъже, не говорете нито дума за това. И като го виждаш, че краде, прави се, че не виждаш. – „Ама, какво ще стане от него?“ – Много добро дете ще стане. Щом му кажеш, че си го видял да краде, детето вече разбира, че и ти знаеш да крадеш, но се криеш да не те види. А така, като не му казваш нищо, не му прави никакво впечатление. Не забелязвайте недъзите на хората по никой начин. Да не ги забелязваш, това значи да не ги държиш в ума си. Същото прави и за себе си. Другите могат да кажат за тебе: „Виж какъв човек бил. Аз го мислех за много напреднал, а той излезе много обикновен човек, с много недъзи.“ Не мисли лошо нито за другите, нито за себе си. Вие трябва да имате това истинско знание. Какво ще мислите за хората? В дадения случай ти трябва да знаеш какво може да направи един човек, когото ти ангажирваш на работа при тебе. Ти трябва да знаеш може ли той да направи тази работа или не може. Не уповавай на думите, които той ще ти каже. Той ще ти каже това, което не знае.

Най-голям в Царството небесно

Силно впечатление ми направи този абзац от беседата. Безценен съвет, който надълго и нашироко може да се обяснява и тълкува. Никак не е лесен за прилагане, може би заради инерцията на ценностите, с които работи и възпитава нашето общество, нашата култура. И да - това е много широко разпространена педагогическа грешка, която, за съжаление, не се осъзнава нито от педагозите, нито от родителите. Под "не забелязвайте недъзите" Учителя няма предвид да сме безразлични към тях, но да не ги държим в ума си и да не говорим за тях, особено на самото дете. "Какво ще мислите за хората? В дадения случай ти трябва да знаеш какво може да направи един човек,..." - или да държим в ума си и да говорим за добрите страни, за достойнствата, като така ги засилваме и утвърждаваме. 

Личният ми опит на педагог и родител (сега и щастлива баба)показва пълната валидност на това правило. 

Имате ли опит в преодоляването на тази грешка? С какво и как замествате недоволството от недъзите на детето и изобщо на другите? А като не говорите на детето за тях и не ги държите в ума си, то как работите за преодоляването им?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 10 часа, Донка каза:

Имате ли опит в преодоляването на тази грешка?

Донче, няма "грешки" душо! 

Не сме в позицията, която позволява да се дават такива генерализирани оценки, особено при възпитателния метод на само едно дете.

Но пък, при педагогическия подход по възпитаването на само едно дете, определено може да се предположи оценка. Ама таз оценка трябва да се базира на индивидуален анализ на детето. Неговите потенциали, и най-адекватното им комбинирано развиване. И все пак, дори и супер реалистична, направената оценка няма да е обективна, щото не се знае със сигурност в какви ситуации му е писано на детето да попадне в живота си. И какъв потенциал за адаптиране ще му е нужен, за да може да съхрани здравословната си психическа цялост, която да му помага като зрял индивид, опериращ самостоятелно в обществото, а не безволева марионетка на чужди желания.

И се получава отново така, че опираме до универсалните добродетели и как да ги възпитаме у детето!

Ама универсалните добродетели, като оптимална проява в днешното ни общество, имат форма, доста по-различна от тази в официалните Религии! Щото при безприкословно следване на последните могат да се развиват единствено неврастенни деца, бъдещи стресирани граждани. Защото в религиите, от където пък се "пропиват" и в обществената система, самите "добродетели" са инструменти за "отглеждане" на социално приемливи като поведение индивиди! Но не и изразени Индивидуалности!

А това, което го е дал кат насока Дънов е за развиването на универсалната основа на детето. Още докат е "бялото листче(tabula rassa-та)" без натрупани социални "шаблони"(което неминуемо касае родителите, защото от семейната среда започва поемането на "шаблоните"), да може да се толерира положителния градеж на заложеностите му.

Т.е. не децата имат недъзи, ами има "педагози" и Педагози. (В нашето съвремие обаче освен родители и учители има и директори-"педагози", които пъкдори и да са имали възможността да станат Педагози, са "смазани с машинно масло" от РИО-инспектори-"педагози", а па те от министри-"педагози" и екипите им от "педагози"-търговци на учебници, и т.н. в опорочената ни система на образование).

Т.е. пак опираме до отколешните конфликти - Човек:Общество, индивид:социална система, индивидуално:колективно, егоизъм:алтруизъм. Индивидуално добруване:Саможертва.

Но, това е по-общата рамка! 

А Педагогът, за тва е такъв - за да може да направи качествена оценка на всяко индивидуално. А пък ако самият Педагог е натоварен и с обществена отговорност за възпитаването на дадени групи от деца, то се изисква не само да може да направи единствено качествена оценка на всяка индивидуалност, ами и всички деца да ги синхронизира в единна група с градивна социална динамика, в която всяко дете да може практически да разиграва ситуации, в които да повишава адаптивната си способност за пълноценен живот в динамично развиващо се общество.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А по въпроса за нашите лични дерзания за "възпитанието" на собствените ни деца...

преди 11 часа, Донка каза:

С какво и как замествате недоволството от недъзите на детето

Ами този въпрос изразява лично отношение! По-интересен е въпросът - "Защо изпитвам недоволство?" И не се ли дължи това на незрялото ми "виждане" на някои качества и действия на детето ми като "недъзи" (разбира се, ако под "недъзи" не става въпрос за физически такива).

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

kipenzov

Прав си но на теория , значи частично . Прав си че опита с едно или две деца не е меродавен . Прав си че при децата още не видели белия свят е много по различно от вече ималите опитности и за другите подробности си прав . Но в практиката е по различно . Да не говориш/забелязваш негативите и с възрастен дава резултат . Мъничък но е положителен за неговото  поведение . И както го разбирам не буквално да не забелязваш . А да му говориш(отношение) за положителните страни , хубавите , които се ценят от хората и са в обща полза . Дори и в лошата постъпка  във всеки един случай може да се види и подчертае нещо хубаво .Това винаги действа стимулиращо и на възрастен , не само на деца .Но при децата е важно защото това са първи и за това значими , насочващи впечатления .

А със следното мисля , казваш ,че метода върши работа . ?

Цитат

А това, което го е дал кат насока Дънов е за развиването на универсалната основа на детето. Още докат е "бялото листче(tabula rassa-та)" без натрупани социални "шаблони"(което неминуемо касае родителите, защото от семейната среда започва поемането на "шаблоните"), да може да се толерира положителния градеж на заложеностите му.

Ние с теб проведохме опита от другата му страна , тъмната . Моята свръх настойчивост да покажа кое не харесвам , усети какво направи . :( 

 

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Методът изисква единствено, да не се фокусира Педагогът/родителя върху качества и прояви на детето, които са "лоши". Това автоматично върви с категорията "лош", а това с разделение от "доброто". 

Ако родителите не вкарваме това "разделение", обричащо на безкрайна борба детето във вътрешния му свят, ми се струва, че няма да има толкова стресирани млади хора след време!

А иначе отвъд насоките към Педагога, от гледна точка на "полезното за Детето", предложения от Дънов метод е прекрасен! Щото когато вниманието на детето е насочено към положителните му качества и в игра или други педагогически занимания се толерира развитието им, то не остава "енергия", която да задвижва проявлението на негативните качества(тези които в социалния му живот биха му донесли дисхармония). Ама това не означава, че те ще "изчезнат" като генетична обусловеност...

И в тва е "разковничето"! Щото е лесно за родителя да възпита "Светлополярен войн на светлината", ама "лукавия" нема да изчезне...даже докато се възпитава да се идентифицира само с едното, то другото отива "дълбоко в сянката му". И от целия потенциал на Душата, фрагментирано се "залага" идентифицирането на Аза само с единия аспект по полярната линия на архетипа на Цялостната личност( или Христос-антихрист). Ама така или иначе тва е "хитът" на отминалия Еон, и повечето за това сме тук..

А чисто практически, в ежедневието, съм за нефокусирането върху негативното, ама това е просто насока, а за да ама ефект, би требвало и да се приложи с действия.

Аз лично до скоро не се бях замислял, че е по-добре да не се дават готови отговори, ами да се стимулира собственото мислене, но все още имам аргументи за "готовите отговори"...

 

преди 12 часа, Донка каза:

Щом му кажеш, че си го видял да краде, детето вече разбира, че и ти знаеш да крадеш, но се криеш да не те види. А така, като не му казваш нищо, не му прави никакво впечатление.

В конкретния случай за възпитаването на детето, дето го е цитирала Донка, има нещо много важно:

Детето много добре съзнава. Дори може да "навърже" разминаването в поведението тип -"едно говори, друго прави".

За това е желателно да сме честни пред децата. И да сме съзнателни за техния интелект. За да не изпадаме в заблуда.

А по-важното е, че колкото и да му говориш, Детето гледа какво правиш!!!

 

П.п. Александре, не е на теория, а на практика, щото двете ми деца са с различен пол, а и не веднъж съм попадал в центъра на психодинамични обществени ситуации, касаещи детското развитие.

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

А по-важното е, че колкото и да му говориш, Детето гледа какво правиш!!!

Абсолютно . Може да се каже , че детето винаги разбира , Но разбирането му е различно от това на възрастния . Малкото дете жижда емоционалната подложка в говоренето , за което често възрастния идея си няма .За това мисля че Дънов дава опорни точки за възпитателя .Опираики се на тях , ще има успех и добри резултати . А че трябва да сме откровени и честни с децата е друго също основно правило .Малкото дете не само вижда , но и помни с пъти повече от възрастния .А мисленето му не трябва да се подценява , независимо че борави с по различни понятия .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 19 часа, АлександърТ.А. каза:

А мисленето му не трябва да се подценява , независимо че борави с по различни понятия

Точно в тези "образи"(мисловни конструкции), заредени с чувствения заряд на детето и сътворени с неговото въображение, се открива неповторимостта на детския психичен живот.

Само като си представиш колко деца на времето, а вероятно и сега, биват облъчвани с "тъмни образи" от родителите си, само и само, за да се подчиняват на родителската воля. А па тя, волята на родителите, толкова често е насочвана от неоправдани субективни страхове, че ум да ти зайде. То не са "баба Яги", "дедо Торбаланци", или па "дяволи", "караконджули", "злия Трансформър", "Тританус" от "Клуб Уинкс" и т.н.

А може много по-просто всеки родител да обяснява искрено как самият той/тя вижда света, ама като социални взаимоотношения. Как едни лъжат, за да прикрият слабостта си, как други мамят, за да излезнат по-важни в очите на другите, как някои вярват, щото не могат да си обяснят, как па други много мислят, щото не могат свободно да почувстват и т.н. Все ежедневните его-егрички, които наричаме "социален живот".  Така, както самият родител ги вижда, а не кат папагал да повтаря некви "шаблони" от баба му и дядо му или родителите му.

Така на децата ще се дава свободата сами да "решават" и да "обмислят" собствените си действия, да проявяват потенциала си и в зависимост от "малките шамарчета" при игрите им с другите деца, сами да преценяват кое е "зло" и кое е "добро". Така, поне на мен ми се струва, че по-лесно ще могат да осъзнават относителността на тези понятия и да придобият потенциала да "виждат" и отвъд тези "категории"...а и да се учат на отговорност за собствените си действия, след като в "безопасен мащаб - детски игри" видят и ответната реакция на средата им.

Но, едно нещо се губи поне в моето мнение! А понеже съм мъж, това е напълно нормално!

Губи се интуитивната женска позиция! Майчината реакция, базирана на силно проявения инстинкт за самосъхранение, който минат през женското его се изразава под формата на майчин инстинкт.

Не мога да не си призная, че в сложните ми обяснения за поведението на децата ми, ако не е съпругата ми, да "види" нещата от нейната перспектива, понякога мога доста да се заблудя за първопричините за реакциите на децата. Женската интуиция НЕ Е ЗА ПОДЦЕНЯВАНЕ! То за тва е добре да са двама родители (по възможност от различен пол, хихих)

преди 19 часа, АлександърТ.А. каза:

Дънов дава опорни точки за възпитателя .Опираики се на тях , ще има успех и добри резултати .

И това е правилно, според мен! Независимо, че не съм съгласен с "недъзите"...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×