Jump to content
Порталът към съзнателен живот
kallina

Мъчителни ритуали и бременност

Recommended Posts

Здравейте.  На 26 години съм. Преди около година гледах филма "Тайната". Може би много силно повярвах в силата на мисълта. Толкова силно, че започнах да контролирам всяка моя мисъл. В началото не осъзнавах в какво се забърквам, защото мислех, че въздействието от филма, ще избледнее скоро и съзнанието ми ще се освободи. Последваха мъчителни моменти и чувство на вина заради мислите за смърт на близки и дори непознати, срещнати на улиците. Мисли за бедствия, за болести и мъка. Страх, че всяка моя мисъл, ще се материализира. Така започнаха и опитите ми да ги неутрализирам. Появиха се и ужасни ритуали, загуба на лична увереност, недоверие в себе си и контрола над себе си. Мислите ми не са насоени към мен, насочени са към всякакви хора - близки и непознати.  За момент, мислите оредяха, съответно нямаше и ритуали, успявах да им се противопоставя. Чувствах се добре. Скоро разбрах, че очаквам дете и мислите се завърнаха, този път може да си представите колко по-страшни са те. Не се страхувам за себе си, страхувам се за детето си и дали мога да предизвикам нещастие на някого само защото съм ПОМИСЛИЛА. Знаете, че е мъчително. Опитите за неутрализиране са връщане, повторение на дадено действие, което съм извършила в момента на мисълта за нещастие. Докосване на предмета, връщане на предишната плочка на която съм стъпила, затваряне и отваряне на чекмедже, и много мъчително също-при четене, връщане на един и същ абзац многократно, поглеждане назад по пътя вървейки, повтаряйки си фразата " спокойно, всичко е наред" по 5 пъти. 1 час дневни ритуали, най-различни.  Нямам вече сили, чувствам се изтормозена и околните мисля го забелязват. Страх ме  за детето ми. Понякога мисля че е много просто да се излекувам, исками се някой да ми каже, че това е глупост и няма да се случи нищо лошо. Че мога да оздравея и отново да съм същата уверена жена.  Много искам да се възстановя, за да бъда добра майка. Повече от всичко искам да се излекувам. Ходя на психотерапевт, но съм от малък град и моля да ме насочите към специалист, Пловдив ми е най-близо. Не мога да повярвам, че ми се случи,особено сега. Моля за съвет. Да ги игнорирам ли? Има ли опастност в тези мои мисли? Ще намеря сили, само ми дайте идея за справяне.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

kallina, :) мисля ,че те разбирам.Според мен единствения начин  да се справиш с "лошите" мисли, е като се насочиш към нещо положително :)) Отдай се на онова,което обичаш да правиш- на някое твое хоби,например.:)) Ще се почувстваш много по-добре.
И не забравяй ,че една положителна мисъл може да се бори с 10 негативни:)
Пожелавам ти успех!:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знаеш ли поговорката , че господ рога на бодлива крава не дава .

Предполагам, поговорката подсказва, че нямам власт над хората и разбира се над събитията в живота им, както и че Бог не би позволил това.  Повярвай ми, аз наистина не вярвам, че имам различно влияние върху тях. Имам чувството, че всеки човек може да предизвиква нещастия на другиго със силата на мисълта. И то несъзнателно. Много е глупаво, но често чуваме " не мисли лоши неща, ще ги предизвикаш" или " Мисли само положително" и други от този род. Много  глупаво се чувствам, но това е част от тревогата ми. Понеже, споменаваш Бог, ми се иска да ти споделя нещо свързано с вярата ми. Мисля, че има много общо със страховете ми. Имам силен страх от Бога. Толкова премислям дали е редно да съм щастлива, че се отказвам от това да търся щастието. Това поражда конфликт  сериозен, вътрешен. Дали мога да поискам нещо, да се боря за него, отдавна не си позволявам капризничене, а ако се изпусна да го направя, жестоко се обвинявам. Изобщо трудна работа, зная че много греша с това ОКР, зная си и страха от Бог. Много съм объркана. И в много грешна посока. Благодаря за отговора.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знаеш ли поговорката , че господ рога на бодлива крава не дава .

Извинявам се , но това не го разбрах. Надявам се , че момичето го е разбрало.

калина, разбирам как се чувстваш и състоянието никак не е приятно, меко казано . Казвам го от личен опит- натрапливите мисли са нещо много страшно. Искаш някой да ти каже , че тези мисли няма да се реализират. Да, мила, тези мисли няма да се реализират и ти сама го знаеш.   Хубаво е, че посещаваш психотерапевт. Можеш да опиташ също и с хомеопатия или с Бахови есенции. Желая ти успех и лека и щастлива бременност с прекрасно бебче на финала :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Миличка, след като толкова се страхуваш от мислите си,

и след като те са общо взето негативни - болести, смърт, бедствия

Опитай вместо тези ритуали, които правиш заради лошите си мисли - да мислиш за позитивни неща - колко ще бъде красиво бебето ти

колко е синьо небето и как хубаво пеят птичките,  - ей такива мънички, съвсем обикновени неща

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам силен страх от Бога. Толкова премислям дали е редно да съм щастлива, че се отказвам от това да търся щастието. Това поражда конфликт  сериозен, вътрешен. 

 

Често когато има натрапливи мисли, зад тях разбира се стои страх. От това което пишеш, може да се предположи, че страха ти идва от някаква вина, например: "Нямам право да бъда щастлива, тъй като се чувствам виновна.........."

Можеш ли да го продължиш?

Често, когато човек разбере връзката между елементите - натрапливости - страх - вина, тя се разпада. Тъй като нейната несъстоятелност лъсва.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ходите на психотерапевт, но искате да ходите при друг - каква е причината? Принципно терапевтичният туризъм е слаб вариант, освен ако наистина не се върши работа, което обаче зависи и от двете страни. Какво научихте досега за преживяванията си, за принципите на работа на ума ви при това състояние, за разбирането, което е нужно, за да се променят нещата? Какво правите ментално и поведенчески, за да се случи това, тоест какво научихте от терапевта как да мислите за това, да се отнасяте и действате? 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ходите на психотерапевт, но искате да ходите при друг - каква е причината? Принципно терапевтичният туризъм е слаб вариант, освен ако наистина не се върши работа, което обаче зависи и от двете страни. Какво научихте досега за преживяванията си, за принципите на работа на ума ви при това състояние, за разбирането, което е нужно, за да се променят нещата? Какво правите ментално и поведенчески, за да се случи това, тоест какво научихте от терапевта как да мислите за това, да се отнасяте и действате? 

Много се радвам, че ми писахте.  До сега имам три посещения при психотерапевтката ми. Имам страхотни впечатления от нея, но разберете, че съм много объркана, може би се страхувам, че няма да постигна напредък преди раждането. А това е голям страх за мен, много се страхувам дали ще бъда адекватна майка.  Първата среща беше опознавателна, а втората решихме да работя върху себеотстояването ми, за да премахна постепенно натрупан гняв, както и третата. За сега смятам да работя върху самочувствието си. Не знам дали това ще помогне да спра ритуалите. Много съм напрегната, те ме съсипват. Помолих за координати на други психотерапевти, защото не знам как се процедира в случаи на ОКР. Страхувам се и искам по-скоро да се оправя. Не сме говорили дали това което правя е глупаво или не, дали е основателно или не. Моля Ви дайте обща насока, къде е проблема в хора с ОКР?

 

 

 

 

 

 

 

 

.не знам как се работи в случаи с ОКР

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здавейте!

 

Материали като "тайната" включват частични истини, много полуистини и пряко непознаване на цялостната човешка психика, през много невежество и пожелателно мислене. Често пъти съм се шегувал, как би трябвало да давам процент на авторите на подобни пародии на познание, които буквално разболяват хората с плиткостта на изложенията си и подсигуряват цели талази от пациенти, упътили се към психотерапевтичните кабинети... Спомням си филма на Чарли Чаплин "хлапето" (ако не се лъжа за заглавието). Той работеше като стъклар, а хлапето минаваше няколко часа предварително, хвърляше камъни и чупеше прозорци. След това стъкларят минаваше по улиците небрежно и уж случайно. Та, по отношение на психичното здраве, подобни автори се явяват в ролята на такова хлапе, с тази разлика, че ако във филма хлапето работеше за стъкларя, тук няма каквато и да е пряка връзка с психотерапевтите. Но, прочитането на такива книги, безусловната вяра в обърканите им "методи" и разбирания, наистина повишава общата, плаваща тревожност и най-често резултира именно в натрапливости и хипохондрия. Говоря за това в тези си статии:

 

- Позитивното мислене и принципът разделяй и владей

- Обсесивно компулсивно р-во

 

Моля, прочетете ги много внимателно и тогава нека коментираме!

 

Светли празнични дни! 

 

Орлин

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здавейте!

 

Материали като "тайната" включват частични истини, много полуистини и пряко непознаване на цялостната човешка психика, през много невежество и пожелателно мислене. Често пъти съм се шегувал, как би трябвало да давам процент на авторите на подобни пародии на познание, които буквално разболяват хората с плиткостта на изложенията си и подсигуряват цели талази от пациенти, упътили се към психотерапевтичните кабинети... Спомням си филма на Чарли Чаплин "хлапето" (ако не се лъжа за заглавието). Той работеше като стъклар, а хлапето минаваше няколко часа предварително, хвърляше камъни и чупеше прозорци. След това стъкларят минаваше по улиците небрежно и уж случайно. Та, по отношение на психичното здраве, подобни автори се явяват в ролята на такова хлапе, с тази разлика, че ако във филма хлапето работеше за стъкларя, тук няма каквато и да е пряка връзка с психотерапевтите. Но, прочитането на такива книги, безусловната вяра в обърканите им "методи" и разбирания, наистина повишава общата, плаваща тревожност и най-често резултира именно в натрапливости и хипохондрия. Говоря за това в тези си статии:

 

- Позитивното мислене и принципът разделяй и владей

- Обсесивно компулсивно р-во

 

Моля, прочетете ги много внимателно и тогава нека коментираме!

 

Светли празнични дни! 

 

Орлин

Разгледах линковете, търся и чета още литература, но малко се страхувам да чета , защото осъзнавам, че имам проблем с интерпретирането на послания, т.е, страхувам се да не си внуша и други притеснения. Много смисъл намирам в думите Ви и с интерес разгледах целият сайт. Позволете ми да се откъсна за малко от ОКР, за да Ви разкажа нещо от живота ми, което може би има силно отношение към моите натрапливи мисли и тяхното анализиране. Възпитана съм в християнско семейство и винаги съм вярвала в Бог. Скоро осъзнах, че вярата ми се е превърнала в нещо което не трябва.  Може би преди 3-4 години нещо се причупи в мен, започнах да се обвинявам ако поискам нещо материално, ако някой около мен пострада, а аз примерно отивам на море. Изгубих смисъла да се боря за щастие, щом то не е морално спрямо религията. ( имам предвид да пожелая хубав дом, след като съм се възхитила от този на приятелка, да пожелая хубава работа, щом и с тази успявам да се изхранвам, да се гордея със себе си, ако постигна успех и т.н.) Психотерапвтката ми казва, че съм натрупала много гняв през годините, защото съм подтискала желания, вяра в себе си и мечти. Днес съм на 27 год. Спрях да се радвам на малките неща. Имам голям страх към Бог, не съм спряла да ходя на църква. Моля Го за помощ, много често. За здраве, за търпение, за сили и изцеление от тези лоши мисли. Очаквам дете и се моля да е живо и здраво. Изпитвам вина, когато имам повод за щастие, защото ме е страх...че, не трябва. Много съм объркана. Трябва ли да сме щастливи, бива ли? Мога ли да мечтая за дом и здраво семейство, за почивка на балкан и подобни неща, мога ли да се поощря, да се наградя, ако положа усилие и се справя? Имам ли право на самочувствие, на себеотстояване? Психотерапията изисква от мен точно това. Имам вътрешен конфликт, и грешна комуникация с Бог. Сега ще работя върху чувството ми за морал, май малко съм прекалила. В правилна посока ли съм?  

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, прочитайки поста ти не мога да се сдържа да не ти задам един единствен въпрос (предполагам, че Орлин ще продължи диалога с теб, приеми го като въпрос в страни):

 

Какво МОЖЕ според Бога, в който вярваш?

 

Написа толкова съмнения, които започват с ТРЯБВА - дума която препоръчвам да излезе от речника като цяло и да бъде заменена с МОГА. Затова искам ми се да си отговориш на този въпрос.

А относно трябването - нищо НЕ Трябва, просто някои неща Могат да се случат.

Има простичко упражнение: Напиши си на лист от едната страна : Трябва  - Мога

                                               От другата страна :                              Не трябва - Мога

 

Всеки път когато усетиш, че в съзнанието ти идва идеята за трябването поглеждай листчето и си мисли, какво можеш да направиш. няма да ти обяснявам защо действа, просто пробвай.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според законите на Живота, човек може да има толкова материални блага, колкото вътрешно, непреходно богатство има в душата си. Богатство от любов, светлина, смисъл, тоест доколкото Божественото се проявява в него и през него. Казваш, имаш страх от Бога... Но той е Любов. Тогава все едно имаш страх от любовта, забраняваш си това протичане на Бога през теб. Забраняваш си щастие уж в името на Бога, но нали Любовта е самото щастие, а а тази самозабрана ти спираш достъпа си до Любовта, до Бога. Това противоречие идва обаче не от божествените закони, а от вменяването на вина от църковността, свързана с контрола на съзнанието на масите и манипулацията им и нищо общо с Бога! Разбираш ли?! :) Диди те е насочила към психологичната част на конфликта ти!

 

Орлин  

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според законите на Живота, човек може да има толкова материални блага, колкото вътрешно, непреходно богатство има в душата си. Богатство от любов, светлина, смисъл, тоест доколкото Божественото се проявява в него и през него. Казваш, имаш страх от Бога... Но той е Любов. Тогава все едно имаш страх от любовта, забраняваш си това протичане на Бога през теб. Забраняваш си щастие уж в името на Бога, но нали Любовта е самото щастие, а а тази самозабрана ти спираш достъпа си до Любовта, до Бога. Това противоречие идва обаче не от божествените закони, а от вменяването на вина от църковността, свързана с контрола на съзнанието на масите и манипулацията им и нищо общо с Бога! Разбираш ли?! :) Диди те е насочила към психологичната част на конфликта ти!

 

Орлин  

Благодаря на Вас и на Диди Колева и на всички други които се включиха в тази тема. Още след като прочетох отговора и (на Диди), направих това. Мисля, че за мен думата МОГА е дума, която ме изтъква, която е самохвалба, която също означава ИСКАМ. Разбирам колко неправилно я възприемам. Задължително ще опитам да заменя ТРЯБВА с МОГА. На въпроса Какво може според Бог, ми е трудно да отговоря. Например - можеш да си доволен от това което имаш, можеш да живееш скромно, защото на света има много бедстващи хора. Можеш да се радваш на малките неща, защото други и толкова нямат, можеш да се радваш на успехите на другите, или на тяхната добрина. Като се замисля, не мога много неща. И пак се появява Не трябва. Затова спирам. Мога да потърся книги на религиозна тематика. Наясно съм, че няма как да получавам постоянно съвети от вас, иска ми се да ви благодаря за насоките и да ви кажа , че ще ми бъде по-лесно от сега нататък.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,Ако избирате да вярвате в Бог, който някак си се нуждае от нещо и е тъй засегнат, ако не го получи, че наказва онези, от които го е чакал, значи избирате да вярвате в Бог, много по-малък от Мен. Вие наистина сте Деца на По-Малък Бог.

Не, деца мои, позволете ми, моля ви, да ви уверя отново с тези редове, че Аз нямам нужди. Аз не изисквам нищо. Бог няма нужди. Всичко, Което Е точно това: всичко, което е. То следователно по дефиниция нищо не иска и нищо не му липсва.,,

 

,,Повечето хора вярват в Бога. Те просто не вярват в Бог, който вярва в тях. А Бог вярва в тях. И ги обича повече, отколкото мнозинството от тях могат да си представят. Представата, че още в далечни времена Бог е замлъкнал с каменно лице и е спрял да говори на човешкия род, е невярна, погрешна. Представата, че Бог се е разсърдил на човешкия род и го е изритал от Рая, е невярна, погрешна. Представата, че Бог Се е обявил за съдия, че ще отсъжда и решава кои членове на човешкия род ще отидат на небето и кои — в преизподнята, е невярна,

погрешна. Бог обича всяко човешко същество, което някога

е живяло, живее и някога ще живее. Бог желае всяка душа да се върне при Него и не може да допусне това Божие желание да не бъде изпъл-

нено.

Бог не е отделен от нищо и нищо не е отделено от

Бога.

Бог не се нуждае от нищо, защото Бог е всичко,

което съществува.

Това е добрата новина. Всичко друго е илюзия.,,

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според законите на Живота, човек може да има толкова материални блага, колкото вътрешно, непреходно богатство има в душата си. Богатство от любов, светлина, смисъл, тоест доколкото Божественото се проявява в него и през него.

 

Това не е вярно, не може да бъде вярно. Какви за тези закони на живота, откъде са изкопани?

Точно обратното е, колкото повече светлина и любов има в душата си човек, той е толкова по-малко задоволен откъм материални блага, защото той не се стреми към тях.

Да не би под материални блага да имате предвид нещо друго освен материални блага?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Изкопани са от Дхарма - закономерностите на битието. Доколкото любов и мъдрост протича през човека, дотолкова е безопасно за него като душа да борави с материални блага - защото тогава няма вкопчване в тях. Когато има вътрешно богатство, тоест любов, човек е само управител на материалните ресурси, ясно съзнава, че в божествената природа такова понятие като "Мое" е много относително. Тогава достъпът до финанси и собственост е благо за всички. Принципно няма противоречие между вътрешно и външно богатство - в един здрав свят такова противоречие липсва. 

 

В последните доста хилядолетия (Учителят споменава 8000 години), на глобуса ни нещата стоят различно. Когато някой се стреми към материални ресурси, то е в илюзорни опити чрез материалната псевдосигурност да почувства и малко вътрешна сигурност, с която да замаже страховете си, произлизащи от откъснатостта му от Живота, от законите на Битието. Това е болно положение, което според мен лежи в основата на бедите на човечеството ни... Мисията ни на съзнателни люде обаче, е да тласкаме този свят към оздравяване!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×