Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Аделаида

Любимите Ви животни?

Recommended Posts

Кои са любимите Ви животни и какво бихте направили за тях??? :king:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обичам всички животни, но любими са ми котките. Не знам защо е така? Това е характерно за цялото ни семейство и върви от прабаба ми още-наследственно. :D:1eye:

В къщи никога не оставаме без котки,а една моя роднина има в момента 12 в апартамента си - което си е вече болестно състояние :huh:

От това което съм чела от Учителя ми прави впечатление, че отрицателните примери,които дава са свързани почти винаги с котки-май не ги е обичал много? :)

Преди години бях срещнала някакво забавно изследване за характера на човека в зависимост от това дали предпочита едно от следните четири животни:кон,куче,котка и гълъб. Помня единствено,че мъже които харесват котките - търсят в жената главно външната красота. :P

Общо взето изследването беше глупаво, но все пак мисля, че има връзка между характера на човек и животното което той предпочита. Как мислите? :hmmmmm::1eye:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Всяко животно е символ на нещо, от което човек може да се възпитава. За пример, преди да влезе в къщата, котката изчиства добре краката си. С това тя иска да каже: Когато те канят на гости, първо изчисти краката си и после влез в стаята. Когато кукурига, петелът иска да каже, че човек има право да пее, но след като свърши известна работа." (източник)

Ако говорим за домашни животни, любимото ми е куче. Мисля обаче, че кучетата, особено по-големите, се мъчат ако са отглеждани в апартаменти. Затова не бих гледал куче в апартамент. В къща на село или на вила е супер.

Мисля че по това какви животни харесва/гледа човек, може да се разбере нещо за характера му.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако наблюдаваме внимателно животните ще разберем как ни "говорят" с поведението и начина си на живот. Например гледах за живота на лъвовете в прайда и видях как мъжкият убива чуждите малки, за да живее неговото потомство. Това го наблюдавах при мъж, зодия лъв, който смачкваше психологически другите деца, за да не се виждат грешките на собственото му дете... Или скорпиона. Той може и да замръзне, и в огън да влезе, и когато най-малко очакваш, той оживява...

Т.е. в каквито и дупки да пропадна, все намирам нещо, за което да се хвана и оцелявам :feel happy: И на мен любимо животно ми е кучето. Четох някъде, че който гледа куче се нуждае от любов, а който гледа котка не иска обвързване... :feel happy::D

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Четох някъде, че който гледа куче се нуждае от любов, а който гледа котка не иска обвързване... :feel happy:  :D

И не само!

Кучето е любим приятел на човек, защото е послушно и всеотдайно. Дружбата, която осигурява кучето е търсеното осподарстване на човек. Кучето е достатъчно покорно, за до задоволи донякъде човешкият стремеж към това да управлява.

Човекът е създаден да господарства над всички твари. Само че още не научил се той представлява един тиранин, който само заповядва и ограничава свободата.

Преди месеци аз също не харесвах котките - тези своенравни, свободолюбиви, инати и отмъстителни животни, но в последно време преоцених това. Осъзнах, че котките много приличат на хората в техните черти и е нормално ние да не харесваме тези които имат нашите недостатъци. Котките са егоисти и използвачи като хората. Ето защо ние не ги харесваме.

Любовта! Какво е по своята същност? Любовта не е взимане, а даване!

Човек харесва кучетата, делфините, канете и др., защото тези животни дават любов, а хората я грабват зажаднели и по този начин хич не се различават от котките - това е егоизъм, малък или голям.

Знаете ли защо започнах да харесвам котките? Разбрах как те ми помагат аз да ставам по-добър. Разбрах, че трябва да се учим от животните, който умеят да давят любов, като кучето, да се учим да даряваме като тях, на тези, които ни хулят, бият, хокат, използват ни, командват ни и ни зарязват, мъчат... Една добра тренировка е тази, да даряваме любов на котките, т.е. да даваме без да очакваме да ни се върне същото!

Така е според мен! Започвам да осмислям любовта към хора, животни и всичко съществуващо, тогава господарстването добива смисъл и красота.

Господар = Господ = Дар

:smarty:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Роден съм в северна България, в една малко градче- Попово, там съм живял няколко години- до 5 годишна възраст...Зимите там по онова време бяха доста студени и снежни...Помня, че снегът се натрупваше много над моя ръст...и хората прокопаваха "тунели" от къща до къща...И през зимата се е случвало вълци да попрескочат отнейде..незнам откъде...Когато бях на около 3 години една зима бяха хванали вълк, и бяха го овързали...и естествено, много хора се бяха събрали да го видят...Аз застанах до него, клекнах, и за около две-три минути с това животно се "гледахме" в очите- няма да забравя тези очи (въпреки...че бях ги забравил...припомних си преди няколко години тази случка)- не знам как, но този вълк ми "каза" нещо, "показа" ми го с погледа си...

Минаха години, забравил съм случката, нямах никакви познания, и едва наскоро, преди няколко години, з апочнах да си припомням неща от миналото, притова в детайли..."надушвах" ги...и така си и припомних тази случка...После разбрах, че съм роден в годината на кучето, и съм свързан с тези животни, но не точно с кучетата...а с вълка...Вълкът в природата е много адаптивно, и приспособимо животно, като благодарение на него природата се чисти от болни, стари, и животни с малки жизнени показатели...пример са за работа в екип, и най-простия вълк в природата има с 30% повече мозък от най-умного куче...

И така, постепенно започнах да разбирам, че душата на човека- нисшата душа с която живеем във физическото си тяло, е свързана с астрания свят, а той пък е свързан с животинския изцяло- всъщност дори висшите ангелски етажи от йерархията е свързана с животинския свят, което на запад- в индианската култура, а и не само в нея, се свързва животно с душата на човека- това са т.нар. Животни на Силата- всеки човек има такива, най-малко едно, а може и повече. За себ еси съм открил три такива, като едното от тях е вълкът...Винаги проявяваме характера, способностите и много други неща в обикновения живот като хора, проявявайки качества от животните на силата, които са свързани с душатна ни...В писанието пише, че има толкова души, колкото и животни по земята...Всеки може да се огледа- от себ еси да започне, и да продължи и с околните, и да забележи с какви животни свързва себ еси, околните, кои животни го плашат, кои гопривличат...

Кучето е изпълнено с енергия, и е готово да я споделя, вълът- също, котките са бедни на енергия, и те приемат енергия, ето защо с право се счита, че котките "изтеглят" "отрицателна" енергия от стопаните си, но не само отрицателна- те привеждат мястото в енергийно равновесие, и избират все наситени места, от които да отнемат, и да приемат..докато кучето има толкова енергия, ч(е е способно да гони пръчка цял ден...Кой би си позволил това, ако енергията му е малко?

Така че, ако искате да разберете кое е вашето животтно на Силата- просто всеки ден отправяйте чувствата си в посока да го срещнете, и то ще се появи...независимо как, но ще го познаете- ще се появи за 7 дни минимум три пъти, ако щете и по телевизията, във филм, по енимъл планет, или на друго място...просто ще го познаете...А от там нататък, вече може да го изучавате, и придобивайки знания за него, да опознавате по-добре себе си...Така някои ще си обяснят защо изпитват например панически страх от някои животни...защото просто в природата тяхното животно на силата е "обяд" на животното което ги плаши като хора, или в сънищата им...

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кристияне , както винаги се чувствам вдъхновена след твой постинг . :D

Само да кажа , че българите много преди индианците са разбрали историята за личната сила /жизнената сила / и животното . Всички тотеми са резултат именно на това , а не на обожествяване на дадени животни , както доскоро се смяташе .

Изпитвам много особени чувства към пеперудите . Нещо средно между страх и нежност . За мен пеперудата е символ на знанието .

Обичам всички животни, докоро не обичах много птиците , но откакто започнах да се сънувам като птица преодолях задръжките си .

И все пак всички дребни бобулечки все още ме ужасяват .

А не ме е страх от змии , коне , диви котки и глигани да речем .

Изпитвам панически страх от бобулечки . Всякакви , пълзящи и летящи .

Незнам защо това е така .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди години един човек от бялото братство – Димитър Шуманов ми каза ,че човек не трябва да спи в една стая с животни (кучета,котки и др.) .Отнемали му енергията, но не биоенергията, а някаква по-висша. Пречели на духовното му развитие. Така и не разбрах за какво става дума. Някой да знае нещо по този въпрос? :huh:

Илиана,за кучетата съм чела,че биват обичани от хора,които търсят да получат любов,а котките – от хора които искат да дадат любов. :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2:

които умеят да дават любов, като кучето, да се учим да даряваме като тях, на тези, които ни хулят, бият, хокат, използват ни, командват ни и ни зарязват...

И аз съм родена в годината на кучето и точно изброените черти не харесвам у себе си. Но когато съм опитвала да бъда "зло куче", после страшно съжалявам, защото в природата ми е да давам обич... В повечето случаи подвивам опашка... и

Май така беше Бина :feel happy:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Изпитвам панически страх от бобулечки . Всякакви , пълзящи и летящи .

Незнам защо това е така .

според мен защото още не ги разбираш

Веднъж медитирах сред природата.

Изпитвах дълбока радост и спокойствие.

Една муха долетя и кацна на камъка до мен,

от вида на който казвам "интелектуалците".

опитах да си поговоря мислено с нея

Запитах я дали знае за Бог

тя се "поусмихна" и "каза" нещо като

"Бог е добре. И аз слава Богу живея добре" :)

Разбрах какво иска да ми каже.

Че да живееш с Бог е просто като дишането.

Малката муха ме научи на скромност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди години един човек от бялото братство – Димитър Шуманов ми каза ,че човек не трябва да спи в една стая с животни (кучета,котки и др.) .Отнемали му енергията, но не биоенергията, а някаква по-висша. Пречели на духовното му развитие. Така и не разбрах за какво става дума. Някой да знае нещо по този въпрос?  :huh: 

А аз съм чувал, че когато медитираш-не бива да има животни в помещението. Но не знам защо. Само знам, че усещат енергията и искат да се приближават все повече до медитиращия, като с това му пречат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

според мен защото още не ги разбираш

опитах да си поговоря мислено с нея

Запитах я дали знае за Бог

тя се "поусмихна" и  "каза" нещо като

"Бог е добре. И аз слава Богу живея добре" :)

Разбрах какво иска да ми каже.

Че да живееш с Бог е просто като дишането.

Малката муха ме научи на скромност.

Вальо , днес , когато се прибирах към къщи видях една премазана богомолка , искрено почувствах скръб в сърцето си . Аз също се опитвам да говоря с насекомите . Но в една определена възраст започнах да се страхувам от тях .

Благодаря за твоя разговор с мухата , звучи обнадеждаващ .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А моето любимо животно е Котката.Често пъти вечер преди да заспя, си представям как моят дворен котарак се е сгушил в краката ми - тази представа ми носи успокоение, радост, блаженство.

Не си "падам" по кучета, но установих, че кучетата ме харесват! Дори когато съм безразлична към тях или поне не така емоционална, както към котките.

Преди няколко години, за да преодолея сънищата си, в които пълзят змии, метнах през врата си бебе питон. Беше кадифен и топъл.

Редактирано от Милкана

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Животните притежават групова душа, която обитава и в нашия астрален свят.

Страхът, агресията, съмненията, алчността, изобщо всички страсти у нас са такава проява. Егото е израз на животното в нас. И Учителят го е казал : " Личният егоизъм е най - възвишеното състояние, до което животните са достигнали. " .............!!! :)

Тази наша нисша природа обуславя и трупането на карма.

Любимите ни животни отразяват нашето собствено ниво на съзнание. През известен период от нашата еволюция сме развивали техните качества, които сме превърнали в инстинкти. Те са материален израз на излъчваните от нас вибрации, затова ни привличат едни или други животни. Индианците са знаели тези неща, наистина.

Не отглеждам животни в къщи, мисля, че мястото им е сред природата, но харесвам всички животинки, особено се впечатлявам от дивите коне. На терасата у дома винаги има лястовички.

Имам въпрос : Някой знае ли кои животни е разрешено да убиваме? Питам за хлебарките, защото единствено те са ми неприятни и ги трепя без угризения на съвестта. Някъде четох, не си спомням къде, че и радиацията не ги мори тези Божии гадинки.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз водя война с препарати, понеже гледката и последиците от размазани хлебарки не са приятни. На някой по-садистично настроен може и да са. Накрая ги измитам с метлата. Иначе може да се каже, че ги обичам, понеже всъщност са малки незлобливи нехапещи бръмбарчета, за разлика от разни жилещи, хапещи, смучещи и бръмчащи техни съотборници. В Русия навремето е-хе-е... са ги смятали за символ на берекет в къщата. Обаче не ми е кеф да се разхождат по кухненската маса, шкафовете, микровълновата и компютъра. В ей тази клавиатура, дето чикам по нея, се бяха заселили малки бебчета хлебарчета. Извинявайте, мънинките ми, обаче райд-прас и готово! Комбинирам различни препарати, понеже само с един не става. Борбата е безкрайна... с променлив успех. Сигурно ги има да ни научат на нещо и да ни държат в постоянна бойна готовност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) нямам любими животни и ни се случва да имам :D любим - любима - любимо - любими ...животни.

:D Общувам си мислено обаче и даже експериментчета си правя с разните животинки / мисловни...кога как минават бързо разни констатации / мисли за разните представители на разните животински видове, но от дете не се "възторгвам" - уважавам обаче отношенията + поведението и изборите на другите. Апартамент и животни ... - не ! Радвам им се дистанционно...

:feel happy: Като символи са ми интересни - сфинкса, еднорога, феникса, орела, гълъба и враната, славея, пауна , делфините, пчелите....

Древните легенди, приказки и басни са верни и чудесни.

Обичам мълчаливо добрите и интелигентни животни, наши приятели са те.

За вредните и опасните животни...не е по схемата на темата.

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мене е неправилно, мъчително и несправедливо да се живее без поне едно животинче. Аз поне имам нужда. Ей на, одъртях, а съм мечтала и плакала със сълзи да си гледаме животинка. Поначало хората и животните са направени да живеят близо едни до други. В битие май беше сложен Адам над животните. Друг е въпросът, че не му били достатъчни и имал нужда от жена за другар.

Ние сме си решили проблема за хигиената и алергиите по следния начин - гледаме си морско свинче в един голям аквариум, застлан с дървени стърготини. Много хубаво животинче, дългокосместо и рошаво, вегетарианче. Обиколих всички зоомагазини една вечер и взех най-красивото. Лесно се гледа, а е много добро по характер - гальовно, игриво, но далеч по-кротко от хамстер например. Другите му предимства са, че живее дълго и не мирише силно. Контактно е, поздравява, иска си храна. Става нервно, когато го държат по-дълго, а иска да освободи коремчето си. Веднъж се изумих, като го видях как акна върху блузата ми, докато си играех с него и веднага след това си изяде акото - да не ме цапа. Акитата му са подобни на житени зърна по големина, сухи и твърди, не цапат и не миришат. Оттогава и аз се съобразявам с неговите сигнали. Не само то слуша нас, ами и ние него.

Какво правя за него - ами хапката от устата си ще извадя, да дам и на него. То без друго вдига такава врява, докато не му дам... Напомня ни, че вкъщи винаги трябва да има плодове и зеленчуци. И зрънца най-различни. Че са полезни и за нас, особено за децата. И най-важното - учи ни да обичаме.

Напред към морските свинчета!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:D:v::thumbsup2: единомислие

Че са полезни и за нас, особено за децата. И най-важното - учи ни да обичаме.
:) всекиму според потребностите

За мене е неправилно, мъчително и несправедливо да се живее без поне едно животинче. Аз поне имам нужда.

:) За сега нямам импулсчета за общуване с животинки в домашна обстановка.

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз определено обичам много животните, сред любимите ми са куче, кон, делфин.

Кристияне, страхотен постинг....Благодаря :):feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Само и единствено котки!

Откакто се помня, прибирам котета от улицата-най-мръсните и

изпадналите.Тази година беше голям берекет. :thumbsup2:

Сега сме само с една.Но няма да забравя едно пъстрокафяво

коте,с което по неволя се разделихме миналия месец.Когато се появи

(кой знае как беше преодоляло високата ограда), беше най-дивото

създание,всеки път беше истински подвиг да го уловя и нахраня...

Опитомявах го бавно,стъпка по стъпка,с много любов и накрая то

стана най-любвеобилното същество в нашия дом-грижеше се за

най-малките котета като истинска мама.

Кучетата у дома не се задържаха.А мъжът ми все си въздиша за

куче,какво ли значи това? :hmmmmm:

Страхът от паяци,който ме е съпътствал цял живот,

преодолях миналата година,отведнъж.Ето още една полза от

духовните практики.Сега мога да протегна ръката си и да оставя и най-

ужасния паяк да се изкачи по нея.

:D:D:ph34r:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво да правя аз, като от дете си блъскам главата какво повече обичам - кучета или котки и до ден днешен не мога да реша... Куче или котка - нека да е голямо, пухкаво, игриво и гальовно. По китайския зодиак съм куче, а по годишния - котка (иначе казано лъв). Мечтая си да имам голямо куче, с което да се разхождам и да тичам навън, а и котка, с която да си се глезим, гушкаме и галим вкъщи... Между другото, зайците са отлични заместници на котката вкъщи, знам от опит. Пък и лесно се хранят. Обаче някои хора не могат да си преодолеят схващането, че като порастнат иде ред да се изядат. Хайде после следващият. А, не! Стига толкова! Да ги видя сега ще ядат ли морско свинче!

Някой ще помисли, че съм лицемерна, понеже не съм вегетарианка. За себе си правя разлика между животни, които не познавам и които са гледани за храна и такива, които съм гледала за другарчета, на които съм дала име, с които сме се научили да общуваме и сме станали близки.

За всеки случай се извинявам на по-нежните душички!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От скоро нещо мнооого ми се иска един голям аквариум с рибки в него, но често пътувам и няма да ма кой да се грижи за тях и може би това е единственото нещо което ме възпира :( иначе имах куче което почина скоро, имам и едно голямо :) , абе като цяло съм анималист от всякъде, опеделено ме е страх от змии обаче :lol: ...имала съм като ммалка и папагали, от време на време се явяват и котета и така... :) Но определено има нещо в конете което ме кара да им се възхищавам, преди около месец, по пътя за Мусала срещнахме около 20 коня ведно с малки....като на тази зеленина гледката беше страхотна...да не говорим, че едно кученце на име Айра, което е на 3 месеца трагна с нас от Ястребец и не искаше да се връща....чак на хижа Мусала се оказа че е на хижаря на Ястребец, беше много следко....а аз го нарекох Ая, колко близо да неговото име само.... :thumbsup2::):thumbsup1:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вчера гледах едно предаване по Анимал планет за вида Бели лъвове-страшно редки , живеещи в Азия и Африка и многгооо красиви. Разкошни животни. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кучето е изпълнено с енергия, и е готово да я споделя, вълът- също, котките са бедни на енергия, и те приемат енергия, ето защо с право се счита, че котките "изтеглят" "отрицателна" енергия от стопаните си, но не само отрицателна- те привеждат мястото в енергийно равновесие, и избират все наситени места, от които да отнемат, и да приемат..докато кучето има толкова енергия, ч(е е способно да гони пръчка цял ден...Кой би си позволил това, ако енергията му е малко?

Четох, че хората със сърдечни заболявания имат недостиг на положителна енергия и кучето се оказва, освен добър приятел и вид лечител. А хората, които имат високо кръвно налягане имат в повече отрицателна енергия и затова инстинктивно избират котката за домашен любимец.

И аз споделям мнението, че кучетата трябва да се гледат в двор, а не по апартаментите. Не мога само да разбера и възприема насилието, което някои хора проявяват срещу животни които нищо не им правят.

Преди 4 години децата прибраха една полуумряла от глад кучка, която беше затворена от две седмици в стадион по бейзбол с висока ограда и нямаше как да се измъкне. Оказа се, че тя е от ловджийска порода и някой я беше захвърлил там защото е бременна. Роди 5 мъничета. И се оказа изключително интелигентна и вярна. За мен кучетата са добри приятели. Когато ти се радват, знаеш че наистина е така. А сега сме си взели есно малко пакостниче - коте и на него много му се радваме. Хубаво е да има животинка в къщи - май те са много по-толерантни и по-искрени от нас хората.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×