Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Любимите Ви животни?


Аделаида

Recommended Posts

Не мисля, че породата на кучето е от значение дали ще убива или не. Важно е как е било научено.

Мои познати имат 3 кучета и 3 котки. Най-големият кучу е грамада около 80 кг, потпомък на шампиони в кучешките боеве. Душичка е, ако не се опиташ да влезеш с взлом в дома или да нападнеш господарите му. Но и аз бих реагирала, ако някой се опитва да влезе в дома ми. Е, няма да се метна на гърба му, ама просто нямам сили за това. Всъщност, както ми обясниха, той е научен да не напада. Ако някой влезе, просто ще го притисне в ъгъла, докато дойдат. А ако нашественика е глупав и прояви насилие, ами - негов проблем.

Та кучувците прекрасно си съжителстват с 3-те котки. Голямото куче може да ги разнася с часове из градината, качени на гърба му. Така е бил научен. По едно време имаше бебета. Представете си едно половин килограмо пухче, което хъска на това 'чудовище', а той само отстъпва назад или ги побутва с муцуна, ако му досаждат прекалено много.

Наскоро едно малко котаче се опитало да влезе в двора - единствената му реакция била да лае по-силно - знак, че някой се опитва да влезе, но не се е хвърлял да го души. Просто е сигнализирал.

Най-малкото куче - йоркшир, живее с мисълта, че е котка. Яде котешка храна, играе си с котешки играчки и е много щастлив, когато е сред останалите 'котаци'.

Линк към коментар
Share on other sites

Животните убиват не само за храна - това е факт. Но те убиват по-скоро от любопитство, да видят какво ще се случи, как са устроени другите животни, да разберат какво е живота. Това го има и при децата. Няма никакво желание за насилие, но за съжаление липсва и разум.

Само да допълня: За животните няма значение дали ще си играят с друго по-слабо животно или неодушевен предмет - например топка или плюшена играчка. Много често плюшената играчка също бива разкъсана, т.е. не може да се говори за насилие или пазене на територия. В много случаи убиват именно защото чрез движенията си другото животното им разваля играта; в други случаи просто от невнимание.

А колкото до различните породи кучета и котки, разбира се че възпитанието е важно, но чрез кръстоска могат да се развият такива характеристики в животните, че те да представляват опасност дори и за стопанина си. Според някои източници леопардите, гепардите, тигрите и някои други котки са създадени именно целенасочено по времето на Атлантида с военни цели.

Линк към коментар
Share on other sites

Ох, Aся, :3d_139: , направо ще загинем от смях :3d_124:

А според мен кучетата доста добре попиват и копират нрава на стопаните си. Не случайно има крилатка, че собственикът прилича на кучето си или обратно беше май :rolleyes: не съм сигурна :D

Аз също съм била свидетел, как едно коли си съжителства чудесно с един котарак и реагира чак прекалено добродушно, когато котакът съска и се опитва дори да го драска по носа; при всички случаи котаракът командваше парада. Колито бързо запозна всички съседи и им се радваше всеки път, като ги срещне, то беше много едро и моите деца (тогава бяха съвсем малки) почти го яздеха като пони, а то милото само стои и внимава да не ги бутне случайно...

В същото време един съседски ризеншнауцер, който не бих нарекла порода зло куче, беше станал най-големия коткоубиец в квартала.

Линк към коментар
Share on other sites

Виждал съм хранени и прехранени кучета, които застигат котка и я сдъвкват. Котките, дори и преяли, си играят с мишките, като ги убиват много бавно, с часове ги преследват и бодат и хапят, но без д аги умъртвяват веднага. А мишките са си доста умнички... Щъркелите си играят с жабите дълго преди да ги глътнат. Много хищници в природата също убиват за удоволствие. Хората пък най-вече. Затова си мисля, че ако наистина станем хора, цялото насилие ще изчезне от природата! Виждам го в мечтите си!

Орлине, би ли споменал кои са тези хищници в природата, които убиват за удоволствие?!? Защото аз не се сещам :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

Всички хищници, ако не са преяли до пръсване, макар и наситени, имат нагон да преследват и убиват. Един вълк като влезе в кошара, не убива само една овца, а всичките. Маймуните (мъжките) много често убиват съперниците си, дори и невръстни бебета. Мъжките котки много често убиват малките на женските котки - същото правят и в природата големите котки. В природата има насилие примерно равно на това в градовете ни. Както казах, предполагам ,че промяната на нашия вид ще повлече автоматично промяна в цялото функциониране на екосистемата. Засега болката е навсякъде, примесена с красотата. При нас хората разликата е, че осъзнаваме и от това болката става много по-силна! Но и се радваме повече на красотата!

Линк към коментар
Share on other sites

Всички хищници, ако не са преяли до пръсване, макар и наситени, имат нагон да преследват и убиват.

Убийството при животните е въз основа на вроден нагон, както казваш. Ако изпитват някакво удоволствие, то е на много ниско астрално ниво. Според мен животните убиват по-скоро водени от инстинкта си за самосъхранение, който влючва осигуряване на храна, продължаване на вида чрез размножаване. Котаракът възприема малките котета като мишки, възрастната котка гони порасналите си котета (над 7м.) защото й трябва пространство за новото поколение. Котките не са стадни животни. Вълкът обаче е част от стадо(глутница) и убива не само за себе си, но и за останалите. По същият начин действа лисица, влязла в кокошарник. Самците много често убиват съперниците си. Примери много.

В природата има насилие примерно равно на това в градовете ни. Както казах, предполагам ,че промяната на нашия вид ще повлече автоматично промяна в цялото функциониране на екосистемата. Засега болката е навсякъде, примесена с красотата. При нас хората разликата е, че осъзнаваме и от това болката става много по-силна! Но и се радваме повече на красотата!

Наистина в природата, която толкова много обичаме има насилие и жестокост. Дори и сред растенията. Всеки, който има градина сигурно го е наблюдавал. Но насилието сред хората е от по-друго естество. Ние имаме свободна воля. Затова жестокостта на хората е много по-осъдителна от тази на животните.

Според Библията, с падението на човека е станало и падение на животинския и растителния свят. Така, че Орлин е прав като смята:

че ако хората се променим, синхронично ще се променят и животните. Да се променим в смисъл осъзнаване, сублимация и израстване.

:thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Според мен животните убиват по-скоро водени от инстинкта си за самосъхранение, който влючва осигуряване на храна, продължаване на вида чрез размножаване.

Наистина в природата, която толкова много обичаме има насилие и жестокост. Дори и сред растенията. Всеки, който има градина сигурно го е наблюдавал. Но насилието сред хората е от по-друго естество. Ние имаме свободна воля. Затова жестокостта на хората е много по-осъдителна от тази на животните.

Според Библията, с падението на човека е станало и падение на животинския и растителния свят. Така, че Орлин е прав като смята:

че ако хората се променим, синхронично ще се променят и животните. Да се променим в смисъл осъзнаване, сублимация и израстване.

:thumbsup:

Виж с мнението на Ани съм много по-съгласна. Убиват за прехрана, в съперничество, в защита и пр. но не и за удоволствие, в никакъв случай...дори тези животни които са дресирани да се бият и да убиват, те не го правят за кеф.

Относно носилието и при растенията и в природата, то самата дума не е насилие. А ние сме уж по-висши и можем да преценияваме, разсъждаваме и т.н., за да не се стига до там.

Иначе с написаното от Орлин относно промяната в нас, че тя ще повлияе и на животните - виж тук съм съгласна.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

Котката - любимото животно. Имам ги две вкъщи - с огромни опашки и пухкави кожухчета. Преди година по някакво синхронично наслагване на събитията, събдата ни поднесе чуден дар. Първата родословна сибирска котка с документи за произход в България пропътува над 1000 км по въздух. Решила малката при нас да дойде и това е. Обичаме си и двете котета еднакво, но трябва да ви кажа, че потеклото си личи - в поведението, в характера, в обноските - да, тя има обноски!, в стънката, в погледа. Как да не направи човек всичко, което се полага на такава принцеса! Като напр. да й потърси принц - през девет планини в десета / в буквалния смисъл :) /.

Линк към коментар
Share on other sites

Моето любимо животно е Лъвът.Това съм го озъзнал от може би година или две.Но година определено има.Много ми харесва това животно.Свързам го преди всичко с голяма сила и благородство.Имам на компютъра ми да кажа не много голямо количество но достатъчно снимки, които съм си ги теглил от Интернет.Доста време си държах и точно една определна снимка на десктопа, че когато си пускам компютъра и снимката да е там.Тази година си купих поредната книжка на Учителя Петър Дънов и от нея научих нови неща за лъвът и изцяло за животинския свят.Книжката се казва "За енергиите на природата".Близо 200 страници е.Сега ще ви цитирам това,което е написал Учителят за лъвът:Лъвът не е свиреп, нито жесток, но той си служи със съкратения процес, той съкращава времето.Лъвът казва на всички млекопитаещи:"Аз съм цар.Имам право да разполагам с вас.Затова всички трябва да работите за мене."Месоядните животни имат високо мнение за себе си, те считат, че в умствено отношение стоят по-високо от тревопасните.Тревопасните пък в сърдечни отношение са по-културни от месоядните.Следователно и при животните имаме две култури:културата на ума и културата на сърцето.Тревопасните са представители на културата на сърцето и затова са по-добри - имат чисто, благородно сърце.Месоядните са по-умни, но по сърце не са добри.И сега вие като разумни хора, ще съедините двата принципа - на лъва и на овцата - и ще кажете:"Ние ще бъдем умни като лъва и добри като овцата".Ще разкъсваме злото като лъва, ще спасяваме тревата като овцата и ще даваме място на доброто в нас да расте." - край на цитата.

Понеже в много от мненията споменавахте за кучета и котки реших да напиша и какво казва за тях

Учителят:Кучето е символ на вярност и приятелство.То обича човека и му остава вярно.С това кучето изплаща греховете си.За котката казва следното:Дом, в който има котка - добре е.Напуснели котката дома, ще се случи нещо лошо.Ако искате да знаете ще се случи ли някакво нещастие през деня, наблюдавайте котката и кучето.Те се скриват още преди нещастието и катастрофата.Някога се случва обратното - хората се страхуват, очаквам известно нещастие, катастрофа или бомбардировка, а в това време кучето и котката си играят спокойно.По инстинкт те предчувстват, че днес няма да се случи нищо лошо.Наблюдавайте какво прави котката когато заболее.Тя се лекува с пост.Преди поста тя изяжда няколко стръка очистително.След това пости, няколко дена, докато оздравее.Ако котката може да се лекува и знае как да се храни, колко повече това е достъпно за човека! - край на цитата.

Това е от мен по темата.

Редактирано от тамплиер
Линк към коментар
Share on other sites

тамплиер,

Благодаря :thumbsup:

Освен кучетата и котките, за които многократно съм писала, големи любимци са ми и костенурките. Или както децата им викаха като бяха малки - 'коки' :).

Преди 15-тина години в едно заведение, в което имаше има интересна градина дойдоха инспектори и глобиха собственика. Причината - държал в домашно условия костенурки. Тогава разбрах, че в България те са защитен вид. :( Собственикът на заведението имаше около десетина двойки, прекрасно оформен кът - къщички, пясък, трева и когато малките поотрастваха достатъчно ги караше високо в Балкана и ги пускаше там за да не станат на супа в нечия тенджера. Такова беше и условието му, ако решеше да подари костенурче - да го пуснеш на свобода. Смяташе, че отглеждайки ги така, независимо че е забранено, допринася поне от малко за запазването им като вид.

Явно доста хора мислят по същия начин, защото и ние си имаме костенурки. Първата, най-голямата я 'донесе' кучето от една разходка. Не беше в планината, а в селото. Няколко дена си я пазеше и не даваше никой да я пипа. :) Сега в двора при сестра ми щъкат 3 костенурки. Ровихме из интернет и се оказа, че докато преди години са били много разпространени днес те са световно застрашени видове, вписани в Червения списък на Международния съюз за защита на природата. У нас има главно 2 вида: Шипоопашата и Шипобедрената сухоземна костенурка. За късмет - имаме и от двата. Сега се очаква поколение - Кирчо (така го кръстихме, без да знаем, че е тя) зари яйца в земята. Ама не смеем да пипаме за да не развалим нещата. Не сме определяли Спаска дали е тя или той, за да не се излагаме - неграмотни градски хора :)) и гадаем какво точно ще е поколението? Ако е смеска - как ли ще изглежда?

Тук слагам снимки на двата вида, които съм намерила в нета:

fig1_GPopgeorgiev.jpg

Ето какво е казал през 1899 г. Константин Иречек: “Който иде от север, ще се зачуди на многобройните костенурки, с много изпъкнал щит, черно и бяло-жълто карирани, около две педи дълги, които на север от Балкана по рядко се срещат, обаче в Тракия са съвършено обикновено явление”.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей,Ася!За костенурките не знам какво да ти кажа :) Изглеждат ми малко мудни и бавни :D Голямо просветление получих :P Като всяка друга животинка и те си имат своето собствено предназначение на земята.Аз си признавам, не знам какво е тяхното, но знам какво е моето.

Храних едно котенце в продължение на 1 година.Идваше под терасата ми.Аз живея на 2-рия етаж.Давах му какво ли не.....кашкавал предимно,сиренце също хапваше :) ,по-скоро го ближеше,а месце не отказваше :) Определено не беше вегетарианка.Проблема е,че скоро не съм я виждал.....а минаха вече няколко месеца.Няма да казвам какво си мисля, въпреки че искам.Ще кажа че понякога имам черен хумор :) Предполагам че е хванала пътя...така да се изразя.

Обичам животните и не го крия.За мен са като малки душички, които имат нужда от любов.

Редактирано от тамплиер
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...
  • 2 months later...

Като че ли малко се знае за душите на животните. Откъде идват? Къде отиват след земното си пребиваване? Как си влияем взаимно в духовното развитие?

Какво по-точно е колективната душа?

Моля, който знае повече или може да даде линкове, да ме насочи към отговори.

Линк към коментар
Share on other sites

Като че ли малко се знае за душите на животните. Откъде идват? Къде отиват след земното си пребиваване? Как си влияем взаимно в духовното развитие?

Какво по-точно е колективната душа?

По този въпрос има доста интересни разсъждения в темата „Имат ли животните самосъзнание“.

Ето някои мисли на Беинса Дуно за животните:

Всички неща са създадени от Бога. Животните са създадени чрез Словото, а човек – чрез волята. Казано е, че Бог създаде човека с ръцете Си, Той го направи с двете Си ръце. Това означава, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, а животните – по любов. Когато създавал животните, Бог ги е извикал от невидимия свят и им казал: „Вие отивате в един свят, но трябва да бъдете много търпеливи. Там ще имате такива страдания, каквито никога не сте мислили. Аз ще ви изпратя при Моите синове да им служите. Те са много капризни, затова ще ви причинят големи страдания. След време обаче те ще ви благодарят, но до това време вие трябва да се научите да търпите.“

Някои казват, че като съгрешил човек, Бог го изпъдил от рая. В Писанието е казано, че след като създал всички животни, след като уредил света, най-после Бог създал човека. След това Бог прекарал всички животни пред човека и му казал: „На тебе давам всички животни, да им заповядаш.“ Значи, в първо време и животните били с човека заедно в рая, но като съгрешил човек, с него заедно и животните излезли вън от рая. Докато били в рая, и животните говорили като човека, но като излезли вън от рая, те изгубили езика си и днес едва издават някакви звуци. Сега и животните чакат човек да изправи погрешките си и да се върне в рая. Заедно с него и те ще се върнат в рая.

Кротките, миротворците

Какво смята Питагор за тях можеш да прочетеш тук. Ето един откъс:

Школата на Питагор

Едуард Шуре

Флуидната и неполяризирана душа на минерали и растения е свързана със земните елементи. Когато напусне тялото, душата на животните, силно привличана от земния огън, известно време пребивава в него, сетне се завръща на повърхността на земята, за да се въплъти отново в своя вид, без изобщо да напуска низшите слоеве на космоса.2 Тези слоеве са населени с елементали, с душите на животни, които участват в живота на атмосферата и оказват голямо окултно влияние върху човека.

Няколко линка:

На този адрес има мисли на известни философи, учени за развитието и същността на зоопсихологията.

За груповата душа на животните можеш да намериш в „Въздействието на Духовните Същества върху човека“, Рудолф Щаинер

А какво мисли Блаватска за това дали имат душа животните - тук/руски/ или тук/английски/

:feel happy:

Редактирано от Ани
Линк към коментар
Share on other sites

А какво мисли Блаватска за това дали имат душа животните - тук/руски/ или тук/английски/

Понеже става дума за Елена Блаватска и нейното отношение към животните.

Тя има особено отношение към привързването към котките, заради осбеният им магнетизъм, неприсъщ на другите животни и затова тя препоръчва подобна привързаност да не се допуска.

Редактирано от Мона
Линк към коментар
Share on other sites

А какво мисли Блаватска за това дали имат душа животните - тук/руски/ или тук/английски/

Понеже става дума за Елена Блаватска и нейното отношение към животните.

Тя има особено отношение към привързването към котките, заради осбеният им магнетизъм, неприсъщ на другите животни и затова тя препоръчва подобна привързаност да не се допуска.

Mона, интересно допълнение.

Доста хора, пишещи и четящи тук, имат котка / котки. Аз също дълго време имах котка.

Вчера взех от улицата едно коте с отвратителна гноясала рана, превързана по много нелеп начин ( макар че някой явно е искал да помогне ) и силно вмирисана на гнило. Закъснявах за работа и просто го оставих на балкона, за да се занимая днес с него. Оказа се обаче, че децата са извикали веднага мъжа ми и са го завели при нашия ветеринар за операция. Кракът не е пречупен, както предполагах и не е ампутиран, раната е почистена и животното е на инжекции с антибиотик. Ще се налага дълго лечение с периодични превръзки. Котето вече е обезпаразитено външно, при първа възможност ( утихване на гнойния процес) ще го обезпаразитим и вътрешно.

Разказвам това , защото то ще се задържи у дома, но не съм сигурна, дали искам да го оставя като домашно. Причините са много лични - загубихме и погребахме нашата котка само ден преди това и сега децата хем го съжаляват, хем го гледат като внезапен натрапник, който не може да замени тяхната си любима котка.

Затова ще ми помогнеш, ако внесеш известни уточнения към мнението си. Благодаря предварително.

П.П.Интересно е също откъде идва поверието за черните котки, тъй като това е точно такова (и мъжко), с малко бяло петно на гърдите.

За мен е пределно ясно , че котките изтеглят енергия, също и негативна, а черният цвят също спомага за изтегляне на енергията. Така че черньовците са добри и пожертвувателни другари, а само са набедени за носещи нещастие. Може би от хора , които усещат негативната енергия в тях интуитивно, но нямат представа за процесите.

Това е само мое предположение, базиращо се на познания.

Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

Доста хора, пишещи и четящи тук, имат котка / котки. Аз също дълго време имах котка.

Затова ще ми помогнеш, ако внесеш известни уточнения към мнението си. Благодаря предварително.

П.П.Интересно е също откъде идва поверието за черните котки, тъй като това е точно такова (и мъжко), с малко бяло петно на гърдите.

За мен е пределно ясно , че котките изтеглят енергия, също и негативна, а черният цвят също спомага за изтегляне на енергията. Така че черньовците са добри и пожертвувателни другари, а само са набедени за носещи нещастие. Може би от хора , които усещат негативната енергия в тях интуитивно, но нямат представа за процесите.

Това е само мое предположение, базиращо се на познания.

Елена Блаватска споменава бегло в последния си том Езотерика от Тайната Доктрина за вредния магнетизъм на котките специално.

Аз също имам котки, не една и споделям нейното мнение - аз преминах границата на общуването си с тях, особено със сиамката и в един момент мислех като котка, а котката ми - като мен. Изобщо странна история, която не завърши добре и за двете страни. Сега гледам да съм по-дистанцирана.

Това, че си помогнала на коте е чудесно и така трябва да бъде и не е случайно, че наскоро си изгубила любимото животно.

Линк към коментар
Share on other sites

Късметче, доброто, което сте сторили на това животно, може да се обезсили, ако го изоставите после. Действай според чувството си, но аз бих задържала животното.

Не вярвам изобщо в негативни магнетизми. Котките са много мъдри животни и не съвсем от този свят. Естествени лечители, много независими. Няма нужда човек да поддържа дистанция от котката, тя сама ще го направи. Изключвам случаите на разни... напълно изкуствено отгледани от хора животни, които са забравили естествения си инстинкт. И такъв случай имах с един котарак, който ми оставиха за малко вкъщи и се наложи накрая да лекувам. Питах и получих информаци, че много рано са го отделили от майка му, че не е имало кой да го научи на много неща, та се наложи аз (смях, смях) да му преподавам какво значи да си котка (примерно скачаш на перваза и го "уцелваш", имаш си достойнство и т.н.). Животното ме обикна много, макар и да беше ужасен страхливец в началото, и беше много тъжно, като го върнах на стопаните му (едни малко глезени дечица от едно доста заможно семейство, които възприемаха котето като... плюшена играчка май...). Но трябваше да го върна, защото просто... дори и фактът, че е попаднал точно в това семейство с тези проблеми не е случаен. Сега като им ходя на гости, той много ми се радва - само като го погледна и започва да се търкаля по гръб по пода :)

Прочее дълбоки и сложни са понякога връзките между животните и хората и е добре човек да ги наблюдава, за да се учи. На мен лично котката ми е силово животно. Другото са птиците.

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

Вчера взех от улицата едно коте с отвратителна гноясала рана, превързана по много нелеп начин ( макар че някой явно е искал да помогне ) и силно вмирисана на гнило. Закъснявах за работа и просто го оставих на балкона, за да се занимая днес с него. Оказа се обаче, че децата са извикали веднага мъжа ми и са го завели при нашия ветеринар за операция. Кракът не е пречупен, както предполагах и не е ампутиран, раната е почистена и животното е на инжекции с антибиотик.

Eто развитието в снимки ( четвъртата не е за слаби сърца, раната е отблизо) :

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=299860

А за десерт - една разходка в зоопарка:

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=306220

Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

Из беседа "Истински поклонници"

http://triangle.bg/books/1930-09-21-05.199...1-03-29-05.html

Аз имам едно черно куче, много честолюбиво. Мнозина са опитали неговото честолюбие. Гледам, един брат седи, отправил погледа си към кучето. В това време кучето стои до него и гледа на изток. Братът се обърна към кучето и го поглади по главата. Той иска да му каже: „Това, което аз виждам, ти не го виждаш и не можеш да го разбереш“. Кучето, раздразнено от докосването на ръката по главата му, скочи веднага, хвърли се върху брата и го хвана за рамото. Братът се стресна и се отстрани. Отидох при него и му казах: Не трябваше да хващаш кучето по главата, то се дразни от това. Кучето се е хвърляло и върху някои от сестрите. – Защо? – Вие не знаете една от характерните черти на животните. Никога животното няма да те ухапе, ако го гледаш право в очите. То хапе, само когато е зад човека. Eдин ден дойде една сестра при мене. Кучето беше легнало пред вратата ми. Тя се показа смела и го ритна, да си отвори път. То веднага скочи, хвана я за рамото. Тя се изненада. То искаше да каже: „Какво право имаш да ме буташ?“ Тя си пошепна: „Какво лошо куче!“ Аз постъпвам другояче с кучето. Като видя, че лежи пред вратата ми, погледна го в очите и му казвам: „Моля, бъди тъй добър, искам да мина!“ То ме погледне и стане от мястото си. Аз познавам характера на това куче. Ако го бутнеш отзад, то веднага скача и се хвърля върху човека. Като не знаеш характера му, ще се натъкнеш на голяма изненада. Аз привеждам този пример, искам да ви покажа, че и вие имате такова естество, с което трябва да се справите. За това естество и Павел говори. То е подобно на моето черно куче. Низшето естество в животните си има свои закони и ако не ги знаете, то ще ви причини голямо нещастие. Следователно кучето е добро само̀ за себе си. Някои казват, че кучето е лошо. – Ни най-малко не е лошо, но не трябва да го закачате. Това черно куче играе с малките, забавлява се с тях. То се прави, че нищо не разбира, и така ги забавлява. Събират се около него 5–6 малки кученца и го закачат. То се бори с тях, без да ги дави; забавлява ги, играе си с тях, като добър педагог, и после се отдалечава. Като не знаем как да постъпваме с кучето, казваме, че то е лошо. Това са наши разбирания. Тогава кой е лош: кучето или ние? Също така и низшето естество в човека не е лошо, ако знаете как да се справите с него. После ще питате защо Бог е направил света така. Той го е направил така, за да се учат хората. Докато вървите по пътя на низшето си естество, вие ще се натъквате на големи противоречия.
Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...