Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Аделаида

Любимите Ви животни?

Recommended Posts

Guest aorhama

Из беседа "Истински поклонници"

http://triangle.bg/books/1930-09-21-05.199...1-03-29-05.html

Аз имам едно черно куче, много честолюбиво. Мнозина са опитали неговото честолюбие. Гледам, един брат седи, отправил погледа си към кучето. В това време кучето стои до него и гледа на изток. Братът се обърна към кучето и го поглади по главата. Той иска да му каже: „Това, което аз виждам, ти не го виждаш и не можеш да го разбереш“. Кучето, раздразнено от докосването на ръката по главата му, скочи веднага, хвърли се върху брата и го хвана за рамото. Братът се стресна и се отстрани. Отидох при него и му казах: Не трябваше да хващаш кучето по главата, то се дразни от това. Кучето се е хвърляло и върху някои от сестрите. – Защо? – Вие не знаете една от характерните черти на животните. Никога животното няма да те ухапе, ако го гледаш право в очите. То хапе, само когато е зад човека. Eдин ден дойде една сестра при мене. Кучето беше легнало пред вратата ми. Тя се показа смела и го ритна, да си отвори път. То веднага скочи, хвана я за рамото. Тя се изненада. То искаше да каже: „Какво право имаш да ме буташ?“ Тя си пошепна: „Какво лошо куче!“ Аз постъпвам другояче с кучето. Като видя, че лежи пред вратата ми, погледна го в очите и му казвам: „Моля, бъди тъй добър, искам да мина!“ То ме погледне и стане от мястото си. Аз познавам характера на това куче. Ако го бутнеш отзад, то веднага скача и се хвърля върху човека. Като не знаеш характера му, ще се натъкнеш на голяма изненада. Аз привеждам този пример, искам да ви покажа, че и вие имате такова естество, с което трябва да се справите. За това естество и Павел говори. То е подобно на моето черно куче. Низшето естество в животните си има свои закони и ако не ги знаете, то ще ви причини голямо нещастие. Следователно кучето е добро само̀ за себе си. Някои казват, че кучето е лошо. – Ни най-малко не е лошо, но не трябва да го закачате. Това черно куче играе с малките, забавлява се с тях. То се прави, че нищо не разбира, и така ги забавлява. Събират се около него 5–6 малки кученца и го закачат. То се бори с тях, без да ги дави; забавлява ги, играе си с тях, като добър педагог, и после се отдалечава. Като не знаем как да постъпваме с кучето, казваме, че то е лошо. Това са наши разбирания. Тогава кой е лош: кучето или ние? Също така и низшето естество в човека не е лошо, ако знаете как да се справите с него. После ще питате защо Бог е направил света така. Той го е направил така, за да се учат хората. Докато вървите по пътя на низшето си естество, вие ще се натъквате на големи противоречия.

С малко повече Късмет след време ще взема да си внеса някое черно куче от Норвегия (внимание, завършил съм Външна Търговия с почти отличен успех) и ще го науча да говори български - така ще се разбираме с него по-добре, докато се разхождаме из морската градина.

Може и да се посмеем.

За начало, ще го наричам "Белият Зъб."

. Редактирано от aorhama

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

005177413-big.jpg

Мейна (Gracula religiosa) принадлежи към семейство Скорцови!

Мейните са познати и отглеждани от дълбока древност в Индия и Китай,където те били свещени.

Според легендите в тези черни птици се заселвали душите на умрелите и чрез тях те говорят.

В природата мейнити обитават горите на Индия,Индокитай,Бирма,Малайзия,Иран,Пакист

През годините някой видове мейна са аклиматизирани и в други страни във връзка с биологичната борба срещу вредните насекоми-скакалците(една птица изяжда дневно над 20 скакалци и техни ларви)

Всички видове мейна са с черно блестящо лъскаво оперение с пурпорно синкавозелен отблясък,като двете крила имат малко бяло петно.На бузите изпъква голо неоперено яркожълто петно,силно контрастиращо на черния фон.

Клюнът е здрав,голям,леко дъговиден,на цвят жълтеникавооранжев.

Краката са здрави,бледожълти до оранжеви със светли нокти.

Обикновенно очите на женската са кафеникави а на мъжкия черни.

Възрастната птица има дължина на тялото около 30 см.

В неволя отгледани и възпитани от малки,мейните много бързо привикват към човека и се опитомяват.Те кацат с удоволствие на ръката на стопанина си.

Отличават се с феноменалната си способност да запаметяват и възпроизвеждат човешки говор,като са в състояние да имитират цели изречения,думи и дори интонацията и модулирането на отделни хора до най големи подробности.

По "говорителни" способности отстъпват само на Жако и Амазона!

Мейната живее до 20 години и се отглежда лесно в домашни условия!

Във някои страни се продават по зоомагазините!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Случи се така, че преди време мой колега попадна в автомобилно задръстване в провинциално село. Едно улично куче "нехаеше" пред колата. Едва ли същесвото се е досещало, че е нужно да се отдръпне. Той слезе от колата и го застреля.

Запомних думите на циганката, живееща наблизо: "Вай-вай, Мечо гитти! ..."

Любимите ми животни (хора, цветя, дървета, скали и т.н.) са онези, които изпитват състрадание.

Редактирано от aorhama

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Случи се така, че преди време мой колега попадна в автомобилно задръстване в провинциално село. Едно улично куче "нехаеше" пред колата. Едва ли същесвото се е досещало, че е нужно да се отдръпне. Той слезе от колата и го застреля.

Запомних думите на циганката, живееща наблизо: "Вай-вай, Мечо гитти! ..."

Любимите ми животни (хора, цветя, дървета, скали и т.н.) са онези, които изпитват състрадание.

Само едно човешко същество е способно на такава постъпка, защото може да" разсъждава". Това са единственият сорт " животни ", които ненавиждам!!! :3d_156:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Поздрави за чистите сърца:

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=29...amp;pid=8904486

....

Впрочем той си търси осиновители.

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето вече една прилична снимка:

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=29...amp;pid=9080231

Аз съм доволна от резултата до тук, продължаваме да се лекуваме.

И ... Найденчо още си търси дом.

Ще го предам на бъдещото му семейство в перфектен вид.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вчера взех от улицата едно коте с отвратителна гноясала рана, превързана по много нелеп начин ( макар че някой явно е искал да помогне ) и силно вмирисана на гнило. Закъснявах за работа и просто го оставих на балкона, за да се занимая днес с него. Оказа се обаче, че децата са извикали веднага мъжа ми и са го завели при нашия ветеринар за операция. Кракът не е пречупен, както предполагах и не е ампутиран, раната е почистена и животното е на инжекции с антибиотик.

Eто развитието в снимки ( четвъртата не е за слаби сърца, раната е отблизо) :

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=299860

Е, сега още:

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=29...amp;pid=9239365

Раната е значително намаляла, котето вече прилича на нещо.

И си намери дом при много симпатични хора, но ще остане още 2 седмици да го долекувам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, сега още:

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=29...amp;pid=9239365

Раната е значително намаляла, котето вече прилича на нещо.

И си намери дом при много симпатични хора, но ще остане още 2 седмици да го долекувам.

Чудесни снимки си направила. На Найденчо очите му са като фарове. Можеш да ги използваш вместо настолни лампи. :D

Радвам се, че се оправя и че си е намерил стопани. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любимите ни животни...Късметче, ти си направила едно добро за любимо животно! Много ще е хубаво наистина ако всеки един човек, направи поне по едно добро за едно любимо животно.

Например ние лятото намерихме едно котенце сигурно най-много на две седмици изоставено от майка си и след два дни писъци и отглеждане на спринцовки с мляко го закарахме на село, където в същия момент и двете котки там имаха малки котенца. Едната котка, само щам го чу да плаче така жално и силно веднага сколи от своите котета, които кърмеше в момента и го взе, изми го и му даде да сучи. Просто се разревах от умиление и щастие, колко е добра тази котка, прие го като свое. И сега е кръстен малчо и е много сладък и красив, расте и дебелее.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любимите ни животни... ти си направила едно добро за любимо животно! Много ще е хубаво наистина ако всеки един човек, направи поне по едно добро за едно любимо животно.

Например ние лятото намерихме едно котенце сигурно най-много на две седмици изоставено от майка си и след два дни писъци и отглеждане на спринцовки с мляко го закарахме на село, където в същия момент и двете котки там имаха малки котенца. Едната котка, само щам го чу да плаче така жално и силно веднага сколи от своите котета, които кърмеше в момента и го взе, изми го и му даде да сучи. Просто се разревах от умиление и щастие, колко е добра тази котка, прие го като свое. И сега е кръстен малчо и е много сладък и красив, расте и дебелее.

Aделаида, благодаря за отзива! Аз направих нещо за това животно, което се нуждаеше от помощ. А иначе всички са ми любими - особено всички заедно на планетата и прекрасната картина, която създават със своето многообразие.

Конкретно, продължаваме да оздравяваме. Който се интересува от самата рана, да кликне следващите 2 снимки. Тази показва целия котак. Съобразявам се, че не всички обичат да гледат рани. Впрочем той не я усеща като болезнено място, безпрепятствено я опира къде ли не и се търкаля. :) Рана има, проблем няма.

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=29...amp;pid=9351793

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наскоро си говорихме с мъжа ми, къде да отиде една част от бюджета ни, той предложи да е за животните а аз естествено за деца, които са в нужда... Всеки даде мотивите си, моите бяха обичайните, а неговите, че повечето хора дават за хора, а за животните се отделят много малко средства. След като размислих, разбира се се съгласих с него и решихме да са в помощ на животните! :3d_045: Те също имат нужда от грижи, помощ и любов!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наскоро си говорихме с мъжа ми, къде да отиде една част от бюджета ни, той предложи да е за животните а аз естествено за деца, които са в нужда... Всеки даде мотивите си, моите бяха обичайните, а неговите, че повечето хора дават за хора, а за животните се отделят много малко средства. След като размислих, разбира се се съгласих с него и решихме да са в помощ на животните! :3d_045: Те също имат нужда от грижи, помощ и любов!

Интересно е да разкажеш, Аделаида, каква инициатива в България сте решили да подкрепите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Късметче, естестевно, че ще разкажа, все още незнаем, това ще е след месец... Не е нужно да е инициатива, може да е просто за делфинариума, за някоя ветеринарна клиника, може и да е за "Четири лапи", ще проучим и ще решим допълнително.

Редактирано от Аделаида

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

Аз нямах любимо животно докато дъщеря ми не донесе в къщи един мъник досущ като в тоя стих:

Надявам се да ви хареса.

ВИНОВНИЯТ

Нямаше как. Беше истинска хала.

Лаеше страшно и прежалих го аз.

Взех го в колата и далеч от квартала

го пуснах навънка и дадох газ.

Беше ми тежко, но повтарям пак

лаеше страшно нямаше как!

И ето след седмица нещо драска вратата,

нещо чука с опашка, скимти и квичи,

нещо ми скача върху рамената,

нещо ме лиже със сълзи в очи!

Мръсен и кален,

отслабнал и жален, с една рана дълбока

отстрана на хълбока

търка се в мене и гледам го аз,

слушам, разбирам му кучия глас.

- Господарю - той каза - господарю любими,

от сърце ти се моля, вината прости ми!

Аз съм твоето куче!

Аз не знам как се случи!

Гледай, вярна муцуна

в краката ти слагам:

честна кучешка дума,

не съм искал да бягам!

Сигур там зад завоя

съм се някак отбил

и загубил съм твоя

автомобил!

Ау как беше ужасно!

Ау как беше опасно!

Стигнах няколко пъти

до един магазин,

но закрит бе дъха ти

от лъха на бензин.

Ти навярно си свирил

и ругал своя пес,

но и аз съм те дирил

седем дена до днес!

Опрости ми вината!

Отвори ми вратата!

Няма вече да шавам,

свойто място ще зная

и от днес обещавам

дваж по-силно да лая!

- Влизай ! - казвам му строго - Но сърдит съм ти много,

няма никога вече да те водя далече!

Валери Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Клаудия, много е свежо стихчето. Ти си нещо като баща ми, който не само, че си нямаше любимец, а на всичкото отгоро и не обичаш много много животните сякаш. Докато един ден аз и майка ми не се прибрахме с малко кученце у нас...и и понеже ни беше страх от неговата реакция го оставихме в банята и то на тъмно...и всеки си хвана задачиките-аз на училище, майка на работа. Та баща ми се прибира в къщи и видиш ли посреща го тъжен кучешко бебешки рев от банята. Още щом го е видял, така го е съжалил и харесал горкото пеленаче, че и на него му стана любимец и кучето си обичаше най-много него...Любов от пръв поглед, любов голяма! Но ако го бяхме питали предварително - нямаше да се съгласи да вземем куче в къщи, а после откри радостта на това да си имаш верен другар на четири лапи. А тя /беше момиче/ беше най-следкото и добро куче на света. Живя с нас 12-13 години. Нека почива в мир милата ми Роли.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Klaudia, много ме трогна с това стихотворение!

На всичкото отгоре точно вчера нашето кученце се загуби май :( - от време на време се влюбва в някоя красавица, преминаваща край нашия двор и явно я е последвал. Дано да се върне!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мили момичета,радвам се че сте харесали стихотворението на Валери Петров.Аз се разплаках първия път ,когато го четох.Тогава осъзнах,че няма да се разделя с кучето на дъщеря ми.До този момент честно казано аз се грижех много отговорно за него,но не му давах любов,защото просто не изпитвах такава.Чудех се на себе си,че позволих да отглеждаме у дома куче.

Но сега вече е различно.Не го глезя,но го обичам и той усеща това и щедро се отплаща.Мисля,че освен всичко останало присъствието му у дома повлия много положително на всички нас и възпитателно.Наистина носим отговорност за домашните си любимци и е добре да сме много внимателни в момента на решението - да си вземем или не.

Диана,кучето ще се върне.Непременно.Докато бяхме на почивка това лято,нашият Честър също последвал друго куче , докато майка ми го разхождала. Майка ми се притеснила много,аз бях на 4оо км и не можех нищо да направя.Дъщеря ми не знаеше понеже отиде по-рано на плаж.Обадих се на две мои много близки приятелки и им съобщих с молба ,ако го видят по улиците на града ни да се обадят на майка ми,а нея посъветвах през час да отива до мястото, ,където са се разделили последно . Не можех да направя нищо повече. Освен да се помоля .След час тези мои приятелки ,на които се бях обадила ми позвъниха и в скороговорка казаха ,че са намерили Честър ,но той е дезориентиран и уплашен,а те се опитват да го задържат ,докато дойде майка ми.Така кучето се намери.А за мен остана само да благодаря на Бог.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Klaudia, много ме трогна с това стихотворение!

На всичкото отгоре точно вчера нашето кученце се загуби май :( - от време на време се влюбва в някоя красавица, преминаваща край нашия двор и явно я е последвал. Дано да се върне!

Дианче стискам палци да се появи кучето ви. Ето това им екофти на мъжките, че щом подушат някоя разгонена хукват след нея и много често се губят, кофти е, но дано се появи. При женските пък е лошото че често се разгонват и ако не ги пускаш на мъжко доста често това има своите последици - бучки, рак. За това може би по - доброто решени еза домашните животни е кастрирането.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Докато жените обичат "истинските" мъже които само говорят колко обичали да ядат животни.

Как единствено животинското месо било полезно за тях,

как обичали животинските вътрешности,сърца,мозък ,крака да ядат с удоволствие.

Как на тези мъжаги единственото удоволствие на този свят било да ядат

животни,да изяждат всичките части на едно животно докато не оставят  единственото кокалите му.

Дотогава няма да има реални защитници на животни.

Докато тези мъже и жени,дрогиращи се и сияещи когато зърнат животинско месо и вътрешности

са одобрявани от обществото,

животните няма да имат права.

За всички хора животните ще са меса и вътрешности,

които с удоволствие ще изядат.

Редактирано от tomodashi

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×