Jump to content
Порталът към съзнателен живот
sv70

Oбиди в училище

Recommended Posts

      Синът ми е на 11 години. В училище и почти винаги, когато попадне в група от негови връстници става обект на подигравки, на бой и на други подобни неприятни усещания. Не мога да разбера от къде идва проблема. И кое  в неговото поведение  подтиква другите да се отнасят така с него. Той не е агресивен, не може да удари и нагруби никого. На външен вид е видимо различен от останалите- по-висок е, русокос, синеок. Не винаги изглежда спретнато облечен, разхвърлен е, не си пази вещите.Преподаватели те му казват, че е много умен. 

Поради това отношения към него си намали успеха и не иска да ходи на училище. Само вметна, че се подготвя за училище и намалението на успеха не е от незнание. Да покажа до каква степен са стигнали подигравките ще  напиша последното, което се  случи. През междучасие си е оставил телефона на чина и някой го е взел и е изпратил от него съобщение на двама приятели със съдържание- "Аз съм гей".

Знам, че той трябва сам да си реши пробмема. Искам ако може да ми помогнете кое в неговото поведение дразни останалите и как може да се преодолее.Какъв съвет да му дам като родител.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какъв съвет ? Да се учи да живее .да обръща внимание на важните за него хора , другите са фон . Това с телефона е обикновен стар номер , за да му се връзва . Щом е едър и умен трябва му само малко решителност и твърдост в поведението за да пресича или пренебрегва закачките . Представи си котетата в панера как се боричкат , опитвайки зъби и нокти . Което побегне останалите го гонят .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Oтровните хора" д-р Лилан Глас - книга, която и друг път съм препоръчвала.

 

От нейните техники за справяне по памет се сещам няколко, които могат да се приложат:

- пълно игнориране

- огледало - каквото правят те, прави го и той, но без да наранява, само имитира

- хумор - Например да се провикне - хей, в класа ни има двама гейове, но не смеят да си признаят, затова го пишат на моя телефон.

 

От гледна точка на праничната психотерапия е добре да е засили биоенергийното поле. Това в неговата възраст ше стане със спорт и подбиране на хоби, което го свързва със съмишленици.

 

От кой град сте и как е детето с математиката> Ако говлече, горещо препоръчвам математическа гимназия. Други възможности - шах, спортно ориентиране... подходящото ще се появи само.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за отговора на Креми Стоилова.

Математиката му се отдава, но не е удоволствие за него да решава задачи прави го по задължение и допуска елементарни технически грешки. На тренировка по шах го заведохме да гледа преди няколко години не му хареса. 

Сина ми не е спортна натура и разбарахме, че подигравките в класа са започнали от това, че не се справя добре със задачите по физкултура. Ходи на плуване по наше настояване, но и там се "урежда" с подигравки. Кара с удоволствие колело.  В града ни няма организация, която да предлага занимания с този спорт. Със съпруга ми си мислим да го запишим на бокс или друг вид боен спорт

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Боксът е добро решение. 

 

Има няколко възможни причини за ситуацията. 

 

1. В него най-вероятно има много потисната агресия, която си личи и околните са агресивни върху него поради това. Всяко вдигане на енергийното ниво в случая ще създаде още по-големи проблеми с потисната агресия. Възможно е тази агресия да идва и от семейството. 

 

2. Възпитаван е да е прекалено кротък и послушен - т.е. възпитаван е предимно от жени. Пак основание да го смятат за черна овца. Добре е да прекарва повече време с баща си. След като си възпитан да си прекалено кротък го правиш навсякъде, а това за всяко друго момче ще е подозрително.

 

3. Потисната е естествената мъжка способност и начини да конфликтува. Нормално е момчета на неговата възраст да се ръчка, бутат, блъскат, наричат "гей, педерса, нещастник, скапаняк" и да се учат да "защитават територия". 

 

4. Прекалено е мнителен и обидчив - виж. т. 2 и 3

 

Според мен всяка прекалена кроткост ("не е агресивен, не може да удари и нагруби никого") е свързана с потисната агресия. Която може и да си е нормална, здравословна агресия. 

 

Също да не забравяме, че тези отношения между момчетата не изчезват, когато станат мъже. Само стават по изтънчени, но с много по-големи последици. За справка вижте словесните дуели в парламента......

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво разбираш под подтисната агресия? Как човек може да се справи с нея?

При него това положение, което описвам е от детската градина. Никога не е възпитаван  да бъде кротък и послушен. Даже обратното.  Като по-малък съм го подтиквала към агресия, но не се е получава.

В къщи  няма агресия. Стремим се дори да не му се караме за дребните бели, който прави.

Да прекарва повече време с мен и с баба си, тъй като съпругът ми работи повече. Много майки сами отглеждат момчетата  без да има мъж в семейството

Редактирано от sv70

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Едно съм разбрал само от опита си, че с такива хора с добро не можеш да се справиш, трябва ти да започнеш да ги унижаваш и да се държиш гадно с тях и те ще започнат да се държат добре с теб..

Ето сега аз съм 77 килограма с гола глава, ходя на фитнес и големи мъже имат уважение към мен..

Трябва да има твърдост и нормална твърда агресия, защото иначе няма да те оставят на спокойствие..

Аз примерно се ядосвам и обиждам от много дребни неща, но сега гледам да си го изливам на място, а не да ми е гадно вкъщи.. и така.. Защото иначе ставам много, ама много ядосан.. Добре, че е медитацията да ме успокоява.. :)

Това е.. Имате два варианта

Или да се научи да приема подигравките на шега или...... или да им отвърне със същото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре дошла sv70 и благодаря за темата. Преместих я в педагогическия форум, защото тя засяга взаимоотношенията на децата в училище и отношението на родителите и учителите. 

 

Не съм съгласна с написаното от Божидар. Познавам много интелигентни момчета, които не проявяват изброените от него "мъжки" черти и въпреки това са много по-мъжествени от грубияните. Те не крият агресия - напротив, спокойни са и превъзхождат много свои връстници по способностите си. Естествено, предизвикват ревността на "алфа-мъжкарите", които се опитват да ги извадят от равновесие и да ги смъкнат до своята енергетика. Мисля, че не е нужно да натискате момчето да става "мъжествено" налагайки му етикет за мъжественост - човек, който може да се бие. И не е задължително непременно да е някакъв силов или физически натоварващ спорт - може да бъде красиво съчетание на физика с интелект и изкуство - ориентиране, танци, велотуризъм и други подобни. Вашето дете е узряло да вижда в спортните занимания не състезателността и първичните инстинкти за победа над съперника, а удоволствието от физическата активност и допира с природата. То заслужава да бъде уважавано и поздравено за това. Това са децата, които ще ни изведат в бъдещето. 

 

Съветите, които бих ви дала като педагог допълват съветите на Креми от мнение 3. 

 

- позволете, стимулирайте и съдействайте на сина си сам да открие с опити и отказване своята група от деца, в която ще се чувства себе си и на мястото си, без да се налага да се повдига на пръсти, да се защитава и да се нагажда, за да бъде приет. Намери ли я, проблемите с останалите или ще изчезнат, или вече няма да имат влияние върху него и самочувствието му. Възрастта на сина ви е характерна с това, че се променя референтната група (авторитетът) - на мястото на семейството идват връстниците. 

 

- самите вие не преувеличавайте закачките на другите деца - обратно - научете го да не приема нищо от това, което се опитват да му причинят, лично, а само като начин на общуване на другите. Тези деца не са намерили друг по-добър начин да обърнат внимание върху себе си и да се откроят. 

 

За съжаление все повече деца губят интерес и мотивация да ходят на училище. В тази тема е посочена една от причините. Нашата система на насилствено анти педагогично задържане на децата в една постоянна изкуствено създадена група, наречена "паралелка" тормози и учители, и деца и е основна причина за агресията и на двете страни. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

sv70, 

това, което ти е написал Божидар като предположения, може тотално да те разстрои

А освен това не е вярно, не го чети

 

Понеже имам поглед върху подобна ситуация, (не точно същата) мога да ти кажа два варианта, дори три

1, синът ти да намери общ език с  поне едно дете от класа 

2. да елиминира всички от класа, е, не всички, но дразнителите, т.е. да не им обръща никакво внимание, но тогава може да  се почувства самотен. Ако това не е проблем за него, да ги отсвирва, той е друга категория дете и останалите не се вписват в неговия свят. Както и той в техния, затова му се подиграват и т.н. Разбираш ли, синът ти е на по-високо ниво, те не могат да го разберат и виждат че е различен. 

3. Говорете с класната и с училищния психолог, да се проведе разговор с учениците, ако се наложи няколко разговора да се проведат, докато го оставят на мира

Редактирано от mvm

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте sv70 

От гледна точка на майка, напълно разбирам притеснението ти, много е неприятно майката да знае, че тормозят детето и, а тя да не може да направи нищо. На пръв поглед е така. Но това е само илюзия.

Там където се развива проблемът майките и бащите не са фактор, но те са важни на друго място където детето добива своята самоувереност и поглед над живота - у дома.

Когато детето се прибере в къщи то трябва да се чувства в защитена среда и комфортно, проблемът който има отвън, може да придобие съвсем друг вид у дома.

От вас зависи, как детето ще погледне на тази ситуация.

Ако в къщи заедно се притеснявате, вайкате и приемате ситуацията на сериозно и започнете усилено да търсите варианти за защита, детето ще започне да мисли за ситуацията като за страшна. Това ще увеличи още повече неговото вътрешно напрежение и ще усили усещането за проблем.

Ако обаче намерите начин да смъкнете "сериозността" от случилото се, така ще смъкнете напрежението, ще засилите увереността, ще повдигнете самочувствието и ще дадете една доза сила на сина си.

Това може да направите вие, всичко останало е в негови ръце.

Нито можете да отидете с него да живеете тийнейджърството му, нито да избирате хобитата му, нито да повдигате спортната му заинтересованост.

Ако успеете да работите за самоувереността му, той сам ще се справи с всичко останало.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви много за отговорите. Чувствам се "окрилена", че ще успея.

Сега се опитвам да го науча да приема нещата с чувство за хумор. Измислили са му прякор, който означава професия. Казах му, че няма срамни професии и те не го обиждат по този начин. Пиши много грозно и това е факт. Поради постоянното натякване от страна на учителите се е "уредил" с втори прякор. Посъветвах го да се постарее следващия път с писането на дъската  и да каже на класа да си намерят друг, на които да сложат този прякор. Разказах му, че като дете и аз съм имала прякор. Много съм страдала за това и сега разбирам, че е не е било правилно като му обясних причините за това.

Той си има един приятел в класа. Разбирам, че сина ми е различен, и че е на друго ниво. На него съм му го обяснила с външния вид и с  емоционалността му . Чувства се самотен и това го прави нещастен. Пък и не може човек да се изолира от останалите. Сега от класа в последствие групата от университета и т.н. Знам, че е още малък но, ако мога искам да му помогна  да се "справя" с различните от него без да е обект на подигравки, обиди, изолация и други негативи.

С класната проведохме разговор за случая с телефона и тя каза че ще говори с децата. Проведохве разговор и с детото и майка му, което най-често го обижда и удря. Този негов съученик му се извини и вчера сме нямали проблеми. За мен беше необяснима реакцията на сина ми при този разговор. Седна един стол обърнат не в посоката, която бяха всички останали.

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодарности на отговорилите приятели - съгласна съм с тях. 

За мен реакцията на детето е напълно закономерна. Диди е права - намесата на родители и учители във взаимоотношенията между деца на тази възраст ги подобрява външно, но ги влошава реално. Той се чувства самотен, защото е затворен в изкуствената група наречена "паралелка". Тъй като повечето деца приемат тази група като свое второ семейство - докато са малки, те трудно успяват да се откъснат от зависимостта си с нея като пораснали вече момчета и момичета. От една страна усещат нуждата да общуват с други деца и да търсят себеподобни, от друга им се струва (и често умишлено им се внушава), че това би било предателство и изневяра спрямо старата група. Поставено между две злини, често детето избира по-малката - да се подчини на ценностите на старата група, с която е свикнало, да търпи дискомфорта, самотата, да се опитва да се нагоди към лидиращото ядро. Това, обаче в дългосрочен план е по-вредната за него перспектива. Така цял живот то ще оставя лидерите на групите, в които е поставяно не по негов избор, да управляват личността и живота му. Няма да събере куража да опита свободата САМ да избере приятел и своя комфортна среда. 

 

С риск да повторя себе си и другите писали:

Вместо да "оправяте" отношенията му с настоящата му група, покажете му, че няма нищо страшно да бъде свободен и че светът е безкраен, в него има много най-различни хора и със сигурност някъде го очакват приятели, които мислят и чувстват подобно на него и с които ще му бъде пълноценно и приятно. От него самия зависи как и кога ще ги открие - важно е да опитва. (Моят син успя.)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донка, съгласен съм, че другата страна на адаптацията е да се махнеш от неблагорпиятната среда и да намериш нова.

 

Но не мисля, че това е чисто педагогически въпрос. Хубаво беше някои от психотерапевтите да се изкаже, а мисля, че Диди добре обрисува как насторенията на родителите могат да минат в детето.

 

Тука става въпрос за това как да се възпита един мъж, а единствено мъж може да възпита мъж. Ето, имаше две чудесни мъжки мнения в темата, а не се и разбра за какво става въпрос. Александър: "Щом е едър и умен трябва му само малко решителност и твърдост в поведението за да пресича или пренебрегва закачките . Представи си котетата в панера как се боричкат , опитвайки зъби и нокти . Което побегне останалите го гонят ." и Limitless: "Имате два варианта Или да се научи да приема подигравките на шега или...... или да им отвърне със същото".

 

Може единствено в семейството да получи увереност и основно от баща си. Аз бих искал да запитам защо бащата не учатва активно във възпитанието?!

 

Относно това:

 

"С класната проведохме разговор за случая с телефона и тя каза че ще говори с децата. Проведохве разговор и с детото и майка му, което най-често го обижда и удря. Този негов съученик му се извини и вчера сме нямали проблеми. За мен беше необяснима реакцията на сина ми при този разговор. Седна един стол обърнат не в посоката, която бяха всички останали."

 

Голяма грешка. Естествено, че ще седи така. Това е било унижение за него. 

 

П.С. Донка. а той може да "приспособи" групата към себе си. Това е друга тема, но докъде ще стигнем, ако почнем да обявяваме хора за недостойни да общуваме с тях.....?!

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще бъда кратък.

 

Бокс - лоша идея.

Нужда от мъж, който да се заеме с възпитанието - не е задължително. Една взискателна майка ще свърши същата работа.

 

Когато се търси решение, трябва да се отчете темперамента на детето. Като цяло му е необходима повече активност, според това, което прочетох. Много неща според мен му се дават наготово, без никакви насрещни усилия. Така общо обаче не може да се говори, без да се познава ситуацията в семейството в детайли и да се дадат конкретни съвети за различните ситуации от ежедневието. Т.е. консултирайте се с психотерапевт - вие, без негово участие. Защото решенията трябва да са конкретни и те касаят създаването на семейна среда, която да провокира малкия към промяна, отчитайки характера, силите и възможностите му да се справи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди време говорих с психилог към център за работа с деца в града ни. Обясних  каква е ситуацията, както съм я описала и във форума. Тя поиска да се срешне с него. След разговора им ми каза, че детето не страда и то се чувства добре. Разбрах, че то е дало "Верните отговори" по време на разговора с психолога.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма верни отговори. В разговорът с психологът към центъра за работа с деца явно нещо не се е получило, но какво от това. Успехите невинаги идват лесно и от първия път. Може би е търсил някакъв несъществуващ проблем. Но проблем според мен няма - нито със сина ви, нито с връстниците му. Това са нормални детски взаимоотношения, с които обаче синът ви не се е научил да се справя. Просто трябва да се научи. За да се научи трябва да реагира на това, което не му харесва във взаимоотношенията с останалите. Ако не се съпротивлява останалите ще продължат да злоупотребяват с това. Уважението трябва да се заслужи - няма друг начин. Това не означава да прави нещо специално за да го уважават, но от една страна да постави някакви граници, които да не позволява да се пристъпват с лекота. От друга страна да открие и разкрие това, което му се отдава като умения, хоби и др. под.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Божидаре, моля цитирай ми къде съм казала, че децата, които го обиждат са недостойни. Няма недостойни - има неподходящи и това си е съвсем нормално. И няма нужда той да се опитва да приспособява групата към себе си - според мен за детето ще бъде много по-полезно да разшири и обогати контактите си със свои връстници с общи с неговите интереси и занимания. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, подходящите деца.

 

Съгласен съм със Станимир за подхода за границите. За това индиректно говориха и Александър и Лимитлес. 

 

sv70, кое ви кара да мислите, че детето е  "дало "Верните отговори" ?

 

Многократно се зачекна въпросът дали родителите не прекспонират нещата?!?! А отговори за бащата не видяхме. Разбира се, ваше решение е какво ще споделите, но къде е бащата в цялата работа?!?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Стига и ти да търсиш тоя баща. Милиони деца израстват с един родител и са напълно достойни хора, бащата и майката  дали ги има или ги няма и двамата едновременно не е определящо. Нали пише майката.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна съм. Опитът и наблюденията ми сочат, че има много момчета, които са отгледани само от майките си и са станали истински мъже - отговорни, грижовни, спокойни и разумни съпрузи и родители. Един от тях е моят братовчед, например. 

Същото важи и обратно - случва се бащи да отгледат отлични съпруги и майки. 

Колкото до семействата с двама родители - понякога дори добрите семейства имат проблемни деца. Не може да се извежда правило и закономерност по полов признак и наличие или отсъствие на единия родител.

За обратните случаи на негативно влияние не ми се иска да говоря в тази тема. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами не е точно така. Мога да обясня подробно и с примери, но само ако sv70 позволи или на лични, тъй като темата е деликатна. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Примери има много - и всеки има право на лично мнение, но да се генерализира, че подобни проблеми се коренят в неадекватното мъжко присъствие в семейството на детето, не е коректно, не е професионално и преди всичко - не е истина. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:) в случая напоритоста на майката (ако я има) ще ме притеснява , ако съм и син .. Това е като стола на обратно .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мнението ми съвпада с тези  на Донка, Диди,, Станимир.

Не му избирайте спорт, оставете го той да избира.

Щом е дал "верните отговори" при психоложката, значи е много интелигентен! Гледайте да запазите самочувствието му, а и той май умее да си го пази, щом се е обърнал с гръб. Това са сегашните деца - не само усещат фалша на хората , но и го показват. Браво от мен!!!

 

Може би е добра идея да му свалите епизодите на "Малкълм". ( Имаше и там една серия с психоложка, но всичките серии са добри в случая.) Не че насилието, показано там, е за пример, но за съжаление ситуацията в България се приближава все повече към този филм, а има някои моменти с добър хумор. И главният герой определено ще му е приятел.

 

П.П. Не намерих филма https://www.youtube.com/watch?v=nklAGgMfF-c с бг субтитри.

В тази връзка - какво е отношението му към езиците? Може би един език ( особено английски), изучен на високо ниво, ще му даде други контакти и сфери на информация, а оттам - ново самочувствие.

Редактирано от Креми Стоилова (късметче)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за отговора на  Креми!

Осъзнавам, че основния му проблем е със самочувствието и самооценката му. Като говори за съучениците си казва , че са "голямата работа". Питала съм го какво означава това. Няма отговор. Относно "обвиненията", които получих във форума за това че съм се намесила. Не искам да се оправдавам.Ситуацията е такава от началото на учебната година и досега сме му казвали, че сам трябва да се справи. Р :3d_080: азбрахме, че вече без причина му посягат на бой като родители се страхуваме за по тежки последици.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×