Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Благодаря , че ми отговорихте !

Вече 2 месеца го приемам заради ПА . наистина не мислех , че тези тахикардии са паник атаки , но след като намаляха вече  до съвсем краткотрайни и леки , значи все пак имат психични причини .

Когато получавам тези кризи никога не мисля , че умирам , а единствено пулсът ми се качва стремглаво и в някои случаи заедно с това усещам и екстрасистоли (предполагам са следсвие на рязкото учестяване на сърдечния пулс ) които ми сбъркват цялото кръвообращение .

Лошото в случая е , че не осъзнавам причините за тези състояния . Не разбирам защо е така и докога ще е така .

Преди време ходих на консултация с кардиолог и отрече сърдечна причина , каза ми , че лекарствата , които трябва да взимам се изписват от невролог или психиатър . Сега все още имам Ксанакс , но когато свърши и всичко започне отначало

пак ли трябва да ходя за нова рецепта ?

Защото вече пробвах да не го пия , но не минава много време и кризите се повтарят . Или следващия път да не го пия  всеки ден , а да си го запазя за по-тежки моменти ?

Линк към коментар
Share on other sites

До сега не съм имала усещане , че умирам , а ускорен пулс (пулс като след 100метра спринтово бягане )  последвани от треперене на цялото тяло , гадене , причервяване пред очите . Отвратително просто . Случвало се е и в  бърза помощ да ми бият диазепам , а след като една година се опитвах с всички познати начини да си успокоявам нервно-психичните кризи -безуспешно , стигнах до медикаментозната помощ . Сега не искам да оставям хапчетата ,  защото  знам какво ми се случва и нямам никакъв съзнателен контрол над това . Разбираемо е , че не мога да отида на лекар и да му кажа какво да ми изпише , а в същото време не се справям без помоща на химията .

Какво ли не опитах релаксация , дишане , миналото лято се качвах и на Рила ( имах страхотна криза и там , добре , че точно в този ден валя проливен дъжд и след това имаше гъста мъгла , та хората да не ме виждат в какво състояние съм )

Примирих се , че ще живея с хапчета  . Мисля си , че щом ги взимам в малки дози няма да ми се наложи да ги спирам и няма да стигна до абстиненция . Никой няма да ми повярва , че искам лекарство със зелена рецепта , което да ползвам дълго време и ще трябва да преживея отново тежките кризи , за да ми го дадат .

А към Лексотан по-тежка ли е абстиненцията ?

Линк към коментар
Share on other sites

Не мисля, че общувам с разумен човек и предпочитам да си използвам времето по удачно.Ако иска, някой от колегите може да ви отговори на въпросите.

Линк към коментар
Share on other sites

А в Холандия, освен легализираните наркотици бензодиазепини (ксанакс, транксен, ривотрил, лексотан, диазепам...), свободни за употреба са и ганджата и магическите гъби ... мдам... :)

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

"До сега не съм имала усещане , че умирам , а ускорен пулс (пулс като след 100метра спринтово бягане )  последвани от треперене на цялото тяло , гадене , причервяване пред очите . Отвратително просто ." 

 

Пиша не само на вас, Сарита, но и на всеки преживяващ подобни тревожни състояния. Отношението, вложено в писмото, е показателно. То гарантира продължаване случването на тревожността. Увековечава я. Тя е виждана като някакъв нежелан натрапник, като зло, на което преживяващият е злощастна жертва. В практиката си се убедих, че ако страхът е преживяван така, той задължително ще продължи да се случва. Защото всъщност не идва от някаква несправедлива случайност, а е закономерност, произтичаща от взаимодействието на характера със света. Страхът в тревожните състояния се явява посланик, вестоносец на мъдростта, зрелостта, обичта и силата на преживяващия го. Само когато бъде видян така, човекът разбира, че той е добър приятел, а страшното му "лице" е само една външна маска, зад която се крие прекрасен благодетел, учител по сила, смелост, себепознание. При всяко тревожбо състояние и всеки преживяващ го, има лични моменти и нюанси, но това, за което говоря, са общовалидни правила! 

 

Сега не искам да оставям хапчетата ,  защото  знам какво ми се случва и нямам никакъв съзнателен контрол над това . Разбираемо е , че не мога да отида на лекар и да му кажа какво да ми изпише , а в същото време не се справям без помоща на химията .

 

 

Тъкмо желанието за свръхконтрол от позицията на малката незряла социална персона и его служат като "тапа" за страха и изтласкването му в несъзнаваното. Колкото повече контрол, толкова повече недоверие в посланията на страха, липса на желание за разширяване на съзнанието и учене присъстват. Когато човек постепенно или по-бързо се научи спокойно да губи този плитък его контрол, с изненада открива, че се ражда самообладание, но вече от позицията на Себе-то, на цялостната личност, на духа му. Това пускане на жалкия его контрол именно е повратна точка на ученето, вложено в тревожното състояние. То премахва потискането, страхът се преработва до пълна с доверие, смела обич и фина мъдрост, а съзнанието се разширява както до подсъзнанието, така и до свръхсъзнанието, до потенциала. 

 

Какво ли не опитах релаксация , дишане , миналото лято се качвах и на Рила ( имах страхотна криза и там , добре , че точно в този ден валя проливен дъжд и след това имаше гъста мъгла , та хората да не ме виждат в какво състояние съм )

 

Опитахте ги, както се опитва тортичка или както се опитва нова фризьорка? Там е работата, че всички подобни техники, ако са правени механично, без разбирането, за което говоря по-горе, се явяват част от психичните защитни механизми на потискане, изтласкване и дисоциация на тревожността, което прави употребата им част от проблема, вместо от решението му. Да не говорим, че дишането, релаксацията и медитацията си имат нива на усвояване и се практикуват доживот! Те обаче ресвързват с безкрая от радост и смисъл, за разлика от невежеството...

 

Примирих се , че ще живея с хапчета  . Мисля си , че щом ги взимам в малки дози няма да ми се наложи да ги спирам и няма да стигна до абстиненция . Никой няма да ми повярва , че искам лекарство със зелена рецепта , което да ползвам дълго време и ще трябва да преживея отново тежките кризи , за да ми го дадат .

А към Лексотан по-тежка ли е абстиненцията ?

 

При положение, че засега ви липсва разбиране и се борите със Себе си и уроците си, избирате легализираната наркомания - пожелавам ви успехи в пътя на бягството от Любовта! 

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря Ви за  отделеното време и Вашите отговори !

От години се оптвам да постигна разбиране и ако целта ми е да се надрусам , не виждам защо да пиша тук , когато се продава всичко . Явно не мога да се изразявам правилно , явно не трябва да съм откровена .

Много години не съм взимала дори аспирин , та какво остава за нещо друго , но след като не мога да се справям , то поне времено да се дръпна от това .

С никого не мога да се боря , нито със себе си , нито с другите .

Целта ми е да забравя всичко , което ми се е случило и да погледна света от друг ъгъл . Няма как това да се случи сега . Иска ми се това да е с по-малко "сътресения" , защото чесно казано прагът на търпимост и поносимост е вече много нисък .

Важно е след този ход , да стана по-нормална , по-разбираща , по-приемаща , по-разумна .

Какъв е смисъла от уроци , които засилват травмите на човека ? Уроците си стоят пред всеки и чакат хората да преминат през тях .

Не искам треви и магически гъби , а излизане от филма в който не ми е ясно дали по желание или понежелание съм в него  . Филм , които не харесвам , който живея и живях много години и който е част от бъдещето ми .

Да забравя . Но не успявам да забравя сънищата си дори , а трябва да се справя и с преживяванията си . А те определено са довели да различни последствия .

Как да коригирам реакциите си ръководени от автономната нервна система ? Та това ако го можех , на какво ли стъпало в еволюцията щях да се намирам ?

Не искам да ставам зависима от разни химии , били те продавани със зелени , бели или незнам си какви рецепти , но да ги ползвам временно и контролирано .

Линк към коментар
Share on other sites

Хубаво, в това писане вече личи известна готовност за себепознание. Какво научихте досега от общите принципи за преодоляване на п.а. и докъде стигнахте в работата си в психотерапията? Ходите на такава и сте чела всичко за самопомощ при п.а., надявам се?!

Линк към коментар
Share on other sites

Кои материали сте чела и какво научихте от тях? Не казвате нищо за личната си психотерапия, която, надявам се осъзнавате, решава казуса ви, вместо да го замазва, както правят транквилантите.

Линк към коментар
Share on other sites

Мислила съм за психотерапия , но на този етап е невъзможно . Може и да ви е смешно , но имам големи бариери в тази посока .

Разкривайки проблемите си "на живо" ме кара да се чувствам незначителна , изостанала , изпаднала , да се срамувам от себе си и  неспособността за успехи . Кара ме  да говоря завоалирано , да премълчавам факти , да се опитвам да се дистанцирам . Прави ме неискрена

В състояние съм да си запиша час , да отида до кабинета и да си тръгна без дори да се обадя . Извиненията са отново от дистанция.

То и на лекар ходя по същия начин . Чакам първо да премине острата фаза и  след хиляди самоубеждения , понякога съм успявала да отида колкото да ми дадат някоя рецепта, а в повечето съучай докато се убедя , вече нямам нужда от нищо.

 Съпротива е толкова силна , че е невъзможно действие в тази посока .

Научих , че тези кризи имат различна интензивност и мога да повлиявам на тези с по-слабо изразено действие . Ако условно определя интензитета им от 1 до 10 , тези , които са до и с със средна сила до 5 , мога да управлявам , от там нагоре става неконтролируемо .

Разбрах също , че силните позитивни емоции , също предизвикват такива анормални реакции (със същтите симптоми както при п.а) . Когато след прекрасен ден , заспивам с чувство на радост , любов  отново се събуждам през ноща и преживявам същият кошмар  , не знам какво да мисля .

Може би емоционалните ми реакции са анормални и тяхното намаляване ми е жизнено необходимо . Иначе при пулсът който развивам , сърцето "ще си отмъсти " със заболяване . Преди поне нямах екстрасистоли , а сега и те се прибавиха .

Така , че ми е ясно , че трябва да се променя , но не знам какъв да бъде метода , защото попадайки на бариера ще бъде опорочено всичко .

Линк към коментар
Share on other sites

мда, ти скоро няма да се отървеш от ПА, много си самонадеяна, а тук трябва смирение

размахването на пръчка не върши работа срещу ПА, от пръчката ПА се ожесточава

Линк към коментар
Share on other sites

Защо да съм самонадеяна ?

Експериментирам с живота си , както и не само аз . Всеки , когато му се случи нещо прави някакви действия .

За какво смирение ми говорите , когато същността е разкъсвана от множество страни ?

Смирение има , когато си цялостен , когато има баланс (външен и вътрешен) . А до тогава ......................какво друго ми остава освен опитите върху себе си ?

Линк към коментар
Share on other sites

А ако поставяте каруцата пред коня? Необходимото и достатъчно условие за преживяване на смирение, което разтваря ума за хармония, са именно разкъсващите трудности и противоречия. Смирението, между другото, е пряко свързано с доверието - в себе си и другия...

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Защо си мисля , че противоречията спомагат за "побъркването " на хората . Докато човек се бори с трудностите по един начин - добре , но започнат ли противоречията , начините на действие се сменят и се започва едно движение в много посоки и умът не само се отдалечава от хармонията , но и объркването е голямо . противоречията поставят коня пред каруцата .

Доверието е нещо , което е свързано с очакванията . Очаквам от теб нещо добро , градивно , положително , значи ти имам доверие . В противен случай не .

Как може на всичко да имаме доверие ? Нали всеки греши , всеки се учи  ? Как да приемаме грешките с доверие , когато са "върху нашия гръб " ?

Всичко е много трудно , заплетено , комплицирано и въпреки това трябва да продължаваме .Но става трудна борбата , когато вече имаме дефекти и факта , че 90% процента от хората са така , не ме успокоява никак .

От ксанакс-а остана 1 блистер , който си го пазя за по- тежки моменти .

Линк към коментар
Share on other sites

Виждам един човек който е адски объркан,който се плаши от миналото си и който не иска да чуе съветите на нито един от двамата терапевти тук.Изобщо - вие говорите за борба. Каква борба ви гони? С кой се борите? Нещо много бъркате понятията. Доверието не е да очаквате. За това казвам,че вие ИЗОБЩО не разбирате какво ви говорят терапевтите. Доверието е само и единствено - във вас и в природата. Ако нямате доверие към себе си - то вие сте един страхлив,ригиден и невъзприемчив човек. 

 

Нищо не е трудно. Всичко е много лесно. Просто трябва осъзнаване и отпускане в стресовите ситуации. Това,че хората са зле, защо трябва да ви вляие? Смятам,че вие прекалено много се отъждествявате с вашия ум.Това е първия ви проблем и враг.

 

Най-вече виждaм един човек който се бори прекалено много за "съзнателен" контрол,каквото и да разбирате под това, и човек който е склонен да се обяснява прекалено много, както и вашето самосъжаление е огромно. Вашето оплакване и самосъжаление е вашия враг номер две. Смятам,че това е една от причините. Вие анализирате прекалено много и прекалено много се вкопчвате в тези неща. Вкопчването е друг враг.

 

Контрола ви просто ме забавлява. Това е поредния враг. На много места видях - контрол. Разбери човеко - нямаш никакъв контрол. Ако е рекъл Духа ще живеете, ако не - няма. Вие трябва да разберете,че трябва да проментие начина си на живот и мислене,както и др.неща и да се отпускате в моментите на див страх чрез съзнателно наблюдаване. Смятам,че осъзнаването и справянето със ситуациите които предизвикват п.а. е ключово за вас (или директно изправяне срещу това което ви плаши и наблюдаването в този момент).

 

Изобщо - имате ли социален живот? Излизате ли някъде? Разхождайте се! Може ли в това хубаво лято,да висите пред компютъра и "да търсите причините". Вашия ум постоянно ще търси причини. Но трябва да се разбере едно - ума е част от причината и той трябва да бъде излекуван,коетоо означава интегриране на ума и тялото.

 

На първо място стои: смирението пред паник атаките или приемането им,че се случват и безропотното себенаблюдение. За целта трябва да сте съзнателна и смирена. Втората стъпка е да знаете какво ви плаши и какво активира тези п.а. и "да ги атакувате".

 

Подяволите - колко време казахте,че ги имате? Към 2 години? И не знаете ПРИЧИНИТЕ? Или лъжете,или просто имате неспособност за навлизане в собствена валенция. Това означава,че има ненавлизане в спомените (емоциите), което се дължи или на блокер от определена емоция,която ви шокира прекалено силно или на прекомерна чувствителност. За да се излекувате - трябва да освободите енергията от миналото. За това трябва да знаете причинтие и да си направите едно хубаво спомняне. Има толкова много методи. Трябва да навлезете в спомените и да изпитите всички онези гадни чувства,докато не отслабнат и не ви влияят. 

 

Бих ви казал за Лечебните Кодове на д-р Алекс Лойд.Много добър метод който обяснява до една степен енергийната медицина. Също така ви препоръчвам релаксация и в тези моменти на навлизане в алфа ниво да се препрограмирате. Има т.нар. санкалпа от йога и може да я ползвате.

 

 

Целта е не "да търпите паник атаките", а да разберете причините, да "ги атакувате" и да не стоите и да избягвате упорито и тъпо стресовите ситуации и най-вече да се откажете от контрола. Защо ? Казах по горе.

 

Също така ви препоръчвам осъзнаване на тялото ви. Имате прекалено много психосоматически проблеми,които могат да преминат и в сомато-психически. Трябва ви интегриране на тялото и ума, иначе както ви е зле алкално-киселнния баланс нищо чудно да стигнете до болести като язва,рак,заболяване на ставите и много много други.

 

Но най-вече: изправете се пред страховете си и... наблюдавайте какво се слчува и спрете да мислите за контрол. Защото нищо не зависи от вас,освен да бъдете безупречна.

 

За ксанакса - взимайте го. Ще видите как след време ще преминете и на по-тежки транквилизатори. И когато неорганичните вещества станат твърде много в тялото,ще отимате още повече проблеми,които ще станат: сомато-психически.

 

Няма кой да ви помогне. Просто няма. Четете правилната литература и си променете начина на живот. Всичко е много лесно. Просто мислите прекалено много, и не предприемате никакви действия да се промените, камо ли да действате.

Редактирано от smirenieto
Линк към коментар
Share on other sites

"противоречията спомагат за "побъркването " на хората"

 

Това е "парниково" разбиране. В реалния живот, диктуван от жива мъдрост, противоречията са неизменна част от дуалния свят. Когато индивидът ги вижда и преживява от позицията на Човека, се издига по тях като по стълбица, по лествицата на мъдростта си. В по-високите нива на съзнание те се обединяват, сливат се. Ако обаче нехае невежо за смисъла, вложен в тях, един вид "слиза" до все по-груби и привидно раздалечени една от друга двойка противоположности. Махалото на двойнствената илюзия хвърля така бягащия от Смисъла и уроците човек във все по-ниски "плоскости" на разбиране и инфантилни психични механизми, уж защитаващи невежото му себе-непознаване, проектирано в света и случващото се като несправедливо...

 

 "Доверието е нещо , което е свързано с очакванията . Очаквам от теб нещо добро , градивно , положително , значи ти имам доверие . В противен случай не ."

 

Така Каин убива Авел и брат брата до безкрай и за око око и за зъб зъб... - докато човек живее в такова старозаветно разбиране, разсъжденията ви са резонни. Има и други нива на съзнателност обаче и нещо в мен, въз основа житейския ми и професионален опит ми сочи, че именно към такова по-сублимно разбиране тласкат тревожните състояния. 

 

"Как може на всичко да имаме доверие ? Нали всеки греши , всеки се учи? Как да приемаме грешките с доверие , когато са "върху нашия гръб " ?"

 

Кой освен вас в случая говори за все-верие?! Аз говоря за доверие в Бога, в Себе си като част от Бога и в законите на целокупния живот, в Дхарма, проявяващи се и през неслучайното случване на тревожността в преживяващия я и вложените в нея послания за себепромяна. Говоря общо. На дело, тази себепромяна започва през щателно себепознание на психичните наличности, динамики, характеро-анализ, когнитивен процес и дълбинни интроекти (вярвания, програми), през стабилна връзка със социалния консенсус за реалност...

 

"Всичко е много трудно , заплетено , комплицирано и въпреки това трябва да продължаваме .Но става трудна борбата , когато вече имаме дефекти и факта , че 90% процента от хората са така , не ме успокоява никак ."

 

Трудно е, когато човек е заплетен в куп незрели психични защитни механизми. Когато животът е виждан от позицията на сърдечния разум, всичко става много простичко и знайно, а интелектът единствено го превежда, бидейки в подчинена на светлата мъдрост позиция. А дефектът се превръща в ефект. Всеки сам решава в кои проценти да се впише... :)

 

Бъдете щастлива!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря ви Смирение !

Благодаря ви г-н Баев !

Оценявам съветите ви и помоща .

Но борили ли сте се някога с нещо подобно на това , което описвам ?

И когато психо-соматичните проблеми са се превърнали вече в сомато психични , схемата за действие пак ли е същата ?

При мен отчаянието от несправянето ме доведе до лекарства . Защото въпреки години занимания с релаксация пак не успях да овладея ума си , та какво остава с тялото .

Вече се уморих от всички опити

Линк към коментар
Share on other sites

Да, в продължение на много време съм преживявал целия спектър от тревожно-депресивни р-ва и говоря от опита си - не само тук, но и във всяко свое писане на тази тема. 

Линк към коментар
Share on other sites

Да ,за да опиша толкова подробно съм претърпял много неща и то в дълбоки епизоди и моменти. Как мислите,че те като специалисти, и аз който съм бил в подобни състояния ще пишем толкова подробно? Минал съм през  п.а., натраплива невроза, генерализирана тревожност,както и хипохондрия. И всичко това бе един огромен урок за мен,защото сега се чувствам така, както Орлин Баев описва в своята книга "Психогия на смелостта" - изпълнен с любов и имащ връзка с безкрайността/Духа/Бог и т.н. Както искайте го наричайте,но вече се оповавам на знаците на съдбата както и на това,че аз нямам контрол. Това е като при Йога - там наблюдаваш ума който казва: "аа не,стига с тези асани(пози), скучни са,губя си времето,напрягат ме!"  - и изведнъж осъзнаваш как нито те боли,както и че времето не съществува. Но това е осъзнаване и ние не може да ви го предадеме - нито аз ,нито Орлин Баев - трябва сама да стигнете посредством практики и техники.

 

И престанете да използвате думи като "борба", "контрол" и т.н. Няма нищо общо...  Това са глупости и то пълни,защото не се борите с нищо. Има един процес и той се нарича осъзнаване. Най напред спрете да се самосъжалявате.

 

Щом релаксирате и не  се получава нищо то е защото се насилвате да релаксирате. Лошото при вас е,че дори когато се отпуснете - вашия ум казва: "лелее отпуснах се! Спокойна съм". Искам да ви кажа,че вие не знаете значението и не знаете какво е да отпуснете, камо ли да използвате думи като съзнание и т.н. Казвам ви го директно съдейки по това което което пишете.

 

Всичко заппочва от себенаблюдението и смирението,че тези неща се случват с причина. И тази причина - сте вие самата. Най напред няма нужда да се обвинявате. Това е първо. Второ: няма нужда да обвинявате който и да е друг,защото вие сама сте си виновна за всичко. Защото във всичките моменти на страх и т.н., вие сте избирали съвсем съзнателно - да си причинявате болка.

 

Вие сте постоянно в режим: "Бий се или бягай". За това ви казвам,че психо-соматиката ви е завишена и,че ви трябва нов начин на живот.мислене,поведение,хранене дори! и най-вече спорт. Ако спортувате - 25% от проблемите ви ще изчезнат. Защо ?Защото клетките имат памет.

 

Най важното е да осъзнаете,че вие не сте вашите мисли и ум, и че те не могат да ви контролират. Ако се оставяте на ситуации като: "страх ме, не искам да правя това" и други ще става все по лошо.

 

Най-глупавото от цялата пледоария която направихте и търсите всевъзможни причини (бог знае защо!) за "болежките ви" е че не признавате какви са ви страховете и от какво ви е страх и какво предизвиква този страх. Защото всеки един страх си има причини! ВСЕКИ! Не може от нищото да се тормозите и притеснявате.

 

Това е... съзнайте се.По скоро.

Линк към коментар
Share on other sites

Не съжалявам за нищо в живота си. Ако можех да върна времето обаче, бих променил някои свои отношения и факти. Около 30 години от живота си бях роб на логоневроза, социална тревожност, панически атаки, натрапливости, тревожна депресивност и т.н. и т.н. Около 25 от тези 30 години бягах от каквото и да е справяне в глупаво самооплакване и самосъжаление, отричане, проекции, изтласкване на страховете ми и битка със себе си, избягващо поведение и самопричинена социална изолация. Останалите пет от споменатите тридесет години отделих за самостоятелно справяне - чрез автоанализ, поведенческа работа и медитация. Всички тези години ме правят това, което сега съм... Но, от позицията на настоящото си знание и разбирания, не препоръчвам никому да повтаря подобен път. Животът е твърде кратък, за да бъде сведен до половинчато съществуване, едва на няколко процента от пълния човешки капацитет... Ако още като дете бях имал подходяща помощ или пък по-късно самостоятелно я бях намерил, бих живял качествено през тези години. Не се оплаквам - приемам живота си и знам, че вероятно сам съм си избрал тези уроци още преди да се родя. Но, минал през цялото това себепотискане и с десетилетия чувствал се като вулкан или съд под налягане, врящ в собствен сос, сега мисията ми в живота е да помагам на човека да живее през налягането на потенциала си, вместо през страха. Защото само като лети във вдъхновението си, хомо невротикус се превръща в Човек! Но, съществува свободна воля...!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Като чета последните две мнение сякаш , ми се връща малко вярата , че някога ще мога да се освободя от състоянията си и да се излекувам  от соматичните нарушения . Сигурно усещането е върховно , след като преминеш през мъчително състояние и отново си цялостен , зрав ,  след като човек може да има пълноценен живот . 

Реално и аз е трябвало да получа психологическа помощ още в детството си , но това не се е случило . Въпреки това не мога да обвинявам никого , защото сега разбирам , че хората около мен са имали също проблеми . Качеството ми на живот е доста ниско . И да не се оплаквам от проблемите си , те стоят до мен и ми напомнят за себе си . Режима "бий се или бягай " работи в пълна сила при мен , защото не успявам да се излекувам от язви и гастрити , от доста време . То колко билки изпих , масла и какво ли още не , но още не успявам да се оправя . Сега пак ще търся нещо да се лекувам.

Първия път , когато получих п.а беше преди 15 години . Това беше страх свързан с насилие и със смърт . Всяка нощ получавах  п.а и тогава близо година пиех реланиум  . Някак си се "пренастрои " тялото  ми и доста време не ме беше притеснявало нищо . След земетресението през 2012 си припомних тези реации , отново започнаха , но не бяха с такъв интензитет . Някак търпеливо изчаквах пулса ми да се нормализира . Но с времето нещата се задълбочиха и треперех като болна от треска , по цял час , а някога повече . Вече нямах никакво чувство , никакви мисли по време на криза , а единствено ненормални телесни реакции .

2013 г. беше тежка за мен . Загубих баща си и мой много добър приятел . Видах  какво е човек , когато умира . И въпреки , че знам , че всеки , който се е родил ще умре  и само този неродения не го засяга това , агонията на смъртта ме разтърси много силно . Явно гледката на умиращ не е за всеки . Започна да ми се случва да виждам и умиращи хора по улиците , непознати хора тръгнали за някъде и свършили на накой тротоар . Нещо в мен крещеше и не искаше повече да гледа такива гледки , не можех да ходя повече на гробища , а го правех , с огромна вътрешна съпротива . И сега , когато се замислих за причината , за тези п.а ми става ясно , че причината е срещата със смъртта .

Потърсих помощта  на молитвите , на духовната литература  в този момент , но не ми помогна нищо . Изпадах в такива кризи , каквито не  съм си мслила , че мога да издържа . И така след 11 месечни опити да се "контролирам " , успях да отида на лекар , където ми дадоха ксанакс (то и това ми е сбъркано , хората когато имат здр.проблем търсят лекар , а аз се страхувам от тях ). Снощи пак се "тресох " , виеше ми се свят и щеше да ми изкочи сърцето , а в момента не мисля за смъртта .

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...