Jump to content
Порталът към съзнателен живот
kalimera

Имам нужда от спешна помощ в битката ми с ревността

Recommended Posts

Здравейте, имам отчаяна нужда от помощ! За момента не мога да си позволя да ходя на посещения при психиатър или психолог, тъй като нямам финансовата възможност. 

Моят проблем е следният- страдам от маниакална ревност, която е на път да съсипе поредната ми прекрасна връзка. 

Нека започна от детството ми, понеже знам, че проблемът за моят характер и тази болест може би се корени там. Предполагам всяко дете е яло бой като малко, аз също ядях от баща си, който ме удряше със страшна злоба, не мога да кажа че ме е боляло толкова физически, колкото психичеки. Чувствах се като боклук. Започнах да отвръщам и аз с времето, и да се защитавам, следователно и намразих баща си, който може и аз да съм предизвиквала, но това не го оправдава. До момента нямам уважение към него, но съм му простила. Но нещо в мен се роди- чувството за малоценност и желанието да контролирам и да се налагам, приемам мъжете в живота ми за моя собственост. 

Съсипах 2 предишни връзки заради ревността ми, сега съм на път да съсипя поредната. 

Постоянно се съмнявам в любовта на моя приятел, а той хиляди пъти ми е доказвал колко ме обича. Но аз постоянно си фантазирам някакви неща. Убедена съм че ме лъже и че ми изневерява, даже го гледам в очите и му казвам, че докато не си признае няма да го оставя намира. Постоянно му ровя в компютъра, гледам му хронологията в какви сайтове е влизал,  в телефона също- търся доказателство за изневяра, ровя му дори в кошчето за боклук!!!! Постоянно гледам по земята и по леглото дали има чужди косми. Нито веднъж не ми е  дал повод да си мисля, че има друга. Телефона му винаги е на нощното му шкафче с включен звук, фейсбука му е винаги включен, когато е в банята и е така откакто сме заедно. Знам, че един мъж ако реши да изневери ще се прикрие добре и за това съм толкова вманиячена.

Полудявам когато видя, че си говори с друга или когато срещнем негова бивша приятелка и той я поздрави. Просто цялото ми настроение се губи и аз започвам да си мисля отвратителни неща, как той се вижда тайно с тях и ме лъже. 

По едно време дори ставах и дебнех една негова бивша, която спира с колата си пред балкона му, защото му е съседка. Дебнех я като отива на работа и като се прибира. Следях яя във фейсбук и т,н

Той няма сили да се бори вече за нашата връзка, казва ми че се чувства смачкан, изтощен, без никакво самочувствие. Постоянно иска да се разделяме и аз всеки път му се моля и му казвам, че ще се променя, но не мога, тази ревност ме съсипва. И той ме търпи и продължава да е с мен, но със всеки ден става все по-отдръпнат. Казва, че вече не може да слуша постоянните ми въпроси. Напълно осъзнавам, че проблема е в мен и че е сериозен. Живея в страхове и постоянно безпокойствие, че ме лъже. Той вече няма желание за секс с мен, почти не си говориме и аз още повече се  филмирам. Напълно осъзнавам, че аз съм виновна за това. В дадени моменти си казвам ТРЯБВА ДА СПРА, но след няколко дни или седмици аз съм пред компютъра му и ровя в хронологията без да осъзнавам какво правя. Постоянно съм убедена че ще намеря нещо.,... и винаги намирам- я снимчица която е гледал, я сайт, в който има жени. Гледам да се разсейвам, да чета книги, да излизам, да съм сред природата, да съм спокойна, но постоянно в мен има някакво безпокойство. Освен ревността, усещам и антипатия към хората, непознати и дори към приятелките ми, правя им груби забележки и се заяждам с тях.

Отвориха се вредни навици в мен- не спирам да с ям устата от вътре, цялата ми е в рани, правя го защото съм нервна. Не знам какво се случва с мен, но със всяка изминала година се засилва. Моля ви, кажете какви мерки да взема, не издържам вече, съсипвам целият си живот.

забравих да спомена, че баща ми пие антидепресанти и има някакъв проблем с нервите, възможно ли е да съм го наследила от него?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте kalimera, по принцип, проблемът "ревност" е много труден за повлияване дори в терапевтичен процес. За да се достигне да корена са необходими месеци работа, по тази причина във форумен формат надали ще можете да повлияете състоянието.

Израснали сте в семейство на физически насилник, това е предпоставка за придобиването на програмирани травми в основата на които стои вината, които също са труднодостъпни, тъй като са се оформили в много ранна възраст и са приети от съзнанието като истински.

У децата излезли от подобни семейства са унищожени три основни елемента, които са необходими за стабилна партньорска връзка - уязвимост, доверие и откритост. Без тях всички взаимоотношения са трудни и конфликтни. 

Имате огромна нужда първо да повярвате в себе си, в собствените си сили и значимост и след това да се работи по останалите проблеми.

Колкото и да напишем по темата, то надали ще стигне до вас.

Не виждам как това би могло да стане без дълга терапевтична работа. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,За да се достигне да корена,,

 

Понеже това ми звучи много сложно ще поясня.,,Корена ,, е ниското ви самочувствие.Така че проблема не е в достигането на някакъв корен и нещо друго.Проблема е, как вие да изградите една нова стабилна самооценка.Отговора е, че това е бавен процес който сама трудно ще извървите.По тази причина, наистина трябва да потърсите специалист.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въпросът с "корена" е многостранен в психотерапията. Най атавистичните школи говорят за някакви минало, детство и влиянието му върху човека. Не че не са прави. Но истината е, че това минало не е някъде там си, а присъства СЕГА, с дългосрочната памет на човека. Затова едно изследване на характера СЕГА върши същата работа, както говоренето за миналото... Въпросът е, че освен инатливо - психопатния уклон в миналото на аналитичните школи, отказващи да чуят каквито и да е научни аргументи, съществува и естествена емоционална привързаност към автобиографичните преживявания в самия човек. Затова работата върху промяната дори и през аналитичните методи е възможна. Но отново е сега - работи се с паметовите следи. А те не са непременно свързани с породителите си - възпитатели и преживявания. Те са самият характер и човек - сега. Никой още не е установил къде е това его, бащини и майчини интроекти и образи, в коя зона на мозъка е суперегото и т.н. Всичко това са просто котви за ума. А те могат да бъдат най-различни, включително разговорни. Въпросното вглеждане в дълбочина дори не е нужно при някои разстройства. Но при други, като личностовите р-ва, както и при работа върху целия характер, определено е. Писал съм за това тук: "За психоанализата и други митични животни"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кой е ревнив? Този, който може всеки момент да изневери. Замисли се доколко си готова и желаеш да изневериш. Не е ли това твоята скрита тайна.......

 

 

Очевидно ти харесва изневярата....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви за отговорите. 

Корена може би наистина е ниското ми самочувствие.

Привидно имам всичко, което иска да има едно младо момиче на моите години (22г)- прекрасно семейство, работа, връзка, прекрасни приятели и разнообразен живот от  към излизания и пътувания. Но само едно ми лиспва- вътрешен мир и спокойствие. Преди малко примерно моя приятел ми каза че е ходил да тича в квартала му и аз веднага реших че е ходил да тича със съседката му (тази която е излизал с нея и я дебнех). Но си замълчах- напредък.

 

Колкото до изневярата, да иска ми се понякога, но с никой конкретен, просто преди като съм изневерявала на предишни приятели съм се чувствала щастлива от вниманието което съм получавала от другите мъже. Може би съдя по себе си какво съм правила преди и какви лъжи съм измисляла и смятам, че сегашният приятел ми го прави. Той също е изневерявал на предишни негови приятелки, но за мен казва, че съм момичето на живота му и че дори другите жени не ги приема като жени,а просто като хора...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сподели с приятеля си проблема ( написаното в първи пост) - най-важното е да разбере, че целта ти не е да го тормозиш, че ти също искаш да се промениш. Тогава и той ще се включи в преодоляването му.

 

Помоли го например, всеки път, когато изревнуваш, вместо да се защитава, просто да те гушне.

Редактирано от Креми Стоилова (късметче)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×