Кон Круз Добавено Декември 20, 2015 Доклад Share Добавено Декември 20, 2015 Защо когато ми е запушен носът, в сънищата ми не мога да говоря нормално, а го правя със зор (понеже трудно дишам, не ми стига въздух)? Та нали говоренето ми в сънищата е мисловно, аз (предполагам) не си отварям устата реално, а само във въображението ми? А и дори да си я отварям реално, би трябвало да мога да говоря по - лесно (не винаги, когато имам подобни сънища, носът ми е запушен напълно)...Защо не само, че сънувам как ми е трудно да дишам и едва говоря, но го правя това говорене по - трудно, отколкото ако съм буден? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 20, 2015 Доклад Share Добавено Декември 20, 2015 Може би по същата причина поради която често в сънищата се случва да имаме затруднения в другите видове движения - голяма част от мускулите по време на сън са парализирани с цел предотвратяване на наранявания. Разбира се тези мускули, отнасящи се до дишането не са от тях, но свързаните с говоренето - не знам. Възможно е да има и някакъв психологичен фактор - може да е страх от задушаване, може да е страх да не останеш неразбран или нещо друго. Но може и просто да се плашиш от нещо съвсем естествено, което обаче не разбираш. Ако тези състояния от съня ти не се отразяват на будното ти състояние, то не виждам някакъв проблем. Ако се отразяват, пък било то и под формата на страхове, които изпитваш в будно състояние, може би е добре да се обърнеш към психолог. Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Декември 23, 2015 Доклад Share Добавено Декември 23, 2015 Струва ми се, не винаги, когато носът ми е запушен имам такива сънища. Но като че ли винаги, когато имам такива сънища - носът ми е запушен в някаква степен, в същото време. Може би и това дали лежа по корем оказва влияние. Тези сънища са много малък процент от всичките ми сънища. Не ми пречат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Декември 29, 2015 Доклад Share Добавено Декември 29, 2015 "Сила на мисълта: Опънете един тънък конец между две пръчици и се опитайте чрез силата на мисълта си да го скъсате. Ако можете да скъсате конеца, вие можете да насочвате мисълта си, където искате, като творческа сила." Източник: http://www.bratstvoto.net/vehadi/fr1n.html А ако не можем да скъсаме конеца, какво да правим? Да продължаваме с упражнението или да правим други неща, за да придобием способността за насочване на мисълта? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Декември 30, 2015 Доклад Share Добавено Декември 30, 2015 Има ли според вас случаи, в които самоубийството е по - малкото зло, така да се каже? Някои хора са се самоубивали, за да не попаднат в плен и да не бъдат измъчвани преди да умрат, други - за да не им сменят насилствено религията, трети - да не издадат съмишленици в резултат на мъчения. Чел съм, че понякога човек умира, защото душата му е решила да напусне този свят, защото например смята, че за нея по - лошия вариант ще е да продължи настоящия си живот, вместо да го напусне (например, някой претърпява злополука и умира - душата му била решила така и само привидно смъртта му била случайна). Ако приемем за вярно, че понякога хората умират, защото душите им са решили да напуснат този свят поради еди каква си причина, това не е ли форма на самоубийство и ако е форма на самоубийство, по какво се различава от съзнателно взетото решение за самоубийство? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 31, 2015 Доклад Share Добавено Декември 31, 2015 преди 15 часа, Сингам каза: Има ли според вас случаи, в които самоубийството е по - малкото зло, така да се каже? Някои хора са се самоубивали, за да не попаднат в плен и да не бъдат измъчвани преди да умрат, други - за да не им сменят насилствено религията, трети - да не издадат съмишленици в резултат на мъчения. Чел съм, че понякога човек умира, защото душата му е решила да напусне този свят, защото например смята, че за нея по - лошия вариант ще е да продължи настоящия си живот, вместо да го напусне (например, някой претърпява злополука и умира - душата му била решила така и само привидно смъртта му била случайна). Ако приемем за вярно, че понякога хората умират, защото душите им са решили да напуснат този свят поради еди каква си причина, това не е ли форма на самоубийство и ако е форма на самоубийство, по какво се различава от съзнателно взетото решение за самоубийство? На първия въпрос - може би да, в много много редки случаи. Но ние няма как да ги различим. Душата на човек нищо не може да реши. Тя не е нещо отделно от нас самите. Времето за живот е определено предварително и дори и човек да умре преждевременно, поради самоубийство или нещастен случай, човек ще остане съответното време привързан към земята, т.е. няма да може да продължи развитието си. Ако душата или някакви други същества се намесваха и прекратяваха човешкия живот за да не продължава човек да трупа отрицателна карма, то нямаше да има такива крайни прояви на зло, каквито наблюдаваме около нас. Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Декември 31, 2015 Доклад Share Добавено Декември 31, 2015 Според мен , въпроса на Сингам е въпрос за кармата .За да съм по точен само ще кажа че причината е в Човека .Неговите видимо съзнателни решения , са в синхрон с несъзнателното у него .Общо казано ,аз ще преживея някои неща .Каквото и да правя това ще се случи..От моето разбиране зависи как ще се случи това , бавно или веднага .До колто съм схванал старото разбиране е отлагане на неприятното . И самоубииството е бягство , отлагане .Поблема е че това е личен въпрос . От страни не може да се разбере , ако не виждаш зад материята . Да ви напомня ,някъде Дънов е казал , че умираме от скука . Тълкувам го така , че смърта е съзнателно действие .Можем да умрем по хиляди начини . И поради съзнателно обездвижване . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Януари 4, 2016 Доклад Share Добавено Януари 4, 2016 Може ли починал наскоро човек да усети мислите на някой, който е непознат за него? Пример: четете статия за някой, който е починал наскоро и се замисляте за него Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Януари 9, 2016 Доклад Share Добавено Януари 9, 2016 Ако човек в дадена ситуация в миналото си е постъпил лошо и вземе да си представя, че е постъпил добре (да си представя, че все едно нещата се случват тук и сега и той постъпва добре), тази визуализация ще му помогне ли за по - добра карма? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 10, 2016 Доклад Share Добавено Януари 10, 2016 Според мен това е само началото - кармата се изчиства не просто с визуализация, но с промяна в начина на мислене, довел до изхода на ситуацията, с напълно искрена промяна на емоциите, вложени в нея и най-важното - с адекватни на горните две промени постъпки. Не една две, а "оттук нататък...". И въпреки всичко човек не бива да забравя, че дупките от пироните по гредата... остават... АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Януари 10, 2016 Доклад Share Добавено Януари 10, 2016 (edited) Ако човек е твърде различен от онова, което е бил и ако са поправени нещата, които е "счупил", какво значение имат дупките по гредата. Да речем, какво значение имат за един ангел, грешките които е правил като човек (по - точно, имат ли негативно значение и какво точно, ако той вече е изкупил каквото е имало да се изкупва и е твърде твърде различен като мислене, чувстване и действане). Ти навярно, не визираш толкова далечно бъдеще. Ясно е, че каквото правим се записва завинаги в "досието" ни, но безгрешни няма. П.п.: Доста трудно би било човек никога повече да не се обижда/да не се гневи...Но все пак, би могъл да се стреми към това, както и да се чисти от тези емоции. Редактирано Януари 10, 2016 от Сингам Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Януари 10, 2016 Доклад Share Добавено Януари 10, 2016 Ако човек е твърде различен от онова, което е бил и ако са поправени нещата, които е "счупил" какво значение имат дупките по гредата. и т.н. както поставяш въпросите , ми напомняш един учител . ... карма ? грешки ?поправяне и учене? Сърби ме ръката да го отразя като нещо , много лесно .Още при първата сгазена тревичка ... Още при първото непредизвикано ,твое действие . Се появява причината заставящата те , да научиш какво си направил ,от всички възможни гледни точки .До като учиш нанасяш и получаваш травми и си ги носиш до края . До като завършиш класа .Преминеш ли в по горен , получаваш ново дисие , без дупки в гредата ...Инстинктите са знания от предишни класове . Донка и Кон Круз 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Януари 25, 2016 Доклад Share Добавено Януари 25, 2016 Слава Севрюкова е казала, че и светците, също като нас не са лишени от прераждане. Това означава ли, че понякога хората молейки се на светец, няма да получат помощ (или ако я получат, няма да е от него), понеже светецът се е преродил и... няма как да им помогне? Случва ли се понякога на хората да помагат не реалните личности (Христос, Богородица) е техните егрегори, създадени от вярващите? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 26, 2016 Доклад Share Добавено Януари 26, 2016 (edited) Егрегорите по-скоро могат да навредят. Но това си е мое лично мнение. А дори и да не помогне точно светията към който се обръщаме, има кой да помогне, затова че не трябва да се тревожиш с въпроси къде е въпросният светия в момента - въплътен или не. Редактирано Януари 26, 2016 от Станимир Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Януари 27, 2016 Доклад Share Добавено Януари 27, 2016 Дали е вярно, че дори духът да е въплътен, той може в съответния фин свят, да проектира част от себе си. Например - дядо ви е умрял преди 30 г., но към днешна дата се е превъплътил. Вие загивате и отивате в еди кой си свят. Духът на дядо ви, който дух е частично въплътен, с част от себе си проектира неговия образ, който вие познавате и ви посреща там, където сте попаднал след смъртта си? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Януари 30, 2016 Доклад Share Добавено Януари 30, 2016 Този ми въпрос е свързан с горния. Възможни ли са спиритични сеанси с вече въплътили се хора? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Януари 30, 2016 Доклад Share Добавено Януари 30, 2016 Сингам , какво ще кажеш за това : http://triangle.bg/books/master-speaks.1997/soul.html Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Януари 31, 2016 Доклад Share Добавено Януари 31, 2016 Ще кажа, че съм чел текста поне 3 пъти и че е хубав. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Февруари 24, 2016 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2016 Споходиха ме интересни, езотерично-психологически въпроси. Надживява ли натрапчивото мислене на един човек, физическата му смърт? Доколко това мислене е обусловено от наличието на мозък? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 27, 2016 Доклад Share Добавено Февруари 27, 2016 В 24.02.2016 г. at 18:57, Сингам каза: Споходиха ме интересни, езотерично-психологически въпроси. Надживява ли натрапчивото мислене на един човек, физическата му смърт? Доколко това мислене е обусловено от наличието на мозък? Предполагам, че го надживява. Нещо повече - то в някаква степен определя следсмъртното ни състояние. А съответните мисли остават като наклонности и предразположения за следващото ни въплъщение, т.е. те няма как да изчезнат от само себе си. Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Март 1, 2016 Доклад Share Добавено Март 1, 2016 Както знаете - древните гърци, древните римляни и т.н. са се кланяли на най - различни, многобройни божества, свързани с различни аспекти на земния живот, принасяли са им жертви и т.н. Смятате ли, че навярно поне в някои от случаите е ставало дума за реални духовни същности (богове, богини), а не за продукти на човешкото въображение? Дали в днешно време има такова разпределение по отношение на нещата в земния живот - например ангел (бог) на футбола, ангел на търговията, ангел на земеделието и т.н.? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Март 1, 2016 Доклад Share Добавено Март 1, 2016 Ако четеш лекциите на Щайнер , някъде там . Четох че по това време хората още са имали връзка със сегашното невидимо . Все още много от тях са виждали природните сили .като ясно очертаващи се същества . И са контактували с тях . Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Март 2, 2016 Доклад Share Добавено Март 2, 2016 В 24.02.2016 г. at 18:57, Сингам каза: Споходиха ме интересни, езотерично-психологически въпроси. Надживява ли натрапчивото мислене на един човек, физическата му смърт? Доколко това мислене е обусловено от наличието на мозък? Мисленето е от тоя свят и се управлява от този свят на илюзиите. Няма как да има мисли, както ги разбираме, когато се върнем при източника. Мисленето е свързано и с мозъка и с тялото въобще. Няма тяло, няма мисли. Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Март 4, 2016 Доклад Share Добавено Март 4, 2016 Чел съм, че със смъртта човек губи определена част от своя ментален и емоционален материал, така да се каже...В смисъл - разрушава се част от онова, което е било негова психика, душата се освобождава от някои неща и запазва други. Петър Дънов е казал, че като умрем ще загубим еди какви си знания (например няма да помним какво бил казал този или онзи философ) и че същественото знание е онова, което остава в душата за вечни времена (например да се научим да не лъжем и т.н.). Можете ли да дадете пример какво от знанията и емоциите се губи със смъртта? Например, забравяш че еди кой си футболен мач е завършил еди как си, дори да си помнил това да деня на смъртта ти? Ако си бил историк, ще си забравиш ли знанията? Или това забравяне не трябва да се схваща прекалено буквално? Новата личност (новата роля на душата) не знае много от онова, което е знаела предишната личност (предишната роля на душата) - това ли се има предвид под забравяне? Но това, че новата личност не знае, не означава, че в душата го няма съответното знание, предполагам. Навярно душата губи информацията за някакви дребни и незначителни събития и отнася със себе си само спомените за най - съществените от изминалия живот? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Март 5, 2016 Доклад Share Добавено Март 5, 2016 отговора на този въпрос , ме накара да ям и пия ,,на воля" , до като не дойдоха болежките . Ще разбереш и сам , много точно , ако се постраеш да различиш поне някоя степен на интелигентност .На тялото , на емоциите , логичното мислене , и аза наблюдаващ всичко това . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.