Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Васил

Кратки въпроси и мнения

Recommended Posts

в този ред на мисли....за мъртвите души....

не са ли една много голяма част от човечеството тези хора....

или пък ознчава ли, че всички хора потънали на дълбоко в материята.....ежедневните грижи, парите, озлоблението и т.н.

са мъртви души....?

и не е ли така....душата сама избира какъв урок да научи в този живот...и ако урока е да си напълно обсебен от земните проблеми, мисли, пари, бездушие...и т.н....?...един вид да нямаш проблеми и да следваш правилния път..?

тук малко се обърках къде са границите на уроците, които душата е слязла да научи и къде са мъртвите души...?

и означава ли, че всички хора около мен, които им са чужди всякакви духовни изживявания и интереси са мъртви души....освен, че могат да бъдат и не осъзнати и както станимир каза да живеят на сън....?

:unsure::hmmmmm:

доста объркано стана...

Редактирано от pass_to

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

в този ред на мисли....за мъртвите души....

не са ли една много голяма част от човечеството тези хора....

или пък ознчава ли, че всички хора потънали на дълбоко в материята.....ежедневните грижи, парите, озлоблението и т.н.

са мъртви души....?

и не е ли така....душата сама избира какъв урок да научи в този живот...и ако урока е да си напълно обсебен от земните проблеми, мисли, пари, бездушие...и т.н....?...един вид да нямаш проблеми и да следваш правилния път..?

тук малко се обърках къде са границите на уроците, които душата е слязла да научи и къде са мъртвите души...?

и означава ли, че всички хора около мен, които им са чужди всякакви духовни изживявания и интереси са мъртви души....освен, че могат да бъдат и не осъзнати и както станимир каза да живеят на сън....?

:unsure::hmmmmm:

доста объркано стана...

Ти за пръв път използваш словосъчетанието „мъртви души“ в тази тема. Не, не всички хора потънали в ежедневните грижи, парите, озлоблението и т.н. са „живи мъртъвци“. Въпросът е в това до каква степен духовната им триада се проявява в живота им. И казаното не означава, че въпросните хора трябва да имат някакъв осъзнат стремеж към духовното, а става въпрос за възможност да вземат решения и да си поставят цели извън навиците си (т.е. това, което вече са си изградили като автоматичен модел на поведение). По същият начин един компютър каквито и „чудеса“ да изглежда, че прави, не може да излезе извън рамките на заложената в него програма. При „живите мъртъвци“ волята липсва и е останала единствено програмата, създадена от действията и стремежите на човека от миналото (случаите на насилствено въздействие върху психиката няма да ги коментирам).

и ако урока е да си напълно обсебен от земните проблеми, мисли, пари, бездушие...и т.н....?

Как си представяш подобен урок? Човек може да попадне в условия предоставящи възможност да бъде обсебен от споменатите от тебе неща, но урокът винаги е в това човек да преодолее тази възможност, а не да и се поддаде. Ако решиш да минеш през едно блато и започнеш да потъваш, то урокът, който евентуално можеш да научиш е да не минаваш отново през блатото (ако оцелееш). И въобще не е задължително да преминеш през блатото за да научиш този урок.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

11. Би ли могло да са каже, че в единия от двата пола има повече духовни хора ? Ако да, защо мислите така ? Жените, по - добри хора ли са като цяло от мъжете ? Ако единият пол е по - устремен към духовното ( или поне по - добър), това на какво се дължи ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Жените и мъжете са 2-те половини на 1 цяло.

Не е добре да се борим кой е по-по-най, кой да е отгоре и по-добрия.:sorcerer:

Има хора, които твърдят, че жените са по-добрата половина, и се позовават на това, че войните се правят от мъже, а не от жени.

Това обаче е ограничено...войната си има своята роля и място в развитието, дори и ние да не го разбираме.

Да, има противоречие между половете. Този свят се основава на противоречие. Затова ни е толкова трудно и това е една от задачите ни тук - да се научим да живеем заедно и в хармония.

А кой е по-добрия, няма такъв...все едно да питаш коя ръка е по-добра.:hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако намеря цитат, ще ти го покажа. Не се сещам къде съм го чел, не помня къде точно в библията да го търся. У нас имам едно много малко книжле с цитати, в което се говореше за тази духовна смърт, но и книжлето не мога да намеря.Мисля че се казваше, че една смърт била физическа, че пръст при пръста отивала, а втората смърт била по - страшна - духовната смърт, отделянето от бога, която смърт води до огненото езеро, до ада. Нещо такова. Ако намеря, ще постна.

--------------------------------------

П.П.: Всъщност, намерих някои цитати за духовната смърт.

Езекил 18:20

Душата, която греши, тя ще умре.

Яков 5:20

Който е обърнал грешния от заблудения му път, ще спаси една душа от смърт.

Псалм 78:50

[Бог] не пощади от смърт душата им.

Езекил 13:19

Ще Ме оскверните ли (...) за да убивате души, които не трябваше да умрат, и да опазите живи души, които не трябваше да живеят?

Римляни 6:23

Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ.

http://www.cyberspac...14/bul-p14.html

Духовната смърт е смърт за Духа. За подобно нещо в Библията не пише. Пише за смърт на Душата.

Между Дух и Душа има огромна разлика, що се касае за тези понятия в библеистиката.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

11. Би ли могло да са каже, че в единия от двата пола има повече духовни хора ? Ако да, защо мислите така ? Жените, по - добри хора ли са като цяло от мъжете ? Ако единият пол е по - устремен към духовното ( или поне по - добър), това на какво се дължи ?

женска енергия - минус (-) - пасивност - непълнота/недостатъчност - материя

мъжка енергия - плюс (+) - активност - пълнота - дух

душа (ж.р.) - непълнота, частично проявление на духа

ученик - душа (непълнота), която е тръгнала към пълнота (духа). Вероятно затова ученик не е в женски, а в мъжки род.

Тази принципна постановка и символизъм е причина да няма жена духовник. Това обаче е изкривено разбиране според мен, защото не трябва да се бърка конкретното с абстрактното.

Жените, като предразположени към женската енергия, са по-набожни, което е проявление на ученичеството. Затова има повече дъновистки отколкото дъновисти. :)

Редактирано от Канел

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ти за пръв път използваш словосъчетанието „мъртви души“ в тази тема. Не, не всички хора потънали в ежедневните грижи, парите, озлоблението и т.н. са „живи мъртъвци“. Въпросът е в това до каква степен духовната им триада се проявява в живота им. И казаното не означава, че въпросните хора трябва да имат някакъв осъзнат стремеж към духовното, а става въпрос за възможност да вземат решения и да си поставят цели извън навиците си (т.е. това, което вече са си изградили като автоматичен модел на поведение). По същият начин един компютър каквито и „чудеса“ да изглежда, че прави, не може да излезе извън рамките на заложената в него програма. При „живите мъртъвци“ волята липсва и е останала единствено програмата, създадена от действията и стремежите на човека от миналото (случаите на насилствено въздействие върху психиката няма да ги коментирам).

това беше важно да се уточни....аз питам и предполагам:rolleyes:...вие ми помагате да добия яснота по опр. въпроси....

и ако урока е да си напълно обсебен от земните проблеми, мисли, пари, бездушие...и т.н....?

Как си представяш подобен урок? Човек може да попадне в условия предоставящи възможност да бъде обсебен от споменатите от тебе неща, но урокът винаги е в това човек да преодолее тази възможност, а не да и се поддаде. Ако решиш да минеш през едно блато и започнеш да потъваш, то урокът, който евентуално можеш да научиш е да не минаваш отново през блатото (ако оцелееш). И въобще не е задължително да преминеш през блатото за да научиш този урок.

може би не съм се изразила правилно....имам предвид точно това, което ти казваш, но все пак мисля, че и това си е опит....нали сме тук на земята, за да добиваме опитност...под всякаква форма....

:angel::)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Духовната смърт е смърт за Духа. За подобно нещо в Библията не пише. Пише за смърт на Душата.

Между Дух и Душа има огромна разлика, що се касае за тези понятия в библеистиката.

тук имам нужда от разяснение, знам че двете са различни неща, но в какво точно се състои разликата....?

и какво означава смъртта на душата и какво означава смъртта на духа ако има такова нещо....?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Духовната смърт е смърт за Духа. За подобно нещо в Библията не пише. Пише за смърт на Душата.

Между Дух и Душа има огромна разлика, що се касае за тези понятия в библеистиката.

тук имам нужда от разяснение, знам че двете са различни неща, но в какво точно се състои разликата....?

и какво означава смъртта на душата и какво означава смъртта на духа ако има такова нещо....?

И аз щях да попитам това. :) Може ли духът да умре, какво е духовна смърт ? Да не би под смърт на душата да се разбира загубване на индивидуалността, за което пуснах цитат и за което попитах по - назад в темата ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

11. Би ли могло да са каже, че в единия от двата пола има повече духовни хора ? Ако да, защо мислите така ? Жените, по - добри хора ли са като цяло от мъжете ? Ако единият пол е по - устремен към духовното ( или поне по - добър), това на какво се дължи ?

Не. Ако има различия те са относно това как се възприема духовното, какво точно стои в основата на духовния стремеж. Разликите са в начина на мислене, в подхода, който се следва, в гледната точка. Т.е. стремежът към духовното може да се прояви при мъжа и при жената по различен начин, но не може да се каже, че самият стремеж преобладава при едните или при другите. Ако трябва да отговоря още по-точно, то всеки човек е уникален и пътя му се определя от много повече и разнообразни фактори, отколкото е половата му принадлежност (сама по себе си неизменна само за няколко въплъщения). Ако допуснем, че единият пол е по-добър от другия, то очевидно в края на еволюционния цикъл би трябвало да остане само въпросният по-добър пол. Това е естественото развитие във времето ако се допусне подобно твърдение, и ясно се вижда, че такъв завършек на еволюцията е абсурден.

Иначе въпросът „Как се проявява стремежът към духовното при мъжа и при жената и какво е специфичното във всеки случай?“ може да се окаже заслужаващ внимание. Жените най-общо търсят споделянето, общността. За тях е важно да открият хора със сходни интереси, а не толкова индивидуалното развитие само по себе си. Мъжът може да се свърже със справедливостта, докато жената с любовта. Това, което дава мъжът и съответно това, което получава трябва да е заслужено, постигнато с индивидуални усилия. Жените са склонни да дават без да вземат под внимание споменатото. Дали, и по-точно, до каква степен това е правилно, е друга тема. Както споменах жените предимно споделят. Мъжете по-скоро проповядват. Жените са по-склонни да признават несъвършенствата си, но в същото време и да се примиряват с тях. Мъжете по принцип по-трудно признават своите грешки, но са и по-склонни да ги поправят, не заради друго, а защото искат да са съвършени. При жената стремежът да поправи грешката си е продиктуван от съчувствие, от осъзнаване на лошите резултати, а не защото това, че е допуснала грешка означава несъвършенство. Мъжът се стреми към познание, защото то е сила, свобода и независимост. За жената вече споменах, че е важно преди всичко да сподели наученото, т.е. това, до което е достигнала, но не като учител. Учителстването е приоритет на мъжа и е един вид завоюване на територия, а не допускане на другия до себе си. Написаното може да се разшири още много, но мисля, че и така дава доста насоки за размисъл.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Станимире, благодаря за изчерпателния отговор. Това обаче ми се струва, че са качества отнасящи се не само до духовното развитие, до духовните занимания. Мисля че те по принцип са си мъжки и женски качества и явно се проявяват и в духовното. Не твърдя, че си казал нещо друго, просто констатирам. Благодаря. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Духовната смърт е смърт за Духа. За подобно нещо в Библията не пише. Пише за смърт на Душата.

Между Дух и Душа има огромна разлика, що се касае за тези понятия в библеистиката.

тук имам нужда от разяснение, знам че двете са различни неща, но в какво точно се състои разликата....?

и какво означава смъртта на душата и какво означава смъртта на духа ако има такова нещо....?

Хубаво е човек да изследва Писанията.

В Библията над 400 пъти се споменава за Душата (Нефеш) и над 600 пъти за Духа (Руах). Бива да се прави разлика между човешкия Дух и Светия Дух.

Ето как се превежда думичака "Нефеш":

- гърло, гръклян

- дишане (белодробно дишане), отдъхване

- желание, копнеж

- Душа (във връзката и с Бога)

- Живот (в биологическият смисъл на думата)

Според Библията душата е смъртна. Но за да разбере човек какво се влага в това, то трябва да му е ясно що е то "душа".

Ето над 300 резултата от библейски стихове, в които присъства думата "душа": http://biblia.duh-i-istina.net/result.php?...amp;tr_search=1

В Цариградската Библия от 1885 г тези резултати са над 400: http://biblia.duh-i-istina.net/result.php?...amp;tr_search=2

При желание можеш да ги прегледаш.

За да те улесня ще ти посоча само някои от тях:

"Йов 12:10

В Чиято ръка е душата на всичко живо, И дишането на цялото човечество.

Йов 33:18

Предпазва душата му от гроба, И живота му, за да не падне от меч.

Йов 33:22

Да! душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите,

Йов 33:28

Той избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината.

Йов 33:30

За да отвърне душата му от рова, Но да се просвети с виделината на живота.

Псалми 6:4

Върни се, Господи, избави душата ми; Спаси ме заради милосърдието Си;

Псалми 7:2

Да не би да скъса като лъв душата ми И я раздере без да се намери избавител.

Псалми 7:5

То нека подгони неприятелят душата ми и я стигне, Нека стъпче в земята живота ми. И нека повали в пръстта славата ми.

Псалми 17:13

Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия, -

Псалми 19:7

Законът Господен е съвършен, възвръща душата; Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия;

Псалми 22:20

Избави от меч душата ми, Живота ми от силата на кучето.

Псалми 23:3

Освежава душата ми; Води ме през прави пътеки заради името Си.

Псалми 26:9

Да не отнемеш душата ми заедно с грешните, Нито живота ми заедно с мъже кръвопийци;

Псалми 30:3

Господи, извел си от преизподнята душата ми; Опазил си живота ми измежду ония, които слизат в рова.

Псалми 33:19

За да избави от смърт душата им, И в глад да ги опази живи.

Левит 26

15. и ако отхвърлите повеленията Ми, и ако душата ви се погнуси от съдбите Ми, та да не вършите всичките Ми заповеди, и нарушите завета Ми,

16. тогава ето какво Аз ще ви направя: ще изпратя върху вас ужас, охтика и треска, които ще развалят очите ви и ще стопят душата ви; и ще сеете семето си напразно, защото неприятелите ви ще го ядат.

Числа 11

6. а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма на какво да гледаме освен тая манна.

Второзаконие 4

9. Само внимавай на себе си и пази добре душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти са видели, и да не би да се изгубят от сърцето ти, през всичките дни на живота ти; но предавай ги на чадата си и на внуците си;

І Царе 1

26. И Анна рече: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която бе застанала тук близо при тебе, та се молеше Господу.

ІІ Царе 4

9. А Давид отговори на Рихава и на брата му Ваана, синовете на виротянина Римон, като им рече: Заклевам се в живота на Господа, който избави душата ми от всяко бедствие,

Йов 27

8. Защото каква е надеждата на нечестивия, Че ще спечели, когато изтръгне Бог душата му?

Йов 33

28. Той избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината.

Псалми 6

4. Върни се, Господи, избави душата ми; Спаси ме заради милосърдието Си.

Псалми 19

7. Законът Господен е съвършен, възвръща душата; Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия;

Псалми 33

19. За да избави от смърт душата им, И в глад да ги опази живи.

Псалми 41

4. Аз рекох: Господи, смили се за мене; Изцели душата ми, защото Ти съгреших.

Псалми 66

9. Който поддържа в живот душата ни. И не оставя да се клатят нозете ни.

Псалми 88

14. Господи, защо отхвърляш душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?

Псалми 119

25. Далет. Душата ми прилепна за пръстта; Съживи ме според словото Си.

Псалми 142

7. Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.

Псалми 143

11. Господи, съживи ме заради името Си; Според правдата Си изведи душата ми из утеснение."

"изцели душата"

"избави душата ми"

"заклевам се в живота на душата"

"възвръща душата"

"изведи душата ми"

Как би ги обяснил горните?

Ако човек започне да изследва текстовете, то обяснението ще се "спусне" към него свисше.

Ето едно видео, което съм правил преди време, за помощ:

И още едно:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Духовната смърт е смърт за Духа. За подобно нещо в Библията не пише. Пише за смърт на Душата.

Между Дух и Душа има огромна разлика, що се касае за тези понятия в библеистиката.

тук имам нужда от разяснение, знам че двете са различни неща, но в какво точно се състои разликата....?

и какво означава смъртта на душата и какво означава смъртта на духа ако има такова нещо....?

И аз щях да попитам това. :) Може ли духът да умре, какво е духовна смърт ? Да не би под смърт на душата да се разбира загубване на индивидуалността, за което пуснах цитат и за което попитах по - назад в темата ?

smile.gif Препоръчвам ти да прочетеш "Портретът на Дориан Грей" на Оскар Уайлд.

Там ще прочетеш доста добро описание на това какво е да виждаш как се променя душата ти - визуално и как се чувства човек, който е поставил душата си в затвор извън себе си smile.gif.

Нужно ли е да спираме времето и как ни се отразява това. Защо щастливият човек е винаги добър, но добрият не винаги е щастлив и т.н. и т.н. Понякога в художествената литература прекрасно се изразяват много от духовните ни търсения по един красив и елегантен, разбираем за всекиго начин.

Книгата е не голяма и доста увлекателна ще я прочетеш бързо, но аз ти препоръчвам да я четеш бавно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Между Дух и Душа има огромна разлика...

Не е лесно човек да възвърне душата си, ако тя умре...

http://www.sibir.bg/...cle&artID=44229

Славянската религия:

Световно дърво

от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация, търсене Световно дърво (Arbor mundi) — един от основните символи в митологията; характерен за митопоетичното мислене и съзнание образ, въплъщаващ в себе си идеята за идеята за световната ос, организирания космос (в противовес на хаоса) и най-вече универсалната концепция за света. Под една или друга форма то присъства във всички митологии. Световното дърво и неговите варианти (световна планина, ос на света, първочовек и др.) обединяват в едно смисловите бинарни опозиции (горе/долу, ляво/дясно, небе/земя, земя/подземен свят и т. н.), служещи за описание на знаково подредения свят. По този начин то олицетворява единството на света и се явява своеобразен модел на вселената, а и на човека (на принципа на подобието).

Световното дърво се намира (поставя) винаги в центъра на света. Понякога центърът може да бъде диференциран — две или три дървета, планини и т. н. То формално и знаково разделя и разпределя света в две плоскости — във вертикална и в хоризонтална.

При разделянето по вертикала се оформят три зони — долна (корените, т. е. подземното царство), средна (ствола, т. е. видимия свят, света на хората) и горна (клоните и върхът, небето, обиталището на небесните богове). По този начин се формират и опозициите горе/долу, небе/земя и т. н., както и съответстващите им свойства (например огън/вода, сухо/мокро и др.) и митологични персонажи с техните функции (напр. небесен бог, бог на подземното царство и т. н.) Това разделяне и формиране действа на много пластове и може да обхване всички страни от човешкото съществуване.

В короната му гнездо е свила вълшебната Жар-птица, която е вестителят на боговете, прелитаща между световете на хора и богове. В корените пък живее огромна митична змия, която свързва света на живите и света на мъртвите.

По вертикалата на Световното дърво са разположени трите вселенски свята — Прав, Яв и Нав.

Прав е короната на Световното дърво, горният свят, небесните селения, обитавани от боговете. Името му е в основата на думите правда, право, правилно, т.е. това е светът на върховната истина, на справедливостта. Там живеят боговете, които се подчиняват на основните космични принципи, на вселенския ред Правда и божествената йерархия, установени от прародителя — бог Род. Всред тези богове пръв е бог Сварог — небесния господар, родител на божествата, когото наричат Всевишния. Той управлява над Прав, грижи се за поддържането на вселенския огън — един от четирите основни елемента, и не се интересува особено от земния свят Яв.

Светът на видимото, на хората, се нарича Яв и е стволът на Световното дърво. Яв е всичко около нас, материята, сред която живеем, която е явна, т.е. видима. Тук най-силно се усеща типичният за славянския мироглед дуализъм и противопоставяне. Тук се сблъскват живот и смърт, добро и зло, щастие и страдание, ден и нощ, светлина и мрак, здраве и болест, топлина и студ. Затова и Яв се възприема като преходна реалност между двете крайни реалности Прав и Нав. Над света на хората властва бог Перун — господар на мълнията и възмездието, онзи когото наричат Всемогъщия. Той следи дали се спазва божественият закон на земята и ако бъде нарушен, въздава заслуженото на престъпилите го. А на ония, които спазват закона, почитат боговете си, уважават ги и се вслушват в поученията им, Перун донася благополучие.

В корените на Световното дърво е Нав — подземният свят на смъртта и злото. Там обитават духовете на мъртвите хора (нави), змейовете и други злотворни чудовища, а над всички властва богът на злото и мрака — Чернобог, придружаван от своята страховита спътница, богинята на смъртта Мора. Нав е пълният противовес на Прав, но съвсем в дуалистичен дух, насами входа към Нав се намира и вечнозелената, винаги топла и светла градина Рай, където праведниците намират покой след смъртта си. В Рай живее богът на познанието, вълшебствата, богатството, и стадата Велес (Всемъдрия), край когото често седят праведните души и водят дълги беседи. Точно тия души, които обитават Рай, усвояват големи свръхестествени способности, и когато живите им роднини са в затруднение, могат да помогнат.

Над трите вселенски свята бди бог Троян. Него наричат Всевиждащия. С трите си глави, той вижда и знае всичко в Прав, Яв и Нав; следи за съблюдаването на световния ред и възможно най-бързо възстановява космичния баланс, ако бъде нарушен. Именно балансът е основна грижа на Троян, не благодеянието, не налагането на светлото, доброто над тъмното, злото, а равновесието между стихиите.

"Световно дърво" от Уикипедия, свободната енциклопедия

Принцип на съответствието - “Каквото горе, това и долу.” (Хермес Трисмегистус)

Човек (микрокосмосът) е "образ и подобие" на Бога (макрокосмосът).

Тези три "свята" съществуват вътре в него. Всъщност между "вътре" и "вън" няма никаква разлика. "Разликата" е в ума и съществува единствено като концепция за индивидуалонст (аз).

Има три основни "области" в човека:

- главата, която е аналогична на небето, небесния/духовния свят;

- гръдния кош, който е аналогичен на земния свет/морален, нравствен, душевен свят (средната земя);

- керемната кухина, която е аналогична с подземния свят/ада

Santi%201.jpg

Какво значи "духовен човек" и защо тези хора имат "ореол" около главата?

Всъщност всеки човек си има излъчване, което се нарича "аура". У всяко тяло съществува елекро-магнитен процес. Всички атоми, молекули и хим. елементи си взаимодействат, чрез елекро-магнетизма. Има електрони, протони и неотрони. Броят на тези определя химическия елемент, а от там и вида на веществото/материята.

Защо се казва за някого, че имал/бил, или че е извисен Дух?

Защо се казва за друг, че е голяма душичка?

Защо някой човек в мъката си казва, че Душата му се е свила?

Душата е хем копнежа на Духа/Човека, хем е щастието/Любовта.

Когато човек е отперил поглед в материалните неща, които са мимолетни и нетрайни, неговата Душа не може да намери насищане, защото това насищане го дава само Твореца. То не се намира в света на твърдата материя. Всъщност то е и там, но човек не може да го съзре, защото няма "духовен поглед".

На неопитния Човек/Дух, душата му все още блуждае, поради заблудата и неведението, търсейки въпросното щастие/Любов/насищане в света на материята. Духът/Чвекът я търси в семейството, в материалното състояние, в удоволствията, като храненето, забавленията, секса, притежанията и пр.

Това е Духовния път, Духовната еволюция, опитността, която на изток се нарича "Дхарма". И така всеки един Дух/Човек (Дух въплътен в тяло, независимо какво - камък, растение, риба, насекомо, животно, птица...) търси копнежа, който има изначално Душата му и който е самата Душа. Докато Душата не открие това, което да я изпълни/запълни/насити, то тя си е празна/търсеща/копнеж/желание.

Буда е дал четири истини, в който се говори за страданието и желанието, което е въпросния копнеж на Душата.

Опитният Дух/Човек, сиреч онзи, който е преминал вече много Път (Дхарма) и е осъзнал, че Щастието/Любовта не се намира в света на промените/ в дуалността, той е отправил поглед към Твореца/Създателя. Тогава този Човек/Дух се превръща в съзнателен търсещ/ученик. До тогава пак е търсил, но твърде несъзнателно/неосъзнато.

Учителят Беинса Дуно говори за три основни неща:

Принципи, Закони (законът е записан във всяко сърце) и Факти:

http://www.beinsadou...res.php?id=1777

http://www.dunov-kni...nite-p-419.html

http://www.bialobrat...=1851&Itemid=33

"Къде ще поставите факта, къде ще поставите закона и къде ще поставите причината? Причината е горе в главата, законът е в дробовете, фактът е в стомаха вътре. Защото при сегашните условия най-първо фактът трябва да дойде. Под думата "факт"всякога трябва да разбирате, че фактът е Истина, законът това е Мъдростта, подбудителната причина е Любовта. Всякога фактът предизвиква Истината, Истината – Мъдростта, Мъдростта – Любовта. Ако посеете едно семе, ще дойдат Любовта и Мъдростта да го възрастят."

На това учи и Дао. Трите Дан-Тян.

adem.jpg

В ума са принципите; в сърцето - законите; а в корема - фактите. Тези три неща създават формите. Те може да са същински родител на дете, на бебенце, но също така са родител и на нашите действия - на това което вършат ръцете ни, на където вървят краката ни, което говорят устата ни и пр.

И така ние Човеците сме Творци, подобни на Твореца, независимо дали съзнаваме това или не. Всъщност ние сме Твореца/Актьора, който играе ролята на герой.

Всеки човек, всяко живо същество, у всичко съществува една постоянно пробудена частица. Това е, което в Будизма се нарича "Буда природа" и тази частица може да бъде видяна във всичко и във всеки, стига да има с какво. Това е Самия Творец, Господ Бог.

Има три неща в Света - Актьор, който е един и същ за "всичко" и "всеки"; роля, която е различна за "всичко" и "всеки"; и герой, който е различен за "всичко" и "всеки". Актьор, роля и герой.

Неосъзнатия човек се има за героя, без да подозира дори, че едновременно с това е и актьора. Неосъзнатия човек не знае нищо за своята роля. Той не я помни, не си я спомня.

И така у човека има и Дух и Душа. Според духовната еволюция - душата е наситена, или не е.

Учителя говори за чисти мисли, за чисти чувства и за чисти действия. Нечистите мисли, водят до нечисти чувства, емоции, страсти, а от там и до нечисти действия (прегрешения, престъпване на закона) и така в човека се явява голямо противоречие. Противоречие към какво? Към будната част в него, към Божествената същност, което е той самин, към Божията частица/Буда прородата, към Актьора, който изпълнява всички роли.

Така човек забравил за това, носи страдание и смърт за/на света, я с мисъл, я с чувство, я с дело, но той не наранява някой друг, а единствено себе си, защото няма друг Актьор. И така човек сам себе си осъжда и сам себе си обрича, сам себе си наказва и сам себе си принизява/извисява.

Какво е Ада? Самият материален свят е ад за мнозина, а смъртта е облекчение и спасение. Нима не е ад страданието? Има много хора, за които страданието е твърде тежко и няма друг ад, който да може да бъде по-тежък от настоящият им. И Ада и Рая са Тук и Сега. "Ниските" мисли, чувства, страсти, емоции са свързани с този ад, с материализма, с разделението, с егоцентризма, с "аз" и "другите", а това не може да доведе до друго, освен до смърт. И така "мнозина" сеят смърт, без даже да го осъзнават. "Мнозина" са в Ада, още приживе (според делата, Духа, след смъртта на тялото, може да попадне в Ада и там да бъде мъчен още повече).

Атмосферата на небето и атмосферата на ада

От човека, който носи в себе си Царството Божие, се излъчват свети мисли, Божии мисли. Царството Божие създава в нас атмосфера противоположна на мислената атмосфера на ада. Ролята на християнина в света е да очиства атмосферата на земята и да разпростира атмосферата на Царството Божие.Този свят трябва да се усвоява чрез съхраняването на небесната атмосфера в себе си, защото ако изгубим Царството Божие в себе си, няма да спасим нито себе си, нито другите. Който носи Царството Божие в себе си, той го предава неусетно на другите. Хората се привличат от нашия мир и топлина, желаят да бъдат с нас, те постепенно усвояват небесната атмосфера. Даже не е потребно да говорим на хората за това; небето ще се излъчва от нас и когато мълчим, и когато говорим най-обикновенни неща. То свети в нас, без дори ние да осъзнаваме това.В непослушния няма да се всели Царството Божие, защото такъв човек постоянно желае да се върши неговата воля, а не Божията воля. В Царството Небесно е изключена възможността да има царство в царство. Това са искали падналите духове и затова са отпаднали от Господа, Царя на славата. Душата, която е попаднала в кръга на мисловния хаос, в атмосфепрата на ада или само се докосва до нея, усеща адска мъка. Например, прелистваме вестниците или обикаляме по улиците и след това изведнъж усещаме, че нещо в душата се е разрушило - усещаме празнина и тъга. Това е поради факта, че в заниманието с различни неща сме изгубили събрания, съсредоточен ум, станали сме разсеяни и отмосферата на пъкъла е проникнала в нас....Свети Иисаак Сирин казва: "С всички сили пази своя душевен мир. Не го отдавай за нищо на света. Помири се със себе си и ще се помирят с теб Небето и земята!"

- Но на нас ни е тежко да се помирим със себе си.

- Вътрешният мир е там, където няма грижи за този свят, никакви интереси, дори за собствената си личност.

- Има ли тогава в човека мисли?

- Тогава настъпва тишина в човека. Няма мисли. Нашият живот зависи от нашите мисли - ако те са мирни, тихи и благи, и нашия живот ще е такъв. Ако мислите ни са разрушителни, няма да имаме мир и покой. Само някой да ни каже нещо, което н е е по нашата воля, веднага избухваме. Точно тогава се проличава нашето истинско състояние. А трябва да се научим да бъдем мирни."

Старецът Тадей Витовнишки - http://www.beinsadou...ndpost&p=130153

:yinyang:

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Ев. от Йоан, гл.12

24 Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.

25 Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот."

12.Предполагам че се има предвид, че човек трябва да умира за да еволюира духовно. И че също така не бива да се разбира, че буквално трябва да мразим земния си живот ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

13. Ако добро по света се увеличава, няма ли да се увеличава заедно с него и злото ? Има ли начин хем да се увеличава доброто, хем по някакъв начин да се пречи за увеличаването на злото : може би чрез някаква трансформация на злото, или как ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

13. Ако добро по света се увеличава, няма ли да се увеличава заедно с него и злото ? Има ли начин хем да се увеличава доброто, хем по някакъв начин да се пречи за увеличаването на злото : може би чрез някаква трансформация на злото, или как ?

Ако доброто по света се увеличава ще се увеличи и съпротивлението срещу него. Колкото по-голямо е доброто, толкова по-големи усилия са му необходими за да остане проявено за сметка на злото или на хаоса, защото във висшите светове не може да се говори за зло в земния смисъл на думата, а за несъвършенство, за действие на силите на хаоса, стремящи се да върнат нещата в старото им положение. От физиката знаем, че колкото по-бързо се движи един обект, толкова по-голямо е съпротивлението, което въздухът му оказва, т.е. силата, която се опитва да спре движението му. Значи и с човека, колкото по-устремен е към духовното, толкова по-голямо е съпротивлението на което ще бъде подложен и това ще е не друго, а естествено следствие от собственото му движение.

Проявлението на силите стремящи се към добро, на градивните сили в живота водят до същото проявление и на противоположните им сили, т.е. те ще изпитат съпротивление, но резултатът ще е според това кои сили ще надделеят. Ако съпротивлението, което средата оказва на едно движещо се тяло нарасне прекомерно, то може временно да спре хода си, докато не натрупа нужните сили за да преодолее въпросното съпротивление. Значи ако трябва тук да се отклоним към темата за доброто и за злото, то трябва да кажем, че съпротивлението само по себе си не е зло. То е нещо несъзнателно и изцяло следствие от действието на космичните закони. Зло е когато някой съзнателно се стреми да създаде такова съпротивление за да затрудни възходящото движението на другите същества. Иначе имаме просто едно действие на стихиите – само по себе си несъзнателни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Ако хората си представят, че в България доходите са високи, всички, Всички граждани са чисти, образовани, добри, културни, толерантни, щастливи,любящи, заможни и т.н. има мир между етносите, народът благоденства, престъпността е нищожно малка, даже полицаите са почти без работа, природата е чиста, катастрофи почти няма, страната е със страхотен имидж в света... и ако тези неща почнат да се сбъдват, тогава значи ли че има вероятност нещата в България след това да станат много по - зле отколкото са сега ? :)

П.п.Да не забравя : спортът и особено футболът бележи възход. :lol:

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тогава пред хората ще възникнат въпроси от съвсем друг характер, които трябва да разрешат за да продължат развитието си. Приемаме, че хората са станали достатъчно съзнателни и силни да преодолеят старите ограничения (тези, които споменаваш), но това само ще доведе до сблъсъка с нови, останали до този момент извън тяхното внимание по-фини проблеми, незабележими и несъществени за тях преди това, които обаче бидейки с по-тънка природа, оказват реално далеч по-голямо влияние. В описваната от теб ситуация нещата няма да станат по-зле, но разбиранията им и идеалите към които се стремят ще се покачат и нуждата от усилия за постигането на тези идеали ще нарасне, както и съпротивлението оказвано на стремежите им. Искаш ли да постигнеш нещо, съпротивлението е неизбежно, съразмерно със силата на желанието ти и с природа обратна на природата на желанието ти.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Може би е нормално, предполагам ? Трябва да погледна някоя тема за желанията. :) Трябва ли да се освободим от желанията, да ги умъртвим. Или пък трябва да приемем съпротивлението за нещо нормално - хем постигане на желания и облагородяване на света, хем освобождаване от оковите на преражданията. Май има противоречие. Аз съм пуснал тема за това. :31: :31:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би е нормално, предполагам ? Трябва да погледна някоя тема за желанията. :) Трябва ли да се освободим от желанията, да ги умъртвим. Или пък трябва да приемем съпротивлението за нещо нормално - хем постигане на желания и облагородяване на света, хем освобождаване от оковите на преражданията. Май има противоречие. Аз съм пуснал тема за това. :31: :31:

Съпротивлението е нещо нормално, дори и да се изразява под някаква друга форма, а не като страдания, както става обикновено на земята. Не разбрах в какво точно виждаш противоречие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Ами хем да си имаш желания и да ги изпълняваш, хем да опитваш да се освободиш от този свят. Срещал съм идеята за умъртвяване на егото и на желанията. Относно ангелите : сигурно ние сърбаме попарата на техните грешки. :lol: Но пък и животните страдат от нашите. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако желанията са егоистични и материални, разбира се, че няма как да се освободиш чрез тях. Духовните стремежи обаче действат в обратна посока. Те привличат човека към безкрайността на духа и на космоса, а не към материята и земята.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

15.Как бихте отговорили, на тези въпроси. :)

Аз написах обяснения, мисля добри. Но ми е интересно вие как бихте отговорили. От отговорите ви може да науча нещо, пък и не само аз.

------------------------------------------

leonide каза:

преди 1 мес. 1 седм.

Способен съм. Вече съм го сторил даже . Шегувам се, разбира се..

Голям хуманист съм попринцип.Но бих убил човек само в най-крайния случай.

Не става дума само за при самозащита.

Примерно някой изверг избягал от затвора- сериен убиец, имъчвал жертвите си до краен предел, блудствал с тях и възможните, най-брутални и мъчителни убийства... бих го застрелял без да ми мигне окото! Даже по-скоро ще го оставя осакатен и ще го измъчвам, така както той е правил с жертвите!

Ее.. попринцип, всичко се връща, нали ?

leonide каза:

преди 1 мес. 1 седм.

Да, там между другото беше и смисъла.

Защо ще ми се връща?

Аз нали връщам това на изверга за стореното му над другите?

leonide каза:

преди 1 мес. 1 седм.

Ясно, разбрах те, Хриско.

Но, едно не ми е съвсем ясно- Защо да нямам право да съм съдник?

В случая с изверга аз няма да го убия заради мои егоистични чуства, а по-скоро заради състрадание към другите или по-скоро един вид хуманизъм.

И това ли ще ме завлече в карма?

А ако вярвам, че ако не съм аз, никой няма да го съди, тогава как стоят нещата?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×