Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Васил

Кратки въпроси и мнения

Recommended Posts

Последствия от действията ни.Винаги ми е правило впечатление ,че в религиите действията в голяма степен са определени като правилни и неправилни.Замисляла съм се и наистина в повечето случаи те са предпоставка за един спокоен,морален и добър живот.Щастлив...зависи от други неща според мен.Макар ,че това в реалността винаги е доста усложнено и го няма в този чист вид като ситуации.Понякога ситуациите са толкова комплицирани ,че правилното решение е някак неузнаваемо.Замисляла съм се и за това,дали такъв живот не би ни "убил" по някакъв начин,спазвайки го безрезервно в някои конкретни случаи тези готови отговори, как да постъпим съответно да кажем някоя религия?Дали не е просто изпитание през ,което трябва да се мине?Дори тогава ние предприемаме някякви действия.Понякога действия утежняват нечий живота на друг,просто заради проявена безотговорност и егоизъм.Идеята на поста ми беше следната.Някак всеки би трябвало да се движим според определен коректив,и човек да е наясно с така наречените Всемирни закони.А във всъщтност кои са те?Аз лично не ги зная.Не става въпрос за ограничаването свободната воля,избора и т.н.,но е хубаво да знае човек в какво се забърква ако е възможно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

15.Как бихте отговорили, на тези въпроси. :)

Аз написах обяснения, мисля добри. Но ми е интересно вие как бихте отговорили. От отговорите ви може да науча нещо, пък и не само аз.

------------------------------------------

leonide каза:

преди 1 мес. 1 седм.

Способен съм. Вече съм го сторил даже . Шегувам се, разбира се..

Голям хуманист съм попринцип.Но бих убил човек само в най-крайния случай.

Не става дума само за при самозащита.

Примерно някой изверг избягал от затвора- сериен убиец, имъчвал жертвите си до краен предел, блудствал с тях и възможните, най-брутални и мъчителни убийства... бих го застрелял без да ми мигне окото! Даже по-скоро ще го оставя осакатен и ще го измъчвам, така както той е правил с жертвите!

Ее.. попринцип, всичко се връща, нали ?

leonide каза:

преди 1 мес. 1 седм.

Да, там между другото беше и смисъла.

Защо ще ми се връща?

Аз нали връщам това на изверга за стореното му над другите?

leonide каза:

преди 1 мес. 1 седм.

Ясно, разбрах те, Хриско.

Но, едно не ми е съвсем ясно- Защо да нямам право да съм съдник?

В случая с изверга аз няма да го убия заради мои егоистични чуства, а по-скоро заради състрадание към другите или по-скоро един вид хуманизъм.

И това ли ще ме завлече в карма?

А ако вярвам, че ако не съм аз, никой няма да го съди, тогава как стоят нещата?

Вече писах на едно друго място, че да се съди и да се прощава е недопустимо. Това, което можем да направим е да осъзнаем грешките, да не ги повтаряме, да се стремим следващия път да направим нещата по-добре, да приемем последствията от стореното (т.е. изброеното донякъде се покрива от разкаянието), но не и да съдим, да молим прошка и да прощаваме. Сега, едно е да кажеш, че съжаляваш за това, което си сторил, след като си осъзнал грешката си, а съвсем друго е да искаш прошка. Какво значение има дали другия ще ти прости или няма да ти прости, след като ти си осъзнал своята грешка и си решил да не я повтаряш?

Сега по цитата: Ако накажеш престъпник, дори и без ни най-малко егоизъм и отрицателни емоции, пак ще предизвикаш отрицателна карма. Ти не можеш да знаеш всички причини, не можеш да обхванеш случващото се от достатъчно гледни точки и в достатъчна дълбочина за да прецениш какво наказание е съответства на извършеното. Никой човек не може. Човек сам привлича последствията към себе си. Това, което хората е нужно да направят по отношение на престъпника е да ограничат възможността той да извърши ново престъпление. Нищо повече не се изисква от хората. Наказанието ще дойде, но стремейки се човек да стане проводник за това наказание, всъщност човек се обвързва с престъпника.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не, че не трябва, но по принцип е погрешно, защото процеса на даване и искане на прошка е самозаблуда. Ако дадеш прошка на някого, който я търси от теб, ти всъщност поддържаш в него илюзията, че прошката ти може да реши проблема, пред който е изправен. Ако търсиш прошка от някого ти също подхранваш илюзията, че неговата прошка има някакво реално значение за поправянето на грешката и за изживяването на последствията от нея. Достатъчно е да осъзнаеш погрешността на стореното и евентуално да кажеш на човека спрямо който си сгрешил, че съжаляваш и че ще се стремиш повече да не повтаряш грешката си. От там нататък дали той ще те съди открито или вътрешно, дали ще те мрази, дали с нищо няма да промени отношението си и т.н. си е негов проблем. С Бог нещата не са по-различни. Ние тъй или иначе в повечето случаи си представяме Бог като един съвършен човек и искайки прошка от Бог, ние всъщност си представяме, че искаме прошка от един съвършен човек.

Без (само)осъждане няма прошка. Двете са взаимосвързани. Признавайки необходимостта от прошка, ние признаваме и необходимостта от (само)осъждане. Реалното изправяне на грешките обаче няма нищо общо нито с осъждането, нито с прошката.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като простиш на човека се прекратява страданието. :hypocrite: Ако му го върнеш, после той да ти върне, и... няма да има край.

Като му простиш вътрешно, /или не го осъдиш/, той на някакво ниво ще знае това, ще го усеща. Няма смисъл да отиваш при него и да му казваш формално "извинявай". Или пък той на тебе...

Предполагам, че това е искал да каже Исус като е казвал "не противися злому", и също, да си обърнеш и другата буза. Иначе какво става: той ще ме удари, аз ще му отговоря, той на мене...това няма край.

И другия вариант - да му счупя главата...също не го изключвам. Не и на този етап. Това с убийците на деца...по едно време преди години, си мислех: "имам дъщеричка, тя на мен разчита. Ако някой нещо и направи, ще отида там и ще го убия." После ще мисля за прощаването, кармата, да не продължавам злото като му отговарям, и т. н.

Е, слава на тебе Боже, всичко беше наред, и е наред.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

В детската градина пък и в училище като по - малки ни караха, да се извиняваме на другарчетата. Май няма смисъл. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В детската градина пък и в училище като по - малки ни караха, да се извиняваме на другарчетата. Май няма смисъл. :)

В самото извинение няма смисъл. В Библията също пише да се иска прошка. Но въпросът е: каква е истинската причина? Казано е да не съдим (вкл. себе си, а искащия прошка се самоосъжда). Но хората са твърде далеч от това. Дори и да знаят, че не трябва да съдят, хората все пак съдят и още дълго ще продължават да съдят. Разбира се по-добре е да осъдиш и да простиш, отколкото да осъдиш и да не простиш. И двете са неправилни, но едното все пак е малко по-добро от другото. Когато говорим за истинско духовност обаче, такава към каквато трябва да се стремим, то самото съдене е недопустимо, а оттам прошката се явява излишна. Разбира се, ако някой ми поиска прошка, ще му кажа, че му прощавам, но ще се опитам да му обясня, че всъщност от моята прошка нищо не зависи и единствено в ръцете на сгрешилия е възможността да не повтаря грешката си. А последствията никой не може да предотврати, а само да измени отношението си към тях. Нима убиецът поискал опрощаване на греховете си преди смъртта си ще отиде в рая? Дори и искрено да се разкайва, той няма да може да неутрализира създадените следствия, но все пак, ако ги приеме като заслужени той може значително да олекоти удара, който ще му нанесат.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Не знам до колко е удачно да пиша тук, но не се сещам къде другаде.

Какво мислите за хората, които умират на Бъдни вечер? Има ли някаква мистична препратка или е просто митологизация на съвпадението?

Знам, че е Коледа, но за смъртта няма почивен ден ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Момчето се пише атеист и явно би рискувал да си навлече карма. Дори да му отговориш, няма му насочвам вниманието към отговора ти, понеже не ми се занимава постоянно да поддържам задочен разговор. Ако иска да следи развитието на темата.

----------------------------------------

leonide каза:

преди 1 ч. 33 мин.

"Наказанието ще дойде, но стремейки се човек да стане проводник за това наказание, всъщност човек се обвързва с престъпника. "

Пфффф... бледи вярвания.

Ето затова.

Ако бях сигурен, че някой ден някой или нещо ще го съди за действията си не бих заел ролята на съдник. НО, при положение, че НЕ е сигурно (не и на 100%), че рано или късно ще имаме възмездие, затова бих действал аз.

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами негово право си е. То подобни възмездявания на престъпления не са рядкост. Обаче защо никой не тръгне да възмездява убийството примерно на някой непознат, а винаги се възмездяват престъпления срещу хора, към които даващия възмездие е бил привързан. Можем да си говорим за безпристрастност в човека, който наказва някого за престъплението, което е извършил, но такава е изключително трудно-постижима, и всъщност ако е постигната, то няма да се стигне до нищо повече от това да се направи опит просто да се попречи на престъпника да извърши ново престъпление.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам до колко е удачно да пиша тук, но не се сещам къде другаде.

Какво мислите за хората, които умират на Бъдни вечер? Има ли някаква мистична препратка или е просто митологизация на съвпадението?

Знам, че е Коледа, но за смъртта няма почивен ден ...

Най-вероятно е от прекалените емоции (наред с очакванията и разочарования), тежка храна и алкохол.

При нас статистиката за смъртността по Коледа не е по-малка от тази по време на Великден или абитуриентските балове. В другите страни - също е пряко свързана с празниците (при американците например, най-много по време на Деня на благодарността и Независимостта).

Това на практика изключва мистичния смисъл..

А от личен опит през последните години, мога да кажа и че психотерапевтите имаме най-много работа по празниците whistling.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам до колко е удачно да пиша тук, но не се сещам къде другаде.

Какво мислите за хората, които умират на Бъдни вечер? Има ли някаква мистична препратка или е просто митологизация на съвпадението?

Знам, че е Коледа, но за смъртта няма почивен ден ...

Разбира се в едно такова събитие може да се търси символизъм, но пък едва ли трябва да си правим изводи за реалните случаи на смърт по време на Бъдни вечер на тази база.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Благодаря и на двама ви за коментарите.

И аз мисля като вас, имайки предвид какъв скептик съм, но когато човек е объркан, търси под вола теле или най-малкото намира символика в съвпаденията; явно така е по-лесно за психиката да понесе някаква загуба.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като цяло не отхвърлям и не отричам искането на прошка, но считам че най-важно е човек да е осъзнал какво е сторил и да не повтаря злото! Защото ако го няма (само)осъзнаването и поуката, след всяко сторено зло човек ще поиска прошка, ще я получи или не и ще се почувства по-добре и по-добър... А след време ще извърши поредното зло, оповавайки се на прошката и приемането. Дано не съм разбрана погрешно...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

17. Чистенето на карма - толкова ли лесно става ? Възможно ли е ти през средновековието да си убил някой и след това да си изчистиш кармата след едно леко виртуално спречкване, леко. Леко и завършило с добри пожелания, добро отношение ? Може ли толкова лесно да изчистите общата си карма ? Убийство от средновековието да се изчисти по следния начин : без да искаш подразваш някого със забележките си, той ти отговаря също така, че да те подразни ( но нарочно да те подразни), на теб ти идва яко да го нахраниш с обиди, но се сдържаш и му пожелаваш добри неща. След това на лс продължаваш да се държиш добре с него и той ти казва, че всичко е наред вече, че сте имали карма и сте я изчистили. Толкова ли лесно ставало.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Възможно ли е дори да виждат при какви ситуации съм убил/как съм изглеждал, как съм се държал, дори че съм го направил по заповед на началник ? :31:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

18. По - простите хора, по - склонни ли са на силна, чиста и искрена вяра от по - образованите? Защо има по - прости от мен хора, но с по - силна и лишена от съмнения вяра?

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

18. По - простите хора, по - склонни ли са на силна, чиста и искрена вяра от по - образованите? Защо има по - прости хора от мен хора с по - силна и лишена от съмнения вяра?

Умът може да действа в посока паралелна на вярата или в противоположна посока. Вярата на един разумен човек, ще е далеч по-силна от вярата на един човек с по-слаби умствени възможности, но само ако умът действа паралелно с вярата. Нерядко обаче умът действа в противоположна на вярата посока и в действителност я блокира ако е изпълнен с предубеждения и му липсва свобода и гъвкавост. Освен това „по-простите хора“ са по-неспособни да реализират това в което вярват. Те може да го желаят искрено, но нямат нужните качества за това.Човекът е силен когато всички негови части действат в една посока: вяра, ум, воля, чувства.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

18. По - простите хора, по - склонни ли са на силна, чиста и искрена вяра от по - образованите? Защо има по - прости хора от мен хора с по - силна и лишена от съмнения вяра?

Умът може да действа в посока паралелна на вярата или в противоположна посока. Вярата на един разумен човек, ще е далеч по-силна от вярата на един човек с по-слаби умствени възможности, но само ако умът действа паралелно с вярата. Нерядко обаче умът действа в противоположна на вярата посока и в действителност я блокира ако е изпълнен с предубеждения и му липсва свобода и гъвкавост. Освен това „по-простите хора“ са по-неспособни да реализират това в което вярват. Те може да го желаят искрено, но нямат нужните качества за това.Човекът е силен когато всички негови части действат в една посока: вяра, ум, воля, чувства.

Е, хайде сега. По-образованите са тези, които са натрупали ненужен това знания, който им пречи. Рано или късно трябва да иозхвърлят всичко от себе си. Всяко знание, всяко предубеждение.

Затова по-"простите" хора са по-способни да реализират това, в което вярват.

Ами в тази беседа за Гордостта и ревността е казано, че "Знанието възгордява".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Искам да имам желязна вяра : да мога да се лекувам с нея, да мога да вярвам на 101%, че ако се помоля за нещо, ще се сбъдне, вяра която да променя хората около мен, искам винаги да мога да се моля искрено и от дън душа, да вярвам като малко дете. Вяра с която планини да мога да повдигам, дълбока и несъмнена.Помня че като малък съм се молил аз и всичките ми роднини да живеем 200 години и май съм вярвал, че е възможно, макар че ми се струва че може и тогава вярата ми да не е била стопроцентова.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

17. Чистенето на карма - толкова ли лесно става ? Възможно ли е ти през средновековието да си убил някой и след това да си изчистиш кармата след едно леко виртуално спречкване, леко. Леко и завършило с добри пожелания, добро отношение ? Може ли толкова лесно да изчистите общата си карма ? Убийство от средновековието да се изчисти по следния начин : без да искаш подразваш някого със забележките си, той ти отговаря също така, че да те подразни ( но нарочно да те подразни), на теб ти идва яко да го нахраниш с обиди, но се сдържаш и му пожелаваш добри неща. След това на лс продължаваш да се държиш добре с него и той ти казва, че всичко е наред вече, че сте имали карма и сте я изчистили. Толкова ли лесно ставало.

Технически погледнато е лесно да изчистиш кармата си. Достатъчно е само да смениш настройката си спрямо причината за кармата. Ако през средновековието си убил някого, то в основата на това действие може да има множество фактори: омраза, незачитане на другия, вяра в някаква кауза (заради която си убил), безразсъдство и мн. други. Това са реално нещата, които пораждат кармата, а не самото убийство. Причините за кармата са не действията, а част от самия човек, от неговата психика. Кармата се привлича чрез аурата. Най-общо казано, ако човек е убил поради омраза, за да изчисти кармата си, трябва изцяло да изкорени възможността да мрази от себе си. В противен случай дори и да изживее последствията от стореното, той в бъдеще ще създаде нова карма, която наново ще трябва да понесе.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

19. Какъв трябва да е най - важният стимул да ставаш по - добър в професионалната си дейност? Има ли стимул, който да е най- важен и най - духовен? И нужно ли е само един да ти е стимулът, а възможно ли е само един да ти е стимулът ? Може ли това да си футболист и да се стремиш да играеш все по - добре, по някакъв начин да ти помогне в духовната еволюция? Стимулите за професионално израстване ? Какво означава да искаш да се издигнеш, за да служиш на Бог? Може би да помагаш на бедните, да разпространяваш духовни идеи ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

20. Какъв трябва да е балансът между четене на духовна литература, умуване върху нея, духовни практики и живеене на живота извън тези неща ? Някои от вас ми се струва, че доста време седят в интернет : остават ли има сили и концентрация за духовни практики?

"А вие изразходвате толкова енергия и сили посещавайки различни семинари, четейки томове литература, но цялата тази информация в края на краищата лежи като непреодолимо препятствие между вас и Божествената Истина. Защото забравяте за главното: за какво ви е тази информация. И ако дори в самото начало на пътя сте имали истински мотив, то блуждаейки в информационните лабиринти, вие вече забравяте, защо сте попаднали там.

На вас ви се струва, че интелектът и човешката мъдрост ще ви приближат до Божествената Мъдрост. Обаче се получава точно противоположното: колкото по-голям е вашият интелект, толкова повече се отдалечавате от Божествената Мъдрост. И човешката мъдрост, като основа за щастлив и дълъг живот на Земята няма да ви помогне, когато на предела на силите си започнете да щурмувате Върха на Божественото съзнание.

Именно отричането. Именно самопожертвуванието. Именно безкористното отдаването на всички сили на служение на ближния, са способни да ви придвижат по Божествения Път. Но от гледна точка на по-голямата част от човечеството всичко, за което ние говорим, е само красиви лозунги, които те са готови снизходително да прочетат и дори да поръкопляскат."

Ел Мория

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×