Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Прав си докторе! Малко агресивно подходих, проектирайки моята представа, но този страх все си мисля, че се поражда от самосъжаление, а то от липсата на солидност, която пък се трупа от градивни действия във външната среда, които при Човек_88 май не са толкова застъпени поради страх,  и така се затваря самопораждащия цикъл, от който пък са соматичните реакции? Визирам и мен самия.

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Психолог съм, не телесен доктор. Самосъжалението е активна съставка в динамиката, да. То е да изнасяш рационализирано обвинително неразбирането на нежеланите собствени психични съдържания във вярванията за "лошата болест" или лошия друг, причиняващ ми еди си какво си. Действията - както писах, най-често хората с невротични преживявания живеят активно. Относно психотерапевтичните поведения - да, нужно е постоянно себепредизвикващо поведение, абсолютно безжалостно (както писах току що), но обичащо, разбиращо, прегръщащо експлицираните детски ирационални страхове. Защото са собствени, а не нещо външно. Това осъзнаване е ключово! 

Ето няколко мои реда по темата:

Да се обичаш, е да си безжалостен към себе си (клик за статията)

Съжаление и самосъжаление? Не, благодаря! 

Да съжаляваш някого, е да те е страх, че можеш да бъдеш на неговото място. Отвратително чувство, което няма нищо общо със съчувствието и състраданието. Да проектираш несъзнавано страха си, че можеш да бъдеш като съжалявания, докато съзнателно фарисейски се поставяш по-високо от него!


Да се самосъжаляваш е да проектираш в света и другите невротичното си вярване, че си онеправдана жертва, чрез което инфантилно отказваш да поемеш зряла отговорност за живота си. Вярване, идващо от непознаване както на себе си, така и на синхроничната неслучайност и житейска мъдрост, предоставящи най-подходящите уроци във всеки един миг в училището на живота. Да си безжалостен към себе си, означава да живееш в любовта, мъдростта и свободата на Себе си!

"Оплакването на "жертвата" съдържа всъщност доста враждебност и е маскирано желание за превъзходство." Алекс Заркова
 
Прозорливо видяна и допълваща пъзела динамика! Съжалението към някого, както знаем, няма общо с любовта. То е страх да не бъдеш на мястото на човека, когото съжаляваш. Дотук динамиката на сянката. Сенчестият страх обаче се маскира като поведение на съжалителна грижа, докато всъщност прикрива фарисейската радост от преживяваното превъзходство: "Добре, че не съм на твоето място!". Отвратителна е емоционалната слуз на съжалението.
 
Самосъжалението споделя същата динамика, с тази разлика, че обектът му е самият човек. Съжалявайки и приемайки се за жертва, обвиняваш света, хората, тялото си, съдбата, Бог и какво ли не, поставяйки себе си в нарцистичната позиция на садистично превъзходство над обвиняваното. Ако обвинява човек и той приеме манипулативно натрапваната вина, самосъжаляващият е постигнал целта си.
 
Смърди психодинамиката на съжалението и самосъжалението. Липсва познание, липсва мъдрост в тях.

Безжалостността, при такова разбиране, се оказва, че няма нищо общо с невротичното клише за жестокост, а при преработка на невротичните "жертва" програми, е себезаявяваща, истински любяща отговорност за собствения живот! 
Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, kipenzov каза:

Прав си докторе! Малко агресивно подходих, проектирайки моята представа, но този страх все си мисля, че се поражда от самосъжаление, а то от липсата на солидност, която пък се трупа от градивни действия във външната среда, които при Човек_88 май не са толкова застъпени поради страх,  и така се затваря самопораждащия цикъл, от който пък са соматичните реакции? Визирам и мен самия.

Първо се запознай с казуса и всичките ми предизвикателства и успехи, споделени в темите и после коментирай. Второ - погледни себе си и собствените си мнения и после давай наклон на другите. За разлика от теб, аз съм изчел твоите и смятам, че не случайно си изпаднал в тази ситуация и това личи от километри, само дето ти не го виждаш, а пък на всичкото отгоре правиш проекции върху другите. Трето - оценявам опита ти да помогнеш и насочиш, но половината от написаното е неотносимо към моя случай. Първо изправи собствените си дефицити и после агресирай спрямо другите. Орлин добре знае какво, кога, къде и как правя и добре ти е отговорил.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Първо искам да благодаря на Орлин, щото ми показа един аспект, който ми беше мъгляв - за съжалението и самосъжалението! По същия начин ми се разшири кръгозора и като "ми подсказаха" за puer aeternusa. Към момента дори работя по  "преработка на невротичните "жертва" програми, е себезаявяваща, истински любяща отговорност за собствения живот."

Човек_88, първият път, когато ми излезна пост от сайта беше преди 3 г., когато се интересувах за херметическите принципи. А вторият - дискусията за употребата на психофармаци преди около няколко седмици. От тогава доста твои постове съм изчел. Да ти върна уважението, че четеш, пък и да ти благодаря за искреността и разбирането, че просто се опитвам до помогна!

Вероятно предположението ти за сегашното ми състояние "до което съм се докарал" е от поста ми до Bigapple, но това отразява живота ми преди 4 години. Вече не отричам, че имам проблем, за това и пиша, защото без да запиша мнението си, възможността да се погледна "отстрани" е доста по-малка. А без да имам представа къде ми е проблемът, как да го реша?!

Наистина не бих искал да те нараня в деликатната ситуация, в която описваш, че си, защото знам от личен опит колко лесно се "преобръща корабът без котва" и приемам критиката ти!

Само искам да разширя смисъла зад самосъжалението, което явно не използвах коректно, извън следващият контекст.

Замислял ли си се дали коренът на състоянието ти не е по-дълбок? И по-широк!

Защото освен индивидуалности, ние сме и социални индивиди, които трудно се учат "да обичат", както съм стигал до изводи като съм чел Ерих Фром. В тази връзка, не знам дали ми е достоверна хипотезата, но ми е направило впечатление, че си има и регионални колективни мисловни модели. А когато колективната анима, опосредства "натиска" откъм обществото за придържането към обществени идеали, които са доста "трудни" за постигане, с оглед на неофеодалната система в нашия югозападен край, то "програмираната" ни самокритичност е доста вероятно да "избие" в автоагресия и самосъжаление, че не можеш да промениш статуквото. Трудно се "прегръща" отблъскващата безпомощност на "македонското" ни общество към промяна, при положение, че "конците се дърпат" от определени велможи, които се обграждат с послушници, прикрити неблагодарници.

Предвид интелекта ти и вътрешното желание да изследваш, няма как още отдавна тази обществена особеност да не ти е направила впечатление, а как е "навлезнала" в съзнанието ти, да е "кокошия трън", който постоянно се "появява".

Човек_88, пак ти се извинявам, а зад проекциите се надявам да видиш споделен опит, а не желание да те променям!

 

 

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

kipenzov, с такъв тон вече съм съглсен да продължим разговора. Благодаря. Попитах за постовете, понеже имам един отпреди 2 месеца, в който потребителката Донка ме пита с какво друго освен тревожността се занимавам. Там съм отговорил колко многообразно е ежедневието ми, а в същото време прочетох, че ти питаш дали работя и дали кафенето било единственото ми постижение, на фона на всичко споделено от мен. В друг пост, отпреди малко повече време пък д-р Първанов споделя колко подготвен съм на тема ПР и дори прави паралел с подготовката на терапевтите в България. В трети е описано как се справих първия път, с помощта на д-р Първанов и колко усилия, воля и мотивация ми е отнело това. Може би си пропуснал, но при първия епизод аз бях гордостта на д-р Първанов и той ме даваше за пример на други негови клиенти, а той с немотивирани хора не работи. Оттогава досега минаха почти 10 години, за които съм изчел тонове литература по темата, както и споделен опит от други хора. Наред с това, давам обратна връзка и доклад за всички техники, споделени тук от Диляна, Орлин, Инес, д-р Първанов, Борито, Моридин и много други, а не съм като голяма част от пишещите, които капитулират и вече не се знае какво се случва с тях. Може това да е грешка, но дори в момента не съм спрял да опитвам и да искам да променя нещата. Макар и с усилия, правя всичко в ежедневието си. Да твърдиш че не правя нищо е все едно да ме сравниш с някои от даваните от Орлин примери за хора, които имат такава агорафобия, че не могат да отидат от едната стая на апартамента до другата. Ще кажеш, че моята не е такава и ще си прав. Но не е именно заради моята непримиримост и правене. Иначе всеки агорафобик знае, че кръгът постоянно се затваря и зоните на сигурност се стесняват все повече. Още от малък, дори в училище, са ми казвали, че съм много умен и интелигентен, което вече дори не знам дали е плюс, особено когато тази моя аналитичност и интелектуалщина ме държат в проблема. Дори настоящият ми терапевт ми казва, че съм твърде логичен и техничен, което наистина пречи, но има шанс да се промени. Затова в много от разговорите ни той ме съветва и ми показва как да "изключа мозъка". Човек не може да не мисли нищо, но пък има начин да излезе от тази спирала, макар и супер трудно.  Може да прилича на самоотхвърляне, но в друг пост тук съм описал как понякога ми се иска изобщо да не съм умен, а да съм елементарен и прост, както например двама подпийнали, прости и раздърпани души, които онзи ден седяха до мен в един ресторант. Въпросните бяха някакви общи работници. Единият от тях споделяше за някакво заболяване, а другият отговори "ее, сега, квото е писано, нЕма да живееме с орлите, каквото иска да става". Ето ти едно приемане, на което един не толкова интелигентен човек е способен, а аз не. Иска ми се и предпочитам да започна да живея повече в сърцето, да не ми пука толкова, да се доверя на живота и да се отпусна, да приема каквото има за приемане, да не го обмислям и анализирам. Не съм вярвал, че е толкова трудно. Дано успея да го науча в хода на терапията, но ще направя всичко възможно. В една от най-хубавите възрасти в живота си съм. Вече веднъж съм се справил с това състояние, макар и преди цели 8-9 години. Но съм страшно амбициран да успея и сега. Просто чувствам, че преливам от амбиция, енергия и целеустременост. Няма да приема да стана доброволен затворник у дома, с цената на каквото и да е. Знам, че си зависи от мен и знам, че е трудно. Но ще опитвам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте. 

На 31 години съм. Работя на бюро. 

Искам и аз да споделя моята история. Януари месец катастрофирах. Сътресение на мозъка. Слава на Бог друго нямаше. Световъртежи на няколко пъти. Силни и стряскащи. Поотминаха, но остана едно замайване, чувство, че нещо в главата ми се обръща, пода ми се движи, краката ми олекват, главата ми тежи, зрението ми се замъглява. Избутала съм мислите, че ще ми се завие свят колоото е възможно от съзнанието. Но от подсъзнанието не съм сигурна. Постоянно се вглеждам в предмети, дали нещо се движи. Не мога да стоя на едно място. Седна ли все едно ще падна. Подскача постоянно с единия крак. Държа се за масата, стола. Лудост голяма. Всеки ден на работа е много тежък и мъчителен. Стискам зъби. От малка съм се научила да се справям сама с всичко. Преди 2 години ме диагностицираха с рак на гърдата. За да запазя хората около себе си, съпруга ми, близките, ходех сама на химиотерапия и прочее, операции и тн. С катастрофата същото. Все казвам добре ми е. Ще мине. Мразя въпроса как си. Как да съм. То се вижда. Ходих на психолог около 4 месеца. Когнитивно поведенческа терапия. Без кой знае какъв резултат, защото аз бях в пъти по добре подготвена от психолога. Гледам положително на нещата. Хващам се за малките дребните неща. Вярващ човек съм. Моля се много на моя Господ. Обиколил съм лекари. Физически проблем няма. Заради рака на гърдата съм въведена в изкуствена менопауза. Имам всички симптоми на това състояние. Решила съм да прекратят лечението, защото не се търпи. 

Дайте съвет за това ми състояние. 

Пиша съм и пия билки. 

За сега не съм посягала към други. Невролог ми е против хапчетата, казва опитвай с всичко друго. Ако не става може да пробваме с най лекото. Грандаксин. И така. 

Помагайте. 

Редактирано от Eldi

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,Стискам зъби. От малка съм се научила да се справям сама с всичко. ,,

Ако бе моя пациентка, единственото върху което бих се съсредоточил, е да те науча, да не се справяш с всичко сама. Това желание, да се справяме сами, за да щадим другите или по друга някаква причина, е противоеволюционно и рано или късно води до огромни проблеми. Повярвай ми, понякога проблемите възникват на твоята възраст, понякога на 60 години, но няма, как това да не стане.Ние сме се превърнали от маймуни в хора благодарение на взаимопомощта и колективизма си.Без тях ще сме щели да си останем примати, поради което генетично ние вродено, когато имаме проблеми, било изхождащи от живота , било чисто емоционални, да си помагаме и справяме екипно.Ти не правиш това....няма как да си добре./ тук изобщо не отричам,че голямата част от оплакванията ти са породени от менопаузата в която си, но няма как да се чувстваш добре с този начин на мислене/ . 

Иска ми се да прочетеш една книга - ,,Когато тялото казва ,,не,, от Габор  Мате.В началото се говори повече за най-тежките и смъртоносни автоимунни заболявания но в нея се засяга и рака, както и този на гърдата. Психичният профил на хората с него е много близък на този с Латерална амниотична склероза -давам само кратък цитат от книгата-- 

,,неизменно се натъкваме на потискане на чувствата през детството. Според характеристиките на тези пациенти, те са неуморни работохолици, колебаят се да признаят, че се нуждаят от помощ, и винаги отричат, че изпитват болка – била тя физическа или от емоционалната сфера. Те проявяват тези свои качества доста преди началото на болестта. Чрез забележителната си любезност повечето (но не всички) болни от АЛС са си наложили един образ, чрез който отговарят на очакванията на външния свят, а и на самите себе си. За разлика от хората със спонтанни реакции, те са попаднали в капана на една роля, която им нанася вреди. Не уважават собствените си нужди, защото от най-ранна възраст са привикнали да се ощетяват за сметка на останалите. Заради ниското им самочувствие често се наблюдава нездрава склонност да се чувстват като част от друг човек.,,

С две думи, според мен се нуждаеш от работа с психотерапевт, но не насочена към оплакванията, които си описала, а към промяна на самооценката, любовта към себе си и отношението си към близките ти.Когато тази промяна се реализира, всичко ще си дойде на мястото. 

ПП - може,  когато прекратиш хормоните, настоящите ти оплаквания силно да намалеят, дори да изчезнат, но това не е толкова важно... промяната в характера, ще те защити в голяма степен от другото, по- страшното -това трябва да е голямата ти цел.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 4 часа, д-р Тодор Първанов каза:

,,Стискам зъби. От малка съм се научила да се справям сама с всичко. ,,

Ако бе моя пациентка, единственото върху което бих се съсредоточил, е да те науча, да не се справяш с всичко сама. Това желание, да се справяме сами, за да щадим другите или по друга някаква причина, е противоеволюционно и рано или късно води до огромни проблеми. Повярвай ми, понякога проблемите възникват на твоята възраст, понякога на 60 години, но няма, как това да не стане.Ние сме се превърнали от маймуни в хора благодарение на взаимопомощта и колективизма си.Без тях ще сме щели да си останем примати, поради което генетично ние вродено, когато имаме проблеми, било изхождащи от живота , било чисто емоционални, да си помагаме и справяме екипно.Ти не правиш това....няма как да си добре./ тук изобщо не отричам,че голямата част от оплакванията ти са породени от менопаузата в която си, но няма как да се чувстваш добре с този начин на мислене/ . 

Иска ми се да прочетеш една книга - ,,Когато тялото казва ,,не,, от Габор  Мате.В началото се говори повече за най-тежките и смъртоносни автоимунни заболявания но в нея се засяга и рака, както и този на гърдата. Психичният профил на хората с него е много близък на този с Латерална амниотична склероза -давам само кратък цитат от книгата-- 

,,неизменно се натъкваме на потискане на чувствата през детството. Според характеристиките на тези пациенти, те са неуморни работохолици, колебаят се да признаят, че се нуждаят от помощ, и винаги отричат, че изпитват болка – била тя физическа или от емоционалната сфера. Те проявяват тези свои качества доста преди началото на болестта. Чрез забележителната си любезност повечето (но не всички) болни от АЛС са си наложили един образ, чрез който отговарят на очакванията на външния свят, а и на самите себе си. За разлика от хората със спонтанни реакции, те са попаднали в капана на една роля, която им нанася вреди. Не уважават собствените си нужди, защото от най-ранна възраст са привикнали да се ощетяват за сметка на останалите. Заради ниското им самочувствие често се наблюдава нездрава склонност да се чувстват като част от друг човек.,,

С две думи, според мен се нуждаеш от работа с психотерапевт, но не насочена към оплакванията, които си описала, а към промяна на самооценката, любовта към себе си и отношението си към близките ти.Когато тази промяна се реализира, всичко ще си дойде на мястото. 

ПП - може,  когато прекратиш хормоните, настоящите ти оплаквания силно да намалеят, дори да изчезнат, но това не е толкова важно... промяната в характера, ще те защити в голяма степен от другото, по- страшното -това трябва да е голямата ти цел.

Много ви благодаря, доктор Първанов. Факт е, че имам проблем, със личността си. Търся как да се справя, но не попадам на терапевт, който да работи в тази посока. 

Ако можете да ми препоръчате такъв, ще съм ви благодарна. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Забелязвам, че темата се следи от много хора, поради което искам да приложа линк към към интервю, взето от един от авторитетите по отоневрология в България. Отоневрологът е специалист, който се занимава с болестите на вътрешното ухо, част от което е и вестибуларният апарат.  Целта ми е да дам още една гледна точка и да помогна. Цитатът показва, че тревожността понякога може да бъде и СЛЕДСТВИЕ от реален физиологичен проблем. Считам авторът за  обективен не само заради авторитета му, но и защото не е "кон с капаци" - признава ролята и на психотерапията, и на рехабилитацията, и на лекарствата, но и на реалния проблем. Личният ми опит в тази насока също е положителен.

"Тук ще отворя една скоба и ще кажа, че ние, отоневролозите, много често използваме психиатрични медикаменти, най-често това са антидепресанти. Защо? Защото вестибуларният апарат има директни връзки с онези структури в мозъка, които отговарят за тревожността и за депресията, т.е. при чието увреждане се появяват тревожност и депресии. Искам да отбележа, че огромна част от нашите пациенти се депресират или стават по-тревожни. Дори има научни проучвания, които доказват, че болните с онкологични и с автоимунни заболявания като лупус да речем, както и със сърдечни болести, не са толкова тревожни, колкото са нашите пациенти със световъртеж. Просто защото световъртежът е драма, която преживява пациентът. И второ, защото наистина има връзки между тези структури, поради което много често на нас ни се налага да използваме антидепресанти при лечението на световъртежа, както вече споменах. Това обхваща медикаментозната терапия."

Линк към цялото интервю. https://l.facebook.com/l.php?u=https%3A%2F%2Fipatient.xyz%2F2018%2F06%2F05%2F%D0%B4-%D1%80-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%B5%D0%B6%D1%8A%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%2F%3Ffbclid%3DIwAR2rGt5H5ch2t-wM9_nKvIr20CfHNy-cNrUM2aw28xilyZ7LujU3BkXllso&h=AT2GtypNQi7puulnbleygmPahUeSrOCO-d9OZxnv0OcDJHOHwOdAMsExCKEsvs4Q0-DRznReT_Zkp7NlMwEick1tTjJ6zAWS4rgpRdCEzSSjaW4vypADN55JASJ7CVzg2DQg3g

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×