Перманентна замаяност

[Eldi]

В 29.12.2021 г. at 23:58, Fonzie каза:

Здравей и от мен, преди 10тина години аз също катастрофирах не след дълго се появи и въпросният световъртеж за който ти говориш. Отначало беше поносимо, но след време стана перманентно... Стигна се до там че се подпирах по стените докато ходя. Имах моменти в които по цял ден лежах. Ходих на различни невролози и отоневролози във Плевен, София и Варна, имам направени 3 скенера и един ядрено магнитен резонанс. Изпил съм една аптека лекарства като почнеш от съдоразширяващи, различни видове транкивиланти, пил съм и деанксит и Ривотрил, ксанакс и много други в продължение на години.Бях много деен човек а изведнъж се превърнах в развалина.Няма да ти разказвам подорбно какво представляваха опитите ми да шофирам в такова състояние, чувствах се все едно се уча да ходя, Но МНОГО ВАЖНО точката подчертавам точката на пречупване беше когато просто реших да се изправя пред страха от припадане, защото тогава световъртежа и потъването ми бяха толкова усилени че породиха в мен страх от припадане. Отначало е много трудно дори хората постоянно ми казваха че се движа като пиян. Имах много силни кризи на световъртеж, но оставах там където съм дали в колата или мола все тая просто оставах там и се борех. Не след дълго пък може и да е било дълго не помня всичко започна да се нормализира, аа да и много важно тогава реших да спра всички лекарства изведнъж и ходех на психотерапия известно време. Сега се боря с други страхове но наистина от световъртежа няма и спомен. Съвета ми към теб е да спреш да ходиш на лекари защото там успокоение ще намериш но временно когато ти кажат че е на нервна почва ще се успокоиш, но при следващата по сериозна криза или разтрисане всичко ще започне отново и така въртележката ще се върти, вторият ми съвет е да не избягваш местата на които получаваш кризи, третият ми съвет е да намериш добър специалист и да го посещаваш по продължително време и най важното да усетиш че е твоят човек! 

Здравейте. За много години на всички, да сте живи и здрави и спокойни. В редовете които сте написали виждам себе си. Много ви благодаря, че ми давате кураж да мина през това. Днес, да ви кажа си мислех същото, да зарежда всички лекарства и да видя какво ще стане. Пия деанксит половинка сутрин, от който мисля, че няма никакъв смисъл, мента, глог, валериан и страшниче чай. Почнах да спортувам почти всеки ден, карам велоергометър вкъщи. Медитирам и чета книги за мисленето. Старая се да излизам до магазина и където се налага, но ми е много трудно да си призная. Спрях посещението при психолог. Много ме караше да се чувствам тъжна, да ровя в разни неща от миналото, които не зная колко отношение имат към днешния ми проблем, аз ставах по зле след всяко посещение. Ако ще ходя при някой, това ще бъде Георги Балджиев. Този човек има съвсем различен начин и поглед. Дава много практически съвети и наистина се чувствах добре когато съм го посещавала преди време. 

И да ви кажа бях няколко дни на село. Чувствах се прекрасно там. Забравих какво ми е и сякаш и симптомите изчезнаха. Прибрах се в София и нещата са си по старо му. Не зная какво да си мисля вече, но зная едно искам много да живея без страх. Благодаря още веднъж.