Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Усещанията на стрес наистина никога няма да изчезнат. Приеми, че ги имаш и какво от това? Няма да те убият. Аз когато преживея нещо стресиращо или ще ми се завие свят, или ще ми се ускори пулса или ще изпитам дереализация. Просто си казвам наум "Това са симптоми на стреса, това е нормално" и спирам да го мисля след 5 минути. Защото съм приел убеждението, че не може да ми навреди. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Колега Николов, прав си. Наистина досега не са ме убили и наистина няма да ме убият. Приемам че са и ще са там, но просто са ми много неприятни. Вместо да си се разхождаш спокойно ти се люлееш като пиян.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Включвам се с много радостна новина. Има ли фанфари в този форум? Ако има, нека започнат да тръбят следното, което ще обясня малко по-подробно, за да стане ясен резултатът. Радвам се, че ви има и благодаря на всички, че ми помагате /особено на терапевтите/.

Днес направих следния експеримент. През деня си бях вкъщи, където се чувствам ОК, но понеже обичам да се предизвиквам и го правя постоянно и навсякъде, реших вечерта да изляза. Излизането направих сам, този път с колата си, като за целта умишлено подбрах маршрут, по който винаги ме е страх. Маршрутът се състои в шофирането по автомагистрала, която продължава около 20 километра и от която не можеш да се върнеш. Това обикновено ме побърква от страх, понеже се чувствам в капан - няма отбивки и изходи в този участък, няма връщане обратно. За да слезеш от нея, просто трябва да минеш тези 20 километра, иначе няма друг начин - или караш и слизаш, или си оставаш там. Няма как да обърнеш. Обикновено там винаги получавам ПА.

Този път обаче, реших да приложа методите и тактиките, препоръчани на Диляна Колева. За целта, около 1-2 часа преди излизането започнах да прилагам стратегията с несъществуването на страха и избора да не го усещам/изпитвам повече. Седнах на дивана вкъщи и го реших наистина категорично - реших, че при това излизане, тази вечер, няма да изпитвам страх и/или световъртеж. Веднага ми се получи, понеже обикновено вкъщи съм най-смелият и недосегаем, но като изляза се "нааквам" от страх. Ето по-подробно какво направих - представих си ясно страха и световъртежа. Почувствах ги. След това просто реших, че ги няма, изчезнали са. Твърдо се убедих в това. След това си представих една железна врата /изплува в съзнанието ми от анимационните филми, които съм гледал като дете/. Представих си стаята ми вкъщи и мислено я разделих на две части. Поставих страха, световъртежа и напрежението в едната част, след което пуснах железната врата и те останаха там, зад нея. Спрях да ги чувствам, постоях малко вкъщи и реших, че вече е време да излизам. Слязох пред нас, запалих колата и тръгнах. Тук приложих втората стратегия на Диляна и на д-р Първанов - да мисля за всичко друго, но не и за страх и усещания. Започнах да мисля за колегите в работата си, за мазното, гладко, плавно и равномерно ускорение на колата, за лекотата с която върви тя, за дрехите, които ще облека за тичането утре, за кучето и други подобни неутрални теми. Съвсем неусетно стигнах въпросната магистрала. Продължих да поддържам състоянието на мислене за други неща, както и съзнателното неизпитване на страх, понеже той не съществува, не знам какво е и съм го заместил с друго. Качих се на магистралата, където обикновено веднага се паникьосвам, защото знам, че няма незабавен изход и връщане и обикновено в тези моменти се появяват физически симптоми, нахлуват автоматичните негативни мисли, повличат ме, аз се плаша още повече и всичко завършва с мощна ПА. Този път обаче аз продължих да поддържам избора да не изпитвам страх и продължих да си мисля за други неща. И за първи път минах този участък, тази магистрала, без никакъв страх и световъртеж. Изпитах единствено много лек и много приятен прилив на енергия, който бих искал да изпитвам всеки ден, понеже е хубав - подобно на едно отпускане, както и на хубавата емоция, която изпитваме когато пуснат хубава песен в дискотеката. Продължих да карам и за първи път реших и пуснах целия контрол. Случи се лесно, понеже нямах никакви страхове и симптоми, когато ги нямам, прилагам всичко с лекота. Понеже нямах световъртеж, не карах с 80 км/ч както обикновено, а със 130-140, което е истинско постижение, понеже като имам световъртеж пътят ми се люлее, лентите се мажат, чувствам се нестабилен и затова се влача като бабичка.

Минах тези 20 километра, слязох на магистралата и докато се прибера в нас, не изпитах никакво усещане. Сега съм вкъщи, адреналинът ми е висок, но от радост и вълнение и това не ми пречи.

Мисля, че изходът от моето състояние е просто да продължа да прилагам този подход преди всяка страхувана ситуация, докато отпадне необходимостта да планирам, прилагам или мисля каквото и да е.

Всички тук сте страхотни и много се радвам, че ми помагате. Специални поздрави и на Диляна. Мисля, че този пример/разказ е най-ясната индикация и оценка за работата на всички вас. Заради себе си и заради вас ще продължа да действам и никога няма да се откажа. Човешкият мозък е голяма работа.

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте. Знам, че сте заети, но трябва да призная ,че ми се искаше по някакъв начин да коментирате последния ми пост с победата, за да знам по правилния път ли вървя и ако е така, просто да продължа да правя същото. За момента признавам, че ми е много трудно да не мисля за всичко това, макар че знам, че именно мисленето и анализирането ръсят адреналин и поддържат целия процес. Но се надявам с повече тренировки и упорство да успея, но се нуждая от вашата насока.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, д-р Тодор Първанов каза:

Всичко е дадено вече.Няма какво да се добави.

Като техники, стратегии, методи и напътствия - да. Но аз питам дали моето изпълнение е правилно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Божеееее !!!!!!

Дали, нещата които правим в момента, са правилни или не са, никой не знае.Може да мислим, че са или едното или другото.Но, какво ние мислим за тях, няма никакво значение.

 

Критерия е само един, постигаме ли резултат, който сме запланували.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понеже темата се следи от доста хора, искам да споделя още една моя победа снощи. Може да окуражи други колеги-паникьори.

Реших да се предизвикам и да отида на дискотека. Това е голям скок, понеже е свързано с пътуване около 80 км. по магистралата с други хора в колата, невъзможност за моментално напускане и прибиране вкъщи, наличие на симптоми и т.н.

По време на пътуване дотам имах симптоми на повишена тревожност, с преобладаващо /както винаги/ замайване. В момента, в който слязохме от колата и се насочихме към клуба, усетих как езикът ми набъбна, челюстите ми се схванаха, страхът се усили, появи се леко сърцебиене, гадене и изтръпване на краката, световъртеж и лек позив за уриниране. Както вече е ясно, всичко това са симптоми на адреналина. Регистрирах започването на ПА. Това, което беше различно този път и ме направи победител беше, че пуснах контрола и не избрах и не допуснах да се появят мислите "какво ще правя сега", "ако стане по-зле", "ще се окажа безпомощен", "ще ме карат в Бърза помощ, но и там няма да могат да ми помогнат", "губя контрол, ще припадна, ще падна на земята". След започване на ПА си казах следното: "Това е просто адреналин и реално с нищо не е опасен и страшен, даже давай по-бързо да се изхабява, за да ми е спокойно после. Направих искрено и целенасочено усилие да влоша преживяването. Пожелах още страх и симптоми, допуснах, че мога да припадна и падна, позволих си го, дори го пожелах. Останах изцяло в преживяването, без никакво желание да го прекратявам. Успоредно с това, мислех и за други неща като например как ще си прекарам като вляза вътре, дали ще бъде хубава музиката и т.н. След около 4-5 минути всичко отмина и почувствах огромно облекчение и гордост. Самочувствието ми че съм се справил се вдигна до небето и бях много щастлив. След това, в самата дискотека имах тревожни симптоми, но те не бяха силни и самата мисъл, че допускам и позволявам да стане каквото и да било ги намаляваше чувствително. Нямаше никакъв страх, просто имаше неприятни физически адреналинови леки усещания - отново с водещо замайване.

 Освен това, забелязах и още нещо, по отношение на агорафобичния страх. В тази ситуация той също не се прояви, защото се оставих на случващото и нямах намерение да се прибирам веднага вкъщи на сигурно, където няма симптоми, понеже приемам и позволявам да се случи това, което е писано където и да е по света, включително и в дискотеката.

Каква ирония - чрез отказ от контрол, спечелих контрол.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, по същия начин като теб и аз правя всичко въпреки тези реакции от адреналина. От доста време насам се убедих че нито ще умра нито ще ми се случи нещо кофти. Получавал съм паник атаки къде ли не, с гадже, сам,сред много хора, на другия край на света и вкъщи. Мен лично не ме плаши това да ми е замаяно, да ми се гади и изобщо и няма смисъл да изброявам всички тези неща, защото също се убедих че може да са всякакви и дори съм се учудвал адреналина какви филми може да режисира в главата ми. Дори съм се смял понякога, било ми е забавно когато ми завърти някакъв невероятен абсурд.Единственото което не ме кефи в цялата работа е, че ми скапва настроението. Но пък в последно време някак съзнанието ми все едно се разтвори, започнах да приемам че всичко това е временно, че ще намеря начин да приема всичко това, да видя на какво иска да ме научи. Защото например атаките ме научиха да не ме мързи,  мозъка ми вече мисли за стойностни неща в правилната посока, взимам решения без много офлянкване и аз наистина съм благодарен че всичко това дойде. Усещам просто как градя себе си и това ми харесва. Знам твоята история, чел съм я. Според мен трябва да си вдъхнеш вяра, добре си се упътил да не спираш въпреки всичките реакции на тялото, в ключовите моменти поне за мен трябва да го оставиш просто да се случи, тогава за мен идва истинското разтоварване и самия урок от който наистина мога да науча нещо.

Редактирано от Svetlioo

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 7 часа, Svetlioo каза:

 Знам твоята история, чел съм я. Според мен трябва да си вдъхнеш вяра, добре си се упътил да не спираш въпреки всичките реакции на тялото, в ключовите моменти поне за мен трябва да го оставиш просто да се случи, тогава за мен идва истинското разтоварване и самия урок от който наистина мога да науча нещо.

Благодаря ти за подкрепата. Ще се радвам да споделиш как точно го оставяш да се случи - не мислиш за това докато е в разгара си, приемаш го, бориш се, надвиваш го, или....? Какво е отношението ти и реакцията към случващото се и симптомите?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Оставям го, с мислите че не е толкова страшно колкото изглежда, не му се противя. На думи е лесно, но докато прескоча бариерата да не му се противя и да го гледам в очите доста смелост изкарах.Искрено се надявям поне при теб като прескочиш тази бариера всичко да си дойде на мястото, защото при мен излезе още много работа. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искам и аз да се включа защото темата много се промени от началната перманентна замаяност (от физиологичен характер по мое скромно мнение) към ситуативна замаяност като следствие от тревожност и панически атаки. Не че умаловажавам състоянието на изпитващите замаяност пореди паническа атака, но според мен има и много други като мен които са постоянно замаяни на съвсем друга основа. Те също следят темата и търсят решение, но то е съвсем различно. Та за тези като мен които не намират никаква закономерност между ситуация и замайване, искам да споделя че след 40 дни на по-интензивен спорт (кардио..тоест висок пулс и сериозно задъхване) на чист въздух, замайването е доста отслабнало, а и фокусът върху него също се измества на по-заден план. Накратко спорта определено помага и ще се похваля ако доведе до пълно изцеление.  

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 57 минути, svetoslav_m каза:

Искам и аз да се включа защото темата много се промени от началната перманентна замаяност (от физиологичен характер по мое скромно мнение) към ситуативна замаяност като следствие от тревожност и панически атаки. Не че умаловажавам състоянието на изпитващите замаяност пореди паническа атака, но според мен има и много други като мен които са постоянно замаяни на съвсем друга основа. Те също следят темата и търсят решение, но то е съвсем различно. Та за тези като мен които не намират никаква закономерност между ситуация и замайване, искам да споделя че след 40 дни на по-интензивен спорт (кардио..тоест висок пулс и сериозно задъхване) на чист въздух, замайването е доста отслабнало, а и фокусът върху него също се измества на по-заден план. Накратко спорта определено помага и ще се похваля ако доведе до пълно изцеление.  

Светльо, тук има противоречие. Хем казваш, че твоето замайване не е продуцирано от тревожност и определени ситуации, хем в темата споменаваш, че те плаши. Беше споделил, че си прецакал колената и не тренираш, а сега споделяш, че 40 дни си практикувал интензивен спорт. И друго - ако проблемът ти не е психологичен, тогава защо замайването си влияе от спорт и медитация? Мога да гарантирам, че например при хора с шипове във врата не се влияе от никакво спортуване, понеже това няма отражение върху локалното притискане, провокирано от шипа.

Ако прочетеш по-внимателно мненията ми, ще видиш, че в тях има 2 основни хипотези, в следната последователност:

1. Реален физиологичен проблем/стимул - катастрофизираща мисловна реакция - страх и симптоми - страх от страха и симптомите - избягващо поведение

2. Негативни мисли - повишена тревожност - симптоми - катастрофизираща реакция на симптомите - усилване на тревожността - усилване на симптомите - ПА - страх от ПА.

Според мен ти попадаш в хипотеза номер 1. Приемаме, че имаш реален физиологичен проблем. Реакцията ти по отношение на него, която е - страх, отблъскване, мислене, неприемане, го поддържа и усилва. Т.е имаме сходни преживявания в определени ситуации.

И едно уточнение - моята замаяност не е само преди паническа атака, а почти постоянно, поради повишена обща тревожност и завишено производство на адреналин, което свива кръвоносните съдове в мозъка и предизвиква това усещане. Ако изпитвах замаяност само по време на паническа атака, щях да вдигам банкет, тъй като е 4-5 минути.

Редактирано от Човек_88

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Плаши ме замайването да, и вероятно така го задълбочавам наистина, но вярвам че има нещо физиологично в основата. Както и да е, едва ли ще разбера някога пък трябва да се живее някак и ако може без тревога ще е по-леко, прав си. Колкото до спорта, след като се контузих от тичане минах на плуване а сега съм на бързо ходене по стръмно 8км, така че не съм спирал над 40 дни. Това което каза за повишената тревожност като фон наистина влияе зле и тук трябва да се работи с психиката. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

До Човек_88

Човеко, пробвай следното: 

Пиша го като рецепта, рецептата която промени живота ми

1. Сутрин- спортуване 20 минути последвано от 20 минути медитация 

2. Вечер- спортуване 20 минути последвано от 20 минути медитация

Това е!!

*много е важно да спортуваш преди медитацията, така адреналинът ще е намалял и медитацията ще е успешна 

*медитацията е лесна, просто сядаш със затворени очи и започваш да броиш бавно от 1 до 10 при вдишване и 1 до 10 при издишване (само през носа) 

*ако се появят мисли при медитацията, просто ги отбелязваш и продължаваш да броиш 

не очаквай бързи резултати, изисква се време и постоянство 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Атанасчо, много полезен съвет, благодаря ти. Ще пробвам на всяка цена. Искам да те попитам нещо:

1. Спортуването сутрин и вечер какво да бъде - при теб какво е? Може ли да бъде лицеви опори, клякания, коремни преси?

2. Относно медитацията - вниманието ми през тези 20 минути да е ангажирано само с броенето, нали?

3.  Когато свикна с медитацията и изляза навън и имам реални симптоми, да влизам в медитация, за да ги избегна ли? В смисъл как да приложа медитацията в ежедневието, по отношение на състоянието ми? 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 3 часа, Човек_88 каза:

Атанасчо, много полезен съвет, благодаря ти. Ще пробвам на всяка цена. Искам да те попитам нещо:

1. Спортуването сутрин и вечер какво да бъде - при теб какво е? Може ли да бъде лицеви опори, клякания, коремни преси?

2. Относно медитацията - вниманието ми през тези 20 минути да е ангажирано само с броенето, нали?

3.  Когато свикна с медитацията и изляза навън и имам реални симптоми, да влизам в медитация, за да ги избегна ли? В смисъл как да приложа медитацията в ежедневието, по отношение на състоянието ми? 

 

Спортуването е каквото ти харесва на теб- лицеви опори, йога, тичане...

Медитацията- вниманието е ангажирано само с дишането и броенето, мисли ще има постоянно но когато се появят ти просто им “благодари” и върни вниманието обратно към броенето и дишането.

Може да започнеш успоредно с това и работа с терапевт. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пробвах, но се задъхвам ако броя чак до 10 при вдишване и до 10 при издишване. Може ли да се замени с броене до 3-4 или в краен случай до 5? Т.е започвам да вдишвам, броя от 1 до 5, след което започвам да издишвам и пак броя от 1 до 5 и т.н.?

Иначе има супер ефект, успях да я направя за около 3-4 минути и съм доволен, защото или не възникваха никакви мисли, или възникваха, но не носеха никакви последствия след себе си - т.е анализи, впрягане, раздуване, задълбаване, преосмисляне и т.н.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 13 часа, Човек_88 каза:

Пробвах, но се задъхвам ако броя чак до 10 при вдишване и до 10 при издишване. Може ли да се замени с броене до 3-4 или в краен случай до 5? Т.е започвам да вдишвам, броя от 1 до 5, след което започвам да издишвам и пак броя от 1 до 5 и т.н.?

Иначе има супер ефект, успях да я направя за около 3-4 минути и съм доволен, защото или не възникваха никакви мисли, или възникваха, но не носеха никакви последствия след себе си - т.е анализи, впрягане, раздуване, задълбаване, преосмисляне и т.н.

От начало дишането се прави със скорост/ броене , възможно най бавно и да издържиш тези 10 мин. . Ритъма  за няколко дена се установява , дали ще е 5 на 5 . Като потренираш седмица/месец , може да опиташ да намалиш скороста , например 6 на 6  . Правил съм го по 15 мин , като потдържам лек , недостиг на въздух . Обилното потене е добър признак , че си на границата на възможностите .

Защо намесвам дихателно упражнение в разговор за медитация . Защото дишането влияе моментално на психичното състояние .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек88, искам да бъда директен с теб защото отстрани не искаш да виждаш някой който е имал подобен проблем на твоя и няма решение, а той задълбава все повече и повече.

Според мен ти на теория си много добър - разбираш какво е стреса и адреналина - до тук е добре! Само, че не разбираш най-същественното това което подържа страхът и замайването е мисълта, че може да стане нещо от симптомите. Няма да стане - няма да припаднеш, просто приеми, че това е просто реакция на стреса и е нормално да я имаш понеже ти си се стресирал и тя ще си отиде още утре.  

Аз трябва да се чувствам стресиран! Но не съм. Ходя на работа, на лекции, тренирам бокс и отделно ходя на фитнес (нямам почивен ден). Отделно, гледам социално да се развличам. Да не кажа, че съм сменил 4-5 приятелки за 2 месеца (и ме беше яд че си губих времето с тях). Едната се върна при бившия си дето я биеше, няма какво да коментирам. Другата пък се отдръпна от мен, защото съм нямал време за планина (еми наистина нямах - но се оказа, че е с детско мислене). Третата пък не ми връщаше обажданията - цитирам "Зашото съм си л@йно във връзките". Но комент.

Стреса е нормална реакция на тялото/организма. Не заобикаляй проблема с медитация и спорт - и да ги правиш пак ще ти е замаяно защото мислиш че са панацея. Еми не са. Единствената панацея е да си промениш убеждението, че нещо ще стане.

Георги Балджиев, може да потвърди че тази година съм направил 100 промени в живота си, а тя даже не е свършила. Така пак се изпитва стрес.

Редактирано от M.Nickolov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Николов, оценявам желанието ти да помогнеш и ти благодаря за съвета, но за съжаление именно ти не си прочел/разбрал. Ако вникнеш внимателно в постовете ми, ще се убедиш сам, че една от визираните в тях хипотези е тази, при която контролирам нещата така, че не изпитвам страх, не мисля нищо, знам, че симптомите са от стрес и безобидни, но те фигурират, не ме плашат, но са ми неприятни и се чувствам като зомби и ми е физически зле, без реален страх от това.  Ако трябва да използвам аналогия, това е като да имам хрема и температура - знам, че са безобидни, но не са приятни и те карат да се чувстваш зле в момента. Макар че се провокират от различни неща, крайният резултат е еднакъв.

Давам ти и пресен пример - вчера шофирах по магистралата без никакъв страх, но с налично замайване, провокирано от безобидна стресова реакция на организма. Да, въпреки че няма да стане нищо и е стресова, ми беше лошо, неприятно и дори карах с не повече от 90-100км/ч, защото иначе се хващам, че кривя лентите и става опасно. Като влязох в града, където съм спокоен, всичко това изчезна и шофирах перфектно и с кеф. Давам този пример, за да разбереш, че въпреки моето знание за безобидността на тази физиологична реакция, в някои от случаите не ме е страх, но тя ми пречи - шофиране, ходене пеш /поради залитане/ и т.н.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

".. най-същественното това което подържа страхът и замайването е мисълта, че може да стане нещо от симптомите..." - това наистина е есенцията на всичко за което си говорим и много ми легна на сърце. Тоест решението е наистина да се повярва че нищо съществено няма да произлезне от адреналина и симпромите....няма да доведат до нищо ново, грандиозно, необратимо и смъртоносно.

В този ред на мисли аз до голяма степен приех че замайването няма да ескалира, нито прогресира, и с помощта на спорта вече нещата са много по-добре със замайването и то изобщо не ме притеснява. От години обаче имам проблеми със съня поради тревожността, породена от замайването. Сега не ме тревожи замайването, а това че не мога да заспя с часове. Не успея ли да заспя до 1 час започвам да мисля как да заспя и естествено прецаквам съня тотално и се налага да пия разни работи за сън и спокойствие. Моля дайте някакви съвети за заспиване и спокойствие в късните часове когато оставам сам с мислите си. Споделете ако сте имали такива проблеми и как сте се справили.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Николов, оценявам желанието ти да помогнеш и ти благодаря за съвета, но за съжаление именно ти не си прочел/разбрал. Ако вникнеш внимателно в постовете ми, ще се убедиш сам, че една от визираните в тях хипотези е тази, при която контролирам нещата така, че не изпитвам страх, не мисля нищо, знам, че симптомите са от стрес и безобидни, но те фигурират, не ме плашат, но са ми неприятни и се чувствам като зомби и ми е физически зле, без реален страх от това.  Ако трябва да използвам аналогия, това е като да имам хрема и температура - знам, че са безобидни, но не са приятни и те карат да се чувстваш зле в момента. Макар че се провокират от различни неща, крайният резултат е еднакъв.

Давам ти и пресен пример - вчера шофирах по магистралата без никакъв страх, но с налично замайване, провокирано от безобидна стресова реакция на организма. Да, въпреки че няма да стане нищо и е стресова, ми беше лошо, неприятно и дори карах с не повече от 90-100км/ч, защото иначе се хващам, че кривя лентите и става опасно. Като влязох в града, където съм спокоен, всичко това изчезна и шофирах перфектно и с кеф. Давам този пример, за да разбереш, че въпреки моето знание за безобидността на тази физиологична реакция, в някои от случаите не ме е страх, но тя ми пречи - шофиране, ходене пеш /поради залитане/ и т.н.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×