Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Съзнателно знаеш. Както казах и аз бях така, исках да разакарам симптомите защото ми бяха неприятни. Но самото фиксиране в тях ги държи. Не можеш да имаш симптоми без да има някаква мисъл преди тях, няма начин просто тя е несъзнателна. Приеми, че тези гадни усещания ще са твоя живот и така ще си бъдеш завинаги. Нямаш оправия. 

Разбира се, аз не съм психотерапевт но говоря от личен опит. А много от тях нямат личен опит. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като дете ме водиха да ми леят куршум .Често ставах през ноща . Казваха че било от страх . А аз го усещах , като непоносимо усещане в тялото ... Отшумя , напомняйки от време на време за себе си . Имаше период , бях забравил за това . Може би както е по учебник съм го натикал някъде дълбоко . Реших да проверя и го намерих , трудно . Стоеше си кротко със силата на маркер ----не почувствах почти нищо . От тогава  влизах няколко пъти в това усещане/спомен . От начало по трудно , после все по лесно . Пътя който намерих като дете го утвърдих и разширих . Все по  лесно ставаше за влизане и излизане от усещането . Начина  може да се разкаже , както  рецептите тук на терапевтите . Но си трябва търпение и работоспособност . Веднъж изпълнена успешно рецепта  , е само стъпчица за изграждане на нов навик . А да накараш тялото да те слуша си заслучават всякакви усилия .

Спомена е винаги с човека . И от човека зависи дали да го живее или изостави . Вече знам , че като се загледам по дълго в това усещане/спомен , става непоносимо . Той се ,,храни" с личното внимание и става все по ,,жив" .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 3 часа, M.Nickolov каза:
преди 3 часа, M.Nickolov каза:

Съзнателно знаеш. Както казах и аз бях така, исках да разакарам симптомите защото ми бяха неприятни. Но самото фиксиране в тях ги държи. Не можеш да имаш симптоми без да има някаква мисъл преди тях, няма начин просто тя е несъзнателна. Приеми, че тези гадни усещания ще са твоя живот и така ще си бъдеш завинаги. Нямаш оправия. 

Разбира се, аз не съм психотерапевт но говоря от личен опит. А много от тях нямат личен опит. 

 

За фиксирането си прав - държи ги. Затвореният кръг е пълен - фиксирането ги държи, понеже са неприятни и когато се чувстваш така, е трудно да не се фиксираш, като например през другото време си ОК. От друга страна, както спомена и д-р Първанов, има определени ситуации, в които мозъкът вече е бил и усещал същото много пъти и автоматично ги припознава като заплашителни, дори без да мислиш, и пуска адреналина. Но да не влизаме в анализи.

Понеже съм човек на действието - опитах да приема, че тези гадни усещания ще са моя живот и така ще бъда завинаги. Опитвах го цяла седмица, обаче резултатът не беше добър, тъй като от една страна когато аз знам, че ще съм така цял живот и знаейки го, съответно считам това за нормално и продължавам да ги "викам" /може би несъзнавано/ в определените ситуации, понеже знам, че ще съм така цял живот, т.е там, в тези ситуации, винаги ще ги изпитвам. Щом ще към така цял живот, значи винаги ще ги изпитвам в тези ситуации. От друга страна пък, самото знание че няма оправия и цял живот ще съм така, ме потиска и ме кара да се чувствам обречен, или пък да търся различни варианти и изходи. От трета страна пък съзнавам, че това не е някакъв хроничен физиологичен проблем /например да приемеш, че цял живот ще си инвалид/, а е нещо, върху което имаш контрол и е нещо твърде ситуативно, влияещо се от мислите и възприятията. 

За мен твоят личен опит е много ценен. Към днешна дата ти имаш ли ги? Доколкото разбирам ги имаш, но за разлика от мен, не ги анализираш, не ги гониш, не ги мислиш и раздуваш и съответно те са много по-редки, слаби поносими?

Понеже колкото и да искам не мога да се стърпя да не правя нищо, в момента практикувам две относително успешни стратегии и те са - медитативно присъствие в случващото се, изразяващо се в обективно наблюдение на случващото се, без неговото вярване и следване, без мислене и анализиране, просто само и единствено наблюдение. Това дава ефект, но вероятно защото не съм трениран, в реална плашеща ситуация не мога да стоя така и да не мисля повече от 1-2 минути, а и ако говоря с някой събеседник нямам необходимата концентрация в това състояние. Втората ми стратегия е да придам на световъртежа различно значение - т.е вместо да го окачествявам като нещо лошо, непоносимо, гадно и да искам да го разкарам, да го свързвам с нещо приятно, възбуждащо и т.н.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,Опитвах го цяла седмица,,,

 

Това се прави без прекъсване 24 седмици.Това говори статистиката, след това става приемането.

Справка ,,Хипотеза за щастието ,,  Джонатан Хайд

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 2 часа, д-р Тодор Първанов каза:

,,Опитвах го цяла седмица,,,

 

Това се прави без прекъсване 24 седмици.Това говори статистиката, след това става приемането.

Справка ,,Хипотеза за щастието ,,  Джонатан Хайд

Добре, докторе. Ще го правя 24 седмици, но нека уточним точно кое, защото аз съм изброил, че правя много неща. Вие визирате само и единствено приемането на факта, че винаги ще съм така, до живот, така ли? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре, действам, докторе. Спомням си, че в една от книгите бях чел, че дори човек да претърпи инцидент, което да го направи инвалид до живот, на психиката му й били необходими между 6 и 8 месеца, за да приеме това /преминавайки през съответните етапи/. Щом човек може да приеме такава чудовищна, свирепа и демонична съдба, защо пък аз да не мога да приема някакви си неприятни симптоми?

За тази една седмица, изпълнявайки задачата по приемане, се сблъсках с няколко интересни неща, които искам да споделя, за да дам отчетност за справянето си:

1. Очаквайки, че ще съм така до живот, аз автоматично "викам" тези усещания във всяка ситуация, понеже очаквам и приемам, че ще е така доживотно и те винаги ще са мои компаньони /не знам доколко полезно и правилно е това, но е логично да се случва, понеже нали приемам, че цял живот ще е така и няма оправия/

2. За момента това не дава положителен ефект /най-вероятно заради късия срок/, понеже аз ги очаквам и несъзнавано викам и приемам, те си идват, аз си ги понасям, зле си ми е и така

3. Не могат да ме изненадат - това е хубаво, понеже приемайки, че ще съм така винаги, няма какво да ме учуди и изненада

4. Усещам, че започвам да понамалявам с мисленето и анализите, понеже просто знам, че ще са там и това е, няма смисъл да ги анализирам и мисля. Това не ме успокоява и не ми помага, понеже ги изпитвам и ми е зле, но поне не ми ангажира ума с денонощно мислене по тази тема

5. Все още имам едно леко пораженско усещане, че един вид другите хора си излизат без тези усещания и се чувстват супер, а пък аз, макар и да съм ги приел, ще ги изпитвам цял живот и няма оправия

6. Спрял съм всякакви други стратегии и практикувам само това, което изброих - така ли трябва? Т.е само и единствено приемане, че ще съм така до живот и няма оправия и ще ги изпитвам винаги?

Редактирано от Човек_88

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек88, извинявай, но твърде много задълбаваш във всяко нещо, което ти каже някой. Премисляш и анализираш нещата по 100 пъти, задаваш още и още въпроси и точно това според мен те фиксира повече и повече и те държи в проблема ти. Просто приеми, че и да го мислиш и премисляш нищо няма да се промени. Излез, върши си работата, иди на кино, пий кафе с приятели, но без през това време да мислиш на заден фон "сега вие ли ми се свят", "ето навън съм, не треперя, бравоо" и всякакви други такива. Просто гледай филма, говори си с хората и прави само това. Знам, че е трудно, но с малко воля първите пъти и повечко постоянство  се получава. Не съм терапевт, специалист или лекар, но съм го пробвала и работи. 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек_88 чувствам се объркана от твоите постове. Оставам с впечатлението, че не справянето е важно за теб, а контакта, дискусията, да има за какво да се пише. Реакциите, които описваш са незначителни и ти много добре знаеш как да се справиш с тях.

От къде идва твоята потребност за внимание от възможно по-голям брой хора?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диляна, съжалявам, че се чувстваш така, както и че си решила, че по този начин привличам внимание. Това е твое мнение и ти имаш право на него. Щом си формирала тези изводи - твое право.

Понеже те са напълно погрешни, а темата се чете от наистина доста хора, аз ще изразя своето становище именно пред тези хора, за да не се получават грешни тълкувания, на база разни субективни усещания. 

Тук не става въпрос за никакво внимание, както се опитваш да вмениш. Доказателството за това е много просто - пробвам техники и методи, не дават резултат, съответно продължавам да търся, да опитвам и да пробвам. Ако имаше ефект и бях решил проблема, защо да се занимавам и да продължавам? Друго доказателство - имаш ли представа, че в реалния ми живот почти никой не знае за тези мои проблеми? Какво внимание тогава? Пред кого? Пред пишещите тук? Кои сте пишещите тук - повечето сте терапевти, от които не искам внимание, а помощ. Оценявам, че се опитвате да ми я предложите и от една страна заради уважение към вашите усилия, а от друга - заради амбицията да се справя, действам, опитвам и съобщавам резултатите. Когато нещо не дава резултат се заменя с друго, действа се, пробва се и така. Да, понякога общувам и с другите пишещи в темата, защото справянето при всеки е индивидуално и искам да получа варианти или да им дам такива, за да сме си от взаимна полза.

Понеже съм доста учуден от твоето мнение, нека разясня на четящите тук какво искаш да кажеш. Искаш да извъртиш нещата така, че аз печеля хистерично внимание, състрадание и някакво патологично утвърждаване, споделяйки тук. А знаеш ли защо това не е вярно? Защото когато се справих първия път, не бях посещавал подобни форуми над 4 години. Защо според теб това е било така? Отговорът е прост - тогава се появи д-р Първанов, предложи ми методи, които сработиха, симптомите ми изчезнаха, почувствах се супер и престанах. Посещението в такива форуми никога не ми е било приятно, но съм тук поради необходимост. Представям си как ако някой има диабет и членува във форум за диабетици, ще излезе мнение, че така търси внимание. Но в тези форуми той ще получи съвети за следене на изследвания, резултати, подкрепа от други, контакт с лекари и т.н. /образно казано/.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Честно казано, след последният ми пост, аз очаквах да пишеш не по-рано от 6 месеца и наистина съм изненадан,че продължаваш да го правиш.Няма смисъл от това писане. То нищо не показва на никого.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 1 час, Човек_88 каза:

Диляна, съжалявам, че се чувстваш така, както и че си решила, че по този начин привличам внимание. Това е твое мнение и ти имаш право на него. Щом си формирала тези изводи - твое право.

Понеже те са напълно погрешни, а темата се чете от наистина доста хора, аз ще изразя своето становище именно пред тези хора, за да не се получават грешни тълкувания, на база разни субективни усещания. 

.

Понеже съм доста учуден от твоето мнение, нека разясня на четящите тук какво искаш да кажеш. 

Да разбирам ли, че знаеш по-добре от мен, какво искам да кажа?

Ако е така да ти дам инфо за когнитивна мисловна грешка номер 5:

- Скачане към прибързани заключения: правите отрицателна интерпретация, макар че няма категорични факти, които убедително подкрепят заключението.

А. Четене на мисли: произволно заключение, че някой реагира отрицателно на вас, и не си прави труда да провери това.

Б. Грешката на ясновидеца: очаквате, че нещата ще се развият зле и сте убедени, че прогнозата ви е вече установен факт.

Помисли къде още се проявява тази мисловна грешка и как тя определя изборите ти. Мисля, че е в основата на доста голяма част от преживяването ти.

Подкрепям д-р Първанов, на този етап писането ти тук няма никакъв ефект и добавям, освен ангажиране на аудитория. И повярвай, знам какво казвам, дори и да не го разбираш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дори да не знам какво искаш да кажеш, знам как звучи и в каква насока повежда нещата и затова искам и вземам отношение.  Най-малкото защото е насочено пряко към моя случай. Когнитивните грешки и изкривявания съм ги описал и съотнесъл към себе си в същата тема, малко по-назад. Знам ги наизуст и не правя никакви отрицателни интерпретации. Елементарен прочит го показва.  Но да не продължавам, че току-виж и у теб съм открил поне 1-2 когнитивни изкривявания, проявени тук :) относно писането ми тук - замисляла ли си се, че в повечето подобни форуми имаме поставена тема, която нито включва техники и похвати, нито реален опит с тяхното експериментиране, нито осмеляване на пишещите вътре да се борят, нито обмяна на опит и сътрудничество. Дори при мен да няма ефект, може при някой друг четящ да има. Не ми се иска да проявяваме пророчество и категорично да го отхвърляме като вариант. Повечето такива теми свършват с препоръка за терапия или с обсъждане на лекарства. Аз давам реална обратна връзка - радвам се на успехите си, страдам от загубите, говоря искрено и честно. По мои скромни наблюдения, породени от общуване с много паникьори, повече от половината от тях не биха имали моята мотивация и смелост да дръзнат да се изправят срещу това. Казваш, че се ангажира аудитория - да, ангажира се с една от най-дългите, най-богатите и най-полезните теми за страха. Щом твърдиш, че знаеш какво казваш, а аз не го разбирам, защо не ми го преведеш, че да разбера? Аз мога да предположа, но пак ще съдържа когнитивна грешка. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 19 минути, Човек_88 каза:
  1. Цитат

     

     Щом твърдиш, че знаеш какво казваш, а аз не го разбирам, защо не ми го преведеш, че да разбера? 

Разбира се, правя го през притча.

Имало един млад и начетен младеж, който много искал да узнае колкото се може повече за това кой е и какъв е смисъла от неговия живот. Започнал да посещава най- различни школи, преминал през много обучения, разговарял с много учители, приложил много практики, но в него все оставало усещането, че има още нещо, което може да научи.

Така един ден, чул за далечен манастир на върха на една планина, в който живеел мъдър учител и се твърдяло, че той знае истини, които са никому неизвестни /учението чан/. Решил младежът и тръгнал към върха на тази планина. Дълго вървял, дни и нощи. Най- сетне стигнал. Влезнал в двора на огромния манастир и затърсил Учителя. Видял го да седи загледан в далечината и да пие чай. 

- Добър ден, учителю. Идвам от далеч, пътувах дълго, за да стигна до теб. Искам да се посветя на служене при теб и да науча всичко, което е възможно.

След това, без да спира младежът започнал да изброява всички школи, в които е бил, всички знания до които се е докоснал. Учителите, които познава, практиките, които е приложил......

Учителят го спрял и му казал.

- Достатъчно чух, седни сега да изпием един чай.

Изненадан от безразличието на учителя към неговата опитност, младежът седнал сконфузено.

Учителят взел топлият чайник и започнал да налива чай в чашата, която държал ученикът. В един момент, ученикът видял, че чашата се пълни, но учителят не спирал, когато чашата започнала да прелива, ученикът станал и викнал.

- Какво правиш, не виждаш ли, че чашата вече е пълна, защо продължаваш да наливаш?

Учителят казал:

- Виждам, а ти виждаш ли. Твоята чаша е препълнена, каквото и да сложа в нея, то няма да се задържи. Ти не можеш да го ползваш. Сега си върви. Когато си готов за знанието, ела с празната си чаша.  Също като тази чаша и ти си изпълнен с твоите собствени идеи и не възприемаш нищо. Как мога да ти предам учението чан, като не ми предлагаш празна чаша?


Човек_88, ние нямаме вече какво да ти кажем, ти знаеш твърде много. Сега е време да го използваш. Когато го употребиш и има място за новото, върни се.

 

Редактирано от Диляна Колева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диляна, притчата е супер, знам я и наистина части от нея са съотносими към мен. Но ако се замислиш, не ти ли се струва, че на практика излиза, че едва ли не аз не приемам нищо от даденото ми като помощ в тази тема? Аз не съм съгласен с това, защото давам отчет за експериментирането на всяка една техника и реално работя върху нея. Вярно, в доста къси срокове, но все пак опитвам и се старая. Ако не исках Вашата помощ и съвети, нямаше да пиша тук.

Понеже ти не обичаш дългите постове/анализи, си позволявам да ти задам един въпрос. Ако ти трябваше да ми кажеш нещо, което да бъде максимално кратко и да бъде ключът към моя изход, какво би било то? Без анализи, без обяснения, без диалози. Представи си, че говориш за моя казус с някой твой колега и той те попита: "Диляна, как мислиш, че това момче ще реши проблема си?"

Ще ми е интересно да отговориш.

Отговорът например може да изглежда така: "Като спре да мисли за проблема си. А ще спре да мисли като......................"

Не го приемай като някакъв изпит или тест, а като молба за мнение и полза за мен. За мен ще е ценно да го получа, резюмирано.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не го приемам като изпит или тест, защото това е изискване прикрито като провокация. 

За съжаление моят отговор, няма да се различава от този на горе дадените ти от другите колеги тук, няма да се оправиш и веднага ще ти кажа защо.

Симптомите, които описваш са много добре известни на всички нас, не е нещо уникално или извънредно. Но, тези симптоми ние ги разглеждаме като отклик на проблем, който стои на съвсем друго място. На всички нас ни е ясно къде е твоят реален проблем, но във форумен вариант или с писаници, нито ще се реши, нито ще ти стане ясно. Това е и причината да прилагаш какво ли не върху физическите усещания, а те да не отминават. Няма да стане. 

Ако трябва да ти го предам метафорично, то изглежда така.

Човек, който усеща болка в гърлото. Започва да търси начини да облекчи болката в гърлото, смуче бонбони, пие чай, гълта хапчета за гърло, пече се на слънце, прави гаргари и всичко, което някой му каже, но гърлото не минава. Изумен, човекът, започва да си мисли, че на гърлото му има нещо незнайно, което и лекарите не могат да разберат, започва да чете, да се самолекува, да прави практики, които другите вече са правили успешно. Но нищо не се получава, напротив става все по- зле или поне, не се подобрява. Докато един ден, решава че е време да се довери на лекаря, отива на уши, нос гърло и се оказва, че гърлото му е абсолютно здраво, но има развален зъб, който прави абцес и болката се усеща в гърлото.

Това е от мен. Наистина нямам какво друго да ти кажа. Хора, които са провеждали психотерапия успешно, знаят смисъла на това, което съм написала, защото са го усетили. Симптома е предупредителната лампа за житейски проблем. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 1 час, Диляна Колева каза:

Не го приемам като изпит или тест, защото това е изискване прикрито като провокация. 

На всички нас ни е ясно къде е твоят реален проблем, но във форумен вариант или с писаници, нито ще се реши, нито ще ти стане ясно. Това е и причината да прилагаш какво ли не върху физическите усещания, а те да не отминават. Няма да стане. 

 

Извън твоето възприятие държа да уточня, че това не е изискване, прикрито като провокация, а молба. Това съм вложил в написаното, освен ако ти самата не знаеш по-добре от мен какво съм искал да кажа. :)

И на практика какво излиза - че всеки знае моя проблем, но никой не ми го казва? Каква е пречката да бъде назован? Обърни внимание, че не казвам РЕШЕН. Казвам индивидуализиран. Например - физическите ти усещания няма да отминат, понеже имаш социална тревожност. Или натрапливости. Или хипохондрия. Те се дължат на липса на доверие в себе си и живота и невротичен свръхконтрол. Решението е /например/ да не вярваш на натрапливите мисли, да придобиеш самоувереност и да посетиш терапевт, с който да изградиш нужното отношение към случващото се. Защо да не се посочи този проблем, бил той и като "диагноза"?

Да, посланието е за друг проблем, чието отражение, параван и маска се явяват симптомите. Кой е той?

Иначе какво се получава - имаш проблем, знаем какъв е, но няма да ти го кажем и няма да се оправиш.

Редактирано от Човек_88

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прав сте, не са минали, но се появиха нови факти и обстоятелства, свързани с разговора ни с Диляна, по които реших да взема отношение. Особено по това, че симптомите били маска на дълбок /аналитичен/ житейски проблем, който всички знаят, но не и аз.

Приемането си го правя и ще продължавам да го правя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

След като утихна "ефира" реших да разкажа за моя личен прогрес със замайването и новите ми проблеми.

След месец и половина интензивно и ежедневно ходене в планината замайването ми е много по-леко и е в сферата на поносимото, с което може спокойно да се живее. Така че хора със замайване - длъжни сте да опитате това лечение!

След 3 години замайване обаче аз се превърнах в един постоянно тревожен човек в преждевременна криза на средната възраст (андропауза се нарича при мъжете разбрах на скоро) на 38 години. Постоянно съм тревожен и заспивам много много трудно, без реална причина и стрес в живота ми. Просто имам постоянното усещане за надвиснала смъртна опасност. 

Въпроса ми е - тази криза на възрастта как и за колко време отминава? Как може да си помогне човек да отмине по-бързо?

Благодаря!

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Работил съм с няколко прихолога. С един 1 година, а от 2 месеца с нов. Като цяло не се справям добре. Все си мислех че като премине основния дразнител със замайването, другото ще затихне бързо, но явно толкова време съм тренирал тревожност покрай замайването че сега може да отнеме месеци или години да се отуча от тази тревожност. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Замайването е връхче над характерова тревожност. Спорт, разходки, супер - нужни са. Но не е само до едната механика. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×