Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Предположенията - можем ли без тях?


Донка

Recommended Posts

Да живееш според нравствените закони, означава да работиш над своето духовно усъвършенстване.
Съгласен съм с теб Таня.

Но не съм съгласен,че някой ми дава тези знания - аз си ги взимам.

И не съм песимистично настроен :) .

Безпорно обаче ме дразни пасивността /самозатвореността/ на ЗНАЕЩИТЕ .

Вижте какво става - благодарение на тази пасивност на Православната ни църква нейното учение запада,ЗАБРАВЯ СЕ. АКТИВНИТЕ учения й взимат поклонниците.

Но учението на Дънов не е от тях.Неговите последователи са пасивни. И затова то няма да се разрастне - ще западне.

"Пазара" на духовните учения намалява,ограничава се.Според един френски интелектуалец във Франция едва 2% от хората сериозно вярвали в духовни учения.

Индия е определена от бизнеса за бъдещата "тъкачната работилница" на света - заедно с Китай и вероятно Виетнам. До 20-40г.Индия ще стане като Европа или Бразилия.

Тази философия - "Който иска сам ще дойде" е обречена.

"Ако не си вземеш нещо - няма кой да ти го даде" Илия Павлов

С тази негова философия той направи една фирма от европейски мащаб. С АКТИВНОСТ. Даваше хляб на около 40 - 45 000 души - и по време на най-голяма безработица. Отделно имаше маса фирми подизпълнителки - на които също плащаше.

България е една от страните,в която изключително голям процент от жителите притежават недвижима собственост - комунизма го направи С АКТИВНОСТ. Такъв процент в западния свят е рядкост.

Искам да кажа - във всяко нещо има и хубаво и лошо.Нищо не е идеално. Но идеалното трябва да ни бъде хоризонта-към който вървим пък докъдето стигнем.

И съм напълно съгласен със заключениято на В.Петров ,че

За България от последните десетилетия високо озарените интелектуално хора, истинските духовни водачи, творците на истинска висша култура, или ефикасните но несебични политици се изчисляват само на няколко десетки.

Без тяхната поява у нас не е възможен истински прогрес на обществото.

Точно за това говоря - на зле отиват нещата- и ако не ги вземем в СВОИ РЪЦЕ нищо няма да спре хода надолу. АКТИВНОСТ ТРЯБВА - тя е изхода.

Аз съм адвокат/ граждански,търговски дела/. Едно дело не се подарява -то се печели с борба.

Дело се печели от адвокат с активност и сърцатост.И аз печеля.

А тук всички са някак пасивни,малодушни.ГУБЕЩИ. И проблема не е,че те ще загубят ,проблема е че тези учения ще изпаднат в забрава. Защото

Знаещите не ги защитават - не защитават това,в което вярват.

И затова ми става жал и за ученията,и за хората дали живота си за тях.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 124
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

АКТИВНИТЕ учения й взимат поклонниците.

Но учението на Дънов не е от тях.Неговите последователи са пасивни. И затова то няма да се разрастне - ще западне.

Ето това вече си е чисто предположение. :D

Точно в този форум на свободния избор и уважаването на мненията и истините на всички... май няма нужда да си напомняме какво причиняват на "поклонниците" си АКТИВНИТЕ учения и как техните усилия постепенно ги превръщат в "камикадзе".

Да, учението на Дънов - ние го наричаме Учителя, слава богу не е от тях. На учението, което споделяме ние, не му са нужни тълпи от поклонници, а хора със свободна и безусловна любов, избор и воля. Не съм последовател и нямам нужда от водач - Бог ми е напълно достатъчен. И като не се афишираме и броим, това никак не значи че сме малко и сме безлични. :) Около мен съм усетила и усещам и съзирам ежедневно стотици хора, като себе си - някои дори не знаят името на Учителя.... И знаете ли кои от тях носят най-чиста безусловна Любов и естествена мъдрост - най-малките. :angel:

Линк към коментар
Share on other sites

"тук всички са някак пасивни,малодушни.ГУБЕЩИ. И проблема не е,че те ще загубят ,проблема е че тези учения ще изпаднат в забрава. Защото

Знаещите не ги защитават - не защитават това,в което вярват.

И затова ми става жал и за ученията,и за хората дали живота си за тях."

Е, и на мен ми е жал за невежите хора :)

активността е добра когато е на място.

туморните клетки се размножават активно разрушително за организма.

~ Империята на Йосиф Сталин.

организирана, дисциплинирана, гибелна за земята.

това същество разви голяма активност, масово изби или прати в лагери дори потенциалните конкуренти, разруши 1200 църкви само за година, обезглави интелигенцията, армията, културата, натика населението в градовете, мобилизира и разви промишлеността да милитаризира страната, превърна повечето население в нещо като активни роботи.

Или да вземем за пример изключителната размножителна активност на някои народи и етнически групи.

Така че безумната активност си е глупост, сори.

Линк към коментар
Share on other sites

И знаете ли кои от тях носят най-чиста безусловна Любов и естествена мъдрост - най-малките.

Очевидно по тази логика колкото по-разумен и знаещ става човек толкова по-далечна му е любовта,и толкова повече се отдалечава от съвършенството, пълнотата,от ученията за любовта - както искате го наречете.

Аз го казах с други думи - "смислените" учения губят последователи.

В мъничка България в момента самите ние си зарязахме болшинството църкви и те са в окаяно състояние,и без постоянни църковни служители в тях.

И самите ние се натикахме доброволно в градовете,и икономиката я няма въобще, и армията,а интелигенцията и културата избягаха сами навън.И множеството от нас се превърна в "активни роботи" от необходимостта да работи по 10-12ч. дневно за да може да оцелее и да създаде някакъв приличен статус на децата си..И всичко това за 10-15г. А Сталин е мъртъв от 50 години. Сега кой ще е "злият гений" - Иван Костов ли, американския президент ли !?!?!?!?

Все едно - нещата са такива в момента /нали В.Петров? / и трябва да се поправят - как мислиш? :)

Да не забравяме и че всяко сега признато учение е било ново някога и активността на християните /примерно/ е била считана за онова време за "безумна активност". И благодарение на тази безумна активност на първите християни, то е и оцеляло,и развило се.

Въобще какво значи "безумна активност" когато защитаваш своите идеали,и в случая тези идеали безспорно са чисти,правилни.

По-скоро пасивността е БЕЗУМНА.И говори за неверие и/или страхливост.

Тази пасивност си е чиста проба действие на "камикадзе" срещу своите,и срещу себе си.

Но аз бих искал да бъда разбран правилно - никой не карам да се бие /в буквалния смисъл на израза/.

Ние трябва да стигнем ДО СЪРЦАТА на хората работещи здраво по 10-12ч. дневно.

Трябва да се научим да им разясняваме ЛЮБОВТА на езика,който те владеят.

Казват,че е имало един моряк,който "превеждал" на обикновените руснаци думите на Ленин.Явно успешно.

Ние трябва да сме този моряк.Защото в момента точно това липсва - комуникация между ученията и човека - било той продавач на банички или финансов или властови "БОС".

Линк към коментар
Share on other sites

Но учението на Дънов не е от тях.Неговите последователи са пасивни. И затова то няма да се разрастне - ще западне.
В Учението на Б. Дуно има духовни вериги. Те не са демонстрация, те не са показност. Те са нещо скрито, видимо само за виждащите. Те могат да се усетят, разберат когато се достигне нужната честота.

Но аз бих искал да бъда разбран правилно - никой не карам да се бие /в буквалния смисъл на израза/.

Ние трябва да стигнем ДО СЪРЦАТА на хората работещи здраво по 10-12ч. дневно.

Трябва да се научим да им разясняваме ЛЮБОВТА на езика,който те владеят.

За това съм съгласна. Но, който има очи вижда, който има уши, чува. Има достатъчно информация. Това е личен избор. :yinyang:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Можем ли без предположения?

Лично аз си мисля че "не". Обратното би означавало, че всичко ни е известно. Остава ни само да се научим да изграждаме нашите предположения правилно и разбира се да не се обвързваме на 100 % с тях, докато не ги подложим на обстойна проверка. Всъщност проблема не са предположенията, а това че много често ги приемаме за верни. Правим предположение и действаме така сякаш това, което сме допуснали не е предположение, а самата истина. За едно добро предположение, на човек са му нужни познания за законите и принципите действащи в света. Опитът и интуицията от своя страна помагат да се приложи теорията във всяка една специфична ситуация. Според мене хората които правят точни предположения винаги са наблюдателни.

Линк към коментар
Share on other sites

Можем ли без предположения?

Лично аз си мисля че "не". Обратното би означавало, че всичко ни е известно. Остава ни само да се научим да изграждаме нашите предположения правилно и разбира се да не се обвързваме на 100 % с тях, докато не ги подложим на обстойна проверка. Всъщност проблема не са предположенията, а това че много често ги приемаме за верни. Правим предположение и действаме така сякаш това, което сме допуснали не е предположение, а самата истина. За едно добро предположение, на човек са му нужни познания за законите и принципите действащи в света. Опитът и интуицията от своя страна помагат да се приложи теорията във всяка една специфична ситуация. Според мене хората които правят точни предположения винаги са наблюдателни.

Точно, много съгласна на 110% :thumbsup: Само да добавя, че човек прави точни предположения в области, в които е силен и обикновено погрешни в области, където малко знае. Например аз мога точно да отгатна бъдещите действия на даден човек по неговите думи или дори само по неговия поглед. Обаче, ако се счупи нещо по колата, каквото и да предполагам, се оказва грешно.

Линк към коментар
Share on other sites

Според мене хората които правят точни предположения винаги са наблюдателни.

Според мен, колкото по-наблюдателен е човек, толкова по-малко и рядко има нужда и прави предположения... Вниманието дава силата и любовта да приемем себе си и света около себе си такива каквито сме и да бъдем непредсказуеми - т.е. свободни. Областта, в която не се и сещам да правя предположения, е точно моята най-силна страна - професията ми. Интуицията, вниманието, опитът и умението да се "подстройвам" към децата и учениците ми осигуряват естественото общуване с тях. Всяко предположение в моята професия слага стена между мен и детето....

Усетя ли, че правя предположения за света и хората около себе си, вече знам, че съм приспала сетивата и вниманието си и съм станала пленница на преположенията си, опитвам се да пленя в тях и колкото е възможно по-голям кръг около себе си....

Предположенията всъщност са проекцията на моето мислене и емоции върху света около мен - те ми служат да опознавам себе си само.

Имаше време, когато и аз си мислех, че мога да отгатвам хората и събитията с предположенията си. Доста късно, но все пак осъзнах, че всъщност така ги предизвиквам. Ако, например предположа, че някой ще ми създаде неприятности, аз програмирам подсъзнанието си с това предположение и то старателно настройва моето поведение и изражение, жестове, цялостно присъствие така, че да предизвикам сбъдването на предположението.

Предположението често ни слага филтър, който пропуска само информацията, която го потвърждава, и слага останалата в "сляпото петно". То влияе силно върху процесите на генерализация, изграждането на смисловите мрежи и абстрактните връзки между събраните опитности.

Лесно ли се отказвате от предположенията си, ако те не се потвърждават от опитностите? Какво усещате, когато предположенията ви не се потвърдят?

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Отдавна наблюдавам и себе си и хората около мен и все по-често си задавам въпроса:

Каква роля играят предположенията в живота ни? Дали те са необходим механизъм в адаптацията ни? Доколко и докога?

Дали са "стената", която сами строим помежду си или са "нишката", която ни свързва?

Дали са предпоставка за успеха ни в бъдеще или са илюзията, която ни вкарва в капана на раздразнението и осъждането?

:hmmmmm:

Много общо казано. <_<

То ако беше всичко ясно живота щеше да е песен.

Линк към коментар
Share on other sites

А на мен ми се струва, че въпросите на Донка са съвсем резонни.

Предположенията УЖ ни помагат да се ориентираме по-лесно и бързо в живота - било то спрямо обстоятелства, било спрямо хора ... но на практика точно тези предположения ни носят най-големите заблуди и на практика дезориентация. Защото много често нещата не са такива, каквито са ни изглеждали, на каквито са ни заприличали, по-точно на каквито ние сме ги оприличили. Ако се вгледаме внимателно и без предубеждения, се оказва, че действителността е доста по-различна от това, което ни се е струвало от начало.

Всичко около нас е многопластово и предположенията най-често способстват да се плъзгаме по повърхността на нещата или обратно "да търсим под вола теле"....

За съжаление цялата ни култура - възпитанието, обучението в училищата, науката дори и т.н. ни карат да живеем и разсъждаваме на базата на предположения. Почти всяка научна теория се изгражда по този именно начин: "Да допуснем това и това." и след това започват да се търсят под дърво и камък доказателства; понякога намереното води и до опровержение на теорията. Но следващата, която ще я замести, се прави по същия начин. И най-интересното за мен е, че това се счита от хората за много научно.

Моето мнение е, че по този начин може и да се достигне до определени знания, но определено това не е най-прекият път; а за достигане на мъдрост и дума не може да става.

Линк към коментар
Share on other sites

Може би съпоставката между предположението и допускането ще се окаже от полза. При двете като че ли посоката е срещуположна, но имат и някои общи черти.

Линк към коментар
Share on other sites

Не мисля,че има толкова мъдър човек и да живве без преположения т.е .всичко да му е ясно.

Освен ако не живее и мисли в точно определени параметри... което не мисля че е правилно. :rolleyes:

Можеби трябва да се стремим към по-малко предположения и да сеа ни вполза след изясняването им

за знаене, а не за объркване. :)

Редактирано от bee_bg
Линк към коментар
Share on other sites

А на мен ми се струва, че предположения са склонни да правят точно хората, които искат и/или имат претенции всичко да е ясно.

Когато НЕ правя предположения, аз съм приела, че не мога да искам яснота и не мога да претендирам, че ми е ясно. Дори когато наблюдавам внимателно ситуацията и поведението на хората и своето състояние, на мен пак не ми е ясно и осъзнавам, че виждам и усещам само една или няколко от възможните гледни точки...

Предположението ми се струва като да осветя с фенерче предмета и по сянката, която хвърля да ми стане ясно какво е това.

Станимир! :thumbsup:

Много сполучливо разграничение според мен! Допускането е обратното на предположението - то признава неяснотата, докато предположението - обратно - предявява претенции върху нея.

Линк към коментар
Share on other sites

Много сполучливо разграничение според мен! Допускането е обратното на предположението - то признава неяснотата, докато предположението - обратно - предявява претенции върху нея.

И аз съм съгласен с това разграничениес уговорката,че

НЕ предположението или каквато там дума е подходяща за тази мисловна дейност

предевява претенция спрямо неяснотата ,а самия човек. :D

Линк към коментар
Share on other sites

Не мисля,че има толкова мъдър човек и да живве без преположения т.е .всичко да му е ясно.

Освен ако не живее и мисли в точно определени параметри... което не мисля че е правилно. :rolleyes:

Можеби трябва да се стремим към по-малко предположения и да сеа ни вполза след изясняването им

за знаене, а не за объркване. :)

Аз пък мисля, че предположенията всеки човек ги прави и в много случаи ги прави несъзнателно. Просто защото човек е мислещо същество. Когато попадне в дадена непозната за него ситуация, той анализира обстановката и си прави предположения, допускания, както искате ги наречете. Аз лично не улавям разлика между предположение и допускане. За мене са синоними.

Исках да кажа, че ние искаме или не , си правим някакви предположения, а дали са верни или грешни, зависи от нашата подготовка, от натрупан житейски опит, знания и т.н.

Линк към коментар
Share on other sites

... а дали са верни или грешни, зависи от нашата подготовка, от натрупан житейски опит, знания и т.н.

И аз съм на същото мнение.

Мисля(предполагам) :rolleyes: че авторката на темата е имала в предвид, че човек прави предположения от незнание или

при непроверени случаи с идеята да се поставят(предложат) за чиста монета . Аз не мисля че идеята човек да не се съмнява вообще и да не е търсач е правилна , неправилно е нещо да се твърди за истина което е само предположение и не е проверено...

все пак това може да се окаже като стимул за мислене и т.н.

Линк към коментар
Share on other sites

Важно е в нас да има една гъвкавост. Но хората като че ли трудно отхвърлят или променят предположенията си, когато последните са погрешни или непълни. Всъщност едва ли могат да се срещнат напълно погрешни предположения, както и такива които да са напълно изчерпателни по отношение на действителността. От погрешните предположения можем да се учим, най-вече като не ги отричаме изцяло, а като открием частичката истина в тях. Предположенията са базирани на това което ние виждаме (знаем). Значи ние не можем да ги отричаме напълно, но не трябва да забравяме, че това което виждаме далеч не е всичко. Гъвкавото съзнание, т.е. това което не слугува на догми е условие и за гъвкавостта на предположенията ни. Наблюдателността ще ни помогне да проследим доколко предположенията ни се покриват с реалността. Догматиците виждат единствено догмите си.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 8 months later...

Здравейте непознати приятели.

Тази тема,привлече вниманието ми,защото преди време въпросът за правенето на предположения и как те влияят на живота ми се изправи пред мен неочаквано и нетърсено.Просто бях в ситуация ,в която правех предположения и действувах според тях,тъй като исках ,но не знаех как да постъпя,а житейският урок ,който едва наскоро разчетох ,тъкмо беше започнал.

Виждам,че един от писалите в темата още през 2006 година е попаднал като мен на Дон Мигел и книгата му "Четирите споразумения".Древна толтекска мъдрост.И аз попаднах случайно и се заех да я усвоявам ,чрез постоянство и повторение ,докато я разбера ,както се казва на клетъчно ниво.Стана ми втора природа и с днешна дата се въздържам да правя предположения.Просто се старая да общувам максимално ясно и да си поставям въпросите.

Би ми било интересно да разбера дали при някой ,от вече споделилите мнение тук, има промяна в отношението към този въпрос или пък нова убеденост във вече казаното.

Редактирано от Klaudia
Линк към коментар
Share on other sites

Предполагам :) че напълно просветлените хора нямат нужда от предположения. Иначе ми допада стремежът (който си е и малко а ла дзен) да виждаме нещата ясно, вместо да ги предполагаме. Но не виждам как ще се мине във всекидневието и без постоянно божие самосъзнание изобщо без предположения - в това отношение съм съгласен със Станимир. Защото даже и човек да си мисли, че може да мине без тях, предположенията вече предхождат (полу)подсъзнателно всеки негов избор. Например, ако човек без предположения отиде на пазара и вземе каквото вму попадне, без да го гледа, пипа и помирисва, то или ще е взел най-доброто, защото е 100%-ов ясновидец, или най-вероятно ще е обрал боклуците на търговците... ако пък не е първото, нито второто, той все пак е предположил въз основа на някои критерии - и доколкото те са основателни, може и да е избрал почти най-доброто. Разбира се, той може и да сбърка, но все пак... чувството ни за настоящ реализъм е добре да се запази, дори и когато разглеждаме по-високите перспективи на съзнанието! ;)

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Предполагам :) че напълно просветлените хора нямат нужда от предположения. Иначе ми допада стремежът (който си е и малко а ла дзен) да виждаме нещата ясно, вместо да ги предполагаме. Но не виждам как ще се мине във всекидневието и без постоянно божие самосъзнание изобщо без предположения - в това отношение съм съгласен със Станимир. Защото даже и човек да си мисли, че може да мине без тях, предположенията вече предхождат (полу)подсъзнателно всеки негов избор. Например, ако човек без предположения отиде на пазара и вземе каквото вму попадне, без да го гледа, пипа и помирисва, то или ще е взел най-доброто, защото е 100%-ов ясновидец, или най-вероятно ще е обрал боклуците на търговците... ако пък не е първото, нито второто, той все пак е предположил въз основа на някои критерии - и доколкото те са основателни, може и да е избрал почти най-доброто. Разбира се, той може и да сбърка, но все пак... чувството ни за настоящ реализъм е добре да се запази, дори и когато разглеждаме по-високите перспективи на съзнанието! ;)

Добромир,защо трябва да усложняваме нещата.Тук сме в тема за общуването и човешките отношения.И аз изхождах от това пишейки поста си.

Моят пример за илюстрация е следният:

В службата се натъкваш на да речем,враждебно отношение от страна на колега или нека да е и шеф.

Аз ,преди време ,когато правех предположения ,постъпвах така .Мислех ,превъртах си ситуацията,наблюдавах я във времето,правех си мои изводи на база на моите предположения.Питах се защо човекът постъпва така с мене и т.н.Всичко това ми отнемаше време и енргия и понеже аз бях обекта на това отношение и съответно аз бях тази,която прави предположения изпадах чисто емоционално в плен на моите си предположения и не винаги съм се чувствувала комфортно.Даже съм страдала.

Сега ,като се въздържам да правя предположения,а се старая да общувам ясно ,аз или се изяснявам без отлагане с разговор или променям отношението си към ситуацията.

Къде е тук идеализма?Споделям личния си опит в онази му част,която е дала добър плод при мен.

А знаеш ли когато си купувам плодове,аз просто се разхождам на пазара,харесвам си ги,не правя никакви предположения ,но ми е важно излъчването на човека,който ми ги продава.

С извинение,че ще удължа поста си искам да ти споделя една история.

Беше през лятото.Аз почивам в Ахтопол.Рано сутринта съм направила разходката си край морето и отивам на пазара за плодове.Много е рано и почти няма хора.Виждам на една единствена маса смокини.Невероятни смокини.И само на тази маса.Продавачите са младо семейство с дете.Не са местни.Поръчвам и докато изчаквам да ми ги претеглят ,към масата се приближават други курортисти,мъж и жена,които са купували преди мен нещо и се връщат ,защото според тях продавачът ги е ощетил.Макар,че си търсеха нарушеното право ,хората бяха възпитани и любезни.Продавачът обаче реагира агресивно.Разкрещя се и ги обиди,а после им върна парите.Хората си тръгнаха смутени.Тогава мъжът наруга жена си,която притеснена от моето присъствие замълча.Заради извинението и тъгата в очите на тази млада жена все пак купих смокините,но не ми бяха вкусни.А това си бяха най-добрите (100%) смокини,не само в този ден,а през цялото лято.Любим плод.Познавач съм.

Бях забравила тази случка,но ти я извика с поста си.

Поздрави и хубава седмица на всички.

Редактирано от Klaudia
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Уф..тези предположения... много наболяла тема са ми :)

Това е нещо, което правя за всчки хора около мен... опитвам се да предположа какво мислят, защо правят разни неща и тн.

А от това само ме заболява главата :) 

В смисъл...вместо да се чудя дали дадено момиче ме харесва по начина, по който аз нея..и да правя предположения на действията й на всеки 10 секунди...е по-лесно да отида и да и кажа как стоя нещата при мен. Нейната глава не трябва да ме интерсува :)

+ че колкото по-малко предположения взимаме за верни е толкова по-добре.

Очудващо е колко много грешим при предположенията си :) 

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...