Донка Добавено Септември 30, 2006 Доклад Share Добавено Септември 30, 2006 Отдавна наблюдавам и себе си и хората около мен и все по-често си задавам въпроса: Каква роля играят предположенията в живота ни? Дали те са необходим механизъм в адаптацията ни? Доколко и докога? Дали са "стената", която сами строим помежду си или са "нишката", която ни свързва? Дали са предпоставка за успеха ни в бъдеще или са илюзията, която ни вкарва в капана на раздразнението и осъждането? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Октомври 1, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2006 Отдавна наблюдавам и себе си и хората около мен и все по-често си задавам въпроса: Каква роля играят предположенията в живота ни? Дали са "стената", която сами строим помежду си или са "нишката", която ни свързва? Дали са предпоставка за успеха ни в бъдеще или са илюзията, която ни вкарва в капана на раздразнението и осъждането? Много зависи от самите предположения, ако те наистина са изпълнени със съмнения или противоречия и страхове-тогава са една стена и нещо което наистина ни пречи, а както казваш ти градим сами...и в повечето случаи ще се окажат илюзията, която ни вкарва в капана на раздразнението и осъждането? а защо??? Ако пък са позитивни тогава наистина могат да бъдат една нишка която ни свързва и ни развива в много аспекти а са и сериозна предпоставка за наши бъдещи успехи, защото правейки нещо ако ние предполагаме, че това ще ни доведе до добър край- е дори и силата на мисълта и съзнанието ни ще работят в тази насока Обаче колкото и да го мислим те са си неизменна част от начина на мислене на повечето хора...кой няма предположения,...за това е по добре да са от онези благите и позитивните, а не от онези които ни объркват Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Октомври 1, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2006 Обаче колкото и да го мислим те са си неизменна част от начина на мислене на повечето хора...кой няма предположения,...за това е по добре да са от онези благите и позитивните, а не от онези които ни объркват Много точно! Интересно е също, как човек уж се опитва да не гледа у грешките на другия, но за съжаление погледа му е отправен доста често там. Някои страдат и от професионални изкривявания. А защо да не погледнеш грешката у другарчето до теб, нали ти е приятел, грешно ли е да се опиташ да му помогнеш? Красива е изявата на любовта и добротата! Че още не сме узрели, за да знаем как да помогнем безболезнено - това е факт и ние продължаваме да грешим в опитите си. Но това значи ли да подтиснем това наше желание за доброта и любов? Желанието за помощ не е грешно. Понякога е грешен начина по който се опитваш да направиш това. Какво пък, нали от грешките се учим!? Ние грешим, а грешките са градивни. И ако щете ги наричайте грешки или опитностти - все тя. Просто думи - средство за обличане на чувства и мисли. Приятен неделен ден, приятели! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 1, 2006 Автор Доклад Share Добавено Октомври 1, 2006 А защо да не погледнеш грешката у другарчето до теб, нали ти е приятел, грешно ли е да се опиташ да му помогнеш? Добре. Предлагам следния казус (истина е). Момиче на 20 години е влезло с максимални балове в 2 висши учебни заведения и избира едното. Започва следване с интерес и желание, но след няколко месеца постепенно "узрява", че това не е мястото, на което е щастлива и не с това иска да се занимава. Решава да прекъсне и да замине за Германия и живее при млад мъж, с който се е запознала наскоро по Интернет и са се виждали 2 пъти. Там работи една година и решава, че няма смисъл да учи висше защото иска да се занимава с козметика, парфюмерия, грим.... Иска да спечели пари и да си отвори салон.. Казва, че вече една година са много щастливи и се разбират с приятеля си, а това е любимото и занимание. Майката на момичето я подкрепя и се радва, че дъщеря и търси себе си и щастието си. Одобрява всяко решение на детето си, не спори с нея, оставя я да си нарежда сама живота си и сама да си отговаря и носи последствията от евентуални грешки. Бащата смята, че момичето допуска груби грешки и разбива живота си, обвинява майката, че си гледа своето спокойствие и кеф и не помага на детето си да осъзнае и поправи грешките си. Оказва натиск върху момичето да се върне, да завърши образованието си и да намери по-престижна работа. Смята, че връзката с момчето е съмнителна... Желанието за помощ не е грешно. Понякога е грешен начина по който се опитваш да направиш това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Октомври 1, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2006 (edited) И двамата родители искат най-доброто за детето си. И двамата го Обичат! Но разбират любовта различно, защото са различни хора и на различно ниво от пътя. Кое е грешно - това, че се учиш от живота ли? Според мен е грешно да оставаш равнодушен към уроците и да не искаш да промениш себе си към по-добро, а пък критериите за това ги има написани в Светите Писания. Има и такива хора, които пренебрегват критериите и не им се учи, тогава живота – страдания, радости и смъртта свършват това. Те изкупват грешката от равнодушието. Това твоя случай ли е Донче, твоето дете? Разбира се, че можеш да не отговориш. Редактирано Октомври 1, 2006 от Синева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 1, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2006 критериите за това ги има написани в Светите Писания. Има и такива хора, които пренебрегват критериите и не им чете, тогава живота – страдания, радости и смъртта свършват това. Да. "с впримчено от богатството и светските грижи сърце ... остават безплодни" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 1, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2006 Според мен майката постъпва правилно. Вярно и двамата родители обичат детето си, но този, който го оставя да направи своя избор е прав. Защо да живеем по чужди правила, по чужди разбирания? Бог знае кое е най-добро за нас, т. е. това, което ни прави щастливи. Ако опитваме да помогнем смятам, че трябва само да изкажем мнение /и то ако ни питат/, а пък решенията, избора всеки да направи сам. Да се поставят условия, да се оказва натиск е все едно - "Ще те обичам ако живееш по мойте правила!" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Октомври 1, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2006 Здравейте, Темата е доста актуална, и отразява наистина един важен аспект от живота на човека. Не съм запознат много-много с това, което дон Мигел Руис предлага като учение или по-скоро като път на духовно развитие, но преди няколко месеца ми подариха книжка с комплект карти- четирите споразумения на толтеките...за които не бях чувал, ни чел...Та, книжката е тънка, чете се за няколко часа, и най-вероятно я има на много места им нет-а, по библиотеки и т.н. За предположенията, толтеките имат едно "споразумение"...Няма да излагам мнение, освен това, че написаното от Мигел Руис успя да си намери "местенце" някъде в мен, и да се включи в поредицата "камертони", които ми служат, за да мога да настроя себ еси като инструмент...на който би трябвало да прозвучи "Житейската песен" на всеки един от нас, при това- да няма нито един фалшив тон... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 1, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2006 Намери смелост да задаваш въпроси и да изразяваш желанията си. Общувай с другите възможно най-ясно, за да избегнеш недоразумения, тъга и нещастия. Дори само с това единствено споразумение можеш напълно да преобразиш живота си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Майкъл Добавено Октомври 3, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 3, 2006 [Намери смелост да задаваш въпроси и да изразяваш желанията си. ] и да гледаш в песпектива - след 5г, след 15,след 25.... Доколкото знам всяка жена си пада по козметика и парфюмерия.Ама - няма ли да ти е скучно цял живот основно това да правиш . По цяяяял ден - още 40г. по 365 дни. Ако един човек спре да се развива -стана скучен на другия- и идва време за раздяла.Това е в нас - искаме да ни е интересно и мразим скуката. Не бих подкрепил момичето - дори ако ми каже, не че иска не само салон, а 1000 салона. Бих я подкрепил ако има амбицията да се развива в тази насока - да създава нови продукти, нов начин на обслужване и т.н... А тези неща без специално образование,квалификация - не виждам как ще станат.И БЕЗ ИДЕИ. Показателен според мен е примера с Бил Гейтс.И той и жена му са в един бизнес. И двамата искат да се развиват,и се развиват.Вярно - той няма висше образование,ама очевидно има квалификация,и борбеност,и нови идеи,и действа за осъществяването им. Не виждам нищо от това в момичето.Не виждам криле - Развиваш ли се -добре си /желанията на майката и дъщерята/ и създаваш престиж /както иска бащата/. Може би трябва да се стимулира момичето - да развие идеята си -ако може. Ако не може или счита едно значително предполагаемо развитие за невъзможно - по-добре да помисли за нещо друго. Човешко е да се греши,и да се влиза в задънена улица.Животинско е да се остава там. Само-заробващо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 3, 2006 Автор Доклад Share Добавено Октомври 3, 2006 да гледаш в песпектива - след 5г, след 15,след 25.... няма ли да ти е скучно цял живот основно това да правиш . Ако един човек спре да се развива -стана скучен на другия- и идва време за раздяла.Това е в нас - искаме да ни е интересно и мразим скуката. А тези неща без специално образование,квалификация - не виждам как ще станат.И БЕЗ ИДЕИ. Не виждам нищо от това в момичето.Не виждам криле - Ако не може или счита едно значително предполагаемо развитие за невъзможно - по-добре да помисли за нещо друго. Ето един стабилен набор от предположения. Благодаря. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Октомври 3, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 3, 2006 (edited) ха май се вманиачавам...все предположения установявам всичко в човешкия живот е предположения...човек предполага - Бог разполага Можем ли да допуснем=предположим , че толтеките са имали в предвид - не прави безсмислени - ненужни - неверни предположения. Любов + Светлина + Мир + Радост Редактирано Октомври 3, 2006 от Благост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Октомври 4, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 4, 2006 ...а всеки човек е Бог в "развитие"- и това не е предположение... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 4, 2006 Автор Доклад Share Добавено Октомври 4, 2006 Не може да се предполага нищо за Бог. Не може да се предполага нищо за хода на развитието. Не може да се предполага нищо за настоящето, защото то Е. Предполага се само за миналото и за бъдещето. Вместо да предполагаме, не е ли по-добре да ги "видим" в настоящето си? Добрите предположения? Какво ли наричаме "добро предположение"? Ако то е да си мислим нещо добро за някого или нещо, няма ли да се разочароваме ако нашето добро не съвпадне с реалността? Тази реалност добра ли ще е пак или ще се чувстваме излъгани, неудовлетворени? Ако майката е правила "доброто предположение" че способното и дете ще завърши висше образование и ще стане добър специалист, как ли се е чувствала, когато отличничката - дъщеря внезапно "разрушава добрите и предположения"? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 4, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 4, 2006 и да гледаш в песпектива - след 5г, след 15,след 25.... Докато гледам в перспектива, ще изпусна настоящия миг. Перспективите са за някой, който не знае какво иска, проблемът е не какво искам аз, а накъде Бог ме води! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Майкъл Добавено Октомври 5, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 5, 2006 Добрите предположения? Какво ли наричаме "добро предположение"? Ако то е да си мислим нещо добро за някого или нещо, няма ли да се разочароваме ако нашето добро не съвпадне с реалността? Тази реалност добра ли ще е пак или ще се чувстваме излъгани, неудовлетворени? Ако майката е правила "доброто предположение" че способното и дете ще завърши висше образование и ще стане добър специалист, как ли се е чувствала, когато отличничката - дъщеря внезапно "разрушава добрите и предположения"? Вярно,съгласен съм - проблема е съвсем реален. Всъщност - важното е човек да прави "добро предположение" - за собствения си жизнен път.Ако го направи,то грешката на майка му означава само,че някъде в нейния процес на създаването на предположението има грешка. Нищо фатално. Самия човек може с години да прави грешни предположения за себе си. Въпроса е като установи грешката,да я поправи.Да не се отказва от търсенето. И в тази връзка считам,че задължение на близките е да му дават повече информация относно решението.Но не от рода на "Ти ли бее".И различни гледни точки,и да го провокират.Защо не и "кръстосан разпит". И той да анализира и решава. Друг е въпроса - какво е "добро предположение" - като дефиниция,рамка,път. Може би трябва да поработим още /и тук/ по "сглобяването на пъзела".И отговора ще се появи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Октомври 5, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 5, 2006 Отговорът е в това, да не предполага, а да създаде условия в себ еси, за да се прояви Бог, и тогава, човек и Бог стават Едно- и животът тогава е Живот, и не се крепи на предположения, а се Създава, Твори- а създаването, творчеството са процеси, лишени от предположения, те се основават на закони, като едни от първите закони са закона за Бялата Светлина, и закона за Черната Светлина- с тях си служим за да положим основи, и да издигнем "скеле" на Творението...Това е като пример, а като обучение- знаете, че децата редят кубчета...Нашите енергии, изобщо нашият Живот е интегриран в една октава, съдържаща 7 основни и 5 полутона, с които цял живот можем да свирим или предположения, или да се научим да свирим по ноти...Та, както децата редят кубчетата и сте виждали всякакви безумни детски решения, още от деця знаем, че за да подредим 7 кубчета и 5 цилиндърчета е задължително основите да са поставени добре...иначе, със илибез предположения, след третото кубче всичко се срутва отново и отново...до четвъртото кубче никой не е стигнал...а който стигне, стига без предположения.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
max Добавено Октомври 5, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 5, 2006 Може без предположения и тогава света изглежда съвсем различен. Предположенията са като ограничения, които сам изграждам и след това се съобразявам с тях. Няма предположения, няма утре, ние живеем постоянно в СЕГА, в живото СЕГА. Ако има предположение неможе да има СЕГА. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 5, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 5, 2006 (edited) зависи как се схващат предположенията Кастрирането е лесно, по трудно е впрягането на силата на работа. Работните хипотези са важен инструмент в науката и живота. Полезни са в даването на отправна точка за търсене и действие. В науката хипотезите се мислят без привързаност. Очакването и "разчитането на" предположения и хипотези да са непременно верни си е проблем. Затова мисленето на хипотезите е в съчетание с категории като достоверност, надеждност и вероятност. Редактирано Октомври 5, 2006 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 5, 2006 Автор Доклад Share Добавено Октомври 5, 2006 Може без предположения и тогава света изглежда съвсем различен. Предположенията са като ограничения, които сам изграждам и след това се съобразявам с тях. Няма предположения, няма утре, ние живеем постоянно в СЕГА, в живото СЕГА. Ако има предположение неможе да има СЕГА. Пълно единомислие! Благодаря. Изпробвано в живота с неочакван за мен самата ефект! зависи как се схващат предположенията Кастрирането е лесно, по трудно е впрягането на силата на работа. Да, и това е вярно. Това е една от техниките ми за избягване на зависимостта от предположенията. Аз я наричам "ветрило". Започвам отляво, първи вариант на развитие на ситуацията - най-добър възможен по представите ми- топла вълна щастие и любов. Втори, малко по-... приемам, казвам благодаря, и това си е чудесно. Трети, четвърти, пети ... все по-нежелани в първия момент. Постепенно ги приемам и тях със същата вълна благодарност и Любов и им намирам доброто. Накрая вече имам едно цяло ветрило предположения, които съм приела с еднаква любов и благодарност. (За тази техника съм благодарна на Лазарев. ) Тогава възниква въпросът - има ли изобщо предположение след като има много разнопосочни еднакво добре приети предположения... ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 5, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 5, 2006 (edited) Тогава възниква въпросът - има ли изобщо предположение след като има много разнопосочни еднакво добре приети предположения... ? Има възможности. "Човек предполага, а Бог - разполага." Учителят казва в беседа че можем да знаем нашето положение в живота когато знаем всички състояния, образно казано, всички възможни точки около точката в която се намираме. "Най добро е това което се случва" Дънов Редактирано Октомври 5, 2006 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Октомври 5, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 5, 2006 (edited) единомислие + голям си дипломат зависи как се схващат предположенията Кастрирането е лесно, по трудно е впрягането на силата на работа. Работните хипотези са важен инструмент в науката и живота. Полезни са в даването на отправна точка за търсене и действие. В науката хипотезите се мислят без привързаност. Очакването и "разчитането на" предположения и хипотези да са непременно верни си е проблем. Затова мисленето на хипотезите е в съчетание с категории като достоверност, надеждност и вероятност. Приятели, имам импулс да ви задам въпрос....ЛОШО НЕЩО ЛИ СА ПРЕДПОЛОЖЕНИЯТА и защо - аргументирано, не теория на общия лаф Дайте моля примери за тежките последствия от предположенията ( разумните) във вашия живот Тогава възниква въпросът - има ли изобщо предположение след като има много разнопосочни еднакво добре приети предположения... ? Донче, въпросът ти е много "остър" водопад ... въпроси задаваш напоследък... дано да ти е/са от полза. С много + много + много Любов + Светлина + Мир + Радост Редактирано Октомври 5, 2006 от Благост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 6, 2006 Автор Доклад Share Добавено Октомври 6, 2006 От полза са ми, сестрице, неоценима полза! Сега май осъзнавам след това, което ти написа, че точно въпросите ме пазят от предположенията. На един въпрос - възможните отговори са много. В различните моменти, за различните обстоятелства и хора и отговорите са различни. Едно им е общото - с Любов ги намирам и приемам всеки път. Пример ако искаш от работата си само мога да ти дам. Андрейчо не си е написал домашната. Ако съм имала предположението за написана и без грешка домашна, дразня се, защото си задавам въпроса - защо, къде е причината, у кого - у мен, у Андрейчо...?Като се раздразня и започна вината да търся, не виждам какво става с нас двамата в момента и вместо да си отворя очите и душата и да "прегърна" детето с любов и да му дам вяра в силите му и мерак, аз се изкушавам сметка да търся и от двамата и да поучавам и него и себе си. Като го направя късно е вече за Любов. Ако пък предположа че Андрейчо пак ще дойде без домашна, защото.... е, това вече си е "лошо" предположение, нали... Аз свикнах да "предполагам" всички вероятности - "ветрилото". И като го направя, усещам, че всички предположения (вероятности) се скриват някъде в съзнанието ми и посрещам Андрейчо (и другите) с усмивка и любов и ако има - добре, ако няма - пак добре... Спокойно хващам причините (вече не в мен и него) и ги лекуваме СЕГА, в момента. (С това дете от нищо нещо направих, без да се старая да постигна нещо, а той ме научи да обичам без условия, да работя заради радостта от общуването. Господ ми го прати, когато още работех с амбиции за успехи и резултати... ) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Октомври 6, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 6, 2006 послание прието + проумяно+ пожелание - ветрилото от предположения винаги да ти е с Любов + Мъдрост + Истина +Правда + Добродетел! Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 6, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 6, 2006 Ако съм имала предположението за написана и без грешка домашна, дразня се, защото си задавам въпроса - защо, къде е причината, у кого - у мен, у Андрейчо...?Като се раздразня и започна вината да търся, не виждам какво става с нас двамата в момента и вместо да си отворя очите и душата и да "прегърна" детето с любов и да му дам вяра в силите му и мерак, аз се изкушавам сметка да търся и от двамата и да поучавам и него и себе си. Като го направя късно е вече за Любов. Ако пък предположа че Андрейчо пак ще дойде без домашна, защото.... е, това вече си е "лошо" предположение, нали... Аз свикнах да "предполагам" всички вероятности - "ветрилото". И като го направя, усещам, че всички предположения (вероятности) се скриват някъде в съзнанието ми и посрещам Андрейчо (и другите) с усмивка и любов и ако има - добре, ако няма - пак добре... 60.gif Спокойно хващам причините (вече не в мен и него) и ги лекуваме СЕГА, в момента. (С това дете от нищо нещо направих, без да се старая да постигна нещо, а той ме научи да обичам без условия, да работя заради радостта от общуването. Господ ми го прати, когато още работех с амбиции за успехи и резултати... 60.gif ) Чудесно! Благодаря за споделения опит. Приятен ден. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.