Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Предположенията - можем ли без тях?


Донка

Recommended Posts

Предположенията са момент, в който спираме, и въпреки че имаме възможността да знаем, че пътят по който вървим е един, ние инвестираме в множество макети на "път"-я, така че, се оказваме заобиколени от тези макети...Нали сте гледали анимационни филмчета, в които някой рисува върху бяла стена "тунел", и гонещият го се "размазва" в стената мислейки че влиза в тунел, при това, става и така,че след размазването в стената, от нарисувания тунел се чува свирката на влака, но болезнения опит на блъсналия се в тунела, го уверява, че всъщност това е само рисунка...и в следващия миг бива прегазен от "пещерския" пътнически влак...(използвам този израз, защото в казарматна имахме един старшина, който все се заканваше на новобранците, че ако не свикнат без мама и тате..." шъ ви гази пещерския влак"...защото май беше родом от Пещера ли, знам ли..)...

И така, предположенията създават много рисувани тунели в нашата действителност, и единствения начин да изучаваме действителността, е да хванем парцала и кофата с вода, и да изтрием предположенията- защото само те всъщност могат да бъдат изтрити...Както в науката- ученият пише и изписва една дъска, създава на нея една реалност, един "тунел", но с няколко замаха на гъбата тази реалност се отмива тъй както детската рисунка на асфалта от дъжда...

Живота се "полага", не се предполага...Опитът е в полагането, предполагането е онази суета, която ни кара да ходим напред назад, да мерим с рулетката, и да стискаме "палци" поръчания диван да се събере на отреденаото му място...и когато не се помести, все някой ще каже "така и предполагах", а ние ще свиваме рамене и ще търсим оправдание...защо е нужно това- следващия път, най-добре да дадем на рулетката на "предполагащия", и когато докарат дивана, и тойа пак не пасне...Ето защо, мерките трябва да ги вземе този, който ще изработи дивана- неговите "предположения" са наука, и в неговите мерки и измервания, ако е майстор, ще влезе коефициентът "проба-грешка", след което просто ще се хване на работа, и ще направи един диван, който просто ще си "легне" на мястото- защото същността на майстора и тази, че може да реализира всичките нарисувани с тебишир тунели по черните дъски в академичните среди, че дори той прави и черните дъски, върху които с тебишир се пишат и трият предположенията...

Така че, ако човек иска да бъде "професор" на живота си,за да го изживее академично, няма да може да мине без предположения, друго нещо е, ако реши да бъде "майстор" на живота си, първо трябва да стане чирак... :) - чиракът започва да изучава занаята, усвоявайки първо това, да не прави предположения, а ако си го позволи, повече от сигурно е, че ще си търси друг майстор...Защото майстора предава на чирака, и на калфата онова, което никоя научна общност не може да открие- таланта, само майстор може да види таланта в чирака си, и лишавайки го от възможността да прави предположения, да осигурява път, по който се развива таланта...полагайки с "аршина" по задника всеки чирак, който си позволи да предполага...

Майсторът е подобен на Учителя, разликата е в това, че майсторът все още с труд осигурява прехраната си, а Учителят- с работа, като разликата между трудът и работата е в една единствена диплома...Майсторът е Учител без диплома, ако е разумен, и полага разумно основите на живота си, естествено и чираците...като изгради изцяло своя дом с труда си, ще се дипломира, и ще може да работи в този дом, защото всеки храм се строи с труд, а службата в него е същинската работа...

Приятна вечер на всички..нали знаете, днес е ден на майстора :D ...а съботата е ден на Учителя... :thumbsup2:

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 124
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

:):thumbsup1::thumbsup2: благодаря ти, че те има :D

 

:v: Живота се "полага", не се предполага... :v:

:v: Майсторът е подобен на Учителя, разликата е в това, че майсторът все още с труд осигурява прехраната си, а Учителят- с работа, като разликата между трудът и работата е в една единствена диплома...Майсторът е Учител без диплома, ако е разумен, и полага разумно основите на живота си, естествено и чираците...като изгради изцяло своя дом с труда си, ще се дипломира, и ще може да работи в този дом, защото всеки храм се строи с труд, а службата в него е същинската работа...

:v: Приятна вечер на всички..нали знаете, днес е ден на майстора  ...а съботата е ден на Учителя...

:rolleyes: не знаех, че днес е ден на майстора :lol: а защо така или е шега :sleeping:

:) Мъчение - Труд - Работа...Чиракът се мъчи + Майсторът се труди + Учителят - работи!

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

предположенията създават много рисувани тунели в нашата действителност, и единствения начин да изучаваме действителността, е да хванем парцала и кофата с вода, и да изтрием предположенията- защото само те всъщност могат да бъдат изтрити...Както в науката- ученият пише и изписва една дъска, създава на нея една реалност, един "тунел", но с няколко замаха на гъбата тази реалност се отмива тъй както детската рисунка на асфалта от дъжда...

предполагането е онази суета, която ни кара да ходим напред назад, да мерим с рулетката, и да стискаме "палци" поръчания диван да се събере на отреденаото му място...и когато не се помести, все някой ще каже "така и предполагах", а ние ще свиваме рамене и ще търсим оправдание...защо е нужно това- следващия път, най-добре да дадем на рулетката на "предполагащия", и когато докарат дивана, и тойа пак не пасне...

Хипотезите не са това което правят горко плачещите, "Гаргалчо, мамин Гаргалчо", или заетите да обмислят живота си след спечелване на шестица от тотото. :) Там е налице ниска ителигентност и бягство от реалността под различни форми.

Хората в Нирвикалпа Самадхи (<0.0001% от земните жители) също не се нуждаят от хипотези за каквото и да било. Те предварително знаят всичко необходимо за практическия си земен живот и какво трябва да правят преди узряването от необходимостта от избор. :D

При нормалните търсещи разумност смъртни обаче, разумът и умът е хубаво да се използват по предназначение защото са най висшето им притежание. Хипотезите и свързаната с тях степен на надеждност помагат да се направи практически ориентирания мисловния процес логичен. Независим от егоистичните чувства, подсъзнателните страхове и т.н.

В повечето практически ситуации се налага да се работи при непълна информация. Един колега дори сподели че не би му било интересно да работи и живее без този елемент на непълна информация.

Неизвестните са особено много при смяна на жизнения път, смяна на професията, важни изпитания - при разклоненията на релсите в жизнения коловоз когато има възможност за свободен избор. Не съветвам никого да си спести грижливото събиране на информация и да го замести с нахвърляне пет за четири на няколко хипотези, защото ще бъдат неверни всички. Все пак в определен момент трябва да се пристъпи към действие. Че много от "знанията" ни са всъщност хипотези не трябва да се забравя - то помага за безпристрастно мислене.

Хората с високо развита интуиция също имат самовзискателност при интерпретацията на резултатите от нейната работа. Дали сме разбрали практическите следствия от истината правилно? Как ще се отразят нашите възможни действия и кога ситуацията е вече променена? В каква посока? И други. Мого използват хипотезите и опитват вътрешната си реакция за да разберат доколко дадена хипотеза е правилна. По лесно е да се оцени нещо, отколкото да се намери "неизвестно какво". Известно е че качеството на въпроса определя точността на отговора.

Хубави мисли за майстора и учителя. :thumbsup:

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте,темата стана много интересна...

Кристиян,горният ти постинг дава огромно поле за размисъл,благодаря! Съвсем накратко,моите изводи са следните:

От момента ,в който човек възстанови връзката си с Бога,а това е възможно единствено при пълно доверие и приемане на Неговата воля,тъй добре познатият ни модел-"реденето на макети" и правенето на предположения,става излишен и дори вреден. :(

Когато се стигне до този момент,Животът сам започва да пише сценария.

Разбира се,човекът е длъжен да живее максимално осъзнато,т.е. с отворени сетива,и тук интуицията е водеща.Всякакви опити да се прави разчет"какво смята да каже Автора"са залитане в погрешна посока,а връщането оттам си е загуба на време. :D

И един въпрос -ако човек реши да пренапише живота си,"чирак " ли е ,или е"майстор"? ;)

Линк към коментар
Share on other sites

Добре. Предлагам следния казус (истина е).

Момиче на 20 години е влезло с максимални балове в 2 висши учебни заведения и избира едното. Започва следване с интерес и желание, но след няколко месеца постепенно "узрява", че това не е мястото, на което е щастлива и не с това иска да се занимава. Решава да прекъсне и да замине за Германия и живее при млад мъж, с който се е запознала наскоро по Интернет и са се виждали 2 пъти. Там работи една година и решава, че няма смисъл да учи висше защото иска да се занимава с козметика, парфюмерия, грим.... Иска да спечели пари и да си отвори салон.. Казва, че вече една година са много щастливи и се разбират с приятеля си, а това е любимото и занимание.

Майката на момичето я подкрепя и се радва, че дъщеря и търси себе си и щастието си. Одобрява всяко решение на детето си, не спори с нея, оставя я да си нарежда сама живота си и сама да си отговаря и носи последствията от евентуални грешки.

Бащата смята, че момичето допуска груби грешки и разбива живота си, обвинява майката, че си гледа своето спокойствие и кеф и не помага на детето си да осъзнае и поправи грешките си. Оказва натиск върху момичето да се върне, да завърши образованието си и да намери по-престижна работа. Смята, че връзката с момчето е съмнителна...

Добре, а трябва ли детето да оправдава амбициите на родителите си, и ако не ги оправдае те да са нещастни и да считат че неговото решение не е правилно...или може би те предполагат кое е най-важното и доброто за тяхното дете и искат и то да счита че е так...сигурна съм, че всеки един от двамата родители е прав и разбира се иска най-доброто за своето дете и същевременно и то да бъде добре и щастливо, а кой-знае кое е най-добро за него-ако няма силната връзка с Бога и не може да усети вътрешно пътя си - може би само самия Бог..ами ако това е пътя на този човек...може би всике родител иска най-най - хубавото, но може би не трябва да беъде егоистично и евнтуалната му помощ следва да е да помогне на рожбата си да разбере сама кое е най-важното за нея и да се опита да го разбере... :)

Разбира се всеки случай е различен сам по себе си и всяко дете и родител, но може би за всичко има ключ и може би само когато го намери човек е доволен и или се радва че е уважил предположенията си или си казва ЯЯЯ виж какво очаквахме, а то какво излезе!!! B):(:dancing yes:

Линк към коментар
Share on other sites

От момента ,в който човек възстанови връзката си с Бога,а това е възможно единствено при пълно доверие и приемане на Неговата воля,тъй добре познатият ни модел-"реденето на макети" и правенето на предположения,става излишен и дори вреден. sad.gif

Когато се стигне до този момент,Животът сам започва да пише сценария.

"Знаем че водата в облаците е чиста, но когато падне на земята като дъжд, тя събира всякакви нечистотии. Тя се замърсява и отделя такава неприятна миризма, че започва да се възприема като част от мръсотията. Тя изгубва, така да се каже усещането че е чиста. Но щом се превърне в пара вследствие на топлината на слънчевите лъчи, тя се изчиства от всичката мръсотия. Тя веднага осъзнава тогава истинската си същност, различна от калта и мръсотията с която е била смесена. Това и дава възможност да разбере за облака в небето. Възвърнала чистотата си, тя се издига отново и се слива с облака, своя първоначален дом, откъдето беше дошла на земята.

Положението на нашата душа не е по различно от това на дъждовната вода. Душата е от същата същност, от която е и Бог и нейният първоначален дом е домът в който живее Бог, но станала подвластна на ума и уловена в непреодолимата мрежа на илюзията, тя е насъбрала върху себе си в продължение на епохи кал и мръсотия, и и е изгубила своята чистота. Докато душата не се освободи от "ноктите" на ума, тя не може да осъзнае своя източник. Следователно , ясно е че каквато и техника да възприемем, каквито и усилия  да полагаме, какъвто и метод да изберем, те трябва да водят към развързване на възела между ума и душата. Което ще даде възможност на ума да се завърне в Брам, неговия източник в Трикути, а душата - да се издигне към по-високите духовни области.

Независимо от това, към каква религия принадлежат всички онези които търсят духовността осъзнават колко е важно да се подчини ума, за да се постигне какъвто и да е успех по духовния път."

Махарадж Чаран Сингхicon12.gif

Но това не е в противоречие с предишния ми пост. :)

сигурна съм, че всеки един от двамата родители е прав и разбира се иска най-доброто за своето дете и същевременно и то да бъде добре и щастливо, а кой-знае кое е най-добро за него-ако няма силната връзка с Бога и не може да усети вътрешно пътя си - може би само самия Бог..ами ако това е пътя на този човек...може би всике родител иска най-най - хубавото, но може би не трябва да беъде егоистично и евнтуалната му помощ следва да е да помогне на рожбата си да разбере сама кое е най-важното за нея и да се опита да го разбере...

Различните мнения на майката и бащата са си валидни, защото те познават добре дъщеря си. Тези мнения могат да и бъдат от помощ, но какви са нейните големи цели в живота. Тя би трябвало да осъзнае отговорността си пред тях и да вземе крайното решение. Следователно ролята на родителите е в помощта към нея с разумни доводи и без излишни емоционални реакции, особено негативни.

Линк към коментар
Share on other sites

От момента ,в който човек възстанови връзката си с Бога,а това е възможно единствено при пълно доверие и приемане на Неговата воля,тъй добре познатият ни модел-"реденето на макети" и правенето на предположения,става излишен и дори вреден. sad.gif

Когато се стигне до този момент,Животът сам започва да пише сценария.

Напълно споделям това мнение. :thumbsup2:

Единствено връзката ни с Бога, с Любовта изчистват нуждата от предположения. Животът, Любовта те понасят на крилете си. Тогава си изпълнен с Мир и :yinyang:

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup::thumbsup:

А защо не и обратното? Като изчистим предположенията и нуждата си от тях, възстановяваме връзката си с бог и Любовта.... :angel:

Линк към коментар
Share on other sites

От момента ,в който човек възстанови връзката си с Бога,а това е възможно единствено при пълно доверие и приемане на Неговата воля,тъй добре познатият ни модел-"реденето на макети" и правенето на предположения,става излишен и дори вреден. sad.gif

Когато се стигне до този момент,Животът сам започва да пише сценария.

Единствено връзката ни с Бога, с Любовта изчистват нуждата от предположения. Животът, Любовта те понасят на крилете си. Тогава си изпълнен с Мир

Ето един идеален начин да мързелуваме и при все това - да сме ВЪРХА.

Просто си казваме "ОК - усещам светлината,любовта ме изпълва,усещам Бог в себи си,напълно приемам неговата воля .ТОЧКААА.Дотук бях с мисленето - оттук нататък - действам само по инстинкт - защото съм изпълнил условието и отсега Бог поема ангажимента за мен - той да му мисли.

Ако и това ни се струва бавно ,то действаме по логиката на Донка

А защо не и обратното? Като изчистим предположенията и нуждата си от тях, възстановяваме връзката си с бог и Любовта....

Значи от сега - никакви предположения,и следователно -Браво на Мен - възстанових връзката си с Бога.

Вярно - колко било лесно :D

Вижте - единственият,който знае дали имаме връзка с Бог - е само Бог. И да си мислим,че светлината е в нас,че сме достигнали някакво ниво - си е направо горделивост,самолюбие,егоцентризъм.

Несъвършени сме,грешни сме - това е истината.Нашата мисия е - да правим

добро, да помагаме на другите и да изпълняваме 10-те заповеди.И никога да не мислим,че сме по-човеци и по-близко до Бог от клошара -например.

Какво сме постигнали - съдът ще каже.Дотогава работа,работа,работа. :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Вижте - единственият,който знае дали имаме връзка с Бог - е само Бог.

Да, човек трябва да бяга от тщестлавието. И да работи, работи. Да раздава себе си. Самооценка е нужна, но истинската ще ни я дадат накрая. За това е казано: "По плодовете им ще ги познаете!" По работата, която вършат... :thumbsup::angel:

Ние сме само служители.

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Значи от сега - никакви предположения,и следователно -Браво на Мен - възстанових връзката си с Бога.

Вярно - колко било лесно

Не е лесно... никак не е лесно.... Вие опитвали ли сте се да чистите предположения?

Аз още ги изчиствам и ха изчистя нещо, ха под него изплува друго дето покрай първото не съм го забелязвала... Иска се много време, много работа, обмисляне , смирение, търпение и много, много Любов и към себе си и към всички около себе си - безусловна Любов.

Но там, където успях да ги изчистя.... там наистина е само мир, Любов и свобода щастие (не само за мен лично) ... :)

И това не е нито самооценка (не се самооценям за нищо вече), нито имам нужда някой да ме оценя или да ми вярва.

Не си казвам Браво - смешно би било нали? Нито пък "драпам" друг да ми го казва..

Връзка с Бог? .Не знам какво означава това, всеки различно го тълкува...Много сериозно ми звучи, а аз не съм сериозна..Обичам да се смея... :harhar:

Това, което усещам в душата си и преживявам в настоящето си, ми стига... :angel:

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте,

Току що се връщам от работа, и понеже се връщах пеш, доста се намокрих, при това, сред всички пешеходци, само аз бях по къси панталони и по къси ръкави...в петък времето беше такова, и в събота сутринта- също...така че, в тъмната съботна сутрин тръгнах за работа с къси панталони и с къси ръкави...

В живота ни няма нови явления, има явления с различен цикъл на проявление- някои явления имат кратки цикли- минути да речем, или дни, седмици, месеци, мче и години- това все са кратки циклични явления, защото Животът не се измерва с времето...

Когато в живота ни дойде време да направим радикални външни промени- да сменим работата си, да сменим жилището си, да се преквалифицираме, да създадем семейство, или пък да "разпуснем" семейството си, и изобщо- всякакъв тип подобни явления, всъщност не може да се говори за неизвестни...тъкщмо напротив- в подобни моменти, можем да разполагаме с много известни неща, с които да работим без предположения, а с дадения инструментарим, който всеки притежава, но не при всеки тези инструменти са на работния "плот", освен това, при някои тези инструменти са на плота, но не са изправни, или пък от тези инструменти само някой/и са на плота, независимо дали са изправни или не, а друг/и не са този плот...

Желание, Намерение и Воля- това са трите инструмента, с които човек разполага, но никой от тях не представлява лист и молив, с който се правят скици...

Дъждът и захлаждането също са едно циклично явление, което успешно може да бъде прогнозирано- мнозина слушат прогнозите, и ако аз бях сре3д тях, сигурно в събота сутрин щях да си сложа дълги панталони, да предпочета дългите ръкави, и щях да взема най-важното по отношение на тази прогноза- чадър, дъждобран...

С изграждането на една хипотеза и с "въораженото" очакване тя да се изпълни, всъщност човек доказва само едно- пълната липса на свобода, и пълната липса на свободен избор, защото ако разгледаме тази триада- желание, намерение и воля, ще открием, че едно външно явление може, и винаги оказва, независимо в каква степен, влияние върху нашето желание, внася нови коефициенти за преизчисление по отношение на нашето намерение, и като резултат, количеството воля, нужно за задвижване и осъществяване на повлияното отвън желание, на фона на "индексирано" намерение, може да се непосилно за нашите референтни стойности на волята, в които тя може да се прояви, без да ни увреди.

Ето поради това, имаме Тора, или петокнижието на Мойсей (Моше)- тя е законът, който лежи в основата на всички видове циклични явления във Битието- Творението на Твореца, а човек е съвсем точен модел на това Творение...

В Тора е описано всичко, за всичко и за всички...Днес това се доказва почти на механичен принцип, и резултатите от това са поразителни- Тората представлява едновременно закон за всички явления протичащи в Цялотно, още от първата стъпка в създаването на това Цяло, и в същото време представлява и личен, поименен закон за всеки един човек- независимо дали е живял, живее или ще живее, независимо дали е бил, дали е, или ще бъде..."Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави- няма нищо ново под слънцето. Случва се да казват за нещо:"виж, това е ново"; но то е било през вековете, що са били преди нас. Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, коиото ще бъдат отпосле. Аз, Еклисиаст, бях цар над Израиля в Йерусалим; и насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдрост всичко, що става под небето; това тежко занятие даде Бог на синовете човешки, за да се упражняват с него. Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето- всичко е суета и гонене на вятър. Кривото не може да стане право, и това, що го няма, не може да се брои."- Еклисиаст, гл.1, ст.9-15.

Кабала е наука, при това- най-точната, защото не се гради на предположения, и нейните методи са основани на съвсем точни неща- Животът, а в Животът няма място за задаване на случайни параметри- нито преди да се изяви този Живот, нито по време на неговата изява- Животът е точна и прецизна формула, с която майсторът може да гради:"За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане"- Еклисиаст, гл. 1, ст.8.

Отворете писанието на тази книга, добре прочетете първата глава, след което вземете Големите Аркани от Таро, и подредете тези Аркани така, че всеки Аркан да си заеме съответното място по отношение на всеки стих, и ще се окаже, че може да подредите арканите от І-Магът, който ще заеме първия стих, до ХVІІІ-Луната, която ще се помести в 18-стих...и, имайте предвид, че оригиналното писание няма стихове и глави...И така, след ХVІІІ-Луната, следва ХІХ-Слънцето, но точно е написано, че "няма нищо ново под слънцето". Разгледайте сега всеки Аркан с неговото послание, и свържете Арканите със съдържанието на стиховете...

Какво липсва? Липсва ХІХ-Слънцето, ХХ-Страшния Съд, и ХХІ-Вселената, или Светът...т.е., Желание-Намерение-Воля, чрез които човек може да "пребори" закона, който отнема свободата му ида придобие свобода, при това, тази "борба" не изисква нито едно физическо действие, нито едно предположение, нито едно съмнение. Това е Тайната на Аркана, който е обозначаван или като ХХІІ, или като 0- Глупакът, Шутът, Лудият....

Кажете, как ви се струва идеята, глупак да грасди предположения? Та нали заради пълната липса на такива, той е определен като глупав...а лудият е обявен за луд...

Това мнение, ще се опитам да подкрепя с нещо, което може да прочетете

ТУК, и ТАМ

А какво представлява Кабала, що за наука е тя, и какво е нейното място в живота на човека, може да прочетете в сайта, посветен на Kabbalah

Преди няколко години, животът ми се градеше на предположението, че разполагам със свободата и волята да избирам кое "да", и кое "не", като бях убеден, също така, че има неизвестни, но нали пък има свободата и волята да ги превърна в известни...но, животът не е убеждение, а факт, изграден на закони, а в законите няма нито свобода, нито възможност за свободна воля, и от тогава се уча да работя само с известни величини, защото Христос като Учител така учи учениците Си:"Онзи, който знае всичко, но му липсва сам той, навсякъде е в нужда" (Евангелие от Тома,67 ст.) и още:"Познай онова, което е пред теб, и скритото за теб ще ти се открие.Защото няма нищо, което да се не открие" (Евангелие от Тома, ст.5), така че, човек трябва да брои до три, и да се освободи от предположенията- всъщност, точно първите три стиха от въпросното евангелие точно за това се отнасят, за да може онова, което е заложено в 4 стих да се реализира...а 4-ката е странно число

["Ето тайните слова, които Живият Иисус изрече, а Иуда Тома Близнакът записа.

1 И той каза: „Който разкрие тълкуването на тези слова, не ще вкуси смърт."

2 Иисус каза: „Нека онзи, който търси, не спира, докато не открие. А когато открие, ще се смути. Смути ли се, ще се почуди и ще добие власт над всичко.

3 Иисус рече: „Ако вашите наставници ви кажат: „Вижте, царството е на небето", над вас ще са птиците не-бесни. Ако ви кажат: “То е в морето", над вас ще са ри-бите. Но царството е вътре във вас и извън вас.

„Когато сами познаете себе си, ще бъдете познати, и ще узнаете, че сте чеда на живия Отец. Но ако не се познаете, в нищета ще пребивавате и сами нищета ще бъдете."

4 Иисус каза: „Старият по дни не ще се колебае да запита младенеца на седем дни за мястото на живота и ще живее. Защото мнозина първи последни ще бъдат и едно ще станат."

5 Иисус каза: „Познай онова, каквото е пред теб и скритото за теб ще ти се открие. Защото няма нищо скрито, което да се не открие."]

...Не ви ли е познато следното "Тури му кръст и не го мисли повече!"...И виждате ли всъщност, какво представлява Предполагащия?- Езичник, отказващ да приеме кръста...

Ще кажете, да, ама човек е свързан с числото 5 и заради това е подвижен! Да, така е, но на физическо ниво 5-цата прави човека подвижен по принуда- ако ни е студено, ще съберем дърва, ще ги запалим, и ще се сгреем на огъня...в това няма нищо еволютивно, защото самия човек не променя температурните си ограничения, не променя себе си, а променя нещата вън от него, и чрез огъня повишава температурата в околната среда, от която е напълно и изцяло зависим.

Еволюцията, която подвижното 5 може да доведе, не протича на физическо ниво, протича на друго ниво, а на физическо ниво числото до които човек може да стигне е 4. Приеме ли кръста на 4-ката, към нея ще се добави 1-цата, в която се съдържа нашето Желание, а 2-ката и 3-ката имат отношение към Чистотата на нашето намерение, за да стигнем и до Волята, която можем да проявим именно в условията на 4-ката. Всичко това е заложено в стиховете от 1 до 5, в това гностично евангелие.

И така, сутринта дежурството ми свърши, и се разходих в дъжда от работа до вкъщи, като по време на тази разходка главата ми се "напълни" с всичко това, което написах в мнението си тук...а извода от нея на физическо ниво е нелеп- за всички други пешеходци, облечени добре, и с чадъри, моя външен вид ги е принудил да предположат, че съм или а)луд, или б)глупав, или в)и двете- свободата на избора им се свежда до а,б, и в, но има и такива, които не предполагат, и разминавайки се с мен, предпочитат да ми "турят кръст" и да не се занимават с предположения, но в Живота, и в развитието на човека, където съзнанието ни се опитва да борави с понятията желание-намерение-воля, подобен човек не би сложил кръст на някой, изглеждащ странно в определени обстоятелства, а би сложил кръст на обстоятелствата, за да може да изрази свободно единственото нещо, с което Бог се изявява в Битието, а това е Любовта. "Бог е Любов", но само за онзи, който е приел кръста си, така че първата от двете общо "заповеди", които даде Иисус на учениците Си, да е изпълнена, след което този човек, би могъл да изпълни и втората, онази за ближния, без да му влияе средата, външния вид, предположенията...така че да изяви Любовта свободно, така че благодарение на неговото желание-намерение-воля, да проведе Бог през себе си и да изяви този Бог Свободно чрез себе си с прямо ближния си...защото тогава всъщност човешката воля бива наистина свободна, защото участва в проявлението на Бога...

И накрая, стигаме и до отговора на въпроса, който Ели задава- за човекът, имащ желание да пренапише живота си. Отговорът е в това, че животът му е написан, и каквото и да пише, то ще е нещо, което също вече е било писано, т.е. тук желанието-намерението-волята, ще дадат една и същи резултати- това като цяло, долу-горе се нарича карма, и има отношение към 11-стих от гл.1-ва от книгата на Еклисиаста, и връзка с Аркан ХІ- Справедливостта, а в някои колоди ХІ-Аркан е Силата (има специфично взаимоотношение между Силата и Справедливостта, така че в Справедливостта Силата даможе да се изяви без недостатък, и обратно- в проявата на Силата Справедливостта да се прояви без недостатък- а числото на Аркана, дали Справедливостта ще бъде ХІ или VІІІ зависи от числата 3 и 5. Става сложно за обяснение, но много бихме си помогнали, ако погреднем стиховете, обозначени с тези числа от евангелието на Тома, така че обяснението да е просто един вътрешен процес, който човек може сам да изпита чрез себе си)

Приятен и слънчев ден на всички! :) Денят винаги е слънчев, това, че понякога е мрачно и дъждовно се дължи най-често на облаците на нашите предположения, които само ако се "разбият" едно в друго, ще осигурят светкавиците- символ на Юпитеровата справедливост, ще завали дъжда на страданието, защото водата в небето е онази, която умът ни, бидейки въздушен, и движен от вятъра на чувствата ни, е изпарил от океана на емоциите и е вдигнал високо в небето на мисълта, така че, чрез болезненото разделяне на несъзнаваните емоции, вплетени в мислите на нашите предположения, се освобождава водата, която в крайна сметка ще напои земята, и там където земеделеца е обработвал, посадил, копал...там ще има и реколта...и така, цикълът ще се завърши, и ще се повтаря, защото законите са си закони, Тората си е Тора- тя се изучава и се интерпретира единствено и само в настояще време, защото изразява настоящето- последиците, до които води интерпретирането на Тората в друго време освен сегашното, също са описани в писанието...всъщност, в писанието са всички "известни" в нашия живот, с които ученият човек борави, без да прави предположения, а науката, която го дарява със знания, е известна като кабала. :)

Редактирано от Кристиян
Линк към коментар
Share on other sites

Не е лесно... никак не е лесно.... Вие опитвали ли сте се да чистите предположения?

<{POST_SNAPBACK}>

Чистенето на предположения е буря...Изразът "Гневът на Зевс" отразява точно това, само че в предишните си няколко мнения, не успях да разкрия тази връзка пред себе си, но тази сутрин тя се разкри. Учителя Беинса Дуно свързва облаците с човешките мисли, и казва че всъщност, хората сами създават бурите, които дори и най-съвременните метеорологични средства не могат да предвидят изцяло и напълно точно. Това е така, защото природата не търпи неща, които нямат реално проявление, поради което тя "разплита" всяко едно предположение и връща материалите които са били употребени за неговото изграждане там, от където са взети.

Ако наблюдаваме природата, ще забележим, че преди да започне една лятна буря, има един момент, в който цялата природа утихва, всички живи гадини замлъкват, птиците кацат някъде и млъкват, вятъра спира, листата, тревата, цветята "затаяват" дъх и не помръдват, въздуха някак си се "нагнетява", и придобива странен мирис и вкус....Ето това е гневът на Зевс, размахал е пръст, но все още не го е насочил към...А когато Зевс насочи пръста си към- тогава вече започват светкавиците...И така, смрачава се, изведнъж небето се изпълва с облаци, започва да свети и да трещи навсякъде, и цялата природа замлъква, всеки е притихнал и пази тишина, няма да видите движение от страна на животни и птици...Природата знае, че това е "клизма" и си трае...

След половин час всичко това приключва, изведнъж дъждът спира, светкавиците и трескавиците, и целия този тътен спират, слънцето се показва отново, и животинското царство отново запява своята песен- всеки знае да я пее, и птиците, и насекомите...всички, но по-важно е друго- след подобна буря цялата природа е чиста, въздухът е прочистен и йонизиран, гората и растителното царство е "изкъпано" и подстригано (е, Зевс е странен клафьор, "взема връхчетата" и "фиксира" с помощта на светкавици "домашно производство", тип "направено в свободното време" :D , но че е факт, факт е- само така може да се създаде нужното усещане за огън, страст и движение...защото на физическо ниво на Венера трудно може да се угоди, и може да бъде впечатлена от нещо нетрадиционно :D , тук Зевс обаче трябва да го "покръстим" с латинския му ник-Юпитер, та да са си лика-прилика :D с Венера), въздухът е йонизиран, земята е напоена, и изобщо- всичко това, което става в онези 30-на минути на лятната буря е всъщност една лечебна процедура, действа очистително. Вярно е, че някои животинки си го отнасят- но от бури през лятото не се е затрил нито един животински вид...

Само човека, попадайки в подобна буря, може да вземе да предполага...отново, защото движещата сила на предположенията е страхът..."Ами ако светкавицата вземе и ме тресне?-!!!", "Ами ако дъжда накара рек"ата да прелее и ми залее къщата?-!!! Само човек, който се е освободил от страха, и от суетата на делата си, може да се слее с природата, и да "притихне" разумно, защото съзнава процесите в нея и процесите в себе си, и знае, че разлика няма...Ако днес преживея вътре в себе си една буря, то няма да предполагам, а ще знам къде, кога и как в природата ще се появи същата тази буря, която вече познавам..но, по закона за равновесието, аз съм преживял моята лична буря, на фона на прекрасен и слънчев ден за всички останали, освен за онези, които са включени в прогнозата за "времето" на Битието, а когато бурята се изявява навън, в природата, то законът е, че точно тогава, в мен, в самата моя същност, ще е един слънчев и прекрасен ден- за мен. :)

Така че, не е трудно да се чистят предположенията, трудно е да се "притихне", да се запази покой, обезпечен от волята, която се спонсорира от кръста и клуб "Куб" :D , в който членуват "ръбове", или ако ползваме езика на писанието- краеъгълни камъни...или казано цинично "Фен клуб на Симон Петър"

Защото Петър, опита от тази буря, очистила го от предположенията, защото всяко предположение е бомба с часовников механизъм, която се активира след като петерът пропее три пъти...

:)

Линк към коментар
Share on other sites

Пивет Валентин,

Докато в природата има бури, и в човекът ще има бури, и обратното, а те са израз на равновесието, нарушено от всяко предположение. Докато дясното и лявото ни полукълбо не се обединят в единно функциониращо Цяло, ще има предположения, които винаги ще имат стремеж към уравновесяване чрез буреносните сблъсъци на разума с чувствата, на логическото и интуитивното, на фазата с нулата...Това води до искри, подобно на това, което се произвежда с два кремъка, докато не пламне огъня...Христос казва, че "огън нося в света, и ето, пазя го, докато не лумне...", а от какво може да се възпламени този огън- от искрите на двата кремъка, докато Черен Петър и Бял Петър в нас не възпламенят с искрите си този огън...

И друго има, освен облаците, което може да закрие слънцето...и това е Луната, и тук вече предположенията са в техните крайни форми- опасения, неверие, лъжа, самозаблуда, отказ за придобиване на каквато и да е вяра (или, вътрешно познание), която да пропусне Любовта на Слънцето, което носи Живот...

Това е вече съвсем друга тема, така чме, не бих се впускал по-нататък в нея.

Приятен ден от мен. :)

Линк към коментар
Share on other sites

:) Кристиан, братко, благодаря за всичко! Толкова еднакво мисля с теб, че ми е даже доста " тъпо - весело " :D:1eye: четейки написаното си отговорих на един въпрос, който отлежаваше в мен ...7 годинки - за числото 22 :king:

Някъде из беседите Учителя казва, че едно наше Желание ако не се реализира до 22 години тук на земята - остава нереализирано в този живот :smarty: запомних го + не го проумях , но го приех като може би верно+ помислих си само :sleeping: да бе да бе 22...що 22 , по какъв закон/ритъм :rolleyes: получих си отговора през 1999 и то по необясним все още за мен начин + сега си го додопълних - додопроумях!

:feel happy: Благодаря на Светлината, която е в теб! При мен вярата в Словото на Учителя си е вече абсолютна ( имаше моменти, когато съм се съмнявала и съм мислила, че не е съвсем актуално ) :sleeping: но това е по друга тема.

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Чистенето на предположения е буря...

Природата знае, че това е "клизма" и си трае...

след подобна буря цялата природа е чиста, въздухът е прочистен и йонизиран, - всичко това, което става в онези 30-на минути на лятната буря е всъщност една лечебна процедура, действа очистително.

...движещата сила на предположенията е страхът...Само човек, който се е освободил от страха, и от суетата на делата си, може да се слее с природата, и да "притихне" разумно, защото съзнава процесите в нея и процесите в себе си, и знае, че разлика няма...Ако днес преживея вътре в себе си една буря, то няма да предполагам, а ще знам къде, кога и как в природата ще се появи същата тази буря, която вече познавам..но, по закона за равновесието, аз съм преживял моята лична буря, на фона на прекрасен и слънчев ден за всички останали, освен за онези, които са включени в прогнозата за "времето" на Битието, а когато бурята се изявява навън, в природата, то законът е, че точно тогава, в мен, в самата моя същност, ще е един слънчев и прекрасен ден- за мен.  :) 

  Така че, не е трудно да се чистят предположенията, трудно е да се "притихне", да се запази покой,

:thumbsup::thumbsup::feel happy:

Е все пак не е лесно и да превърнеш своята лична житейска буря в "клизма". И за това се иска много любов, смирение, търпение, разум...

Колкото до притихването, на мен вече не ми се струва толкова трудно... след бурята.. "клизмата" :D ... :) И все пак всеки си има своите трудности и бури-клизми - благодаря на Бог, че ни отваря очите за тях и ни е дарил със сила и любов да минем през уроците им... и да разберем, че можем да живеем и без предположенията си... :)

Линк към коментар
Share on other sites

:smarty: Здравейте, обични съФорумци + огромна радост е за мен да ви чета + ми толкоз сте умнички + скромнички + добрички :feel happy: схванах, че важното е да ПОЛОЖИМ + без да предположим или да ПОЛАГАМЕ без да предПолагаме :D забърсахме предположенията...който не е... да започва хехе :lol: аз отивам да се мъча :1eye:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Привет Благост,

Аз съм хирург по професия, и вероятно благодарение на хирургията, не съм склонен да придавам абсолютни стойности на кое и да е- вътре/вън, горе или долу...Лично за мен приемам, че след като имам способност да кървя, и да претърпя кръвозагуба, която може да бъде както смъртоносна, така и здравословна в някои случаи, всяка част от която съм изграден, нямам общо с абсолютните стойности, а с референтните, т.е. с тези стойности "от-до", в които процесите в мен протичат хармонично. Като човек, не бих могъл да знам що е това "абсолют", защото битието ни е изтъкано от силите на сътворението и силите на разрушението, които се изучават винаги само като взаимодействие, чийто резултат е хармонията. И ако вземем от писанието текста "Аз съм първия и последния, алфа и омега, начало и край...", то като човек бих могъл да бъда само някой, който търси своя "идеален център", и когато го намеря, то Хармони4ята, Божествената музика, Животът, и аз- всички те всъщност, са синоними...

Ако Учителят е една сфера, светеща най-силно, поради това, че се намира в "идеалния център", а аз като сфера, търсеща идеалния център, при взаимодействието си с Учителя, абсолютът също е нещо непознаваемо, защото когато чвек започне училище, значи може да взема само тонът до, като Учителят е Учител не за да се "фука" с горно "до", а да пее "ми", което хармонично създава с до интервал "терца", което създава динамично равновесие така, че ученикът да успее да затвърди своето до, и в същото време да има стремеж да се доближава до Учителя...Защото законът на братството е представен от Христос ясно "Ако някой те накара да вървиш с него един километър, върви с него два километра"- така ученикът вижда ясно Пътя, нито прекалено далече и нависоко, нито прекалено близо и неясно. И така, извървявайки обертон по обертон тонът до, Учителят извървява два тона напред, и след първоначалния интервал до-ми, звучащ мажорно, поради това, че е чиста терца, то когато ученвикът стъпи жизнерадосто на "ре", установява, че Учителят хем е два тона напред, хем не е точно два тона...звучи странно, във фа...Това е така, защото ученикът изучаващ "до" прави своите крачки следвайки Волята на Учителя Си, и урокът е именно за това- за Волята, състраданието и и търпението, като Волята на Учителя е пример за ученика, и той следва волевия модел на Учителя си. Попадайки в ре обаче, за ученикът става време да взема изпити, Учителят се е настанил във фа...и тук, в това е един от големите изпити на човека. Учителят изпитва ученика, какво е научил за Волята, преподавайки му в същото време урока на Любовта...а ученикът издържавайки успешно изпита за Волята, може да приеме урока на Любовта...Ученикът в ре, виждайки, че досега нещата бяха в един интервал, жизнерадостни, и възходящи, сега вижда, че Учителят е извървял малко по-малко, полвин тон по-малко, но въпреки тази "скатавка" тонът фа си е отделен тон, така че трябва да приеме, че Учителят е направил своите "две крачки" напред...Интервалът ре-фа също е терца, но не е съставена от три чисти степени, а от две чисти, и една половинка, затова звучби минорно и тъжно-тогава хем Учителят е по-близо до ученика, хем ученикът в сързцето си е по-далече от Учителя, затова се опитва волята му...Ако се върне на "до", ще звучи хармонично, ще възстанови "мъжкия" характер на интервала, и ще се забие в сложността на интервалът "кварта"...а числото 4, явно е препъни камък не само в писанието, но и в нотната тетрадка...

Всъщност, искам да споделя това, че ясното усещане на Учителя не трябва да ни създава абсолютни стойности- нито за самия Учител, нито за предмета който преподава, нито за нас като ученици, и като успех в училище...защото, с всеки "интервал" ние- Учител и ученик, се учим на законите на хармонията, търсейки взаимно "идеалния" център, така че намирайки хармония във всеки един от интервалите (уроците, класовете), и постигането на тази хармония, изживяваме частица по частица от "хармонията", и опитваме постепенно от "идеалния център", а това взаимно опитване е същото каквото е да подаден две ръце, търсещи опора, и да получим отсреща две ръце, даващи точно толкова опора, колкото е нужна...всъщност, това за мен е и 22 като число, а в Таро- това, че 22 и 0 се оприличават с Глупак, Луд, Шут,не е случайно. Не е трудно да си представим някой,който се разхожда насам-натам, вдигнал двете си ръце...

...защото понятията Учител и ученик няма физически измерения- Учител и ученик са понятия, отнасящи се само и единствено до две Души...та, поради това, ученикът е често някой, който минава за луд, просто защото ходейки с две вдигнати и стискащи "нищото" ръце, проявява принципа "Каквото горе, такова и долу"...а там, "където двамина се съгласят, и поискат нещо в Мое Име, Аз Съм с тях"- ето това е моментът, в който човек изучава истинския смисъл на числото 4, чрез което се кръщава с Христос...В това е и смисъла на 4-тия стих от евангелието на Тома, защото Учителят е живата връзка между "старецът" в лицето на ученика, който досега е живял, без да познава закона на Любовта, и е представител на човекът, който се ражда и умира, преминавайки през нивото на физическото измерение на 4-ката: 1.Начало, 2-Растеж, 3-Самодостатъчност, 13(4)- Смърт; с Небесния Човек, който е "младенец на 7 дни"- а 7 е числото на една октава- има 7 цели тона, но има и 5 полутона, които допълват до 12..Е, Един Учител може да има своите 12 ученика, или по-скоро, своите 12 класа, в които да се записват учениците от всеки "тон"...

Май се разклоних в друга тема, но, това "май" си остава предположение... :D, за моя сметка... :whistling:

Линк към коментар
Share on other sites

Кристиян, не съм съгласен с теб :) и ще се опитам да се аргументирам накратко. Разбира се ,не съм съгласен с твойта теза - както съм я разбрал.Ако погрешно съм изтълкувал думите ти - поправи ме.

Но първо - едно извинение към Донка - за резкия начин по който се изразих. :)

Според теб Кристиян

...животът му е написан, и каквото и да пише, то ще е нещо, което също вече е било писано...
Казваш също,че човек не е свободен,че не трябва да гради предположения.

Според мен абсолютна свобода няма и Бог - свързан е с нас и той има две основни възможности - или да ни унищожи,или да ни помогне да се променим, да ни направи каквито иска да сме.

В този смисъл - ако всичко "вече е било написано",то съществуването ни не би имало смисъл и би следвало да ни унищожи.Защото разни "предполагащи" постоянно създават предположения и той трябва да създава бури наляво и надясно.А като гледам - бурите станаха чести.Излишен труд.

Затова аз считам,че човек трябва да гради предположения.Според ме го е казъл и Иисус - точно в текстовете,които цитира,а именно:

:"Онзи, който знае всичко, но му липсва сам той, навсякъде е в нужда" ....."Познай онова, което е пред теб, и скритото за теб ще ти се открие.Защото няма нищо, което да се не открие" ....... „Който разкрие тълкуването на тези слова, не ще вкуси смърт."„Нека онзи, който търси, не спира, докато не открие. А когато открие, ще се смути. Смути ли се, ще се почуди и ще добие власт над всичко"...„Когато сами познаете себе си, ще бъдете познати, и ще узнаете, че сте чеда на живия Отец. Но ако не се познаете, в нищета ще пребивавате и сами нищета ще бъдете."... „Познай онова, каквото е пред теб и скритото за теб ще ти се открие. Защото няма нищо скрито, което да се не открие."]

Несъвършения /какъвто считам,че е човека/ търси като прави предположения. Само Бог знае всичко,а ние се учим като предполагаме 1,2..5 варианта -пробваме ги и ...може би единия се оказва точния. Така познаваме и себе си .И е необходимо да се познаем за да сме наясно с какво можем да сме най-полезни на обществото и като дадем това "най-полезно" обществото ще ни познае.Ще каже - Майкъл ни даде нещо. /не е лошо да стане/

Едисон е ПРЕДПОЛАГАЛ,приложил е предположението си в около 8-10 000 варианта и последния се е получил - ел.крушка се появила.

Това Моисей със сигурност не го е знаел-в миналото не го е имало.

Въобще за старите учения - ако бяха актуални,то нямаше БОГ да ни дава НОВИ.

Не отричам напълно всичко старо,но то трябва да се прилага - доколкото не противоречи на новото.В Африка още почитат местни богове - Африка е беден и изостанал континент.

Ако видя лъв на пътя си - ще избягам ,ще заобиколя /предполагам,че е опасен за мен/. Лудост е да НЕ предполагам това.

За свободата - считам,че във всеки един момент пред нас има поне две възможности.В моя случай - да пиша ли отговор на Кристиян или да не пиша. АЗ ИЗБРАХ.

Това е свобода - не безгранична,но достатъчна /за моето ниво/. :)

И за настроение бих искал да завърша с две мисли:

." Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо." Алберт Айнщайн
.

"Аз не отговарям пред Бога за съмненията, които се раждат в моята душа, т.к. те са вследствие на разума, който сам Той Бог е вложил в мен. " Джонатан Суифт.
. Редактирано от Майкъл
Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте Майкъл,

В мненията си по-горе споменах, че човек предполага от страх, а основна причина за появата на страх е липсата на информация, или отказът да приемем една информация. След като имаме възможност да се запознаем със себе си, простоняма начин това познание да се гради на предположение, защото единственото, което има да разпознаем в нас е Любовта, тя и Бог- са едно и също нещо. Как да предполагаме Любовта? Тя е нещо, което се полага в нас, за да поникне- има едно семе, и един опит...

Иначе, в джунглата- всичко в хоризонтално направление е джунгла, и допускате че един лъв, че би могъл да бъде опасен за Вас, защото не искате да осъзнаете,

Аз пък съм за предположенията, т. е. догадките, но само в посока : Каква ли е Волята на Бога в тази ситуация ?

Постоянно се опитвом да предположа това, да чета знаците, които ми се дават и така животът става много интересен, като ребус.

По последиците от решенията, които съм взела и събитията, които съм предизвикала разбирам дали предположенията са ми били правилни, т. е. дали съм била в силата на потока, дали течението (символично Бог ) ми помага. Ако не съм, се опитвам да си изведа поуката и продължавам със следващите предположения. и така колкото повече правилно предполагам, по-нагоре ще се изкачвам.

Предполагам, че е така : :dancing yes:

че всъщност, като човек, Вие сте многократно по-опасен за лъва.

Ако имате познания за себе си, и ако възстановите връзката, която човекът е загубил с Божественото, като видите един лъв, ще направите нужното, за да не Ви види той, а ако той Ви е видял пръв, и ви дебне без да го забележите, едва ли ще имате време за предположения, а шансовете Ви за "оцеляване" няма да се променят, защото в хоризонталната плоскост, в условията на джунглата, лъвът е с предимство пред човека. Тогава, може да направите само едно- да убедите този лъв, че да опита нещо ново в менюто си не е гаранция за това, че ще се нахрани добре. Това е правено вече, защото човек може да познава много добре както джунглата и нейните обитатели, така и себе си, за да може да си позволи да живее там, а както знаем, човекът в днешния си вид именно от Африка води началото си. Шом в началото е съжителствал с лъва, днес може също да съжителства.

Приятен ден, макар и да не остана много от него :)

Линк към коментар
Share on other sites

Има една прекрасна беседа на Учителя, в която се разглежда човекът, и въздействмието на предположенията върху него, като Учителя показва и "родителя" на предположенията, давайки пример с Адам и Ева, които разрешавали задачата, която Бог им е дал по отношение на Дървото за познание на доброто и злото, и Черния Адепт, който взема отношение в тази задача.

Едва ли мога да предложа нещо повече като изложение в тази насока, от това, което Учителят е вложил в тази беседа. Бог е създал всичко, в това число и всичко, което е в "опозциция"- никой не може да отрече, че разумът е създаден от Бог, но щом функционира вън от рая, и е под "закон", със сигурност Бог не се проявява в него- където е Бог, там е и рая, а в рая човекът живее като Желание-Душа, защото Творецът е сътворил само това- Желанието, за да може да му се наслади.

Линк към коментар
Share on other sites

Относно предположенята имах предвид, че ако имаме такива, те замагляват постояно изявяващото се, живото СЕГА. Нашите очаквания-предположения пречат на нашата вътрешна същност да се изяви, тъй като вече има план. Предположението е мисъл която вече е посята, това е план, който влияе на съзнанието ни и ни пречи да живеем в неочакваното.

Линк към коментар
Share on other sites

Относно предположенята имах предвид, че ако имаме такива, те замагляват постояно изявяващото се, живото СЕГА. Нашите очаквания-предположения пречат на нашата вътрешна същност да се изяви, тъй като вече има план. Предположението е мисъл която вече е посята, това е план, който влияе на съзнанието ни и ни пречи да живеем в неочакваното.

Здравейте!

Нашата вътрешна същност!? Знае ли всичко тя, за да не прави предположения?

Самият живот ни доказва обратното.

Същността ни е затворена в "затвор" - нашето тяло. Съществуват постоянни опитите нашата същност да "разруши дадена стена от затвора", за да добие истинска представа за това, което е отвъд.

Предположението е предположение, когато не е сигурен крайният резултат.

Опитите на душата, да "пребори" самовлюбеният ум, си е истинско предположение, ако не беше такова, то тя щеше да успее още с първият такъв. На изживените предположения се гради опитността ни, докато не успеем напълно да се слеем с Всичкото.

:smarty::yinyang::smarty:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...