Jump to content
Порталът към съзнателен живот
angoisse

Как да излекуваме омразата

Recommended Posts

Да, там, където човек е слаб, Бог е силен. Имам предвид и Светлите Същества, които ни помагат невидимо, и собственото ни мисловно, енергийно и изявено участие в лекуването на взаимоотношенията, и участието на други хора в създадената ситуация, които са отворили сърцето и ума си за добро.

Напоследък ми се наложи да преминавам през такова изпитание. Доста се стараха да ме уязвят, но не успяха. Беше ми трудно на моменти и тогава се молех. Чисто по човешки трупаха облаци над мене, стараеха се да ме злепоставят, а след молитва атмосферата над мене се разведряваше и се чувствах измита. Най-важното е, че съм положително настроена и отношенията са много по-добри в момента.

В други отношения не съм толкова успешна, но вероятно така е най-добре - да останем дистанцирани. Важното е от моя страна да не си товаря душата с омраза. На тях като им е кеф, да мразят.

Станимир и Бориславил, няма как да не се съглася с вас.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отдалечаване

Когато много силно те боли,

недей посяга да мъстиш:

омразата изпепелява тоя, който мрази.

Когато много силно те боли –

отдалечавай се.

Отдалечавай се през времето от дребното,

от близкото, от болката от писъка –

нали след десет хиляди години

в могъщото движение на космоса

сред здрача на Великата прохлада

ще бъде все едно дали сте се целунали

прашинки две, докоснати в безкрая,

нали ще бъде все едно

дали те е боляло?

Отдалечавай се. Потъвай в своето,

със живата вода на свойта сила

наплискай живата си рана.

И любопитните ще видят после там,

където е ударила стрелата,

как светят бистри капки златен клей.

И тъй, додето златен станеш цял.

Андрей Германов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

borislavil

Омразата за мен има по - красиво в своята автентичност лице. Тя поне е искрена, а безразличието може да бъде лицемерно. А то е и по - жестоко от омразата. Омразата поне е отношение и то искрено отношение в това няма съмнение, защото съм се сблъсквал с фалшива любов, но не и с фалшива омраза!

Да, това е точно така. Защото в сърцето на омразата, нейде дълбоко, дълбоко в нея, се крие истинска любов. Именно затова е винаги искрена една омраза. А любовта, тя какво е, ако не искрата, която не може да бъде фалшива. Тя може само да бъде обърквана с различни прояви на страха и бягствата от себе си.

Какъв е смисълът на това толкова отричано от всички чувство? Да ни пречисти. Да изгори всичко тленно из нас. Ето защо когато то ни споходи, най-добре е не да бягаме от него и да го подтискаме, а да му се отдадем изцяло. Защото останат ли въглени, те убиват човека бавно и сигурно. Свещен е огънят не омразата. Той лекува болните сърца.

Та, няма какво да я лекуваме омразата - самата тя е горчивото лекарство.

Редактирано от Силвия СД

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отдалечаване

Когато много силно те боли,

недей посяга да мъстиш:

омразата изпепелява тоя, който мрази.

Когато много силно те боли –

отдалечавай се.

Отдалечавай се през времето от дребното,

от близкото, от болката от писъка –

нали след десет хиляди години

в могъщото движение на космоса

сред здрача на Великата прохлада

ще бъде все едно дали сте се целунали

прашинки две, докоснати в безкрая,

нали ще бъде все едно

дали те е боляло?

Отдалечавай се. Потъвай в своето,

със живата вода на свойта сила

наплискай живата си рана.

И любопитните ще видят после там,

където е ударила стрелата,

как светят бистри капки златен клей.

И тъй, додето златен станеш цял.

Андрей Германов

Прекрасен стих...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като се замисля, смирението автоматично ще ни освободи от всякаква омраза, защото то е форма на проява на любовта. Всъщност не виждам как можем да се освободим от омразата без да се смирим.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чрез себепознание! Когато се установим в своята истинска същност, тогава съвсем естествено ще отпадне и омразата, защото тя не принадлежи на нашето естество. Омразата е притурка, присадка, дължаща се на непознаването на самия себе си в дълбочина. Попитали веднъж Микеланджело Буонароти как прави тези прекрасни статуи, а той казал:"Но аз нищо не правя. Те са направени вече. Аз просто махам от тях само ненужното." Та и ние - когато махнем от себе си ненужното, ще се освободим и от омразата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Не се гаси туй, що не гасне!" - И.Вазов

Разбира се причините, родили тази мисъл са съвсем други.Но винаги, когато чета тази тема се сещам за нея.Като гледам пътя, по който е поел днешният човек, не мисля че скоро ще достигне смирението и самопознанието.Агресията, липсата на толерантност и опит за разбиране на отсрещния съпътстват ежедневито на днешния човек.Много дълъг път трябва да извърви той, за да се излекува от омразата.Иначе би се самоунищожил.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Хрумна ми един малко по-различен аспект от голямата тема за омразата.

Направило ми е впечатление, как онези хора, които не излъчват никаква злоба или озлобеност, предизвикват омраза у много други. Да си усмихнат и добронамерен, да не мразиш никой (защото никой не ти е виновен за нищо) - много често това не се понася от околните.

Не ми е ясно защо само.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защото съдят по себе си и не могат да повярват, че някой друг е в състояние да не изпитва омраза. Това състояние на другия им се струва фалшиво, престорено и неестествено, защото самите те не могат да го почувстват отвътре в душата си. Като казвам "не могат", разбирайте, че още не са се научили, а не че въобще не могат.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хм, тогава остава варианта, хората, които не могат да мразят, да създават впечатление, че могат. Така ще се спасят от врагове:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Чрез себепознание! Когато се установим в своята истинска същност, тогава съвсем естествено ще отпадне и омразата, защото тя не принадлежи на нашето естество. Омразата е притурка, присадка, дължаща се на непознаването на самия себе си в дълбочина. Попитали веднъж Микеланджело Буонароти как прави тези прекрасни статуи, а той казал:"Но аз нищо не правя. Те са направени вече. Аз просто махам от тях само ненужното." Та и ние - когато махнем от себе си ненужното, ще се освободим и от омразата.

Да, именно чрез себепознание. Което означава да си способен лично да избираш и приемаш предизвикателства. Но, колцина от нас са тъй смели, че да приемат раната на една омраза като жест от страна на скрит приятел/и? Да бъдеш мразен, означава някой "скрит приятел" да ти оказал честта да те изпитва - ама до дупка. В Бг това не е прецедент (умишлено пропускам the best hatred practices в останалите страни). Ако не си в час и му отвърнеш с омраза, определено го правиш по-силен.

Страстта винаги е била необходимо препятствие по пътя - отрицанието й не решава въпроса, обратно - прави го по-голям. За повечето хора с изразена индивидуалност омразата е начин на себеутвърждаване. Или себеотричане.

Любовта е любов само, когато успее да се справи с една грамадна омраза, според мен.

За всички търсещи любов, рано или късно омразата се оказва ЦЕНТРАЛЕН ПРОБЛЕМ!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любовта е любов само, когато успее да се справи с една грамадна омраза, според мен.

За всички търсещи любов, рано или късно омразата се оказва ЦЕНТРАЛЕН ПРОБЛЕМ!

Малко по-далече.... Според мен, любовта е любов, когато сетивата и не отчитат наличие на омраза. О-мраз-а = липса на топлина и светлина, любовта е любов, когато излъчва достатъчно светлина и топлина, за да стопли и освети всичко около себе си.

Да, за хората, търсещи любов, наистина омразата е централен проблем....

За хората, намиращи любов, омраза не съществува...

Как да я излекуваме?

Като спрем да търсим и започнем да намираме любовта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, за хората, търсещи любов, наистина омразата е централен проблем....

За хората, намиращи любов, омраза не съществува...

Как да я излекуваме?

Като спрем да търсим и започнем да намираме любовта.

Точно ! Аз не мога да разбера 11 страници изписани за омразата. Какво има толкова да пишете.? Омразата я забелязват , тези, които могат съответно да мразят. По Закона за Привличането, колкото повече мразиш, толкова повече ще привличаш към себе си хора, които те мразят.

А е толкова просто.

Като не мразиш, ти излъчваш в пространството , е може да не е точно любов, но излъчваш спокойствие и някаква уравновесеност. Тогава способните да мразят няма да ги привличаш, и те ще стоят далече от тебе, т.е. няма да могат да ти навредят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хрумна ми един малко по-различен аспект от голямата тема за омразата.

Направило ми е впечатление, как онези хора, които не излъчват никаква злоба или озлобеност, предизвикват омраза у много други. Да си усмихнат и добронамерен, да не мразиш никой (защото никой не ти е виновен за нищо) - много често това не се понася от околните.

Не ми е ясно защо само.

Мона, според мен, има две основни причини. Първата е завистта, която преминава в агресия, неприязнено отношение, омраза и злоба. Втората се дължи на факта, че чистият човек е като огледало, в което всеки може да види собственото си отражение. В този смисъл, а не в някакъв друг, огледалото е изобличаващо. И опитът да бъде счупено, когато ни покаже лицето не такова, каквото искаме да го видим, си е в реда на нещата. Затова и Христос беше разпънат на кръста, затова и на Учителя Му беше нанесен жесток побой...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest lilid

здравейте,

регистрирах се днес във вашия форум, където попаднах чрез тази тема търсейки четива за омразата.

омразата е нещо ново за мен

ако омраза е нещото, което установих, че изпитвам сега към човек, с когото сме се познавали твъъъъъъъъъърде отдавна

"не си създавай кумири"

омразата ще да има някаква функция...

пиша тук просто защото съм озадачена, твърде озадачена от това, което изпитвам

такова изпитание сега имам, интересно

Редактирано от lilid

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

". Втората се дължи на факта, че чистият човек е като огледало, в което всеки може да види собственото си отражение. В този смисъл, а не в някакъв друг, огледалото е изобличаващо. И опитът да бъде счупено, когато ни покаже лицето не такова, каквото искаме да го видим, си е в реда на нещата. "

Човек мрази себе си,създава си фалшив образ,

и когато разбере че другите хора знаят за истинската му същност започва да ги мрази.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек мрази себе си,създава си фалшив образ,

и когато разбере че другите хора знаят за истинската му същност започва да ги мрази.

Това е една възможност, но не е единствената. Това, че човек се оглежда в другите, че откривайки слабости в тях, всъщност открива собствените си слабости, донякъде е вярно, но май е нещо с което доста се спекулира и се преувеличава.

здравейте, :)

регистрирах се днес във вашия форум, където попаднах чрез тази тема търсейки четива за омразата.

омразата е нещо ново за мен :blink:

ако омраза е нещото, което установих, че изпитвам сега към човек, с когото сме се познавали твъъъъъъъъъърде отдавна, като деца от първи до трети клас, не помня тогава да съм го мразела... той ме намери във виртуалния свят преди година и нещо, представи се за виждащ, и че мисията му да ме срещне отново е да ми помогне да стана по-добра за себе си... откакто ме намери само виртуално сме общували в писане, когато писането ставаше едновременно онлайн чувствах неприязненост, пренапрежение... а имаше моменти - мислех, че той може би е мой духовен водач сред хората... в други - че е сатана... съмнението не ме напусна, вчера нарекох това, което изпитвам омраза и му го написах... предполагам няма да отговори...

изниза се...

"не си създавай кумири"

омразата ще да има някаква функция... :rolleyes:

пиша тук просто защото съм озадачена, твърде озадачена от това, което изпитвам

такова изпитание сега имам, интересно

;)

Човек мрази това, което счита, че нарушава хармонията му, неговото спокойствие. Когато човек почувства, че му е причинен прекалено силен дисбаланс, той започва да мрази. Наистина, не е изключено причината, ако не напълно, то поне частично да е в самия човек. Значи, когато мрази, човек всъщност обвинява някого, че нарушава хармонията му. Едно е ясно – хармонията действително е нарушена. Човекът отсреща може да има принос за това, може и да няма. Изкуство е да запазиш спокойствието си независимо от това дали някой друг човек с действията си подстрекава и подпомага нарушаването му.

Конкретно: Чувстваш ли личното си пространство нарушено? Чувстваш ли, че въпросният човек се натрапва, намесва се прекомерно в живота ти (или поне се опитва)? Може би го мразиш защото чувстваш спокойствието си застрашено от него, появата му освен това е била неочаквана и те е изненадала. В случая мисля, че имаш право не точно да мразиш, но да не изпитваш съвсем положително отношение към този човек, тъй като, поне от това, което казваш, оставам с впечатлението, че той е прекрачил някои граници.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest lilid

благодаря за включването.

не се чувствам добре. не се чувствам добре и от това да осъзнавам неприязънта си към някого.

ако аз бих отишла да помагам на някого, защото аз виждам, че той има нужда от това - не бих го оставила да се чуди да ми вярва или не... мисля. щом съм отишла да го спасявам, не бих го изоставила, и то в неведение... стига да знам самата какво правя, когато се намесвам енергийно върху някого.

понякога си мисля, че той се упражняваше върху мене

....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В някои типове хора има зло което избива на моменти.

Това зло аз бих казал че е по-силно чувство и от омразата.

Този изблик на зло и разрушение  избива през определен период от време независимо къде се намират.

Те носят прекалено много отрицателна енергия в себе си,но не искат да си го признаят.

Не искат да признаят че притежават лудост и това ги кара още повече да мразят околните и да слагат фалшиви маски.

Тези хора са наи-опасните.Изглеждат като нормални,държат се като нормални,

но отвреме-навреме откачат,полудяват.

Това полудяване не се дължи на причина извън тях,а притежават хормонален и енергиен дисбаланс.

Същото е и с мразещите.Те мразят защото се нуждаят от това да мразят някого.

Останалото е нехаресване.Не мразене,а нехаресване на даден тип хора.

"понякога си мисля, че той се упражняваше върху мене"

Понякога си мислим че някои човек ни мрази,не ни харесва или ни изпитва,

а след време когато го загубим осъзнаваме че сме загубили истински приятел :3d_119:

Редактирано от tomodashi

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

омразата ще да има някаква функция...

Здравей lilid :)

Добре дошла при нас! Благодаря за споделеното!

Определено има много важна функция - но не омразата, а дискомфортът, който изпитва човек при някакви контакти. Това, което наричаш неприязън, е бил сигналът на твоята душа към личността ти (или на емоциите към ума) да прекратиш контактите с човека, към когото изпитваш дискомфорта. Омразата е просто акумулиран до голямо количество дискомфорт - има същото предназначение, но вече повече те трови отколкото да те предупреждава.

В този случай другият човек по никакъв начин не е допринесъл нито за неприязънта, още по-малко за омразата, които изпитваш. Съответно лекарството не е в него и в контактите ти с него.

Може би е добра идея да си дадеш сметка кое вътре в теб те е заставяло да продължаваш контактите си с този човек въпреки ясните сигнали на емоциите ти - т.е. да превърнеш отровата в лекарство.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За някои хора наистина е много неприятно да открият в себе си неприязън към някого. За омраза- да не говорим. Но това се случва с човека поради неговото собствено безлюбие. Как може някой да ми наруши хармонията, та аз самата да не би да съм хармонична ... Това, което си мислим, че е любов, е обикновено сянката на Любовта, проекцията в нашия свят на полярностите. Където проекциите винаги имат два полюса. Само на единия е любовта, която познаваме. Уви, той е неразривно свързан с другия полюс.

Та смисълът на неприязънта, според мен, е в това, да се подсетим откъде всъщност идва дисхармонията, която ни смущава ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest lilid

тъй-тъй, от общото към частното, и обратно...

бих искала да уточня, че нямаме взаимоотношение от типа "мъж-жена" и въобще такива помисли не е имало.

неприязън имам защото не мога, а искам да разбера - какъв е всъщност този човек, добър или лош. съдейки по сегашното, дали ще сгреша да мисля, че ако е добър - ще да е още неумел, а ако е черен ще да е постигнал целта си.

вероятността пък да съм му дадена за упражнение даже ме развеселява, и окуражава разбира се

има и още нещо за неприязънта ми. ...какво е, да даваш някому напразни надежди. но все пак времето ще покаже - кой какво е видял.

може би като ми се проясни неясното, неприязънта ще се изпари

ако не се проясни, ...ех, да бих могла да разсека веригата. инак пак ще се срещаме някъде някак

ако е черен - как да се предпазват от такива като него другите по-слепи.

аз съм от по-слепите. разграничавам нещата според както се чувствам. единственото, което знам да правя за самозащита е да се моля на Единия.

също и за оправяне на енергийния баланс, това правя

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

неприязън имам защото не мога, а искам да разбера - какъв е всъщност този човек, добър или лош. съдейки по сегашното, дали ще сгреша да мисля, че ако е добър - ще да е още неумел, а ако е черен ще да е постигнал целта си.

:) Мислиш ли, че хората се делят на добри и лоши? Колко хора познаваш, които биха нарекли себе си лоши? Аз нито един.

Хората не са нито добри, нито лоши - ние грешим, като ги преценяваме така. Ако се отнесеш добре с един човек, ще получиш добро от него, ако се отнесеш зле, ще получиш същото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Багира:" За някои хора наистина е много неприятно да открият в себе си неприязън към някого. За омраза- да не говорим. Но това се случва с човека поради неговото собствено безлюбие."Точно ,за мен.Ако знаехте какъв удар представляваше това,да открия ,че аз...аз...аз...това малко "аз"което искаше да бъде голямо,изпитва омраза,да го призная на самата себе си,да го приема.И чак след това се опитах да го разбера.Омразата иска да нарани,смачка,обезличи другия,докато изпитващия разбере,че причинява това на себе си.Лекувах я с приемане и разбиране,и най-лесното/което дойде доста по-късно/с любов към себе си.Да се приема такава каквато съм,без да се опрделям като добра или лоша,да се харесвам и обичам-това ми помага и при други негативни отношения-защото обичта към себе я проектирах и върху другите.Рядко,но ми се случва,да достигна до основната си същност-покой,приемане,разбиране,любов към всичко съществуващо и случващо се.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×