Кон Круз Добавено Юли 27, 2014 Доклад Share Добавено Юли 27, 2014 Кои според вас са най - често срещаните форми на унижение и самоунижение в съвременността и от какво са продиктувани ? Има ли според вас неща, заради които си струва човек да се унижава ? Ако определено отношение към някого се възприема от масата хора като унижаване на съответния човек, но самият той не се чувства унизен - налице ли е тогава унижение ? Ако някой се държи по начин, схващан от мнозинството хора като самоунижение, но този някой не възприема поведението си като такова, то тогава можем ли да кажем, че той се самоунижава? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Юли 27, 2014 Доклад Share Добавено Юли 27, 2014 Здравей, Кон. Мисля, че темата ти е по-подходяща за форуми Себепознание или Психология и Психотерапия, отколкото във форум Философия. Освен, ако не изведеш унижението и самоунижението като постулати на едно поведение, характерно за определени социални групи в контекста на времето. Пример - аскезата, мартирологията, средновековеното усещане за безполезност на тялото в противовес на душата, която може да се издигне в света на Бога, само чрез страдания, сиреч - самоунижения. Затова няма да имаш проблем да намериш информация. Иначе, един от най-големите изследователи на проблема, е Мишел Фуко. Поздрави Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Юли 27, 2014 Автор Доклад Share Добавено Юли 27, 2014 Здравей, Луила. Благодаря ти за пояснението. Нямам против темата ми да бъде преместена. Нека бъде сторено. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 27, 2014 Доклад Share Добавено Юли 27, 2014 Разликата между унижението и самоунижението е, че едното се случва с прякото участие на други хора, а другото е следствие на лични възгледи и отношение към себе си. Човек се чувства унизен, когато са нарушени негови основни човешки права и свободи, достойнство и самоуважение в ситуации, в които е безсилен да противодейства. Ако реакцията е примирение, не означава, че не го разбира, а че няма емоционален или физически ресурс да противодейства, но много добре разбира какво се случва.Привидното не е реалното. Самоунижението е следствие на лични вярвания, често е свързано със самооценката и страховете. Ако някой се държи по начин, схващан от мнозинството хора като самоунижение, но този някой не възприема поведението си като такова, то тогава можем ли да кажем, че той се самоунижава? Ние можем да кажем каквото си искаме, важното е той как се чувства, ако е ок с това, значи не се самоунижава, ако обаче положението му носи подобни усещания, вече е важно защо го прави. Което в повечето случаи пак ни препраща към страховете. Калисто и Кон Круз 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 28, 2014 Доклад Share Добавено Юли 28, 2014 Унижението е пряко свързано с достойноството, а следователно, чувството за унижение - с чувството за достойнство. Наред с това имаме различни видове достойнство, като например лично, национално, човешко и др. Лично мое мнение е, че човек може да бъде унижен, без да се чувства унижен. Това става в тези случаи, когато чувството му за достойнство - лично, човешко или друго, е притъпено. Но това не променя нещата. Човек може да пребие децата си заслепен от ярост или жена си заслепен от ревност, алкохоликът може всяка вечер да се докарва до състояние на алкохолен делириум и на следващия ден всички тези хора да имат усещането, че поведението им е в реда на нещата. За богатия може да е в реда на нещата да експлоатира бедните, а ако му позволява законът, дори и да ги дима като роби. За фанатика - да убива иноверците, за наркопласьора - да продава наркотици... Никой от тях няма да се чувства унижен, даже напротив - това може да е повод за високо самочувствие, но ако погледнем реално във всичките тези случаи имаме унижаване на човешкото в себе си. А възможен е и обратният вариант: човек да се чувства унижен в ситуация в която не би трябвало да го прави. Това може да е в следствие на една нереална оценка на обстоятелствата, както и на една свръх-изострено, прекомерно чувство за достойнство. В Китай мисля, обикновен човек даже не е имал правото да погледне императора, като нарушението е водело до екзекуция. Но и сега много хора възприемат примерно общуването с определени хора като под нивото им, или пък упражняването на определена професия, неотговаряща на амбициите или образованието им. И ако животът ги принуди да правят нещо такова, те се чувстват унизени. Като цяло може да заключим, че формите на унижение в съвременния свят са безброй - във всички области и на всички нива. Причините се свеждат до две: невежеството и егоизма. Кои са най-разпространените форми на унижение няма да спомена, а и вероятно не мога. Погледнато от гледна точка на духа, самото фокусиране на хората почти изцяло и единствено в материалното, вече е унижение. От една общочовешка гледна точка, цялото човечество е унизено, допускайки да живее при съвреммените условия и в съществуващия световен ред. В крайна сметка от homo sapiens се очаква най-малкото да бъде разумен и несправянето с това вече е стъпка назад от човешкото (и то според собствената ни дефиниция за човека). Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юли 29, 2014 Доклад Share Добавено Юли 29, 2014 Стъпка назад от човешкото според собствената ни дефиниция? Ами ако сме се дефинирали сами, е вярно Унижението зависи от нас самите. Не някой ни унижава, а ние се чувстваме унизени. Отправяне на обвинението за собствения ни вътрешен живот към външния свят. Е, наистина обикновено за хората външният свят е преминал границите и е обсебил вътрешния. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 29, 2014 Доклад Share Добавено Юли 29, 2014 "Собствената" в смисъл възприетото от науката название homo sapiens. Иначе май Карл Линей пръв въвежда въпросната система за наименование на биологичните видове. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 29, 2014 Доклад Share Добавено Юли 29, 2014 И аз съм склонна да си мисля, че чувството за унижение е само прикрита форма на самоунижение. Не могат да ме унижат, ако аз самата не унижавам себе си. Не мога да се опитам да унижа някого съзнателно, ако не самоунижавам самата себе си по същия този начин. Не мога да класифицирам отношението към друг човек като унижение, ако аз самата не се самоунижавам по същия този начин... Лично усещане... Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Юли 29, 2014 Доклад Share Добавено Юли 29, 2014 Какво знаете вие за унижението или самоунижението - ако човек е стигал до дъното и след това е успял да се изправи, то тогава никой повече не може да го накара да се чувства унизен, а още по-малко може сам човекът да се самоунижава Донка и feya 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 30, 2014 Доклад Share Добавено Юли 30, 2014 Стигали сме дъното... успяхме сами да се изправим... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 30, 2014 Доклад Share Добавено Юли 30, 2014 (edited) Хората живеем в общество, сред други хора. Някой може и да не се чувства унижен, но ако общественото мнение го поставя в ниска позиция, то тогава ще му се наложи да се справя с всички усложнения в резултат от това. Това не може да бъде избегнато, колкото и да си мислим, че няма значение. Всяко нещо си има своите последствия и ние като част от обществото понасяме последствията не само от нашите собствени действия, но и последствията от действията на хората около нас. Така че ако ние не се чувстваме унижени, но в очите на другите около нас сме унизени, то това е проблем, който най-малкото ще ни създава затруднения, които от своя страна могат да ни попречат в определени наши начинания и да не ни дадат никакъв шанс да ги осъществим, без значение какво правим и какво мнение имаме за себе си. Редактирано Юли 30, 2014 от Станимир Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Юли 30, 2014 Доклад Share Добавено Юли 30, 2014 Така че ако ние не се чувстваме унижени, но в очите на другите около нас сме унизени Не може, това няма как да стане. Ако ние не се чувстваме унижени, няма как хората около нас да ни унизяват Дори и да се случи за известно време, пътищата ни с подобни хора ще се разделят. Просто мислите ни привличат неща и хора, Ако се мислим за унизени, такива хора ще привлечем, които ни унизяват още повече. Ако си имаме самочувствието, няма как да привлечем в обкръжението си унизяващи ни хора, или както казах ще е за кратко. feya 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Август 4, 2014 Доклад Share Добавено Август 4, 2014 (edited) Хората живеем в общество, сред други хора. Някой може и да не се чувства унижен, но ако общественото мнение го поставя в ниска позиция, то тогава ще му се наложи да се справя с всички усложнения в резултат от това. Това не може да бъде избегнато, колкото и да си мислим, че няма значение. Всяко нещо си има своите последствия и ние като част от обществото понасяме последствията не само от нашите собствени действия, но и последствията от действията на хората около нас. Така че ако ние не се чувстваме унижени, но в очите на другите около нас сме унизени, то това е проблем, който най-малкото ще ни създава затруднения, които от своя страна могат да ни попречат в определени наши начинания и да не ни дадат никакъв шанс да ги осъществим, без значение какво правим и какво мнение имаме за себе си. Да хората живеем в общество .Това значи че сме зависими от общественото мнение .Само толкова .Как възприемам това мнение е единствено , до колкото съм съзнателен , мое решение . И да владееш егото си , можеш да чувстваш неговото унижение , но това не може да е пречка . Пречката може да е само от поведението на другите . Докато оценката е моя .Например защо никой няма да се унижи от подгонилата го мечка , а с радост ще рипне на първото дърво . Чувстваме се унизени когато обстоятелствата се смеят на самооценката ни . Редактирано Август 4, 2014 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.