Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Кон Круз

Унижението и самоунижението

Recommended Posts

Кои според вас са най - често срещаните форми на унижение и самоунижение в съвременността и от какво са продиктувани ? Има ли според вас неща, заради които си струва човек да се унижава ?

Ако определено отношение към някого се възприема от масата хора като унижаване на съответния човек, но самият той не се чувства унизен - налице ли е тогава унижение ?

Ако някой се държи по начин, схващан от мнозинството хора като самоунижение, но този някой не възприема поведението си като такова, то тогава можем ли да кажем, че той се самоунижава?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Кон.

Мисля, че темата ти е по-подходяща за форуми Себепознание или Психология и Психотерапия, отколкото във форум Философия.

 

Освен, ако не изведеш унижението и самоунижението като постулати на едно поведение, характерно за определени социални групи в контекста на времето. Пример - аскезата, мартирологията, средновековеното усещане за безполезност на тялото в противовес на душата, която може да се издигне в света на Бога, само чрез страдания, сиреч - самоунижения. Затова няма да имаш проблем да намериш информация.

Иначе, един от най-големите изследователи на проблема, е Мишел Фуко.

 

Поздрави :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Луила. Благодаря ти за пояснението.

Нямам против темата ми да бъде преместена. Нека бъде сторено. :)
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разликата между унижението и самоунижението е, че едното се случва с прякото участие на други хора, а другото е следствие на лични възгледи и отношение към себе си. 

Човек се чувства унизен, когато са нарушени негови основни човешки права и свободи, достойнство и самоуважение в ситуации, в които е безсилен да противодейства. Ако реакцията е примирение, не означава, че не го разбира, а че няма емоционален или физически ресурс да противодейства, но много добре разбира какво се случва.Привидното не е реалното.

Самоунижението е следствие на лични вярвания, често е свързано със самооценката и страховете.

 

 

Ако някой се държи по начин, схващан от мнозинството хора като самоунижение, но този някой не възприема поведението си като такова, то тогава можем ли да кажем, че той се самоунижава?

:) Ние можем да кажем каквото си искаме, важното е той как се чувства, ако е ок с това, значи не се самоунижава, ако обаче положението му носи подобни усещания, вече е важно защо го прави. Което в повечето случаи пак ни препраща към страховете.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Унижението е пряко свързано с достойноството, а следователно, чувството за унижение - с чувството за достойнство. Наред с това имаме различни видове достойнство, като например лично, национално, човешко и др.

 

Лично мое мнение е, че човек може да бъде унижен, без да се чувства унижен. Това става в тези случаи, когато чувството му за достойнство - лично, човешко или друго, е притъпено. Но това не променя нещата. Човек може да пребие децата си заслепен от ярост или жена си заслепен от ревност, алкохоликът може всяка вечер да се докарва до състояние на алкохолен делириум и на следващия ден всички тези хора да имат усещането, че поведението им е в реда на нещата. За богатия може да е в реда на нещата да експлоатира бедните, а ако му позволява законът, дори и да ги дима като роби. За фанатика - да убива иноверците, за наркопласьора - да продава наркотици... Никой от тях няма да се чувства унижен, даже напротив - това може да е повод за високо самочувствие, но ако погледнем реално във всичките тези случаи имаме унижаване на човешкото в себе си.

 

А възможен е и обратният вариант: човек да се чувства унижен в ситуация в която не би трябвало да го прави. Това може да е в следствие на една нереална оценка на обстоятелствата, както и на една свръх-изострено, прекомерно чувство за достойнство. В Китай мисля, обикновен човек даже не е имал правото да погледне императора, като нарушението е водело до екзекуция. Но и сега много хора възприемат примерно общуването с определени хора като под нивото им, или пък упражняването на определена професия, неотговаряща на амбициите или образованието им. И ако животът ги принуди да правят нещо такова, те се чувстват унизени.

 

Като цяло може да заключим, че формите на унижение в съвременния свят са безброй - във всички области и на всички нива. Причините се свеждат до две: невежеството и егоизма. Кои са най-разпространените форми на унижение няма да спомена, а и вероятно не мога. Погледнато от гледна точка на духа, самото фокусиране на хората почти изцяло и единствено в материалното, вече е унижение. От една общочовешка гледна точка, цялото човечество е унизено, допускайки да живее при съвреммените условия и в съществуващия световен ред. В крайна сметка от homo sapiens се очаква най-малкото да бъде разумен и несправянето с това вече е стъпка назад от човешкото (и то според  собствената ни дефиниция за човека).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Стъпка назад от човешкото според собствената ни дефиниция? Ами ако сме се дефинирали сами, е вярно :)

 

Унижението зависи от нас самите. Не някой ни унижава, а ние се чувстваме унизени. Отправяне на обвинението за собствения ни вътрешен живот към външния свят. Е, наистина обикновено за хората външният свят е преминал границите и е обсебил вътрешния.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Собствената" в смисъл възприетото от науката название homo sapiens. Иначе май Карл Линей пръв въвежда въпросната система за наименование на биологичните видове.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз съм склонна да си мисля, че чувството за унижение е само прикрита форма на самоунижение. Не могат да ме унижат, ако аз самата не унижавам себе си. Не мога да се опитам да унижа някого съзнателно, ако не самоунижавам самата себе си по същия този начин. Не мога да класифицирам отношението към друг човек като унижение, ако аз самата не се самоунижавам по същия този начин... 

Лично усещане...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво знаете вие за унижението или самоунижението - ако човек е стигал до дъното и след това е успял да се изправи, 

то тогава никой повече не може да го накара да се чувства унизен, а още по-малко може сам човекът да се самоунижава

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Стигали сме дъното... успяхме сами да се изправим... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хората живеем в общество, сред други хора. Някой може и да не се чувства унижен, но ако общественото мнение го поставя в ниска позиция, то тогава ще му се наложи да се справя с всички усложнения в резултат от това. Това не може да бъде избегнато, колкото и да си мислим, че няма значение. Всяко нещо си има своите последствия и ние като част от обществото понасяме последствията не само от нашите собствени действия, но и последствията от действията на хората около нас. Така че ако ние не се чувстваме унижени, но в очите на другите около нас сме унизени, то това е проблем, който най-малкото ще ни създава затруднения, които от своя страна могат да ни попречат в определени наши начинания и да не ни дадат никакъв шанс да ги осъществим, без значение какво правим и какво мнение имаме за себе си.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Така че ако ние не се чувстваме унижени, но в очите на другите около нас сме унизени

 

Не може, това няма как да стане. Ако ние не се чувстваме унижени, няма как хората около нас да ни унизяват

Дори и да се случи за известно време, пътищата ни с подобни хора ще се разделят. Просто мислите ни привличат неща и хора, Ако се мислим за унизени, такива хора ще привлечем, които ни унизяват още повече. Ако си имаме самочувствието, няма как да привлечем в обкръжението си  унизяващи ни хора, или както казах ще е за кратко. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хората живеем в общество, сред други хора. Някой може и да не се чувства унижен, но ако общественото мнение го поставя в ниска позиция, то тогава ще му се наложи да се справя с всички усложнения в резултат от това. Това не може да бъде избегнато, колкото и да си мислим, че няма значение. Всяко нещо си има своите последствия и ние като част от обществото понасяме последствията не само от нашите собствени действия, но и последствията от действията на хората около нас. Така че ако ние не се чувстваме унижени, но в очите на другите около нас сме унизени, то това е проблем, който най-малкото ще ни създава затруднения, които от своя страна могат да ни попречат в определени наши начинания и да не ни дадат никакъв шанс да ги осъществим, без значение какво правим и какво мнение имаме за себе си.

:)  Да хората живеем в общество .Това значи че сме зависими от общественото мнение .Само толкова .Как възприемам това мнение е единствено , до колкото съм съзнателен , мое решение . И да владееш егото си , можеш да чувстваш неговото унижение  , но това не може да е пречка . Пречката може да е  само от поведението на другите . Докато оценката е моя .Например защо никой няма да се унижи от подгонилата го мечка , а с радост ще рипне на първото дърво  .

Чувстваме се унизени когато обстоятелствата се смеят на самооценката ни .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега
Sign in to follow this  

×