Jump to content
Порталът към съзнателен живот
никол_887

въпрос на който се надявам да ми помогнете да отговоря

Recommended Posts

Не знам от къде да започна.....

От 15 януари живея с момче,което е 13г.по голям от мен,за него майка му е най близка и приятелка в живота му. В началото докато се опознаем всичко вървеше по вода,докато не прогледнах,в дадени моменти ние взехме да оставаме само двете,тя започна да ми говори неща от сорта (колко съм била стахлива,как бившите приятелки на любимият ми били по добри,какво правели за него....)стана ми странно че синът и толкова много я обичаше и правеше всичко за нея,но не виждаше другата и страна. Дочувах разговорите и понтелефона с нейни близки как обясняваше ако дадена близка бе нейно дете как хубаво щеше да я гледа колко неща би направила за да имя такова дете,в същото време си предписваше моя току що свършена работа за нейна обяснявайки как я върши. Мъчно ми е да гледам как любимиятми е заслепен от това че тя му е майка и не приема никаква критика по нейн адрес.

Мислех че си въобразявам,но и споделих какви са ми плановете за в бъдеще"сякаш това ми беше най голямата грешка в живота" ....за бъдещите ми планове и така наречените мечти които исках да постигна ,явно не ги разбираше започна зат гърба на сина си да ми обяснява че няма как да се занимавам с това нямам бъдеще защо не си ида при моите родители и там да си осъществявам плановете,и това ми се натякваше постоянно щом останем насаме и с думите "каквото си говорим остава между нас"след толкова обедителното и напътствие да се пребирам от където съм дошла,аз все ощене съм казала нищо на синът и но не мога да живея постоянно с толкова негативизъм,свекърва ми е свикнала да прави всичко през пръсти,едва ли се замисля колко много означават думите и.

Ако нещо не стане както тя е поръчала започва сърдитни дори се случи два дни да ни прави фасони а следтова сякаш нищо не се е случилоусмихната и доволна.

Явно не съм желана в този дом и то вече ясно си личи,не стига че ме ползва като прислуга когато синът и го няма ми не вижда че моят любим си садира задника от работа,а тя само изисква товаи онова и нарежда кое щеепо добре за моят живот...

Та след тези объркани мисли ,наранени желания,и психически тормоз,как да постъпя така че хем да не се скараме с нея ,хем да си живеем с любимият на спокоиствие,но и без да метормозят психически.

Искам един прекрасен живот с него не искам дразги и спорове,затова ви моля за съвет на него само съм намеквала но не съм обяснявала изцяло ,той няма да възприеме мойте думи ,единствено омраза мога да си създам от негова страна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако наистина в отсъствие на сина си те унижава ? Ти нямаш  голям избор .Трябва да достигне информацията до сина и , с минимално твое участие ( емоционално) . Записваш разговори и му ги пускаш . Привличаш свидетели .Значи твоята уста не е добре да говори срещу нея .

Имала ли си домашен любимец ?Май не :) .Е сега вече имаш  .В отсъствие на съпруга дръж свекървата на дистанция ,  може би това и , трябва .Просто трябва да се впишеш със съответно поведение .Грешка ще е ако нараниш чувствата и . Каквото и да правиш , каквито и номера да и въртиш не влагай лоши чувства .Стреми се да видиш нещо хубаво у нея и това мисли . Злото седи в желанието да задържи сина за себе си .Глупостта и е , че не го вижда   , и като мен сега , дава нежелани напътствия .Това не можеш да промениш .

Значи трябва да бъдеш дипломат .Ще поддържаш добри мисли за нея .Достатъчно е че харесваш резултата от старанията и . :) Външно ще бъдеш любезна но не я допускай до себе си .Тя не е твоята майка ...

И всеки човек има нужда от своя територия . Стая , килер , там където той да подрежда нещата . Където се чувства усамотен . защитен .Например спалнята може да бъде такова място . Недопустимо е там да влизат външни хора без съгласието на двамата .Не се притеснявай , показвай когато те нараняват .

п.п.  Добре ще е да четеш духовна литература .Ако добре подредиш вътрешния си свят , приоритетите и ценностите . Външния ще се подрежда почти сам . Тук от Дънов има много неща .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви,но явно при мен нещата така ще си останат,ето вие ми казвате да остана на място където мога да се усамотя но уви и такова нямаме,моета свекърва когато ме види да си легна започва да лопа да тропа или да чука нещо,а види ли че съм заспала затичва се към стаята и говорейки ми с все сила ме стряска. И аз търсех добрата и страна ,надявах се да греша аз а то какво се оказа,казах на моят любим за нея по заобиколен път,опитах се да му отворя очите,но в случея аз съм била черногледа,тя е невинна и много добра не би била направила нещо лошо или против мен. Явно както са казали всяка жаба да сизнае гьола,тои в тях аз у нас ,просто един ден ще ми писне и няма да разбере как съм взела решението и съм се пребрала.

Благодаря за помоща ви,ако имам други въпроси отново ще се обърна към вас :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет, бих задала въпроса работиш ли? От какъв тип град си - малък или голям.

Аз бих те посъветвала да си отвориш очите и да дадеш чисто и просто технологично време за отсяване на нещата, дали би имало изобщо положителни резултати, и ако не, да оставиш въпросните хора зад гърба си. Ти си тук и сега, не някъде в бъдещето.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет, бих задала въпроса работиш ли? От какъв тип град си - малък или голям.

Аз бих те посъветвала да си отвориш очите и да дадеш чисто и просто технологично време за отсяване на нещата, дали би имало изобщо положителни резултати, и ако не, да оставиш въпросните хора зад гърба си. Ти си тук и сега, не някъде в бъдещето.

.....

Да работя,но в фирмата на приятеля ми,градът е малък,ние си живеем само двамата,но през повечето време си ходим на балкана той има огромно ранчо в което родителите му си живеят. Понякога си мисля че я е страх от това да не остане на второ място в живота на синът й,затова да се държи така,но от друга страна си мисля че е свикнала да дава наставления,за това съдя по начина покойто се е държала с работниците на сина и,при условие че фирмата изцяло си е негова тоест тои я е основал много се радвам че съм съдружничка в тази фирма а майка му не знае това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей,

Всички се опитват да помогнат, да те подкрепят в "борбата" за запазване на връзката и тн. 

Прости ми, но моето мнение е, че не трябва да воюваш. Смирение, молитва и чист живот. И да се случи това което трябва да се случи. Няма нищо случайно в нашия живот и това изпитание не е случайно за теб.  И разбира се да ограничиш колкото можеш контактите си с нея. 

Редактирано от magal

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×