Jump to content
Порталът към съзнателен живот
litovka

Задушаваща ревност

Recommended Posts

Здравейте!

 

Проблемът ми идва от много дълбоко. В момента съм на 21 години и имам приятел, с който сме от година и половина заедно и дори вече мислим за семейство, но ще се върна малко по-късно към него. Преди 2 години приключих 4 годишна връзка с момче, което буквално ме задушаваше с ревността си. Аз бях ученичка, а той беше студент в друг град и постоянно бях подлагана на разпити все едно съм направила някое престъпление: Кой съм видяла?, Кога съм го видяла? Какво сме си казали с точност?, и всякакви такива неща. Милиони пъти сме се карали с него, защото той ревнуваше само от това, че някое момче ме е заговорило. Идваше в училище правеше проблеми на съучениците ми, караше се с тях, налиташе на бой, а след това мен ме правеше на нищо. Докато моите приятелки излизаха и се забавляваха, аз си стоях в къщи. Казваше ми се: "Забавлявай се в къщи". Сега сигурно ще си кажете: "Защо не си го оставила?", ще ви кажа. Много пъти исках да го направя, но винаги ми беше втълпявано, че никой никога няма да ме вземе такава като мене, никой друг няма да ме търпи освен той и излизаше сякаш аз съм най-грешния и най-черния човек, за това, че поддържам контакти с други момчета и исках да излизам да се забавлявам. В един от хилядите пъти, когато попитах дали мога да отида на дискотека със съученици той ми отговори: "Как смееш изобщо да ме питаш, като те знам каква си само да ти каже някой нещо и ще се разкрачиш веднага, забрави оставаш си в къщи". Няма да ви казвам колко сълзи съм проляла, сигурно мога да напълня Черно Море. Постоянно бях обвинявана, че изневерявам и всякакви такива, но реално дори и с прегръдка така да кажа, не съм му изневерила. За разлика от мен обаче той редовно си обикаляше по дискотеките,а  при въпроса ми: "Защо ти можеш, а аз не мога?" той ми отговаряше: "Аз съм момче и мога да се пазя?". Е може би се досещате, че "се опази". Изневери ми 2 пати с 2 различни момичета. А не броя колко пъти си е писал с други момичета и е крил, а аз съм разбирала съвсем случайно. Беше ме страх да го оставя, за да не остана сама и да не мога да си намеря друг приятел. Оставял ме е безброй пъти, а аз съм се молила на колене да не го прави (жалка картинка). След 4 години обаче, след сериозен скандал, той посмя да ми удари шамар, което беше капака и аз получих изблик на смелост и го оставих.Голям товар ми падна от плещите. За съжаление и до ден днешен (2 години след раздялата) той се опитва да се свързва с мен и да ми говори разни глупости, но не му се получава. Проблема ми е следния от всички тези негови изневери, негови забрани и целият тормоз, който упражняваше върху мен, като че ли аз съм си изградили някаква защитна реакция и ревнувам сегашният си приятел до болка. Буквално го задушавам, а той дори не ми дава поводи да го правя, но аз като чуя, че ще излиза някъде и веднага почвам: Къде?Кога? С кого?, а ако чуя, че ще има момичета полудявам. Не бях такъв човек. Моля ви за съвет, искам да преодолея тази ревност, защото вече се караме, а заради моята параноя може и да се разделим, а аз не искам, защото наистина много го обичам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Била си такъв човек.

 

Ще поясня, ти си била и още си човек с ниска самооценка.Тя е в основата на това което си избирала, да търпиш  униженията на предният ти приятел.Тя е и  в основата на страхът  ти да не загубиш този.Всичко е навързано, живота на човека не сбор от изолирани ситуации.Той е континуум.Ако искаш да излезеш от капана-,,обект на ревност, изпитващ ревност,, трябва да работиш за повишаване на самооценката си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Koйто не ме харесва няма вкус !!!"

 

Момиче,

едно време аз като бях мома млада, и като се запознавах с разни  момчета, ако някой се опиташе да ми наложи свое мнение, да ми прави забележки, независимо за какво, да ме вкарва в някакви негови рамки..общо взето го отсвирвах набързо с думите, или по-скоро без обяснения,  обясненията си ги давах сама на себе си - който не ме харесва, няма вкус, или казано по друг начин - като не ме харесваш няма да ме промениш, търси си друга по твой вкус. 

Та така, мога да кажа, че и до момента съм си вироглава, и не понасям чужди критики, освен ако не преценя, че са градивни за мене.

 

Опитай така със самооценката, много е важно, всеки си е уникален, и никой, дори Господ не може да те вкарва в негови рамки, и още повече да ти казва, че за нищо не ставаш. Дори Господ е дал на човека свободна воля, а ти как може да вярваш на някакъв хулиганин, че за нищо не ставаш, по-скоро той за нищо не става и така си е избивал собствените си комплекси върху твоята глава

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×