Jump to content
Порталът към съзнателен живот
EAD

Лутане между физическото и психическото

Recommended Posts

Здравейте, първо искам да спомена, че съм имал честта да се срещна с г-н Баев два пъти. Първоначално по повод тревожно разстройство а следващия път в "шизоидно" състояние. Съветите тогава бяха наистина адекватни за моментното ми състояние.

Оказа се, че причините за тези състояния са предимно физиологични, проблеми с натрупването на тежки метали и надбъбречните жлези. Причината поради която пиша сега е, че в момента съм в "друго" състояние, което не мога да определя. След една инфекция в устата, от леката тревожност и интровертност, която имах състоянието ми за няколко дни се преобърна на 180 градуса. Станах хиперактивен, неспокоен, говоря в повече, не ме свърта на едно място. Съня ми стана неспокоен с доста сънища. В началото антибиотиците помагаха, но сега не - затова ме притеснява, че имам още някаква скрита инфекция по тялото. Имах нисък кортизол под средния, а в момента ми е над горната граница, пролактина ми е висок също. Стигна се дори до инжекции с бром за няколко дни. Все още не съм посетил психиатър, а само невролог, който каза че нямам някакви физични изменения. За сега отказвам антидепресант. Вече се колебая в здравата си преценка не знам дали е период на мания или нещо друго. Имам доста завишен апетит, а отслабвам силно и се потя повече от когато и да е било. Не толерирам физически стрес(от спорт), но ако се изморя се чувствам малко по-добре.
Знам, че това не е медицински форум, но ме уверяват че съм здрав физически и затова пиша тук.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кортизола се повишава от стреса.Другите ти оплаквания също са от стреса ти.Страхливичък си, нищо повече.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, аз също не съм никак сигурен, че тежките метали са причина - всички съвременни хора си ги хапваме едва ли не със солницата... За кортизола - покачва го не друго, а психиката. А пролактинът е предвестник на депресиране, когато тревожността не е решавана. Може да му влияе и некачествения или липсващ полов живот с жена и прекаляването със самозадоволяването. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искрено благодаря за отговорите. Осъзнавам, че съм страхлив и нерешителен, но не виждам източника на стреса. Заради проблемите с надбъбречните и хроничната умора нито уча или работя. Половия живот определено липсва, но то по скоро е следствие от по-горното, рядко маструбирам. Най ме притеснява, че от лесно уморяем и тревожен се превърнах в толкова хиперактивен, че тялото ми не може да устои на ускорения метаболизъм и за последните 2 месеца съм отслабнал с 5 кг.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дали са проблеми с надбъбречните жлези или е повишено отделяне на стресови хормони, поради маладаптивно пречупване на света? Тоест, дали причината не седи в ума, а не в тялото, както рационализираш?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами след като започнах да премахвам живачните пломби и да суплементирам с естествени хормони, имах подобрение. Тялото и ума определено са свързани, но всичко което може да се направи по повод мисленето е опитано - йога нидра, майндфулнес медитация, водене на дневник и рационализиране на проблемите. Естествено може и да има и някое когнитивно изкривяване, което не виждам, но предполагам това е нормално.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Опитване, както се опитва парче торта може би... Медитацията се прави с години и години, практически доживот. Нивата на овладяване на ума са много, а подходът методи в тази посока да се ползват подобно на хапче, няма връзка с реалното вникване в стойността им. Казваш, че си идвал при мен два пъти - не знам кой си, не знам какви са проблемите ти, нищо не казваш по-конкретно. В постинга ти виждам типичните хипохондрични механизми, които успешно поддържат човека в състояние на повишена тревожност. А зад това се крият характерови черти, често от ригидния спектър. Виждам как след един маловажен устен проблем, си "се филмирал", вкарал си се в защитен свръхконтрол и нащрек, в битка с "чудовището" на илюзорната болест. Такова обаче едва ли има, освен в защитния механизъм изместване, с който обявяваш несъществуващ проблем в тялото си. Приятелю, понякога за да се научиш да свириш на пиано, се изисква време. За да обяздиш ума си, как мислиш, дали не се иска нещо повече от повърхностно прилагане на методи, но с погрешна ментална настройка? Тези дни в сесия с един от хората, които приемам, говорихме в тази посока. Човекът беше ходил при други терапевти, чиито методи бяха принципно добри - но не се е получила промяна. Когато започнахме работа, след кратко подобрение, всичко се върна отново. Когато поговорихме, установихме, че дори медитацията, дихателните практики, работата с вътрешния диалог, спортът, краткосрочните методи, поведенческите експерименти и т.н. и т.н., каквото и да е правил ,дори и трансперсонални методики да сме ползвали, всичко е било с настройката на ума "правя това, за да се махне гадната тревожност и телесните симптоми". Споделям това, защото ми се струва, че тук проблемът, освен липсата на системна психотерапия, е подобен. Всъщност, това, което истински помага, е фокусът в процеса, готовността и симптомите и тревожността да бъдат преживявани ако ще до безкрай, дори и много по-силно, но със смирено учене на характеровите уроци, вложени в тях. В такъв подход, преживяващият тревожна симптоматика не само, че не се явява безпомощна жертва, а е ученик на житейската мъдрост, която неслучайно случва тревожното му преживяване, с определена цел - развитие, помъдряване. Парадоксът е, че такава готовност освобождава характерово пространство за промяна и промяната се случва. Защото в подобен случай уроците обикновено се състоят в приемане на загубата на контрола, доверяване на неслучайната мъдрост на ставащото, доверяване на собственото тяло и дълбока мъдрост, на духа си, който всъщност се разкрива, когато неврозата се преживява адекватно, като благ и щадящ, добър урок. Тогава фокусът се премества от рационалната и плитка бизнес нагласа на ума, която вижда ставащото като проблем, в процесно ориентираната, медитативно-сърдечна нагласа, в която ставащото е виждано като приятел и учител. При нея няма гонене на цел, а готовност преживяваното да продължи ако ще до безкрай, защото човекът вече вярва в смисъла и извлича уроците си по смирено доверие в Живота, Себе си и тялото си. Както казах, парадоксът е, че именно при такава нагласа, тревожността се стапя и телесната симптоматика изчезва. Докато при другата, рационално бизнес нагласа, се очаква, че дадена практика, анализ, методи, се правят, за да се постигне цел - премахване на гадната тревожност и нейните телесни симптоми. Тази бизнес нагласа често е силна. Дори човекът съзнателно да заявява и иска да се довери на състоянието си, несъзнавано продължава да прави каквото прави, за да се освободи от него.  А така продължава да изтласква и преподдържа тревожността и симптомите и. Всъщност те с само сигнали, пътеводни знаци, сочещи към его смирение. Само когато то наистина присъства, изтласкващата битка се прекратява в дълбочина, страхът се стапя в потеклата фина, сърдечна прегръдка, а тревожността свършва преподавателската си работа като учителка по доверие - в Себе си като част от Живота! Та, накратко, споменах защитните механизми хипохондрично изместване, изтласкване, неподходящата по-явно или по-фино поддържана рационално-бизнес настройка, част от битката срещу ставащото... 

 

Още нещо - не е до методите. Те може да са много и е добре един терапевт да разполага с много техники. Но, пробването на това или онова, без дълбочина на приложение, а когато не се получи, желание за смяна с нов метод, в случая се явява част от проблема, не от решението. Защото, методите са само "паяци проходилки" за осъзнаване на житейските уроци, вложени в преживяваното. Те е нужно да се изпълняват, но само като помощници в осъзнаването на въпросните уроци. По-горе споменах какви са те. Иначе вместо да гледаме към слънцето, се взираме в пръста, който го сочи...

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ти за детайлния отговор Орлин, мисля че вникнах в това което се опитваш да ми кажеш. Съжалявам, че не споменах какво ме доведе при теб.  Първият път беше ГТР, която имах от около 4 години, за която ти спомена че е "бял кахър" и трябва да продължа с медитацията и да си намеря приятелка. При следващата ни среща след около 7 месеца, симптомите ми бяха че бях станал прекалено интровертен и се чувствах самотен. Тогава спомена, че имам "шизоидни" черти и трябва да спра с вътрешните практики, йогата и медитацията и да действам във всеки аспект от живота си. Така и направих, започнах да ходя на пик-ъп курсове и да заговарям момичета по моловете. След месец физическата ми умора беше станала много силна и се принудих да напусна работа. И при двете ни срещи, ми каза че нямам нужда от системна терапия.

 

Затова сега съм объркан, какво точно да правя. Спортът определено не е решение, защото след 15 лицеви опори се изморявам и след това ми трябват 2-3 дни да се възстановя. Да се насочвам ли навътре с някакъв вид медитация или да действам "навън" ?

Искрено благодаря !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Явно наистина си доста интравертиран и прекалената и силна активност ти идва в повечко. Но, можеш да балансираш. Примерно, спортът може да е йога, пилатес, йогалатес, каланетика, тай чи, а медитацията да правиш по-умерено и за малко, като целта ти е чрез нея не да бягаш навътре в свят на спокойствие, а почувствал го, да го въплъщаваш в живота си, навън, плавно и меко. Въобще, при теб плавността, умереността, балансът, бързането бавно и мекотата, са актуални теми. С това си послание ти казвам не да не правиш медитация и спорт, а да са подходящите за теб и с точната настройка, даваща ти баланс между естествената ти итравертност и посоката навън, към живота. Психотерапията от няколко сесии би ти помогнала да осъзнаеш преувеличеността на хипохондрията, в която си влязъл, катастрофизиращото филтриране, което правиш, през работата ти с вътрешния диалог и визуализация. След тези няколко сесии, бих ти препоръчал групова психотерапия, която в защитена среда, представлява пряко и точно отражение на присъствието ти в обществото и го моделира подходящо. И аз ти благодаря искрено за сърдечността и добротата, които струят от теб!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво значи това "не толерирам физически стрес". От всичко, според мен, става ясно, че ти липсва физическо натоварване и то ще ти помогне. Страх те е, че си хиперактивен, защото те е страх, че физическото натоварване ще те лиши от проблемите ти, които явно много обичаш.

 

Приеми, че ги обичаш. А има защо. Те са твои уроци.Като ги разбереш нещата ще отминат. Страхът също се опитва да те научи на нещо. Отдай се на физическите натоварвания. Сигурно около тебе светът постоянно те подтиква за това, а ти си се затворил за него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Проверих щитовидната, fT3 е близко до долната граница.  Проблема е, че имам силен апетит и много слабея. Почти не спя, физическата активност не ми се отразява много добре, онзи ден се опитах да покарам колело. Проблема е, че мозъка ми е хиперактивен и тялото ми не можа да смогне на скоростта му. Звучи парадоксално, но е така, само лежането и съня малко помагат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×