Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка

107. Постоянна благодарност - 28 август 1942 г.

Recommended Posts

21 август 2014, четвъртък
 
 
Сутрешен наряд
 
1. Молитвата "Благодаря Ти, Боже, за всичко, което Си ми дал и Си ме научил. Благодаря Ти, Боже, за големите благодати, които имаш към нас. Ние Те познаваме, че Си всемилостив, всеистинен, всемъдър."
 
2. Песента "Бог е Любов"
 
3. Молитва за плодовете на Духа
 
4. Песента "Една вечна Истина, която е Бог на Любовта"
 
5. Първо послание на ап. Павел кък Коринтяните, гл. 13
 
 
7. Песента "Той иде"
 
8. Формулата "Бог е Любов. Ако Ме любите, ще опазите Моите заповеди. Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и Аз ще ви Се изявя"
 
9. Песента "Аз мога да любя"
 
10. Господнята молитва
 
 

Вечерен наряд

1. Песента "Да имаш вяра
2. Песента "Аин фаси"
3. Красиивата молитва
4. 91 псалом - песен
5. Формулата:
"Бог е Светлина.
Ангелите са топлина
Всичките човеци са добрина.
Бог в мен е светлина.
Аз съм добрина.
Моята душа е добрина.

 

 

Желая ви още тази сутрин да постъпите с недоволството според закона на Любовта: да му кажете, че е седнало на чужд стол и да му дадете неговия. Мястото, на което седи, е почетно – то е определено за доволството. Досега недоволството и неблагодарността са били господари в човешкия живот; отсега нататък те ще станат слуги, а доволството и благодарността – господари. Това не значи, че трябва да хванете неблагодарността и да я разтърсите. Ако постъпите така, това значи, че вие я прилагате. Напротив, ще благодарите на неблагодарността, че ви е дала ценни уроци в живота, и ще постъпите с нея по закона на благодарността. Как трябва да се постъпва? – Много примери има за това, но ако човек не е готов вътрешно да се справи с недоволството и с неблагодарността, примерите не могат да го ползват. Много фокуси има, с които човек може да си служи, но той и за тях трябва да бъде готов.

 

Постоянна благодарност

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какъв смисъл има служенето, ако не сте доволни от живота? Недоволството показва, че не разбирате дълбокия смисъл на служенето. Ако момъкът не служи на своята възлюбена и ако момата не служи на своя възлюбен, любовта не може да се прояви между тях. Любов без служене не е истинска любов. Първото качество на Любовта е даването. Не можете да наречете любов това, което нищо не дава от себе си. Не можете да наречете обич това, което не оценява проявите на душата.

 

Като четете Стария Завет, на много места срещате да се говори за прокажения. Днес ние употребяваме тази дума повече за психически прокажен човек, понеже физически тази болест не е толкова разпространена, както в миналото. С каквато дреха и да се облече прокаженият, пак прокажен си остава, дрехата нищо не го ползва. С каквато идея и да се накичи, каквото чувство и да се вложи в сърцето му, нищо не го ползват. Проказата не е нищо друго, освен неблагодарността на човека. Той трябва да се освободи от нея, да стане благодарен. Защо човек е неблагодарен? – Защото му липсва нещо. Като се огледа, той вижда, че му липсват нови обуща, нова дреха, нова шапка, някаква книга – и става неблагодарен .

 

Разправят за един фокусник следния пример. Той вземал дванадесет ножа и един след друг ги забивал на една дъска, на разстояние от пет-шест метра. Пред дъската стояла жена с разперени настрани ръце. Фокусникът отправял първия нож към дясното Ă ухо, втория – към лявото, третия – над главата, четвъртия – до врата, от едната и от другата страна, петия и шестия – от двете страни на краката и т.н. Така забивал той дванадесет ножа, но толкова сполучливо, че нито един от тях не докосвал живото тяло. Опитен бил той, но не по-малка заслуга имала и жената. Един след друг ножовете се забивали около нея, без да трепне мускул на лицето или на тялото Ă. И двамата се отличавали с голямо самообладание. Не можете ли и вие да направите така с неблагодарността? Поставете я на една дъска, и забивайте от всичките Ă страни ножове, без да я докоснете, без да я нараните. Това е изкуство – да ликвидираш с нещо, без да го огорчиш, обидиш или нараниш.

 

Постоянна благодарност

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какъв смисъл има служенето, ако не сте доволни от живота? Недоволството показва, че не разбирате дълбокия смисъл на служенето. Ако момъкът не служи на своята възлюбена, и ако момата не служи на своя възлюбен, любовта не може да се прояви между тях. Любов без служене не е истинска любов. Първото качество на любовта е даването. Не можете да наречете любов това, което нищо не дава от себе си. Не можете да наречете обич това, което не оценява проявите на душата.

Любовта и обичта са вечни принципи в Битието. Любовта излиза от Бога и носи Неговия живот на всички същества, да растат и да се развиват, да се радват и веселят. Всички очакват този живот, но той не може да се прояви без любов и без благодарност. Благодарността носи безсмъртието, а неблагодарността — смъртта. Не се изисква много от човека, за да бъде безсмъртен. Щом е всякога доволен и благодарен, той е придобил вече безсмъртието. Обрал те някой, благодари, че те обрал; казал някой лоши думи за тебе — благодари; заболял си нещо — благодари. Това са сенки на живота, през които неизбежно ще минеш. Че времето е дъждовно или ветровито — благодари; че имаш или нямаш нови дрехи — благодари. За всичко благодари: и за малкото, и за голямото благо.

 

~

Хората се интересуват още, могат ли да видят Бога и Христа. — От тях зависи. Като извадят неблагодарността вън от себе си и внесат благодарността в сърцето си, те ще видят и Бога, и Христа. — Как? — В проявите на любовта. Казано е, че Бог е Любов. Следователно, отвори широко сърцето си, да влезе Божествената топлина в него, да изпиташ Божествената радост и веселие. Отвори ума си широко, да влезе Божествената светлина в него, за да изправиш пътя си. Отвори широко душата си, да влезе Божествената сила в нея, да те направи смел и решителен. Топлината, светлината и силата, това е Бог, Когото търсите. Той живее в нашите умове, сърца и души. Като знаете това, гледайте с благоговение на душата си, като жилище на Бога, на ума си — като на свещен олтар и на сърцето си — като на свещена стаичка.

 

Благодарете за ума, за сърцето и за душата, които ви са дадени. Благодарете и за сиромашията, и за болестите, които също ви са дадени. Болестите, страданията, сиромашията представят проявите на Бога, Който ви хваща с ръцете си и изпитва любовта ви. Вие се сърдите, недоволни сте, защото не знаете, че чрез тях ви посочват нов път към любовта. Ще благодариш за всичко: ако си болен, ще благодариш; ако си здрав, пак ще благодариш; като умираш, ще благодариш; и като се раждаш, пак ще благодариш. Днес, като се ражда някой, всички благодарят; като умира, всички скърбят. Щом дойде смъртта, кажи: Благодаря, че е дошло време за умиране. Има ли нещо страшно в смъртта? Ако умреш, за да излезеш от затвора, ти придобиваш свободата си. По-страшно е, когато се раждаш в затвор. Благодари и при единия, и при другия случай. Герой е онзи, който благодари и когато умира, и когато се ражда. Човек се изпитва и чрез смъртта, и чрез живота. Ако не мине и през двете положения, той не може да разбере любовта и обичта. 

 

~

Неблагодарността трябва да се превърне в благодарност. Ако човек не може да направи това, нищо друго не може да постигне. Няма по-велико нещо в живота от това, да бъдеш благодарен. Благодарността отваря пътя на любовта. Мислите ли, че който ви люби, може да ви направи зло? Злото се дължи на неблагодарността. За благодарния и за любещия е казано, че око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тях.

 

Съвременните хора говорят за любовта, обичат се, но, въпреки това, постоянно се карат. Защо? — Защото те не обичат Бога в човека, а себе си. Някой обикне един човек и веднага влиза в него. Щом влезе в него, той обича първо себе си в своя възлюбен и започва да го хвали и да се възхищава от него. В същност, той обича себе си. Като излезе от него, той вижда вече погрешките му и се чуди, как го е обичал. Докато възлюбените влизат един в друг, те се обичат, но започват да се налагат, кой на кого да служи. Ако единият отстъпи и приеме да стане слуга, те живеят донякъде добре, споразумяват се. Обаче, ако никой не отстъпва, те излизат навън и започва война помежду им. Ето защо, когато срещнеш един човек, възлюби Бога в него, а не човека, и кажи: Господи, готов съм да Ти служа, защото Ти внесе живота в мене. Благодаря Ти за всичко, което си направил заради мене. Тогава ще чуеш тихия глас на Господа: Влез в Царството на любовта и бъди блажен. Това значи, Бог да се весели в човека, а човек да се радва и да има вътрешен мир.

 

~

 Благодарността води към любовта. Без благодарността не можеш да намериш пътя към любовта. Учете се да благодарите за всичко. И като ви обидят, и като ви похвалят, еднакво благодарете. Не е въпрос да благодарите механически, но съзнателно, като превръщате горчивината в сладчина. Всеки човек е на фронта, началникът му заповядва, и той трябва да изпълнява. — Докога ще продължава това подчинение? — Докато човек дойде до онази вътрешна дисциплина в себе си, докато придобие пълно самообладание, да стане господар на себе си.

 

Постоянна благодарност

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодарността води към Любовта. Без благодарността не можеш да намериш пътя към Любовта. Учете се да благодарите за всичко. И като ви обидят, и като ви похвалят, еднакво благодарете. Не е въпрос да благодарите механически, но съзнателно, като превръщате горчивината в сладчина. Всеки човек е на фронта, началникът му заповядва и той трябва да изпълнява. Докога ще продължава това подчинение? – Докато човек дойде до онази вътрешна дисциплина в себе си, докато придобие пълно самообладание, да стане господар на себе си.

 

Сегашните хора страдат, защото не разбират това, което става вътре в света. Външно те го разбират, но вътрешно още не са го разбрали. Външно светът е добре нареден. Външният ред и порядък е добър: навсякъде има къщи, фабрики, работилници, железници, параходи, аероплани. Превозни средства има навсякъде. Външно животът е улеснен, но време е вече да се постави вътрешен ред и порядък, да се оправи и вътрешният живот на хората. Божественото носи вътрешния ред и порядък във всички хора, във всички домове, общества и народи. Вътрешният ред ще направи хората радостни и весели. Всяко лице ще бъде засмяно.

 

 

 

 

Постоянна благодарност

Чудесна беседа.БЛАГОДАРЯ !!!

Ключовата думичка в беседата ,за мене лично, беше думичката - постоянна.Постоянна благодарност.

Сложена, като определение ,на основната дума и тема за благодарността , описва едно състояние на смирение,благост,кротост и дълбок вътрешен мир.Да се постигне това състояние  е нужна доста вътрешна работа и осъзнатост .Преди години си купих малък молитвеник ,за който прочетох,че е съставен от тефтерче на Петър Димков.Беше ми интересно да видя в ежедневния наряд ,даден в книжката ,че първата сутрешна молитва е една  много хубава молитва на благодарност.Днес ,докато четях беседата, си спомних тази молитва на Димков.Той,като един предан ученик, е приложил чрез молитвени думи ,с които зарежда деня си , идеята на днешната беседа ,за постоянната благодарност.Ето текста на тази хубава сутрешна молитва.

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×