Валентин Петров Добавено Октомври 13, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2006 Още, агресията е неизбежен ефект на масовата консумация и убийства на животни- агресията е проявен страх, но изведен навън, подпомогнат от хормоналните добавки... Знаете ли днес дете на 10-13 години какъв хормонален статус има? Как да се справя само то с този "флуиден вътрешен враг" лекарите не знаят, от друга стпрана окултистите и сензитивите пък не могат да свържат своите данни с органимчната причина- жлезите с вътрешна секреция и техните продукти.... Да. Вегетарианската храна и чиста планинска вода, духовната и чиста компания, упражненията на открито, ходенето редовно в планината, песните на Учителя, постенето, йогийското прочистване и други средства помагат ефективно за балансиране на емоциите в тази трудна "флуидна" възраст. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Октомври 14, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2006 Това поколение днес, е само онова, което сме посадили в нашето поколение, когато е било време за оран и сеитба. Сега, ще си жънем това, което е поникнало...Нашите деца са нашите желания- реализирани, и затова, децата винаги са били и ще останат от онази страна на процеса на възпитание, която възпитава, а не която бива възпитавана. Ролята на родителите е на "възпитаваните", защото няма кой да възпитава по-добре от един резултат-всяко дете си подбира родителите внимателно, преди да се появи при тях на физическо ниво, отначало като плод в утроба, а после като отделно физическо същество... Децата проявяват агресия от определена възраст нататък, а тази възраст отговаря на оформянето и пневматизирането на техните синуси- максиларни и фронтални, като отношение към агресията- проявена навън, или навътре към себе си, е съсредоточена в едни малки силови чакри, намиращи се в областта на максиларните синуси. Ако загледате типичния американски фациес, ще видите, че тази силова зона е добре предтавена, американците имат много голям консерватизъм, упоритост, и много голяма физическа енергия и работостпособност, те имат силни чакри в областите на синусите, и затова скулите им са широки. И затова тяхната агресия се проявява навсякъде- военна, икономическа, политическа и всякаква друга, те "завладяват" така, както техните деди са завладявали тази огромна страна в нейното начално развитие и заселване. Американците засега страдат най-много от агресията- както онази, насомчена навън, така и от онази, насомена навътре, или автоагресията. Каквато е агресията в политиката, икономиката и т.н., същата е и агресията в престъпността, затова няма начин да не се ползват от действаща съдебна система, в която има огромна ефективност на нивото на съдопроизводството, но няма никаква справедливост. Автоагресията що за нещо е? Представлява самоунищожение под всякакви форми- работохолизъм, себеизтощение, фитнес, наркотици, депресия, затлъстяване, алкохолизъм, аутизъм и какви ли не още неща...и в това отношение те са просто номер 1. Агресията като явление винаги е съществувала, но нека не забравяме това, че хормонът на насилието и агресията- тестостеронът, преди всичко служи да това, да създаде и оформи физическото тяло, с неговите кости и мусдкули, за да изгради физически здрав човек, който може да се справя със суровите условия в природата....Днес, пред тв.то, с чипс, и почти нулева физичесдка активност, тетостеронът е хорлмон, който доказано води до проявяване на насилие- предимно на мъжете над жените. В Америка този процент на мъже, които пребиват жени, че и убиват жени поради ревност, е болест, свързана с високи тестостеронови нива- проучвания по затворите показват, че убийците и насилниците имат многокпатно повишено тестостероново ниво от хора, коеито никога не са проявявали агресия. А още едно вещество- серотонин, е отговорно за усещането за интеграция, спокойствие и удовлетворение. Доказано е, че шимпанзета, загубили родителите си, или пролучили съвсем малко ласки в детството си, се държат асоциално, и най-често създават проблеми чрез своята неадапттивност и агресивност. При хората това също е установено, като ниските нива на серотонин в мозъка са способни да докарат човека не само до агресия, но до особена жестокост в проявата на агресия, и удовлетворение, без да се чувстват виновни или нещо подобно. Така че, няма психически процес, който да не е съпроводен паралелно с това от органически такъв, но науката тепърва ще установи, че всичко което физиката и психиката на човека пранвят, е взаимосвързано, и детерминирано, като вариациите и отклоненията, се получават в най-ранната възраст, и най-често зависят пряко от родителитес тяхното отношение, и средата... Разпросдтранените в медицинските учебници твърдения, че децата трялбва да се отделят от родителите си рано, да спят сами, да не се държат на ръце са еквивалент на "подбудителство към агресия", притова -гарантирано. Децата от най-невръстна възраст, трябва често да бъдат гушкани, целувани, носени, и изобщо- да им се осигурява повече време за котакт с родителите, пряк контакт, да се чувстват на сигурно и защитено място.... Аз не знам що за хора са писали детските киги, за д-р Спок се сещам, която книга беше полезна с това, че правехме нещата точно така както НЕ трябваше според нея...и съм изключително щастлив човек поради това, че детето ни, макар и да е на 8 и половина, все още с радост се гушка при нас, получава целувки, изобщо- за него е приятно това, да общува по такъв начин, и проявява изключително гъвкава "тактика" в своя детски свят- не е агресивен към деца и животни, но е склонен да "покорява" чуждата махала, разни катерушки, да изследва непознатото и да разширява свободата си, но не поради воюване, а поради "откривателство"...За пример, аз не помня кога съм получил целувка от баща си запоследно, от вайка ми си спомням- на 7 години, като почвах училище, а за да не помня, значи събитието е станало преди да навърша 2,5 години, откогато са спомените ми, и не само откъслечни...Имал съм период на необяснима агресия спрямо животни- котки най-вече, и гугутки- между 7-9 годишна възраст, и това е обяснимо за мен едва от една известно време, и е свързано точно са тази липса на физическа нежност и контакт с родителите, защото аз живиотни обичам, и те мен, но когато едно коте е идвало при мен защото е усещало излъчването от мен и го е приело за добронамерено, никак не е надушило, че нещо което несъзнавам в мен, ще оприличи гадинката на родителите ми, които не разбирам що за хора са и що за отношение имат, и в детското си безсилие да реагирам разумно, съм реагирал така- Разбирам и защо толкова много физически травми съм претърпял- всички те са били "вик" за помощ, за обръщане на внимание, защото честно казано, бях оставен на "автопилот", и това доведе до много неща, да не споменав и това, че чувствах себе си виновен, защото нашите ми бяха казали, че не се развеждат, за да не съм останел без семейство...Е, как да приеме едно дете това изказване, освен по най-прекия и логичен начин- ако мен ме няма, тези хора няма да живеят заедно и няма да се измъчват взаимно ден след ден, и това правят децата най-често, а невъзможнстта им да съзнават и разумно да реагират, подпомогнато от вината, която изпитват поради незнанието на родителите какво причиняват на децата си с подобни изказвания, един ден довежда до тежки последствия, от които само ако му е писано на мчовек, може да се избави...Лично аз впрегнах агресията си в музика и свирене, без да го съзнавам, след това в студенстване и четене на философия и подобна литература, като формата на изява е да "сриташ" някой с голяма уста, който се прави на умник...От това полза няма, никаква...автоагресията пък е нещо, което просто нямам желание да описвам като опит от моя страна... Така че, телевизор в детската стая е престъпление спрямо детето- може да има телевизор, но когато премине във "флуидната възраст"- тогава може, но не разбирам това, да има телевизор още на 3 годишна възраст...Защото ние родителите, искайки спокойствие, купуваме един телевизор,пускаме кабела до там, и казваме "Гледай си телевизията и не ме закачай, че имам работа", и на хайванчетата им изтичат очите по анимациите, които дори са грозни и ъгловати, не са като едновремешните стандарти на Уорнър брос и Дисни- закръглени и симпатични... Ето защо, в основата на агресията е липсата на Любов....любов към себе си, която човек придобива от общуване с родителите си още от първите си часове след появата, и липсата на любов спрямо останалите, защото нямайки модел за тази любов, детето няма какво да прояви...и това е пак проява на липса на идентичност...Бог е Любов, и в проявата си, всяко същество което приема и предава Любовта, се идентифицира много точно и правилно- "Аз и Бог- едно сме", а сега децата дори не вярват в дьдо Коледа...а аз възстанових едва миналата Коледа тази вяра, но на такава възраст това явление е свързано с толкова сътресения, че човек ако няма нищка, която да следва, е между пропастта на лудостта, и пропаста на самозаблудата- защо е нужно това, след като всички ние, можем да дадем на децата си онова, за което са избрали точно нас за родители- условия да се проявят, а занас- условия да поправим много грешки... Добро утро на всички! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Октомври 14, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2006 Благодаря ти, Кристиян! Вдъхна ми смелост. Нито аз съм била обичано, прегръщано и целувано дете, напротив - помня детството си като поредица от крясъци, бой, сълзи и скандали. Аз и брат ми молехме майка ми да се разведе. Не обвинявам само баща си, пък и нямам право да виня когото и да е. Мога само да избера да не приличам на тях в някои отношения. Тогава майка ми беше по-близка до нас, а и сега е. Тя самата не е била обичана по този начин, напротив - пораснала е твърде рано и е станала нещо като майка за по-малките си братя и сестра. Все пак може би има надежда за такива като нас да имат нормално съжителство и да намерят обич, за да я дадат на децата си. Като момиче буквално подскачах като ужилена, ако някой ме докосне дори случайно, за дърпането си по отношение на секса да не говоря. Опитите ми за близък физически контакт със сина ми, който се роди пръв, не бяха много успешни. Плачеше и когато го държа, и когато го пусна. Може би е усещал вътрешното ми напрежение, меко казано. Някак се притеснявах да не прекалявам с глезотиите, понеже е момче, но и сега, когато е вече почти на единадесет години виждам, че му харесва да се борим, да се закачаме и гъделичкаме. Такъв контакт не може да е погрешен, според мене. Истински се научих на близост след като се роди дъщеря ми. Е, оттогава вече съвсем разруших бариерите от детството, научих се на физическа близост с нея, не чувстам никакви вътрешни бариери да се гушкаме и целуваме. Някои хора дори казват, че прекалявам (например майка ми), но аз не съм съгласна - това считам за истинско постижение от моя страна. Като сравня себе си с дъщеря ми на тази възраст (седем години), тя определено има предимства. Много по-уверена в себе си е, по-спокойна, макар в невръстна възраст да преживя моя развод, предшестван и следван от още много тежки и за двете деца сътресения. Същото се отнася и за сина ми, който по онова време беше много агресивен, чупеше несъзнателно какво ли не край себе си. Тогава усетих инстиктивно, че трябва да спя с децата в едно легло, да се гушкаме колкото може повече. Това помогна не само на тях, но и на мене. Нещата вкъщи не са идеални, не се справям с възпитанието на децата достатъчно добре като самотен родител, но все пак те имат по-добро детство от моето или това, което би било, ако живееха с родители, които изобщо не могат да се понасят. Има надежда човек да осъзнае и разчупи старите модели, да се промени. Никога не е късно човек да се научи да дарява Любов, когато сам усети, че има Един Родител, който неизменно го обича, а наред с Него и много други същества, къде земни, къде неземни, които също го обичат и му помагат. Тази Любов ми е била показвана толкова много пъти, че изобщо не се съмнявам в нея. С Любов всяка рана може да бъде изцелена. Тогава човек получава толкова много, че има и за останалите. Сигурно в това е смисълът на земния живот - да бъдем полезни, да лекуваме рани, да помагаме, да даваме добри неща на другите. Жалко, че това не е постоянна практика за мене и често греша. Благодаря още веднъж за искреността! Има ли друг начин човек да бъде полезен със собствения си опит, освен да прояви смелост и да се открие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eli Добавено Октомври 14, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2006 Благодаря ти,Латинче, и на теб,Кристиян! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Октомври 14, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2006 Ето защо, в основата на агресията е липсата на Любов....любов към себе си, която човек придобива от общуване с родителите си още от първите си часове след появата, и липсата на любов спрямо останалите, защото нямайки модел за тази любов, детето няма какво да прояви...и това е пак проява на липса на идентичност...Бог е Любов, и в проявата си, всяко същество което приема и предава Любовта, се идентифицира много точно и правилно- "Аз и Бог- едно сме", а сега децата дори не вярват в дьдо Коледа...а аз възстанових едва миналата Коледа тази вяра, но на такава възраст това явление е свързано с толкова сътресения, че човек ако няма нищка, която да следва, е между пропастта на лудостта, и пропаста на самозаблудата- защо е нужно това, след като всички ние, можем да дадем на децата си онова, за което са избрали точно нас за родители- условия да се проявят, а занас- условия да поправим много грешки... Добро утро на всички! толкжва е вярно всичко което си написал, ча дори е както виждам и част от приятелите са немерили вътре себе си или своите деца, както и аз... Всички ние, можем да дадем на децата си онова, за което са избрали точно нас за родители- условия да се проявят, а за нас- условия да поправим много грешки... Тове което си написал обаче ме кара да се замесля върху това, че дори и ние самите след като сами сме избрали своите родители, семейства и дори те да не са били изпълнени с Любов и да не сми възпитавани по начина който описваш, това също е имало своя смисъл и не е било случайно, някои са се пробудили и както казваш са способни да създадат условията нашите деца да се проявят, а някои да поправят своите грешки. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Октомври 14, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2006 Latina, Труден е пътят на самотния родител, но е по-правилния. И аз отлагах дълго време съдбоносното решение, уж за да не се разстройват децата, а се оказа, че те са много по-умни от мен и просто са чакали да събера кураж. И ето, само за две седмици, смеха се върна отново в дома ни. Още не сме почувствали големите трудности, които съпровождат отглеждането на две деца от един родител, но с подкрепата на семейството ми и убедеността, че сме постъпили правилно, мисля че няма да е толкова страшно. Колкото до Д-р Спок и другите автори, които ни препоръчваха на онези години като примерно четиво за това как да гледаме децата си – изхвърлих ги на втората седмица след като се роди големия ми син. Но имах късмета една приятелка да споделя с мен опита, които беше натрупала в отглеждането на три деца. Нейната теория бе следната: Щом детето иска да го гушкаш, ще го гушкаш. Дори да е на 6, 7 години. То има нужда от теб. А аз питам:’от детската консултация казват нощем да го оставям да плаче за да се учи на ред?’ – Да плачат техните деца, като считат това за правилно. Ако детето цял ден мрънка, защото не си намерила 5 мин да го утешиш, нали и двамата в края на деня ще сте изнервени? Каква е ползата от този ред?Как ще отгледаш едно спокойно дете, а не мрънкало? Да не ви казвам как се хранехме. Не съм спазвала нищо от начина на захранване който се даваше на онези години. До тръгване на децата на детска градина и антибиотик не бях давала. Малко изместих темата от насилието, но мисля, че опита който споделят някои от нас, е бил предпоставка децата ни да са малко по-спокойни и неагресивни спрямо болшинството си връстници. Лошото е, че дори да сме ги научили правилно, идва момента в който тръгват на училище и тогава общото поведение в обществото рефлектира върху тяхното. Но аз съм спокойна, че поне основите са положени. Остава да се гради правилно. Sha Angreal 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 14, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2006 Ех, дълбоко отидахме по темата. Да, страшна истина е че агресивният отвътре човек колкото и да чете Библията, най много да си докаже с нея правотата си. Благодаря ти Кристиян, също и на вас Латина и AIM. Голяма и мощна истина има в твоя пост. Аз се възхищавам от красотата на Духа намерил сили и смелост да премине всичко и да стигнеш до великото в човека. Звездата сияеща зад челото на човека. Не се плаши от нищо. Страдания, мъка, невежество, злоба, ад, прониква през всичко и излиза победител! Белият лоцман, Вечният сокол. Отново благодаря. Eлф 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 14, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2006 Това поколение днес, е само онова, което сме посадили в нашето поколение, когато е било време за оран и сеитба. Сега, ще си жънем това, което е поникнало...Нашите деца са нашите желания- реализирани, и затова, децата винаги са били и ще останат от онази страна на процеса на възпитание, която възпитава, а не която бива възпитавана. Ролята на родителите е на "възпитаваните", защото няма кой да възпитава по-добре от един резултат-всяко дете си подбира родителите внимателно, преди да се появи при тях на физическо ниво, отначало като плод в утроба, а после като отделно физическо същество...За това приемам, че всяко следващо поколение е по- напреднало от предишното. И вината си е на родителите, а не на децата. Лошото е, че родителите не искат да се вгледат първо в себе си. Децата от най-невръстна възраст, трябва често да бъдат гушкани, целувани, носени, и изобщо- да им се осигурява повече време за котакт с родителите, пряк контакт, да се чувстват на сигурно и защитено място.... На когото и да съм опитала да кажа това са ми се смяли, защото съм старомодна. Но това показва само до каква степен е заело място в живота ни Егото. Родителя създава дете, но защо? Просто, за да се отчете пред природата?... Ако нямаш любов за раздаване по-добре не създавай деца. Те сякаш се превърнаха в средство кой, кого ще подчини/задържи и за някаква материална сигурност... Децата имат нужда единствено от Любов и разбиране. Всичко останало е на заден план. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 14, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2006 Попаднах на сайт за индиговите деца.( Бориска-человек с Марса.) По цял свят се раждат надарени, феноменални деца, с друга ДНК-а. Май това е бъдещето Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Октомври 14, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2006 Шестата раса хора! Земята в бъдеще ще се придвижи по нагоре в Духовния си път. Там и тогава условията за живот ще са други и в тях ще е невъзможно да съществува обикновения човек. Затова наравно с промените в Земята се променя и човекът. Пътят сме поели вече! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Октомври 14, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2006 Шестата раса има два пътя на проявление- единият е от нас, хората които сме днес такива, най-обикновени. Шестата раса в нас настъпва като промяна от най-финото към най-грубото- от индигото към огъня на ядрото, а огъня на ядрото е съзнанието на физическия аз, което е съизмеримо с кръвта. Или, промяната на кръвната група е първия белег за настъпващи промени.След това се променя костната система- главата се променя като структура. Погледнете същия този Ехнатон, Нефертити, Тутанкамон...Главите им са специфични...Те са представители на хаторите- населяват Венера, и са същества от четвъртоизмерния свят, които имат възможност да преминават и в света на трите измерения като нашия. Имат физически тела, нопри тях физическото тяло заема точно 10% от цялата маса, или- материята при тях е изцяло мобилна във времепространството... Втория път наидване на шестата раса е чрез внасяне на "души" с такъв енерго-информационен геном- най-вече мъже, но не по пол, а по енергийна същност, защото те като такива, ще доведат жените на цемята, а планетата ни е изцяло женска като същност, енергия, и като възможности. Земята може да самовъзпроизвежда физически живота без нито един мъжки екземпляр от който и да е вид. Духовното развитие обаче изисква наличие на мъжки зачеващ фактор, който винаги е бил подобен на сперматозоид, или буквата Йод- една запетайка, без която едно произведение няма да има стойност...а запетайката дори не е и звук...т.е. тя е "нищо" придаващо стойност на словото... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Ноември 6, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2006 В новините отново имаше репортаж за счупена глава на момече със стол...отново детската агресия... А как се характеризира това да упражняваш агресия и да я снимаш с телефон, показаха няколко кадри заснети с мобилен телефон, мисля, че думата е Садизъм Съревнованието в училище да си по-богат, по хубав, с повече сила и по-по - най като, че ли само по себе си е една от причините за агресия в децата... а съревнованието да си умен, добър, възпитан е някъде много назад в списъците на част от децата Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 10, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2007 Смятам агресивните деца за нормалноразвиващите се. Плашат ме другите - кротките, тихите, самовглъбените. Агресивността е едно нормално състояние и то не трябва да се потиска по никакъв начин. Има обаче степени на агресивност. Ако детето ви започва да малтретира животни, идете при терапевт, но заедно с бащата и майката. У нас, в България, е прието възпитанието на забраните - не прави онова, не пипай това (ще се изцапаш), не лази, не се въргаляй.... Повечето деца имат много невротични майки и авторитарни бащи, независимо от поколението. Когато се говори за деца, се говори за семейство и за възпитателна система изобщо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 11, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2007 Дали не бъркаме агресивност с физическа активност??? Вчера, изумена от прочетеното по-горе неволно промърморих първото изречение пред 3ма шестокласници. "Смятам агресивните деца за нормалноразвиващите се." Реакцията им беше твърде красноречива: Погледнаха ме усмихнато-учудено и се разсмяха. Това, което ми казаха после засенчи всичките ни мъдрувания тук: "Няма ненормални деца. Всеки от нас си е различен и нормален. А тези, които са агресивни само искат да им обръщаме повече внимание, защото са несигурни в себе си. Страхуват се от нещо или някого и затова бързат те първи да ударят, за да не ударят тях. Или си мислят от игрите, че силните са тези дето се бият. Обаче за това не са виновни те - родителите и учителите ги изнервят и ги правят такива. Като им се карат в къщи много и в училище като имат само слаби оценки и гледат да покажат, че в нещо друго са силни. Иначе всички деца сме си ... просто деца и обичаме да играем заедно." Мълчах, още по-изумена, макар че винаги съм знаела, че те са по-мъдри и прозорливи от нас, ако ние не сме ги повредили. Мисля, че си струва ние - възрастните да си изясним понятието "агресивност" при нас първо, защото ако има агресивни деца, то те са огледало и рожба на агресивните възрастни, в чиято среда растат и към нея се и адаптират. Какво разбирате под "агресивно дете" и "агресивен възрастен"? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 11, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2007 Не се разбрахме просто - всеки тълкува и интерпретира думите, както му харесва. Характерно е подобно говорене за цялата ни държава. Хаос в речта. Всички големи психолози и психоаналитици говорят за това, че трябва да се стимулира агресивността, защото тя е положително качество за личността, за утвърждаването й в общността на другите. Никой не говори за девиации в поведението. Възпитателните методи в България са на потресаващо ниско ниво. В българското училище цари пълна анархия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 11, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2007 Какво разбирате под "агресивно дете" и "агресивен възрастен"?Според мен това си е липса на любов и разбиране на всички нива. И както казва МонаУ нас, в България, е прието възпитанието на забраните - не прави онова, не пипай това (ще се изцапаш), не лази, не се въргаляй.... Повечето деца имат много невротични майки и авторитарни бащи, независимо от поколението. Когато се говори за деца, се говори за семейство и за възпитателна система изобщо. Нищо друго не е нужно освен обич и разбиране. Да не забравяме ние възрастните, че сме били деца... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 11, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2007 Всички големи психолози и психоаналитици говорят за това, че трябва да се стимулира агресивността, защото тя е положително качество за личността, за утвърждаването й в общността на другите. Зависи по какви критерии ги смятаме за "големи". Агресивността НИКОГА не е била положително качество и НИКОГА не е утвърждавала личността в общността на другите - още по-малко това важи за детските общности и личности. Психолози и психоаналитици, които твърдят и съветват подобни неща са усвоили професията си чрез "начитане" с "умни книги" и лабораторни експерименти с деца (като с мишки). Броят на публикациите на такива учени значително надхвърля броя на часовете, които те са прекарали на живо в детските общности. Ето защо те отчаяно се опитват да подберат доказателства за своите тези, защитаващи и възпроизвеждащи манипулативното общество. То затова и образованието ни е в такова състояние - защото вместо да слушат любовта към децата в сърцата си и съветите на Учителите на човечеството, някои колеги усърдно създават "новия силен човек", което за тях оначава агресивен като тях самите. В училищата не цари анархия - там тихо, скромно и с любов работят и много истински психолози и педагози - без публикации, но с ученици, които запазват уроците им и уважението си към тях за цял живот. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 11, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2007 Ти явно си голяма оптимистка. Все пак, предпочитам мнението на Юнг пред твоето. Или на Адлер, ако искаш. Моята майка е учителка, баба ми също е била. Те говорят друго. Аз виждам друго. Това, което виждам - то ми е достатъчно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 11, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2007 Благодаря. Реалистка съм - 25 години от моя и целия живот на моите родители мина сред и със децата. Децата донасят в нашия свят Любовта, за да го лекуват от агресията. Е, дали ние ще си отворим съзнанието, сърцата и умовете за нея или ще замърсим с ценностите и агресията си техните... И само Любовта и свободата - безусловната - е в състояние да ги утвърди като личности и да им помогне да намерят мястото си в живота и обществото. Лекувала съм, изправяла съм на крака с тях - знам го не от книгите... За виждането - зависи с какви очи се гледа. През очите на един Павел може и да е хулиганин и глупак - през моите е способно, добро дете, чието сърце и очи грейват, когато го погаля и похваля. Знам също, че има колеги, които смятат за професионален дълг и призвание да "възпитат" учениците си. И сега са силно разочаровани, че децата не са дисциплинирани, не ги слушат и исакт да се развиват свободно и с любов. Колкото до Юнг и Адлер - уважавам ги като историята на психологията. Все пак сега сме началото на 21 век. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 11, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2007 Добре. По същата логика и Леонардо да Винчи да бъде пренебрегван така ли, щото сме в 21-ви век? Или Платон, или стотици други титани на мисълта, щото сме в не знам кой си век на "мощна духовност"?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 17, 2007 Доклад Share Добавено Март 17, 2007 (edited) Много се колебаех дали да вмъкна този цитат първо, защото не мога да докажа вярността му и второ, въпреки че посоченото влияние оказва влияние върху детското поведение, то не е първостепенно. В непосредствена близост до нашата земя съществуват две такива бързо разлагащи се форми, ако мога така да се изразя, но притежаващи все пак изключително мощно влияние. Поради тяхната най-тясна връзка със Земята те предизвикват два вида желания, или астрални тенденции сред хората. Едната в значителна степен предизвиква тази инстинктивна тенденция към жестокост, която може да се наблюдава при децата и някои типове хора, а другата оказва влияние върху половия живот и предизвиква тези склонности към извращения, които днес създават големи трудности. Техните отмиращи астрални еманации силно подхранват садистическите тенденции и половите извращения. В древността те са били още по-мощни, тъй като са се намирали по-близо до Земята, отколкото сега; оттук и ритуалните жестокости и отвратителните жестокости, например в Содом и Гомор. Тяхната мощ бързо залязва, но трябва да се помни, че те не биха имали никакво влияние, ако в самото човечество не съществуваха определени инстинкти, върху които тези енергии да въздействат. [313]Трябва също така да се помни, че в лемурийските времена тяхното влияние е било конструктивно, тъй като в онези дни урокът на секса и регистрацията на болка от ума са влизали в плановете на тези, които са обучавали и насочвали животинския човек към човешко съзнание - не в съзнанието на душата, и дори не в самосъзнанието през тези толкова ранни времена. Трактат за бялата магия - А. Бейли[313-314] Редактирано Март 17, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Март 17, 2007 Доклад Share Добавено Март 17, 2007 Много е интересно мнението на Станимир. Неволно се сетих, че тук във Форума има и една тема: "Природните сили и елементалии". Само трябва да се обединят двете теми и е възможно да се получи нещо много интересно. Нещо крайно интересно. Този който може да управлява елименталийте и природните сили, теоретично има възможност да влияе върху психиката и на децата, като същества със слаби защитни сили и неукрепнало съзнание. Особенно там където "липсва" ангел-пазителя от бащата и ангел-пазителя от майката. Ангел-пазителят не е нищо друго освен ..защитен елементал. Защо ли така си го мисля? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Март 18, 2007 Доклад Share Добавено Март 18, 2007 Често по някои от темите споделяме случки, които сме преживели или видели, собствен опит. Та отново за агресията сред децата - мисля, че това е понятие, с което просто за по-лесно наричаме нестандартното поведение на някои деца. Деца, които не се вместват в обществото или не знаят как да го направят, защото никой не ги е научил. И за това не са виновни те. Дълбоко в тях причината да проявяват т.н. агресия е, че те са поставени в ситуация, при която не знаят как да се държат и 'животното' в тях реагира - нападаш за да оцелееш. Често тези деца са изявени лидери - защо? Какво кара околните да се лепят на тях като мухи на мед? Трябва да си отговорим на този въпрос. И дали, ако се погрижим да създадем на децата ни достатъчно условия да се занимават с нещо, а не да тъпеят по цял ден и да си сравняват новите телефони и обувки, ситуацията няма да се промени? Въпросите са много, но решението на проблемът е на цялото общество и държавата. А ние май не сме достигнали това ниво. Хубаво е, че има родители, които се стараят да поставят някакви основи при своите деца. Та исках да споделя с вас какво стана с най-най-най-лошото момче в училището на големия ми син. След осми клас записа техникум. Не е силен ученик, но има желание да не остане неграмотен, да научи нещо. И се справя. Добри хора му помогнаха и си намери работи - прави дюнери. Работи всяка свободна минута. Защото Той сега е мъжът в семейството - поел е отговорност и гледа да докаже, че е достоен за това доверие. И сега той дава акъл на другите - в началото работех за 5 лв. на смяна. Сега след 1/2 година изкарвам повече. Шефът ми каза, че ако изкарам една година и се старая ще ми направи надницата като на другите. Така е брато, в началото работиш за малко, но трябва да се стареш. Когато не си е изпрал дрехите или сбърка нещо получава санкции - но такива, каквито има и за другите, а не защото той е лошият. Затова не реагира както в училище с чупене на столове, а си признава - уморен бях, не успях. Променил е изцяло поведението си - спокоен е, усмихнат. Намерил е своето място и се справя много добре. Така че няма лоши или агресивни деца, има лоши възрастни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Март 18, 2007 Доклад Share Добавено Март 18, 2007 Да така е. Същото нещо казах и аз, но с други думи. Стараех се да вдигна стила, за да не може някой да ми каже, че пак преследвам личностни нападки. Отговарям напълно в стила на написаното от AIM. Не само при децата е така AIM. При нас възрастните е същото. Когато си поставен в условия на неизбежна самоотбрана, напълно естествено е да има остра реакция. Когато властва презумцията за виновност и "превантивно смачкване на фасона", абсолютно закономерна е агресивната реакция. Меко казано, неадекватната и злонамерена игра с инстинкта за самосъхранение както при децата, така и при нас възрастните, да се поставя човек /дете или възрастен/ в условията на "презумция за виновност" и да му ограничаваш правата като му внушаваш виновност за нещо което би могъл да извърши, е много калпаво мислене. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 18, 2007 Доклад Share Добавено Март 18, 2007 (edited) И аз знам няколко такива случая. Наскоро срещнах един мой съученик до осми клас и направо не можах да повярвам колко се беше променил. Говоря за характера и поведението му. Иначе като дете, той беше сред "обичайните заподозрени" на полицията (тогава май все още беше милиция). За съжаление има и случаи с противоположна посока. Но истинския човек се проявява постепенно през човешкия живот и това предопределя тези на пръв поглед необичайни промени в поведението, светогледа, характера и др. на хората. Най-често се посочват периоди от по 7 години. Това не е по темата, но може би някой ще открие смисъл и в поредицата 3, 7, 12, 18, 25, 33 (или периоди от 3, 4, 5, 6, 7 и 8 години ) и може би връзка между периода от седмата до дванадесетата година и числото 5. Ще се радвам ако споделите мнението си по въпроса. Редактирано Март 18, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.