Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest Кристиян

Насилието в детската възраст

Recommended Posts

Според мен отношенията в семейството са основното, което разбива/изгражда детската психика. Искаме или не, ние подсъзнателно повтаряме модела на възпитание. Едно дете, което е получавало и виждало насилие и агресия, ще прояви тях или ще компенсира със множество страхове и несигурност.

Разбирането на проблемите в много случаи е по-добро от децата ни и те са по-разумните. Хубаво е родителите да се вслушваме в тях.

По мнението на Станимир за елементалите... Снощи гледах по БиТиВи филма "Шесто чувство" и всъщност съм съгласна, че т. нар. елементали или астрали имат нужда от нас. Човекът може да помогне. Те също искат да еволюират и може би ние ако им изпращаме Любов бихме могли да им помогнем. /Това са си само мои разсъждения може и да са глупости :feel happy: /.

Факт е, че сме свързани с тях по някакъв начин и всички се стремим към Светлината...

Нужна е много Любов и разбиране :hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наистина влиянието на семейството при децата е решаващо. Именно в детска възраст, душата е осъществила едва слаб контрол върху тялото и без наставленията и закрилата на родителите не е в състояние да се справи сама. Но с напредването на възрастта действията на личността не се обуславят от възпитанието, а от достигнатата степен на развитие на индивида, т.е. човек може да продължи възприетите от родителите (учителите, обществото) модели или да ги отхвърли, в зависимост от постигнатото от него през този и предишните животи. Но това вече не касае детската възраст.

Във филма нямаше нищо за елементалите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Във филма беше по-скоро за астралния свят, но пак смятам, че всички се стремим кам Бога, към първоизточника и те си имат своето място... :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вижте какви идеи се реализират в някои училища.

Източник: undefined

Как мислите - ще има ли полза?

Само временно може да има полза. Ако изобщо има.!? Лично се съмнявам, защото се изгражда лошо възпитание и мдел за мислене който е крайно негативен.

По този начин се премахва само генерираното напрежение, но не и причините генерирали го. А те според мене са Духовни. Трябва да се проследи много щателно "генератора" и целите му. А тава е доста сериозна "докторска работа". А това "докторите" не го правят публично, а в "лаболаторийте си ". Следва "сертификат" и "авторски права" и чак тогава .. по "аптеките".

Така поне мисля.Субективно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как мислите - ще има ли полза?

Да, за тези които се откажат от подобни методи.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По мнението на Станимир за елементалите... Снощи гледах по БиТиВи филма "Шесто чувство" и всъщност съм съгласна, че т. нар. елементали или астрали имат нужда от нас. Човекът може да помогне. Те също искат да еволюират и може би ние ако им изпращаме Любов бихме могли да им помогнем. /Това са си само мои разсъждения може и да са глупости :feel happy: /.

Факт е, че сме свързани с тях по някакъв начин и всички се стремим към Светлината...

Нужна е много Любов и разбиране :hypocrite:

Хич не са глупости мила Илияна :thumbsup2: :thumbsup2: . И аз мисля, че всяко Божие творение се нуждаеот любов. :3d_047: Независимо дали са деца, животни или дори елементали (природни сили). :3d_110:

Когато подходим с обич и топло чувство към даден човек, резултатът е съвсем друг - всеки надявам се го е забелязал.

Децата имат най-голяма нужда от това. Имат нужда от разбиране и помощ, а не от страх - също като духовете с които общуваше момченцето от филма "Шесто чувство". :3d_015:

Използвах думата страх, не току така. Забелязала съм, че много мои колеги се страхуват от учениците и предпочитат да им отстъпят, за да си нямат проблеми. Но всъщност така си създават много по-големи проблеми и стимулират агресеивността в някои деца. :3d_131:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смятам агресивните деца за нормалноразвиващите се. Плашат ме другите - кротките, тихите, самовглъбените. Агресивността е едно нормално състояние и то не трябва да се потиска по никакъв начин. Има обаче степени на агресивност. Ако детето ви започва да малтретира животни, идете при терапевт, но заедно с бащата и майката. У нас, в България, е прието възпитанието на забраните - не прави онова, не пипай това (ще се изцапаш), не лази, не се въргаляй.... Повечето деца имат много невротични майки и авторитарни бащи, независимо от поколението. Когато се говори за деца, се говори за семейство и за възпитателна система изобщо.

:thumbsup: и мен напоследък започнаха да ме "плашат" кротките + тихите + самовглъбените. България направо е дамгосана от "възпитанието на забраните" + невротични майки и бащи + авторитарни майки и бащи + баби и дядовци :thumbsup2: дааа + Мона за посоката + яснотата, благодаря :smarty:

:rolleyes: Някой може ли да сподели нещо за разните степените на агресия ?

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Редактирано от Благост

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Агресивните деца са нормално развиващи се ли? Предполагам има значение степента на агресивност. Агресивността както и прекалената затвореност са просто различни състояния, които произтичат когато характера на детето не е добре балансиран. Предполагам се страхувате от прекалено затворени деца, просто защото незнаете какво да очаквате, но това не значи че агресивните могат да се дадат за пример за "нормално" развитие. Факта, че има повече деца които са агресивни отколкото такива каквито са тихи, не значи че агресивността е нормално състояние.

Наскоро бях на една лекция, която беше водена от детски психолог. Тя се опитваше да ни обясни колко е нормално и хубаво едва ли не дете да изразява агресия и да използва думи от сорта на "Ще те убия" към свои другарчета. Това било нормално, понеже всички го правили. :thumb down: Ами искам тук да питам хората, които участваха в дискусията за силата на думите, доколко е добре да се поощряват подобни прояви. :rolleyes:

Донка, радвам се че има преподаватели като теб, които с толкова любов да се отнасят към учениците си. :feel happy:

П.С. И моите родители са учители, така че съм запозната с въпроса по отблизо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Можем доста да спорим по въпроса, естествена, нормална, или не, е детската агресия. Но когато някой я прояви спрямо нашите деца, всички имаме еднозначен отговор. Не съм срещала родител, който да приема агресия на ДРУГО дете към НЕГОВОТО с обяснението, че това е нормално. Родителите не се съгласяват и с идеята за приемлива степен на агресивност. КЪМ тяхното дете агресивността винаги е надхвърлила границата на приемливост.

Но детската агресия просто е огледало на света, който възрастните създават за детето. Ако не ни харесва образът в огледалото...

Възможно е корените на детската агресия да са и доста по- надълбоко от едно обикновено влияние -на личния пример, на медиите, на образователните системи, на мисъл форми и други. Ако дълбоко в себе си човешкото същество има една идея за предназначението си, за призванието си, за пътя си, а информацията от света на възрастните го отдалечава от този вътрешен копнеж, колкото повече мъртва фактология и наукообразие затрупва детето, толкова по- дълбок ще бъде разривът между външното и вътрешното . Реакцията на всеки пред тази пропаст вече е различна- според особеностите на детето- от депресия и болест, пристрастености, до ярост и агресия. А някои деца просто ни стават учители- да ни напомнят забравения Път, че и на тях да помогнем. От тази гледна точка битката с детската агресия чрез каквито и да било други методи- разговори, насърчаване, изявяване, наказания, насилие е обречена, дори и да дава някакви временни положителни резултати.

Сттрува ми се, че проблемът е дълбоко духовен.

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

детската агресия просто е огледало на света, който възрастните създават за детето. Ако не ни харесва образът в огледалото...

:thumbsup: Точно! Благодаря!

"Нормална и полезна агресия при децата" на мен - човека, който прекарва сред тях по 8 часа на ден от 26 години насам - звучи като фантазия, родена в ума на психолог, който се вари в соса на прочетената от него куп литература, но определено не познава истинската природа на децата и не ги обича.

Когато възрастните не замърсяват с агресия детския свят, когато не им внушават своите агресивни модели на мислене, децата бързо се самопочистват.

(Апропо - един доста активен баща преди месец недоволен си прибра детето от школата ми - четвъртокласник - много умно и разбиращо и с голямо сърце дете - но малко тъжно, защото все не можеше да си намери приятели. Каза, че аз съм го превръщала в мекотело, защото съм го учела да си играе с другите глупаци на негова възраст вместо да се защитава от тях и да показва превъзходството си.)

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Както казва Учителя,Жените ще спасят света.Като започнат възпитанието на децата си още от зачеването му :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Както казва Учителя,Жените ще спасят света.Като започнат възпитанието на децата си още от зачеването му :feel happy:

Да, дошло е време на спасение, но то изисква учене и осъзнаване.

Редактирано от adelaida

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разбирасе,без знание май нищо неможе да се направи :rolleyes: .А някой знаел ли,има ли училища в които се прилага цялостно или частично учението на Учителя?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да точно и аз това искам да има такива училища, но мисля, че за сега няма у нас, все още са в проект.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Засега има само училища в които в часовете по физкултура се играе Паневритмия. Виж тук:

http://panevritmiyabg.org/teaching/index.p...&go=network

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Учителят пише. че има само един принцип на възпитание на детето - възпитателят да изпитва и проявява искрена и безусловна любов към детето. По този повод ми се иска да споделя едно мое наблюдение-разсъждение. :rolleyes:

Има един вид поведение в детската възраст, което ние - възрастните сме склонни да наричаме насилие и агресия. Това е характерното за децата "проучване" на стабилността на стените, авторитетите и принципите на взаимоотношенията в тяхната естествена среда.

Агресивното за нас поведение е необходим за тях опит, който им показва доколко техните родители - защитници са стабилна стена на техния свят. Както реагира възрастният на техния натиск, така ще реагира и на натиска отвън. Ако той спокойно спира настъплението им и с любов и разбиране обяснява, че не може да позволи това точно защото ги обича и пази, децата веднага се успокояват. Е. проблемът е, че се налага да проверяват "стените" доста пъти на различни места, което изисква много търпение и разбиране от възрастните. При това предизвикателството може да се прояви както между самите деца, така и деца срещу възрастни. (Тук не засягам случаите на агресия на възрастните срещу децата, което предизвиква тяхната огледална реакция и им служи за пример в техните взаимоотношения). За мен агресивно е поведението на възрастен, който при такъв случай на "проучване", оставя детето да изгради неадекватни представи за света си и после да бъде определен като насилник. Агресивна е и реакцията, която "отнема любовта" към детето,з ащото то е нарушило или предизвикало нормата на поведение. Агресивност от страна на възрастния е нежеланието да разбере състоянието и проблема на детето, който е причинил отклонението - вместо това налага насилствено модела на "добро поведение".

Всеки опитен учител знае, че новите класове задължително ще го "изпитат". Първите 2-3 случая обикновено решават какво ще бъде поведението им до края. (Влиза нова учителка в клас от големи момчета (техникум) - и заварва всички със сложени мотоциклетни каски в очакване на "шоуто". Тя се засмива от сърце, казва, че и така са много красиви и ако искат могат да останат с тях - стига да им е удобно... След което започва интересен разговор по тема, за която знае, че ги вълнува. Един по един момчетата свалят каските, за да се чуват и участват в диалога).

Наблюдавайте внимателно малко дете, което проявява агресия към друго дете - то от време на време се оглежда за реакцията на възрастните - така проверява какво е прието в отношенията, а какво не. Детето още не разбира "не причинявай на другия това, което не искаш да причинят на теб самия" - това е моментът да го осъзнае. Ролята на възрастния е да му помогне да се постави на мястото на нападнатия... Само че моментът е много труден и реакцията ни трябва да бъде много спокойна и премерена, бих казала дори предварително обмислена и отиграна във въображението ни.

Много ще съм благодарна на всички родители и колеги тук. които споделят опита си в подобни ситуации..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В друга тема бе изказана интересна позиция за отношението на педагозите (респ. възрастните) към детската индивидуалност и светоусещане, както и към толерантността им към истините на другите деца:

"За да запазим Любовта си - и аз и децата - ни остава да ги съчетаваме като всеки запази своята (истина), но и признава правото на другия да си има своя. Това според мен не е еклектика, а взаимно уважение и разбирателство."

Ето! Тук не е важно в какво се състои конкретното детско мнение – какви точно са търсенията и мечтите му – важно е тая истина да признае и другите истини. Това не е ли пионерщина!

Един учител учи детето на това как да се вмести в обществото. Как малкият дух да стане пъзелче, пъзелче, което да се напасне в Пъзела. Оглеждаме се и виждаме какво? Дипломи за пъзелчета! Колкото по-добре натикан на мястото си, колкото по-непоклатим на мястото си, колкото повече признал местенцата на другите пъзелчета, толкова по-висока оценка в дипломата.

Това е симулация на уважение и разбирателство. Това е натрапване на пъзело-образната учителска истина! “Дечица, бъдете овчици, а не орли; бъдете душици, а не дух”!

Дали наистина да учим децата да признават само своята истина, своята гледна точка и тези, които съвпадат с нея? Дали за да израсне "дух, орел", а не "душица, овца", е необходимо да ги учим да НЕ признават "местенцата на другите пъзелчета"?

Един "дух, орел", който се бори с всички средства да заеме лидерската поизиция и да манипулира мненията и поведението на останалите според своята истина дали наистина е "дух" или по-скоро избуяла гордост, суета и ревност, които са приспали духа за сметка на хипертрофиралото Его?

Ето опитваме се да си обясним защо децата проявяват насилие - може би някъде тук е отговорът?

От една страна насилие проявяват борбените "орлета", които са възпитани да признават само своята истина за истина и да се "борят" за нея с всички средства. Те не искат да намерят своето място в живота, те искат да управляват живота и на другите....

От друга страна рано или късно избухва "бунтът на мравката" - детето, което е подтискано от силните, се опитва да защити правото на своята истина със същите средства, с които му отнемат тази свобода....

И не тръгва ли всичко именно от тезата, че трябва да научим децата да се борят с другите за първенство (а не да приемат и обичат другия така както приемат и обичат себе си)? Насилието сред децата не е ли резултат именно от благородното ни намерение да ги направим силни, но криво разбираме силата, духа, орела?

Децата, с които работя не проявяват насилие, но със сигурност са "орлета" - не защото кълват и водят битки (това е признак на страх и слабост), а защото се учат да летят високо със собствените си крила и се учат да виждат целия пъзел на Живота около себе си. Те носят в себе си "дух" точно защото са свободни да изразяват своето мнение и да вървят по своя път, но сърцата и умовете им са широки и приемат останалите деца като равни на себе си - също толкова свободни и различни от тях самите. И за да твори, да се изявява този дух в тях те намират своето място в живота - това, за което са родени тук на земята....

А какви са вашите деца?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Децата, с които работя не проявяват насилие, но със сигурност са "орлета" - не защото кълват и водят битки (това е признак на страх и слабост), а защото се учат да летят високо със собствените си крила и се учат да виждат целия пъзел на Живота около себе си. Те носят в себе си "дух" точно защото са свободни да изразяват своето мнение и да вървят по своя път, но сърцата и умовете им са широки и приемат останалите деца като равни на себе си - също толкова свободни и различни от тях самите. И за да твори, да се изявява този дух в тях те намират своето място в живота - това, за което са родени тук на земята....

:thumbsup: Прекрасно правиш, Донче, дано срещаш разбиране и у родителите, защото някои наистина тълкуват силата непременно като агресивност и желаят особено момчетата да се възпитават "по мъжки" - вкл. често с насилие. Едно такова дете ще варира между крайната подтиснатост и непримиримата враждебност и много трудно ще намери хармония в собствения си живот и в общуването... :3d_068::thumb down:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донка, "бунтът на мравките" тепърва ни очаква. :3d_150: Процентът на децата, изглеждащи така вече се увеличава значително. Ежедневно във всяко училище, във всеки клас нараства броят на хиперактивните прояви. Психолозите отчитат вече параметрите на този факт. Трябва да влязат в училище, но истинските! Онези, които ще застанат в едно с педагозите и ще търсят пътя до скритите преживяванията на децата, и ще намерят правилните техники и подходи за общуване с такива деца.Педагогиката е приложна наука и инструментариумът, с който разполага не винаги позволява да се разкрият причините, които трябва да се поднесат на родителите така, че те да поемат ролята си на такива или да предприемат някаква промяна.

Добромир, дисхармонията настъпа вече преждевременно у много деца и е видимо задушаваща. Когато духът им "излезе" на свобода може би ще бъде късно. Е, не невъзможно, но това ще бъде по-трудния и дълъг път на корекция.

Време е да спре играта на по-по-най и работещите с деца да се обединяват на практическо и научно ниво. Истинската картина е в коридорите и класните стаи, а на "улицата " излизат "пуснатите духчета". Свободни ли са или в други вериги оковани ?

Редактирано от dina_qneva

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, надявам се да ми помогнете в търсенето на причината за агресеята при децата.

Имам дъщеря на 5 год. тя е слънчево и добро дете, но по отношение на другите деца понякога проявява агресия, и то без видима причина. Например вчера имаше рожден ден, празнувахме го в детски център, докато си играеше с децата - гости проблеми нямаше, но след като изтече резервираното време аниматорите пуснаха и други деца в детския кът. Тя явно се почуства застрашена за територията си и реакцията не закъсня - започна да удря и бута децата не- гости, като обясни че й разваляли играта. Една майка започна да й крещи по начин, по който и аз не съм го правила, за да защити детето си /което беше поне с 2 год. по - голямо/ и в мен се надигнаха цяла палитра от чувства - от една страна да защитя детето си, от друга да й се скарам и признавам си известна доза срам от поведението й. Отидох при дъщеря си и спокойно я попитах защо се държи така, а тя простичко ми каза "защото ни развалят играта". За пореден път й обясних, че не е редно да удря децата и със същия успех би могла да се защити и с думи и тя за пореден път обеща, че няма да прави така... Как се справяте в подобни ситуации, аз се чувствам безсилна, обвинявам се, че не мога да се справя... Как трябваше да реагирам - да я напляскам и унижа пред приятелите й, мерки за възпитание, които не одобрявам и не прилагам, или да й се разикам... незнам от къде се зароди тази агресия. Вечерта пак си поговорихме за това и тя ми обясни че просто "Бог такава я е пратил". Това не е изолиран случай и друг път го е правила и просто обяснява, че я дразнели, и толкоз. Понякога си мисля да се консултирам с психолог, но незнам доколко би помогнало...

Ще съм благодарна на всеки, който сподели как се справя с подобни ситуациии или ме посъветва.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами на мен доста неща ми звучат противоречиво, особено това:

За пореден път й обясних, че не е редно да удря децата и със същия успех би могла да се защити и с думи
Защо й обяснявате, че е нужно да се защитава, па макар и с думи? И въобще в гореописаната ситуация, Вашата дъщеря е била в ролята на нападателя, а не се е защитавала.

Също така, защо Вие не се намесихте първа, преди другата майка да реагира и да предотвратите агресията, която дори явно сте съзнавали като потенциално възможна от страна на Вашето дете?

По принцип, ако прочетете темата от първия пост до сега, ще можете сама да си отговорите на поставените въпроси. Особено ценни за мен са мнения на педагозите Донка, Багира, но също и на Кристиян, който както винаги разглежда въпросите в дълбочина, на Латина и т.н.

Обясненията на детето са много показателни:

тя ми обясни че просто "Бог такава я е пратил". Това не е изолиран случай и друг път го е правила и просто обяснява, че я дразнели, и толкоз.

Едно дете на 5 години не може да ги измисли само, то най-вероятно ги е чувало от най-близкото си обкръжение. Нещо повече, наблюдавайки как се развиват нещата при възрастните, то е убедено, че това е достатъчно като обяснение и дори като оправдание и причина да се държи така.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Все си мисля, че като я обградя с много обич и я възпитавам в любов към Бог и хората, това ще ги израсте. Винаги и казвам и показвам любовта си, вссе още спи при мен, защото има нужда да се гушка, опитвам се да и отделям внимание да разговаряме. Не мисля че и липсва обич, тя самата казва "Мама ме обича дори когато не слушам". Значи е осъзнала че я приемам такава каквато е и я обичам такава, всеки път когато постъпва по този начин я карам да се молим заедно, опитвм се с думи да я поставя в ситуацията на потърпевшото дете, но тя все още продължава да го прави. Трябва ли да я набия за да разбере позицията на потърпевш? Търся причината във себе си, да не би аз да бъркам някъде. Тя е изключително сетивна, когато съм притеснена или изнервена винаги ме отразява и се държи грубо, тя ми е като барометър за емоциите, и в такива случаи преразглеждам поведението си, моля се и се опитвам да се успокоя, това успокоява и нея, но когато отразява други хора не мога да ги накарам да постъпват като мен. Винаги я съветвам вместо да защитава територията си толкова агресивно да приобщи детето и да си спечели приятел, и когато разговаряме всичко е ок, но в реални ситуации не. Към мен и баща си не проявява такава агресия, проявява я предимно към деца, а понякога и към баба си и дядо си. Аз не ям месо, но тя яде, почти съм го ограничила и него в менюто й, и гледам да я храня прдимно с подове и заленчуци, понякога и позволявам сладолед и шоколад. Не се сещам какво друго да приложа, моля ви посъветвайте ме. Как е възможно едно дете, корто иначе обожава растенията и животните, дори се извинява на дърветата, и ги целува когато някое другарче откъсне клон, едно толкова обично и добро дете в определени ситуации да се държи толкова агресивно и като някое "диво животно" да се впуска да защитава територията си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×