Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest Кристиян

Насилието в детската възраст

Recommended Posts

Все си мисля, че като я обградя с много обич и я възпитавам в любов към Бог и хората, това ще ги израсте. Винаги и казвам и показвам любовта си, все още спи при мен, защото има нужда да се гушка, опитвам се да и отделям внимание да разговаряме. Не мисля че и липсва обич, тя самата казва "Мама ме обича дори когато не слушам". Значи е осъзнала че я приемам такава каквато е и я обичам такава, всеки път когато постъпва по този начин я карам да се молим заедно, опитвм се с думи да я поставя в ситуацията на потърпевшото дете, но тя все още продължава да го прави.Трябва ли да я набия за да разбере позицията на потърпевш? Търся причината във себе си, да не би аз да бъркам някъде. Тя е изключително сетивна, когато съм притеснена или изнервена винаги ме отразява и се държи грубо, тя ми е като барометър за емоциите, и в такива случаи преразглеждам поведението си, моля се и се опитвам да се успокоя, това успокоява и нея, но когато отразява други хора не мога да ги накарам да постъпват като мен.
Обичта е много по-добър метод, но е възможно налагане на нефизически наказания. Трябва да схване детето връзката между отрицателната си проява и наложеното наказание. Така ще се развие и чувството на отговорност, когато има постоянство от възпитаващия и устойчиви изисквания. Може да бъде например лишаване от телевизия за 1 седмица и т.н.

Йогананда казва че родителите, учителите и възпитателите трябва да обръщат изключително внимание на проявите на жестокост в ранна възраст. Те могат да сигнализират за лоши тенденции от предишни животи. "Бог такава я е пратил" каквато е била преди :) Това са тенденции които биха могли да се затвърдят и в този живот, но когато нямат почва за развитие навреме ще подобри целият живот и съдба по-натам.

Винаги я съветвам вместо да защитава територията си толкова агресивно да приобщи детето и да си спечели приятел, и когато разговаряме всичко е ок, но в реални ситуации не. Към мен и баща си не проявява такава агресия, проявява я предимно към деца, а понякога и към баба си и дядо си. Аз не ям месо, но тя яде, почти съм го ограничила и него в менюто й, и гледам да я храня предимно с плодове и заленчуци, понякога и позволявам сладолед и шоколад.

това е добре

Не се сещам какво друго да приложа, моля ви посъветвайте ме. Как е възможно едно дете, което иначе обожава растенията и животните, дори се извинява на дърветата, и ги целува когато някое другарче откъсне клон, едно толкова обично и добро дете в определени ситуации да се държи толкова агресивно и като някое "диво животно" да се впуска да защитава територията си.

На запад когато едно дете проявява агресия се задава въпроса дали родителите сменят жилището си, дали ще имат дете или дали ще се развеждат. В случай че няма такива фактори, се работи с детето като първо се научава да разпознава емоциите си. Дали е тъжно, гневно, радостно, дали е неспокойно и дали се страхува. След това се изработват сценарии какви са добрите начини да реагира на собствените си емоции. Тоест детето се научава че освен външната ситуация "Развалят ни играта" има и собствената емоция която трябва да се има предвид. Тогава трябва да си спомни и да реагира по цивилизован начин.

Това обучение трае понякога месеци но с търпение дава доста добри резултати. Има такава програма тук в Квебек в детските градини.

желая ви успех. :thumbsup:

с обич и уважение,

:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, надявам се да ми помогнете в търсенето на причината за агресеята при децата.

Имам дъщеря на 5 год. тя е слънчево и добро дете, но по отношение на другите деца понякога проявява агресия, .....започна да удря и бута децата не- гости, като обясни че й разваляли играта. .....не е редно да удря децата и със същия успех би могла да се защити и с думи ....тя ми обясни че просто "Бог такава я е пратил". ....просто обяснява, че я дразнели

Как е възможно едно дете, корто иначе обожава растенията и животните, дори се извинява на дърветата, и ги целува когато някое другарче откъсне клон, едно толкова обично и добро дете в определени ситуации да се държи толкова агресивно и като някое "диво животно" да се впуска да защитава територията си.

Доста помислих над вашия случай, мила Зорница. Вие сте прекрасна майка и имате прекрасно дете. Разбирам тревогата от вашата безпомощност. Без да претендирам за окончателна "диагноза" и правилен подход, само ще споделя личното си мнение по казуса ви.

Отделих по-горе онези редове от разказа ви, които ми направиха най-силно впечатление. Според мен вашето дете приема себе си като "защитник" на доброто и красивото от всички, които се опитват да го разрушат. А всяка промяна на състоянието, което според нея е "добро и красиво", я дразни, защото вече е негово разрушаване. Затова тя смята, че "Бог я е пратил такава", т.е. "защитничка" - и целува наранените от другарчетата и дървета. Обърнете допълнително внимание в поведението и при разговорите дали ще се потвърди това мое предположение. Опитайте се да разберете какво разбира детето под "обичам някого или нещо" и как смята,че може да изрази тази обич и как според нея разбира, че вие я обичате?

Вие сте направили вече първата крачка към преодоляването на проблема - детето ви е убедено, че го обичате дори "когато не слушка". Поздравявам ви за това! И все пак тя не разбира защо е така - вие приемате нейното "неслушкане" като естествен момент от нейния растеж и развитие, а не като "нарушение", за каквото го смята тя.

Когато при мен като педагог попадне дете като вашето (уверявам ви винаги е имало "рицари на реда и правдата" :rolleyes:), започвам да разнообразявам и сменям често ситуациите, които се смятат за "добри и правилни", за да разбия рамката от критерии, които детето е приело за "стени на сигурност и добро". Когато усетя, че детето настръхва срещу някоя нестандартна постъпка или ситуация, веднага изпреварвам агресивната му реакция със смях и одобрение на случилото се - намирам доброто в "нарушението". В по-тежки случаи предвиждам кое би предизвикало агресивна реакция у детето и в разговор си представяме "нарушението" и аз провокирам детето да намира само "доброто в злото".

Когато "развалящите играта" се превърнат в новите и участници, които тя ще покани сама, нуждата от защита ще се обезмисли. (Тук трябва да отбележа, че ако аниматорите бяха предупредени за проблема в нейните реакции, те би трябвало да представят пускането на децата в детския кът като покана от нейна страна към всички да споделят радостта и от рождения и ден....).

Ще се радвам ако с нещо съм ви помогнала... Вие много помогнахте на мен като педагог също. Благодаря ви. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Зорница, това, което виждам е, че както ти, така и детето ти, имате чудесни качества. Но не забравяй, че то е само едно петгодишно дете! Не бъди максималистична в изискванията си към него и не драматизирай толкова нещата! Детето ти носи много доброта в душата си и тези прояви на агресия те уверявам, че с развитието и пробуждането на неговото съзнание, с времето ще отшумят. Аз също си спомням, че в ранната си детска възраст имах такива прояви на агресия, които обаче изтекоха като мътна вода в небитието. Опитай се да погледнеш на нещата не от позицията на възрастен човек, а от позицията на дете - "вдетени се"! Не го осъждай, но подходи с търпение и разбиране! Моли се за детето си особено когато то спи! Ако искаш с ЛС ми прати името му, за да се помоля и аз за него. Ако се вгледа човек внимателно около себе си, ще забележи, че не само за децата, но и за голяма част от възрастните, тези проявления са свойствени - "моята територия, моите играчки..."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря на всички Ви за съветите и разбирането, наистина ми помогнахте. Аз също доста помислих и внимателно наблюдавах, и се опитвах да преценя ситуацията от нейната позиция и осъзнах доста неща. В предисловие искам да обясня, че и двамата със съпругаме гледаме на нея като на равен. Отношенията ни с нея не са от позицията "аз съм големия, ти малката и така трябва, защото аз така съм решил", а напротив - отнасяме се с уважение към нея и й даваме възможност да избира почти за всичко което се касае до нея, като започнем от обличане, хранене, мебелите в детската стая, игрите, свободното време и т. н. Не й се налагаме, а разговаряме, казваме кое е правилно според нас, но избора го прави тя. Може би по този начин в нея сме изградили чувството, че нещата трябва да са такива каквито тя иска да бъдат, предполагам така е и с другите деца, и когато тези два свята се сблъскат се поражда конфликт. Тя обича да се налага в игрите си и явно когато от другата страна няма съгласие се опитва да наложи своето със сила. Опитвам се да й обясня позицията и на другото дете, и как могат просто да редуват игрите. Дали в стремежа си да бъдем добри родители и да мотивираме у детето си инициатива не сме създали един малък диктатор... Определено тя не се опитва да нарани другото дете, не желае да му причинява болка, по скоро действа на принципа "щом нещата не стават, както аз съм решила, то тогава няма да играя с теб". Като се замисля и аз като дете съм реагирала така, но с времето осъзнах, че всеки човек в своя вътрешен свят се мисли за най - добрия, най - правия, най - можещия и спрях да налагам своята позиция на всяка цена и уважавах чуждата. Може би и на нея и предстои да усвои този урок. Все пак тя е още дете и май наистина драматизирам.

Благодаря на всички Ви. От много време следя с интерес форума и винаги съм намирала отговор на търсенията си, пиша за първи път и отново намерих подкрепа. Възхищавам Ви се, за това което сте, всички вие сте мои учители, по моя път.

С обич и благодарност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте отново. Хиляди благодарностти на Донка за "диагнозата", която постави на дъщеря ми. Много мислих върху Вашата теза, Донка, в последните няколко дни, опитах се да разбера позициите на детето кое е "правилно" и кое "не' според нея, кое е "добро", кое "лошо". Едва ли една седмица е период, за който мога да разбера отговорите, но установих, че тя наистина възприема "неслушането" като нещо грешно и неправилно, а не като опитност и любопитство, както го определям аз. Без да имам претенциии, че съм изчистила "проблема", ще споделя една случка от днес и как реагирах. Бяхме на семейно парти от компанията, в която работи съпруга ми, имаше десетки деца и недостатъчно катерушки и люлки за всички, което естествено можеше да провокира конфликт между децата. Още с влизането започнах да подготвям детето, казах й: "Виж колко много деца има тук, не е ли чудесно, че ще намериш много нови приятели" и др. подобни този път не започнах с уговорките от типа "Няма да удраш децата, нали", дори не го споменах. Останахме четири часа, като през цялото време тя се забавляваше и общуваше с децата, без каквито и да е опити да посегне на някое дете. Наблюдавах я внимателно и в моментите, когато някое дете се завъртеше покрай нея с идеята да я измести от люлката, или моментната й занимавка, тя вместо да го нападне като друг път, се опитваше да се запознае с него. Това ми подсказва, че може би съм на прав път, времето ще покаже. Но май наистина като се опитах да и покажа "доброто" в "лошото" тя промени реакцията си. Преди тя възприемаше тези деца като "натрапници", които й пречат да се забавлява, а днес ги възприе като "приятели". Всъщност може би и грешката е у мен, май съм позабравила какво е да си дете, не че не съм общувала с детето си, но повече с четене на книжки, рисуване, писане, но тези дни се повдетиних с нея, скачах на дама, на въже, въртях обръч, позабавлявахме се по детски и беше чудесно. Тя ми припомни какво е да си жизнерадостен и свободен, май тези чувства ги бях затрупала под ежедневните проблеми. За пореден път се убеждавам, че няма нищо случайно, и че всяка среща и случка е урок, но това е друга тема...

С обич и благодарност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Над 1500 случая на насилие над деца през 2007 г., 80% от тях - в семейството

Близо 50% от учениците в Стара Загора смятат, че чрез насилието човек може да получи материално благополучие, показват данни от социологическо проучване

09.06.2008

Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) през 2007 г. е работила по 1593 случая на насилие над деца, като от тях 77,6% е насилие в семейството, а 7,7% - в училище.

Тези данни представи на конференцията "Насилието в училище" зам.-министърът на образованието и науката Мукаддес Налбант.

Случаите на насилие над деца на улицата са 5,7% от общия брой, в специализирана институция - 1,5%, при близки и роднини - 3,8%, на обществени места - 3,7%. В приемни семейства не е било регистрирано насилие.

От всички случаи 35,7% са случаи на физическо насилие, 9,1% - сексуално, 18,7% - психическо.

Най-голям процент е насилието при деца от 11 до 14-годишна възраст - почти 30% от случаите.

Според Мукаддес Налбант лошата семейна среда е един от основните фактори за пораждане на агресията в училище.

Според националното изследване на агенция "Алфа рисърч" сред другите посочени фактори за агресията при децата са дисциплината в училище, материалните различия между децата, усещането за ненаказаност.

Според 79,4% от анкетираните родители дисциплината в училище и родителският контрол трябва да се повишат, за да се преодолее агресията.

Близо 50% от учениците в Стара Загора смятат, че чрез насилието човек може да получи материално благополучие, каза вицепрезидентът на КНСБ д-р Иван Кокалов по време на конференцията като се позова на социологическо проучване сред ученици в Стара Загора.

Според 22% от анкетираните човек може да изпита самоуважение чрез насилие.

Според 35% от учениците насилието е фактор за политическа власт, а 24% от децата смятат, че насилието осигурява лесен живот.

Мнението на децата по-скоро изразява нагласите в обществото, отбеляза Кокалов.

През предходната 2006 г. бяха регистрирани 1840 случая на насилие над деца у нас, като 82% от сигналите са били за домашно насилие.

svejo.net

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В САЩ и Бразилия гонят агресията в школата със "спокойна будност"

Гуру на Дилма лекува у нас

Родният край на Русеф има силен магнетизъм, казва д-р Бевън Морис

Всекидневното самовглъбяване развива моралните устои и може да издигне нивото на общественото съзнание, твърди д-р Морис. По думите му, първите занимания по медитация трябва да започнат при 10-годишните деца. Специфичното усещане при тези практики е за "спокойна будност". Умът постепенно утихва с помощта на мантра - специфичен звук или мисъл. Редовните занимания подобряват работата на всички органи и оказват благотворен ефект върху работоспособността и креативността. Стресът и агресията изчезват, загубва се интересът към вредни навици като тютюнопушене, прием на стимулиращи вещества и наркотици, подчерта д-р Морис.

Методът е въведен от Махариши Махеш Йоги през 1957 г. Известният индийски учител, който напусна света през 2008 г., обяснява, че освен основните три състояния на съзнанието - будност, сън, съновидения, има и четвърто състояние - чисто съзнание, което се постига по време на медитация. Именно последното ниво отваря портите на всичките творчески способности и дава възможност на човешкия мозък да работи с целия си капацитет. Едни от най-известните следовници на трансценденталната медитация са членовете на златната четворка от Ливърпул - "Бийтълс" .

Цялата статия

Мисля,че си заслужава педагозите да помислят върху този метод и поне да направят опит да го приложат в работата си с агресивни деца.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Извадка от записките ми по Пранична психотерапия:

" При случай на насилие и жертвата , и извършителят са всъщност жертви.

Извършителят извършва престъпление, защото определени негови чакри са енергийно замърсени.

Душата му заслужава също толкова съпричастност и съчувствие."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Като чуеш някои деца как редовно крещят, карат се злобно, говорят глупости, чак да се зачудиш откъде толкова агресия в такива малки крехки създания, които уж би трябвало да са ангелчета според някои представи. Като чуеш обаче как майката постоянно им крещи и ти се изясняват нещата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Извадка от записките ми по Пранична психотерапия:

" При случай на насилие и жертвата , и извършителят са всъщност жертви.

Извършителят извършва престъпление, защото определени негови чакри са енергийно замърсени.

Душата му заслужава също толкова съпричастност и съчувствие."

Когато бях дете, баща ми ме насилваше сексуално в продължение на седем години (между 4-тата и 11-та ми година). Всяка втора нощ. Със знанието на майка ми. Признавам, че не мога да бъда съпричастна и да му съчувствам- нито на него, нито на неговата душа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

smehy ,

много смело от твоя страна да споделиш това.

Разбира се, че няма как да си съпричастна или да съчувстваш. Не си ти човекът, който ще прави разграничение на жертвите в случая. Твоята работа е съвсем друга. В подобни случаи, най- голяма отговорност носи майката.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×