Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Аделаида

Чувството за хумор

Recommended Posts

Шри Шри Рави Шанкар широко използва хумор и самоирония.

На въпрос на журналист към Гуруджи относно защо не е женен, той отговаря: "В Индия браковете между деца са забранени".

На ироничен въпрос на журналист към Гуруджи относно че се нуждае от фризьор с тази невчесана свободно падаща на раменете му коса, и че би могъл да му прероръча добър фризьор, Гуруджи отговаря: "Имам гребенче от знания, по-важно е да вчешеш мислите си, да са подредени, отколкото косата ти да е вчесана".

:rolleyes: Според мен примерите, които дава Максим съвсем не включват ирония и още по-малко самоирония. Иронични са били забележките КЪМ Гуруджи, но не и неговият хумор. Той успява да трансформира негативния заряд на ироничните въпроси в позитивен хумор. За ценностната система на Духовния Учител да остане човек Дете звучи като постижение, не като самоирония.

Забележителен е и отговорът за гребенчето от знания и вчесаните мисли. От него звучи любов и уважение към себе си, няма и следа от ирония с някакъв свой "недостатък, поне на мен така ми звучи.

Ще се окаже, че впечатленията на Диана за хумора на Духовните учители са точни - той наистина не включва ирония, напротив, трансформира я в добродушен хумор+остроумие+уважение към себе си и другите. :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Шегувам се с приятелите добронамерено и иронизирам себе си непрекъснато. Дори и в този момент. :3d_146: Такава ми е натурата. Това помага много човек да не се вземе прекалено сериозно, животът е една голяма смешка, понякога дори гротеска. Харесвам хората с чувство за хумор, особено тези, които се самоиронизират, това показва, че са надмогнали себе си. Тънката ирония не само не ме обижда, а е комплимент за мен, че контактувам с такъв човек, който я умее. Ако успяваме да видим смешното в живота, тежкото става някак по - леко, по - лесно се понася. Хуморът е за мен спасение. А да се надсмееш над себе си - висше постижение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:feel happy: :feel happy:

Много ще съм благодарна на Силвия ако даде конкретни примери за това как иронизира себе си или другите и как точно се надсмива над себе си. Струва ми се, че наричаме с една и съща дума различни неща. :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен примерите, които дава Максим съвсем не включват ирония и още по-малко самоирония. Иронични са били забележките КЪМ Гуруджи, но не и неговият хумор.

А това не е ли самоирония?

Майкъл ме гледа странно и си мисли:"За пръв път виждам Гуруджи, как може той да ме познава, не е възможно, той май нещо не е добре, нещо му хлопа дъската..."

Чиста самоирония, останало което дадох като примери наистина си е хумор.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има и т.нар. "горчива ирония". Тя не е лека като добродушния хумор, в известен смисъл е по-задълбочена, защото има и елемент на състрадание (към другите или себе си), но пък в нея няма достатъчно превъзмогване: човек се опитва да докаже на другите и на себе си, че се е издигнал над проблемите, докато на практика не е точно така... Сложни комплекси от разочаровани добри стремежи, желание светът да бъде различен и да се получи нещо повече от моментните проблясъци за нещо по-висше... :hmmmmm:

Хуморът на великите души според мен е различен от нашия, т.е. не представлява повърхностна приятелска смешка само за разтоварване, не е желание за самоизтъкване чрез оригиналничене, нито е импулс да "ужилиш" другия пряко или косвено, нито е "избиване на комплекси". Той е спонтанен израз на духовната свобода, на игривата природа на творението и също понякога е и важен способ да се предадат по запомнящ се начин ценни послания на хората. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как точно се надсмивам над себе си? Точно искаш - имаш го - само фактът, че пиша тук е достатъчен повод да се посмея над себе си. :3d_139:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Надсмивайки се над себе си по този начин, ти помагаш и на другите да се замислят доколко възприемат хумора, иронията и самоиронията като възпитателно и самовъзпитателно средство, за което съм ти искрено благодарна,Силве. :sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има и т.нар. "горчива ирония". Тя не е лека като добродушния хумор, в известен смисъл е по-задълбочена, защото има и елемент на състрадание (към другите или себе си), но пък в нея няма достатъчно превъзмогване: човек се опитва да докаже на другите и на себе си, че се е издигнал над проблемите, докато на практика не е точно така... Сложни комплекси от разочаровани добри стремежи, желание светът да бъде различен и да се получи нещо повече от моментните проблясъци за нещо по-висше... :hmmmmm:

Хуморът на великите души според мен е различен от нашия, т.е. не представлява повърхностна приятелска смешка само за разтоварване, не е желание за самоизтъкване чрез оригиналничене, нито е импулс да "ужилиш" другия пряко или косвено, нито е "избиване на комплекси". Той е спонтанен израз на духовната свобода, на игривата природа на творението и също понякога е и важен способ да се предадат по запомнящ се начин ценни послания на хората. :feel happy:

Благодаря Добромир! Рядко съм чела толкова ясен, кратък и проницателен анализ на видовете "хумор"!

Максим, това, което цитираш като чиста самоирония всъщност е добродушен хумор - Гуруджи влага думите за разхлопаната дъска като погрешно впечатление на Майкъл като хумористичният ефект се постига от предположението на Майкъл при нестандартното поведение на Гуруджи.

Лично аз нямам против иронията и самоиронията но дотолкова и дотогава докато тя е изречена с любов и одобрение, не с критика. Ако има "иронизирам себе си без да се самокритикувам - обичам се заедно с това, което иронизирам в себе си" - това е моят тип самоирония. Ето конкретни примери, които всеки ден "пускам" на учениците си:

- "Къде си скрих от себе си пак червения химикал?"

- "Я проверете да не съм изяла пак някоя буква на дъската, че наближава обяд"

-"Косата ми днес има собствено мнение - ресах я, молих и се - не чува - така е който си ляга с влажна коса!"

- "Ох, внимавайте да не ви хвана в ръката химикалите или моливите - вече цяла колекция съм направила! Ако видите нещо свое у мен - вземайте си го че после полиция ли да викам да разбера от кого съм го свила?"

- Към децата:

- Момче, момче - като имаш отворена врата-таблица срещу теб точно, защо се опитваш да минеш през стената и да направиш изречението "без да поглеждаш" - после хленчим - боли ме, грешки имам.

у дома:

"Пантофите ми пак ги е грабнало домашното духче - а ето ги! - под леглото - и не са сами - 3 чифта чехли - търся си ги от миналата седмица!"

:feel happy: Много обичаме да се шегуваме с децата - но никога на никого не позволявам да иронизира себе си или друго дете с подигравателен тон и думи. :thumb down:

Е, може би не съм достигнала до това "висше постижение" да го допусна. :3d_146:

Ееей каква идея ми хрумна! А защо да не си разкажем тук в тази прекрасна тема как точно се смеем над себе си - ще стане страхотен обмен на чувство за хумор! Благодаря ви предварително! :3d_137:

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Трудно ми е да общувам с хора без чувство за хумор.Аз мисля си че имам такова макар и не толкова забавно колкото ми се иска,но хората с чувство за хумор за мен са предразполагащи и ми позволяват да стигна по -навътре в тяхната душевност.Е зависи си и и от хумора,но добронамерения винаги си личи.Май нямам приятел без чувство за хумор.Просто се ''спичам'' малко пред такива ''сериозни хора'' и не знам ако кажа нещо как ще го възприемат.Познавам такива особи и не ми е особено комфортно в тяхно присъствие''.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

тамата ми е много любопитна и прочетох мненията ви с интерес :)

обичам много чувството за хумор и с винаги го търся и наблюдавам внимателно у другите хора

опитвам се да приемам всичките му прояви защото смятам, че това е начин на отношение и сериозен поглед към всичко, което ни заобикаля и това, което е в самите нас

сигурно няма да открия "топлата вода" ако ви кажа, че смятам също, че е въпрос на светоглед и въображение, и че е най-добрият помощник да видим грешките си добронамерено без да осъждаме и се осъждаме жестоко

мисля, че чувството за хумор е най-добрият начин да кажем с любов на себе си и на някой друг, че грешим и най-лесния начин да отворим душата си

според мен това чувство е форма на Любов

искам само да ви питам, възможно ли е чувството за хумор да се придобива, да се развива

и как според вас може да стане това? :hmmmmm::thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хуморът СЕ придобива! Доколкото има вродено предразположение към него, то не е единствено определящото. Много важен е примерът на родителите през детството: забелязъл съм, че децата на "родители-сухари" много трудно развиват чувството си за хумор и ако това все пак стане, то е в някаква степен деформирано. А иначе как се развива - ами както се развива всяко нещо, т.е. с практика. Като понякога обръщаме внимание на смешната страна от живота, като четем или гледаме такива произведения и най-вече - като се учим шегите по наш адрес да ги приемаме също като хумор, а не като заяждане или обида... :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обикновено в компания се смея като олигофрен. Трудно ми е да го правя, когато около мене има хора приемащи живота в черни краски. А на тях им е трудно да ме разберът. Обикновено ме питат: "Сега на какво се смееш?". Жал ми е за такива, които се опитват да ме накарат умишлено да замълча, да престана да се смея. Жал ми е за хора, които се приемат твърде насериозно. Признавам си, че започвам да ги иронозирам, особено когато използват епитети, мислейки ,че ме обиждат. А понякога мълча а след това прощавам.

Ето ви едно стихотворение, което написах за иронията:

Какво е тънката ирония-

да бъдеш ти первезно зъл?

да криеш нещо, мания,

в очите да го кажеш щом не би могъл?

Да кажеме, че пишеш стихове,

и с тях целиш да нараняваш,

създаваш собствен свят от митове,

и грозно ти от истината бягаш.

След туй си слагаш маската, самодоволен,

изграждаш с тухли невидима стена,

раняваш хората, уж жест неволен,

и радвайки се тънеш в суета.

И криеш даже сам от себе си,

в сърцето си скръбта,

там пусто е а плаващите пясъци

убиват любовта... със суета.

A това е виц, който днеска прочетох и се смях:

Срещнали се двама талибани.Единият попитал:

-Как си?

�”ругият:

-Бомба съм.

Не ме питайте защо се смях. И аз не знам.

Редактирано от mecholari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От баща си съм наследила чувството за хумор. В повечето ни разговори той е усмихнат и шеговит.

Това е много очарователна способност, която помага в някои уж по-трудни ситуации да видиш смешната страна на нещата.

Благодаря за темата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... Жал ми е за хора, които се приемат твърде насериозно. Признавам си, че започвам да ги иронозирам, особено когато използват епитети, мислейки ,че ме обиждат. А понякога мълча а след това прощавам.

Ето ви едно стихотворение, което написах за иронията:

Какво е тънката ирония-

да бъдеш ти первезно зъл?

да криеш нещо, мания,

в очите да го кажеш щом не би могъл?

...

След туй си слагаш маската, самодоволен,

изграждаш с тухли невидима стена,

раняваш хората, уж жест неволен,

и радвайки се тънеш в суета.

И криеш даже сам от себе си,

в сърцето си скръбта,

там пусто е а плаващите пясъци

убиват любовта... със суета.

Вярно стихотворение :thumbsup: Иронията е вид сила.

Често жертвата изпитва чувство на безсилие и несправедливост.

Който отговаря на ирония става още по-смешен.

Сарказмът пък е отрова и за изразилия го, и за отношенията по-нататък.

Остава - "мълчанието на отровено приятелство"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup: :thumbsup: за стиховете mecholari!

След туй си слагаш маската, самодоволен,

изграждаш с тухли невидима стена,

раняваш хората, уж жест неволен,

и радвайки се тънеш в суета.

И криеш даже сам от себе си,

в сърцето си скръбта,

там пусто е а плаващите пясъци

убиват любовта... със суета.

Благодаря за прозорливостта! Външно агресивното поведение винаги е симптом за вътрешно неравновесие - гордостта, суетата и ревността затрупват Извора в сърцата ни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви за добрите думи.

За приятелството може да изпишеме много, мога да кажа само , че прошката лекува. Ако ответнета страна обаче не си вземе поука, лекичко се отдръпвам и оставям бъдещите ни отношения в нейни ръце.

Колкото до хумора, винаги съм се чудел на колко различни неща се смеят хората. Даже ми се струва, че не мога да дам компетентно мнение. Хуморът е загадка за мене.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има един художник , който прави точно такива неща , казва се Магрит . Много интересен сюрреализъм , повече ми харесва дори от Салвадор Дали . Идеята за надреалност , в която има идея за комичност , за философия , за езотерика .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аorhama, песента ми хареса, не ми хареса думата "лудница".

Учи се да се смееш тогава! Желая ти го от сърце!

Хората без чувство за хумор са опасни най-вече за себе си!

Това ме човърка от няколко седмици - има ли граници чувството за хумор - имам предвид онези граници, които прескочени, вече го трансформират в нещо по-различно по същността си.

Все стигам до една и съща "граница", която е обща за всичко и всички неща - Любовта.

Ако хуморът съдържа в себе си критика или снизходителен "поглед отвисоко", ако начинът, по който се опитваме да се забавляваме включва други хора като обекти на насмешка, то това дали вече е хумор?

Съгласна съм 100%,ч е хора без чувство за хумор са опасни за себе си най-вече. А дали и доколко опасни за себе си са хората с деформирано "чувство за хумор"?

И отново опираме до личните критерии за хумор. Възможно е самият "хуморист" да се залива от смях на собствения си хумор, но другият да не намира нищо смешно в това. Възможно е в нещо, което на пръв поглед изглежда сериозно, да има скрит комичен ефект - спомняте ли си Парцалев (сега доста се доближава до майсторството му Лафазанов)...

Сега ми идва на ум още един въпрос - дали чувството за хумор не включва умението да намираме смеха в сериозното и сериозното в смеха?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

...Сега ми идва на ум още един въпрос - дали чувството за хумор не включва умението да намираме смеха в сериозното и сериозното в смеха?

Ми, Донка, какво да ти отговоря - не знам...

Аз вече веднъж питах "Има ли Господ чувство за Хумор" (да, Същия Оня Господ, дето все го търсим къде ли не, пък в себе си Го не пущаме).

Но на мен кой ли пък въобще ми обръща внимание? Толкова съм несериозен...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понякога, когато без да искам-по невнимание, сложа повече сол в салатата, наливам й малко чиста вода и вкусът й се подобрява... :thumbsup2::thumbsup2::thumbsup2:

Колко ли вода се слага ако към салатата има и люти чушки? :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Колко ли вода се слага ако към салатата има и люти чушки? :hmmmmm:

Неангажираща препоръка: Спомни си за Бай Радой (Ралин). Той носеше в себе си много тъга, внимание и съпричастие към болката на другия. Бог да го прости!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че точно това направих като разглеждах темата и видях салатата от различните понятия. Та реших да спомена и за лютите чушки.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Мисля, че точно това направих като разглеждах темата и видях салатата от различните понятия. Та реших да спомена и за лютите чушки.

Браво на теб!

Щом го можеш, значи си Слънчев Оптимист.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×