Jump to content
Порталът към съзнателен живот
залез

Сън..., мистерия и още нещо ?!?

Recommended Posts

Здравейте,
От  известно време.. чета тук и  има  неща  които  споделям, радвам  се и  уча.
Имам въпроси на които дълго  време не  мога  да намеря отговори и  решения.
Надявам  се  тук  не  само  да мога  да  споделя, а и  с  Ваша  помощ  да  разбера една  чстица  от  мен :)

Ужасно  много  сънувам. Всеки ден, всяка нощ и дори ако  задрема  в кола пак  сънища ..
Странното  е,  че  доста  мои  сънища  се повтарят,  има  такива  които  сънувам от  години,  такива  които преди  съм  сънувала - сега  не, но  помня  весе  едно  съм  се  събудила преди малко...,  и  имам  сънища  които сънувам  от  скоро .. но  се ПОВТАРЯТ..
В началото  мислехче е някаква   форма на шизофрения ..с който  и да съм споделяла  не сънува така и толкова много ..
Имам  сънища  и с "продължения" ... сънувам  случка,  будя  се и  след  известно  време сънувам  2 или 3  епизод !
Започнах  да  записвам,  много от  нещата  са налудничеви,  странни, нищо  общо  с  реалността, но  други  са все  едно  живея  друг  живот - реални,  изпълнени  с  малки  елементи/детайли, чувства  и дори шумове.

Ще  разкажа  няколко  за  да  можете  да  ме  разберете .... и ще  ми  е  много  интересно  ако някой  сподели мнение или  виждане  по  темата.

Влак
Пътувам  във  влак, целия метален ,  дори  седалките  в купетата  са  метални.
Аз  съм  в  началото  на  композицията  и когато  завива  влака,  през прозореза се опитвам  да  видя  края, но не мога ...
Отваря  се  вратата на  купето,  и  влиза  ужасно  грозен  човек..  космат  с лице на  приличащо  на мечка, нокти  черни  и дълги - мирише  ужасно .. Аз  се  стряскам  и  изкачам  от  купето,  започвам  да  бягам ..
Обръщам  се  и  виждам,  че  той  ме  гони ..  Започвам  да  блъскам  вратите  от  вагон на  вагон и  чувствам как  сърцето ми бие  в  гърлото ми.. Отново  се обръщам,  той   ..  бяга   бързо ,  настига ме ..
Спомням  си  колко  безкрайно  дълъг  е  влака, но  не  спирам .. Мисля  си :  "все  някъде ще  има  край и ще  скоча"
Забелязвам  в  бягането  и  блъскането,  че  вече не  са  обикновенни  метални  купета  а  килии  с решетки .. няма  метални седалки ,  а  само килии..
Бягам , прималяла  от  страх  и  ужас .. Почти  ме  е  стигнал .. на  една  ръка  е  от  мен ..
Тук  се будя /този  сън  сънувам от  дете/  .... не  много  често ,   но  мога  да кажа  поне 2 или 3  пъти  в  годината.

Град
Налага ми  се  да  замина за град  в който не  съм  ходила,  но ще отседна  там  за  дълго.
Опаковам багажа си в  кожен, кафяв куфар /никога не  съм  имала  такъв, май и не  съм  виждала ../ не  е много багажа, но куфара  тежи  ужасно много.
Стигам  до  града и  си  взимам  такси. Натоварваме  куфара в  багажника и аз  сядам  на  задната  седалка .
Вадя някаква бележка  от  чантата  си  и диктувам  адреса на който  трябва  да  стигна.
Шофьора, се  усмихва  и  казва че  е  далеч, но  знае  къде  е.
Тръгваме .. Аз  започвам  да  раглеждам  града .. дори  отварям прозореца .
Прекрасен  град.  Чист. Всяка  сграда  е  боядисана  в различни цветове ,  стилни  вази  и  саксии  с  цветя красят  всяко прозорче и  врата. Прекрасни градинки  с пейки  и  фонтани.  Заглеждам  дори  пътната  маркировка ..  все  едно  току що  положена  върху  чисто нова настилка. Бели  и  жълти  линии върху почти  черен  асфалт /няма  дупки и кръпки/.
Поглеждам и  мантинелата,  бордюрите  и  тротоарите..  всичко  до последният  детайл  е  перфектно. 
Няма  хора  по  улиците, става ми  странно .. един  толкова  прекрасен,  пореден и чист  град,  а  празен!?!
Питам  шофьора ..  той  не  говори,  само  се усмихва.
Стига  ме  до  мястото,  аз  плащам  в  едри  банкноти, той ми  връща  дори и жълтите  стотинки.
Слизам и  отново  с  бележката  тръгвам  да  търся  точно адреса . Куфара  е  ужасно  тежък, не мога  да  го нося,  влача  го,  спирам, почивам ..  и пак  започвам  да  го  влача. Налага  се  да  влезна  в  малка  тясна  уличка която  води  до  задната  страна  на прекрасна  къща - синя с  белии кантове и бели,  дървени  капаци за  прозорците  които  са  отворени  а  от  всеки прозорец  се подават  прекрасни саксии с  малки  бели  цветчета /приказка/ 
Минавам под  някаква  тясна арка  и  навлизам в  задната  уличка  която  няма  прекрасен  паваж ..
КАЛ .. започвам  да  търкалям  куфара в калта.. изглежда  скоро  е валяло,  докато  пътувах  с  таксито , не  забелязах  локви  или  мокро.  Започва  да  ми  изглежда  странно всичко.  Тук  от  вече  къщите  и  сградите не  са красиви, а  грозни,  порутени  и  мирищеши на  мухъл..  калта  е  на  всякъде.
Тясни  улички и Кал .. Искам  да  се  върна,  таксито  най  вероятно е  заминало  вече, но не  мога  да  остана  в  този  ужас.
Куфара ми  затъва.. не  мога  да  го  мръдна. Оставям  го,  като  се надявам  като  стигна  до  адреса да намеря помощ  и  да  си  го прибера.
Стигам  до адреса - едвам различавам  номерацията на  олющената  врата...
Няма къде  да  звънна, чукам, никой не  ми отваря, виждам бележка  на  земята - "Хотела  се  премести на другата улица"
Тръгвам към  другата  улица,  там  се  сблъсквам  с  още  по  голям  ужас..  дори някой  къщи нямат  врати,  някой  от  стените  са  порутени и  отново  много  КАЛ. По краката ми има  поне  10 кила  кал, уморена  съм, тежкия  куфар,  сега и  полепналата  кал.. потна  съм,  имам  нужда  от  баня.
Стигам със  сетни сили  до "хотела"  и  се  оказва,  че  той  е  най  отчайващ  от  вскички.. няма и  прозорци, няма  вода, няма мебели ..  само  постелки  които  заместват леглата ... Искам да  се  върна-  ужасно е .
Будя  се .
Страното  в  този сън  е ,  че  всеки път  когато  го  сънувам  имам усещането  че  за  първи  път  съм там, но  сградите  са  си  на  едно и  също  място,  арката  под  която минавам ,  дори  спираме  на  светофар  с  таксито и аз  се заглеждам  в една градинка  с пейки и  фонтани ...  всичко  е  еднакво  всеки път.
/Сънувам   го  често/

Среща
Сбрали  сме  се приятели  в нас.. говорим си,смеем се и  пием кафе..
Звъни ми  телефона .. поглеждам  кой е .. Приятел който познавам  от  години, но  някак  си не  го приемам  на  сериозно..
Инак  е  сладур.
Вдигам и чувам  че  е  говори  различно  от  друг  път / става ми странно/ "Трябва да  те видя, след малко, ще  те чакам на спирката на  трамвая в  посока центъра, ела моля  те!" Аз  само казвам ОК  и  някак си вметва /ужасно маловажно  прозвуча/,  че  трябва  да  взема  документите  които  бил оставил  в нас преди  време.
Отивам  на  спрката, той ме  чака ... с бял  прилепнал пуловер е и му се  очертава  релефа  на тялото,  за миг  се  замислям  че  изглежда  страхотно... как не  съм  забелязала  до  сега?!?!
Приближавам  до него  и виждам  че  ме  гледа  странно. Питам  го какво  има, какво  се  е случило.
Той ми  разказва ,  че има проблеми  с  полицията и  трябва  да  ги разреши ,  ето  за какво  са му  документите../  аз  така и не  знам  какви  са/
Казва  че няма  да  се  виждаме  известно  време .. и на мен  ми  става  някак  странно и  тъжно, навеждам глава и  мисля с  какво  мога  да му помогна ..
Той повдига  брадичката  ми  с  пръстите  си  и  се вглежда  в очите ми ..   навежда  да ме  целува  по  устата ..
Аз не  отказвам,  някак  ми  се  струва  естествено .. мило и  хубаво ..
Целувката  е  страхотна .. започва плахо и нежно  и става страстна,  разтреперваща.. оставяща  и  двама ни  без  дъх. Аз  се  повдигам  на  пръсти,  той  обгръща  с  раце кръста ми  леко  ме  повдига..., чувството,  че  толкова  силен  мъж може  да  е толкова нежен и  чувствен .. ме  кара  да  вложа и  аз  цялата си  страс .. искам  го ...
Идва  трамвая /нали сме на  спирката/ :)  той  ме пуска  и казва  че  трябва  да  се  качи .. ще  ми  звъннел по  телефона.
Гледам  го  как  се  качва , затварят  се  вратите .. и  аз  осъзнавам  че  документите  са  още  в  мен ...  той ме  гледа през  прозореца ... аз  вадя  папката  и  размахвам за  да види ..
Телефона пак ми  звъни, той  е .. казва да   го  чакам на спирката , че ще  слезне на  следващата  и ще се  върне..
Аз  затварям  и  започвам  да чакам, и да  мисля ...
Ужасно  съм  възбудена и  всичко  това ми  дойде  като  гръм от  ясно небе ... Осъзнавам  че  съм  влюбена  в  него от  много време .. , а до  сега  не съм му  обръщала  никакво  внимание .. а  целуката ...  беше  зашеметяваща..
Някак  изведнъж..  станах  загрижена  за  него, за проблемите му,  за  ежадневието му , за  това  с  какво мога  да  помогна..за  това  че искам  да  знам повече  за него ..
/този  сън  сънувам от около 6 месеца  ...  случвало ми  се  вече  около 8 или 9  пъти .. през около 2/3  седмици  .. и много ми  харесва ,  будя  се развълнувана от  откритието  че  съм  влюбена и  от  прекрасната първа  целувка/

Пренасяне
Отвам  на село... /аз нямам и никога не  съм имала такова/, влизам  в  двора на  познатата стара къща.
Дървена пейка  и маса седят скромно под  една лоза.
Присядам  и  отдъхвам .. наслаждавам  се  на  гледката. Красиви  лалета потрепват  от лекия  ветрец....Обагрени  в  прекрасни  цветове - жълти,  червени ... има  дори шарени.
Вдигам  глава,  а  там  на  асмата висят  огромни  бели и  червени  гроздове.. присягам да  си  взема .. сладко  е!
Искам  да  се измия и поглеждам  чешмата  на  двора  която все  така си  стои  там и  като  че  ли наблюдава - кой  идва и кой  си  отива ..
Тревата  е  по  зелена  от  всякога,  лозата пази  сянака на любимия  двор  от  парещото  слънце ..
Будя  се ..
/този сън  съм  го нарекла така, защото  сякаш  е  пренасяне  на  място  с  любими неща и места .. които  сами по  себе си  взаимно не могат  да  съществуват : Лалетата  са  пролетни, а  гроздето е  готово  през  есента. Когато  го  сънувам се  събуждам усмихната и  спокойна,  сунувам  го  рядко/



Имам  много  сънища,  някой  хубави,  други  тъжни,  кошмари,  еротични, забавни,  скучни.., фантастични .. всякакви ...
Въпросите ми  са ...
Защо  според  Вас ,  толкова много  сънувам?
Защо  някои  сънища  се повтарят?
Защо са  толкова  реални.. изпълнени  с  малки детайли,  настроения  и  чувства .. ?
Вие  сънувате  ли  така?
Споделете  ваши  сънища ..
Как  ги  тълкувате?
Трябва  ли  и  аз  да  ги  тълкувам  като  са  толкова  много и  са   топлкова  колоритни?

На  какво  се  дължи  повтарянето на  даден  сън?



 

Редактирано от залез

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сутринта имах сън в жанра фентъзи. Сънувах, че ММА-терминаторът Благой Иванов - Багата е в двора ми. Сборичкахме се и му извих ръката. Продължих да го държа с извита ръка. Не се предаваше, въпреки болката.Тотално го доминирах в битката ни. Все едно беше багета, а не Багата. Опитите му да се освободи, бяха напразни.

Редактирано от Кон

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×