Jump to content
Порталът към съзнателен живот

След раждането на моето първо дете


Recommended Posts

Здравейте,

 

Искам да споделя моите емоции съвсем скоро след раждането на моето бебе. Надявам се - да получа няколко съвета, как да се справя с тях. Определено ми тежат на моменти и ме карат да се чувствам "извън кожата си". 

 

В родилния дом всичко мина перфектно, да имаше проблеми преди забременяването и 9те месеца ми беше доста тежък период (чисто физически). Но на всичко съм гледала ведро, ходих си на работа и в крайна сметка погледнато от страни изкарах една успешна и безпроблемна бременност. Нямах предварителни нагласи към майчинството, в същност доста време отлагах, защото осъзнавах отговорността, която ще се стовари и винаги съм знаела, че няма да е лесно в т.нар. бебешки период. Даже си имах страх от него, но пък винаги съм искала детенце :) След раждането в болницата се чувствах супер весела, много се радвах на бебето и се изненадах приятно от майчиното чувство което ме обзе и лекотата, с която поех първите грижи там (абстрахираме се от обичайните болки свързани с възстановяване, проблеми с кърменето и т.н., просто бях щастлива). Това, което ми удари шамар в лицето бяха първите часове и дни в къщи с бебето. Извендъж се сгромолясах, всичко изглеждаше ново, стресиращо, уморително, а аз се чувствах без почва и захвърлена на тъмното да се оправям. Умората, стресът и основно огромната отговорност ми дойдоха в повече, обзе ме лека паника, че аз просто няма да се справя. Не съм свикнала така, аз съм изключително самостоятелен и "оправен" човек. Изведнъж огромната любов се измести от страхове и притеснение, ще заспи ли бебето, храни ли се добре, ами ако сега като се събуди не успея да го приспя. Аз искам да му се зарадвам, а по-често гледам с тревога и страх, дали ще се справя като майка, дали се справям добре и в крайна сметка дали ще издържа тези първи седмици и месеци на безсъние, плач, колики и т.н. Не съм и излизала много много, но сега започваме с разходки и т.н. и тогава определено се чувствам по-добре, защото този кръговрат приспиване, памперси, хранене е направо досаден и ето казвайки това, се чувствам виновна. Искам бебето да спинка, а мама да има време за себе си и само съм в стрес ще спи ли, а би трябвало да има любов към него и радост. Мисля с носталгия назад, и осъзнавам, че връщане няма, после си казвам, как може да си мислиш такива неща. Хубавото е, че не съм постоянно в тези мисли, може би малко по малко привиквам и се сдобивам с увереност, но да липсва ми свободата и понякога за секунда си пожелавам, да нямам бебе, което ме кара да се чувствам още по-зле. От многото грижи и въпроси не ми остава време за мен, понякога на ниво да се нахраня. Наистина не съм била подготвена, само си мисля, как искам да мине този тегав период и да имам едно поотраснало бебе, даже и разказвам приказка, как като порастне ще ходим на почивки, ще се забавляваме.

 

Това е, моля за съвети и кураж! Не искам да изпадам в тези дупки, а искам да се радвам на детенцето. Не искам да съм от тези майки, които не искат да видят детето си или си мислят да ги "хвърлят от балкона", както много мои приятелки са ми казвали на шега. Хубавото е, че не се чувствам така постоянно, но като се завърти цял ден да не съм излизала от нас...просто ми липсва всичко, което е вън :)

 

Благодаря предварително!

 

 

 

 

Линк към коментар
Share on other sites

Когато излизате с детето си се сближете с други майки.Говорейки с тях, ще откриете,че те имат същите мисли в главата си.При второто дете няма да имате никакви опасения за справянето си.Свикнала сте да се справяте сама- тук този опит не ви е полезен.Използвайте всички налични ресурси за помощ и отмяна-съпруг, майка, свекърва , сестра и т.н..Това пътя.

Линк към коментар
Share on other sites

Привет, мила! Много широко се усмихнах на поста ти :) Аз имам детенце на 1г. и 4мес. Мога да си призная, че и аз бях от майките, които си казват :"Ако продължи така да плаче детето, ще го изхвърля" :) Сега плачливият период е зад гърба ни, но през други етапи минаваме. Също като теб, много исках (а може би все още искам) да си върна безгрижието и свободата. Сега ги ценя повече :) иска ми се да се наспя, да вляза в банята без някой да ме преследва, да направя нещо за себе си, без някой да ме бута и търси постоянно вниманието ми :) Но пък толкова се радвам на моментите, когато сме заедно и общуваме...

Знам, че сега дори и да ти дадем кураж и кажем, че ще започнеш да чувстваш и виждаш нещата по друг начин, когато детенцето ти порасне, няма да повярваш, или поне няма да можеш да си го представиш скоро. Но то е така, детенцето расте, влиза в лесна рутина, а ти в твоята и постепенно ще откриеш колко любими неща ще започнеш да правиш пак. Аз също се съмнявах в майчините си умения, а нямах страх от това преди да родя. Но просто ме посъветваха да си повтарям, че аз съм най-добрата майка за детето си и това много ми помогна. Тази вечер дъщеря ми имаше болки в стомаха и върна храната. Не много отдавна, когато се случи това пак, ние завършихме в спешното, не знаейки как да се справим с многото повръщания и липсата на апетит няколко дни. Сега се старая да бъда спокойна в тази ситуация, знаейки как вече да постъпя и имайки опита. И твоята увереност ще дойде с времето и опита, който неизбежно ще натрупаш, с всичко е така.

На мен много ми помогна в този период посещението във фитнеса. Не само откъсване от обичайните бебешки занимания, но и редуциране на стреса ми носеше упражняването. Наистина използвай всяка възможност за помощ и не се чувствай гузна за това. Ние оставяме дъщеря ни на детегледачка, когато можем и отиваме на кино, вечеря или бар. Да, може да не е както преди, но знаеш ли с какво нетърпение чакам тези излизания. Всяко нещо с времето си, ще видиш, че скоро всичко се нарежда и става все по-голяма наслада да отглеждаш малкото човече :)

Линк към коментар
Share on other sites

Прочетох отговорите ви веднага, но сега сядам и намирам време да благодаря.

 

Все още ми е доста трудно с бебето, но сякаш малко по малко свиквам. Но не мисля, че някога ще се почувствам наистина щастлива с това ежедневие, просто това не съм аз. Пълното успокоение ще дойде като адаптирам собствените си нужди към ролята си на майка - да работя, да съм сред хора, да пътувам и да, да имам малко време за себе си. Знам, че и това време идва, не както преди, а по един нов начин, наблюдавала съм много майки, рано или късно се връщат към старото си аз.

 

Ще трябва да се науча малко по-философски да гледам на нещата и да си мисля, че това безпомощно и ревящо бебе, ще пораства с всеки изминал ден и няма вечно на бъде само грижа и стрес, а ще дава и много радост, весели моменти и любов. Това гледам да си мисля, за да минават по лесно сега 24 часовите грижи, тревоги, безсъние, чувство на безсилие и безкрайни въпроси. 

 

Наистина гледам да ползвам помощ и да се разведрявам. Благодарна съм и на мъжа ми, който ми е подкрепя и на бабата, която сега има възможност да се включи по-активно, макар и не всеки ден.

 

Спортът за сега заменям с разходки с бебето, трябва да изчакам мнение на лекар. Но определено е номер едно в листа ми, стига всичко да е ОК. 

 

Хубав ден от мен!

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...