Nezabravka Добавено Септември 1, 2014 Доклад Share Добавено Септември 1, 2014 Здравейте, Пиша ви, ако може просто да споделите вашето мнение. От 6 години живея с мъжа ми - имаме детенце на 2,6 г. Сключихме брак, когато разбрахме, че тя ще се появи.... Накрако ...нашата връзка започна още от самото начало с много компромиси от моя страна - ...Но ги правех, защото много го обичах. Исках дете, а той не, но когато му казах, че продължавам по пътя си ми каза, че иска да сме заедно, да имаме дете и т.н. Бременността ми до 5 м. бях много неспокойна - караници, дори родителите ми ми казваха, че е по-добре да не продължавам. Но след 5ия месец започнах да чета Библията и много се успокоих....Тогава бях съкратена от работа. Но аз копнеех за нея, и Господ ми я прати, както съм я мечтала.... И Тогава започна най-трудния период в живота ми - гледах я сама, защото той отказваше, под предлог, че плаче за мен и иска да я кърмя. Започнаха скандалите, че не ми помага, че ми е трудно сама и т.н. знаете как е....Големи скандали, детето живееше с тях. Реших да си тръгна - баща ми не ме подкрепи....върнах се за малко при него, но рзбрах, че ще съм сама. И така раздели, събирания та до днес.....Започнах вече работа, заедно сме, защото видях промяна опт негова страна...сега наистина помага за нея, всичко е доста по-добре....Но съм толкова сама ((. Ни е нямаме какво да си кажем . Само покрай детето. Две години и половина въртях една и съща плоча - сма ли да продължа и т.н. прощавах и забравях, защото той ми е карма най-вероятно, не искам да го нараня, обича ме...но след всички тези скандали и обиди съм толкова сама , с детето - тя ми е опора. Той ме ограничава за всичко....за елементарни неща - нещо хубаво , ако поискам за детето да ни заведе някъде - не може, малка е, ти само искаш да ходиш...И така реших да съм с него, за да ми е по-лесно...сама не зная как бих се справила. Моята разведена приятелка казва аз не бих търпяла, но аз търпя...давам шанс, виждам бавната и мъчителна, но към по-добро промяна...но се изморих, и съм толкова сама. Никога за нищо не съм получавала подкрепа от него, както и от баща ми...татко ми каза негласно сама да се оправям...брат ми си има живот и така....Сега е по-добре - няма скандали, но усетех ужасната самота и пак вечния въпорс пред мен./....но нищо не правя, надявам се Бог да ми покаже пътя и така. Радостта ми е тя, моето слънце )). Навсякъде виждам как хората за елемнтарни неща са заедно, а ние за няй-малкото нещо сме на различни мнения...допирни точки никакви...студено., студено....и се опитвам да го обичам още...да му прощавам, но вече неговата мания за пари...все повече се отдалечавам. И тогава, в най-трудния ми момент от живоат, когато тя се появи започнах с Учението и Учителят, но сега не знам...Просто съм толкова сама...Как ще продължа??? Знам, че ми е карма..някога и аз съм била с това съзнание ...трябва да изтърпя...за да се видя каква съм била...а съм толкова сама... Бихте ли споделиели мнение... Благодаря Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Септември 2, 2014 Доклад Share Добавено Септември 2, 2014 Не си сама. Твоят Ангел-Хранител е постоянно с теб Освен това, след като си решила да останеш с този мъж, няма смисъл да се оплакваш, че си сама. По-добре намери тези неща, които са интересни и забавни в живота ти и които биха ти доставяли удоволствие и наблягай на тях Nezabravka 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Nezabravka Добавено Септември 2, 2014 Автор Доклад Share Добавено Септември 2, 2014 Благодаря за отговора. Така реших наистина, да останем заедно, но понякога това така ме подтиска и съм толкова сама, имам нужда от човешко разбиране...Най-вече това, че той е много затворен в човек - не обича сред природата и т.н. - само компютъра,, а това най-много ми липсва природата, свободата и т.н. С приятли въобще не излизаме - нямаме общи той не иска и така....Надявам се сега катом поотрасне детето поне с нея сама да я водя на почивка в планината, но може би и там ще ме ограничава...Трудно е със затворен човек, асоциален, който има мн различни потребности..най-вече материални, но дано всичко бавно бавно се пооправи....Сам, че аз потъвам по-малко, в кратките моменти, когато си дам размисъл за това, какво се случва и оме обзема огромна тъга....дупка...и така...Затова поисках мнение. Благодаря Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Септември 3, 2014 Доклад Share Добавено Септември 3, 2014 Ако решиш да живееш заради някой друг, ти се изгубваш. Ако решиш да поставиш личните си потребности на последно място и се вторачиш в изпълнението на нечии други, ти се изгубваш. Ако вярваш, че с чакане ще промениш нещо случващо се в света на някой друг, ти вече си изгубена. Ако продължиш да лишаваш себе си от себе си, дупката, в която ти се струва че пропадаш, ще става още по - огромна. За да промениш всичко това се иска смелост и ясно заявяване на себе си, а в поста ти усещам мнооого страх и несигурност, която се опитваш да скриеш под привидно желание за разбиране на другия. Nezabravka и Иво 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Nezabravka Добавено Септември 4, 2014 Автор Доклад Share Добавено Септември 4, 2014 (edited) Благодара ти за отговора, Диди . Разбирам и осъзнавам това, което ми казваш, НО...това е как да кажа от най-общо погледнато, в смисъл как аз да съм ок, задоволяване на моя егоизъм и личност. Това в човешки план. НО Учителят казва и нали на това ни учи духовното, че перефразирам ...:"Когато личността си замине ...на нейно място идва да живее душата." В този смисъл личността мисля и задоволяването на нашите желания и потребности, егоизма ни е точно това, което ни пречи да разбираме и живеем Новия Живот както пише Учителят... Затова е и голямото ми колебание, страх, несигурност и т.н.....кое е правилно....да се променя ...т.е. да загърбя личните си желании и егоизъм и да се опитам и да се опитам даразбирам и т.н. или да отстоявам своите желания и т.н....което е развносилно на раздяла.....а и едва ли ще е по-лесно тогава...от жена ще се наложи да стана борбен и смел мъж, вечно действащ и борещ се за оцеляване и т.н....за духовно...то ще е на съвсем заден план, така че не мисля, че смелостта и активността и т.н., амбицията и желанията са свързани с духовното израстване.... Това е в най-общи линии е голямата ми дилема и борбата в мен.... Понякога си мисля, всичко е само една илюзия Учителят и т.н. и ми иде да захвърля всичко, но тогава осъзнавам колко съм още по-сама.... В друга аспект - ОК - ще се оправя и сама ..работя и т.н, но ще ми се наложи да съм твърда, безкомпромисна и т.н.....а аз съм човек, който прощава....ще нараня него, моето семейство и неговото, които искат да сме заедно, детето .....кой ли още не..........и после .....ще си плащам за стореното....сега или в друг живот...но живеем във времена на бърза ликвидация на кармата, така че си казвам не е ли по-добре да стисна зъби...да мине....да си продължа Учителя и т.н.....не знам.....голяма борба е...не знам ече кое е правилно.... Редактирано Септември 4, 2014 от Nezabravka Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Rwanda Добавено Септември 4, 2014 Доклад Share Добавено Септември 4, 2014 Нормално е да си объркана, това са важни решения. Аз винаги гледам така на нещата и това никак не е егоизъм: трябва да бъда добре и да се чувствам добре, защото само тогава мога да съм способна да давам качествено от себе си, иначе самата аз съм нуждаеща, повече вземам, очаквам и изисквам. Извинявай, но ако си тежко болна, но имаш възможност да се излекуваш, ще избереш ли да не го направиш, а страдаш, само защото учители и напреднали души биха постъпили така. Те за това са духовни водачи, защото духовно са се извисили и напреднали с времето. Всяко нещо стъпка по стъпка, не можеш да напреднеш така бързо. Приеми просто, че несполучливият ти брак не е случайност, а е имал за цел да те запознае с учението и отвори нови врати към нов начин на живот, а само от теб зависи дали ще носиш стария си багаж там. Няма безгрешни, всички се учим! Успех, любов и светлина! Nezabravka 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Nezabravka Добавено Септември 4, 2014 Автор Доклад Share Добавено Септември 4, 2014 Благодаря ти :)/ Любов, светлина, мир и на теб ! Не, не искам да съм някаква страдалчица или т.н, нито бърЗо да напредвам , по-скоро ме е страх да трупам още карма...като знам през какво минах и т.н. . Защото не мога да се съобразявам само с моите желания....един ден ще си платя за това , а вече съм гроги напрао . Но сега по-скоро като приех така нещата, че наистина е така...като, че ли той мъжа ми от само себе си започна да се поприближава към мен . Не знам . А и никога не съм била активна във вземането на решения относно изоставянето на партньора ....и в др връзка съм била неудовлетворена, но пак не съм била аз инициатора да прекъсна .... Но тук говорим вече за семейство и 3ти, 4ти, 5 страни . Не съм само аз...исках, но всички ме упрекнаха, не ме подкрепиха...и аз реших, че ок...пак ще пробваме не знам пак до кога.......... и така Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Септември 4, 2014 Доклад Share Добавено Септември 4, 2014 С две думи, от обърканите ти обяснения разбрах, че ти не искаш да оставиш мъжа си по две причини 1. - страхуваш се от финансова нестабилност и от всички проблеми, битови и всякакви други, които възникват и с които човек живеещ сам трябва да се справя сам, защото не може да очаква подкрепа от друг 2. - нямаш подкрепа от никой от роднините за евентуална раздяла В такъв случай, след като не искаш да си натрупваш лоша карма, след като нямаш сили да се опълчиш на всичките си роднини , след като се опасяваш от евентуални финансови затруднения В такъв случай КАКВО ИСКАШ? Гледай си детето, харчи си парите на мъжа си и се радвай на живота, Nezabravka 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Nezabravka Добавено Септември 5, 2014 Автор Доклад Share Добавено Септември 5, 2014 Може би си права, МВМ . Явно искам твърде много...Нищо....Просто любов, разбиране, подкрепа, близка душа.....а ние сме толкова различни, но не може всичко да имаш ....... Относно финансите - не това ме притеснява, че ще се справя ....работя и т.н...може и това до някъде ..не знам вече и аз но по-скоро..ако закъснея в работа кой ще я вземе и т.н...сама съм..тва е Ама стига вече, че заприлича на сапунка . Исках просто да си поговоря Благодаря Ви! Мир, любов, топлина ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Септември 5, 2014 Доклад Share Добавено Септември 5, 2014 Цената на спасителната сламка Един човек тръгнал да се изкачва по планината. Изкачването било трудно, всичко било покрито със сняг, целият склон, по който се катерил човекът бил затрупан. Но тъй като не искал да се връща назад, планинарят стиснал зъби и продължил да се катери все по-нагоре по стръмните скали. Не щеш ли, изведнъж – дали заради зле премерено движение, или заради напрежението и умората – докато забивал пикела за следващото движение нагоре, куката се изплъзнала от ръцете му. Човекът загубил опора и полетял стремглаво надолу. Положението изглеждало безнадеждно – острите скали, които се подавали изпод снежните преспи очаквали приземяването му…Целият му живот преминал пред очите му, и когато вече очаквал неизбежния удар в скалите, усетил как някакво въже го удря през лицето. Без дори да мисли, инстиктивно протегнал ръце и се вкопчил в него. Може би въжето било оставено от друг катерач.. Ако се окажело, че е така, имало надежда да се задържи за него и да се спаси! Сграбчил въжето, но продължил да пада. Вперил поглед нагоре, но виждал само вихрушката и сипещия се сняг. Следващите няколко секунди от главоломното падане му се сторили като векове. Въжето внезапно се опънало и човекът увиснал на него. Не виждал нищо, но знаел, че за момента е спасен. Снегът не спирал, а той вкочанен от студ стискал въжето, без което сега щял да лежи премазан върху скалите. Огледал се наоколо, опитал да извика за помощ, но скоро разбрал, че няма кой да го чуе. А бурята продължавала с всичка сила… “Ако не направя нещо веднага, това ще е краят на живота ми”, помислил си човекът. Опитал да се изкачи по въжето, но безуспешно. Изведнъж чул някакъв глас. Гласът идвал някъде сякаш отвътре в него и настоявал “Пусни се”. Може би идвал от Бог, от вътрешната му интуитивна мъдрост, от Ангела-хранител, или пък от някой зъл гений? А може би просто халюцинирал. Как така ще пусне въжето! Та нали благодарение на него все още е жив! Нали ако го пусне, ще умре начаса. Но пък така щял да сложи край на мъчението си… Замислил се над изкушението да избере смъртта, за да прекрати страданието. Резултатът бил, че още по-силно и отчаяно се вкопчил във въжето. Гласът продължавал да нашепва “Пусни се, недей повече да страдаш, няма полза от това страдание”, но човекът още по-упорито и силно стискал със сетни сили въжето на което дължал живота си. Борбата продължила с часове, но планинарят останал вкопчен в това, което смятал за единствената си възможност за спасение. Историята разказва, че на следващата сутрин спасителната група намерила човека полумъртъв, на прага на фаталното измръзване. Необяснимо как, но пръстите му били все още вкопчени здраво във въжето… на по-малко от един метър от земята. Nezabravka, Акация и Barba 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Акация Добавено Септември 5, 2014 Доклад Share Добавено Септември 5, 2014 Здравейте Дълго обмислях какъв съвет да ти дам,но след коментара на did_ts - "Цената на спасителната сламка" каквото и да кажа ще бледнее Но все пак ще опитам да помогна с пример от житейския си опит Обикновено обмислям добре действията си, но когато трябва да взема важно решение и мисълта не ми достига за да реша, спирам да меря с везната и се опитвам да запазя спокойствие, тогава се доверявам на интуицията си и нещата се получават от самосебе си.Винаги най-верните ми решения са били спонтанните Дали при теб би се получило така,ти самата трябва да знаеш ако имаш подобна опитност Дано намериш щастието и любовта в живота АлександърТ.А., Nezabravka и feya 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Nezabravka Добавено Септември 19, 2014 Автор Доклад Share Добавено Септември 19, 2014 (edited) Здравейте, МНого благодаря . Истината е, че съм мнооогоо объркана. Дали е правилно да искам щастие за себе си, тъй като цял живот съм се съобразявала да задоволя нечии изисквания и т.н. Говоря за баща ми преди, а сега и тези на съпруга ми. Но вече съм много по-осъзната и виждам колко глупави са техните разбирания за щастие и това още повече ме обтлъсква от тях...Усещам, че е най-правилно да изчакам и може би след година нещата ще се решат "от само себе си", т.е. както всичко до сега в моя живот. Никога не съм решавала аз - винаги съм се уповавала на Бог да ми помогне. И така и ставаше. За да се освободя от баща ми той ме изпрати в друг град, дори аз не исках , след като майка ми почина. Опълчвала съм се много пъти срещу баща ми, но в повечето случаи беше, за да защитя майка ми, а не себе си.С предишния ми приятел пак аз не можах да прекъсна връзката ..той го направи...Сега пак...но вече е по-сложно...И честно казано пак чакам той да го направи и тогава да получа свободата, за която жадувам. А може би съм егоистка, че искам свобода, може ми е добре да му служа както до сега....Наистина не знам....Боря се между личното си щастие и това на другите...Кое е правилното? И чакам Бог да ми помогнеи да реши вместо мен ..отново...А усещам как все повече не мога да сдържам сълзите си и плача само като се замисля малко за живота си и ми текват сълзите..Избягвам да мисля, но не мога дори на работа да ги контролирам...... Редактирано Септември 19, 2014 от Nezabravka feya 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Септември 21, 2014 Доклад Share Добавено Септември 21, 2014 Да, Бог наистина ще ти посочи най-правилното решение...с мене така направи,даже и не съм мечтала да се получи толкова добре..засега поне...и съм благодарна. Вярвай и ти, не плачи за себе си или за другите, изясни си какво искаш,за да бъдеш в синхрон със себе си и не мисли повече, по-нататък ще се нареди от само себе си Nezabravka и feya 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Dalida Добавено Септември 21, 2014 Доклад Share Добавено Септември 21, 2014 Дали имаш право да искаш щастие за себе си? Според моите разбирания - да. Но ти си знаеш. Предполагам, че знаеш, добра майка е тази, която се е погрижила за себе си, за да може адекватно да се погрижи за детето си. Предполагам знаеш, че децата ни наблюдават, ние сме техните първи учители, те копират от нас, децата усещат дали майките им са щастливи и спокойни, дали има нежност във връзката между мама и тате, наблюдават как бащата обича, подкрепя и се грижи за майката....И после детето пораства в дъщеря и тя намира партньор с когото пресъздава взаймоотношенията които е наблюдавала между родителите си. И така. Но ти си знаеш най-добре. Nezabravka и АлександърТ.А. 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kukuvica Добавено Септември 24, 2014 Доклад Share Добавено Септември 24, 2014 Ако имаш финансова свобода и близки,които те подкрепят какво би направила? При мен има едно правило,което ако не последвам греша. И то е да направиш онова,което първо ти дойде на ум. Вземеш ли да размисляш, започват компромисите и ти ще си ощетена. Пожелавам ти здраве и търпение, за да преминеш през препятствията. Nezabravka 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Октомври 6, 2014 Доклад Share Добавено Октомври 6, 2014 едно тълкуване притчата от Диди , е как правим избори . По точно как инерцията от минали решения , или собствен и чужд опит , ни пречат да направим правилен избор .Често нещо ни разсейва и не виждаме правилния избор.Може да е буря , деца , семейство , работа . Или някога взето решение за правилно поведение . Вижте мислите на алпиниста , за него надолу е само смъртта . Незабравка, Бог ни говори чрез интуицията . А това е наше качество което прави живота по добър . Ако искаш Той да те направлява , научи се да слушаш интуицията си , развивай я .Отговори си на следния въпрос . Ти , след 10 год .къде и как ще си ? Ще можеш ли през това време да намериш достатъчно радост и спокойствие , които да предадеш на децата ? Nezabravka 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Nezabravka Добавено Октомври 6, 2014 Автор Доклад Share Добавено Октомври 6, 2014 Благодаря много за съветите и помощта. Истината е, че не си представям да остарея с този човек ....т.е. не мога да си представя живота с него след като детето тръгне по своя път....Исках, имах сили, борих се...бяхме постоянно разделени, защото аз така исках и не издържах. но подкрепа не получих от баща ми, а само упреци, обиди и се предадох....Лятото вече бях на крачка от развода - исках само да не се съдим, а да сключим споразумение и да се разделим нормално, когато той най-неочаквано ме помоли и обясни, че иска семейство, да е с нас и т.н...И аз за пореден път повярвах.....Каква съм глупачка....Но сега някак си нямам сили да се боря вече ...оставила съм се на "течението".....Сега детето тъкмо тръгна на ясла...разболя се..няма кой да я гледа, освен свекърва ми....И си казвам ще изчакам да порасне...А дните минават и е все по-студено между нас....и нямам вече никакво желание отново аз да затопля нещата...всичко е изгубено...въпрос на време. За съжаление нямам много варианти - ако се разведа сега - означава баща ми да дойде да живее с нас, за да ми помага за детето, което е все едно и също....имам предвид мъжа ми и баща ми ...много си приличат...Наистина не виждам изход...поне за сега...Знаете ли кой ми помагаше постоянно и ме подкрепяше и разбираше и дори каза да се разведем, но да изчакам, да порасне - свекърва ми и свекър ми. Ние тримата се грижехме за детето - него го нямаше....Свекърва ми каза - ние няма да те оставим - Бог ни е събрал покрай това дете - ще ти помагаме....И така беше - когато бяхме разделени - тя пътуваше и идваше, когато имаше нужда - иначе бях съвсем сама с детето. Всичко от самото начало на нашата връзка се крепеше само и единствено на мен....Аз поддържах връзката, а той нехаеше, но исках само и единствено семейство. Глупава съм била, но това си е точно кармата.....и Така....Дано Господ ми помогне отново и така..... Благодаря Ви много. Обичам ви. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Октомври 8, 2014 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2014 (edited) Изборите никога не се свеждат до два. Но най - често измисляме два, тъй като фокусът ни е насочен двуполюсно - за и против. За да разшириш изборите, трябва да спреш да мислиш за тези двата. 1. Напиши си - но наистина го напиши - на лист с молив, какъв точно е твоят проблем. Опитай се да го формулираш в рамките на едно изречение. - Това е най - трудно, може да ти се наложи да мислиш доста. 2. След като си го написала, прочети го внимателно и си помисли, кое ще е най - лошото което може да се случи при развиването на този проблем, но наистина най - лошото, напиши го. 3. Прочети внимателно най - лошото, което би се случило и си представи, но наистина се опитай да си представиш, че то се е случило, че го живееш и това е така. Най - лошия сценарий е налице, част от твоя живот. 4. Когато успееш добре да го пресъздадеш за себе си, запиши поне 3 варианта за справяне в най - лошия случил ти се вариант. Поне три, което не изключва 4,5,6 и т.н. Когато направиш това, се отпусни, помисли над вариантите и се върни в реалността, в тази действителност, в която си в момента. Предполагам, че с изненада ще откриеш, колко много варианта имаш. Редактирано Октомври 8, 2014 от didi_ts - Диляна Колева Nezabravka 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Nezabravka Добавено Октомври 26, 2014 Автор Доклад Share Добавено Октомври 26, 2014 Пуснах се и не защото го бях планирала, а просто така стана.... Сега живея ден за ден, дори не знам утре кой ще гледа детето, ако се разболее. Мисля ден за ден и така живея...Сега съм една от много с провалени бракове и разбити семейства, .. Искам да ям бонбони, а и бонбоните ми горчат... Исках само семейство, а сега осъзнавам, че просто никога не го е имало.....Моля се само детето да е добре, така и аз ще съм добре. Изплашена съм..как ще расте без баща, пита постоянно за него и го търси, какво да и кажа ? Какво ще и кажа - ние сме едни глупаци,които не можаха да създадат семейство и ти сега трябва да страдаш, мамо..Вече не мисля за никой друг, а само за детето си. Искам тя да е добре и осъзнавам, че след като ние не сме добре заедно и е толкова студено между нас и тя няма да бъде...Дано Господ ни прости... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Октомври 26, 2014 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2014 Изплашена съм..как ще расте без баща, пита постоянно за него и го търси, какво да и кажа ? Много е важно сега да разделиш нещата. Това, че ти си се разделила със съпруга НЕ ОЗНАЧАВА, че детето е останало без баща. Това е често допускана грешка при прекратяване на партньорство с дете. Детето има баща и винаги ще има, това може да не е твоят партньор, но той винаги ще бъде неговият баща. Когато имам повече време ще пусна една приказка, която препоръчвам на родителите, които се разделят, да обяснят чрез нея на детето какво се случва. ...Моля се само детето да е добре, така и аз ще съм добре. Никога не забравяй, децата са добре, когато родителите им се чувстват добре. Ти си човекът, който трябва да е силен, да излъчва сигурност и да има решения, избори, алтернативи. Дали детето ти ще расте сигурно и спокойно, зависи от това как ти ще му предадеш това. Сега ти е трудно, но всеки период в живота ни си има срок на годност. И този ще изтече, няма да е винаги така. Какво ще и кажа - ние сме едни глупаци,които не можаха да създадат семейство и ти сега трябва да страдаш, мамо.. Ето това не бива да му казваш никога. Така създаваш човека - жертва, който ще се научи да обвинява някой друг за собствените си несполуки. Детето няма нужда от вашите определения. За него мама и татко са едни, дали са заедно или не, това за него няма значение, те просто СА. Ако, обаче си поставиш за задача да му вмениш, че те СА глупаци, то ще започне да ги приема като глупаци, а не като големи, зрели хора, които са решили да се възползват от свободата на избора си и да изживеят живота си по по- добър начин. Как ще ви възприеме зависи от вас, не избирай негативния вариант, правиш много лоша услуга на детето си. ...Дано Господ ни прости... Господ не съди и не прощава, той е предоставил тези права на нас. Докато се самоосъждаш, никога няма да си простиш. Просто не прави първото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Октомври 27, 2014 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2014 Бог е прекалено далеч. Чудя се как хората разчитат на някакви невидими същества да вземат решения и да им дадат сили, които те самите не могат да дадат на себе си! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Nezabravka Добавено Октомври 28, 2014 Автор Доклад Share Добавено Октомври 28, 2014 (edited) Бог е навсякъде около нас и в нас . Във въздуха, в природата, в реалния и само реалния живот. Всичко добро у нас е частица от Бог . Самоосъждането отново е Бога в мен, затова аз се моля да премине този процес, който знам, че е необходим, за да си видя грешките. Моля се, на Бога и разумните същества, които са навсякъде около нас да ми дадат сили, които в момента нямам. Но ще имам . Затова има методи и техники за връзка с невидимия свят и Бога, но трябва абсолютна чистота на чувствата и мислите, която аз в момента нямам . Така разбирам аз нещата, но всеки знае за себе си и действа така както смята за редно . Като по-малка и аз разчитах единствено на себе си и се борих с живота, но сега мисля, че нещата не стават точно така - с борба и зъби и нокти, а с осъзнаване, преосмисляне, изчистване, приемане и ....любов. В този ред намисли не бих искала да се разделяме грозно, по възможност с добро..... Хубав ден на всички и благодаря . Редактирано Октомври 28, 2014 от Nezabravka feya, АлександърТ.А. и Лъчезарна 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Октомври 28, 2014 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2014 Бог е прекалено далеч. Чудя се как хората разчитат на някакви невидими същества да вземат решения и да им дадат сили, които те самите не могат да дадат на себе си! Точно обратното . Невидими са манипулаторите .Това им е коза , да не разбереш че им ходиш по желанието . feya 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Lachino Добавено Юни 8, 2015 Доклад Share Добавено Юни 8, 2015 ...Дано Господ ни прости...Господ не съди и не прощава, той е предоставил тези права на нас. Докато се самоосъждаш, никога няма да си простиш. Просто не прави първото.Диди, коя Библия четете? Господ е този който прощава, и Господ е този който ще дойде да съди света...Бъдете благословена. feya 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Lachino Добавено Юни 8, 2015 Доклад Share Добавено Юни 8, 2015 Бог е прекалено далеч. Чудя се как хората разчитат на някакви невидими същества да вземат решения и да им дадат сили, които те самите не могат да дадат на себе си! Деяна мила, Господ е далеч от вас, затова така говорите. Но има хора до които е близо, защото са го избрали, защото са осъзнали греховността си пред него, и са изповядвали греховете си, защото за Го заобичали, и Той им се открил. Както казва Библията "а на онези които го приеха даде право да станат Божии чеда". Вашия коментар показва колко далеч сте от това, но аз ви го пожелавам от все сърце. Господ да ви благослови, и да ви се открие мила! feya 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.