Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Адриана

дали е психично разтройство, дете на 3 г.

Recommended Posts

  Здравейте!

 

Допитвам се до вас във връзка с психичното състояние на сина ми. По принцип той е енергично буйно и много умно  дете,като всички на 3г. Четох ,че на тази възраст имат нещо ,като "бебешки" пубертет и са непостоянни и т.н. При нас нещата стоят така наред със всичкото отрицание  непослушание ,което близките месеци е х10 последния месец започна да се смее когато му се караме. Но този смях не е като този,на който сме свикнали когато се забавляваме, а е такъв плашещ в смисъл такъв,че той сякаш се откъсва и не разбира и чува какво му се говори, а ни гледа в очите и се смее.Това още повече ни кара да се ядосваме и като му се скараш или кажеш да престане да се смее той не спира. На моменти си мисля,че нещо му става психически ,че не е добре и ме е страх.Четох също за неврозата при децата,но незнам дали това се случва при нас,дали е тревожно до такава степен,но е плашещо всеки случай.

 

  Не знам дали сте ме разбрали от тук написаното,но ще се радвам ,ако получа поне един отговор за мое успокоение. Че и този смях го прави на инат "на пук" ,а не е нещо плашещо. Благодаря ви!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

не знаем какво да правим.Постоянно е в отрицание или отказва да направи елементарни неща,когато го молим.Казва "не искам,няма" и се обръща или ме гледа в очите и след многобройни молби почваме да се караме. С него сме по цял ден заедно  и така почваме да се изнервяме взаимно. На последък му казваме , че ще го пратим да стои при баба си и дядо си без нас ,ако продължава така да ни прави на пук  ,а той повтаря след нас неколкократно "на пук,на пук ще правя така.така искам на пук". Много е натоварваща цялата ситуация, ден след ден сме така.Вече си мисля ,че с мен нещо не на ред.С баща си го прави ,но сякаш е по умерен или просто има по-голям респект от него.Просто на моменти искам да се предам и да прави каквото иска.......

Редактирано от Адриана

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко му е наред. Това е така нареченият защитен механизъм acting out - отреагиране. Детето ви все още няма ясно оформена морална структура (суперего. Макар че вече има наченки на изграждането и от предните фази) - вие се явявате неговият външен морал, който то по-късно ще интернализира, един вид ще го "попие", приеме от вас. В една от аналитичните школи, възрастта между 3 и 5 годинки се нарича фаза на съперничество. Ако сега му всепозволявате, в бъдеще така изграденият нарцисизъм ще го кара да живее "сякаш правилата не важат за мен  - аз съм по-особен и специален" и лесно ще се срива при житейските трудности, когато ситуацията и другите не му угодят. Ако прекалено му забранявате, след време ще се превърне в един твърде себедоказващ се на всяка цена индивид - защото въпреки вероятността това да му носи социален успех, дълбоко в него би живял страх от слабост и провал, от това, че ако не се свръхстарае и не доминира, животът и другите ще го смачкат. Ако пък умеете да го манипулирате, като възрастен той самият ще бъде манипулатор - с всякакви средства ще се старае да спечели другия, за да го владее. И трите варианта са маладаптивни. Здравият вариант, както винаги, е златната среда - нито прекалена твърдост, нито всеразрешаване, но баланс. За модериране на поведението може да се ползва система за поощрение, която не е манипулация, а добро възпитание. Една моя пациентка си беше направила таблица с поощрителни точки - залепващи се автомобилчета, която беше лепнала на хладилника си. Когато хлапето извърши дадено приемано за добро поведение, се слага в квадратчетата едно автомобилче. Примерно, когато си легне и заспи само или когато си изяде закуската... Когато автомобилчетата станат 10, му се дава поощрителна играчка, която то иска. Като цяло, всичко е напълно наред със сина ви - в настоящото време децата са наистина по-силни индивидуалности и по-буйни от времето, когато ние растяхме. Просто е нужно да намерите баланса си!

Редактирано от Орлин Баев
"не", поправено на "ние"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за отговорите.Просто вече ми се иска да се предам....... Така се държи като цяло само с мен.Може би защото много му се "връзвам" , вижда,че се ядосвам и продължава. Мисля си вече да ходим и да поискаме професионална помощ,да ми кажат какво да правя и как да го правя. Сигурна съм ,че има много хора с много по-тежки  случаи , ние ще продължаваме на пред.

 

Благодаря за отделеното време и ви пожелавам прекрасни моменти!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,Сигурна съм ,че има много хора с много по-тежки  случаи , ние ще продължаваме на пред.,,

 

​Случая не е ,,лек,,.Касае се, за 3 годишно дете и ако сега, вие не станете авторитет за него, нищо хубаво не ви очаква.

Ние тук не може да ви дадем точен съвет, как да промените поведението си, за това е нужно много подробно познаване на семейната среда.Потърсете психолог и съветвайки се с него и двамата със съпруга си, променете поведението си   спрямо детето, но и един спрямо друг.Подчертавам, ще трябва двамата със съпруга си да промените отношенията си, екипността ви трябва да се засили.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×