Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте !
Не знам дали темата е, за тук, нова съм във форума и може да съм се объркала, извинявам се за което !
Нека започна всичко от самото му начало !
През 2011г., ясно си спомням, че имаше една катастрофа с деца, мисля, че беше в гр. Смолян . Беше Великден !
Не знам какво ми стана, супер мъчно ми стана за децата, от друга страна един страх ме обзе, че мога и аз да умра млада и т.н. . Започнах да си внушавам някакви болести . Имах сърцебиене и си мислех, че нещо лошо ще ми се случи . Започна се ходене по лекари, всеки ти казва, че си млад, здрав човек и нищо ти няма . Бях само на 17г. и беше ясно, че всичко е, главата ми . Но тогава беше просто един страх да не умра и сърцебиене . Мина се време, някак преодолях проблема и аз не знам как . Всичко изчезна, станах си същия човек !
В момента съм на 21г. , имам детенце на 1,7м .
Всичко започна преди 2-3 месеца . Имах малко проблеми, и някак бях загубила апетит, спрях да се храня като хората и свалих рязко 8кг. . Един ден просто ми стана лошо, явно всичко е, било от изтощен организъм . Да ама аз се изплаших, толкова лошо никога не ми беше ставало . Освен това бях на вън с детето и си видях едвали не, живота не лента .. Страх, че умирам, че тя остава сама, изобщо - ужас !
След това се започна пак с лекарите . Снимка на главата, няколко пъти ПКК, снимка на главата, изследване на хормони, преглед на щитовдината жлеза - всичко е, наред !
Някак осъзнах, че всичко е, наред и всичко е, в главата ми . Започнах да излизам по малко и се чувствах малко по спокойна .
Обаче, преживях аборт !
Това страшно ми се отрази на психиката ! Започнах да не мога да спя, да изпитвам постоянен страх, че нещо ще ми се случи, ще се полудея, ще се направия някоя глупост, цялата се тресех просто ... Отидох на лекар, предписаха ми лекарства . Обаче, някак не искам да свиквам с тях ! Не ги пия, не искам живота ми да продължи в постоянни лекарства ! А, всичко е, по силно от мен !
Това което най-ме притесни беше, че както си седях, така ми мина ужасна мисъл, че мога да направия нещо на детето ! Режа с ножа нещо и изпитвам страх да не ми стане нещо, да я нараня с него . Представям си ужасна картина .... Страхувам се да не полудея ! Да не направия нещо . Просто не мога да се позная ! Това не съм АЗ !
Винаги съм имала страхове, но такова чудо никога не е, било !
Четох във форума за момиче, което е, било по същия начин, само, че е, изпитвала страх, че може да нарани родителите си ..
Спрях да чета подобни неща вече, спрях да се интересувам от новини, вестници, абсолютно всички неща, който могат да ме разтревожат ! Обаче, то е, по силно от мен : ( , не искам да е, така, как да се справя с проблема ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По-силно е от теб, съгласен съм.Това което описваш са натрапливи мисли.Не знам, как човек който е в твоето състояние може да се справи с тях сам.Знам обаче, че с помощта на психотерапия нещата се оправят.Потърси професионална помощ.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, отново! След изредения ужас, който съм писала горе, аз се оправих! Започнах да чета подсъзнанието може всичко, опитавх да заменям всяка негативна мисъл с позитивна, което не винаги се получаваше, но някак се оправих. Знам, че ме хвана някакъв вирус, лежах 2 дни, че ми беше толкова зле и не можех да стана от леглото. Това обаче до една степен ми помогна много! Защото тогава се чувствах толкова зле, че нямах време да мисля в изброените по горе неща. След като оздравях обаче, започнах пак да се връщам към тези мисли, разликата обаче беше, че нямаше страх! Което ме разтревожи, защото си мислех, че наистина нещо ми е станало вече и сега като ми мине някоя кофти мисъл, без да се уплаша ще взема да направя нещо. Опитах се да си предизвиквам сама страха, но не ставаше, просто каквато и мисъл да ми минеше нямаше страх. И така ден след ден, започнах да мисля как изобщо съм се докарала до това положение. Всичко, което ми се е случило ми се струваше нереално и смешно! Чудех се как съм могла да вярвам във всички тези мисли?! И така всичко изчезна! Заживях си нормално, започнах работа и всичко беше наред! Проблемите ми обаче се завърнаха преди няколко месеца. Миналата година се разделих с мъжа си, останах сама с децата си, отделно имах проблеми и с тяхното здравословно състояние и изобщо имах доста стресови ситуации. Но докато всичко това се случваше, аз никога ни паднах! Държах се и не си позволявах да изпадам в депресии и мрачни мисли! Мислех винаги позитивно и вярвах, че ще дойдат и по добри дни! И дойдоха! Имах прекрасни моменти и се чувствах отлично! И в един момент, имаше дни в който времето беше ужасно и не позволяваше да се излиза навън. В тези дне се почувствах кофти. Получих няколко паник атаки и започнаха и лошите мисли. Въпреки, че минах през това, аз пак му се вързах и се завъртях в този кръг отново! Първо ме беше страх от самия страх, после от симпотмите, после мислех, че нещо ще ме се стане, че това, което ми се случва е ненормално и явно от толкова стлес полудявам. Започнах пак да чета и сега толкова съжалявам. Хем с това четене си изпатих веднъж, хем пак си го напарвих. Сложих си сума ти диагнози естествено. Това, което ми се е случвало по време на ПА беше силен страх, че нещо нереално става с теб и че всеки момент ще изгубиш контрол над себе се и съответно сърцебиене и някаква слабост в цялото тяло. Чух за капките на др. Бах и започнах лечение с тях. Не знам дали си го внуших или наистина ми помогнаха, но спря да ме е страх от симптомите на ПА. Чела съм и материал на Орлин Баев и благодарение на написаното от него, започнах да примемам ПА. Когато дойдоше аз я приемах. Нямаше борба като преди, вече знаех, че няма нищо страшно! Но дойде друг проблем, заради който пиша. Един ден ми се появи дереализация, чувствах се странно, като в сън, имах чувството, че всеки спомен от преди 5мин. ми е далечен. Всичко наоколо ме плашеше. Чувствах се като в тунел без изход. Идваха ми спомени в главата от преди години и някакво чувство като дежа вю. Самата аз се чувствах като нереална. Правих разни техники - затваряне на очи и рязко отпускане, техника на 5те сетива и дори ходих боса по тревата и пипах дръвчетата - това е, което знам за заземяване. Тези неща ми помагаха за момента. Обаче страха ми към това нещо е толкова силен, че аз постоянно се наблюдавам. Естествено съм чела информация по въпроса и се стреснах още повече. Пиша тук за да попитам - възможно ли е това състаяние да е заради всичкия този стрес, който преживея, и който сама си създадох с тези негативни мисли? Или наистина нещо ми става? Четох, че това е симптом на шизофрения и това ме уплаши много! Възможно ли е наистина това да е лудост? Лудя осъзнава ли всъщност, че е луд? И изобщо един луд човек прави ли разликата между нормално и ненормалано? Знам, колко зле ми подейства това четене! Изобщо не трябваше да си причинявам всичко това с четене! 

Редактирано от pabbles

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...И не само четенето за болести (което тук е забранено!), но и книги от рода на "Подсъзнанието може всичко" вредят. Защото са наситени с полуразбиране и бъркане на Същност с его прищевки, с които някаква кучешка вселена трябва да се съобразява, като и кажеш да скочи, лае и донесе пръчката на желанийцата ти. В такива книги-бози, писани от автори хабер си нямащи от психология и психотерапия, е вложено неразбиране на основни пси механизми - четенето на такива разболява, твърдя го през опита си. Нали казваш, че си се оправила - тогава каква шизофрения, какви 3 лева и 33 стотинки?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! Оправих се тогава, да. Това, което ме наведе на мисълта за шизофрения е дереализацията. Нямам спомени преди да ми се е случвало. Тези спомени, който ми нахлуват в главата от преди години и понякога дежа вюта ме изплашиха много. Грешката ми, че прочетох какво всъщност е това, е голяма! И искам да разбера дали от всичкия този стрес е възможно да се почувствам по този начин? Да, дори като пиша това, звуча нелепо, знам. Знам, че има хиляди изписани теми със същите оплаквания. Давам си сметка, че всички тези хора, който се чувстват така и са прочели като мен кое какво означава, са решили, че имат шизофрения. Но и не мога сама да си отговоря на въпроса за дереализацията. По скоро, ако трябва да съм честна, не ме плашат толкова тези моменти, колкото мисълта да не остана така за цял живот. Та за това отново си задавам въпроса дали всичко това със дереализацията се случва от стрес? И означава ли това, че ако я приемам така както приех ПА, тя ще изчезне като тях? По скоро опасна ли е това състаяние? Може ли са ми навреди? Или всичко отново е плод на въображението ми? Просто това чувство на нереалност на моменти наистина ме плаши много. Дори самата аз съм чувствала като нереална. Или пък говоря нещо и си задавам въпроса от къде идват тези мисли?! Чувствала съм сякаш и мозъка ми е празен. От всичко това, помислих, че е шизофрения. Давам си сметка, че е възможно и да е от стрес. Но искам наистина да чуя компетентно мнение. Да ми се обясни състоянието ми. 

Редактирано от pabbles

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като психиатър ти казвам, дереализацита няма нищо общо с полудяване или която и да е сериозна психична болест.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 3 часа, pabbles каза:

Та за това отново си задавам въпроса дали всичко това със дереализацията се случва от стрес?

Здравей :) - Категорично ДА!

преди 3 часа, pabbles каза:

ме плашат толкова тези моменти, колкото мисълта да не остана така за цял живот.

Ето и един от източниците на стрес. Получава се затворена верига, по която тече ток. Пардон, бие те тока :)

преди 3 часа, pabbles каза:

И означава ли това, че ако я приемам така както приех ПА, тя ще изчезне като тях?

Интересно предложение за сделка. Кой предлага и кой приема обаче е въпроса? И защо нещо от теб просто трябва да изчезва? Наистина си далече от разбиране на механизмите на тревожността. То и няма как да си другояче, при положение, че търсиш несистемно и сама.

преди 3 часа, pabbles каза:

Може ли са ми навреди?

Зависи какво влагаш като смисъл в думата "вреда". Физически - не. Ще си посрещнеш спокойно 90-ия юбилей, че и повече. 

преди 3 часа, pabbles каза:

Или всичко отново е плод на въображението ми?

Ако наистина мислиш това, което питаш, всичко е абсолютно оптимистично. ТИ имаш въображение, то има плодове, следователно ТИ отглеждаш плодовете на своето въображение. Ако са ти кисели тия плодове, пак ТИ ще трябва да облагородиш въображението си и даде желаните плодове. Това е напълно възможно, стига разбира се, както ти посочи и Орлин, да не ползваш псевдосредства ала "Подсъзнанието може всичко".

преди 3 часа, pabbles каза:

Да ми се обясни състоянието ми. 

Общо взето, в мегаорязаната версия на комуникацията ни, обяснението е следното:

Живееш - - - > налага се да се адаптираш към променящи се и неподлежащи на съзнателния его контрол събития - - - > приспособителните ти механизми се оказват неефективни (причини за това бол - най-вече в способността за установяване тук и сега плюс натрупаното, наученото в жизнения ти опит - възпитание, убеждения и прочее) - - - > изживяваш тревога в нейния обективизиран вариант под формата на конкретни страхове като сигнал, аларма, че адаптационните механизми не съответстват на логиката на живота - - - > тълкуваш сигнала като проблем, т.е. разглеждаш следствието като причина (причина, която ти пречи да живееш) - - - > задаваш грешни въпроси, като по този начин създаваш нови, фантазни събития в реалността си - - - > не можеш да се адаптираш към тази фантазна действителност - - > влизаш в преразход на още и още адаптационна енергия - - - > пишеш във форума - - - >  ние ти съобщаваме, че в процес на психотерапия ще се справиш със случващото се - - - >  предприемаш психотерапия - - - > справяш се със затруднението си - - - > намираш призвание, смисъл, мотив идея - - - > живееш. Тук затваряме цикъла, като този път просто имаш вече ефективни адаптационни механизми и си изживяваш живота си горе долу в следната последователност: https://bg.wikipedia.org/wiki/Стадии_на_психосоциално_развитие_според_Ериксън

Пишейки ти горното, орязвам цвета на една пълноценна психотерапевтична работа, но след резитбата пък следва нов, по-бурен цъфтеж - такъв на твоето пси дръвче, на коего ще връзват и зреят плодовете на съзнателната ти творческа сила за Любов и Добро.

Действай! :)

 

Редактирано от Георги Балджиев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! Пак ще досаждам, вече ме е срам. От както се появи тази дереалезация не съм на себе си. Върнах си всичките страхове. Не мога да спра да мисля, че имам я шизофрения, я БАР и вече не знам още какво. Прочетох толкова много истории на хора във форума и си лепнах всичко! Направо съжалявам, че толкова много четох, в предвид факта, че от четене вече си изпратих много и пак не се спрях. 

Искам да ви питам, нормално ли е за дереализацията да ми идват в главата някакви спомени от преди години? Без да съм мислила за тези неща и изведнъж се сещам за хора, който не съм виждала отдавна или някава стара случка. Нормално ли е това? И ако е нормално, защо се получава? 

Другото, което е, вечер като заспивам и ми излизат разни фрази или си затварям очите и ми излизат някакви страхотии, кошмари, но това се случва в момента в който все още не съм заспала т.е. преде заспиване. Нормално ли е това? Защо се получава? Или това са халюцинации? Тъй като много ме е страх да не би да полудявам, започвам да се мисля дали няма да чуя гласове. Много ме е страх да не си чуя името и когато си го помисля и започвам да си го повтарям в подсъзнанието и сякаш го чувам. Възможно ли е наистина да чувам нещо или си въобразявам? Възможно ли е, човек който полудява да го осъзнава?    След всичко, което ви написах мислите ли, че получавам халюцинации или това е въображението ми? Наистина имам нужда да чуя компетентно мнение! Имам нужда да се успокоя поне малко! 

Живея в малък град и тук имаше само една психоложка. Преди време ходех при нея, но очевидно не ми помогна. Сега разбрах за още една, записах си час и ще започна терапия! Надявам се да ми помогне и да се оправя вече наистина! 

Но моля ви отговорете ми! Докато отида, поне да съм малко по спокойна. Днес дори взех едни билкови хапчета, защото вече не мога да издържам в тези тревоги. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! Искам да питам ОКР болест на мозъка ли е? Какво става в мозъка, че се предизвика това състояние? Тук във форма всички специалисти пишете, че това е състояние и се оправя чрез психотерапия. Навсякъде обаче извън портала пише, че това е болест... Четох разни истории на хора с ОКР и направо се ужасих! Пише даже, че едвали не трябва да пиеш хапчета цял живот. Било дисбаланс в мозъка и всякакви подобни неща. Вярно ли е това? Свалих си част от книгата обсебен мозък и там имаше история на човек, който ходел да чисти след катастрофи, защото го е страх да не се разболее или нещо подобно беше. Честно казано много се изплаших и по добре да не я чета цялата, че каквото прочетат си го лепвам. И друго искам да питам има ли разлика между окр само с мисли и окр с ритуали. То това ровене в сайтовете и убеждаване, че имам ели нямам дадена болест, не ли пак ритуал? Много ще съм благодарна на по подробни отговори! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, извинявам се че пиша тук! Доста време не съм писала. През тази една година свикнах с дереализацията и деперсонализацията, разбрах че не са опасни, приех ги и те сякаш поотслабнаха като усещания. Има друго, което ме притеснява и не намирам обяснение за него - защо имам усещането, че всичко около мен е сякаш необяснимо, нелогично..... Неща, които съм правила през целия си живот будят у мен напрежение и страх. Давам пример..... Наложи се да изкъпя детето по, - рано през деня и това нещо ми донесе едва ли не паника. Гледам оградата на двора и изниква въпроса " ама как така има ограда" и в същото време много добре знам защо..... Защо някак си не мога да усетя напълно нещата, които правя....? Ако знам, че и това е в следствие на стреса ще спра да му се плаша и то ще си иде. Бременна съм и се старая да не се подавам на такива мисли и усещания, но има моменти, в които просто ме плашат. Благодаря Випредварително за отговора! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 11.07.2018 г. at 17:44, Орлин Баев каза:

...И не само четенето за болести (което тук е забранено!), но и книги от рода на "Подсъзнанието може всичко" вредят. Защото са наситени с полуразбиране и бъркане на Същност с его прищевки, с които някаква кучешка вселена трябва да се съобразява, като и кажеш да скочи, лае и донесе пръчката на желанийцата ти. В такива книги-бози, писани от автори хабер си нямащи от психология и психотерапия, е вложено неразбиране на основни пси механизми - четенето на такива разболява, твърдя го през опита си. Нали казваш, че си се оправила - тогава каква шизофрения, какви 3 лева и 33 стотинки?

А какви книги са подходящи за четене, които ще помагат вместо вредят

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,Малкият Принц,,  ,,Мечо пух,, ,,Алхимикът,, ,,Бог пътува винаги инкогнито,,, Алиса в страната на чудесата,,, ,Наследникът от Калкута ,,,   ,,Тримата мускетари ,,, 

,, Капитан Блъд,,  ,,Човекът в търсене на смисъл,, и  други.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,Здравейте! Искам да питам ОКР болест на мозъка ли е? Какво става в мозъка, че се предизвика това състояние? Тук във форма всички специалисти пишете, че това е състояние и се оправя чрез психотерапия. Навсякъде обаче извън портала пише, че това е болест...,,

 Много обичам люто. Онзи ден, жена ми бе направила люти чушлета с чесън .Хапнах доста и през нощта корема ме заболя и получих разстройство. Въпроса е, това болест ли е? За мен не е, просто военно нарушение на перисталтиката, в резултат на лютото. Същото е и с натрапливите мисли – те са в резултат на стреса, който човек преживява. В мозъка му няма никакви трайни промени. С две думи, най – обикновена мозъчна диария.

  Четох разни истории на хора с ОКР и направо се ужасих! Пише даже, че едвали не трябва да пиеш хапчета цял живот. Било дисбаланс в мозъка и всякакви подобни неща. Вярно ли е това?

 При хората, с които съм работил, само един от десет е приемал и то временно медикаменти, останалите са се справили само с психотерапия.

 Друг е въпроса, ако  човек не провежда  психотерапия, тогава лекарствата наистина се пият години, дори цял живот.

,,И друго искам да питам има ли разлика между окр само с мисли и окр с ритуали. ,,

Естествено без ритуали по-лесно се преодолява.

,,То това ровене в сайтовете и убеждаване, че имам ели нямам дадена болест, не ли пак ритуал? ,,

 Да, натрапливост е. Спри да го правиш.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей и от мен !

Съветвам те да започнеш редовно да спортуваш - това е най-лесният и достъпен начин за справяне с ежедневния стрес. Също след като започнеш психотерапия стабилната самооценка, изградена благодарение на нея, ще те направи пък устойчива на въпросния стрес, че дори на много по-голям такъв.

Стресът обаче е резултат и от нещо, което продължаваш да правиш, а дълбоко в себе си не искаш. Помисли над въпроса. А колкото до това болест ли е или не - категорично не. Прочети книгата Ти не си твоя мозък. Тя не само помага да разбереш, приемеш ОКР, но и да се забавляваш с него.

Редовен спорт, редовен - поне 3-4 пъти седмично. После чакаме да се хвалиш, колко си добре :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! Благодаря ви от сърце за отговорите! Много са ми полезни! Искам да питам за още няколко неща и ще бъда страшно благодарна ако ми отговорите по подробно. От както съм в това състояние, когато дойде време за цикъл става страшно! Ако да кажем 3 седмици съм добре, то седмицата преди цикъл е някакъв кошмар! Мислите се засилват, тревожността и напрежението също. Защо се получава така? Какво се случва около цикъла за да се засилват така нещата? Или другия вариант е, когато наближи цикъла ми става депресивно - плаче ми се, тъпо ми е всичко, дразнят ме най обикновенни неща. Това ме плаши още повече, защото започвам да си мисля, че изпаднам в депресия. Бях чела коментар на Орлин Баев, че нещо от сорта на това, че след много тревожност организма превключвал на депресия биологично /извинявам се, не помня точно какво пишеше/. Та така като стане, тази депресия опасна ли е? В смисъл предвид факта, че имам окр, то когато ми стане депресивно и каквато и мисъл да ми мине не ме плаши толкова и си казвам не ми пука каквото такова. От друга страна, като не се предизвика страха в мен и почвам да притеснявам и си мисля, че щом го няма страха, значи сега вече не ми пука и ще направя нещо и то естествено след толкова анализ, страха идва пак. Та може ли от окр да се премине в някоя такава психична депресия /не знам и аз точно както да я назова/ в която да вземеш да направиш нещо от нещата от който те е страх? Сещам се за още нещо. От време на време ми се появява дереализация и деперсонализация. В такива моменти не се чувствам тук и сега, чувствам си мозъка празен или в някаква мъгла. Хората ми стават странни, всичко ми е странно, сякаш съм страничен наблюдател на всичко. Понякога в такива моменти ме дразнят шумове или силна светлина. Това защо се получава? И другото, което е, защо нормални неща ми носят неприязъм и ме хваща страх? Смисъл това пак ли е от окрто или е нещо друго? Един прост пример давам - пералнята е изпрала и ще простирам дрехите и в същото време ме хваща страх, сякаш не знам как да ги простра, сякаш за пръв път ще го правя... Същото нещо се случвало и с други на пръв поглед съвсем нормални и прости неща. Сега докато го пиша и ми стана смешно направо... Но моля ви, кажете ми това пак част от натрапливостите ли е? Вече ми писва от тези мисли! Таман едно оправиш, друго дойде и то една въртележка страшна! Здрав човек, а живееш като за болен. Постянно съмнения за всичко, което правиш, егати състаянието... Имаше една хубава приказка за един човек, който отишъл не гледачка и тя му казала, че ще умре от кон. Човека толкова се изплашил, че спрял да излиза от страх. Обаче над леглото в което спял имало картина с кон. Една нощ му паднала на главата и човека умрял. Та извода е, че каквото ти е писано, то това ще стане, не може да си избягаш от съдбата! И винаги съм си я казвала тая приказка! Действително, че съм и по тревожна и срахлива, но поне преди ми е било така, когато има истинска причина! Сега какво е това нещо, което ми се случва толкова време, направо не мога да се позная! Извинявайте, че така пак ви притеснявам, но моля ви от сърце да ми отговорите на въпросите! Безкрайно ще съм ви благодарна! 

 

 

Редактирано от pabbles

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преминава защитно - не при всички. Някои си поддържат тревожност с десетилетия, без да се депресират особено. При теб мисълта за депресия, е поредното натрапливо зацикляне. Сама казваш - когато си спокойна, ти е странно и сама отново влизаш в привичната тревожност. Работейки по преодоляването, имаш да се учиш на приемане на спокойното състояние с доверие в тялото, живота, съдбата си, в Бога и себе си. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря Ви за отговора, Орлин! Прав сте, трябва ми повече увереност! Сега след всичко, което ми се случи станах много недоверчива към всичко и си мисля, че и това ми подхранва натрапливостите. Тук вашите съвети и отговори много са ми помогнали! Обаче на въпросите, който зададох в предния пост, нямам обяснение. Хич не ми се иска да се ровя и да чета пак, защото благодарение на това четене нещата станаха по зле. Иска ми се да си изясня и тези неща. Все пак отговорите, който давате са ми доста полезни и разяснителни. За това ако и другите специалисти се включат с отговори, ще съм много благодарна! 

Редактирано от pabbles

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 11.05.2019 г. at 11:31, pabbles каза:

в такива моменти ме дразнят шумове или силна светлина. Това защо се получава?

На страха очите са му големи - тоест, азширяват се зениците и светлината дразни. Шумовете - когато си тревожна, в дългосрочната ти памет присъстват наситени със страх базисни вярвания. Резките шумове автоматично активират борба/ бягство симпатикотонията ти, свързана с тези страхови вярвания и те карат да "подскачаш" - сърцето затуптява по-бързо, ръси се адреналин и т.н. 

В 11.05.2019 г. at 11:31, pabbles каза:

защо нормални неща ми носят неприязъм и ме хваща страх? Смисъл това пак ли е от окрто или е нещо друго? Един прост пример давам - пералнята ер изпрала и ще простирам дрехите и в същото време ме хваща страх, сякаш не знам как да ги простра, сякаш за пръв път ще го правя... Същото нещо се случвало и с други на пръв поглед съвсем нормални и прости неща.

Същата натраплива песен на нов глас, да. Хипохондрият аи натрапливостите са ти връхче - работейки с тях при слиен в работата си психотерапевт, постепенно започваш все по-дълбоко да преработваш и характеровата си страхливост, превръщаш я в характерова смелост. 

Каквото и да правиш с психотерапевта си, неизменно на фона на регулярен и активен стрес мениджмънт проама, която следваш постъпателно и редовно: 4-5 кардио тренировки седмично, по час, до 90 мин. всяка, с горене на до 1000 калории за тренировъчното време, сутрин практика на молитва, дишане и медитация, на обед за малко пак и вечер отново молитва и медитация.

Спазвай и направи техниките, които психотерапевтът ти е дал, част от себе си! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря Ви, отново за отговора, Орлин! Мисля да започна да правя всичките тези неща, който сте изредил. Особено молитвата, знам, че това помога много! Предия път, когато изпаднах в това състояние молитвите ми към Бог, ме спасиха сигурна съм! Лошото е, че наистина след всичко, което ми се случи, не знам защо така стана, но донякъде си изгубих вярата просто. То наистина много ми се насъбра, но пък изобщо не искам да се изкарвам мъченица, знам, че има къде, къде по лоши неща. Просто някак се уморих от нещата, който реално ми се случиха и тези натрапливости и те толкова време вече страшно ми писнаха! Ако може искам да питам още нещо. Примерно да кажем добре ми е известно време. И така от нищото идва мисъл от сорта на "абе не се радвай толкова, нали знаеш с тия мисли в главната си не си добре, различна си от другите". Това нещо естествено ми носи неприязъм и започвам да се питам - хората с окр наистина ли сме различни? Хубаво, че не сме луди го разбрах. Ама това, че имам такива мисли, прави ли ме по различна? То и аз не знам точно дали правилно формулирам въпроса, но ще съм много благодарна ако ми отговорите! 

Редактирано от pabbles

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 22 минути, pabbles каза:

Просто някак се уморих от нещата, който реално ми се случиха и тези натрапливости и те толкова време вече страшно ми писнаха!

Затова има и друга позиция - да учиш мъдро от живота и неговите изпитания, трудности, мъчнотии. Позицията, която заемаш е изключително важна - уча ли се, раста ли, познавам ли себе си по-добре или искам да се оттърва от неприятностите? 

В тибетската култура например няма думи като "травма", "травматично", те вярват, че страданието има причини и "идва", за да ни учи. Благодарни са и на него, не само на радостта. 

 

преди 35 минути, pabbles каза:

Ама това, че имам такива мисли, прави ли ме по различна?

Ти каква/коя искаш да си?

Еднаква с кой?

Кой е еднакъв с друг?

Всеки носи своята уникалност. Когато приемеш своята и я заобичаш, няма да искаш да си "като другите", повярвай ми. Това е невъзможно, защото е просто една фантазия - не можем да познаваме друг, както себе си, затова винаги си доукрасяваме образа! Само че в момента тази мисъл ти върши точно такава работа - да се самобичуваш. "Ех, защо не съм нормална като другите, а така страдам, писна ми!" Сякаш "другите" живеят без никакви грижи и проблеми. Самосъжалението е перверзна форма на удоволствие, в която нямаме ход на действие.

Получила си хубави отговори, можеш да си ги препрочиташ. 

 

Успех! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря и на Вас, за отговора, Инес! Абсолютно сте права за всичко, което сте написала! Когато преди години изпаднах в това състояние, излязох от него с много научени неща. Първо започнах много да вярвам в Бог, и съм сигурна, че тогава молитвите ми към него ми помогнаха много! Излязох от това състояние - уверена в себе си, чувствах доза гордост, че съм се справила с тази мисли, чувствах се дори много силна и мислех, че щом и след такава буря се справих, значи ще мога и с много повече! Колкото и нелепо да звучи от страха имаше и полза, защото доста неща извлякох от това състояние и като цяло се промених много към добро. И тогава започнах да обичам живота и да му се радвам от сърце! Тогова оцених какво е да имаш мир и спокойствие в душата. Просто тогава заживях! Сега определяно ми се случиха доста неща, който ми донесоха изключително много стрес. По времето в което имах реални проблеми, тогава се държах и бях силна. Когато се отпуснах и си помислих, че вече всичко е зад гърба ми и тогава пак получих паник атаки. Тогава не знам, нещо се пречупи в мен и задълбах много нещата! Отново го приех като нещо ужасно и филма започна пак, но този път с още повече натрапливости /благодарение на моето любопитство да чета/. Много пъти се питам защо си позволих да се стигне пак до тук. Вече знаех какво е, бях го преживяла, уж вече се чувствах силна и сигурна, че повече в такова състояние няма да позволя да изпадна. Ама ей го на... И може да се каже, че знам какво се крие зад всичко това. Предаде ме човек, на който имах повече доверие от на себе си, видях какво е да имаш истински и сериозни проблеми и всичко това ме вкара в това състояние отново. Права сте и за това, които си мисля, че другите хора са нормални, пък аз с шантавите мисли в главата. И много пъти си казвам, че аз хубаво си го мисля така, но не съм в главата на тези хора и не знам как им е на тях. От страни нещата изглеждат по един начин, а реално как е, всеки си знае. То и за мен ако ме погледнат от страни, ще се кажат - ехее, от какво се оплаква. Обаче само аз си знам какво ми е. То като нямаш мир и спокойствие в душата, няма как да се чувстваш добре. Има моменти в който си мисля, че все така ще си живея в мъки и отново ме обзема страх. Не искам да е така, искам да съм отново спокойна, да гледам отново на това състаяние по начина по който гледах преди. Просто на този етап не мога да си позволя терапия. Искам да питам още нещо ако може и спирам, защото знам, че и това е натрапливо с тези постоянни въпроси. Примерно когато усещам адреналина да се покачва в мен от дадена мисъл. Какво мога да правя в такива моменти, за да не се стига до момента с обземане на страх? Отново ще съм много благодарна на отговор! 

Редактирано от pabbles

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много ми се иска да ти отговоря, наистина много, но се опитвам да видя, какво да напиша различно от това, което вече е писано... и не виждам.

Има една книга "Основни форми на страх" на Фриц Риман. Там са описани типовете личности и техните проявления в различните аспекти на личността. Прочети раздела за натрапливите личности. Книгата я има във виртуалната библиотека Читанка, можеш да го направиш бързо.

Чети и търси страха си. Той е коренчето на твоето състояние. В неговата основа стои контрола. А именно желанието за контрол съсипва всички опити да преодолееш състоянието. Желанието да контролирам деня, събитията, бъдещето, симптомите, живота и всичко, което се случва край мен, всъщност ми пречи да осъществя единствения ефективен контрол - да контролирам мислите си.

Какво означава това? Отношението ти към живота е критично, недоверително, страхливо имаш желание да се предпазиш постоянно от нещо, това ти пречи да виждаш живота такъв какъвто е в действителност. В един момент мозъкът се чувства длъжен да те предпазва от всичко, дори от несъществуващото. Промяната на отношението ти към света е най- силното лекарство за това състояние. Тъй като това е почти невъзможно за типажа ти, е необходимо поне да се запознаеш със страха си, за да можеш да промениш отношението си към него. И когато той се появи не да се опитваш да го контролираш през натрапливости, а през здрава нова концепция за себе си.

Та, прочети и открий кой страх е този, който така те е омотал.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×