Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Страх


Recommended Posts

Здравейте,

силно се надявам,че някой може да ми помогне с някой съвет...

 

Проблемът ми е,че някакви безумни мисли са се насадили в главата ми и ми е ужасно трудно да се боря с тях,става въпрос за моето отношение към приятеля ми и неговите близки и приятели.Заедно сме от една година и аз съвсем съзнателно (но с голямо чувство за вина,появяващо се все по-често)успях да го отделя от всичките му приятели,които аз не одобрявам.Ние живеем в чужбина и в момента не общуваме почти с никой благодарение на мен,тук моят приятел имаше един близък приятел,който не можех да понасям и го накарах да избира между двама ни(ужасно ме е срам от това и зная,че имам проблем),той се почувства ужасно,че трябва да избира между верен приятел и жената,която обича,но в крайна сметка се отказа от него и полека спряха да общуват.В мислите си постоянно ревнувах от този приятел,тъй като бяха неразделни,живеехме с него,излизахме с него все беше до нас,около нас давахме му отчет за всичко,къде отиваме,кога ще се приберем аз се чувствах ужасно всякаш той е първата съпруга.Преодоляхме го някак,но не беше краят,преди около месец аз се вбесих и от брат му и с много уговорки го отдръпнах и от него,дори не го познавам,но той е наркоман с много проблеми и аз държах да стои далеч от моето семейство,без да се съобразявам с моя приятел и чувствата му.Може би искам приятеля ми да е само с мен винаги без да има никой около нас и въпреки,че той в името на любовта търпи всичко това и го прави за да сме добре аз се чувствам ужасно и много искам да спра да съм така задушаваща за любимия си.Имам дете от друг мъж и приятеля ми го приема невероятно добре с голямото си сърце и доброта,той ми дава толкова много,а аз чувствам,че ще го изгубя от страховете си,че с други хора е по-щастлив отколкото с мен.Ревността също е огромен проблем при нас,адски ревнива съм не му вярвам,проверявам му телефона,чета му съобщенията,имейлите и винаги има нещо за което се хващам и наистина страдам ужасно,а може и да не е толкова сериозно,колкото аз си втълпявам,например да е харесал някоя снимка на друга жена или в миналото му да си е писал с други жени,това ме кара да мисля,че след като в миналото си се е интересувал от жени,които са далеч от мен като цяло( така наречените "леки жени")ще му се прииска все някога да се върне към предпочитанията си и ще ме остави.Всички ужасни неща ги правя от страх да не го загубя,много го обичам и не бих го понесла,но в отчаяните си опити да му остана само аз,та само мен да обича,мисля,че ще стане обратното ще го прогоня.Искам да си помогна преди да е станало твърде късно,той твърди,че е готов да пожертва всичко за мен,но зная,че един ден ще му писне и тогава ще ме пожертва мен.Моля да ми дадете съвет,направих опити да се срещна със специалист,но тук е невъзможно,мога да разчитам единствено на себе си и на силата на любовта си към него за да преборя страховете си,да осъзная колко лошо постъпвам и да се променя.

Линк към коментар
Share on other sites

Toва което описвате, в никакъв случай не е любов.Тук личи само един страх, да не будете сама.Любовта е нещо съвсем друго.То е грижа за другият и уважение, изразяващо се в приемането му такъв какъвто е заедно с контактите които има.Страхът ръководи вашето поведение, а не любовта.

Правя това уточнение, защото в него е и решението-трябва да се научите да обичате.Като обекта на вашата обич трябва да станете самата вие.Наистина, колко много, човек трябва да не се уважава и обича,позволявайки си  да следи и контролира човека да себе си.Голямо унижение е.Пиша ви това, не за да ви упреквам, а за си дадете сметка, колко ниска самооценка имате.

С две думи, трябва да работите за повишаване на самооценката си, така, ще започнете да уважавате и обичате себе си и прекратите това унизително и самопогубващо поведение. Самопогубващо, защото  то, неминуемо ще доведе, до раздялата ви.

Линк към коментар
Share on other sites

"...аз чувствам,че ще го изгубя от страховете си,че с други хора е по-щастлив отколкото с мен'

 

Чувството си е ваше и няма нищо общо с приятеля ви. Дълбоко във вас стоят програмите "Аз не ставам, самотна и изоставена съм", които тригерират механизма на ревността ви. Парадоксът е, че именно когато вярвате на собствените си програми, които ви карат да ревнувате, причинявате изоставянето и самотата си. Защото колкото и да е добър един мъж, ако е поне малко мъжествен, в един момент или тотално би загубил идентичността си, смачкан от проекцията на страховете ви в него във вид на ревност (а вие бихте ли искала да бъдете с такова смачкано, под-чехлено и немъжествено същество?), или би събрал кураж и самосъхранителна решителност да ви напусне - за да опази това, което е останало от него... 

 

Колегата е прав - не обичате. Нито себе си, нито него. Променете нещата. Започнете процес на психотерапия, в който можете да преобразувате базисните програми, спиращи потока на любовта! 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте отново и благодаря за отговора.Посетихме с моят приятел психолог тук,но не беше това което очаквахме.Разговаряхме открито за проблемите си с него около 2 часа и заключението бе,че всичко идвало от недоверие,не предложиха терапия,единствено ни препоръча да четем материали и да насочим мислите си към позитивното,препоръчаха ни масажи,плуване да сме си разтоварвали мозъка и да се отдадем на приятни моменти.Много е сложно с писане да опишеш чувствата си особено когато си объркан,афектиран и се обвиняваш за нещо.Искам да попитам вие какво можете да ни препоръчате за да се справим с това сами.Говоря в множествено число тъй като това което правя с приятеля си и той го прави с мен,мислех,че като ми отговорите просто и той и аз ще правим нещо определено което да ни оттърси от ужаса,който си причиняваме понякога.Само за уточнение искам да кажа,че и двама ни в предишните ни връзки са ни предали чрез изневяра.За мен ви обясних какво точно правя,при него е горе долу същото с изключение,че той ме ревнува предимно от родителите ми и си мисли,че те са преди него за мен.Според вас не обичаме явно,но не можем да се съгласим,защото и двамата минахме през много препиятствия за да сме заедно и сме ужасно привързани един към друг,може и аз да съм се изразила погрешно,съжалявам,че пиша малко объркващо,но за мен беше трудно да предприемем нещо такова,да разказваме лични неща на непознати хора.Разделяли сме се за ден и само толкова успяхме да се отдалечим един от друг.Като изключим тази ужасна ревност от околните сме щастливи,приятели сме,грижим се един за друг,радваме се заедно,болката също преживяваме заедно,но и двамата жертвахме близки хора които не одобряват връзката ни и сега се замисляме за тях.Как се преживява вината,че наранихмме хора за да сме заедно.За това,че нямам висока оценка за себе си е така все пак се мислех за красива жена,успяла,а накрая бях предадена и изоставена.Престраших се да ви пиша,само защото чакаме дете и искам това дете да има баба и дядо,а няма как да се случи ако не се променим,никой от двама ни няма силата да преглътне всичко и да заяви открито пред всички,че ние искаме да сме заедно и че както и да се опитват да ни разделят,ще си останем заедно,проблема за близките и приятелите ни е че единия има финансови възможности,другия е от много бедно семейство и това е огромен проблем според всички,единия излиза използвач,другия жалостив,както вие така и всички останали не вярват,че се обичаме.Приятелят ми дори предложи да станем като Ромео и Жулиета само за да ни повярват,но знаем,че това е лишено от смисъл.Страх ме е не да съм сама,а да съм без него,никой друг не ме вълнува и аз съм невероятен инат,а сега инатът ми бе пречупен,никога не съм се чувствала виновна за каквото и да е преди.Ще ни помогнат ли тези неща,които ни препоръча колегата ви или ще трябва да се приберем за да можем да се подложим на терапия?Извинявам се за торнадото от чувства,което бушува в мен в момента,не зная дали е подходящ момента да изразявам мисли,които се менят през ден,но бременността напредва,а с нея и нашия страх за бъдещето на детето ни.

Линк към коментар
Share on other sites

.Искам да попитам вие какво можете да ни препоръчате за да се справим с това сами.Говоря в множествено число тъй като това което правя с приятеля си и той го прави с мен,мислех,че като ми отговорите просто и той и аз ще правим нещо определено което да ни оттърси от ужаса,който си причиняваме понякога.

 
Не знам дали ще ви помогне да се справите сами, но...... алтернатива.

Ревност – желание за еднолично владеене на партньора, желание да се получава от него внимание повече, от колкото получават всички останали. Ревнуващият иска да бъде винаги в центъра на вниманието на партньора си и реагира остро винаги, когато не получава това.

Ревността е много разпространено чувство. Една от нейните разновидности е детската агресивност. Децата често ревнуват своите родители: „ Ти ме целуна само един път, а него два пъти. Ти обичаш сестра ми повече от мен.”

Приятелката ревнува своя приятел от другите му приятели. Жената ревнува мъжа от работата му, а мъжа ревнува жена си от нейната майка.

Ревност – това не винаги е лошо. Красивата ревност в малки дози и в ръцете на умен човек е „вкусна” прибавка към близките взаимоотношения. Друго нещо е мрачната , тежката ревност, която задушава и която всъщност е най – разпространена.

Ревността е антипод на любовта. Ясно е, че в сравнение с безразличието на партньора, дозата ревност е за предпочитане, но истинската любов предполага отдаване, а ревността е по – скоро потребителско поведение.Този който обича, не ревнува, а се отдава. Друг въпрос е, че обичането се разбира погрешно, често то се обърква с романтичната любов, със страстта и с привързаността. Когато е налице такова заместване, често се стига до проява на ревниво отношение към партньора.

 РЕВНОСТ В СЪПРУЖЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ

 Какво може:

 

-         обсъждане и разговори, за да може от рано да се разгледа ситуацията и да се направи споразумение

-         играйте на ревност, ако на партньора ви му хареса ( става въпрос за позитивната и весела страна на ревността : „ Аз искам да бъда с теб, имам нужда от теб”)

-         изпитвайте ревност в положителната и форма, ако тя работи добре за вашите отношения

 

Какво не може:

 

-         да нарушавате споразуменията

-         да проявявате ревност в нейната негативна форма,  и с това да карате партньора си да страда

-         агресивна, зла ревност, ревност с истерии

-         да търсите факти за изневяра, за да доказвате недоверието си

 

Ако ревността не се появява от нищото, отново и отново, е добре от рано да се разгледат трудните ситуации, да се формулират споразумения и да се запишат.

 КАК ДА НЕ РЕВНУВАТЕ

-         погледнете на ситуацията от втората позиция на възприятията – през очите на вашия партньор

-         формулирайте от рано взаимни договорености и не ги нарушавайте

-         Когато изграждате отношения на доверие, не забравяйте, че го правите заедно с – добър и достоен човек.

-         Разсейвайте се с работа

-         Определете личните си територии, в които всеки един от вас може сам да решава с кого може да общува, от рано определете техните граници, стигайки до тях с взаимно решение.

-         Практикувайте вътрешна нагласа „Добро!” и позитивното възприемане на света.

Редактирано от didi_ts - Диляна Колева
Линк към коментар
Share on other sites

Здравей!

 

Нещата които е препоръчал колегата ще облекчат ситуацията.Но няма да я решат напълно. Ще ти поясня защо.

Има два типа хора, едните са със стабилна самооценка, другите са с ниска самооценка.Теоретично,  връзките които са възможни са три вида.

 

Първата е, в която двамата са със стабилна самооценка.Това една щастлива, трайна връзка, в нея двама са взаимно допълващи се, всеки един се стреми да дава максимално грижи на другия, без да изисква някаква промяна от него.Това е една връзката, в която всеки запазва своята цялост и обсебване няма-и двамата могат да функционират спокойно и сами, но избират да се наслаждават на това да правят някого щастлив.

 

Втората връзка е, между двама с ниска самооценка.Това е също много трайна връзка, но за разлика от първата, хората в нея са нещастни.Тъй като и двамата са с ниска самооценка, в тях непрекъснато, под някаква форма живее страхът,че партньора им ще ги изостави заради някой друг.Така че и двамата имат за цел да прекратят връзките на човека до себе си с всеки, който може да им го отнеме-родители, приятели и най-вече хора с които може да направят нова връзка.В тази връзка, всеки иска да промени другия, и това води до много спорове и кавги. Така всеки започва да се чувства нещастен, но не напуска връзката.Защото? Защото го е страх да остане сам.Понеже самооценката му е ниска той се страхува, че ще остане сам до края на живота си и не напуска партньора си.За това, двамата се карат, разделят се и пак се събират и така до края на живота си.Живот, който е нещастен.

 

Третата връзка, между човек с висока самооценка и ниска е практически невъзможна.Тя граничи с первезия - човека с висока самооценка е зрял човек, а този с ниска е едно малко дете.Не може възрастният да прави любов с дете.

 

В първият си пост ви писах, че имате ниска самооценка, там  нямах време да се обоснова и обясня това което ви пиша сега- и вашият приятел е с такава.

Тоест, вие сте във втората  ситуация- връзка между двама човека с ниска самооценка. ТРАЙНА, НО НЕЩАСТНА.

 

С две думи – и двамата се нуждаете от работа с психолог или психотерапевт.

Как ще я осъществите е вече ваша работа.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...