Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Z.Mukelova

Страх при преглъщане

Recommended Posts

Здравейте,

 

от юни месец тази година се появи един доста неприятен проблем за който бих искала съвет.

 

Пиех медикаменти за лечение на акне, които са доста силни и с много странични ефекти, един от който сухота в устата, в носа и общо взето на лигавиците. Една вечер както пиех вода се случи нещо и просто не можех да преглътна. Изплаших се много, едва успявах да глътна глътка вода, паниката беше голяма, защото не знаех какво става. Реших, че е от хапчетата и сухотата и ги спрях за няколко дни. През това време пиех и ядех с повишено внимание, но горе-долу успявах. Няколко дни след това продължих пиенето на лекарствата и на следващата седмица проблема с преглъщането отново се засили и спрях хапчетата изцяло, от тогава не съм ги пила повече. Не смеех да преглътна нищо, само вода, беше ме страх да седя сама или да ходя сама някъде. Наложи се все пак да съм сама за няколко дни в София, имах изпити. Беше много изнервящо, непрекъснато бях напрегната, не можех да хапна нищо, не можех и да спя спокойно.

 

След това се прибрах при майка ми в провинцията и мислех, че проблемът ще отшуми, но той продължи да се задълбочава. Не можех да ям, седях гладна, изпитвах ужасен страх когато тръгна да преглъщам каквото и да е. Ходих на гастроентеролог, който ми предписа спазмалгон и талцид (каша), но и това не помогна. Самият той каза, че не вижда физиологичен проблем, а и самата аз не усещам такъв. Просто един огромен страх и паника.

Ходих на психиатър, но тъй като ми е трудно да преглътна каквото и да е пиенето на хапчета беше още по-трудно. Той ми предписа неолексан, пих го известно време (разтворен във вода), но нямаше промяна. След това го спрях и по предписание на личния лекар взимах деанксит 1 или 2 пъти дневно. От него много ми се доспиваше, спях по 1-2 пъти на ден и понякога след като съм се наспала успявах да хапна нещо малко.

 

С течение на времето спрях и деанксита. Имам леки подобрения в момента - преди не можех дори да спя спокойно сега си спя. Най-странното е, че сутрин ям почти нормално и успявам да хапна повече неща, които през деня не мога. Все още ме е страх да се храня когато съм сама. Има моменти в които някак ми е по-спокойно и мога да хапна по-голяма количество храна, но има такива в които ми е толкова напрегнато, сякаш нещо ме е хванало за гърлото и всичките ми мускули там се напрягат и храненето се превръща в мъчение. С течностите също ми е много трудно, първоначално пиех все от чаша, сега напоследък пия само със сламка, не знам каква е логиката.

 

От скоро ходя на хипноза и мисля, че от нея има някакъв положителен ефект, но все още не успявам да се нахраня нормално без притеснение и този страх който се появява всеки път щом се храня. Имам чувството, че съм се закотвила в едно положение и не отивам напред. Има поредица от 2-3 дни в които започвам да се храня по-уверено, не нормално както преди, но успявам да изям цяла порция от нещо дори и през деня и после на следващия ден всичко се връща обратно и пак не мога да ям спокойно. Не знам каква е причината.

 

Моля ви за съвет, защото това е наистина мъчително положение. Не съм човек който някога е спазвал диети или се е лишавал, напротив много обичам да ям, да си угаждам. Преди ядех по 3-4 пъти на ден, а сега ми е трудно да се нахраня дори 1 път като хората. Единственият ми проблем свързан с преглъщането преди беше пиенето на по-големи хапчета и таблетки. Не мога да откъсна мислите си от този проблем, много ме смущава, имам чувстовото, че цялата ми енергия е насочена натам. Събуждам се с мисълта дали ще мога да се нахраня и почти цял ден в главата ми се появяват мисли за това. Виждам, че всичко е на психическа основа, защото не може сутрин да мога да ям, а вечер не.

Просто се чудя какво мога да направя, на 26 години съм и не си представям да продължавам все така с този проблем. От толкова притеснение излизам по-рядко, защото сред хора още повече се притеснявам да се храня и пия. Иначе когато просто се разхождам някъде или да кажем отида на кино нямам този проблем, но опре ли въпросът до хранене....

 

Първоначално мислех, че всичко се дължи на хапчетата за които споменах, но предполагам, че те просто са отключили проблема. Преди да се случи това имах ситуации свързани с доста напрежение, някои по-напрягащи, някои не толкова. Може би ми се е насъбрало и всичко изби в тази посока.

 

Мисля да започна да ходя на психотерапевт, но все пак бих приела съвет и тук, благодаря предварително.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На прав път сте с хипнозата! Ако към нея се добавят и дихателни практики, известно изследване на това защо преживявате това и на какво ви учи, както и поведенчески и нлп обуславяния и назначена тренировка/ практика по самостоятелна работа с преглъщане, нещата бързо ще отшумят!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

при мен също се появи този проблем. Супер натоварващо е да дъвча храната по няколко минути и след това едвам да преглъщам. Но намерих нещо, което ми помага. 

Преди да преглъщате пробвайте да си поемете дълбоко въздух през устата и след това преглътнете преди да сте изпуснали въздуха. 

Почти сигурно нямаме никакъв проблем. Някакъв стрес или напрежение отключват този проблем. Пишете ми , ако имате нужда от допълнителна информация.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 25.10.2014 at 19:44, Z.Mukelova каза:

Здравейте,

 

от юни месец тази година се появи един доста неприятен проблем за който бих искала съвет.

 

Пиех медикаменти за лечение на акне, които са доста силни и с много странични ефекти, един от който сухота в устата, в носа и общо взето на лигавиците. Една вечер както пиех вода се случи нещо и просто не можех да преглътна. Изплаших се много, едва успявах да глътна глътка вода, паниката беше голяма, защото не знаех какво става. Реших, че е от хапчетата и сухотата и ги спрях за няколко дни. През това време пиех и ядех с повишено внимание, но горе-долу успявах. Няколко дни след това продължих пиенето на лекарствата и на следващата седмица проблема с преглъщането отново се засили и спрях хапчетата изцяло, от тогава не съм ги пила повече. Не смеех да преглътна нищо, само вода, беше ме страх да седя сама или да ходя сама някъде. Наложи се все пак да съм сама за няколко дни в София, имах изпити. Беше много изнервящо, непрекъснато бях напрегната, не можех да хапна нищо, не можех и да спя спокойно.

 

След това се прибрах при майка ми в провинцията и мислех, че проблемът ще отшуми, но той продължи да се задълбочава. Не можех да ям, седях гладна, изпитвах ужасен страх когато тръгна да преглъщам каквото и да е. Ходих на гастроентеролог, който ми предписа спазмалгон и талцид (каша), но и това не помогна. Самият той каза, че не вижда физиологичен проблем, а и самата аз не усещам такъв. Просто един огромен страх и паника.

Ходих на психиатър, но тъй като ми е трудно да преглътна каквото и да е пиенето на хапчета беше още по-трудно. Той ми предписа неолексан, пих го известно време (разтворен във вода), но нямаше промяна. След това го спрях и по предписание на личния лекар взимах деанксит 1 или 2 пъти дневно. От него много ми се доспиваше, спях по 1-2 пъти на ден и понякога след като съм се наспала успявах да хапна нещо малко.

 

С течение на времето спрях и деанксита. Имам леки подобрения в момента - преди не можех дори да спя спокойно сега си спя. Най-странното е, че сутрин ям почти нормално и успявам да хапна повече неща, които през деня не мога. Все още ме е страх да се храня когато съм сама. Има моменти в които някак ми е по-спокойно и мога да хапна по-голяма количество храна, но има такива в които ми е толкова напрегнато, сякаш нещо ме е хванало за гърлото и всичките ми мускули там се напрягат и храненето се превръща в мъчение. С течностите също ми е много трудно, първоначално пиех все от чаша, сега напоследък пия само със сламка, не знам каква е логиката.

 

От скоро ходя на хипноза и мисля, че от нея има някакъв положителен ефект, но все още не успявам да се нахраня нормално без притеснение и този страх който се появява всеки път щом се храня. Имам чувството, че съм се закотвила в едно положение и не отивам напред. Има поредица от 2-3 дни в които започвам да се храня по-уверено, не нормално както преди, но успявам да изям цяла порция от нещо дори и през деня и после на следващия ден всичко се връща обратно и пак не мога да ям спокойно. Не знам каква е причината.

 

Моля ви за съвет, защото това е наистина мъчително положение. Не съм човек който някога е спазвал диети или се е лишавал, напротив много обичам да ям, да си угаждам. Преди ядех по 3-4 пъти на ден, а сега ми е трудно да се нахраня дори 1 път като хората. Единственият ми проблем свързан с преглъщането преди беше пиенето на по-големи хапчета и таблетки. Не мога да откъсна мислите си от този проблем, много ме смущава, имам чувстовото, че цялата ми енергия е насочена натам. Събуждам се с мисълта дали ще мога да се нахраня и почти цял ден в главата ми се появяват мисли за това. Виждам, че всичко е на психическа основа, защото не може сутрин да мога да ям, а вечер не.

Просто се чудя какво мога да направя, на 26 години съм и не си представям да продължавам все така с този проблем. От толкова притеснение излизам по-рядко, защото сред хора още повече се притеснявам да се храня и пия. Иначе когато просто се разхождам някъде или да кажем отида на кино нямам този проблем, но опре ли въпросът до хранене....

 

Първоначално мислех, че всичко се дължи на хапчетата за които споменах, но предполагам, че те просто са отключили проблема. Преди да се случи това имах ситуации свързани с доста напрежение, някои по-напрягащи, някои не толкова. Може би ми се е насъбрало и всичко изби в тази посока.

 

Мисля да започна да ходя на психотерапевт, но все пак бих приела съвет и тук, благодаря предварително.

Здравей, виждам, че темата е стара, но все пак се надявам да ми отговорите. Аз съм със същия проблем, не мога да се храня от стах, отслабнах много незнам как ще мине това чудо. Преди даже и не мислех за нищо хранех се като нормален човек, но сега е кошмар :( Вие победихте ли страха, хранители се вече като нормален човек БЕЗ СТРАХ? Дано да ми отговорите ще чакам с нетърпение :(

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 29.09.2015 г. at 18:51, ceco_p каза:

Преди да преглъщате пробвайте да си поемете дълбоко въздух през устата и след това преглътнете преди да сте изпуснали въздуха. 

- Вдишване, задържане на дъха и преглъщане при задържан дъх. При вдишване и задържане, енергията в тялото се повишава цялостно, вдига се нагоре и освобождава, отпушва блокировки. Друго, което тук би работило:

- Практика на осъзнаване на гърлото, на преглъщането, като целта е промяна на отношението от страхуване, в приемане. Свързано е с практиките на дишане, осъзнаване, визуализации от нлп...

- Пълно йогийско дишане (биоенергийно дишане),като фокусът е в гърлото, с любов. Първоначално, се фокусирай в сърцето, почувствай любовта. След това дишай и чувствай гърлото си. Можеш при вдишване и издишване да издаваш лек гърлен звук, който се получава от фини присвиване на гърлото (дишане уджай). Най-важно, заливай гърлото и усещането си за стягане, с любов. Дишаш през тръбичката на гърлото, като заливаш със свтлината на меката и приемаща любов. Не гониш усещането за стягане, а го приемаш - така то без дори да искаш, се отпуска и стапя, нормализира се. 

- Дъвчи дъвка - дъвчейки, постепенно осъзнаваш как цял ден си преглъщал без дори да усетиш. Така разбираш, че стягането е наистина изцяло психосоматика, безобидно е, както и се получава естествено разобуславяне на свързването със страх, претръпване и нормализиране.

- Практикувай сесия нидра/ хипноза/ нлп, фокусирана върху промяната на отношението ти към преглъщането, по преобразуването му от страх в обич. Такава сесия може да приготви терапевт или дори и сам (доколкото и както...)...

- Практикувай кундалини тантра йога практики (крии) - това е работа с вътрешната енергия, центрове, канали, дишане, осъзнаване, работа с енергийното тяло, коетое пряко свързано с психиката, която пък причинява глобулус хистерикус (за който говорим).

- След горните практики, парадоксално умишлено стягай още повече гърлото си, като настройката е "Да бъде както е нужно, ако ще да продължава още хиляда години и да е сто пъти по-силно, добре, да бъде волята Божия!". Стягай и отпускай няколко пъти, като при отпускането практикувай отработеното отношение на смирено любящо приемане и горните дишания и практики по доверяване.

- Моли се върху гърлото си. Това е фокусиране в центъра на гърлото с любящо приемане и простичка молитва. Както винаги, молитвата не е искане, а учене, прошка, смирение, себезаявяване, работа с психиката при присъствието на Бога, на безкрая. Например така" Господи, нека се науча да обичам това усещане, да го приема с любовта Ти, да смиря съпротивата си и се отпусна с благостта ти в творчеството на смиреното себезаявяване във всяка една сфера в живота си! Амин

- Дишай пълно йогийско (биоенергийно), леко и приятно, като усетиш как през цялото ти тяло минава канал от енергия и светлина. Насочи се в гърлото, като осъзнаваш целия канал. При вдишване енергията се вдига нагоре, при издишване слиза надолу. При вдишване си казвай "Господи", а при издишване "помилуй". Господи помилуй, Господи помилуй, Господи помилуй - усещай как сякаш Небесен мехлем се спуска и лекува, стапя. Може да бъде Господи помилуй, но и Со Хам или Шиво Хам или друго, към което имаш афинитет. 

- Запитай се, какво не мога или не искам да преглътна в живота си, какво и на кого не мога да простя, живея ли силно, асертивно, творчески? Какво задържам в себе си автоагресивно, како е нужно да пусна, да си кажа, да проявявам себе си в дадено отношение и към дадени хора и ситуации? 

 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, аз също имам подобен проблем. При мен обаче е постоянно мислене и фокусиране в преглъщането, страх ме е дори слюнката да преглътна, с храната също е така. Мисля го постоянно. Страх ме е да не се задавя и умра. Станало е натраплива мисъл, от която вече трудно мога да се разсея. Как мога да си помогна и защо се случва това нелепо нещо... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някои насоки:

- Подход, типичен за работата с натрапливо и здравно тревожно поведение. Вижте тези ми статии за това. 

- Творчество: творете активно. Отдайте се на творческия процес. Гърлото е център на такова манифестиране. Вместо да бъде преглъщано, е добре да бъде свободно отдавано.

- Смислен силен живот - знайте за какво сте тук и действено го правете. Иначе конфликтът между поемане, отдаване и задържане невротично застава на мястото на липсващия или недостатъчно проявен смисъл в живота. Но и насочва към него.

- Партньорска взаимност -гърлото е център, подобен на сексуалния, но по-"висок". Тоест, сексът в него се изявява като любящо манифестиране. Това никак е отрича самият секс, нито страстта - просто ги прихваща и прави екстазно-медитативни. Та, обичайте, любете се, отдавайте и приемайте.

- Придобийте вкус към молитвената, хипнотерапевтична (водена медитация) и тиха медитативна практика. С молитвата активно реструктурирате пси установките си (тоест, не е механика, а на фона на себепознание процеса си). При водената медитация се научавате на допир с ресурсния си потенциал ако щете невромозъчен, но и любящо-смислен - от тази позиция имате възможността за преобразуване, разтваряне конфликти, хармонизиране. При самостоятелно практикуваното безмълвие (медитация), действено стигате до познаване себе си като душа и дух. Оттам и знаете коя сте и какво правите тук, за какво сте слязла в този земен чертог.

- Ако не успявате сама, помогнете си с посещения при качествен психотерапевт. Помага ви да си помогнете. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×