pencil Добавено Октомври 18, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2006 Подарък за всеки грижовен родител: Детето -- как да го обичаме истински Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Октомври 18, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2006 Благодаря сърдечно + имаш ли конкретна идея от къде да започнем споделянето + прегледах съдържанието...после някои разделчета...спрях се и изчетох страница 70: Детската памет и Едно разпространено погрешно схващане...и се хващам за това схващане колко мислиш че е разпространено всъщност Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Октомври 25, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2006 Благодаря на pencil за подаръка!Като майка,работеща далеч от дома и от детето си,постоянно мисля за всички възможни начини да компенсирам тази липса - не говоря за материални придобивки,макар че и те неминуемо се включват в "стратегията" ми.Заобикалящите ме хора,както и онези,които се грижат за дъщеря ми,постоянно ме упрекват,че съм прекалено "мека"с нея,докато аз просто давам изява на безкрайната си,безусловна любов.В момента тя е в своя пубертет и определено не е от "най-лесните"деца за контрол и общуване.Опитвала съм се на всички да обяснявам,че това е естествен резултат от почти постоянното ми отсъствие от дома(а освен това съм и самотен родител).Опитвам се и да поддържам,доколкото това ми е възможно,ежедневна телефонна връзка с нея.Истината е,че аз съм единственият човек,слава Богу все още,в чиито съвети тя се вслушва,както и споделя неща,които с никой друг не споделя.Но понякога съм била разколебана и повлияна от съветите на заобикалящите ме.Тази книга ми попадна точно в един такъв момент на съмнение дали заемам правилната позиция и ми вдъхна кураж,че не бъркам посоката. Това,което ме вълнува е как да ориентирам съзнанието на дъщеря ми към доверие в съществуването на Космически разум,в Бог във всеки от нас,а от тук и едно по-ведро и жизнеутвърждаващо настроение в ежедневието,което лесно напуска 13,14,15-годишните.За сега се възползвам само от житейските ситуации - идеята ми е да и покажа,че доброто ражда добро и обратно.Но понякога тези изводи не идват веднага и тогава тя се чувства объркана,а аз още по-зле. Бих искала да помоля някой да разкаже своя опит в това отношение. Благодаря за вниманието и още веднъж за ценната книга,която изпратих на няколко свои приятелки-майки! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 26, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2006 За сега се възползвам само от житейските ситуации - идеята ми е да и покажа,че доброто ражда добро и обратно.Но понякога тези изводи не идват веднага и тогава тя се чувства объркана,а аз още по-зле. Когато моите деца бяха в тази възраст, и аз бях в същата ситуация и преживявах същото. Сега, когато този период отмина, осъзнавам няколко важни истини: - всеки има своя път до "доверие в съществуването на Космически разум,в Бог във всеки от нас,а от тук и едно по-ведро и жизнеутвърждаващо настроение в ежедневието". Когато не ги "спасяваме" малките разочарования и леките болки, децата бързо сами научават техните уроци. Опитаме ли се да им "присадим" нашата вяра и опит, те могат да я асимилират механично и след време уроците им ще бъдат много по-болезнени. - най-убедителната житейска ситуация беше моят личен живот, поведение, отношение - моят ненатрапен като "пример" личен пример. Децата ми имат добър личен живот, защото аз им "показах" какво не бива да допускат в семейството си, ако искат да са щастливи. После им показах (вече съзнателно), че щастието не зависи от нещо или от някого, а е резултат от отношението ни към света ни и към себе си. Когато те видяха, че каквото и да се случи, аз не се чувствам зле, а се усмихвам, казвам благодаря за урока и обяснявам защо благодаря.... след няколко месеца видях в ръцете на дъщеря ми (на 18 беше) книгите на Учителя и Дийпак Чопра (моите любими). Когато преди това и ги предлагах или "рекламирах", само махваше иронично с ръка. - Най-много мисля помогна безусловната подкрепа и одобрение и разбиране, търпението ми, ненатрапването на моето мнение. Напротив - непрекъснато им казвам, че те са ме научили на много неща и те са тези, които сами ще намерят своя път и своето щастие. Много разговаряхме за това, което са преживели и преживяват - за добрата страна на неприятностите... (Те още нямат 360* поглед на ситуацията поради по-бедния си опит и присъщата си праволинейност и емоционален подход). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Октомври 26, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2006 Защо ли толкова познато ми звучи това с "махването на ръката"! Мечтая си да видя дъщеря ми с книгите на Учителя и Дийпак Чопра в ръка,и да има "добър личен живот"(убедена съм че това е показател за добре свършена родителска работа),и ще се опитам да се усмихвам повече! Благодаря ти,Донка! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Март 13, 2007 Доклад Share Добавено Март 13, 2007 Един цитат от книгата, която pencil ни подари: Мнозина казват на родителите какво да правят, но не и кога, и как да го направят. И тук започва трудната задача на родителя да прецени как точно да го направи. Вярно е, че много деца на 13-14 г. търсят отговор на въпросите Какво е Добро/Зло, Има ли бог, Каква е моята роля/цел в живота? Но, специално при нас се оказа, че не са готови да започнат да четат толкова сериозни книги, като цитираните от Донка. И проблемът не е в сложността, колкото в големината и необходимостта да 'смелят' тази информация, да я осъзнаят. Но им трябва някаква база за сравнение, т.е. те трябва да прочетат още нещо. Струва ми се, че са малки за да започнат да изграждат своя житейска позиция сега. Може би към 15-16 са по-зрели и готови. Стигнах до извода, че на този етап мога да помагам като се старая да дам отговор на задаваните въпроси, споменавайки, че това е моето виждане, че има хора мислещи по различен начин (ако съм запозната по-обстойно обяснявам). Ако не мога да отговоря търся помощ от други, по-запознати (Донче, ти знаеш най-добре. Благодарим за помощта ) Но е доста трудно , защото 'махването с ръка' е по-лесно, по-удобно и по-разпространено или репликата 'ти пък, мамо'. Най-тежко е да чуеш 'омръзна ми всички да си го изкарват на мен'. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Април 19, 2007 Доклад Share Добавено Април 19, 2007 Твоите деца не са твои деца. Те са рожби на копнежа на живота по самия себе си. И дори да идват чрез теб не са от теб. Ти можеш да дадеш послон на телата им ,но не и на душите им,защото те живеят в къщата на утрешния ден,където ти не можеш да отидеш дори и в сънищата си. Можеш да се опиташ да приличаш на тях,но не се опитвай те да приличат на тебе. Защото живота не върви назад и не спира при вчера. Персийска мъдрост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 19, 2007 Доклад Share Добавено Април 19, 2007 Твоите деца не са твои деца. Те са рожби на копнежа на живота по самия себе си. И дори да идват чрез теб не са от теб. Ти можеш да дадеш послон на телата им ,но не и на душите им,защото те живеят в къщата на утрешния ден,където ти не можеш да отидеш дори и в сънищата си. Можеш да се опиташ да приличаш на тях,но не се опитвай те да приличат на тебе. Защото живота не върви назад и не спира при вчера. Персийска мъдрост Мога да го опиша само с една дума - ВЪЛШЕБСТВО Благодаря ти! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Април 21, 2007 Доклад Share Добавено Април 21, 2007 (edited) И аз ти благодаря Цвети! Мисля да споделя и с майка ми тази мъдрост. А иначе на въпроса как да обичаме истински детето си, аз отговарям-като се опитваме да го разбираме. От известно време дъщеря ми много обича да събира камъчета. Взима си поне едно в ръчичката и си го носи. Вчера майка ми й каза да ги хвърли, не трябвало да събира камъни. А аз я попитах, откъде знае какво трябва да прави детето. Защо трябва да и забраняваме всичко. Какво толкова лошо има в това, че събира камъни. Хареса ми учителката й от детската градина. Когато взимах дъщеря си, тя я повика и й даде камъчето, което Йоанна и дала да и пази. До този момент и аз се дразнех понякога, защото камъните са прашни като тръгнем на разходка се цапа, а те са съвсем обикновени, но нейната учителка ме накара да се замисля, че за детето те имат значение и смисъл, който аз не разбирам. Редактирано Април 21, 2007 от wonderful Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Април 21, 2007 Доклад Share Добавено Април 21, 2007 Здравейте, приятели + малко да поразширим + доуточним по темата + заедно преживеем + прилагаме към Децата ( всички чада божии ) истинността на Любовта + Мъдростта на Вечността : За децата А една жена с детенце на ръце продума: - Кажи ни нещо за Децата . А той и рече: - Вашите чада не са ваши чада. Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот. Идват чрез вас, но не са из вас. И макар да живеят с вас, не ви принадлежат. Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли. Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им,защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън. Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си,защото животът не се връща назад, нито помни вчера. Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели. Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените му Стрели да отлетят надалеч. Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост;защото както Той обича литналата стрела, Тъй му е драг и якият лък в десницата Му. тук Халил Джубран "Пророкът" Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Април 21, 2007 Доклад Share Добавено Април 21, 2007 Wonderful - едно малко отклонение от темата. Пазете си камъчетата. Имаме си цяла купа, даже ако са по-големи съм им написала дата, място. Сега синът ми е на 13.5, но понякога като вземе купата и почваме: а помниш ли...?, а това е от... Приятно е. Заздравява (не е точната дума) връзката с детето. И още нещо бих искала да споделя с тези, които имат по-малки деца. Събирайте си 'драсканиците', рисунките, първите поздравителни картички. В един момент детето само ще си направи 'Албум за мама и мен' и нямате си на идея какво е чувството да го разглеждаш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Април 21, 2007 Доклад Share Добавено Април 21, 2007 (edited) АIM, благодаря ти! Редактирано Април 21, 2007 от wonderful Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 21, 2007 Доклад Share Добавено Април 21, 2007 Можете да обичате истински, не само децата си, а и всичко, ако обичате първо истински себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Април 21, 2007 Доклад Share Добавено Април 21, 2007 АIM, благодаря ти! САМО на нея ли Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Април 22, 2007 Доклад Share Добавено Април 22, 2007 Трябва да си благодарим взаимно - особено в такава важна тема. Ние сме различни, децата които отглеждаме са различни - колкото повече опит почерпиш, толкова по-добре. Много се радвам, че има с кого да споделям вижданията си и да разбера от тези, които са минали по този път или имат вече опит (както е с Донка и Багира и др. преподаватели), а и от всички останали какво мислят по някои въпроси. Благодаря ви. Хубав деб на всички! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Април 22, 2007 Доклад Share Добавено Април 22, 2007 Едва ли някакви книжки ще ме научат как да обичам истински детето си. Ето го отговорът: Можете да обичате истински, не само децата си, а и всичко, ако обичате първо истински себе си. !!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Април 22, 2007 Доклад Share Добавено Април 22, 2007 И то е ясно, ако не можеш да обичаш истински себе си-за друго/други ще е мноооого трудно. За това трябва първо на това да се научим, но и да внимаваме с тънката граница, която ако се прескочи се стега до едно страшно самолюбие, което е в повечето случаи крайно егоистично и пречи на обичта ни към другите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Април 22, 2007 Доклад Share Добавено Април 22, 2007 Напротив - точно тази е границата - самолюбието. И тя трябва да се прескочи. Тогава обичаш и себе си и всичко и всички истински! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 22, 2007 Доклад Share Добавено Април 22, 2007 Чета сега и си спомням себе си като млада майка и съпруга... Имах нужда от такива книжки... Макар и да бях педагог по образование... А вие - майки и съпруги? Помагали ли са ви книгите, които сте чели? Може би ще ни бъде полезно да споделим от какво и кого сме научили най-много. Майките обичаме да си споделяме и да се учим една от друга... Всъщност най-добрите учители на майките са самите деца - но дали разбираме езика им? И има ли някой, нещо, което да ни научи на него? Смятате ли,че майката знае езика на детето си "по подразбиране" щом знае как да обича себе си? Вие сигурни ли сте,че винаги разбирате езика на вашите деца? За самолюбието - не разбирам какво точно означава "да прескочим тази граница на самолюбието". Само от опит знам,че у майката инстинктът за съхранение на детето е много много по-силен отколкото инстинкта и за самосъхранение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Април 22, 2007 Доклад Share Добавено Април 22, 2007 Само от опит знам,че у майката инстинктът за съхранение на детето е много много по-силен отколкото инстинкта и за самосъхранение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Април 22, 2007 Доклад Share Добавено Април 22, 2007 Да и аз съм чела книжка за отглеждането на бебето. Беше чудесна, от френски автор, но не помня името... Беше описано всичко, и за хранене, и за детски болести... Имам много мили спомени, особено за сина ми, нали бях по-млада. Играех си като с кукла, преобличах по няколко пъти на ден... След това си говорехме, сякаш и аз бях дете. Винаги съм го поставяла като равностоен човек, с мнение, с разбиране... Учех го и възпитавах докато играем. Мисля, че за жената няма по-хубави мигове от тези. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 23, 2007 Доклад Share Добавено Април 23, 2007 Понякога по-правилният въпрос е - как да се накарат децата да заобичат родителите си истински. В много случаи, това е почти невъзможно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 23, 2007 Доклад Share Добавено Април 23, 2007 А аз не съм много доволна от книжките. Също и от съветите на мед. сестри от детската консултация. Някои неща ми бяха полезни, но повечето - не. И в книжките, и от детската консултация съветите бяха в стил "догма" - така и точно така, защото иначе е много лошо, дори опасно. Е, в момента нещата може би са се подобрили (все пак малката ми дъщеря вече е на 10 години). От целия този абсурден "инструктаж" за отглеждане на бебе си изпати по-голямата дъщеря, защото аз като майка-новобранка се притеснявах да не объркам нещо и се напъвах да спазвам съветите, като определено изтормозих в някои отношения и детето, и себе си, докато след няколко месеца таткото не се намеси здравомислещо по въпроса, като ми каза: "Ти виждаш ли, че детето има нужда от това и това? - Да. Ами тогава защо правиш това, което пише?" Със следващото дете вече бях по-спокойна и по-уверена, какво наистина е хубаво да се спазва, а за какво е добре да се съобразяваш с индивидуалните нужди на детето. А и малката дъщеря успяваше много категорично да покаже какво иска и какво не. Благодарна съм и на настоящата ни лична лекарка, която ни пое тогава и която също много гъвкаво отреагираше на различните деца. Предполагам, че и другите майки успяват да разбират езика на бебетата си. Виж, когато пораснат, тогава вече става по-сложно, защото с увеличаването броя на годините, реакцията на децата не е така непосредствена, както когато са по-малки. С това Само от опит знам,че у майката инстинктът за съхранение на детето е много много по-силен отколкото инстинкта и за самосъхранение. съм абсолютно съгласна. А децата обичат безмерно родителите си, родителите са целия свят за тях, най-важното, най-ценното, основата, идеала за подражание .... до момента, в който евентуално не се разочароват. Тогава продължават да обичат, но им е много болно... Не знам какво имаше предвид Мона, но например това, което показват тийнейджърите като поведение, не е показателно за истинските им чувства... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Април 27, 2007 Доклад Share Добавено Април 27, 2007 Сега по ТВ гледам, как една майка посреща детето си и то нея при раздяла от един месец...това е една от най-вълнуващите гледки и предполагам една велика емоция. Радост, трепет, вълнение, Любов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mihailo Добавено Април 27, 2007 Доклад Share Добавено Април 27, 2007 Защо ли толкова познато ми звучи това с "махването на ръката"! Мечтая си да видя дъщеря ми с книгите на Учителя и Дийпак Чопра в ръка,и да има "добър личен живот"(убедена съм че това е показател за добре свършена родителска работа),и ще се опитам да се усмихвам повече! Благодаря ти,Донка! съвет остави я сама да избере. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.