Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
pencil

Как да обичаме истински детето си

Recommended Posts

Защо ли толкова познато ми звучи това с "махването на ръката"! :dancing yes:

Мечтая си да видя дъщеря ми с книгите на Учителя и Дийпак Чопра в ръка,и да има "добър личен живот"(убедена съм че това е показател за добре свършена родителска работа),и ще се опитам да се усмихвам повече! :)

Благодаря ти,Донка! :angel:

съвет остави я сама да избере.

...когато ученикът е готов :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Едва ли можем истински да обичаме детето си, ако го считаме за болест и сме го родили в болница, като че ли е апендисит

Истинското, нормалното е да се роди в къщи, защото е естествено, а не болест и ненормалност

Когато считаме детето за болест, няма начин то да не го усети и да не ни отвърне със същите чувства

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

wonderful Това че събира камъчета е много много хубаво.Аз също събирам.Вървq си по пътя и просто някое от тях ми казва''Вземи ме''Чела съм в келтската митология,че и келтите са отдавали голямо значение на камъчетата.Можеш да се позаинтересуваш,за да я опознаеш повече.Сигурна съм че значи нещо.Имаш си едно малко келтче :thumbsup2:

От както се роди дъщеря ми,много трудно възприемам мисълта,че тя е от мен :thumbsup2: ,в смисъл че е създадена от моето тяло,от клетките на двамата си родители.Гледам я и си мисля,че по-скоро съм била 9 месеца,че и повече бременна с мисълта за нея,отколкото че съм я създала и носила.Все едно е някакъв дар,в отговор на голямото ми желание,една материализирана идея.Затова не мисля,че ще прилича на мен или на баща си,струва ми се че една истинска индивидуалност и мой партнъор по пътя на духовното развитие,дори и мой учител.Вглеждам се в погледа и,който(дано не прозвучи самохвално) не ми се струва поглед на бебе, и чувствам,че това е един завършен човек в мъничко тяло.Моля се за много любов за да вървим заедно по пътя с много радост и непрестанно развитие.

Редактирано от cveta80

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Едва ли можем истински да обичаме детето си, ако го считаме за болест и сме го родили в болница, като че ли е апендисит

Истинското, нормалното е да се роди в къщи, защото е естествено, а не болест и ненормалност

Когато считаме детето за болест, няма начин то да не го усети и да не ни отвърне със същите чувства

Нека да внимаваме с думите. Да не свързваме по този начин в едно изречение думите болест и дете.

wonderful Това че събира камъчета е много много хубаво.Аз също събирам.Вървq си по пътя и просто някое от тях ми казва''Вземи ме''Чела съм в келтската митология,че и келтите са отдавали голямо значение на камъчетата.Можеш да се позаинтересуваш,за да я опознаеш повече.Сигурна съм че значи нещо.Имаш си едно малко келтче :thumbsup2:

От както се роди дъщеря ми,много трудно възприемам мисълта,че тя е от мен :thumbsup2: ,в смисъл че е създадена от моето тяло,от клетките на двамата си родители.Гледам я и си мисля,че по-скоро съм била 9 месеца,че и повече бременна с мисълта за нея,отколкото че съм я създала и носила.Все едно е някакъв дар,в отговор на голямото ми желание,една материализирана идея.Затова не мисля,че ще прилича на мен или на баща си,струва ми се че една истинска индивидуалност и мой партнъор по пътя на духовното развитие,дори и мой учител.Вглеждам се в погледа и,който(дано не прозвучи самохвално) не ми се струва поглед на бебе, и чувствам,че това е един завършен човек в мъничко тяло.Моля се за много любов за да вървим заедно по пътя с много радост и непрестанно развитие.

Права си за всичко, което казваш! Така чувствам и аз.

Редактирано от wonderful

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нека да внимаваме с думите. Да не свързваме по този начин в едно изречение думите болест и дете.

Но делата са най-важни.

Защото после не можем да ге върнем

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нека да внимаваме с думите. Да не свързваме по този начин в едно изречение думите болест и дете.

Но делата са най-важни.

Защото после не можем да ге върнем

Всичко е важно.

Думите също не можем да ги върнем.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От както се роди дъщеря ми,много трудно възприемам мисълта,че тя е от мен :thumbsup2: ,в смисъл че е създадена от моето тяло,от клетките на двамата си родители.Гледам я и си мисля,че по-скоро съм била 9 месеца,че и повече бременна с мисълта за нея,отколкото че съм я създала и носила.Все едно е някакъв дар,в отговор на голямото ми желание,една материализирана идея.Затова не мисля,че ще прилича на мен или на баща си,струва ми се че една истинска индивидуалност и мой партнъор по пътя на духовното развитие,дори и мой учител.Вглеждам се в погледа и,който(дано не прозвучи самохвално) не ми се струва поглед на бебе, и чувствам,че това е един завършен човек в мъничко тяло.Моля се за много любов за да вървим заедно по пътя с много радост и непрестанно развитие.

:feel happy: :feel happy: Цвети! wonderful!

Не знам дали осъзнавате колко сте близо до истината! Ще се убедите в това окончателно, когато същите тези деца пораснат и разгърнат окончателно себе си, започнат да живеят своя живот свободно, но винаги ще ви носят в сърцата си и ще се грижат за вас със същата любов, както вие сте се грижили за тях - като моите деца. :feel happy: Благодаря на Бог, че ме дари с невероятното щастие и доверие да бъда до тях докато проглеждаха и прохождаха в този свят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е свързано с книгата, но е по темата за обичта към детето си:

„В царството на животните да бъдеш родител означава да предадеш на потомството уменията, които ще са му нужни, за да живее самостоятелно и след това да си отидеш. При хората инстинктът за самостоятелност е същият, но невротичната потребност да притежаваме живота на децата си и да живеем чрез тях сякаш взема връх.”

Уейн Дайер

Из книгата „Вашите слаби места”.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×