Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Как да обичаме истински детето си


pencil

Recommended Posts

Защо ли толкова познато ми звучи това с "махването на ръката"! :dancing yes:

Мечтая си да видя дъщеря ми с книгите на Учителя и Дийпак Чопра в ръка,и да има "добър личен живот"(убедена съм че това е показател за добре свършена родителска работа),и ще се опитам да се усмихвам повече! :)

Благодаря ти,Донка! :angel:

съвет остави я сама да избере.

...когато ученикът е готов :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 33
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Едва ли можем истински да обичаме детето си, ако го считаме за болест и сме го родили в болница, като че ли е апендисит

Истинското, нормалното е да се роди в къщи, защото е естествено, а не болест и ненормалност

Когато считаме детето за болест, няма начин то да не го усети и да не ни отвърне със същите чувства

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

wonderful Това че събира камъчета е много много хубаво.Аз също събирам.Вървq си по пътя и просто някое от тях ми казва''Вземи ме''Чела съм в келтската митология,че и келтите са отдавали голямо значение на камъчетата.Можеш да се позаинтересуваш,за да я опознаеш повече.Сигурна съм че значи нещо.Имаш си едно малко келтче :thumbsup2:

От както се роди дъщеря ми,много трудно възприемам мисълта,че тя е от мен :thumbsup2: ,в смисъл че е създадена от моето тяло,от клетките на двамата си родители.Гледам я и си мисля,че по-скоро съм била 9 месеца,че и повече бременна с мисълта за нея,отколкото че съм я създала и носила.Все едно е някакъв дар,в отговор на голямото ми желание,една материализирана идея.Затова не мисля,че ще прилича на мен или на баща си,струва ми се че една истинска индивидуалност и мой партнъор по пътя на духовното развитие,дори и мой учител.Вглеждам се в погледа и,който(дано не прозвучи самохвално) не ми се струва поглед на бебе, и чувствам,че това е един завършен човек в мъничко тяло.Моля се за много любов за да вървим заедно по пътя с много радост и непрестанно развитие.

Редактирано от cveta80
Линк към коментар
Share on other sites

Едва ли можем истински да обичаме детето си, ако го считаме за болест и сме го родили в болница, като че ли е апендисит

Истинското, нормалното е да се роди в къщи, защото е естествено, а не болест и ненормалност

Когато считаме детето за болест, няма начин то да не го усети и да не ни отвърне със същите чувства

Нека да внимаваме с думите. Да не свързваме по този начин в едно изречение думите болест и дете.

wonderful Това че събира камъчета е много много хубаво.Аз също събирам.Вървq си по пътя и просто някое от тях ми казва''Вземи ме''Чела съм в келтската митология,че и келтите са отдавали голямо значение на камъчетата.Можеш да се позаинтересуваш,за да я опознаеш повече.Сигурна съм че значи нещо.Имаш си едно малко келтче :thumbsup2:

От както се роди дъщеря ми,много трудно възприемам мисълта,че тя е от мен :thumbsup2: ,в смисъл че е създадена от моето тяло,от клетките на двамата си родители.Гледам я и си мисля,че по-скоро съм била 9 месеца,че и повече бременна с мисълта за нея,отколкото че съм я създала и носила.Все едно е някакъв дар,в отговор на голямото ми желание,една материализирана идея.Затова не мисля,че ще прилича на мен или на баща си,струва ми се че една истинска индивидуалност и мой партнъор по пътя на духовното развитие,дори и мой учител.Вглеждам се в погледа и,който(дано не прозвучи самохвално) не ми се струва поглед на бебе, и чувствам,че това е един завършен човек в мъничко тяло.Моля се за много любов за да вървим заедно по пътя с много радост и непрестанно развитие.

Права си за всичко, което казваш! Така чувствам и аз.

Редактирано от wonderful
Линк към коментар
Share on other sites

Нека да внимаваме с думите. Да не свързваме по този начин в едно изречение думите болест и дете.

Но делата са най-важни.

Защото после не можем да ге върнем

Всичко е важно.

Думите също не можем да ги върнем.

Линк към коментар
Share on other sites

От както се роди дъщеря ми,много трудно възприемам мисълта,че тя е от мен :thumbsup2: ,в смисъл че е създадена от моето тяло,от клетките на двамата си родители.Гледам я и си мисля,че по-скоро съм била 9 месеца,че и повече бременна с мисълта за нея,отколкото че съм я създала и носила.Все едно е някакъв дар,в отговор на голямото ми желание,една материализирана идея.Затова не мисля,че ще прилича на мен или на баща си,струва ми се че една истинска индивидуалност и мой партнъор по пътя на духовното развитие,дори и мой учител.Вглеждам се в погледа и,който(дано не прозвучи самохвално) не ми се струва поглед на бебе, и чувствам,че това е един завършен човек в мъничко тяло.Моля се за много любов за да вървим заедно по пътя с много радост и непрестанно развитие.

:feel happy: :feel happy: Цвети! wonderful!

Не знам дали осъзнавате колко сте близо до истината! Ще се убедите в това окончателно, когато същите тези деца пораснат и разгърнат окончателно себе си, започнат да живеят своя живот свободно, но винаги ще ви носят в сърцата си и ще се грижат за вас със същата любов, както вие сте се грижили за тях - като моите деца. :feel happy: Благодаря на Бог, че ме дари с невероятното щастие и доверие да бъда до тях докато проглеждаха и прохождаха в този свят.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...
  • 3 months later...

Не е свързано с книгата, но е по темата за обичта към детето си:

„В царството на животните да бъдеш родител означава да предадеш на потомството уменията, които ще са му нужни, за да живее самостоятелно и след това да си отидеш. При хората инстинктът за самостоятелност е същият, но невротичната потребност да притежаваме живота на децата си и да живеем чрез тях сякаш взема връх.”

Уейн Дайер

Из книгата „Вашите слаби места”.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...