Jump to content
Порталът към съзнателен живот
M.Nickolov

аз, себе си и проблема си

Recommended Posts

Здравейте! Първо искам да кажа, че вашия форум е страхотен, а особено това че правите безплатна онлайн психотерапия показва че сте страхотни хора. Искам да опиша себе си както на нормален български така и да вмъкна някои термини в психологията, за да ви е по-лесно да ме разберете и анализирате. Аз съм на 20г и се занимавам с футбол също така обичам и психологията, по характер съм ригиден като майка си, по-чувствителни сме и неуверени в себе си. По темперамент съм холерик, като изпадна във слаби периоди например депресии ставам меланхолик. Зодията ми е рак и съм с 2 дена преди лъва (което обяснява, че съм чувствителен лидер и се стремя към увереност.) Детството ми мина страхотно, не съм бил лишаван, всичките ми близки са живи и здрави, за което съм благодарен на Господ. Проблемът ми възникна с това, че в гимназията ме нападнаха с нож и ми взеха телефона, което промени възгледите ми към света че не е безопасно място. После развих паническо разстройство и станах лабилен, развих агорафобия, окр и после започнах да пия ривотрил, но без терапия. Успях да изляза от този цикъл, но страхът остана с мен да не ми стане нещо лошо. Този страх ме направи по-пасивен и по недоверчив към живота, спорта и изгубих много приятели затова, че гледах повече здравето си отколкото реално да живея. Имам нужда да поработя към вярата в себе си, самооценката си и доверието в Бога и живота, но как? По-сериозният проблем ме сполети преди 2 месеца някъде, когато се завърнах от Малта понеже щях да уча там но просто се случиха така нещата, че не ми хареса страната и просто усетих че това не е моето място. Отключи ми се някаква фобия към смъртта, започнах все повече да мисля как така умираме, има ли друг живот, прераждаме ли се и т.н  20 години не объщах внимание на това, а изведнъж ме хвана страха за мен и семейството ми. Знам,че мислите не биха могли да предизвикат каквито и да са обстоятелства просто искам да живея дълго нито пуша, нито пия, нито взимам някакви хапчета, играя си футбола и това е. Аз съм боец и не се предавам от сега да го знаете.

Отдал съм се на психотерапия, макар че разбирам хапчетата са само патерици и са до време. Направих 7 сесии, работа по самооценка, регресивна медитация и транзакционен анализ. Установихме, че тези мисли за смъртта произлизат от окрто.

Какво искам да променя : самооценката си, да изградя силен характер, да се отърва от тези тревожни състояния, окр-та, тази ригидност, неувереност, лабилност.

 

Благодаря предварително за отговори!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, разбирам влечението ти към психологията, но често това по - скоро пречи от колкото да помага. С огромното количество комерсиална литература по темата, хората все по - често се объркват вместо да се ориентират. Поставят си етикети и определения, които в никакъв случай не отговарят на реалното състояние.

Всички тези термини, които изброи всъщност описват едно простичко нещо - уплашил си се. Имаш реална случка, която е задействала в теб схемата на страха. Не е работено навреме с преживяното и вероятно това е провокирало завишаване на тревожността ти и проявата и в различни характерни за нея симптоми - паническите атаки, страха от излизане..... Вероятно си по тревожна личност и това допринася за състоянието.

Имаш ли потвърдено от специалист ОКР или го определяш като следствие от твоите анализи? В какво се изразява?

Въпросът за смъртта също е следствие на тревожното ти състояние. За съжаление младите хора, от една страна имат много варианти да се запознаят с този въпрос, но от друга нямат никакви. Ако с теб не е говорено до сега по тази тема, ако нямаш изградени вярвания, концепции, или просто вяра, напълно нормално е да дойде етап от живота ти, в който този въпрос да застане на дневен ред.

Самоувереността се изгражда с живеене и подходящи насоки, това е процес, трудно е да се опише, КАК се случва. Вероятно по време на терапевтичния процес ще ти се случи.

Редактирано от didi_ts - Диляна Колева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здрасти! Благодаря за отговора. Ами никога не съм си слагал диагнози, всички тези термини ми ги разясни психотерапевта ми както и той ми каза, че го смята за окр. За смъртта не съм отварял теми, просто винаги съм вярвал че ние определяме съдбата си, но от другите хора прихванах убеждението, че всичко ни е писано и това ми помрачава настроението.  Бих искал да приключа с психологията, но искам да оправя себе си, да живея нормално да забравя какво е това паника.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Окрто се изразява в това, че ако направя нещо еди си какво ще ме предпази от лошото, близките ми ще предпази, все си повтарям да бъда нащрек и т.н

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Практически ти си направил това, което бихме ти препоръчали, започнал си психотерапия. В този случай е добре да се придържаш към методиките и начина на работа на своя психотерапевт. Всичко останало е добро като информация, ако не беше започнал терапия.

Състоянието е преодолимо, ти си на възраст, в която промените се случват доста по - бързо. Желая ти успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря. Искам да попитам негативните мисли, че ако съм позитивен и си живея щастливо живота то нещо лошо би станало от стрес ли идва или от окр?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мога вече, ДОЙДЕ МИ ДО ГУША. От 5 години се боря било то с паническо р-ство, сега пък окр, натрапчиви мисли и т.н. От 14 годишен живота не ми е същият, вече не знам какво да правя..... тема номер 1 в болният ми мозък е страхът от смъртта, мозъкът който контролира мен и не ме слуша НИКОГА.

С какво го заслужих? С това, че не пия не пуша и не съм лош човек ли? Спортувам, ходя на фитнес, играя футбол и се надявам да изградя кариера ама КАК с този скапан характер и тия тъпи тревожни боклуци? Не се лекува няма как да се лекуват тия работи, ходя на психотерапия общо съм бил по 3ма, приемал съм през живота с

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нещо не пратих цялото съобщение. Пил съм през живота си 1 месец ривотрил, 1 месец ксанакс, 1 месец деанксит. В този тъп град Бургас, няма 1 специалист представяте ли си пък ще ми го правят град номер 1. Както и да е плача, не за това че съм безпомощен, а за това че страдам и не живея напълно и много тревожа родителите си. Чел съм много по всякакви теми, само и само за да се справя сам.  Не е нормално момче на 14 да претърпи такива промени при такава крехка възраст.. Това ли е смисълът на живота? Да се родиш, да живееш с близките си хора и да пукнеш като нищожество.

Вярвам в Господ, в Исус Христос много пъти имам чувството, че ме е измъквал от калта.. Не ми остана вече самоувереност от тези гадни болести на психиката, хората си живеят смеят се пък аз си седя в нас защото ме е страх. Футболът засега не върви, приятелка нямам от много време, социално съм добре с хората, но не знам какво да правя. Въртя се в порочен кръг, и в този ден и в този час му викам на всичко майната му. Нямам оправия.

Моля за съвет от Орлин Баев.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Предполагам, че Орлин ще ти отговори по - късно, но междувременно ще ти напиша два - три реда.

Състоянието, в което си не е болест, затова не можеш да се излекуваш, а да излезеш от него. Много е неприятно, тъй като не знаейки как да се справиш със страха, ти се съпротивляваш, колкото повече се съпротивляваш, толкова повече го засилваш. Това е една от основните да ги наречем "грешки", които се случват при тези състояния и която води до развиване на страх от самия страх.

Натрапливите мисли не са страшни, ако се научиш да ги наблюдаваш и да ги гледаш от страни. Всъщност това е една от основните техники за работа с тях.

Първо и много важно е, когато мисълта се появи да я обявиш за такава каквато е - натраплива. Започнеш ли да и се връзваш и да е анализираш, край - влизаш си в схемата на натрапливостите. Съдържанието на натрапливата мисъл няма нищо общо с истината, тя е следствие на нещо съвсем различно, но това се работи в терапевтичен процес. За теб е важно да усвоиш умението да ги неутрализираш, като ги идентифицираш като такива каквито са - натрапливости.

След това, веднага да я отделиш от себе си - всъщност това не си ти и тази мисъл няма нищо общо с теб, направи го както ти идва отвътре, някои си я представят, като ходещо тях нещо, други я изолират по някакъв начин визуално...... като успееш. Важното е да покажеш на мозъка си, че тя не е част от теб и това не си ти.

Тъй като много често стигайки до тук, хората казват, че не могат да различат коя е реално и коя натраплива в един момент, следващото което може да направиш е , в момента в който ти се появи мисълта, просто прави нещо друго, веднага, незабавно, нещо, което да изиграе ролята на разсейване, префокусиране, преминаване в друга мисловна линия. 

Паралелно с това е добре да се работи със страха от смъртта, няма как да се направи това във форумен формат. Техниките също е добре да се правят и проследяват в терапевтична работа, но тях може да опиташ и сам да приложиш. 

Страхът е важен за човека, той е негов защитен механизъм, той ни е много необходим, за да се съхраним, но когато му позволим да излезе от границите на своята полезност, той се превръща в пречка за нас. Твоята основна цел е не да отстраниш страха напълно, а да признаеш неговата полза и да го подредиш в границите на неговата полезност. 

Всичко това е напълно възможно, съзнанието ти както го е изкарало, така може и да го прибере, важно е наистина какви ще са насоките и работата по този процес.

Изгубил си смисъла, тъй като вероятно никога не си разговарял за него, липсва ти информация. Във възраст си, в която се поставят основни цели, житейски стратегии. Младежите на 20 все по - често загубват смисъла, развиват тревожност, паникьосват се и фактор за това основно е, че с тях никога не е разговаряно по начин, по който да стигне до тях. 

Когато състоянието се терапевтира в самото начало, често нещата се случват в рамките само на 2 - 3 срещи. Когато, обаче страхът се остави на произвола, даде му се сила да се развие, започнем да си го "отглеждаме" да го оценяваме или да го изтласкваме,  се стига до необходимостта от по - дълъг процес. 

Вярата в себе си и самооценката са много важни за отработване, а възрастта, в която си е много благоприятна за бързото случване на промяна на житейската позиция и стратегия. Така че, място за отчаяние няма, всичко е преодолимо. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ходил ли си при д-р Димитър Арнаудов, психотерапевт? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не. Ходих при Илияна Александрова и Люба Комитова. Утре имам сесия при Александра Найденова.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! Не съм писал известно време, та да кажа някои новости. Ходих на ирисова диагностика, като самата докторка е учила хомеопатия и работи само с такива лекарства. Оказа се, че страдам от вегетативна дистония която е наследствена от майка ми и всичко друго в тялото ми е 6 точки. Изписа ми лечение с хомеопатични лекарства и чак след 3 месеца трябва да правя контролен преглед. В момента не ходя на психотерапия, но мисля че сега е момента да атакувам всичко като започнах лечение, което атакува причината а не само симптомите. Проблема беше че съм бил постоянно наситен с адреналин и при силен стрес е станало хронично отделянето му без никаква причина. Мисля  да поработя сериозно над самооценката си, като че ли това ме кара да бъда неуспешен в спорта,приятелките и дори недоверието в мен дали ще доживея другия ден дори след като съм напълно здрав.

Бих искал да чуя мнение от Орлин Баев, виждал съм много постове как описва самият характер и вътрешната причина във психиката. В Бургас не мога да намеря добър специалист, все попадам на такива с които си говоря общи приказки и само анализираме проблемите а самото решение хич не се прилага, ако е така мога да поговоря с майка си и да пия кафе безплатно, нито хипноза съм правил нито нищо. Бих искал някой да ме насочи ако познава такъв в Бургас и да има някаква представа, а не да направя 3-4 срещи да отидат 120-130 лева на вятъра.

Благодаря предварително и нека Исус е с вас.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обади се на д-р Арнаудов и го поздрави от мен, за да те приеме! Той работи въздействащо, интегрално, през тялото, през източните методи, ползва и хипноза, доколкото знам! успехи!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обади се на д-р Арнаудов и го поздрави от мен, за да те приеме! Той работи въздействащо, интегрално, през тялото, през източните методи, ползва и хипноза, доколкото знам! успехи!

Няма свободни часове доколкото разбрах. Имам нужда просто от няколко насоки вярвам в себе си, че сам ще успея. Разбрах как да си повиша самооценката, но ще отнеме дълго време. Искам да променя ригидния си характер и да изпусна контрола, който прилагам в живота, футбола, топката, връзките. Не взимам никакви лекарства и няма да взимам, мисля да си купя и книгата ви за смелостта. Отделно трябва да влизам във спортна форма до февруари, така че от фитнес и футбол няма да имам никакъв адреналин в тялото си, също така спазвам прилична диета. Преборих се с ОКР сам на около 95%, физическите симптоми и напрежението изчезнаха просто остана част от страха за смъртта, но мисля че ще изчезне особено като започна да бъда зает, някак си ще бъда в крачка с живота.

Ще съм ви благодарен за насоки.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добър вечер! Искам да разбера дали това са натрапчиви мисли : Здрав съм на 100%, но постоянно ми се витае в главата някаква опасност, която може да излезе пред мен било то кола да ме блъсне или някой да ме намушка и това ме кара да се страхувам за живота си. С тези мисли постоянно се боря и не минават, убеждавам се че няма да се случи но после пак изникват. Изглежда не съм овладял ОКР-то напълно, но някак си като нямам вече физическите симптоми и си мисля да не съм сгрешил. Възможно ли е някой да ми отговори? Благодаря предварително.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,но постоянно ми се витае в главата някаква опасност, която може да излезе пред мен било то кола да ме блъсне или някой да ме намушка и това ме кара да се страхувам за живота си.,,

 

Според мен, това са натрапливи мисли.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,но постоянно ми се витае в главата някаква опасност, която може да излезе пред мен било то кола да ме блъсне или някой да ме намушка и това ме кара да се страхувам за живота си.,,

 

Според мен, това са натрапливи мисли.

Нищо не може да се направи освен психотерапия.. предполагам? Не знам как един психотерапевт може да ме убеди да мисля, че няма да се случат тези неща като те са реални в живота и са се случвали на други хора. :S

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Никой в нищо няма да те убеждава. 

С психотерапия  ще се чувстваш добре много по - бързо. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

,,но постоянно ми се витае в главата някаква опасност, която може да излезе пред мен било то кола да ме блъсне или някой да ме намушка и това ме кара да се страхувам за живота си.,,

 

Според мен, това са натрапливи мисли.

Нищо не може да се направи освен психотерапия.. предполагам? Не знам как един психотерапевт може да ме убеди да мисля, че няма да се случат тези неща като те са реални в живота и са се случвали на други хора. :S

 

Разбира се, че тези неща като катастрофа, намушкване с нож и т.н са реални в живота. И никой не знае какво ще му се случи утре, след 1 час или дори след 5 минути (и Слава Богу). И психотерапевтът няма да те убеждава в обратното. Той/Тя ще те научат да живееш живота си без да си обсебен от тези мисли.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В този ред на разговора - някой чувал ли е да съществуват натрапли мисли от факта, че ще спечели 6-ца от тотото?

Или пък натрапливост от това, че заплатата му ще се повиши?

Или от това, че трудът му ще бъде високо оценен?

 

И тези неща също се случват реално в живота, нали?

 

Ясно е, че питам щуротии :)  Въпросът е, че преди да се появи натрапливостта има нещо друго.

Нарича се стрес и индивидуална реакция към него. В това е разковничето. Има доста изписано по тези въпроси във форума.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В този ред на разговора - някой чувал ли е да съществуват натрапли мисли от факта, че ще спечели 6-ца от тотото?

Или пък натрапливост от това, че заплатата му ще се повиши?

Или от това, че трудът му ще бъде високо оценен?

 

И тези неща също се случват реално в живота, нали?

 

Ясно е, че питам щуротии :)  Въпросът е, че преди да се появи натрапливостта има нещо друго.

Нарича се стрес и индивидуална реакция към него. В това е разковничето. Има доста изписано по тези въпроси във форума.

Точно така и стана. Стана злополука с едно момче на моята възраст и аз го познавах и стреса започна оттам...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! Доста време не съм писал. Бихте ли ми разяснили как може човек да преодолее мързела си? При мен проблема е явно такъв, че с моя мързел си слагам маска на такъв който досега е имал окр,дистония и т.н, нарича се мазохизъм сякаш подсъзнателно съм си правил тези панически атаки, за да се оправдавам с тях. Самият мързел генерира някакви страхове, които ме спират да направя дадено нещо --> физически симптоми --> психически симптоми. Като това нещо: лекувам проблема си с паническо разстройство, излиза окр и т.н.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обади се на д-р Арнаудов и го поздрави от мен, за да те приеме! Той работи въздействащо, интегрално, през тялото, през източните методи, ползва и хипноза, доколкото знам! успехи!

[/indent]

Няма свободни часове доколкото разбрах. Имам нужда просто от няколко насоки вярвам в себе си, че сам ще успея. Разбрах как да си повиша самооценката, но ще отнеме дълго време. Искам да променя ригидния си характер и да изпусна контрола, който прилагам в живота, футбола, топката, връзките. Не взимам никакви лекарства и няма да взимам, мисля да си купя и книгата ви за смелостта. Отделно трябва да влизам във спортна форма до февруари, така че от фитнес и футбол няма да имам никакъв адреналин в тялото си, също така спазвам прилична диета. Преборих се с ОКР сам на около 95%, физическите симптоми и напрежението изчезнаха просто остана част от страха за смъртта, но мисля че ще изчезне особено като започна да бъда зает, някак си ще бъда в крачка с живота.

Ще съм ви благодарен за насоки.

Пиши ми на лични

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×