Jump to content
Порталът към съзнателен живот
rainder

Моят проблем - пътят към развитието е пълен с дупки

Recommended Posts

Хора, въобще не знам дали тук е мястото на темата ми и ще помоля ако някой знае по-правилно място, където да е - да се отзове и да я премести. Благодаря предварително.

Та, имам проблем и ми трябва съвет. Момче съм на 17 години. Пред две години бях лудо влюбен и главно с това се свързваше живота ми, глупости и т.н. Миналата година мога да я определя като абсолютно тинейджърска - първата ми любов, първата целувка, записах се в няколко клуба за най-различни неща (впоследствие се отказах от всеки), доста често се карах с приятелите си, в един момент бях адски егоцентричен и лош. По едно време обмислях идеята да пробвам наркотици, защото ми беше чудно какво е чувството (за щастие просто оставих искането да изчезне). Освен това имах много проблеми в семейството, в училището, също и не бях луднал да ставам актьор (а въобще не ме бива). И бях доста объркан честно казано. Така че бих определил това като една напълно тинейджърска година. През тази година (говоря за учебни години, тъй като на такива разделям живота си в момента) се чувствам някак си помъдрял. Зарязах всичко минало и реших да си дам време. Почнах да обръщам повече време на семейството си и приятелите си. Опитвах се да бъда много добър и всичко да е наред. Стана ми адски интересно в училище. Ноооо, разбира се, че има но! Философията взе да ми става адски интересна и да осмислям много нови неща. В дадени ситуации престанах да реагирам спонтанно и започнах да се замислям - Ами каква е гледната точка на другия? Да разбирам хората, да се поставям на тяхно място и т.н. Да се замислям какво е свят, какви са човешките взаимоотношения. И от началото всичко беше много добре. Дори търсех начин да водя перфектни отношения с приятелите си или поне колкото се може по-добре, подтискайки онази зла част от мен, която понякога се промъква. Но проблемът е там, че това започна да ми създава проблеми. По принцип много обичам да говоря. И сега доста често обсъждам тези неща с приятелите ми и те не са на същото мнение, тоест те са съвсем на други вълни и един вид това малко или много ги нерви, а аз обичам да говоря с тях за това, което ме вълнува (все пак винаги им слушам техните истории проблеми). И почнах прекалено много да се замисля. Иска ми се да изградя хубав характер, добър, стабилен, но ми е някак си трудно. Искам да придобия някои качества, които ми харесват, но вместо да се старая си продължавам по стария начин. И явно има нещо, което не е наред. Тези дни се чувствам някак си отпаднал, леко депресиран, а мислейки си, не осъзнавам къде точно се крие проблемът. За това и реших да поискам съвет, с надеждата, че някой ще ми го даде. Благодаря предварително. Склонен съм да отговарям на въпроси.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
И сега доста често обсъждам тези неща с приятелите ми и те не са на същото мнение, тоест те са съвсем на други вълни и един вид това малко или много ги нерви, а аз обичам да говоря с тях за това, което ме вълнува (все пак винаги им слушам техните истории проблеми).

 

Няма смисъл да обсъждаш нещо с някого, който не се интересува от обсъждания въпрос. Обсъждай с приятелите си това, което е интересно за всички, а за това, което не можеш да споделиш с тях, може би в бъдеще ще намериш друг подходящ човек или повече хора с които да го споделяш. Най-малкото интернет в момента дава възможности да намериш хора с които да обсъждаш абсолютно всеки въпрос. И аз с приятелите си изобщо не засягам темите по които иначе пиша доста тук във форума. Тези неща просто не ги интересуват.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей!Нормално е в живота на човек да се случват нови неща!Някога на твоите години получих почти същите интереси спрямо философията !И познай никой не му се говореше за това -всички мислеха за момчета купони излизания!Единственото място където можех да обсъждам беше часа по философия-интересувах се живо!В очите на съучениците ми бях натегачка но не ми пукаше!Макар и за 45 минути си набавях и питах за всичко!Но не оставих останалите теми продължих да говоря с приятелки за гаджета купони и т.н.Тогава нямахме интернет и нямахме много информация!Сега има достатъчно интересни сайтове където може да намериш хора които мислят като теб и се вълнуват от различни за тяхната възраст неща!Съвета ми е да намериш сподвижници но и да не пренебрегваш приятелите си и излизанията и гаджетата!Надявам се да съм ти била полезна!Дерзай! :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Добре дошъл rainder и благодаря за споделеното! Чувала съм десетки млади хора на твоята възраст, които споделят същите колебания и търсят близки по душа хора сред връстниците си. Напълно те разбирам и също така уверено ти отговарям, че такива има много - просто не си ги намерил все още. А защо да не разговаряш и с нас :) макар и да сме доста над твоята възраст, ние ще се радваме да разговаряме с теб като с равен и ти ще установиш, че идва момент, когато възрастта е без значение. 

 

Преди години ние създадохме подфорума за тийнейджъри ( в който е преместена твоята тема) именно с такава цел - да дадем възможност на млади хора с твоите интереси да се срещат и споделят. Ще се радваме да отвориш нови теми в този форум, теми, които вълнуват младите хора и са част от вашия свят. За нас ще е полезно да го опознаем отблизо, а за вас - да откриете, че не сте безнадеждно сами. 

 

Очакваме твоите теми!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×