Jump to content
Порталът към съзнателен живот
lilka_63

Разбирам как хората губят здравия си разум

Recommended Posts

Здравейте мили хора! Добих смелост да споделя своята история, за да получа повече мнения и евентуално съвети ,защото,макар да мисля,че съм разумен и силен човек, напоследък силата и разума ми изневеряват, а хората, с които лично споделям преживяното, се ограничават да ми казват:"Абе ,нали сте живи и здрави, всяко зло за добро".Само че аз съвсем не споделям становището,че е достатъчно да си жив/ защото някакви болежки всеки или почти всеки има/.Животът е естествена даденост, а късметът ,щастието и сполуката са съвсем друго нещо. Та за какво става въпрос? Аз съм средно статистическа българска жена, прокурор съм по професия, имам щастливо семейство и великолепен , вече голям син , живея спокойно. ЖивееХ спокойно. От няколко години организирам за семейството си екскурзии до европейски столици. Правя всичко сама-разчети на разходите, справки за забележителностите, организиране на нощувките и до тази година всичко беше великолепно, всяко едно пътуване беше приказка, която ме зарежда с енергия за цяла година,тъй като извън летните отпуски, понеже сме повече домошари, не ходим никъде другаде.  За 2014 г. планирах пътуване до по-далечна дестинация/ пропуснах да кажа, че пътуваме с автомобил, тъй като съпругът ми се страхува да лети/- От Монтана, където живеем, през Любляна, Ница Сен Тропе, по Лазурния бряг, до Барселона и , като крайна цел- Мадрид, където имаме приятели, и обратно през Перпинян,Милано и Загреб. Направих перфектна организация, консултирах се с позната съученичка,която има туристическа агенция, за това-дали е приемлив този маршрут, направих резервации, като предвиждах за всеки един от градовете, където ще нощуваме, да пристигнем в нормално време, да има време и за една предварителна вечерна разходка, за да се потопим в атмосферата на града, знаех какво и къде ще посетим като забележителности, бях направила справки за работното време на музеите, изобщо всичко вървеше,както всяка година-по план.Няма да навлизам в подробности по пътуването. То се осъществи, въпреки страшния/ от моя гледна точка/ инцидент. Той настъпи на 06. 07. , при пристигането ни в Барселона. Там бяхме жестоко/пак от наша гледна точка/ ограбени-откраднаха ни се много пари, всичките ни налични за пътуването пари-в български лева и евро, златни бижута, мобилни телефони, фотоапарати, за над 5 000 евро. Ще кажете-какво толкова, толкова пострадали хора има. Вярно е това, но е вярно също така, че всеки сам определя параметрите на загубите си. Точно това аз винаги съм съобразявала в работата си като прокурор и пострадалите от каквито и да било престъпления, винаги са намирали моето съпричастие и максимално съдействие, включително по възстановяване на загубите. Планирах цяла година това пътуване! На мен то не ми е подарък от лотарията, нито парите са ми паднали от небето! Спестила съм ги за продължително време, спечелила съм ги с труд! Та на кражбата реагирах на петата минута. Незабавно дойде полиция- поне се легитимираха ,но не владея каталунски и е възможно т. н."полициаи" да се били в комбина с опитните крадци. Подадохме и жалба в полицията- написа я синът ми, тъй като бях в шок от случилото се. Сега, след време като споделям станалото, първо ми казват, че крадците били наши- родни български, после ме упрекват, че не съм си опазила вещите- но всъщност аз го сторих. Бяхме буквално на метри от хотела, ние със сина ми отидохме с личните карти на тримата да се регистрираме, а съпругът ми остана заключен, ЗАКЛЮЧЕН! в колата. Успели са да го примамят да отключи и ,без да усети, да дръпнат двете ценни чанти, с всички ценни неща. Вярно е това, че и на други граждани вероятно им се е случвало подобно нещо, че има и други пострадали от кражби- но в чужда държава, да " олекнеш" с над 10 000 лв., да останеш само с дрешките и личната си карта, без никакви пари, със спукана гума, на 3000 км от родината, си е стряскащо, повече от стряскащо! Така или иначе, екскурзията си спасихме, ако може да кажем така, благодарение на добри приятели и някои институции, съгласили се да ни изпратят бързи пари-но, за да го сторят, са ни имали доверие- кой подарява 3000 лв. ? Вероятно само аз- откливала съм на всеки страдащ, на всяка кауза; ако ми дадат поради грешка дори само 10 ст. повече в магазин, се връщам да ги предоставя обратно на сгрешилия продавач, за да не му се търсят след това! Макар навреме уведомена, полицията в Барселона не реагира. Въобще! Изобщо! Не се предприе абсолютно нищо по издирване на извършителите, по проследяване на разговорите от телефоните. Ако се бе сторило, то вероятно щеше да се постигне поне някакъв минимален резултат-нещо да се открие, нещо да се подхвърли -имаше снимки, документи, дори рецепти. Служебната ми карта и служебният ми телефон също бяха откраднати, а от телефона са изговорени толкова пари, че...не е истина, платих ги аз. Испанската полиция не работи! Никой не ти съдейства, никой не ти помага! Всеки оцелява сам , благодарение на собствената си интелигентност.  Тук вече идва това, за което търся съпричастие и съвет-как да оцелея- откраднаха ми не само парите- откраднаха ми спомените/ фотоапаратите със снимки/, мечтите- сега съпругът ми не дава да се издума за пътуване в чужбина, откраднаха ми живота! А когато чужденец пострада у нас, бива обгрижван подобаващо. Писах писма тук и там, къде ли не, направих си труда да преведа и изпратя послания до всякъде- до посолства, полиция,превеждах си на каталунски и на испански,  май не защото чаках нещо да се случи, а за да се знае. Как да  възстановя този си, как да кажа-социален живот? След като работата ми е сериозна и отговорна, се нуждая от поне 10 дни през лятото за подобно пътуване. Мога да се изправя финансово на крака, но , както отбелязах и пак казвам, защото това е проблемът ми, съпругът ми не дава да се издума, а аз съм по-притеснителен човек и да се запиша на организирана екскурзия, не ми е комфортно. След кражбата и, най-вече след категоричното становище на мъжа ми, загубих интерес към живота. Когато нямаш мечти, нямаш живот в истинския смисъл. На практика, вегетираш и съществуваш. С огромно усилие на волята си върша работата, поне това засега успявам, но  докога ли? Сега разбирам как хората губят здравия си разум и съвсем не съм сигурна,че ще запазя своя за дълго! Не е вярно, че се забравя- като до вчера плащах изговорените разговори по служебния ми откраднат телефон-как да забравя? Като вляза в аптека, след като и рецептите ми откраднаха- как да забравя? Дори като вляза в колата, неволно поглеждам към мястото, където беше откраднатата чанта. И не е вярно ,че след всяко зло идвало добро-нищо добро след кражбата не се е случило. Пак повтарям ,че не ми е достатъчно да съм просто жива. Изглежда късметът окончателно ме е напуснал, ако изобщо съм имала такъв. Трудно ми е да оцелея психически. Дали има изход?  Моля, извинете многословието ми, поне споделих! Благодаря за търпението ви! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей

 

С теб имаме някой общи неща(ще си позволя да се обръщам към Вас на "ти").Претърпях няколко обира,губил съм "спомени"(снимки) и също съм от Монтана.

Също като теб държа сметката да е точна- "Чисти сметки-добри приятели" и като ми върнат повече в магазина обяснявам внимателно грешката на продавача, но ние не сме съвършени трудно преценяваме кое ни е в повече и кое в по-малко.

Душите на хората са финни и чувствителни и е много тежко за душата когато се наруши баланса й в материалното измерение, особено за силно материално обвързаните души.В момента ти е трудно да прецениш какво точно ти се случва, защото емоциите и чувствата ти са много силни, каквито висоти най-вероятно не са достигали до сега.Това е нещо непознато за теб, а непознатото ни плаши.

В такива ситуации винаги е добре да запазиш спокойствие и да потърсиш решения на въпросите в себе си, а не "помощ от приятел", макар че едва ли си човек който търси чужда помощ, освен може би в критични ситуации.

Получаваме такива удари за да научим урок, какъвто по друг начин не можем да научим.

На колкото повече въпроси намерим отговорите,запитвайки се до себе си, толкова по-добре разбираме урока, но в крайна сметка не можем да знаем всичко пък и не е редно.С течение на времето все по добре ще осъзнаваш преживяното.

Приеми случката като нещо ново(било то и начало),търси отговорите предимно в себе си и моля те не взимай медикаменти, който не познаваш добре.

 

Нямам голям опит, но дано коментара ми да ти помогне

 

Успех

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

 

Ако съумеете да приемете и преживеете по нов начин негативното в тази, безспорно, неприятна случка в спомените си, а и в живота си като цяло ще сте имали истинско приключение. Нямате си представа колко хора нарочно тръгват без пари, документи и каквато и да е сигурност, само за да изпитат вкуса на това да се справят с неочакваната ситуация.

 

Снимки можете да направите още утре - разстоянията и цената в днешно време са напълно приемливи да всеки работещ. Но такова приключение, дори да го планирате, трудно бихте имали отново.Ако бяхте фоторепортер и зависеше кариерата от снимките ви, да, тогава може би щеше да има някакъв повод за притеснения.

 

С историята си можете да предизвикате два вида реакция у хората - едната ще е на съжаление, което неминуемо ще резултира в неефективно съчувствие и в същия момент разграничаване от страна на слушащия  (поради различни причини, които сега не е необходимо да разискваме).  Другия вариант е така да разказвате историята (което пък зависи от това дали ще я почувствате по нов начин), че да предизвикате възхита и гордост от страна на познатите ви. Изборът е изцяло във Вас самата.

 

Знам, че ще е шокиращо да чуете точно това в този момент, но ако ми покажете как със съжаление, разочарование и стаен гняв можете да върнете дори лев от загубеното, веднага ще се отрека от думите си, дори ще удвоя онова, което успеете да си върнете.

 

Относно мечтите ви - няма как да бъдат откраднати мечти. Дори в момента, в който пишете, че нямате мечти отново мечтаете. Само че не го правите по приятен начин, а изисквате от съдбата мислите ви относно бъдещето ви пътуване да бъдат гарантирани като реалност. Само че това вече не са мечти. Бих казал, че сега имате по-истинска мечта, защото предизвикателството да тръгнете отново на път е по-голямо и съответно изисква по-голяма мобилизация. А една мечта се сбъдва като такава само когато човек се мобилизира в значителна степен. Не само по отношение на предхождащата финансова дисциплина.

 

Изглежда, че най-трудно покоримата дестинация по отношение на новите ви пътувания е тази към разбиране и съгласие от страна на съпругът ви. Реакцията му засега е нормална - той е на етап отричане. Би било полезно да не изисквате веднага от него да промени позицията си - все пак неговата мъжка чест е била накърнена и достойнството му за момента не позволява да се "предаде". Знаейки това и познавайки съпругът си, ще трябва да си изградите стратегия, такава че да го навиете отново да пътувате.

 

Вие сте пътешественик, няма как да не сте и приключенец. Чертаете маршрути до цели по Земното кълбо, сега ще трябва да измислите маршрута, който ще достигне целта по отношение на традиционното ви семейно пътуване.

Което впрочем съвсем не е задължително да е в същия формат. Ако цифрата в ника ви отговаря на набора, то трябва да ви призная, че начаса мога да изброя поне пет жени на вашата възраст, които в крайна сметка неубедили половинките си, тръгват на екскурзии с колежки, приятелки, по-рядко самостоятелно.

 

От всичко казано, мога да резюмирам идеята си с две думи - преживейте отново ситуацията. Най-добре ще постигнете това, когато започнете да я разказвате по нов начин.

 

Апропо: разум не се губи тъй лесно. Вие сте разумна жена, така че не си слагайте този дерт на сметката :)

 

Поздрави!

Редактирано от Георги Балджиев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Имате работа от която зависят други хора .Хора които се нуждаят от вашата помощ .И губите интерес ? Май аз съм този без разум , и не мога да го разбера

 

Приемам разказа ви , като пропадане в дупка на времето .Изведнъж се оказвате от 21 век , в средновековието .

Може би ще ви поуспокои факта че множество живеем отдавна там .

Две години работих на бившата автогара София .Когато отвориха границите за Европа .Рейсовете тръгваха препълнени с хора и багаж , И всеки носеше пачки ,скътани в чорапи , в гащи , залетял се към лъскавия запад .Сама се досещате за активността на джебчиите .През ден някой пропищяваше , започвайки да се тръшка насред навалицата .Сред криминалния контингент имаше текучество .Но и имаше постоянни лица , явно , осигуряващи  мероприятията .А на 50 метра , безсилно гледаха прозорците на полицейското управление . Напомнящи ,ни за слепотата на Темида .

Да имаше волове , можеше да викнеш,, дии воле" и да свършиш нещо полезно . Но воловете бяха реституирани , та безсилно гледахме по новините как са осъдили бай Някойси , щото се е само защитил пребивайки безпомощен  разбойник .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

 

Ако съумеете да приемете и преживеете по нов начин негативното в тази, безспорно, неприятна случка в спомените си, а и в живота си като цяло ще сте имали истинско приключение. Нямате си представа колко хора нарочно тръгват без пари, документи и каквато и да е сигурност, само за да изпитат вкуса на това да се справят с неочакваната ситуация.

 

Снимки можете да направите още утре - разстоянията и цената в днешно време са напълно приемливи да всеки работещ. Но такова приключение, дори да го планирате, трудно бихте имали отново.Ако бяхте фоторепортер и зависеше кариерата от снимките ви, да, тогава може би щеше да има някакъв повод за притеснения.

 

С историята си можете да предизвикате два вида реакция у хората - едната ще е на съжаление, което неминуемо ще резултира в неефективно съчувствие и в същия момент разграничаване от страна на слушащия  (поради различни причини, които сега не е необходимо да разискваме).  Другия вариант е така да разказвате историята (което пък зависи от това дали ще я почувствате по нов начин), че да предизвикате възхита и гордост от страна на познатите ви. Изборът е изцяло във Вас самата.

 

Знам, че ще е шокиращо да чуете точно това в този момент, но ако ми покажете как със съжаление, разочарование и стаен гняв можете да върнете дори лев от загубеното, веднага ще се отрека от думите си, дори ще удвоя онова, което успеете да си върнете.

 

Относно мечтите ви - няма как да бъдат откраднати мечти. Дори в момента, в който пишете, че нямате мечти отново мечтаете. Само че не го правите по приятен начин, а изисквате от съдбата мислите ви относно бъдещето ви пътуване да бъдат гарантирани като реалност. Само че това вече не са мечти. Бих казал, че сега имате по-истинска мечта, защото предизвикателството да тръгнете отново на път е по-голямо и съответно изисква по-голяма мобилизация. А една мечта се сбъдва като такава само когато човек се мобилизира в значителна степен. Не само по отношение на предхождащата финансова дисциплина.

 

Изглежда, че най-трудно покоримата дестинация по отношение на новите ви пътувания е тази към разбиране и съгласие от страна на съпругът ви. Реакцията му засега е нормална - той е на етап отричане. Би било полезно да не изисквате веднага от него да промени позицията си - все пак неговата мъжка чест е била накърнена и достойнството му за момента не позволява да се "предаде". Знаейки това и познавайки съпругът си, ще трябва да си изградите стратегия, такава че да го навиете отново да пътувате.

 

Вие сте пътешественик, няма как да не сте и приключенец. Чертаете маршрути до цели по Земното кълбо, сега ще трябва да измислите маршрута, който ще достигне целта по отношение на традиционното ви семейно пътуване.

Което впрочем съвсем не е задължително да е в същия формат. Ако цифрата в ника ви отговаря на набора, то трябва да ви призная, че начаса мога да изброя поне пет жени на вашата възраст, които в крайна сметка неубедили половинките си, тръгват на екскурзии с колежки, приятелки, по-рядко самостоятелно.

 

От всичко казано, мога да резюмирам идеята си с две думи - преживейте отново ситуацията. Най-добре ще постигнете това, когато започнете да я разказвате по нов начин.

 

Апропо: разум не се губи тъй лесно. Вие сте разумна жена, така че не си слагайте този дерт на сметката :)

 

Поздрави!

Здравейте! Сърдечно благодаря за изписаното от Вас! Наистина държах да чуя странично мнение, за да съм сигурна, че не аз съм виновна за преживяното и да започна да мисля по-положително. На сто процента сте прав за всичко .Ще опитам да погледна по друг начин на случилото се. Всъщност съм опитвала , но засега колебливо и несмело - да разсъждавам в посока - е, дори в подобна нелицеприятна ситуация,оцеляхме, значи сме грамотни хора, ще ни бъде и не всичко е загубено! Още веднъж благодаря и успешна нова седмица!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля :)

Разбира се, че това е пътя.

 

Начинът ни на мислене определя това, което ще чувстваме, съответно ще преживяваме като емоции.

Един от най-успешните терапевти понастоящем в САЩ - д-р Д. Бърнс, го е синтезирал в много хубаво изречение: "Начинът, по който мислим е начинът, по който се чувстваме".

 

Както се досещате начинът на мислене е въпрос на избор, ерго, начинът по който се чувстваме - също.

 

Що се отнася до по-положителното мислене - бих си позволил да изкажа мнение, че е по-ефективно да се мисли позитивно, което всъщност и правите, но не сте го формулирала. Позитивното мислене означава, че отчитате еднакво добре и отрицателните и положителните страни от едно преживяване. А пък вече впоследствие като жизнена стратегия ако изберете да обогатите преживяването си откъм положителните му, то няма как да не се чувствате добре. Т.е. не е задължително да заровите главата в пясъка за негативите. Те обаче би следвало да останат само дребен детайл, върху който да не фокусирате вниманието си.

 

Всичко добро!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей lilka, има едно писмо, на един баща към дъщеря му, което обяснява много просто и по много категоричен начин, какво всъщност представляват нашите взаимоотношения. Ако се опиташ да погледнеш ситуацията през този поглед, а и не само тази ситуация, предполагам, че нещата ще изглеждат по съвсем различен начин. В никакъв случай не искам да омаловажа преживяното от теб, то си остава една много неприятна ситуация, в която с право си разстроена и се чувстваш зле. Но просто една различна гледна точка, винаги е от полза.

 

През 1966 година инвестиционният анализатор Хари Браун написал за Коледа на 9-годишната си дъщеря писмо, което до днес обикаля света чрез медиите. Той се опитал да обясни на детето си, че нищо на този свят, дори любовта, не може да се възприема като даденост.
 
Здравей, миличка,
 
Рождество е и както винаги имам обичайният проблем – какъв подарък да ти избера. Знам какво би те зарадвало - книжки, игри, рокли. Но аз съм много себелюбив. Искам да ти подаря нещо, което ще остане с теб по-дълго от няколко дни или години. Искам да ти подаря нещо, което ще ти напомня за мен на всяка Коледа. И, знаеш ли, струва ми се, че вече ти избрах подарък. Ще ти подаря една простичка истина, която ми се наложи да усвоявам дълги години. Ако я разбереш сега ще обогатиш живота си по сто различни начина и тя ще те предпази от много проблеми в бъдещето.
 
И така: никой за нищо не ти е длъжен.
 
Това означава, че никой не живее за теб, дете мое. Защото никой не е ти самата освен теб. Всеки човек живее за самия себе си. Единственото, което може да почувства той е своето щастие. Ако разбереш, че никой не е длъжен да ти организира щастието, ти ще се освободиш от очакването на невъзможното.
 
Това означава, че никой не е длъжен да те обича. Ако някой те обича – значи в теб има нещо особено, което го прави щастлив. Изясни си какво е това, опитай се да го направиш по-силно и тогава ще те обикнат още повече.
 
Когато хората правят нещо за теб, то е, защото те самите искат да го направят. Защото ти си важна за тях – нещо предизвиква у тях желанието да ти се харесат. Но не и защото са ти длъжни. Ако твоите приятели искат да са с теб, това не е заради чувството на дълг.
 
Никой не е длъжен да те уважава. И някои хора няма да са добри с теб. Но в момента, в който разбереш, че никой не е длъжен да ти прави добро и някой може да е лош с теб, ти ще се научиш да избягваш такива хора. Защото ти също не си им длъжна.
 
Още веднъж: никой за нищо не ти е длъжен.
 
Ти трябва да си най-добрата заради себе си. Защото ако успееш, другите хора ще поискат да бъдат с теб, да ти дават разни неща, а в замяна ти да им даваш други неща. А ако някой не иска да бъде с теб, причините изобщо не са в теб. Ако се случи с теб подобно нещо – просто търси други отношения. Нека чуждият проблем не става твой.
 
Когато разбереш, че любовта и уважението на околните трябва да се заслужи, ти няма да чакаш невъзможното и няма да си разочарована. Другите не са длъжни да споделят с теб собствеността, чувствата или мислите си.
 
Но ако го направят – това е, защото ти си си го заработила. И тогава ще можеш да се гордееш с любовта, която си заслужила и с искреното уважение на приятелите. Но никога не трябва да приемаш това като дължимо. Ако го направиш – ще загубиш всички тези приятели. Те не са твои „по право". Да ги печелиш и „заработваш" трябва всеки ден. 
 
Все едно тежък товар свалих от гърба си, когато разбрах, че никой с нищо не ми е длъжен. Докато мислех, че всичко ми се полага, хабях страшно много усилия – физически и емоционални, за да получа своето. Но всъщност никой не ми дължи добро поведение, уважение, дружба, вежливост или ум. Щом го разбрах, започнах да получавам много повече удовлетворение от всички свои отношения. Фокусирах се върху хората, които искат да правят онези неща, които са ми нужни. Това ме накара добре да поработя – с приятели, партньори по бизнес, с възлюбените, продавачите и непознатите. 
 
Никога не забравям, че мога да получа това, което ми е нужно само ако вляза в света на моя събеседник. Трябва да разбирам как мисли той, кое счита за важно, какво в края на краищата иска. Само така мога да получа от него нещо, което ми трябва. И само ако съм разбрал човека, мога да кажа нужно ли ми е от него нещо наистина.
 
Не е толкова лесно да обобщя в едно писмо това, което аз самият успях да разбера за много години. Но може би, ако ти препрочиташ това писмо на всяка Коледа, всяка година смисълът му ще се прояснява по малко.
Редактирано от didi_ts - Диляна Колева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×